Литературният пърформанс „Лууп четене” на Иван Димитров в книжарница „Хеликон”, Русе

◊ ПОКАНА

Заповядайте на 16 януари 2017 г. от 18:00 до 19:30 часа

в книжарница „Хеликон”, Русе,

ул. „Александровска", 50

В музикална среда, създадена на живо, писателят Иван Димитров ще прочете части от романа си „Софийски дует”, както и няколко разказа от сборника „Силата на думите”, който предстои да бъде публикуван тази година от издателство „Жанет 45”.

Романът „Софийски дует” извежда на преден план различни сюжети на многоликото живеене в столицата между безгрижието и отчаянието, преследването на мечтите и отчаянието. В описаните топоси живее духът на новото време, който създава у читателя усещането за страдание по недостигнатото и болка от липсата. Така пространствата в София притежават способността да усилват максимално чувствителността на човека, да разпилява желанията чрез конфигурацията на убягващото.  

Никола Бенин

Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24949&sid=4 

НИКОЛА БЕНИН. "ДОБРЕ, ЧЕ ПАДНАХ" ИЛИ ДА РАЗБЕРЕМ КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ

  

Преди години в Русенската библиотека "Любен Каравелов" представих романа "Войник или упование за обезсърчените". Имах възможност да разговарям с него и да чуя увлекателните му и мъдри разсъждения за живота, за неговия живот и за новата книга. Писателят психиатър удиви, както мене, така и неговите почитали в Русе, с дързостта и откровеността си да споделя личния си живот и с умението да разказва увлекателно и пленяващо. По време на събеседването останах с впечатлението, че завинаги  се е преборил с алкохолизма. Самият Калин Терзийски, мисля, че вярваше, че не само е написал нова страница след романа "Алкохол", но и е разлистил нова страница в живота си. 

   Сега обаче той отново пие и никой няма право да го съди и охулва, както това правят някой жълти издания. Маркес казва: "Имаш право да гледаш някого от високо, само тогава, когато му подаваш ръка да се изправи". Калин Терзийски има нежна душа и бунтарски дух, а те са тези, които много често се нуждаят от алкохол, за да се съхранят във време на мерзост и пустота. Не го оправдавам и не го съдя. Опитвам се да го ръзбера и да засвидетелствам своето внимание към него, така както стори Нова телевизия в интервюто с него и с Елен Колева в предаването "Комбина" на 6 февруари 2016 година. По време на интервюто той споделя: "Написах 20 книги и 500 есета, а сега трябва да се обяснявам защо пия, а не какво съм направил за България. Никой не направи нищо за мен."

Онова, което можем да правим за него, е да го четем, да съприживеем чувствата и да осмислим думите на персонажите му. Спомням си думите на Джими от романа "Войник или упование за обезсърчените", който след като е паднал от скалата четири пъти ще повтаря "Добре, че паднах". Разтълкувани тези думи в контекста на книгата, казват, добре че се спасих да не вися цял живот на тази скала "с изудт корем". Подобно на героя си явно и Калин Терзийски има нужда да "падне", за да се спаси, да съхрани бунтарския си дух и да не стои цял живот на скалата на статуквото, където "издутите кореми" и дебелите вратове са заели цялото пространство.  

Никола Бенин. Среща с хърватската писателка Соня Зубович

Соня Зубович представя „Пробудени камбани“ пред русенци

◊ СЪБИТИЕТО На 1 юни 2015 г. (понеделник) от 18 ч. в Екомузей с Аквариум – Русе ще бъде представена новата книга на Соня Зубович  „Пробудени камбани“ („Авангард принт”, 2015).  Представянето на творбата ще направи редакторът Нели Пигулева. Преводач от хърватски език е Димана Митева. ◊ ЗА АВТОРА Соня Зубович е родена през 1962 г. в Загреб. Завършила е Философския факултет на Загребския университет. Пише стихотворения, които публикува хърватското литературно списание „Република“. Автор е на стихосбирки и на творбата за деца „Най-красивата стоножка от Слънчевата градина” (Najljepša stonoga sunčanih vrtova) (2000). Това е история за стоножката и за нейните 100 обувки, които тя поделя между приятелите си”. Работи в областта на културата. ◊ ЗА КНИГАТА Романът „Пробудени камбани“ ни пренася в приказния свят на джуджета и вълшебни същества. Те обаче само по външност и по познати фантастични белези приличат на своите фолклорни прототипове. Всъщност са същества, натоварени с реални, кодове. В този аспект романът на Соня Зубович може да бъде отнесен към фентъзи литературата, в чиито паралелни светове, населени с митологични и приказни герои, се представят съвременни проблеми. Основният проблем в книгата „Пробудени камбани” е екологичен. В нея се говори предимно за виновниците за замърсяването на природата, за нарушаване на хармонията и красотата в средата за живот. Внушава се посланието, че спасението от всички негативни действия, водещи до нарушаване на екосистемата, е да се обича природата, да се цени всичко, което съществува в нея.

Автор: Никола Бенин 28.05.2015 - 09:06 Източник: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=21522&sid=8

Никола Бенин. РЕЦЕНЗИЯ за книгата „ВОЙНИК ИЛИ УПОВАНИЕ ЗА ОБЕЗСЪРЧЕНИТЕ“. Автор: КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ – РУСЕ 

 РЕЦЕНЗИЯ за книгата „ВОЙНИК ИЛИ УПОВАНИЕ ЗА ОБЕЗСЪРЧЕНИТЕ“ Автор: КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ 

Насърчаване и/или как да не провалиш живота си

 Никола Бенин

      Заглавието на романа „Войник или Упование за обезсърчените“ на Калин Терзийски, подобно на предишния му роман „Алкохол“, има двойствен, асоциативен смисъл. Въобще двойствеността и ако искаме да сме по точни, парадоксалната, абсурдната двойственост е едни от любимите естетически похвати на романиста. От една страна, войникът в заглавието ни отпраща към казармите и заставите във видинско, където войниците са изобразени гротескно като вълнени чували, като „бомбета“ и от друга – асоциативно се внушава мисълта, че трябва да си войник, мъж, железен, устойчив, за да оцелееш в жестокия и абсурден живот и да напълниш кофата,странно – философски дефинирана като живот, със смисъл, с достойно поведение, с хипарска виталност. Потвърждение за едно такова разбиране, освен закодираните смисли в проблемно-естетическото съдържание, е и мотото на романа, което е цитат от Орисън Марден „ И нека вашата първа грижа е да научите света, че не сте дървен материал, че има някакво желязо във вас“. Двойствеността е демонстрирана и чрез образите на двамата приятели Калин Терзийски, Кайо, и Джими, които модерното литературознание определя като „сдвоени“. Първите „сдвоени“ образи в европейската литература са Дон Кихот де ла Манча и Санчо Панса. Тук е мястото да кажем, колко много се е развил романът от първия реалистичен роман на Мигел де Сервантес Сааведра до днешния постмодернистичен роман. Разбира се съвременният роман ревизира, подкопава, усъмнява се в моделите, зададени от класическия роман. Това проличава и в двата персонажа – Кайо и Джими. Подобно на Дон Кихот де ла Манча и Санчо Панса, които кръстосват прашните пътища на Испания, двамата приятели от казармата тръгват в Североизточна България, за да представят новия роман на Калин Терзийски. И ако Санчо Панса в края на творбата възприема и се придържа към нравствените ценности и философските схващания на печалния рицар и започва да се държи като него, то Джими, в резултат на разговорите с Кайо и сполетелите го случки достига до прозрение за смисъла на живота. Само че Калин Терзийски не ни казва накрая кой е той, а трябва да се досещаме, да дописваме романа, според Дерида, пък и да попитаме автора, та нали той затова е тръгнал да представя своя роман. Другият начин е да се замислим върху нравствено-философските, странни и шокиращи размисли на Кайо в разговорите му с Джими за свободата, или по точно, за свободния избор, за достойнството, за границите в битието, за доброто и злото, за малкия човек – хлебарка и още и още, за да се досетим до какво прозрение е стигнал Джими след падането от скалата. Той четири пъти ще повтори „Добре, че паднах“. Отново оригинална двусмисленост се таи в тези думи. „Добре, че паднах“ означава добре, че се спасява да не вися цял живот в тази скала, „като издут корем“ и означава още нещо – падането, но не падението, страданието на човека. Само чрез страданието, тялото, след катастрофата, е цялото в кръв, но духът е здрав и просветлен. Калин Терзийски цитира философите: Исак Паси, Августин Блажени и Монтен, а ние ще продължим тази поредица, та нали дописваме РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ – РУСЕ 2 романа, с Николай Бердяев „който казва: „Пътят към храма минава през страданието“. Да Джими достига до храма, осъзнавайки, че трябва остане войник в живота, за да бъде в живота, да го изживее свободно и достойно и да отстоява големия морал в битовия план – в семейството и с приятеля Кайо. Впрочем свободата е ключово смислово ядро и в „Дон Кихот де ла Манча“. Лудият мъдрец Дон Кихот ще изрече емблематичните думи: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората“. Свободата в постмодернистичния роман на Калин Терзийски е проблематизирана чрез философията на екзистенциалистите и конкретно в „Четене на Камю в кула“. Свободният избор да избереш сам каква ще бъде твоята същност се обсъжда от двамата мними художници Кайо и Яни, които рисуват нагледна агитация по всичките 18 застави на „страховития (по-скоро смешния Видински граничен отряд). Естествено в духа на постмодернизма философията на екзистенциализма ще бъде снизена и сведена до кръчмата, след като двамата рисувачи на картината „На нож“ на Ярослав Вешин имат избор довечера „да бъдат пияни заляни или сдухани трезви уставняци“. Макар и подкопана, и окръчмена екзистенциалната идея за същността и съществунането, както и свободата на избора продължават да провокират нашето съзнание да края на романа, така както не дават спокойствие на духа и мисленето на двамата приятели Кайо и Джими. Ние, читателите, се питаме възможен ли е свободният избор, възможно ли да определиш сам същността на твоето съществуване в казармата и в тоталитарната, комунистическа държава? Отговорът естествено е не. В казармата и тоталтарните държави, независимо България или ГДР, има граници в буквалния и в символния смисъл на думата. Границата е също една от ключовите философски смисли в романа „Войник или Упование за обезсърчените“. Граница и свобода на избора две логически несъвместими философски понятия. Граница на свободния избор е абсурд. Абсурдно е съществуването в казармата и тоталитарната държава, където ставаш зависим, пасивен човек, конформист, не определящ правилата, живеещ в чужд дом и затова мразещ хазяите. Калин Терзийски безжалостно упреква своите родители, хората от предишните поколения, които са гръбнакът на социализма и без тяхното активно съдействие нямаше да има нито социализъм, нито фашизъм, нито Аушвиц, нито Гулаг… Романистът е справедлив и признава едно от достойнствата на неговите родители и хората от предишните поколения: „По отношение на семейството – те бяха железни. Там те бяха…ммм – истински морални. Там те пазеха чисто. Поне много от тях. Запазиха семейството, отношенията им – най обикновените… в битов план бяха чисти и хубави…човешки. Там – в кухнята и в кръчмата…Всъщност не – кръчмата вече е обществена сцена…но само в кухнята – те бяха честни хора и …любящи хора. Да, мамка му. Добри хора“. И отново, мамка му, казано с езика на Калин Терзийски, сме изправени пред поредния екзистенциален проблем. В тоталитарната страна, където нямаш възможност на свободен избор в общ, социален план, където се превръщаш в неморален индивид, същевременно в битов план имаш свободният избор да бъдеш морален, чист, честен и да съхраниш семейството си. Пред нас стои един от проклетите въпроси, на който романистът постмодернист, разбира се, не дава отговор – Кое е по-важно да бъдеш конформист, за да оцелееш и да съхраниш морала в семейството си или да се бунтуваш, да преминеш границата и да изгубиш семейството си. Романистът още повече ни затруднява с намирането на отговора, като в края на главата „В общ и битов план“ продължава разговора на двамата приятели Кайо и Джими, от който разбираме, че в РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ – РУСЕ 3 общ план те са по-достойни и честни, бунтуват се, стачкуват, влизат в пандизите, но си зарязват семейството и не отглеждат децата си. Трудността в намирането на отговора и объркаността ни идва от категоричния отговор на Джими: „Всъщност, като помисли човек… – внезапно заговори Джими, – общият план, големият морал, въобще голямата работа е там – в семейството! При децата. Тия революции и простотии въобще нямат нищо общо с морала. Големият морал се вижда в битов план“. С проблема за конформизма, свободата и достойнството е свързан и проблемът за „малкия човек“, който е при Чехов, за тухличките в „Престъпление и наказание“ при Фьодор М. Достоевски и за хлебарките при Калин Терзийски. Посредством „налудничавата асоциация“ жениците с „рижаворуси коси и облечени с безлични шлифери. Работнички тъкачки от Германската Демократична република“ се припознати като жълтите хлебарки Blattella germanica. И когато тези хлебарки „откачат от прекалено много сив социализъм“ и се превърнат в хипита с шарени хипарски пуловери и решат да преминат границата, биват застрелвани от някой „строг мъничък глупак“ с шест 7,62 милиметрови куршума. Границата опазва безжалостно абсурдното живеене и съществуването като хлебарка. Накрая се налагат следните обобщения, които са начало на предстоящия разговор с автора, който въпреки Дерида е жив: Романът „Войник или Упование за обезсърчените“ е философски роман, който проблематизира темите за свободата, за границата, за същността на съществуването, за смъртта, за Бога. Романът „Войник или Упование за обезсърчените“ е антитоталитарен роман, който описва Големият и малкия морал, както и животът на хлебарките. Романът „Войник или Упование за обезсърчените“ е постмодернистичен роман, написан художествено-изразните средства на постмодернизма – смесване на жанрове, ироничния и парадоксален език, гротеската, цинизмите и безпардонноста, както и подриването на всякакви модели, устави и правила, които се мъчат да регулират съществуването на човека. Романът „Войник или Упование за обезсърчените“ ни внушава да бъдем войници, железни в живота и сами да определяме същността на съществуването или казано с езика на Калин Терзийски сами да пълним кофата, наречена живот.

Източник: http://www.libruse.bg/sites/default/files/DOC/6NASRChAVANE.pdf

Владимир Зарев – 25 години преход в огледалото на Разруха и Светове

19 ноември 2014

РБ Любен Каравелов, Русе

17.30

Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и Дружеството на писателите в Русе организират на 19 ноември, сряда, от 17.30 ч. среща с писателя Владимир Зарев.

Събитието се осъществява в рамките на Националното литературно турне под надслов „Владимир Зарев – 25 години преход в огледалото на „Разруха“ и „Светове“, инициирано от Издателска къща „Хермес“.

Водещ на срещата, която ще се проведе във фоайето на Регионална библиотека „Любен Каравелов“, е русенската журналистка и поетеса Иглика Пеева. Писателят Владимир Зарев ще бъде представен от гл. ас. Никола Бенин, преподавател в  Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Владимир Зарев е един от най-ярките съвременни български писатели, чиито книги неизменно се превръщат в бестселъри. Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев.  Завършва българска филология в Софийския университет. Понастоящем е главен редактор на най-престижното списание за българска и преводна литература и изкуство – „Съвременник“. Още от самата си поява изданието се опитва да следи световните литературни течения в дълбочина и да вади на показ най-интересното и значимото от тях.

Владимир Зарев е автор на 16 книги. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция. Романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200 000 тираж, а „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300 000 тираж. 

Владимир Зарев – Национално литературно турне 25 години преход в огледалото на „Разруха“ и „Светове“

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ - РУСЕ

П Р Е С С Ъ О Б Щ Е Н И Е

12 ноември, сряда, 2014 г., Русе

Владимир Зарев – Национално литературно турне

25 години преход в огледалото на „Разруха“ и „Светове“

           Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и Дружеството на писателите в Русе организират на 19 ноември, сряда, от 17.30 ч. среща с писателя Владимир Зарев.

           Събитието се осъществява в рамките на Националното литературно турне под надслов „Владимир Зарев – 25 години преход в огледалото на „Разруха“ и „Светове“, инициирано от Издателска къща „Хермес“.

           Водещ на срещата, която ще се проведе във фоайето на Регионална библиотека „Любен Каравелов“, е русенската журналистка и поетеса Иглика Пеева. Писателят Владимир Зарев ще бъде представен от гл. ас. Никола Бенин, преподавател в  Русенски университет „Ангел Кънчев“.

            Владимир Зарев е един от най-ярките съвременни български писатели, чиито книги неизменно се превръщат в бестселъри. Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев.  Завършва българска филология в Софийския университет. Понастоящем е главен редактор на най-престижното списание за българска и преводна литература и изкуство - „Съвременник“. Още от самата си поява изданието се опитва да следи световните литературни течения в дълбочина и да вади на показ най-интересното и значимото от тях.

Владимир Зарев е автор на 16 книги. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция. Романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200 000 тираж, а „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300 000 тираж.

Трилогията на Владимир Зарев „Битието” се радва на огромна популярност в България. С изключително майсторство Владимир Зарев обрисува историческите събития от началото на миналия век. Той преплита личните светове и истории на един род със съдбовните и мъчителни обрати в историята на България. Героите на Зарев ни помагат да осъзнаем кои сме, какъв е националният ни характер и какво сме взели от предците си. През 2013 г. ТВ7 пуска сериал по книгата под името „Дървото на живота“.

 „Битието“ печели огромни симпатии и в Германия и Австрия. Зарев намира признание в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”.

     През 2014 година ИК „Хермес“ има удоволствието да преиздаде два емблематични за Зарев романа: „Светове“ – една завладяваща история по действителен случай и „Разруха“, бестселър с впечатляващите 10 издания. Тази година се навършиха 25 години от началото на българския преход. През този период се появиха редица книги, опитващи се да обрисуват политическите промени и преустройството на страната ни. Но нито един не го направи с точността на тези два романа.

           „Разруха“ е роман за събитията, сполетели България след 1989 година. Засегнати са темите за упадъка на политическата класа и продажността на институциите. В центъра на романа стои човекът, разпокъсан между властта, достойнството и любовта. По-рано, през 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”.

            През пролетта на 2014 г. сценарият за игрален филм по романа „Разруха“ печели финансиране от Националния филмов център и през есента започват снимки на игралния филм със същото заглавие с режисьор Петър Попзлатев.

"Светове" е роман, написан по действителна история. Това е един разказ за чужденец, воден от месиански пориви и принуден да се сблъска с абсурдите и хаоса на една прохождащата демокрация, с корупцията и агресията на политическата класа. Но това е и роман за любовта, за съдбата, за привличането и отблъскването на два чужди и същевременно толкова единосъщи свята.

В книгите си Владимир Зарев пише за любовта, за  житейските премеждия, за възходите и паденията, пред които се изправят хората. С изключително майсторство успява да пресъздаде необикновени истории, с които истински да развълнува читателите си. Любов, омраза, висок морал и низки страсти – всичко това откриваме в творчеството на големия писател Владимир Зарев.