Amazing abandoned 13th-century château located in France

Nikola Benin, Ph.D

Храмът Кайласа (Kailasa temple) от VIII век е най-големият скален паметник в света

Никола Бенин

Елора (известна още като Елура и в древни времена като Елапура) е свещено място в Махарастра, централна Индия. Пещерите Елора са включени в списъка на ЮНЕСКО като световно културно наследство и се славят заради своите индуистки , будистки и джаински храмове и паметници, които са издълбани от местната скална скала през VІ-VІІ в. Пр.н.е. Най-зрелищният пример е храмът Кайласа (Kailasa temple)  от VIII век, който на 32 метра височина е най-големият скален паметник в света.

Семейството на Иван Вазов - снимка

Никола Бенин

Прави (от ляво надясно): Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис;
Седнали (от ляво надясно): Анна, Иван, Съба, Никола

IV th century BC Bosporan stele from Phanagoria depicting Greek

Nikola Benin

IV th century BC Bosporan stele from Phanagoria depicting Greek warriors of late Classical and early Hellenistic period (modern Taman peninsula in southern Russia)

The Hellenistic armies is the term applied to the armies of the successor kingdoms of the Hellenistic period, which emerged after the death of Alexander the Great. After his death, Alexander's huge empire was torn between his successors, the Diadochi (Greek: Διάδοχοι). During the Wars of the Diadochi, the Macedonian army, as developed by Alexander and Philip II, gradually adopted new units and tactics, further developing Macedonian warfare and improving on the tactics used in the Classical era. The armies of the Diadochi bear few differences from that of Alexander, but during the era of the Epigonoi (Ἐπίγονοι, "Successors"), the differences were obvious, favoring numbers over quality and weight over maneuverability. The limited availability of Greek conscripts in the east led to an increasing dependence on mercenary forces, whereas in the west, Hellenistic armies were continuously involved in wars, which soon exhausted local manpower, paving the way for Roman supremacy. The major Hellenistic states were the Seleucid Empire, Ptolemaic Egypt and the Antigonid kingdom (Macedonia). Smaller states included: Attalid Pergamum, Pontus, Epirus, the Achaean League, the Aetolian League, Syracuse, and other states (like Athens, Sparta etc.).

Брамс-матине

Никола Бенин

◊ СЪБИТИЕТО

Държавна опера – Русе

представя

Брамс-матине

1 декември 2019 година, 12:00 часа, зала Опера – фоайе

С участието на

CARNEVALE QUARTET – Роберто Карневале - цигулка /Италия/, Мила Иванова – цигулка, Сара Шасбергер – виола /САЩ/, Пламена Величкова - виолончело и Здравко Саралиев – кларинет.

В програмата ще прозвучат Струнен квартет оп.51, №2 и Кларинетен квинтет оп.115 от Йоханес Брамс

През 1890 година Йоханес Брамс, който не е създал нито една творба през предходната година и е  мислил за пълното прекратяване на творческата си дейност като композитор – открива нова област на творчество си. Тази област са камерно-инструменталните ансамбли с участието на кларинет. Него го вдъхновява прекрасният изпълнител на кларинета – Ричард Мюлфелд, за когото пише своите творби. Композиторът майсторски използва характерните възможности на кларинета – матов  звук в ниския  регистър, подвижност, съпоставима с изразителността на човешкия глас.

Квинтет оп. 115 създава заедно с Stadlersquintett на В. А. Моцарт своебразна рамка на ансамбловата музика с участието на кларинета в романтическия век. К. Герингер поетично описва фигуративната система на Квинтета: „Това е един вид поглед назад и прощаване. Картини от миналото с техните радости и страдания, с техните копнеж и надежди минават пред стареещия маестро, който отново ги съживява в леко приглушени тъжни тонове. В тази композиция трудно можеш да намериш нещо ново, но това е мощен синтез на най-значимите моменти в творчеството на Йоханес Брамс”.

„Неаполитанска вечер” - концерт от поредицата "Петък вечер в Операта” в Държавна опера - Русе

Никола Бенин

Държавна опера – Русе представя „Неаполитанска вечер” – концерт от поредицата "Петък вечер в Операта” 29 ноември 2019 година, 19:00 часа, зала Опера – фоайе С участието на тримата тенори: Петър Костов, Александър Баранов и Борис Луков Клавирен съпровод – Божена Иванова Петър Костов завършва с магистърска степен в ДМА "Панчо Владигеров" в класа на проф. Асен Селимски. Веднага след това печели стипендия за специализация в академията "Борис Христов" в Рим, където учи при Антонио Боайе и Мирела Паруто. В неговия репертоар са ролите на Пинкертон от "Мадам Бътерфлай", Туриду от "Селска чест", Ленски от Евгени Онегин, Григорий от "Борис Годунов" (Варненско лято 2008), Измаел от "Набуко, Дон Хозе от "Кармен", Херцога от "Риголето", Рикардо от "Бал с маски" на Верди, Владимир от "Княз Игор" (Софийска опера). През 2011 Петър Костов гостува заедно с Русенска опера в ролята на Алфред от "Травиата" в редица театри в Испания. През 2012 г. гастролира с Реквием на Верди и Касио от "Отело" във Франция, Германия, Австрия и Холандия. Александър Балабанов е роден в Русе. Завършил е Музикалното училище „Проф. Веселин Стоянов” със специалност кларинет. След това учи “Музикална педагогика” във ВТУ ”Св. св Кирил и Методий” - Велико Търново, работи като артист-оркестрант в ДМДТ ”К. Кисимов”. Завършва оперно пеене в НБУ София. Участва в постановки на НБУ съвместно с ОФД – Русе и Държавна Опера – Стара Загора: “Вълшебната флейта”, “Така правят всички”, “Мадам Бътерфлай”, “Сватбата на Фигаро”, “Любовен еликсир”. Борис Луков е роден през 1987 година. Завършва НМУ “Л. Пипков” и НМА „Панчо Владигеров” в класа на проф. Нико Исаков през 2009 г. Участва в оперни концерти, изпълнявайки фрагменти из оперите “Селска чест” (Маскани), “Дон Карлос” (Верди), “Манон” (Масне) и “Бохеми” (Пучини). От 2009 г. е солист в триото на "Уникалните гласове" (тримата български тенори), които изнасят концерти във всички български оперни и концертни зали.

Връзка: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=30552&sid=15

FILIPO DA CONSEJOS A ALEJANDRO

Nikola Benin, Ph.D

FILIPO DA CONSEJOS A ALEJANDRO

“Al enterarse de que Alejandro lo censuraba porque tenía hijos de más mujeres, le dijo: «Si tienes muchos competidores para el trono, sé noble y honrado, para que obtengas el reino no por mí, sino por ti», y le aconsejó que prestara atención a Aristóteles y que estudiase filosofía, «para que —dijo— no hagas muchas cosas como las que yo me he arrepentido de haber hecho».

Obras Morales y de Costumbres III
Plutarco

Sitio de Tiro (332 a. C.)

Nikola Benin

En el año 332 antes de Cristo, Alejandro Magno llevó adelante uno de los sitios militares más famosos de la historia. Puso en asedio a la plaza de la ciudad de Tiro, (actualmente sur del Líbano) cuya ciudadela se hallaba en una isla separada por el mar.

Para poder tomar aquella defensa, las tropas del Macedonio construyeron un brazo de piedra de unos ochocientos metros, tan largo como la separación que había entre aquella isla y el resto de la ciudad, apelando para la obtención de los materiales necesarios, a la demolición de la ciudad vieja, que se ubicaba en tierra firme.

No obstante, el sitio fue durísimo debido sobretodo a la valentía y el ingenio de los defensores tirios que obligaron a Alejandro a agudizar aun más su inteligencia y tenacidad para poder triunfar, no bastando la utilización de todos los recursos disponibles.

La construcción de máquinas de guerra especiales y la utilización inteligente de su flota lograron la victoria final.

Siete meses de asedio y la muerte de unos ocho mil ciudadanos tirios dan cuenta de la crueldad de aquella guerra.

Otros dos mil fueron crucificados a lo largo de kilómetros de playa y treinta mil ciudadanos y extranjeros fueron convertidos en esclavos, sin embargo, varios miles de tirios fueron recogidos y escondidos por la armada de la vecina ciudad de Sidón.

Con motivo de la victoria Alejandro ofrendó sacrificios en el templo tirio del dios Melkart, ofreciendo para ello una de las máquinas de guerra, con la cual logró penetrar en la ciudad que acababa de conquistar.

Чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев е преизбран за ректор на Русенския университет “Ангел Кънчев”

Никола Бенин

Днес, 26 ноември (вторник) 2019 година, се проведоха избори за ръководни органи и длъжности в Русенския университет “Ангел Кънчев”. Председател на събранието беше проф. д-р Пламен Кангалов, зам.-ректор по учебната работа.

Ето и получените резултати, след преброяване на бюлетините:

1.     Избор на Ректор: 

чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев – гласували общо 226 души, гласували „ЗА” – 203 души.

2.      Избор на Председател на Общото събрание (ОС) – гласували общо 226 души.

проф. д-р Велизара Пенчева – 120 души гласували „ЗА”.

проф. дн Росен Иванов – 96 души гласували „ЗА”.

3.     За Зам.-председател на ОС:

доц. д-р Анелия Манукова – Гласували общо 226 души, гласували „ЗА” – 196 души.

4.     За Председател на Контролния съвет:  

доц. Митко Николов  –  Гласували общо 226 души, гласували „ЗА” – 196 души

Pytheas of Massalia

NIKOLA BENIN, PH.D

Pytheas of Massalia, a geographer from the Greek colony of Massalia, the modern-day city of Marseille in southern Frane, was the first-ever Mediterranean person to reach and explore not only Great Britain but as far north as the Arctic Circle.

The intrepid Greek scientist also explored scores of other areas of Northwestern Europe as well in the fourth century BC, and wrote about them in great detail.

The “Hyperboreans”

„The fascinating story of Pytheas is relatively unknown, but his remarkable achievements still inspire scientists today because of his determination to explore what was then viewed as the wild and unknown North, the home of people known only as the “Hyperboreans.”

For the Greeks, these latitudes existed only as a matter of wild imagination. As far as the ancient Greeks were concerned, the harsh and inhospitable conditions of the European North could only be described by means of myths and legends.

One of these suggested that the Northerners were a race of giants who lived in the region even beyond where Boreas, the Greek god of the north winds, lived.

Boreas is still the word used in the Greek language to describe the cold, northerly winds which blow in the country during wintertime.

Since Boreas lived in Thrace, according to mythology, then the Hyperboreans were the unknown peoples who lived beyond Thrace, in the region to the north of it.

However, the term soon became synonymous with those who dwelt in the northern extremities of the European peninsula, in what is today known as the British Isles, Northern Europe, and Scandinavia.

These were the places Pytheas so deeply desired to explore since no known explorer had ever before dared to try to reach these northern realms.

Pytheas’ Unimaginable Courage 

Pytheas decided that he would dare to do the unthinkable.

To sail north and explore the British isles, the northern European shoreline, Scandinavia and even up to the Arctic Circle, at a time when this was simply unimaginable due to the harsh, cold weather conditions prevailing for half the year in these regions.

Pytheas is known to have written a book about his explorations of the North, but tragically, this work has not yet been discovered.

But thankfully, we know a great deal about the adventures of the intrepid geographer due to a number of later authors who used his work and quoted him extensively, by name.

Strabo, Dicaerchs, Timaeus, Pliny, and Diodorus of Sicily are only a few of these later scholars.

The Shores of Britain and Scandinavia

Pytheas is known to have traveled around the entire island of Britain in the mid 4th century BC; however, it is still unclear exactly how much time it took to do this, and how much of his journey was spent on the land itself versus how much was by sail.

There are numerous references to this epic journey of discovery in later works, but there is no scientific agreement on the details of Pytheas’ tour of Britain.

Nonetheless, because of his incredible tour of discovery around the isle, Pytheas is responsible for the first known written mention of the word ”Britain.”

In his work ”Periplus,” (Greek for circumnavigation) and as it is quoted in Strabo’s Geographica, Pliny’s Natural History and Diodorus of Sicily’s Bibliotheca historica, Pytheas uses the epithet ”Bretannike” (Βρεταννική), which is Greek for ”Britannic.”

Etymologically, the term actually isn’t Greek; it is a Greek transliteration of what some of the Celts who lived on the island at the time calling their land: ”Ynys Prydein,” most likely  from the Welsh for ”the island of Britain.”

This is believed to be a proof that Pytheas stayed on the island and interacted with the Welsh and Britannic peoples who lived in the western and southern parts of Britain, rather than with the inhabitants of the more northern areas, where the Irish and Scots tribes lived.

Pytheas also referred to the ”Three corners of Britain”: Kantion, Belerion (Belerium) and Orkas.

Kantion is what is now known as Kent, the English county in the extreme southeast of Britain.

Scientists believe that Belerion was Cornwall, since Pytheas mentioned its triangular perimeter, according to Diodorus.

And Orkas, according to most researchers, must have been the Orkney islands, north of Scotland.

Thule

Pytheas, however, did not stop his voyage of discovery in Britain. The seemingly fearless explorer wanted to go even further.

Later works quote him as saying that he even reached the island of Thule.

This, according to Pytheas, was six days’ sail from the northernmost corner of Britain.

Scholars have never agreed on the exact location of this place, but the two most popular theories are that what he termed Thule was either Iceland or the western coast of Norway.

Pytheas’ Legacy

Pytheas might not even have been the first continental European to arrive on the shores of Britain and Iceland.

However, he was the first Mediterranean explorer to meticulously explore and describe what he saw in Britain, and the rest of the northern shores of Europe, including islands and the mainland itself.

His observations on the way of life of the tribes who lived in these places offered invaluable information to ancient scholars, who used his work as the foundation for their own books.

Pytheas’ scientific talents also made possible one of the first accurate long-distance measurements in the entire world.

For example, he not only successfully estimated that Britain’s circumference is approximately 4,000 miles (6,500 km) but he also managed to measure the distance from the northern reaches of Scotland all the way south to his hometown of Massalia.

The geographer accomplished this by means of measuring how far he had traveled in one day and keeping a count of exactly how long it had taken him to reach his objective.

His estimate, of approximately 1,050 miles (1,690 km) is simply staggering, since the distance between the northernmost corner of Britain to today’s city of Marseille is exactly 1,120 miles (1,800 km).

Азия е една кристална магия на ума и на погледа

Никола Бенин

Азия е една кристална магия на ума и на погледа. Там няма нищо притворно, нищо нагласено, няма театър, няма лъжи. Те могат да ти кажат, че нещо струва 10 долара, а то да струва 1, но това не е лъжа, а оцеляване. Поне аз така го разбирам. Азия е широко понятие, аз говоря за Тайланд, Непал, Бутан. Това са едни постоянно усмихващи се народи. Това не може да се режисира. „Усмихвайте се на белите, за да им вземете парите!” – няма как да стане. Любовта при тях е мотото на живота им, както и ненамесата от състрадание. Когато проумееш всичко по правилния начин, не можеш да останеш същият. Защото ти знаеш, че каквото и да направиш сега, можеш веднага да изправиш тази кривина от кармата и да заживееш щастливо. Ти никога не се обричаш на нещастие, защото знаеш, че в твои ръце е да го промениш. Ти знаеш, че ако сега постъпваш и мислиш правилно, в другия живот ще си добре, както и обратното – ако не постъпваш правилно, ще платиш висока цена. От този респект по-голям няма. Азиатецът няма да открадне, защото знае, че в другия живот ще му бъде откраднато. Няма да те излъже, защото не иска да бъде лъган, няма да те нарани, защото не иска да бъде нараняван. Това е тяхната същност. Това е Будизмът. Всяка една религия в началото си минава през своята агресивна фаза, докато прозре, че силата е в несъпротивлението. Будизмът е на 5000г., Християнството на 2000г., а Мюсюлманството на 1500г. Те казват „Всички реки се вливат в Океана“. Пътят на своята избираш сам. Остави се и бъди спокоен, за теб има генерален план и каквото и да правиш, ти ще стигнеш до Океана – своята финална точка. Ако нещо не се получава, то има защо да е така, нещо се опитва да те спре. Бъди спокоен и не се ядосвай. Това научих аз – несъпротивлението. Това ми даде Азия!

Terracotta Plaque with a Royal Family

Nikola Benin

Period: Shunga period
Date: 1st century B.C.
Culture: India (West Bengal, Chandraketugarh)

"The Miss Stone Affair: America's First Modern Hostage Crisis" by TERESA CARPENTER

Publication: Nikola Benin, Ph.D

On September 3, 1901, Miss Ellen Stone, an American missionary, set out on horseback for a trek across the mountainous hinterlands of Balkan Macedonia. In a narrow gorge she was attacked by a band of masked men who carried her off the road and, more significantly, onto the path of history. Stone would become the first American captured for ransom on foreign soil. In The Miss Stone Affair, master storyteller and Pulitzer Prize winner Teresa Carpenter re-creates the drama of this country's first modern hostage crisis -- an event that held the world's attention and dominated the headlines in American and European dailies for months. Using a wealth of contemporary correspondence and diplomatic cables, she constructs a narrative that is suspenseful, harrowing, and at times even comical. On a journey that takes the reader from Boston's Beacon Hill to Constantinople and the bloody revolution-wracked nation-states of the Balkans, Carpenter introduces an unforgettable cast of characters: the strong-willed Miss Stone and her Bulgarian companion, Katerina Tsilka, who is brought along by the kidnappers -- in deference to Victorian convention -- as a chaperone; the terrorists who threaten to murder their hostages and yet are awed when Tsilka gives birth to a baby girl; the diplomat who sees the Stone case as a vehicle for his personal ambition; rival negotiators whom the terrorists pit one against the other; a media mogul obsessed with finding the hostages and securing their literary rights; and, of course, the new president, Theodore Roosevelt, who must decide if he should, as many of his countrymen are demanding, send warships to the Near East or if some quieter form of intervention might win the day. Teresa Carpenter has produced a turn-of-the-century international thriller with precision, drama, and historical perspective. This is a story for our time.

Link: https://www.storytel.com/es/es/books/611096-The-Miss-Stone-Affair-America-s-First-Modern-Hostage-Crisis

Държавна опера Русе чества своя 70 годишен юбилей с "Травята" от Верди

Никола Бенин

Творбата на Джузепе Верди "Травиата" е знакова за Държавна опера Русе, защото  на 27 ноември 1949 г. с неяната постановка е открита културната институция. Спектакълът е дирижиран от знаменития български диригент и композитор Константин Илиев. Оркестърът, който изпълнява този исторически спектакъл, е Русенската филхармония, създадена една година по-рано.

Седемдесет години по-късно, на юбилея на операта в Русе, на 27 ноември, "Травиата" ще бъде представена под диригенството на Сунай Муратов, режисьор  и сценограф е Марко Катена, художник на костюмите – Яна Дворецка, хореограф – Бианка Джованели,  хормайстор – Стелияна Димитрова – Хернани, концертмайстор – Ефтима Евтимова. Главните роли са поверени на Фабиен Конрад, Петя Цонева, Мая Владимирова, Борис Луков, Венцислав Атанасов и др.

"Античност, археология и национално въобразяване" от Цвета Лазарова

Никола Бенин

В монографията "Античност, археология и национално въобразяване" античното наследство е видяно като възможност за културен градеж на нациите. "Националното въобразяване" е важно за осмислянето на света от общностите, защото предизвиква културното наследство от миналото да проговори на нови, съвременни човешки езици. Именно ценните исторически артефакти са непресъхващ извор за разбиране и поддържане на националната идентичност. Такава е всъщност целта на всяко археологическо изследване - да открие ценността на неизвестното и далечното и да го направи близко, "свое". В този аспект нашето светоусещане до голяма степен е формирано от "притежанието" на антично наследство и посланията, които то носи. Методите на изследването са заимствани от съвременнта антропологична наука и отвеждат към възприемането на историческото наследство като културен капитал, повлиял на различни обществени поцеси, умствени възприятия и нагласи. Така книгата "Античност, археология и национално въобразяване" от Цвета Лазарова е навременен и стойностен труд в полето на  археологическата етнография.

Никола Бенин. «АНГЕЛУ ФИАТИРСКОЙ ЦЕРКВИ НАПИШИ…»

Публикувал: Никола Бенин

„Обичайното“ на много тълкуватели на Апокалипсиса е желанието да представят седемте църкви на Мала Азия под формата на седем периода от историческото съществуване на Вселенската църква. Седем от тези периоди трябва да преминат в строга последователност, а следващият период, поради историческа приемственост, трябва да изтича или да бъде свързан с предишния период. Тази позиция е разбираема, но много уязвима. Уязвимост - в неизбежността на разтягане, когато липсващото е обмислено, а съществуващото е персонализирано към избраната система. Ако ефезийският период е ранната църква на Апостола и е най-близка до апостолското време, то църквата на Смир - какво е това? И кога започва това "какво"? От ерата на цар Константин? Ако е така, на какъв период съответства казаното за църквата на Пергам: края на ерата на Вселенските събори или изобщо падането на Византия? Къде, това е точният край на една ера и неизбежното начало на следващата? Изчерпателните думи говорят ли за седемте Църкви, така че да могат да съдържат цели векове църковна история? Има много въпроси. Освен това любителите на линейно-времевата интерпретация на седемте Църкви като седем епохи обикновено са склонни към есхатология. Те чакат края. Следователно те характеризират собствената си епоха или като Филаделфия (предпоследна), или като Лаодикийска (последна). Тогава се оказва, че казаното за петте предишни периода има предимно исторически, а не екзистенциален интерес към живота. Това е изображение на това как „вървяхме, вървяхме - и стигнахме до сегашното състояние“. Човек не може да се съгласи с това. Като цяло седемте Азиатски църкви съществуват във времето. Всички те са родени от проповедта на Йоан Евангелист. Думата, която им се казваше, прозвуча по едно и също време. И всички по това време бяха. Следователно, без да се намали напълно теорията за седемте епохи, отразена в Христовото слово на Църквите, човек може спокойно да мисли по различен начин. Това е картина от живота на различни църковни общности, диагноза на тяхното вътрешно състояние, въпреки факта, че всички те, толкова различни, съществуват един до друг.

Това е картина на живота на различни църковни общности, диагноза на тяхното вътрешно състояние, докато всички, толкова различни, съществуват един до друг.

Първата църква (Ефес) е укорявана за загубата на първата любов. И четвъртата (Тиатира) се гордее, че „последните й дела са по-големи от първите“ (Откр. 2:19). Означава ли това, че след изчезването на първото изгаряне в два до третия период, ревността със сигурност ще се увеличи? Не мисля така. Това по-скоро предполага, че в същото време християните, живеещи наблизо, могат да имат съвсем различно разпределение. Докато единият се охлажда, другият до него се въоръжава с решителност. Това е напълно в съответствие с думите на Господ, че двама ще мелят на воденичен камък, а единият ще остане, а другият ще бъде взет. Двама ще бъдат в селото - единият ще бъде взет, а другият наляво (виж: Лука 17: 34–36). Така че Църквата на Тиатира е похвална, защото има подобрение в нея, което само по себе си е чудо не малко. Избледнява изтощението и отслабването с течение на времето са ни по-разбираеми. И по логика, и по личен опит. И ето - последният е по-добър от първия. Точно като в брак в Кан: виното, доведено до края, е по-добро от това, което пиеха в началото. Очевидно това е плод на благодатта и сцена на Светия Дух. Но - горко ни! - няма такава похвала, близо до която не би било подходящо порицанието. Христос казва, че ангелът от Църквата на Тиатирата позволява на една жена от Езавела „да поучава, да заблуждава слугите Ми, да блудства и да принася жертва“ (Откр. 2: 20). И отново, както в случая с Валаам, сме принудени да си припомним Стария завет. - няма такава похвала, близо до която не би било подходящо порицанието. Христос казва, че ангелът от Църквата на Тиатирата позволява на една жена от Езавела „да поучава, да заблуждава слугите Ми, да блудства и да принася жертва“ (Откр. 2: 20). И отново, както в случая с Валаам, сме принудени да си припомним Стария завет. - няма такава похвала, близо до която не би било подходящо порицанието. Христос казва, че ангелът на Църквата на Тиатирата позволява на една жена от Езавела да „поучава, заблуждава слугите Ми, да прелюбодейства и да жертва” (Откр. 2: 20). И отново, както в случая с Валаам, сме принудени да си припомним Стария завет.

Онова историческо Езавел, споменато в книгите на царете, не е учило и не пророкува. Използвайки силата си, тя покровителства жреците на култа към Ваал. Тя преследва Илия, тласкана към греховете на Ахав. Тя научи Ахав да клевети Набот на лозето чрез клевета и кръвопролитие. Тя, подобно на Геродия от Новия Завет, беше смъртен враг на приятелите Божии, използвайки силата на царската съпруга. Но тя не е учила и не пророкува. И този, споменат в Откровение, се нарича пророчица и действа широко, а Църквата й позволява. И какво е това? Очевидно въпросът няма да бъде решен от търсенето на директни и буквални съвпадения. Тази Езавел не е кралица. Източникът на неговото влияние изобщо не е държавната власт. Тя е "пророчица". Времето на нейното действие е времето на Новия завет, когато съпругата вече не хвърля шал върху устата си и когато се появи възможност за съпругата, т.е. подобно на съпруга си, действайте смело в областта на преподаването. Ето един неочакван плод на свободата. Златоуст говори много за това. Той каза, че хората обикновено копнеят за нещо, което не им принадлежи. Например жените са на власт. Без пряк достъп до самата власт те търсят тайна (чисто женска) власт над онези съпрузи, които имат власт. Трябва ли да давам примери? Струва си да обмислим казаното, но продължаваме. Трябва ли да давам примери? Струва си да обмислим казаното, но продължаваме. Трябва ли да давам примери? Струва си да обмислим казаното, но продължаваме.

Езавел от Тиатира не иска да управлява „женствена“. Тя управлява пророчески. Очевидно е с някаква сила и вътрешно законодателство, чийто източник скоро ще споменем. Със сила действа толкова очевидно, че изобличението на Христос се смекчава. Господ казва: „Имам малко против теб“ (Откр. 2: 20). Тоест, не се казва: „Ядосвам се на теб, че си позволил ...“ Или: „Как би могъл да позволиш на такава съпруга ?! Всичко е съвсем различно. „Знам вашето търпение, работа, любов. Знам, че имате по-скорошни дела от първите. Но имам малко против теб. " Малко. Защо?

Тези думи не изчерпват повдигнатата тема и не твърдят, че са. Но мисля, че като цяло известният Ангел на Тиатира в лицето на Езавел се сблъска с такъв враг, който не можеше да направи. Езавел води хората към най-лошото възможно нещо: прелюбодеянието и идолопоклонството. Но тя познава Господ. Христос казва: „Дадох й време да се покае за блудството си, но тя не се покаеше“ (Откр. 2:21). Пред нас е образът на определена харизматична личност, която смело и хитро се намесва в истината и лъжата, убедително проповядва и пренася много души в определени практики. Най-сериозният враг! Следователно упрекът е минимален. Следователно името на "пророчицата" не е избрано случайно. Историческото „онова“ Езавел се страхуваше от самия Илия! Следователно има такива врагове, които няма да преодолеем или дори напълно разпознаем и дори - Боже спаси! - нека пророкуват. И тогава какво? И тогава Самият Христос ще се застъпи за Своята Църква, която е казана по-нататък: „Тук я хвърлих на леглото й и онези, които прелюбодействат с нея в голяма скръб, ако не се покаят за делата си. И ще поразя децата й със смърт ”(Откр. 2: 22–23) - очевидно това са духовни деца, известни с родството си и ги хвалят. Тоест, Самият Христос действа със силата на наказване и обричане, когато Неговият служител, като цяло достоен за хваление, не е способен да противодейства на измамата качествено. „И всички църкви ще разберат, че аз съм този, който изпитва сърцата и вътрешностите; и ще отплатя на всеки от вас според делата ви. " Смирението на Господ ще бъде известно на мнозина, мнозина ще изплашат и изтрезнеят. Така че си струва да разберем казаното. „Сърца и черва“ са самите „сърце“ и „утроба“, които ние, разкайвайки се, казваме:

Смирението на Господ ще бъде известно на мнозина, мнозина ще изплашат и изтрезнеят.

Църквата на Тиатира е изобразена на прага на „прочистване“. Скоро Господ ще изпита и ще пресее. Някои ще бъдат поразени от смъртта, други ще бъдат положени на леглата си, а трети ще бъдат потопени в голяма скръб. Тези, които са верни на Бога и Неговото слово, казаха: "Пази това, което имаш, докато дойда." Тези, които са верни на Бога, не знаят някои „сатанински дълбочини”! За това те имат милост. Сега се оказва къде е причината за силата на Езавел и защо самата църква на Тиатирата не е в състояние да й попречи да „пророкува”. В Пергам имаше трона на Сатана, но там не беше толкова опасно. „Престолът“ е едно, а „дълбочините“ - друго. „Дълбочините“ е потапяне, навлизане в ученето и практиката, откъдето по правило те вече не излизат. Това е предаване на трите изкушения в пустинята и съгласие за служене на Сатана в замяна на удоволствия, сила и измамни „чудеса“. Борбата с такива капитулатори е много опасна. Следователно е важно Господ да не чака и да не изисква специални подвизи от християните Фиатира. И няма да ги пречистят със специални скърби. „Няма да налагам - казва той -„ друго бреме за вас; просто запази това, което имаш, докато дойда. " От тези думи се изисква вярност. И също така - признаването на оскъдицата на неговите лични сили и разбирането, че освен търпеливост в тези условия, Господ не очаква нищо повече от вас и не ви изисква.

Обаче, който притежава само това, което има, също се бори и извършва подвиг. Да стоиш във вярата е движение. Той също ще бъде „даден власт над езичниците“. От езичници евреите разбирали извънземния свят на греха и невежеството на Бога. Вече сте забелязали колко препратки към старозаветния текст се съдържат в последната книга на Библията. Трябва постоянно да имаме предвид контекста на Стария Завет. И така, в светлината на Новия Завет, под „езичници“ имаме предвид господстващите страсти: любовта към парите, плътските похоти, огромната гордост, хитростта и т.н. Страстта мотивира поведението на синовете на този свят. Светият Дух трябва да бъде мотиватор на нашето поведение. И онзи, който е приет от Бога в Христос, ще може да смаже крепостите на греха, точно както пръчка разбива глинени съдове. Последното изображение е взето от 2-ри псалм,

Последно обещание: "И аз ще му дам утринната звезда." Тези думи се четат добре в контекста на казаното от апостола във второто послание на Петър: „Вие правите добре, че се обръщате към него (пророческата дума. - прот. А. Т.) като лампа, светеща на тъмно място, докато не започне да зазорява. ден, а утринната звезда няма да излезе в сърцата ви ”(2 Пет. 1: 19). Апокалипсис - самата книга е пророческа. В допълнение, това е книга, пълна с пророчески образи от Стария Завет. Обръщайки се към това удвоено пророческо слово, ние внасяме светлина в тъмнината на сърцата си. Това ни дава сили и способност да живеем, докато утринната звезда (Самият Христос) не се появи в слава. Неговото проявление също ще бъде нашето проявление. Тоест, ние ще бъдем това, което трябва да бъдем, а не това, което сме сега. „Кога ще се яви Христос, твоят живот,

Като цяло привидно тъжната и продължаваща траектория на слизането на словото на Христос от Църквата на Тиатира е по-обнадеждаваща и ободряваща при по-внимателно разглеждане, отколкото други думи, изречени на други Църкви. Който има уши, нека чуе.

Протоиерей Андрей Ткачев

6 октомври 2014 г.

Връзка: http://www.pravoslavie.ru/74133.html

Ostrich Feather Fan (From the treasures of Tutankhamun)

Nikola Benin, Ph.D

Ostrich Feather Fan (From the treasures of Tutankhamun)

In the burial chamber Carter discovered this fan, one made of ebony, a longbow and arrows. These objects were placed between the third and fourth (innermost) shrines that enclosed the sarcophagus, coffins, and mummy of the the king. In situ, but now no longer extant, were the remains of thirty ostrich feathers, alternating white and brown. Made of wood and covered in sheet gold, the fan was about four feet in length without the feathers. The semicircular holder with the plumes intact would have looked similar to a palm leaf, but the handle terminates in a papyrus at the bottom and what appears to be a stylized papyrus (or perhaps a lotus) at the top. An inscription engraved on the handle includes, as well as epithets of the king, information that the king secured the plumes during a hunting trip in the desert, east of the city of Heliopolis.

The scene depicted on the front shows the king in his chariot hunting the ostrich from which the feathers would be obtained for the fan. The reverse side portrays the return from the fray, with two attendants in front of the royal chariot carrying the subdued ostriches. In the scene pictured here, we do not see the convention of portraying the bowstring behind (to the far side of) the face, as was the case on the golden shrine and the elaborately decorated chest. The inscription before him states: "The good God, 'Ra is the Lord of Manifestations', Given Life, like Ra forever, Lord of Power" Behind him is the wish that "All protection of / and life be behind him". At the far left, rather than a servant, an anthropomorphized ankh carries a fan similar to the one illustrated here, and it indicates, as do frequent representations of such fans in use, that they function mainly as sunshades. Egyptian Museum

Тутанкамон - най-известният фараон на древния Египет

Никола Бенин

Тутанкамон е роден през 1313 г. пр.н.е., вероятно в Амарна, градът на баща му Ехнатон (макар че родителството на Тутанкамон е силно оспорвано). Мумията на Тутанкамон показва, че той е починал, когато е бил приблизително на 18 години, но не се знае как точно е починал. Тялото на Тутанкамон претърпя увреждания на различни етапи - непосредствено преди или непосредствено след смъртта; по време на любопитно прибързания процес на мумифициране; вътре в гробницата (където химическа реакция е причинила запалване в совчега); и докато се извлича от ковчега.

Зографски листове в Зографската света обител

Никола Бенин

Най-старият ръкопис от славянската сбирка на манастира са т.нар. Зографски листове (сигнатура Зогр. 281), вероятно от XI в. (а може би и от края на Х в.) – два пергаментни листа, на които е преписан ранният старобългарски превод на правилата за монашеския живот от св. Василий Велики (ок. 329/330 – 1. I. 379): глави (въпроси) № 34 и 35 от т.нар. Пространни монашески правила (Κεφαλαία τῶν κατὰ πλάτος ὅρων). Не знаем имената нито на преводача, нито на писача, но тези отломки от голям кодекс са ценно свидетелство за книжовната работа в ранната епоха на средновековната българска книжовност ‒ преводът от гръцки на старобългарски книжовен език е направен по време на Първото българско царство, не по-късно от средата на Х в. Поради голямата ценност на тези фрагментите, тексът им е издаван три пъти – от Пьотр Лавров през 1926 г., от Пьотр Лавров и Андре Вайан през 1930 г. (с идентификация на гръцкия източник на превода) и най-новото издание (заедно с успореден гръцки текст от Patrologia graeca XXXI (3), col. 1000-1005) от Ангелина Минчева. Старобългарски кирилски откъслеци. София, 1978, стр. 39-45.

Библиография:

• Lavrov P. А. Les Feuillets du Zograph. – Revue des études slaves, 6, 1926, 5-23
• Miklas, H. Ein Beitrag zu den slavischen Handschriften auf dem Athos. – Palaeobulgarica, 1, 1977, бр. 1, с.65 – 76
• Минчева, А. Зографски листове. – В: Кирило Методиевска енциклопедия. София, 1985, том 1, с. 728 – 730
• Петков, П., К. Поповски, А. Бояджиев, Пергаментни кирилски откъселци от библиотеката на Зографската света обител. Св. Гора Атон, 2019, 23 – 36, 197 – 200

Bust of Nefertiti

Никола Бенин

In 2009, the refurbished Neues Museum in Berlin celebrated its reopening, with the bust of Nefertiti prominently displayed as one of its main attractions. The celebration coincided with one of the Egyptian government’s repeated pleas for the official return of the bust to Egypt. The museum has staunchly refused to give up the sculpture, asserting that the bust was acquired legally by the German archaeologist Ludwig Borchardt in 1912. Borchardt had excavated it along with several other objects from the studio of the ancient Egyptian sculptor Thutmose, and had brought his finds to Germany as part of an agreement with the Egyptian Antiquities Service. While there is no proof that Borchardt’s dealings were explicitly illegal, as early as 1925, the Egyptian government began to take issue with Germany’s possession of valuable antiquities by imposing sanctions, and the bust has been the source of tension between the two nations ever sinc

Beautiful Onakona Temple, Onakona Village, District Durg, Chhattisgarh

Никола Бенин

Александър Сергеевич Пушкин - 220 години от рождението му

Никола Бенин

Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин, 6 юни 1799 – 10 февруари 1837) е руски поет, драматург и прозаик, считан за най-великия руски поет и създател на съвременния руски литературен език. Той пръв използва простонароден език в поемите и пиесите си, а също създава нов стил в разказите — драма, примесена с любовна история и малко сатира, който се следва от по-късните руски писатели. Умира на дуел на 37 годишна възраст.

Творбите на Пушкин са писани под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври. Самият Пушкин предпочита романа „Евгени Онегин“, който пише в продължение на няколко години. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би отчасти дължащо се на факта, че Пушкин самият е бунтар и е в конфликт с правителството поради политическите си убеждения. Дори кръщават Царское село на него.

Творчеството на А.С. Пушкин дава основа за много музикални произведения, например операта на Чайковски „Евгени Онегин“ (1879) или „Борис Годунов“ на Мусоргски (1874). Много от творбите му са екранизирани.

Множество градове по света имат паметници на поета. Най-много те са в Русия, като Москва и Санкт Петербург имат по няколко.

За българите са изключително интересни едноименните му стихотворение и повест „Кърджали“ описващи живота на българите в северното Придунавие – Бесарабия (Буджак) и Молдова в онази епоха с усета на видял ги със собствените си очи творец и на легендарния кърджалия Стоян Индже войвода в този край. И за да не остане в никого съмнение за кого точно пише той ясно посочва в стихотворението си : „В степях зелёных Буджака…Семействами болгары тут.“ и също в едноименната повест „Кърджалията“:“Кирджали был родом булгар. Кирджали на турецком языке значит витязь, удалец

Неговият син генерал Александър Александрович Пушкин, участва в Руско-турската война (1877-1878) в българските земи под османско владичество и е командващ на 13 Нарвски хусарски полк, част от „летящия отряд“ на генерал Александър Лермонтов, който освобождава Бургас.

МИСЛИ И СТИХОВЕ :

1. Да научиш човека да бъде щастлив – това е невъзможно, но да го възпиташ така, че да бъде щастлив – това е възможно.

2. Уважение към миналото – това е чертата, която отличава образоваността от диващината.

3. Неуважението към предците е първият признак на безнравствеността.

4. Хората никога не са доволни от настоящето, имат малко надежди за бъдещето, затова украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.

5. Илюзията, която ни крепи е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини.
6. Злословието, дори и без доказателства, оставя почти вечни следи.

7. Завистта е сестра на съревнованието.

8. Опознаеш ли човек, не може да не го намразиш.

9. Вдъхновението е необходимо в геометрията не по-малко, отколкото в поезията.   10. Истинското въображение изисква гениално знание.

11. Да се презира оценката на хората не е трудно, да се презира собствена преценка е невъзможно.

12. Приказката е лъжа, но в нея има истина.

13. Народът е като децата. Трябват му занимания.

14. Народът се нуждае от силни емоции. За него дори екзекуцията е зрелище.

15. Глупавата критика не се забелязва толкова както глупавата похвала.

16. Пиша за себе си, печатам за пари.

17. Първата любов винаги е свързана с чувствителност. Втората – с чувственост.

18. Всички жени са прелестни, а красота им дава любовта на мъжете.

19. Любовта – това е възхителна измама, на която всеки се съгласява доброволно.

20. Несподелената любов не унижава човек, а го възвисява.

21. Няма истина там, където няма любов.

22. Там, където няма любов, не е забавно.

23. Не отлагай нещо за вечеря, което можеш да изядеш за обяд.

24. Да се откажеш от риска означава да се откажеш от творчеството.

25. Скуката е една от способностите на мислещите същества.

26. Възпитателят трябва така да се държи, че с всяко свое действие той трябва да знае какво иска и какво не иска. Ако възпитателят не знае това, кого изобщо може да възпита?

27. Мисъл! Велика дума! В какво се състои величието на човек, ако не в мисълта? Тя трябва да бъде свободна така, както трябва да бъде свободен и човек.
28. Учените са много, умните хора – малко.

29. Първият признак на интелигентност в един човек – от пръв поглед да прецени с кого си има работа, а не да хвърля бисери.

30. Животът не е само подготовка за утрешния ден, но и непосредствената, жива радост.

---

ОБИЧАХ ВИ

Обичах Ви. И още дълго може
любов да тлее в моята душа,
но нека вече тя не Ви тревожи.
Не искам с нищо да Ви натъжа.

Обичах Ви без думи, без надежда,
ту плах роб, ту ревнивец несравним.
Дано с такава искреност и нежност,
дай Боже, Ви обикне друг любим…

СОНЕТЪТ

И Данте даже влюбен бил в сонета,
Петрарка в него Лаура, възпял,
от автора на Макбет бил подет той,
Камоинш скръбни мисли в него влял.

И в наши дни пленява той поети:
Уърдсуърд за модел го бе избрал,
когато чужд на светската суетност
природата превърна в идеал.

Под сенките на Таврия далечна
Мицкевич сред размерите му вечни
мечтите свои мигом въдворил.

У нас непопулярен си остава,
но Делвиг четиристъпния дактил
заради него сякаш позабрави.

Лаура – любимата на Петрарка, за която той написал 317 сонета.
Луиш Ваш ди Камоинш португалски поет (1524 – 1580г.).
Уилям Уърдсуърт английски поет-романтик (1770-1850г).

––––––––––––––––––––––-

ЦВЕТЧЕ

В забравен том без мирис цвете
видях – хербарий изсушен.
Така ме трогна, след което
събуди странни мисли в мен:

Къде цъфтяло е напролет?
Позната, чужда ли ръка
го е откъснала отколе?
Защо е скрито тук така?

От тайна среща ли е спомен?
Разлъка зарад орис зла
или пък излет мил напомня?
Или разходка в полски злак?

Дали са живи и са двойка?
Къде е свидният им кът?
Или в земята спят спокойно,
тъй както в книгата – цветът?

1828

---

ЗИМНО УТРО

Чудесен ден. Мраз, слънце вън,
а ти все още в сладък сън
унасяш се. Стани любима,
с очи щастливо засияли
срещни Аврора бореалис,
красива и неповторима!

Ти помниш, снощи хали виха,
мъгли небето мътно скриха,
зад облаци петното бледо
на жълтата луна пълзеше,
и ти с печален вид седеше.
А днес… отвън вълшебство гледа!

Под небосвод необозрим
постлан е приказен килим,
снегът на слънцето сияе,
лесът прозрачен се чернее,
през скреж ела се зеленее
и ручей под леда играе.

А стаята с янтарен блясък
е озарена. С весел трясък
дърво в камината пламти.
С мечти приятно е в кревата.
Но хайде кончето в шейната
да впрегнем и да полети.

Да полетим сред девствен сняг,
любима, нека в своя бяг
ни носи конят устремен —
в полето пусто без умора,
леса, непроходим до скоро,
и този бряг, тъй скъп за мен.