Русе. Доходното здание - 1929 година

 Никола Бенин

ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ на Сдружение „Инициативи за гражданско общество“ за 2024 година

 

ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ

на Сдружение „Инициативи за гражданско общество“
за отчетния период: 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г.

---

1. Баланс към 31.12.2024 г. (в лева):

АКТИВ		Сума
Дълготрайни активи:		4 600
- Материални активи (офис техника и оборудване)		4 600
Краткотрайни активи:		2075
- Парични средства (банкови сметки и каса)		120
- Вземания по проекти и дарения		1955
Общо активи:		6675
ПАСИВ	Сума
Краткосрочни задължения:	2075
- Задължения към доставчици и осигуровки	2075
Фонд „Резервен“ / Натрупани средства:	4600
Общо пасиви:	6675

 

|3. Отчет за паричните потоци (съкратен формат):

Вид потоци	Постъпления	Плащания
Оперативна дейност	2075	2075
Финансова дейност	0	0
Нетен паричен поток	0

 

ОТЧЕТ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

на Сдружение „Инициативи за гражданско общество“
за периода: 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г.

I. ПРИХОДИ ОТ НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ (в лева):

№	Описание	Сума (лв.)
1	Дарения от физически лица
2	Дарения от юридически лица
3	Финансиране по проекти от фондации
4	Финансиране по европейски програми	1955
5	Членски внос	120
6	Други приходи
	Общо приходи	2075

---

II. РАЗХОДИ ПО НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ (в лева):

№	Описание	Сума (лв.)
1	Разходи за възнаграждения и осигуровки
2	Наеми и комунални услуги
3	Материали и консумативи	840
4	Организация на събития/обучения	1235
5	Разходи за пътувания и командировки
6	Административни и офис разходи
7	Разходи за външни услуги
	Общо разходи	2075

---

III. ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ОТ НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ:

Описание	Сума (лв.)
Приходи	2075
Разходи	2075
Превишение на приходите

---

Забележка: Този отчет е съставен в съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ и Националните счетоводни стандарти (НСС)

Посещение на Райна Княгиня в Русе

 Никола Бенин

Гробът на инж. Кирил В. Старцев (1895-1962) в гробищен парк Чародейка, Русе

 

След преврата на 19 май 1934 г., като симпатизант на „Звено“ и със своя опит в управлението се оказва най-подходящия кандидат за кмет на Русе. Със заповед № 3941 от 24 декември 1934 г. на министъра на вътрешните работи и народното здраве инж. Кирил Старцев е назначен за кмет на Русе.

Още в първите години на кметуването си Кирил Старцев успява да преобрази центъра на Русе. Построена е съдебната палата, благоустроен е районът около нея, направено е ново оформление на Централната градска градина. Голямо постижение на кмета е изграждането на Халите. Облагородява се районът около тях, който става втори център на града. Едновременно с тях се изгражда и съвременна кланица. Благоустроен е крайбрежният булевард с твърда настилка, тротоари, парапет и кестени. Построен е „Мостът на въздишките“, който става любимо място на русенци. Започва строителството на голяма модерна баня и разширяване на електрическата централа. Много грижи се полагат и за изграждане на инфраструктурата на града – водоснабдяването, канализацията и електрическата мрежа. Грижата за крайните квартали се ограничават с прокарването на вода и в направата на временни тротоари, за да се избавят хората от голямата кал.

Големи грижи Кирил Старцев полага и за развитието на просветата и културата. Завършва изграждането на училищата в двата края на града – „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“ и се прави основен ремонт на другите. Особено внимание се отделя и на театъра, който за кмета е „културната физиономия на града“. Общината осигурява средства за юбилейния сборник по повод петдесетата годишнина на Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ и приема решение за написване историята на Русе.

Неговата инициативност, настойчивост и умение в ръководството на общината и благоустрояването на града го очертават като един от най-способните кметове в страната през този период. Избран е за председател на Съюза на българските градове, което е голяма чест за Русе.

Централната власт му възлага на два пъти важни мисии. Първият път е изпратен за кмет на Добрич, за да създаде модел на управление на новата българска власт в региона след присъединяването на Южна Добруджа. Вторият път е командирован във Видин след голямото наводнение през 1942 г., за да подпомогне възстановяването му.

Голямото напрежение го изтощава и от края на 1943 г. и през 1944 г. той е в отпуск поради тежко заболяване. На 14 септември 1944 г. е поканен да предаде поста си на новата власт на Отечествения фронт.

След възстановяването на здравето си е назначен за началник на водния синдикат „Русенски Лом“, а по-късно се занимава с водоснабдяването на Лудогорието. Репресиран е и през 1956 г. е арестуван и изпратен в Белене. Освободен е през 1959 г. и след кратко лечение постъпва на работа в проектантска организация. Пенсионира се по болест. Умира на 12 декември 1962 година.

Йордановден на река Дунав, 1929 година, Русе

 Никола Бенин

Йордановден на р. Дунав, 1929 г., Русе, вадене на кръста. Свещеници начело с Доростоло-червенския митрополит Михаил, войници и офицери от V Дунавски полк, водени от полковник Минчев.

Русе, 1905 г. На път към Гюргево по леда

 Никола Бенин

През 1905, 1922 и 1929 г. жителите на Русе и Гюргево масово преминават по леда на Дунав пеш или с шейни, за да си гостуват. Големи замръзвания е имало още през зимите 1939 - 1940 г., 1941 - 1942 г., 1942 - 1943 г., 1946 - 1947 г., 1948 - 1949 г., 1955 - 1956 г. През зимата на 1984 - 1985 г. Дунав замръзва два пъти, след като това не се е случвало 16 години. Първия път замръзва на 25 януари 1985 г., размразява се и на 23 февруари 1985 г. отново замръзва.

На 26 октомври през 1886 година от Русе тръгва първият трен в България

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

На 26 октомври през 1886 г. (7 ноември по нов стил) управителят на Русенската област Митхат паша пропътувал по трасето 5 км в посока към Варна и обявил линията за открита. Когато слязъл от влака, казал, че пътуването много му е харесало и е имал чувството, че препуска с галопиращ кон. Това впечатление е напълно основателно, защото влакът се движел с пределна скорост от 30 км/ч и изминавал разстоянието от 224 км от Русе до Варна за 8 ч., като по пътя имало 18 гари и спирки. Тренът вървял два пъти седмично, като в понеделник пътувал от Русе за Варна, а в сряда – от Варна до Русе. В останалите дни по линията, която била с един коловоз, се движели товарни влакове, ако имало какво да се превозва.

 Подвижният състав бил главно английско производство. За откриването на линията турското правителство поръчва 30 локомотива (доставени са 10), 500 товарни вагона (доставени 425) и 40 пътнически (доставени 63). Те са от І, ІІ и ІІІ класа – двуосни, дълги по 8 метра, с по четири купета. През зимата се отоплявали със съдове гореща вода, сменяни в Разград и Каспичан, а осветлението било с маслени лампи.

По времето на откриването й линията била дълга 224 км и освен двете крайни гари имало и осем спирки: Червена вода, Ветово, Разград, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк), Каспичан, Провадия и Гебеджек (Белослав). В Русе, Каспичан и Варна били открити и локомотивни депа. Мостовете по трасето били дървени, семафорите също, а връзката между гарите ставала с телеграфни апарати “Кадран”, френско производство, а по-късно и “Морз”.

 Намеренията първоначално били линията да е и международна, част от пътя Лондон – Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречили. По-късно била включена в международното трасе Париж – Страсбург – Мюнхен – Виена – Будапеща – Букурещ – Гюргево – Русе – Варна – Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците се прехвърляли с парен кораб, а от пристанището във Варна до Цариград – с кораб на австрийския Лойд. Все пак между 1883 и 1885 г. оттук минавал и известният “Ориент експрес”.

 Както при повечето първи неща в България и тук не минало без скандал – строителният материал за мостовете и кантоните бил доставян от старите столици Плиска и Преслав – заповядано било да се разрушават напълно запазените черкви, обществени сгради, бойници и кули, построени от хановете Крум, Омуртаг и княз Борис I. Така били унищожени завинаги безценни паметници на българската история…

Русе, Паметникът на свободата - стара снимка

 Илияна Бенина, Никола Бенин

Райна Футекова Дипчева и Петрана Обретенова в Русе по време на освещаването на Опълченския паметник в Русе през 1909 година

Група участници в Априлското въстание, събрани в Русе по време на освещаването на Опълченския паметник в Русе: Райна Футекова Дипчева; Петрана Обретенова; Ив. Данчев; Сава Пенев; Хр. Благоев; Юрдан Н. Инджето; Д. Тодоров; Н. Обретенов.

Фотографирани са от Тонка Н. Обретенова, която се върнала от Франция през 1909 година.

Втори национален младежки форум „Арнаудови срещи 2021. Пътят към познанието“, Русе

 Никола Бенин

Къща на индустриалеца и кмет на Русе, Емануил Габровски

 Никола Бенин

Къща на индустриалеца и кмет на Русе, Емануил Габровски, на ул. “Духовно възраждане“ N 1. Къщата е строена през 30-е години на XX в., времето между Първата и Втората световна войни – течение архитектурен модернизъм, онази архитектура, която не борави с орнаменти и външна показност, а съзнаването на естетическите ѝ достойнства изисква познания и разбиране. Информацията за нея би била по-пълна, тъй като към момента знаем единствено че е строена през 1930-те години. Архитектът е неизвестен. Братя Габровски основават през 1921 г. фабрика “Електрон“, а през 1927 г. и фабрика “Изкуство“. През 1928 г. купуват и фалиралата фабрика “Карпати“ и създават АД “Братя Габровски“ и започват производство на железни кревати, детски колички и др. През 1939 г. стават представители на Опел за България. Ем. Габровски е кмет на Русе за кратко, само за около 6 м., малко след преврата от 19 май 1934 г. Остава известен с това, че се отказва от кметската си заплата за народополезни цели. С парите от спестената негова заплата е построен Мостът на въздишките до хотел Рига. Пак той осигурява средства за довършване на днешната МГ “Баба Тонка“ и училищата Стефан Караджа и Ангел Кънчев и създава т.нар. “народни кухни“ за бедни и безработни русенци. През 1947 г. имуществото на Емануил Габровски е национализирано. Къщата на снимката е продадена на търговеца Кънчо Петров, безследно изчезнал след 1944 г.

Русе, изгледи, пощенска картичка, 1900

 Никола Бенин

• Издава Книжарницата на А. Димитров

Програма Арт салон „Любов и вино“, Русе, 2019

д-р Нинола Бенин

5 февруари (19:00)

Доходно здание, Голяма зала

Усещане за любов - Музикално-поетичен спектакъл с участието на Бойка Велкова и Ивайло Захариев

Режисьор: Бойка Велкова
Музика и музикална среда: Теодосий Спасов
Хореография: Татяна Соколова
Визуална среда: Яна Дворецка

6 февруари (18:00)

Доходно здание, зала Европа

Кинопоредица „Съвременно испанско кино“

„10 000 KM”  (2014)

Режисьор: Карлос Маркес

7 февруари (18:00)

Доходно здание, зала Европа

Кинопоредица „Съвременно испанско кино“

„Романтични изгнаници” (2014)

Режисьор: Йонас Труеба

8 февруари (18:00)

Доходно здание, Камерна зала

Цъфнали очи - Унгарско-българска продукция на ДКТ – Сливен и Малко Театро – Будапеща

Спектакъл по  романа „Виенски апартамент“ на Радостина Ангелова

Режисьори: Ищван Наги и Габриела Хаджикостова

Спектакълът се осъществява съвместно с Министерство на човешките ресурси на Унгария 

Среща на чаша унгарско вино с авторката на романа „Виенски апартамент“ Радостина Ангелова

Съвместно с Унгарски културен институт

9 февруари (11:00)

Доходно здание, зала Европа

Кинопоредица „Съвременно испанско кино“

„Изисквания да бъдеш нормален човек” (2015)

Режисьор: Летисия Долера

9 февруари (19:00)

Държавна опера – Русе

„Бохеми” – Премиера

Режисьор: Георги Симеонов
Сценограф: Иван Токаджиев

11 февруари (18:00)

Доходно здание, Фоайе

Николай Караджов - Изложба живопис

13 февруари (19:00)

Доходно здание, Голяма зала

Концерт на БИГ БЕНД Русе

Със солисти:

Венцислав Благоев – тромпет и дует "Аморе"

14 февруари (19:00)

Доходно здание, зала Европа

Камерен концерт – любовни дуети или Как виното разпалва любовта

С участието на солисти – двойки на Русенска опера

В програмата: арии, песни, дуети и стих

15 февруари (19:00)

Доходно здание, Голяма зала

„Горещо” - Спектакъл на ТК ВИВА АРТЕ

от Жозиан Баласко

Постановка: Асен Блатечки

С участието на: Асен Блатечки, Калин Врачански, Милена Маркова, Невена Бозукова, Стефан Иванов 

19 февруари (18:00)

Доходно здание, зала Европа

Кинолектория „Любовта е лудост”

„Отклонение”

Режисьори: Гриша Островски, Тодор Стоянов
Сценарист: Блага Димитрова
В ролите: Невена Коканова, Иван Андонов, Катя Паскалева, Стефан Илиев

Лектор: Коста Биков

20 февруари (18:00)

Доходно здание, зала Европа

Кинолектория „Любовта е лудост”

„Спомен за близначката”

Режисьор: Любомир Шарланджиев
Сценарист: Константин Павлов
В ролите: Невена Коканова, Емилия Радева, Никола Тодев, Лъчезар Цончев

21 февруари (18:00)

Доходно здание, зала Европа

Кинолектория „Любовта е лудост”

„Най-добрият човек, когото познавам!”

Режисьор: Любомир Шарланджиев
Сценарист: Лиляна Михайлова
В ролите: Невена Коканова, Петър Слабаков, Григор Вачков, Владимир Смирнов

23 февруари (19:00)

Държавна опера – Русе

Класика и Рок

Група "Сигнал" и Русенска филхармония

Връзка: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=28939&sid=12

Русе. Паметникът на свободата

д-р Никола Бенин

Къщата на Калиопа в Русе

д-р Никола Бенин

Къщата е построена през 60-те години на XIX в. Консулството на Прусия се е намирало в нея до Освобождението. Градските легенди твърдят, че Катерина Калиш, красивата съпруга на консула, Морис Калиш, била настоятелно ухажвана от управителя на Дунавския вилает Мидхад Паша, който й подарил тази къща. За да не скандализира обществото, решил да организира състезание, в което да участват красивите дами от Русе. Те трябвало да стрелят по гълъби и тази, която спечелела турнира, като награда щяла да получи къщата. Естествено, целта била Калиопа да получи къщата, а пашата бил достатъчно влиятелен, за да го уреди. Затова другите дами стреляли с халосни патрони, само Калиопа стреляла с истински, и, за да е двойно подсигурена, от едно скришно ъгълче, й помагал най-добрият стрелец от турския гарнизон. При тази двойна подготовка Калиопа спечелила турнира и получила като награда тази къща

Богатият русенски търговец Стефан Камбуров купува къщата след 1878 г. Камбуров е виден радетел за българска църковна независимост. Той е членувал в комитета за приемане на Българската екзархия в Цариград.По негова покана през 1886 г. в Русе пристига австрийският живописец Карл Шаусберг. Така по стените и таваните на втория етаж на къщата се появяват стенописи по последна мода. Художникът е оставил подписа си под сцена от гръцката митология.

Те са от 1886 година, изключително характерни са за Западна Европа от този период,съчетават по интересен начин имотиви,и цветове. Когато идват реставраторите през 1971-1972 година, те са изключително впечетлени от качествата на боите и от тяхната яркост. Оказва се, че е достатъчно стенописите само да бъдат почистени.

IV Есенен театрален салон, Русе. „Двама съвсем голи мъже" в Драматичен театър „Сава Огнянов" - Русе

д-р Никола Бенин

На 25 октомври от 19.00 часа на Голяма сцена на Драматичен театър „Сава Огнянов" – Русе ще бъде представена комедията "Двама съвсем голи мъже" от Себастиен Тиери

Режисьор: Николай Урумов

Сценография и костюми: Виолета Радкова

Превод: Михаил Билалов

Участват: Михаил Билалов, Йовко Кънев, Петя Венелинова, Кристиана Ценкова

Комедиите на Себастиан Тиери се отнасят към така наречения „Театър на булеварда” (Théatre de boulevard), търговски, зрителски театър, който е много популярен във Франция. Героите в пиесите са предимно граждани на модерния мегаполис, в чийто живот се втурва нещо необяснимо, нещо парадоксално. Така например в последната комедия "Двама съвсем голи мъже", героят, Ален Крамер – сериозен адвокат, се събужда вкъщи напълно гол до един един свой колега и не може да разбера какво се е случило. Тиери насища диалога, със смешни реплики и въпреки това изпълва текста с доста сериозни разсъждения за съвременния свят. Абсурдността на случващото се и лекият сюрреализъм добавят към тези пиеси парадоксално очарование и изненади. Критиците, когато говорят за пиесите на Тиери, припомнят имената на Кафка, Бекет и Адамов, наричайки неговите комедии „умен булевард".

Себастиен Тиери е френски актьор и драматург. Роден е през 1970 г. Завършва Висшето театрално училище (Conservatoire national supérieur d'art dramatique) през 1997 г. Участва във филмите: „Такси 2", „Нежност", „Напред" на Бертран Таверние и др. Автор е на пиесите:. „Морски свинчета" (Sochons d'неза), 2008; "Кой е г-н Шмит?" (Qui est Monsieur Schmitt?), 2009; "Началото на края" (Le Début de la fin), 2012; „Произходът на света” (L'Origine du monde), 2013 г .; "Двама съвсем голи мъже" (Deux hommes tout nus), 2014) и колекции от скици за театъра „Без асансьор" (Sans ascenseur), 2005; "Бог живее в Дюселдорф" (Dieu habite Düsseldorf), 2006. Самият Себастиен Тиери играе почти във всичките си пиеси.

Никола Бенин. Европейска нощ на музеите, Русе, 2018

Никола Бенин

◊ ПРОГРАМА

19 май 2018 г., от 11:00 до 24:00 часа

На 19 май Регионалният исторически музей – Русе традиционно ще участва в инициативата Европейска нощ на музеите. За първи път русенската Нощ в музея преминава границата и се разпростира в Гюргево, Румъния.

11:00 часа – „Поетичен театър“ 

 Военен клуб – Русе

17:00 часа – „Да се облечем в история“ – посетителите влизат в образа на римски легионери с помощта на характерното за Римската империя военно облекло

Лапидариум, зад Регионалния исторически музей – Русе

 17:30 часа – „По стъпките на археолога“ – теренни археологически проучвания за деца в двора на музея с участието на специалист археолог и музеен педагог

Лапидариум, зад Регионалния исторически музей – Русе

18:00 часа – „Герданът на Калиопа гостува в Гюргево“ – уъркшоп за изработване на бижута с участие на етнографи от Регионален исторически музей – Русе в Гюргево

Окръжен музей „Теохари Антонеску“ – Гюргево

18:00 часа – „Търсачи на съкровища“ – Образователна игра, в която деца търсят експонати в музейни експозиции с помощта на предварително изготвени карти. Децата описват и датират намерените артефакти, правят предположения за техният произход и предназначение.

Исторически музей – Русе

18:00 часа – „Музикални импресии“ с ученици от балетните класове на Национално училище по изкуствата „Проф. В. Стоянов“ – Русе

Лапидариум, зад Регионалния исторически музей – Русе

18:00 часа – Презентация за храма на Диана

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

18:15 часа  – „Предметите говорят“ – проект на Регионален исторически музей – Русе, реализиран по програма „Знание и растеж“ с помощта на Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Фондация „Еконт“

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

18:30 часа  – Уъркшоп за изработка на разделители на книги с кусатури ( традиционни шевици от Влашка) – Гостуват: Лупу Лучика - етнограф-реставратор и Джорджиана Щефан - музеограф от Окръжен музей "Теохар Антонеску" Гюргево

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

18:30 часа  – Представяне на органичната градина на музея

Лапидариум, зад Историческия музей – Русе

19:00 часа  – Danube Sunset Sessions - Solis Occasum 2018

Римска крепост „Сексагинта Приста“

19:00 часа  – Живи човешки съкровища: „Джамал“, с. Кошов

Лапидариум, зад Регионалния исторически музей – Русе

19:30 часа  – Живи човешки съкровища: „Боенец“, с. Юпер

Лапидариум, зад Регионалния исторически музей – Русе

20:00 часа  – „Музикални етюди” – ученици от НУИ „Проф. В Стоянов“ – Русе

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

20:30 часа  – Представяне дейността на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

20:45 часа  – Изложба „Нематериалното културно наследство в региона на Югоизточна Европа“ – откриване

Зала „Русе“ на Историческия музей – Русе

21:00 часа  – Представяне на романа „Пресен черен хайвер“ на румънския писател М. Б. Йонеску – Лупяну

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

22:00 часа  – „Един нов свят“ – песни от концерт-спектакъл на Детска опера – Русе

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

23:00 часа  – „Дарения от русенските медици“ – изложба

Исторически музей – Русе – приземен етаж

23:00 часа  – Прожекция на документални филми, посветени на недвижимите културни ценности – „Стъпки в огъня“ и „Гласове от Холоцена“

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

23:30 часа  – Етюди от спектакъла „Улица „Джаз“ – Театрална работилничка „Мармалад“. Постановка Евгения Явашева

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе