събота, 14 ноември 2026 г.

Осем „принцеси“, стоящи по двойки / Еight 'princesses', standing in pairs

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН




This shows one of the most famous representations of the Egyptian art, which appears in many manuals. This fame is justified by the extraordinary quality of the sculpture, the respect of the proportions, the physiognomy (facial features) of the characters. It shows eight 'princesses', standing in pairs, they represent the daughters of foreign princes raised at Pharaoh's court, and thus 'Egyptianised', but this is not certain (view tb_3333).

Тук е представено едно от най-известните произведения на египетското изкуство, което присъства в много учебници. Тази известност е напълно заслужена предвид изключителното качество на скулптурата, спазването на пропорциите и физиономията (чертите на лицето) на персонажите. Композицията включва осем „принцеси“, стоящи по двойки; смята се, че те представляват дъщери на чуждестранни владетели, отгледани в двора на фараона и по този начин „египтизирани“, макар това да не е напълно сигурно.

Настоящото изследване разглежда един от най-фините и често цитирани образци на релефното изкуство от края на XVIII династия (периода на Аменхотеп III и ранния Амарнски период) – стенната композиция от скалната гробница на царския управител и везир Херуеф (TT 192) в Асасиф, Западна Тива. Изображението на младите жени (често интерпретирани в египтологията като принцеси или ритуални дарителки, носещи съдове и скъпоценности) демонстрира виртуозно овладяване на ниския релеф (bas-relief), елегантни пропорции и мек пластичен моделиране на телата, бележещи прехода към протоамарнския естетически канон.

1. Археологически контекст и датировка

Гробницата на Херуеф (ḥrw-nf), който носи престижната титла „Управител на голямата царска съпруга Тий“ (главната съпруга на Аменхотеп III), се намира в некропола на Асасиф (Текет) в Западна Тива.

  • Хронологически рамки: Управлението на Аменхотеп III и началото на царуването на неговия син Аменхотеп IV / Ехнатон (ок. XIV век пр.н.е., XVIII династия).

  • Стилистичен преход: Паметникът е ключов за египтологията, тъй като релефите в него показват еволюцията от класическия монументален стил на Новото царство към експерименталния, издължен и лиричен реализъм, който по-късно се разгръща напълно в Амарна.

2. Иконографски и композиционен анализ

На представения релеф се виждат фигурите на млади жени (принцеси или млади жрици/аристократки), изобразени в профил, стъпващи в ритмична процесия и носещи ритуални съдове, вази върху опори и дарове:

  • Позиция и движение: Фигурите са представени по двойки или в последователна изометрична подредба, при която фините контури на телата се застъпват деликатно, създавайки усещане за дълбочина и движение в двумерното пространство.

  • Анатомични пропорции и облекло: Жените са облечени в дълги, полупрозрачни плисирани рокли от фин лен, които подчертават грациозните силуети. Пропорциите на телата показват издължени вратове, меко извити рамене и изразителни, бадемовидни очи – белези на късното царуване на Аменхотеп III, повлияни от култа към кралската женска красота и царските дъщери.

  • Предмети на дарението: В ръцете си те държат специални цилиндрични и сферични съдове (вероятно за скъпоценни масла, унгуенти или вино), поставени върху високи ажурни поставки с изящна изработка, отразяващи лукса на царския двор.

3. Идеологическа интерпретация: Кои са „принцесите“?

В научната литература идентичността на тези млади жени е предмет на дискусии:

  • Традиционната хипотеза предполага, че те олицетворяват царски дъщери или чуждестранни принцеси, изпратени в тиванския двор в рамките на дипломатически бракове и съюзи (характерни за външната политика на Аменхотеп III), които преминават през ритуал на „египтизация“ и участват в държавните и заупокойни церемонии, свързани с празника Сед (Sed-festival) на фараона.

  • Други изследователи ги разглеждат като персонификации на жрици или благородни девици, участващи в ритуалното пречистване и поднасяне на дарове за култа към кралицата и божествения цар.

4. Използвана научна литература и източници

  1. Epigraphic Survey. (1980). The Tomb of Hetgerhet (Kherouef) (TT 192). Reliefs and Inscriptions at Luxor, Vol. 5. Chicago: The Oriental Institute of the University of Chicago (фундаменталното научно издание на паметника).

  2. Aldred, Cyril. (1973). Akhenaten and Nefertiti. New York: The Viking Press (анализ на стилистичния преход и пластичните форми от времето на Херуеф към Амарна).

  3. Laboury, Dimitri. (2017). Akhénaton. Paris: Pygmalion (за ролята на придворните паметници и елитните гробници от времето на Аменхотеп III).

Няма коментари:

Публикуване на коментар