вторник, 17 ноември 2026 г.

Египетски обелиск на гроба на Жан-Франсоа Шамполион в гробището „Пер Лашез“

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН



Египетски обелиск насред гробището „Пер Лашез“ в Париж? Не, това не е реликва, оставена от фараоните! В 18-ия участък на това прочуто парижко гробище погледа привлича забележителен надгробен паметник във формата на каменна игла. Под този обелиск почива Жан-Франсоа Шамполион (1790–1832) – изтъкнатият френски учен, който полага основите на разчитането на йероглифната писменост на Древен Египет. Това е изключително подходяща почит към човек, посветил живота си на разкриването на тайните на фараоните! Зад този необичаен гроб обаче се крие невероятно научно приключение, което по неочакван начин е свързано с една от най-емблематичните забележителности на Париж.

В продължение на векове египетските йероглифи остават дълбока загадка за европейските учени. Тези тайнствени знаци, изсечени по стените на храмове, гробници и паметници из цял Древен Египет, сякаш ревниво пазят своите тайни. Загадката най-накрая е разгадана от млад французин, страстно увлечен по древните езици. Роден през 1790 г. във Фижак (департамент Лот), Жан-Франсоа Шамполион още от ранна възраст проявява силен интерес към източните цивилизации. Благодарение на прочутия Розетски камък – двуезична стела, открита в Египет през 1799 г. – той постига едно от най-великите завоевания в историята на археологията.

Върху стелата е изписан един и същ текст на два езика, предаден чрез три различни писмености: египетски йероглифи, демотическо писмо и старогръцки език. Стъпвайки върху труда на други изследователи и сравнявайки множество надписи, Шамполион осъзнава, че йероглифите са нещо много повече от обикновени символични изображения – те могат да предават и звуци. На 27 септември 1822 г. той официално представя своите открития пред Академията за надписи и изящна словесност в Париж. Това бележи огромен пробив, който проправя пътя към разчитането на древноегипетските текстове и поставя началото на съвременната египтология! След живот, изцяло посветен на научните изследвания, Шамполион умира в Париж на 4 март 1832 г., едва на 41-годишна възраст. Той е погребан в гробището „Пер Лашез“, недалеч от своя приятел Жозеф Фурие – математик и бивш префект на департамент Изер, който е насърчил интереса му към Египет. Съпругата на Шамполион, Розин, издига силно символичен паметник над гроба му: каменен обелиск, вдъхновен пряко от архитектурата на Древен Египет. Този избор, разбира се, не е случаен! В Египет на фараоните обелиските са били големи монолитни паметници, издигани обикновено пред входовете на храмовете. Свързани с култа към слънцето, те са символизирали, наред с другото, връзката между човечеството и боговете.

Елегантният им силует, завършващ с малка пирамида, наречена „пирамидион“, напомня за слънчеви лъчи. Трудно би могло да се измисли по-подходящо почит за човек, посветил живота си на изучаването на надписите, открити върху подобни паметници! И все пак, за разлика от автентичните египетски обелиски – които са богато украсени с йероглифи – обелискът в „Пер Лашез“ се отличава със забележителна строгост и лаконичност. Сред малкото думи, гравирани върху него, е фразата „Шамполион Младия“. Надписът е интригуващ, но обяснението е съвсем просто! Тук няма скрито послание или мистериозен йероглиф за разчитане! Жан-Франсоа Шамполион получава прозвището „Шамполион Младия“ просто за да бъде различаван от по-големия си брат, Жак-Жозеф Шамполион-Фижак. Самият той – книжар, учен и любител на историята – Жак-Жозеф изиграва ключова роля в кариерата на по-малкия си брат. Той подкрепя изследванията му и съдейства за популяризирането на труда му след неговата смърт. Така това прозвище остава свързано с името на прочутия дешифровчик – дори и в неговия последен дом!

И ето още един завладяващ детайл, който прави този гроб още по-интересен! През 1829 г. египетският хедив Мохамед Али подарява на Франция два обелиска, които са се намирали пред входа на Луксорския храм. Натоварен със задачата да огледа паметниците, Шамполион препоръчва онзи, който впоследствие ще бъде пренесен в Париж – избран заради качеството на надписите си и отличното си състояние.

Съдбата понякога е доста иронична! Ученият умира през 1832 г., още преди паметникът да пристигне в столицата през декември 1833 г. Едва на 25 октомври 1836 г. огромният Луксорски обелиск е официално издигнат на площад „Конкорд“ пред погледите на многобройно множество. Така Шамполион никога не успява да се възхити на гигантския обелиск от розов гранит на Рамзес II, извисяващ се в сърцето на Париж. За сметка на това, негов собствен обелиск днес се издига над гроба му в гробището „Пер Лашез“.


Няма коментари:

Публикуване на коментар