Програма на Деветите Арнаудови четения

Програма на Деветите Арнаудови четения, посветени на 70-годишнината на Русенския университет 23 октомври 2015 г. (петък)  Зала 2Г. 204 („Сименс“) 14.00 ч. Втори корпус Пленарни доклади Чл.-кор. проф. д.ф.н. Стоян Буров (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”) – Тенденции и промени в съвременната българска граматика Проф. д.ф.н. Албена Георгиева (ИЕФЕМ – БАН) – Професия разказвач: Присила Хау Работа по секции 23 октомври 2015 г., петък  Зала 2. 209 (Втори корпус) Секция „Михаил Арнаудов – личност, творчество, идеи” Първо заседание – 15.30 ч. Председател – акад. Иван Радев 1. Иван Радев (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”). Михаил Арнаудов и Боян Пенев – към техните срещи и разминавания 2. Васил Балевски (БАН). Шишманов в Италия и Швейцария – периодът на емиграция продължава (кореспонденцията Ив. Шишманов – М. Арнаудов, 1907 г.) 3. Марияна Няголова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”). Приносът на Михаил Арнаудов за развитието на психологията в България 4. Илияна Бенина, Никола Бенин (Русенски университет „А. Кънчев“). Книгите по западноевропейска литература в личната библиотека на Михаил Арнаудов. Интереси и пристрастия 4. Яна Тодорова (Софийски университет „Св. Климент Охридски”). Научните интереси на М. Арнаудов към културно-историческото наследство и приносът на Марин Дринов и Иван Шишманов 5. Виолета Радева (Русе). Михаил Арнаудов като човек, учен и политик в спомените на Жана Николова 6. Иван Марков (Русе). Участието на проф. Арнаудов в родовата схема на възрожденската фамилия Симидови 7. Никола Бенин (Русенски университет „А. Кънчев“). Будизмът през погледа на Михаил Арнаудов Дискусия: 16.30-17.00 ч. 23 октомври 2015 г. (петък)  Зала 2Б.408 (Втори корпус) Секция „Фолклор и етнология“ Първо заседание – 15.30 ч. Председател: проф. д-р Николай Ненов 1. Стефана Минчева (Регионален исторически музей – Пловдив). Три жени, три самодиви, три магьосници 2. Цветана Манова (Перник). Нашите разговори с мъртвите 3. Венета Георгиева–Козарева (Дом на хумора и сатирата – Габрово). Историята на един музей като емоция (по материали от Почетната книга на МДХС – Габрово) 4. Николай Ненов (Регионален исторически музей – Русе). Градски митове и визии за реконструиране на миналото в експозиция. „155 години Габрово – град“ 5. Надежда Николова (Институт за български език – БАН). Растителният код в сватбените народни песни 6. Пламена Кирова (Регионален исторически музей – Бургас). Oпит за систематизация и характеристика на полите на сукмана от фонда на РИМ – Бургас 7. Николета Петкова (ЮЗУ „Неофит Рилски“). Змеят от Жаба могила и наследството му в културната памет на Стрелча Дискусия: 17.00-17.30 ч. 23 октомври 2015 г. (петък)     Зала 2Г.508 (Втори корпус) Секция „Културология“ Първо заседание – 15.30.ч. Председател – доц. д-р Емил Димитров 1. Ива Иванова (ЮЗУ „Неофит Рилски”). Социокултурни проекции на носталгията по изгубения рай в модерната епоха 2. Мая Русева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Модерност и модернизация. Единство и противоречия между  културна динамика и политическа промяна 3. Лъчезар Антонов (ЮЗУ „Неофит Рилски”). Анти-мултикултуралисткият дискурс в Западна Европа на 90-те на ХХ век до днес 4. Татяна Караиванова (УниБИТ – София). Традициите, създадени от първата Белградска гимназия (1858–1978) в българското учебно дело 5. Владимир Хазан (Йерусалимски университет – Израел), Емил Димитров (Институт за литература – БАН). Исак Даниел – от Русе до Йерусалим Дискусия: 17.00-17.30 ч. 23 октомври 2015 г. (петък) Зала 2Г.204 (Втори корпус) Секция „Литературознание“Първа подсекция Първо заседание – 15.30 ч. Председател: доц. д-р Бисера Дакова 1. Радослав Радев (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Епитафията в българската култура и литература като мислене за смъртта чрез живота 2. Ивайло Димитров (ШУ „Епископ Константин Преславски”). Поет и тълпа (върху лириката на Иван Вазов от 70-те и 80-те години на ХІХ век) 3. Александър Христов (СУ „Св. Климент Охридски”). Проекциите на града в разказите на Вазов от началото на ХХ век 4. Мария Димитрова-Спасова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Езикът на любовта в „Люлека ми замириса” на Ив. Вазов 5. Наталия Димитрова (ШУ „Епископ Константин Преславски”). От „кандидат за хамама” до кандидат срещу Бай Ганьо – трансформации на предизборната обредност 6. Пламен Антов (Институт за литература – БАН). Яворовите употреби на пейзажа 7. Бисера Дакова (Институт за литература – БАН). Яворов/ Другият в анкетата на/ пред Михаил Арнаудов Дискусия: 17.00-17.30 ч. Секция „Литературознание“     Зала 2.203 (Втори корпус) Втора подсекция Първо заседание – 15.30 ч. Председател: Доц. д.ф.н. Пламен Дойнов 1. Тони Зарев (София). Поетика на войната: Константин Константинов и художествената му проза в списание „Отечество“ 2. Надя Калчева (ШУ „Епископ Константин Преславски”). Литературен кръг „Звено” – преосмисляне 3. Владимир Игнатов (СУ „Св. Климент Охридски”). Верните спътници на бойците (наблюдения върху военни разкази на Йордан Йовков) 4. Пламен Дойнов (Нов български университет). Досието на Илия Бешков като текст на българската литература 5. Кристина Йорданова (СУ „Св. Климент Охридски“). Автобиографичният аз в мемоарите и свидетелствата за социализма 6. Димитър Бурла (СУ „Св. Климент Охридски“). Европа – мода и/или цивилизация Дискусия: 17.00-17.30 ч. 23 октомври 2015 г. (петък)  З ала 2Б. 107 (Втори корпус) Секция „Езикознание“Първо заседание – 15.30 ч. Председател: Проф. д-р Пенка Радева 1. Наталия Тупикова, Виктория Иляшенко (Волгоградски държавен университет – Русия). Историко-лингвистичесий аспект исследования материалов русского архива Яна Петра Сапеги как документов эпохи Смутного времени начала XVII века 2.  Дойчил Войводич (Новосадски университет – Сърбия). О статусе причастий будущего времени в современном русском языке в свете теории грамматикализации 3. Юлия Суховеева (Волгоградски държавен университет – Русия). Русские глаголы отношения как средство реализации информативной функции языка в газетных текстах первой трети XX века 4. Мая Кръстич (Новосадски университет – Сърбия). Употребление глагола смети и его эквиваленты в русском языке 5. Калина Мичева-Пейчева (Институт за български език – БАН). Езикът на некролога – от скръбта до пародията 6. Иво Братанов (СОУ „Хр. Ботев” – Русе). Езикът на пълния български превод на романа „Приключенията на Телемах” Дискусия: 17.00-17.30 ч. 24 октомври 2015 г. (събота)  Зала 2Б. 408 (Втори корпус) Секция „Фолклор и етнология“Второ заседание – 10.00  ч. Председател: проф. д-р Николай Ненов 1. Яна Сивилова (СУ „Св. Климент Охридски“). „На мук“ – словообразователни модели за отрицание 2. Цветелина Димитрова (ИЕФЕМ – БАН). Двубоят, сватбата/смъртта на юнака – епически код, митопонимия и колективна памет 3. Елена Алещенко (Волгоградски държавен социално-педагогически университет – Русия). Отражение базовых культурных ценностей в русских и болгарских народных сказках 4. Цвета Ненова (Асоциация „Онгъл“, Сдружение „Европейски пространства“). Реконструкции на паметта на еврейските общности в Североизточна България 5. Светлозар Рулински (Русе). Проблеми на празника Гергьовден 6. Светла Дживтерева, (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Концептът „клетва“ във фолклорната култура Дискусия 11.30-12.00 24 октомври 2015 г. (събота)  Зала 2Г.508 (Втори корпус) Секция „Културология“Второ заседание – 10.00 ч. 1. Мариана Димитрова (Русе). Андре Тюрио – историята на един французин в Русе 2. Ренета Рошкева, Надежда Цветанова (Регионален исторически музей – Русе) Емануил Габровски – живот и дейност 3.Толя Чорбаджиева (Държавен архив – Русе). Документи, свързани с училищния живот на Божан Ангелов в Мъжката гимназия „Борис I” 4. Надежда Цветкова (Държавен архив – Русе). „Откровено за сцената и живота“. Личен фонд на Царева Беева 5. Цветелина Цветанова (Русенски университет „А. Кънчев“ ). Теориите за национализма в Западна Европа от средата на 90-те години на ХХ век до днес 24 октомври 2015 г. (събота)  Зала 2Г. 204 (Втори корпус) Секция „Литературознание“Първа подсекция Второ заседание – 10.00 ч. 1. Мина Петрова (Медицински университет – София). Трансформации на метафората за болестта в поезията на Овидий 2. Андрей Бобев (Кирило-Методиевски научен център – БАН). Проблеми при подготовката на ново критическо издание на Пространното житие на Св. Методий 3. Екатерина Стойчева (ПУ „Паисий Хилендарски”). Смъртта в проповедите на Григорий Цамблак Почивка: 11.00-11.15 ч. 4. Наталия Няголова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Романът „Война и мир” и форматът на телевизионния сериал 5. Яна Пенчева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Одорическият код в драматургията на А. П. Чехов и Г. Хауптман 6. Боян Денизов (Русенски университет „А. Кънчев“). Нови културни и литературни тенденции в англоезичния свят през периода 1920–1929 г. 7. Радостина Петрова (СУ „Св. Климент Охридски“). Литературният живот на Варшава през 30-те години на ХХ век (стратегии на присъствие) 8. Илияна Бенина (Русенски университет „А. Кънчев“). Репрезентации на жената във властта в текста на поредицата „Хари Потър“ от Дж. К. Роулинг Дискусия: 12.30-13.00 ч. 24 октомври 2015 г. (събота)  Зала 2Г. 506 (Втори корпус) Секция „Литературознание“  Втора подсекция Второ заседание – 10.00 ч. Председател: проф. д.ф.н. Иван Станков 1. Румен Горанов (МГ „Баба Тонка“ – Русе). Функция на художествения детайл 2. Марина Братанова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Войводата Индже при Балчо Нейков, Йордан Йовков и Константин Петканов 3. Юлиан Жилиев (ТУ – София). Литературната акватория: парадокси и ценности (Белетристиката и драматургията на Борис Априлов) 4. Иван Станков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Бележки върху сборника „Борис Христов в българската литература и култура“ Почивка: 11.30-11.45 ч. 5. Таня Казанджиева (СУ „Климент Охридски“). Феноменът „Радио” в произведенията на българските писатели за деца от 30-те – 40-те години на ХХ век 6. Ана Костадинова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Хумористична поезия за деца след 1944 година 7. Михаела Илиева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Образи и идеи в романа „Жените на Варшава” от Георги Марков 8. Соня Русева (Русенски университет „А. Кънчев“). Женските имена в романа „Елада Пиньо и времето“ на Керана Ангелова Дискусия: 13.00-13.30 ч. 24 октомври 2015 г., събота Зала 2Г. 407 (Втори корпус) 1. Мария Китанова (Институт за български език – БАН). Някои метафорични обозначения на концепта „дом” в български език 2. Емилия Авгинова-Николова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Мястото на хляба в културата на българите и гърците (върху български и гръцки фразеологичен материал) 3. Йоана Кирилова (Институт за български език – БАН). Онтологични метафори за ума в българските паремии 4. Нина Петрова Топалска (Русенски университет „А. Кънчев“). Метафората за пътя в старозаветните премъдростни книги – между универсалната символика и тайнствения смисъл 5. Румяна Петрова,  Мерял Сабриева (Русенски университет „А. Кънчев“). Опит за сравнение на концепт и културема 6. Силвия Ангелова ((Русенски университет „А. Кънчев“, Филиал – Силистра). Семантична еквивалентност и културна специфика на български и румънски паремии 7. Румяна Петрова (Русенски университет „А. Кънчев“). Темата за децата в англо-американските паремии: лингвокултурно 8. Диана Стефанова, Румяна Петрова (Русенски университет „А. Кънчев“). Когнитивни аспекти на културните значения на библейски паремии и фразеологизми 9. Диана Стефанова (Русенски университет „А. Кънчев“). Приложение на теориите за верижната метафора и семантиката на фреймовете при експлициране на значението в паремиологията 10. Светлана Кириллова (Волгоградски държавен университет – Русия). Сравнительная характеристика функций катойконимов в печатных СМИ Волгоградской области 11. Любов Струганец (Тернополски национален педагогически университет – Украйна). Теоретичні засади культури мови Дискусия: 11.30-12.00 ч.

Илияна Бенина, Никола Бенин. Нравствените послания и естетическите особености в приказките на Змей Горянин

Нравствените послания и естетическите особености в приказките на Змей Горянин

Илияна Бенина, Никола Бенин

Бенина, И,, Бенин, Н. Нравствените послания и естетическите особености в приказките на Змей Горянин.  – В: Змей Горянин – непознатият. Русе: Ахат, 2015, с. 216–223. ISBN   978-954-9664-71-3.

            The Moral Messages and Aesthetic Characteristics of the Tales by Zmey Goryanin. The present study interprets the moral values ​​and aesthetic features of the tales by Zmey Goryanin. The object of analysis are the following fairy tales: A Football Match in the Forest (1939), Naughty Sparrow (1943), The Wooden Horse (1943), The Gold Coin (1943). The conclusion we have arrived at is that the tales by Zmey Goryanin differ from the author's tales by Ran Basileck, Angel Karaliychev, Elin Pelin and others with its obvious pedagogical nature of the problematic and aesthetic contents, as well as with its evident didactic message to children of the need to have stable moral virtues. At the same time the presence of parallel worlds in the tales by Zmey Goryanin makes them close to the tales by Angel Karaliychev and Dora Gabe.

            Keywords: Zmey Goryanin, fairy tales, moral values

            Светлозар Димитров се подписва със 17 псевдонима в творбите от богатото му и разнообразно творчество (Богданов 1978: 504)[1]. Псевдонимът обаче, който използва най-често и с който става известен на литературната карта на България, е Змей Горянин. Това име, заимствено от българския фолклор, срещаме за първи път през 1932 година на страниците на списание „Рибарски преглед” и на вестник „Шурец” (Богданов 1978: 160). Асоциациите, които псевдонимът поражда, са различни. Една от тях безспорно ни отвежда към приказното, митологичното, вълшебното пространство.

            Приказките заемат същностно място сред останалите жанрове в неговото творчество. Те са важни в цялостните творчески търсения на Змей Горянин, защото с тях, както и с останалите творби, той участва в изграждането и стабилизирането на българския свят през 30-те и началото на 40-те години на миналия век. След трите войни, в които участва България, в света на българина настъпва разпад на изконните нравствени ценности, рухват началата, които са в основата на неговата култура. Във взаимоотношенията между хората настъпва отчуждението; късат се се родово-патриархалните връзки, проявяват се егоизмът и враждата. Светът между двете световни войни е характеризиран от Спиридон Казанджиев с кризисното му състояние: „Кризата, която прекарва днес светът, разтърсва тъй дълбоко материалните и духовните устои на живота, че сякаш наистина се касае за залеза на стария свят и за възхода на друг, нов” (Казанджиев 1932: 6)[2].

            Разбирайки за тази криза в обществото, Змей Горянин цели с нравствените посления в приказките да направи Божия свят, както той го нарича, по-добър и по-хармоничен. Всичките негови приказни творби внушават морални ценности, за да предизвикат детето да се замисли и да постигне равновесие в своето поведение, да бъде разумно, трудолюбиво, добросърдечно и да не се поддава на пороци. По необикновено интригуващ начин в разказаните случки се сблъсват смелостта и страхливостта, съобразителността и глупостта, добросъвестността и безрасъдните действия. Пред нас е едно реалистично-фантастично поле, в което са представени грешките и заблудите на главния герой, отвеждащи го в трудна, а понякога и опасна ситуация на изпитание, от която излиза нравствено пречистен и духовно обогатен. Осъществява се инициация, след която той разбира, че трябва да живее, като следва моралните принципи и общоприетите поведенчески модели.

---

[1] Псевдонимите на Светозар Димитров са:  Аждер, Акиндин, Марин Василев, Дикий Барин, Змей Горянин, Змия Пепелянка, Н. Е. Крилов, Камен Къщов, Захарий Лютаков, Стоимен Найденов, Ваклин Ралев, Сипей, Димитър Соколов, Станимир Станев, Богдан Стоевски, Dic, Zm.  

[2] Професор Спиридон Казанджиев държи сказка на тема: „Историческото време. Кризата в материалния и духовния живот и нашите задачи” на 9 април 1932 година. Написването на статията несъмнено е повлияна от философията на Шпенглер за „залез” на Запад.

Пълният текст виж: Бенина, И,, Бенин, Н. Нравствените послания и естетическите особености в приказките на Змей Горянин.  – В: Змей Горянин – непознатият. Русе: Ахат, 2015, с. 216–223. ISBN   978-954-9664-71-3.

Змей Горянин освен че знае за смисъла на приказката, познава много добре и нейната структура, нейната „морфология”, ако си послужим с термина на Владимир Проп[1]. Така например протагонистът Светлан ще премине през специфичните за приказката перипетии, докато се ожени за царската дъщеря. В изграждането на наратива сме свидетели на познатата ситуация на изпитание на героя в българската народна приказка  – събирането на пшеничените зърна, в случая от веселият Врабчо вместо от мравките. Разказвачът творчески си служи и с други топоси и герои от нашите фолклорни творби. Това са изворът с вълшебната вода, царят, боляринът, горделивата принцеса. При изграждането на образа на царя авторът следва естетическия похват на съчетаването на приказното и реалното. Начинът на говорене и поведението на царя го идентифицират не толкова като типаж от приказките, колкото като реалистичен персонаж. Ето неговите думи:

            „В моето царство, няма бедни поданици, освен мързеливците. – строго казал зарят. – И ти, ако не си мързелив, ще получиш работа в двореца.

            И като се обърнал към един от придворните заповядал:

            –  Още от днес този момък да остане на работа в моя дворец! Намерете му работа, каквато може да върши!” (Змей Горянин 1943: 8).  

            Може да се предположи, че с тези думи Змей Горянин асоциативно пренася слушателят (читателят) в тогавашното Царство България. Налага се мисълта за един строг, но справедлив и добър цар, който се грижи за своите поданици, като им осигурява работа. Внушено на е авторовото послание, че трябва да работиш онова, което умееш, и тогава няма да бъдеш беден.

            Заслужава си да завършим интерпретирането на въплътените нравствени ценности и на постигнатите естетически постижения в приказката „Веселият Врабчо” с обвързването на морала и религията. В съдържанието е казано недвусмислено – „Бог помага на добрите хора”. Оттук въведените християнски идеи в приказката творбата влизат в конструктивен диалог с езическо-митологичните представи за живота. В световъзприемането на Змей Горянин без християнската апологетика е невъзможно да се постигне хармония и справедливост в Божия свят. С мотивите за Божията помощ и благодат носеното от човека добро придобива извънмерна спасителна сила. Така световната схватка между доброто и злото е представена като същностно социално и битийно преобразуване. Отхвърлният, сиракът, („Нямам нито дом, нито близки.”) идващият от периферията момък Светлан, завладява символния център – царския дворец, със съдействието на вълшебния помощник – Веселият врабчо, и с подкрепата на Бог. В този аспект може да се каже, че в приказките са преплетени три смислово-естетически пласта: реалистичен, езическо-митологичен и християнски.

            Наличието на последния пласт, съзнателно търсеното присъствие на Бог, съкровената християнска вяра в текстовете е едно от същностние основания на бдителните цензори по времето на комунизма да поставят Змей Горянин извън  канона. Името и творчеството му е старателно заличено от литературната картата на България, за да се достигне до абсурдната културна ситуация, днешните малки деца да не познават неговите интересни и поучителни приказки. Ето защо наш професионален, граждански и човешки дълг е да положим усърдия за популяризиране както на тях, така и на останалото му жанроворазнообразно  творчеството.

            Връщайки се към търсенето и обсъждането на интересуващите ни нравствени ценности и естетически особености, в приказката „Черноглед, царски зет” отново откриваме  мотива за достигането на бедното, марганилизираното момче до царския дворец и жененето му за принцесата. По пътя на това символно изкачване Черноглед няма вълшебен помощник; на него му помага единствено добродетелта му – постоянното трудолюбие. За да съхраниш себе си и своята идентичност на достоен човек, въпреки социалните несгоди и житейски изпитания, трябва да останеш верен преди всичко на изконните завети на дедите. Само така можеш да постигнеш своето щастие, да достигнеш до „вътрешното” си състояние да бъдеш доволен от живота, от това, което имаш, въпреки че е малко и че живееш в пещра. Черноглед изразява своето щастие, безгрижие е волност с песничката, „която много напомняла песните на славеите в гората”:

                                                           Безгрижен си Черноглед

                                                           и като славей пей!

                                                           Могло било и без късмет

                                                           във този хубав Божий свят

                                                           Да се живей!

                                                                                              (¹Змей Горянин 1943: 8)

Пълният текст виж: Бенина, И,, Бенин, Н. Нравствените послания и естетическите особености в приказките на Змей Горянин.  – В: Змей Горянин – непознатият. Русе: Ахат, 2015, с. 216–223. ISBN   978-954-9664-71-3.

---

[1] Вж. Проп, В. Морфология на приказката. София: Христо Ботев, 1995.

Представяне на сборника „Змей Горянин - непознатият“

     На 20 октомври, вторник, от 17.00 ч. в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе ще бъде представен сборникът „Змей Горянин - непознатият“. Изданието излиза с подкрепата на Община Русе.

Книгата ще представи Директорът на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ - Теодора Евтимова, която е и съставител на сборника. 

В сборника са поместени докладите на водещи учени и специалисти, изнесени по време на Националната научна конференция „Змей Горянин - непознатият“ през месец април т. г. Конференцията беше посветена на 110-годишнината от рождението на русенския писател Светлозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин

Сред авторите на докладите са имената на: доц. д-р Вихрен Чернокожев от Института за литература в БАН, доц. д-р Илко Пенелов от СУ „Климент Охридски“, доц. д-р инж. Атанас Колев - председател на Русенско общество за културно и историческо наследство „Змей Горянин“, Катя Зографова - директор на Националния литературен музей, гл. ас. Никола Бенин.

НИКОЛА БЕНИН. ПОСЕЩЕНИЕ НА ПАМЕТНИ МЕСТА, СВЪРЗАНИ С ЖИВОТА И ТВОРЧЕСТВОТО НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

   На 30 септември 2015 год., по време на НАЦИОНАЛНАТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЙОРДАН ЙОВКОВ – МЪДРИЯТ МЪЛЧАЛИВЕЦ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА (29 – 30 СЕПТЕМВРИ 2015 Г. ДОБРИЧ) част от участниците посетиха село Красен (Каралий), община Генерал Тошево. Сред литературоведите бяха акад. Иван Радев, проф. дфн Михаил Неделчев, проф. дфн Антония Велкова-Гайдаржиева, д-р Кремена Митева, Никола Бенин, Марин Кадиев – председател на Съюза на независимите български писатели, литературен критик – Пловдив, Драгомил Георгиев и др. Присъстваха и уредници в Регионалния исторически музей – Добрич. На път за село Красен участниците пиха вода от Каралезката чешма и в душата си изпитаха "благодарност към бога и хвала към онзи, който беше направл тая чешма и чието име сякаш вечно нашепваха струите на трите чучура". Чешмата е възпята в творбата "Песента на колелетата": Тя се нмира на 8 км североизточно от град Добрич в парк в центъра на село Стефан Караджа. Името й произлиза от село Каралез (днешно село Царевец). Йовков творчески обвързва нейното изграждане със "себап" (благодеяние), извършен от Мурад бей от Сърнено (Караджалар). Със своето изобилие от вода Каралезката чешма е била съсредоточие на местните хора и на пътниците. Водата се стича по водопроводи от водоизточници на разтояние повече от 1 км. Археолозите са открили тези водопроводи със широчина 50 см, на все още не могат да уточнят дали са от римско време или са направени по-късно.

Каралезката чешма 

Никола Бенин си спомня за "себап" (благодеяние) на Мурад бей

Състудентът ми от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", Георти Георгиев - зам.- кмет на община Генерал Тошево приветства гостите на село Красен пред музея на Йордан Йовков 

Академик Иван Радев сред гостите на село Красен

Един от музейните експонати

Проф. дфн Михаил Неделчев

Проф. дфн Антония Велкова-Гайдаржиева

Кремена Митева и Снежана Ангелова

Хоро в Добруджа - снимка в музея

Училището в село Красен, в което е бил учител Йовков от 1907 до 1912 год.

Стаята в училището в село Красен, където Йовков е живял

Филиповата кръчма

Вътре във Филиповата кръчма

На посещение във Филиповата кръчма

Никола Бенин във Филиповата кръчма

НИКОЛА БЕНИН. ЛИТЕРАТУРНИ МАРШРУТИ - ЙОРДАН ЙОВКОВ В СЕЛО КРАСЕН

    Село Красен (Област Генерал Тошево)

   При археологически разкопки в село Красен са открити два уникални артефакта. Единият е изящна ръка от слонова кост, а другият – каменна колона, употребена вторично. Ръката на Сабазий¹ е с размери (вис.11 см и шир. 1,5 см)  и с пръстите си държи орех.

    В половината от черупката е инкрустирано миниатюрно изображение на конник, който убива с копие мечка. Изображението в ореха е изключително финно и въпреки малкия размер скулптурът е успял да придаде изразителност и поведението на героя.

     

Училището в с. Красен, в което Йордан Йовков е бил учител

Стаята в училището, в която е живял Йовков с майка си

Бележник на Йордан Йовков, в който е нанасял оценки на учениците

Йовков със своите ученици

   

--------------------------------

1 Сабазий (Сабо, гр. – навярно спасител) – фригийско-тракийско божество на растителността, земеделието и лечението, древно божество на живата природа, на човека и неговото здраве, на продължението на рода, благодетел и дарител на безсмъртие. Вж: Батаклиев, Г. Антична митология, П София: Петър Берон, 1989.