НИКОЛА БЕНИН. СВЕЩЕНИЦИ ОТ КОПТСКАТА ЦЪРКВА В ЕГИПЕТ ПРОПОВЯДВАТ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЕЛИКДЕН

  

  В атмосфера на войнстващ ислямизъм с цел съхраняване на традициите на православната религия коптските свещеници от епархия Миня в Египет в навечерието на Велекден излязоха на улиците да четат молитви и да проповядват. Тази находчива пастирска инициатива не е проява на прозелитизъм, а е насочена към немюсюлманите, към които са кръстени, но не посещават църквата дори и на големи християнски празници.

   Коптската църква в Египет се придържа към юлианския календар и ще празнува Велекден на 1 май. По случай предстоящия празник, както информира агенция Fides, поздравления и благопожелания са изпратили държавните власти и мюсюлманските учреждения. Дори Ахмед ал Тайеб, великия имам на Ал Азхар, посети коптската катедрала в Кайро, за да изрази лично поздравления на коптския патриарх Тавадрос по случай празника Пасха.

Домът на Шекспир

НИКОЛА БЕНИН. СЕМИНАР "ИНДЕКС НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ: ГОДИНА II. УСПЕХИ, ПОУКИ, ОЧАКВАНИЯ"

Никола Бенин участва на  СЕМИНАР "ИНДЕКС НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ: ГОДИНА II. УСПЕХИ, ПОУКИ, ОЧАКВАНИЯ", който се проведе от 1- 2 април 2016 година в хотел "Рамада", София. Семинарът се проведе от TRANSPARENCY INTERNATIONAL, СОФИЯ.

Източник: http://www.transparency.bg/

НИКОЛА БЕНИН. СПОМЕНИ ЗА ЧУДОМИР

 Спомените на инж. Златозар (Златко) Драганов записах на 28 март 2016 година в град Русе. Неговата майка, чиято моминска фамилия е Марийка Чорбаджийска, е дъщеря на Георги Чорбаджийски – брата на Чудомир[1].

         Златозар Драганов започна така: „Първият ми спомен е от Павел Баня между 1950–1955 година. След Втората световна война, когато англичаните навлизат в Гърция, гръцките партизани (авданти) бягат от страната и се заселват в България, като образуват колонии. Такава колония, само че за гръцки деца, имаше в Павел Баня. Чудомир много често вземаше бастуна и ходеше при тях. Този бастун той не го ползваше да се подпира, а по-скоро да се брани от кучтата. Чудомир обичаше да ходи пеш и да обикаля между Габарево, Турия и Павел баня. Той беше светъл човек и децата му се радваха.

         Няколко пъти съм ходил в къщата му в Казанлък, която е много хубава. Чудомир ме слагаше на скута и ме караше да пляскам с ръце. След това ме хващаше за ръцете и ги разменяше, като казваше: „Тъй се разменят и хората”. Аз обаче, какво ли съм разбирал от тези неща.

         През 1963–1964 година, когато бях студент в МЕИ, специалност „Радиотехника”, се срещнах няколко пъти с чичо ми. Той обичаше да се чупи, (да офейква) от Казанлък и да идва в София. Не знам дали се обаждаше на леля Мара. Срещахме се в „Бамбука”. Той обичаше това заведение. Там се събираше със Стефан Гецов и Любомир Кабакчиев (Той е казалъчанин.). Мисля, че съм виждал и Радой Ралин. Пиеха вино. За довиждане ми стискаше ръката, като в шепата си тайно, за да не видят другите, ми даваше пет лева. Правеше това скришом, сигурно, за да не си помислят присъстващите, че има пари. Беше, според мене, стиснат.

         Когато идваше в София, той ходеше пеша от гарата до хотел „Славянска беседа”, където отсядаше. Един ден му казах: „Чичо, купи ми една кола, за да те возя, като дойдеш в София”. А той ми отговори: „Аз, като бях млад, не си купих кола, та сега ли да си возя дъртите мъди”.

         Още един спомен. След като баща ми, който беше военен стоматолог, изчезна безследно, не дадоха смъртен акт и не можеше да теглим пари от банката. Бяхме силно депресирани от безпаричиие и от непрекъснатото питане от милицията къде е баща ми. Тогава Чудомир беше народен представител и два пъти идва в Русе да помага на майка ми. Какво са си говорели не знам, майка ми не сподели нищо с мене”.

---

[1] Златозар Драганов е роден на 5 ноември 1942 година в град Русе. По професия е инженер по радиотехника. Бил е учител и директор в Техникум по електротехника „Никола Вапцаров” – Русе. По негова идея на 28. 04. 1995 година техникумът е именуван „Апостол Арнаудов”.

Инж. Златозар (Златко) Драганов 

Никола Бенин и Златозар Драганов