неделя, 15 ноември 2026 г.

Птолемей IX държи на спазването на царските традиции / Ptolemy IX was keen to uphold royal traditions

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН




Ptolemy IX was keen to uphold royal traditions and, after visiting temples throughout Egypt, ordered new building works at many of them. This exquisite block is from Dendera Temple and was probably originally part of a curtain wall between columns in the temple. It shows the king offering ritual symbols to rows of gods and goddesses.
On display in Gallery 11 of the GEM.

Птолемей IX държи на спазването на царските традиции и след като посещава храмове из цял Египет, разпорежда ново строителство в много от тях. Този изящен каменен блок произхожда от храма в Дендера и вероятно първоначално е бил част от преградна стена между колоните в храма. На него е изобразен царят, който поднася ритуални символи на редици от богове и богини. Изложен е в Зала 11 на GEM.

1. Архитектурен контекст и функция на интералните прегради

В епохата на Птолемеите храмовата архитектура в Египет (като комплекса в Дендера, Едфу, Ком Омбо и Филе) претърпява значително развитие, особено по отношение на затвореността на свещеното пространство.

  • Интерколумнални стени (intercolumnar screens): Използването на ниски каменни прегради, монтирани между колоните на пронаоса или хипостилните зали, е характерна черта на късното и птолемеевското храмово строителство. Тези стени служат едновременно за ограничаване на достъпа до вътрешните свещени зони (само за жреци и фараона) и като идеална повърхност за разгръщане на релефни програми.

  • Политическата програма на Птолемей IX: Владетелят активно инвестира в религиозни центрове из цялата страна, за да си осигури подкрепата на мощното жречество на Хатор в Дендера. Строителната дейност и религиозното благочестие функционират като ключов инструмент за политическа стабилност и сакрална легитимация на македонската династия пред местното население.

2. Иконографски анализ на двурегистърната композиция

Релефният блок е разделен на два основни хоризонтални регистъра, свързани чрез строга симетрия и вертикални архитектурни фризове:

А. Горният регистър: Защитни божества и крилати сцени

  • Символика на крилатите богини: В лявата и дясната част доминират фигури на крилати божества (въплъщения на Изида, Нефтида или защитни форми на Хатор), чиито разпростиращи се крила изпълняват апотропеична (предпазваща) функция. Те стоят върху условни бази, символизиращи космическия ред (Маат).

  • Централен елемент: Между тях са разположени фигури на дароносци или царски кадри в малък мащаб, както и традиционни картуши и йероглифни знаци, свързани с регенерацията и слънчевия цикъл.

Б. Долният регистър: Царският ритуал и пантеонът

  • Фигурата на царя (Птолемей IX): В лявата част на долния регистър владетелят е представен в динамична крачеща поза, облечен в традиционна царска препаска (шесенд) и корона, характерна за птолемеевската иконография (съчетаваща елементи на Горния и Долния Египет). Ръцете му са протегнати напред в жест на поднасяне на ритуални дарове (символи на богатство, вино или Маат) към боговете.

  • Редицата от седящи божества: Срещу фараона са разположени четирима седящи божества върху декорирани тронове, поставени върху пиедестали (седеха). Всеки бог е изобразен с характерната си божествена атрибутика (скиптър уас, анх и специфични корони). Това визуализира концепцията за Хотеп (умилостивяване и поддържане на божествения ред), при която царят изпълнява своето сакрално задължение като посредник между небето и земята.

  • Епиграфски текст: Вертикалните колони с йероглифи между фигурите съдържат царската титулатура на Птолемей IX и формули за вечен живот (анх), стабилност (джед) и власт (уас), дарувани от боговете на царя.

3. Стилистични особености: Срещата на традицията и елинистичния пластицизъм

Скулптурната обработка на камъка демонстрира уникален синтез:

  • Архаизиращ египетски канон: Пропорциите на божествата, профилното изобразяване на лицата и строгата йерархична подредба следват каноните на Новото царство, поддържайки връзката с „златната епоха“ на египетската държавност.

  • Птолемеевски барок: Меките извивки на релефа, детайлното текстуриране на перниците, крилата и короните, както и специфичната заобленост на човешките форми носят белезите на късния птолемеевски стил, повлиян от гръцката естетика на детайла. Оцветяването (което е частично запазено в синьо-зелени и бели тонове) подчертава лукса и монументалния размах на храмовия интериор.

4. Научна библиография

  • Arnold, Dieter. (1999). Temples of the Last Pharaohs. Oxford & New York: Oxford University Press (фундаментален труд върху архитектурата и декоративната програма на храмовете от птолемеевския и римския период в Египет, включително храма в Дендера).

  • Cauville, Sylvie. (1997). Le temple de Dendera: Guide archéologique. Cairo: Institut Français d'Archéologie Orientale (IFAO) (основен източник за топографията и религиозната програма на храма в Дендера).

  • Dunand, Françoise, & Lichtenberg, Roger. (2006). Mummies and Death in Egypt. Ithaca: Cornell University Press (анализ на религиозния синкретизъм и царската идеология през птолемеевската епоха).

  • Hölbl, Günther. (2001). A History of the Ptolemaic Empire. London & New York: Routledge (исторически контекст на управлението на Птолемей IX и неговата строителна политика в египетските провинции).

  • Robins, Gay. (2001). Egyptian Painting and Relief. Shire Publications (анализ на пропорциите, стилистичните промени и техническите особености на релефите от гръко-римския период).



Няма коментари:

Публикуване на коментар