Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
una imagen del khaibit o sombra aparece en esta escena de la tumba de Deir el Medina 290, la de Arinefer
fuente imagen : del libro titulado -Los faraones- Cyryl Aldred-Desroches Noblecourt
В тази сцена от гробницата на Аринефер (Дейр ел-Медина 290) се появява изображение на *хайбит*, или сянката.
Източник на изображението: от книгата Los faraones- Cyryl Aldred-Desroches Noblecourt
Настоящото изследване разглежда сложната египетска концепция за личностната идентичност и отвъдния състав на душата, със специален фокус върху визуалното представяне на сянката (ḥꜣbjt) в погребенията от Рамесидския период. Анализът е посветен на емблематичната сцена от скалната гробница на Аринефер (TT 290) в занаятчийския некропол Дейр ел-Медина (Западна Тива), където сянката е изведена като самостоятелен антропоморфен субект наред с душата-ба (bꜣ). Изследването съчетава иконографски разчет на полихромния стенопис с египетската погребална теология от епохата на XIX-XX династия.
1. Археологически контекст и иконографска програма на гробница TT 290
Гробницата на Аринефер (TT 290), датирана към времето на XIX–XX династия (Рамесидски период), се намира в южния сектор на некропола в Дейр ел-Медина – селището на кралските занаятчии и художници, изграждащи гробниците в Долината на царете. Поради уникалния статут на обитателите на това селище, стенописите в техните лични гробници често демонстрират изключителна теологична дълбочина, далеч надхвърляща стандартните формули на „Книгата на мъртвите“.
В конкретната композиция (виж визуализацията image_20c21c.jpg) се наблюдава визуализация на сложния отвъден преход на покойника, разглобен на неговите съставни духовни елементи (акх, ба и хайбит):
Душата-Ба (в полет и пред слънчевия диск): Изоставена е в две форми – като птица с човешка глава (ba-bird), разперена в полет със слънчеви лъчи/криле, и като ба-птица, приближаваща се до соларния или космически кръг (символ на регенерацията и сливането с Ра).
Сянката (Ḥꜣbjt): В дясното поле на сцената, пред или излизаща от архитектурна прагова структура (фалшива врата или портата на отвъдния свят Дват), е изобразен силуетът на човешка фигура, изпълнена в плътен черен цвят. Това е материалното или по-скоро ефимерното проявление на сянката (ḥꜣbjt).
2. Филологически и теологичен анализ на понятието Хайбит (Ḥꜣbjt)
В древноeгипетската религия човешкият състав е концептуализиран чрез множество съставни елементи (тяло-хат, име-рен, същност-ка, душа-ба, духовност-акх и сянка-хайбит).
Етимология и йероглифен детерминатив: Думата за сянка е ḥꜣbjt (или ḫꜣbjt), изписвана с детерминатив на сенчест покров или защитна обвивка. Сянката се възприема не като оптичен ефект на светлината, а като автономна, неотделима част от живия човек, която притежава собствена воля и нужда от храна и защита след смъртта.
Автономия в отвъдното: В текстове като Книгата на мъртвите (особено Глава 92) покойникът изрично отправя молитви към боговете да не позволяват сянката му да бъде задържана, пленена или унищожена в царството на мъртвите. Тя притежава способността да напуска гробницата през деня, за да види слънцето, следвайки движението на соларния бог.
Черният цвят като символ на вечност и прераждане: На стенописа сянката е изрично издължена и оцветена в наситено черно. В египетската символика черният цвят не носи негативен смисъл, а е цветът на плодородната земя на Нил (Kemet) и на озирианското възкресение – знак, че сянката е съхранила своята жизнена субстанция и е готова за съединение с тялото в процеса на обожествяване.
3. Стилистичен синтез в изкуството на Дейр ел-Медина
Изображението в TT 290 отразява пика на рамзесидския стил в тиванските занаятчийски ателиета:
Ярки жълти фонове: Характерното за епохата използване на топъл жълт фон (имитиращ папирус или златен лист) създава силен контраст с черната силуетна фигура на сянката и многоцветното оперение на ба-птиците.
Линейна прецизност: Контурите са изведени с изключителна чистота, което показва ръката на майстори-чертожници, които ежедневно са работили по царските гробници.
4. Научна библиография
Assmann, Jan. (2005). Death and Salvation in Ancient Egypt. Ithaca: Cornell University Press (специални раздели относно антропологичните и духовни компоненти на египетската личност – ba, ka, akh, shut).
Baines, John. (1987). "The Inscription of Mereruka and Related Matters." Gottinger Miszellen, 100, pp. 31–40 (за терминологията и статута на сянката в гробниците от Старото до Новото царство).
Bruyère, Bernard. (1930, 1953). Rapport sur les fouilles de Deir el Médineh. FIFAO, Cairo (основни археологически отчети за гробниците в Дейр ел-Медина, включително TT 290 на Аринефер).
Hart, George. (2005). The Routledge Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses. London & New York: Routledge (справки за отвъдните същности и соларно-озирианския синкретизъм).
Wilkinson, Richard H. (2003). The Complete Gods and Goddesses of Ancient Egypt. London: Thames & Hudson (относно иконографията на душата и нейните форми в погребенията от Новото царство).

Няма коментари:
Публикуване на коментар