Изида кърми Хор / Isis nursing Horus

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

На пръв поглед тази погребална стела от римски Египет, датираща от II в. сл.Хр., поразително напомня на по-късните християнски изображения на Дева Мария, кърмеща младенеца Исус. В действителност обаче фигурата е *Isis lactans* (Изида кърмеща) – египетската богиня, която кърми своя син Хор.

Дълго време учените предполагаха, че образите на Изида, кърмеща Хор, са послужили за пряк източник на вдъхновение за християнската иконография на *Maria lactans* (Дева Мария кърмеща). Но какво показват съвременните изследвания?

Следва да се направят три важни уточнения:

Иконографските прилики са безспорни. И двете традиции представят божествена майка, която кърми и закриля своето дете.

Въпросът за прякото художествено влияние остава дискусионен. Възможно е християнските творци да са възприели по-ранни египетски визуални похвати, но категорично идентифицирани египетски изображения на кърмеща божествена майка се появяват едва от VII в. сл.Хр. нататък.

Иконографското сходство не предполага непременно религиозна приемственост. Липсват достатъчно доказателства, които да подкрепят тезата, че почитането на Мария е възникнало пряко от култа към Изида.

Образът на кърмещата майка е присъщ както на древногипетската, така и на гръко-римската и християнската култура, макар религиозното му значение да варира значително.

Това, което прави тази конкретна стела особено трогателна, е гръцкият погребален надпис върху нея. Той е посветен на Серапус, починала едва на 21-годишна възраст, и на Хиеракс – дете на една година и пет месеца.

Един от пасажите гласи:

„Почивам заедно с детето си – такава бе съдбата – между моята майка и моя брат.“

Отвъд богословските тълкувания и художествените традиции, този паметник ни напомня за нещо дълбоко човешко: връзката между майката и детето, както и скръбта на едно семейство, живяло преди повече от 1800 години.

Погребална стела с изображение на *Isis lactans* и гръцки надпис. Египет, II в. сл.Хр. В миналото е била част от колекцията на *Lyceum Hosianum* в Браунсберг (днес Бранево, Полша). Национален музей във Варшава, инв. № 198837.

At first glance, this funerary stela from Roman Egypt, dating to the 2nd century AD, bears a striking resemblance to later Christian representations of the Virgin Mary nursing the infant Jesus. Yet the figure depicted here is Isis lactans, the Egyptian goddess breastfeeding her son Horus.

For many years, scholars suggested that images of Isis nursing Horus directly inspired the Christian iconography of Maria lactans. But what does current research tell us?

Three important distinctions should be made:

The iconographic similarities are undeniable. Both traditions depict a divine mother nursing and protecting her child.

Direct artistic influence remains a matter of debate. Christian artists may have adopted earlier Egyptian visual conventions, but securely identified Egyptian representations of the nursing Virgin appear only from the 7th century AD onwards.

 Iconographic resemblance does not necessarily imply religious continuity. There is insufficient evidence to suggest that the veneration of Mary developed directly from the cult of Isis.

The image of a nursing mother was shared across ancient Egyptian, Graeco-Roman and Christian cultures, although its religious meanings differed considerably.

What makes this particular stela especially moving is its Greek funerary inscription, commemorating Serapous, who died aged just 21, and Hierax, a child of only one year and five months.

One passage reads:

“With my child I rest, as fate would have it, between my mother and brother.”

Beyond theological interpretations and artistic traditions, this monument reminds us of something profoundly human: the bond between mother and child, and the grief of a family more than 1,800 years ago.

Funerary stela with Isis lactans and a Greek inscription. Egypt, 2nd century AD. Formerly in the collection of the Lyceum Hosianum in Braunsberg (present-day Braniewo, Poland). National Museum in Warsaw, inv. no. 198837.