четвъртък, 27 август 2015 г.

НИКОЛА БЕНИН. ЛАБИРИНТЪТ НА ДЕДАЛ

   

Foto: http://fishki.net/43797-labirint-dedala-11-foto.html

Дедал. (От латински и хеленизиран латински: Daedalos, гръцкиDaidalos (Δαίδαλος), означаващо "сръчен майстор", етрускиTaitale). Според Павзаний1 името на Дедал произлиза от наименованието на дървените статои, наречени Дедала. В мита се разказва, че след една от поредните скарвания между Зевс и Хера, тя се върнала в Евбея. След като не успял да я разубеди да остане с него, той отишъл при Китерон, който бил династ в Платея, и се славел, че не отстъпвал по мъдрост на никого. Тази митологична ситуация свидетелства, че не само хората се молели на боговете и им правили жертвоприношения, но и боговете (в случая, първият сред тях – всесилният гръмовержец Зевс) прибягвал до услугите на хората. Китерон не толкова посъветвал, колкото наредил на бога на небето да направи статуя от дърво и да я отнесе увита във волска кожа, като каже, че празнува брака си с Платея, щерката Асопос. Зевс послушно изпълнил съвета на мъдреца. Хера чула вестта, пламнала от ревност, веднага се върнала. Приближила се до колата и яростно разкъсала дрехата от статуята. Когата видяла дървената статуя, а не невестата, тя се зарадвала на хитрата измама и се сдобрила със Зевс. Павзаний се опитва да даде изчисли времето между два празника Дедала, но това не му се отдава. Той пише: „И тъй, платейците провеждат празника Дедала на всеки шест години, според местния ми разводач, но всъщност на по-къси интервали. Аз много исках да изчисля точно промеждутъка между една Дедала и следващата, но не можах. Празника те провеждат по следния начин. Недалече от Алалкомени има дъбова горичка. Тук дьнерите на дъбовете са най-големите в Беотия. В тази горичка идват платейците и оставят късове варено месо. Следят много грижливо гарваните, които налитат на тях, но от другите птици изобщо не се интересуват. Бележат грижливо дървото, на което е кацнал гарван с с месото, което е грабнал. Отсичат дънера на дървото, на което се е спрял гарвана и от него правят дедалон; защото така наричат и дървената статуя.”2


Лабиринтът. Според легендадата, Дедал изгражда лабиринта, за да затвори Минотавъра.  
През средновековието учените са вярвали, че лабиринтът е един от най-сложните лабиринти, създадени някога. Математиците казват, че шансът да се измъкнеш е излючително малък. Дедал е използвал така умело психологическите фактори на поведение, че вероятността за излизане от него е  сведена до нула. Проходът на лабирънта е с широчина 1 метър и дължина около 1 км., стенити са дебели 30 см. Най-вероятно е, че всеки човек по-скоро ще умре от жажда или глад, отколкото да намери изход. Археологът Алтър Евънс открива останки от двореца на Минос в Кносос, но митичният лабиринт все още не е открит. Плетеницата от стаи, коридори и стълби навежда на мисъта, че най-вероятно самият дворец да е дал идеята за лабиринта в мита. 






Литература
1.      Павзаний, Описание на Елада. Нещата в Беотия. Кн. 9. 3.
2.      Пак там, Кн. 9. 3, 4.

сряда, 26 август 2015 г.

РУСЕ: ТВОРЧЕСКИ АТЕЛИЕТА ПРЕПЛИТАТ ЛИТЕРАТУРА, РИСУВАНЕ И МУЗИКА В БИБЛИОТЕКАТА

Вестник "Бряг" - 05.07.2014  




Нова съвместна инициатива организират Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе и Факултет „Природни науки и образование“ при РУ „Ангел Кънчев“. Нарича се „Срещи на изкуствата“ и е по проект „Изследване влиянието на изкуствата върху творческите способности на деца от начална училищна степен в естетическа среда“.
В творческите ателиета могат да вземат участие ученици на възраст от 7 до 11 години. Студенти – медиатори работят непосредствено с децата. Занятията се провеждат от преподаватели по литература - гл.ас. Никола Бенин, музика – гл.ас. Петя Стефанова, от Катедра „Български език, литература и изкуства“.          
Целта на проекта е да се преплете влиянието на трите изкуства: литература, изобразително изкуство и музика, и да се въздейства върху развитието на творческите способности на учениците от начална училищна степен.
Датите, на които ще са следващите творчески ателиета, са 7, 9 и 11 юли от 10.00 до 12.00 ч в регионалната библиотека. /Виж Фотогалерия/ Снимки: РБ „Любен Каравелов”

понеделник, 24 август 2015 г.

РАЗКРИТА ЛИ Е ТАЙНАТА НА УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА?


Загадката на усмивката на Мона Лиза е тревожела умовете на много учени. Втората картина, която Леонардо да Винчи е нарисувал преди Мона Лиза, се нарича La Bella Principessa ("Прекрасната принцеса"). Тя показва, че гениалният художник преднамерено е създал оптическа илюзия, за да измами зрителя. Оттук учените от университета в Шефилд тръгват, за да обяснят загадъчната усмивка на Мона Лиза. Леонардо да Винчи е владеел до съвършенство майсторството толкова умело да наслагва бои и да смесва цветовете, че по неволя въздействал върху зрението на човека. Именно тази оптическа илюзия, кара хората любопитно и в захлас да се взират в лицето на Мона Лиза. Специално положените светлосенки около очите и устата на Джокондата визуално се изменят в зависимост от ъгъла, от който човек гледа картината. Тази техника се нарича сфумато и се използва от художниците, но никой не е могъл да достигне до майсторството на нейния изобретател Леонардо да Винчи. Но въпреки неразкритите тайни на усмивката на Мона Лиза, с картината са свързани още много загадки, които предстоят да бъдат разкрити.






Снимки на Мона Лиза, направени от Никола Бенин в Лувъра.