Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
An Amarna relief depicting a woman undergoing a purification ritual. While the figure has been recarved, the large earings and style of wig are thought to be representative of Queen Kiya. 18th dynasty, reign of Akhenaten, circa 1353-1336 B.C. (middle to late reign). On display at the Metropolitan Museum of Art
Релеф от Амарнския период, изобразяващ жена, преминаваща през ритуал за пречистване. Въпреки че фигурата е била преработена, смята се, че големите обеци и стилът на перуката са характерни за царица Кия. XVIII династия, управление на Ехнатон, ок. 1353–1336 г. пр.н.е. (среден до късен етап от управлението му). Изложен е в Метрополитън музей на изкуствата.
1. Археологически контекст: Феноменът „талатат“ и преизползването в Хермополис
Разглежданият фрагмент представлява стандартизиран строителен блок от варовик, известен в египтологията с арабския термин талатат (talatat, със стандартни размери ок. 52 × 26 × 24 см), въведен от строителите на Ехнатон с цел ускорено изграждане на храмовите комплекси на Атон в Карнак и новата столица Ахетатон (Амарна).
След края на Амарнския период и реставрацията на традиционните култове при Тутанкамон и Хоремхеб, монументите в Ахетатон са систематично демонтирани. Хиляди декорирани талатати са пренесени през Нил и преизползвани като пълнеж в основите и пилоните на храмовите постройки на Рамзес II в съседния град Хермополис Магна (Ел-Ашмунейн), където са открити при разкопките на германската експедиция под ръководството на Гюнтер Рьодер през 30-те години на XX век.
2. Иконографски анализ и идентификация на образа
Релефът е изпълнен в характерния за зрелия и късния Амарнски период врязан релеф (relief en creux), който позволява на ярката слънчева светлина да моделира контурите с дълбоки сенки:
Сцена на ритуално пречистване (wꜥb): Лицето на женската фигура е обгърнато от гъсти зигзагообразни линии, изобразяващи струи вода (йероглифният мотив mw – водни вълни), които се изливат над нея от ритуален съд (вероятно хемсет или немес)
. В горния ляв ъгъл се вижда фрагмент от слънчевия диск Атон или част от ритуалния съд за възлияние . Пречистването с вода е ключов сакрален акт преди влизането в свещеното пространство на слънчевия храм (Мару-Атон или Хут-Атон) или в контекста на царските юбилейни и погребални ритуали.Портретни белези на Кия: Макар фигурата да е претърпяла вторична преработка още в древността (типичен феномен при damnatio memoriae или узурпация на паметниците на Кия от царските дъщери Меритатон и Анхесенпаатон в края на управлението на Ехнатон), редица иконографски маркери позволяват сигурна идентификация с „Великата любима съпруга“ на Ехнатон – Кия
:Нубийската перука: Късата, обемна, напластена перука с характерна хоризонтална лента и скосени кичури около ухото е емблематичен атрибут на Кия (носен също от Нефертити и царските дъщери в специфични ритуални контексти, но превърнал се в запазен знак на Кия в храма Мару-Атон)
.Масивните дисковидни обеци: Голямата кръгла обеца, притискаща долната част на ушната мида, както и издължената шия, пълните устни и меко моделираният профил с червено-кафява инкарнация на кожата са типични за дворцовия стил на Амарна
.
3. Исторически контекст и damnatio memoriae
Кия заема уникално място в йерархията на Амарнския двор. За разлика от Нефертити, тя никога не носи титлата ḥmt-nswt wrt („Велика царска съпруга“), а се титулува ḥmt mrrt ꜥꜣt n nswt-bity („Съпруга, великата любима на царя на Горен и Долен Египет“), без името ѝ да се изписва в картуш. Към края на управлението на Ехнатон (след 11–12-та година) Кия изчезва от историческите извори, а нейните релефи и надписи в Ахетатон са систематично издълбани и преправени за най-голямата дъщеря на Ехнатон и Нефертити – Меритатон. Настоящият блок от Метрополитън музей е пряко веществено доказателство за тези династични трансформации и преработки на царската иконография.
4. Библиография
Cooney, J. D. (1965). Amarna Reliefs from Hermopolis in American Collections. Brooklyn: The Brooklyn Museum, pp. 42–43, no. 24. (Основната публикация на релефа, детайлен анализ на преработката и идентификацията с Кия).
Aldred, C. (1973). Akhenaten and Nefertiti. New York: The Brooklyn Museum / Viking Press, p. 180, no. 108. (Каталожно изследване върху портретните характеристики на Кия и стила на врязания релеф).
Arnold, Do. (1996). The Royal Women of Amarna: Images of Beauty from Ancient Egypt. New York: The Metropolitan Museum of Art, pp. 105–119. (Специализирано проучване върху иконографията, перуките и накитите на царските жени в Амарна).
Hanke, R. (1978). Amarna-Reliefs aus Hermopolis: Neue Veröffentlichungen und Studien. Hildesheimer Ägyptologische Beiträge 2. Hildesheim: Gerstenberg Verlag, pp. 132–136. (Изследване на узурпираните и преработени паметници на Кия от Хермополис).
Krauss, R. (1986). Kija – ursprüngliche Besitzerin der Kanopen aus KV 55. Mitteilungen des Deutschen Archäologischen Instituts, Abteilung Kairo (MDAIK), Band 42, pp. 67–80. (Исторически и просопографски анализ на статута и съдбата на Кия в двора на Ехнатон).
Roeder, G. (1969). Amarna-Reliefs aus Hermopolis. Ausgrabungen der Deutschen Hermopolis-Expedition in Hermopolis 1929–1939, Band II. Hildesheim: Gerstenberg Verlag. (Археологически контекст на откриването на талататите в Ел-Ашмунейн).

Няма коментари:
Публикуване на коментар