Европейският съвет за иновации (EIC) има за цел да подпомага иновациите във всичките си фази в цяла Европа, от научноизследователската и развойната дейност, до валидирането и демонстрацията на технологиите, разширяването и достъпа до пазара. Основните му бенефициенти са изследователи, експерти по иновации, инвеститори, стартиращи фирми, МСП. На EIC е осигурен бюджет от над 10 милиарда евро за 2021-2027 г. , за да се превърне в едно гише за новатори в цяла Европа.
The European Innovation Council (EIC) is intended to support innovation in all its phases across Europe, since research and development, to validation and technology demonstration, scaling up, and access to market. Its main beneficiaries are researchers, innovation experts, investors, startups, SMEs. EIC is provided with a budget of more than €10 billion for 2021-2027, to become a one-stop-shop for innovators throughout Europe.
Мозъкът е най-сложно устроеният орган (и вероятно изобщо най-сложното съществуващият обект във вселената) и представлява огромна мистерия в много аспекти, която постепенно се разплита с развитието на науката, технологиите и изследването му. Изграден е от неврони – сиво мозъчно вещество (телата на невроните) и бяло мозъчно вещество (аксоните на невроните – нервните пътища предаващи невроналните импулси) като обикновено сивото обхваща бялото (с евентуални малки изключения), обратно на гръбначният мозък. В зрелият човешки мозък се смята, че има между 80 и 100 милиарда неврони, около 15 милиарда, от които в мозъчната кора.
Функцията му е да регулира функциите на организма и тялото по-оптимален начин и да координира всички отделни подсистеми и органи в него. Главният мозък е продължение на гръбначният мозък и представлява надграждане в еволюционен план, чиято цел е да менажира тялото и функциите му по-добре, което разбира се е свързано с нарастваща сложност, която достига своя връх при нас хората. Колкото по-надолу се намира едно мозъчно образувание, толкова по-старо е и толкова по-примитивни и базови функции има, а колкото по-нагоре се намира – толкова по-ново в еволюционно-исторически план е и толкова по-сложни функции изпълнява. На това изображение е представен доста пълно главният мозък по медиалната му повърхност, а по-надолу ще го има представен и по латералната му повърхност.
Главен мозък
Главен мозък – анатомично частите на главния мозък са продълговат мозък; мост; среден мозък; малък мозък; междинен мозък и краен мозък. Функционално главният мозък се дели на три основни части: 1. мозъчен ствол, образуван от продълговатия мозък, моста, средния и междинния мозък – задачите му са свързани с поддържане на хомеостазата – базови жизнени функции – дишане, храносмилане, отделяне, хранене, телесна температура, воден баланс, будност и бдителност или сън и други. 2. малък мозък – участва в движението, координация, всякакви сръчности и умения. 3. краен мозък – съзнателно мислене, планиране и изпълняване на план, абстрактно мислене, въображение и други.
Продълговат мозък – той е непосредствено продължение на гръбначния мозък и има рефлексни функции – защитни (кашляне, кихане, мигане, сълзотечене, повръщане) и храносмилателни (слюноотделяне, дъвкане, гълтане, сукане). В него се намират и центровете на дишането и сърдечно-съдовата дейност, както и ядрата на 4 черепномозъчни нерва – булбарните (от 9ти до 12ти). Въпреки че и 4-те са важни, най-важният за нас с оглед психология и тревожни разстройства, сексуални дисфункции, депресия и други неприятни състояния е 10-тият черепномозъчен нерв наричан блуждаещ нерв, защото има мощно парасимпатиково ядро, което осигурява парасимпатиковата инервацията на всички вътрешни органи, понижава повечето ни жизнени функции и по този начин ни осигурява състояние на покой, когато това е възможно. В продълговатия мозък се прекръстосва и кортикоспиналния (пирамиден) път – най-важният двигателен път, който минава през целия мозък.
Мостът е разположен над продълговатия мозък в средната част на мозъчния ствол. Има форма и големина на орех. През него минават множество пътища, например тези между предните зони на мозъка и малкият мозък. В него са ядрата на 4 черепномозъчни неври (от 5ти до 8ми). Ядрата в него са свързани с базови функции като сън, дишане, преглъщане, контрол на пикочния мехур, лицев израз и лицеви усещания и поза.
Средният мозък е разположен над моста. В него се намират ядрата на 2 от 3-те очедвигателни черепномозъчни нерви. В него е разположено парасимпатиково ядро свързано с зеничните реакции, както и 2 важни двигателни ядра, които са част от екстрапирамидната система и регулират мускулния тонус (червено ядро и черна субстанция) и които също така произвеждат допамин (важен невротрансмитер свързан с множество функции, които периодично споменавам в различни статии). Има и няколко ядра отговорни за регулирането на ориентировъчните рефлекси – зрителни и слухови моторни инстинкти/реакциии.
Междинният мозък се намира между полукълбата на крайния мозък. Състои се от два хълма (таламус) и подхълмие (хипоталамус). Таламусът е голямо струпване на ядра (сиво мозъчно вещество) повечето, от които са сетивни. Той представлява междинна станция за събиране, обработване, оценяване и предаване нататък на цялата сетивна информация събрана от всички сетивните нервни импулси от почти всички рецептори на тялото, тоест вероятно оценява биологичното значение на постъпващата сетивна информация до някаква степен и я предава нататък към по-висши мозъчни центрове. В него се намират и множество други ядра – няколко на екстрапирамидната система и няколко на ритикуларната формация (имаща отношение към будното състояние, съзнанието и вниманието). Това е една малка структура с огромно значение за сетивността и съответно за целия ни организъм. Подхълмието (хипоталамусът) е още по-комплексно образувание, разположено под таламуса и с още по-голяма важност. Тежи само около 4гр. и е с големината на орех, но съдържа центрове, регулиращи жизненоважни функции като обмяната на веществата и водата; телесната температура; кръвното налягане и сърдечната дейност; будността и съня – поддържа биологичните (циркадни) ритми – денонощни, месечни, годишни; хранителното поведение (глада и ситостта) и други. Една от основните му цели е да осигурява телесната хомеостаза (вътрешнотелесното равновесие), но освен това функциите му включват невроендокринна регулация; регулация на половото поведение; регулиране на вегетативната нервна система (симпатиковите и парасимпатиковите и дялове) – регулира дейността на вътрешни органи; участва в лимбичните кръгове свързани с емоциите, афектите, агресията, нагоните); участва силно в реакциите на стрес – мобилизира организма за защита и съответно регулира имунната система (имунитета). Дейността на подхълмието е тясно свързана с хипофизата – хипоталамуса контролира хипофизата (чрез производството и секрецията на хормони, които се стичат към нея – либерини за стимулиране на хипофизата и статини за потискане на функциите и), която от своя страна контролира повечето жлези с вътрешна секреция. Затова хипоталамусът се нарича диригент на цялата ендокринна регулация и по този начин се осигуряват приспособителните реакции на организма в сложни жизнени ситуации. Той участва и в контрола на поведението и регулацията на чувствата, температурата и настроенията (освен подхълмието участват и някои зони от кората на крайния мозък, ядра на таламуса и на средния мозък и други, които са свързани помежду си с нервни пътища).
Малък мозък – разполага се под тилните дялове на крайния мозък. Състои се от неорецебелум и (по-нови образувания при човека – две полукълба) и архицеребелум (по-стара средна част), която ги свързва. В него се намират няколко важни ядра. Функциите му включват: 1) координация на движенията – плавно превключване между мускулите агонисти и антагонисти; 2) поддържане на мускулния тонус и модулиране активността на двигателните неврони; 3) поддържане на равновесието и статичната поза 4) нормалната походка, почерк, говор, движение на очите и синхронизация Нормалното му функциониране осигурява реализирането на сръчности и сложни двигателни умения, както и обратна връзка дали е постигнат желания ефект/резултат – чрез специални връзки с крайния мозък. При нарушаване на функциите му настъпва лесна физическа уморяемост. Разрушаването на малкия мозък не довежда до липса на двигателна дейност, а само до нарушаване на съгласуваността в работата на отделни мускули и мускулни групи. Въпреки че е малък и заема само 10% от обема на мозъка, в него има повече неврони отколкото в останалите части на мозъка взето заедно, които са свързани помежду си чрез изключително гъсти мрежи от връзки (синапси). Вероятно така е това поради ролята в координацията на двженията и поддържането на равновесието, което е изключително трудно, както и в множество праксисни умения – писане, каране на колело/кола, говор, движение на очите, синхронизация на движения на различни части от тялото (за което е необходима комуникация с челния дял)– тоест е свързан с извършването на всякакви дейности и реализиране на сръчности и умения (което е изключително сложно).
Краен мозък латерално
Краен мозък – това е най-силно развитата част на главния мозък у човека. Изграден е от две полукълба, свързани помежду си с плоча от бяло мозъчно вещество, наречено мазолесто тяло. Чрез него се обменя информация между лявото и дясното полукълбо. Всяко полукълбо се състои от следните части: а) мозъчна кора (сиво мозъчно вещество); б) бяло мозъчно вещество; в) подкорови ядра; г) обонятелен мозък. Мозъчната кора при човека е силно нагъната и набраздена, чиято идея е компактност – да се събере в ограниченото пространство на черепа увеличена повърхност. Всяко полукълбо се разделя на четири дяла: челен, теменен, тилен и слепоочен. Мозъчната кора (кортексът) е най-висш център на анализ и синтез на информация, която организмът получава от външната и вътрешната среда – свързана е с адаптивните способности на човека и съзнателната му мислене и дейности. Тя е най-висшият дял на главният мозък и е свързана с адаптивните способности на човека и съзнателното му мислене и дейност. Кората е разделена на 4 дяла – челен (фронтален), теменен (париетален), слепоочен (темпорален), тилен (оксипитален) и които ще разгледам накратко един по един:
Челен дял (съзнателна психична дейност, планиране на бъдещето и волеви движения) – функционално се дели на моторна кора, премоторна кора, префронтална кора. Моторната кора съвпада с предцентралната гънка, където се намира двигателната зона и централните двигателни неврони и от там тръгва кортикоспиналния (пирамиден) път, който стига до гръбначния мозък и чрез него и гръбначномозъчните нерви командва цялата мускулатура на тялото.Няма различие между 2-те хемисфери по отношение на двигателните функции (първичните мозъчни полета).
Премоторна кора – само в лявата премоторна кора се намира моторния праксис свързан със сложните двигателни навици – писане, връзване, говорене, свирене, каране. Там е и центъра на погледни движения, както и центъра на речта за генериране на езикови съобщения (полето на Брока).
Префронтална кора е най-изпъкналата част, най-уязвима при удари и с най-сериозни потенциални последици за интелектуалното функциониране. Основна структурна разлика между нашия мозък и този на шимпанзетата е в тази зона (тъй като съдържа третични асоциативни полета). В нея се осъществява възприятието на време(времевата перцепция), способността за концентрация на вниманието върху обект представляващ интерес както и всякакви екзекутивни (изпълнителни) функции свързани с вземането на решения, планиране и осъществяване на план. Има изразени хемисферни различия (лявата част е много по важна от дясната), защото е свързана с работна памет – критична важна за ученето и интелигентността. Тази част от мозъка започва да старее най-рано и когнитивните процеси постепенно се забавят, екзекутивните функции отслабват (особено в нови ситуации), отслабва и работната памет. В челния дял се намира и обонятелна луковица (най древната част от крайния мозък). Има две такива луковици – по една във всяко от двете полукълба, където се намират първичните обонятелни полета.
Теменен (париетален) дял – отговаря за: – общата сетивност (първичните проекционни соматосензорни полета – разположени зад централната бразда в постцентралните гънки отговарят за общата телесна сетивност – усещане за допир, температура, натиск, болка, движение в ставите и други).Тези полета са еднакво развити и в 2-те хемисфери (хемисферна симестрия). – възприятието (гнозиса) – вторични асоциативни соматосензорни полета свързани със сложни усещания и разпознаване (гнозис) и където вече има хемисферни различия – в дясната хемисфера (ДХ) са свързани с тактилна перцепция на разпознаване на обекти чрез опипване, а в лявата хемисфера (ЛХ) – соматогнозис – разпознаване на частите на собственото тяло. – надмодално възприятие и функции – ангуларната и супрамаргиналната гънка – ДХ – пространствени функции свързани с външното пространство; ЛХ – разграничаване на ляво и дясно, смятане, представност/въображение – способността да можем да извикваме въображаеми, неналични в момента образи в ума си или да генерираме представи. – идеомоторен праксис – сложните двигателни жестови навици (описателни, комуникативни) извън реална ситуация.
Слепоочен дял – отговаря за множество функции: Слухова зона, в която идват нервните импулси от звуковите стимули и се получават слуховите възприятия (първично проекционно слухово поле и вторични асоциативни слухови полета). В него се случва разпознаването на звуци от предмети, човешки гласове и познати мелодии и там се намира зоната на Вернике (но само в лявата хемисфера), в която се случва разбирането на речта (рецептивни езикови функции – езиковото декодиране). Зрителна перцепция – тя започва в тилния дял, но завършва в него, защото се там се намират вторични асоциативни зрителни полета. Разпознаване на букви и четене, както и на фигури, предмети, цветове и може би най-важното – на човешки лица. В него се намират и вторичните асоциативни обонятелни полета (първичните са в челния дял, защото обонятелната луковица е там), тоест тук завършва възприятието на обонянието. Също така в близост до тях се намират и вторичните вкусови асоциативни полета, чиято близост обяснява тясната връзка между обонятелните и вкусовите усещания. Също така поради лимбичните си структури и тесните връзки с хипоталамуса, има роля в дългосрочна памет, в генерирането на емоции, в сексуалното поведение и нагон, в невроендокринна регулация.
Тилен дял – намира се отзад в тила, в него се обработват импулсите от светлинни дразнения. За разлика от останалите дялове има само 2 основни функции свързани със зрението (първично проекционно зрително поле) и зрителното възприятие (вторични асоциативни зрителни полета) – започва в тилния дял и завършва в слепоочния.
Други важни мозъчни структури/зони/системи/образувания:
Базални ганглии са сбор/клъстър от важни подкорови ядра (стриатума – путамен и опашатото ядро; палидум; субстанция нигра – черна субстанция; лещовидно ядро; субталамично ядро; нуклеус акумбенс;). Те участват в регулацията на движенията чрез 2 пътя – един за извършване на движенията и един за потискане на нежеланите движения; участват в лимбичната система и са свързани с паметта и емоциите. Интегрират усещания и движения и създават плавност на движенията. Регулират целесъобразността на действията и на страховите реакции.
Лимбична система: една от трите основни асоциативни зони на кората, обхваща функционално свързани части от челния, слепоочния и теменния дял, като включва корови и подкорови зони. Всъщност няма пълен консенсус кои структури влизат в нея и кои не, но основните и части са: амигдала, хипокамп, септум, парахипокампалната гънка, цингуларната (опашатата) гънка – възприятие на болка и емоционална оценка на възприеманото, субикулум. В структурите и се осъществява невроендокринната и вегетативната регулация. Тези структури принадлежат към еволюционно най-старата част от кората на крайния мозък с най-примитивен строеж и са въвлечени (както и самата система) в емоционално-поведенческите реакции, мовитацията, ученето и паметта. Смята се, че взема междинно звено между кората и най-старите и примитивни мозъчни структури (мозъчния ствол) и че е интегративен център за осъществяване и регулиране на широк кръг дейности: 1) емоционално-афективни реакции; 2) мотивационно-поведеченски импулси; 3) висцерално-вегетативни промени (в дейността на вътрешните органи); 4) нагонно-инстинктивни дeйствия; 5) паметови процеси и учене (парахипокампална формация, хипокамп).
Амигдала – представлява комплекс от ядра, които са от значение за множество функции – регулация на апетита и фазите на хранене, възприятие на емоционалната значимост на различни сензорни стимули, регулация на хипоталамуса – амигдалата е по висш център модулиращ активността му и съответно хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос, която се активира при стрес и заплаха и води до борба или бягство или замръзване. Амигдалата влияе върху импулсите, поведението, субективните чувства и емоционални преживявания и следователно е от ключово значение за нас, живота ни и реакциите ни на негативни събития, защото организира вегетативните и неволевите моторни реакции при вроденото или заученото емоционално страхово поведение. Стимулацията и при хора води до преживяване на страх и повишена симпатикова активност (учестен сърдечен ритъм, плитко и бързо дишане, разширени зеници, потене и други телесни реакции свързани с чувствата на страх и тревожност). Всъщност хората страдащи от тревожни разстройства (фобии, паническо, обсесивно-компулсивно, генерализирана тревожност, посттравматично стресово разстройство (ПТСР) имат уголемена и по-добре свързана с други части на мозъка амигдала, както и намален обем на хипокампа.ю
Хипокамп – функциите му са свързани с паметта и ученето, има критична роля за епизодичната памет: – за образуването, огранизацията, запазването и възпоризвеждането на паметовите следи (включително за свързването на определени усещания и емоции с определени ситуации). По този начин може да допринася за развитието на зависимости – създавайки спомени на тези приятни преживявания и спомняйки си ги при наличието на сигнали от средата асоциирани с тях, активирайки силен крейвинг у човека; – за консолидацията по време на сън – процесът на прехвърляне на информация от краткосрочната памет към дългосрочната памет (към мозъчната кора за трайно съхранение). Колкото по-голяма е хипокампалната активност по време на сън след учене или тренировка, толкова по-добро е представянето след това; – за пространствената памет и навигирането – при ученето на нови места и пътищата през тях се уголемява хипокампа; Хроничният (дълготраен) стрес може да има негативен ефект върху него и да доведе до намаляване на обема му (и съответно на прилежащите му паметови функции).
Ретикуларна формация(мрежестото образувание) представлява съвкупност от взаимосвързани неврони (ядра), чиито аксони (израстъци) са силно разклонени и образуват гъста мрежа. Разположени са на различни места из мозъчния ствол. Основните му функции са свързани с регулирането на съня и бодърстването, състоянията на съзнанието и вниманието/бдителността. Като цяло функциите му са модулаторни и премоторни – има известен контрол върху това, кои сензорни сигнали достигат мозъка и вниманието ни (и по този начин съзнанието ни). Представлява физиологичната основа на вниманието.
В допълнение ще спомена малко и за мозъчната преработка на информацията и йерархията в нея: В мозъка има 3 типа/класа мозъчни функционални полета – първични, вторични и третични и строга йерархия на преработката на информация от първичните (модалноспецифични – обработват само определен тип сензорна информация) през вторичните (които също са модалноспецифични) до третичните (които са надмодални полета, обединяващи и интегриращи информацията от различните модалности). Челния дял и теменния дял са единствените дялове с третични асоциативни полета (другите дялове имат само първични и вторични) и точно в третичните асоциативни полета са най-големите разлики между нас и шимпанзетата и други примати изобщо. Първичните проекционни полета посрещат първоначално информацията и я препращане по нататък. Те са свързани са с осъществяването на елементарни сетивни и двигателни ф-ции. Вторичните и третичните са по-висок функционален клас мозъчни полета. Те са изцяло свързани с висшите корови функции когнитивните ф-ции, които надграждат елементарните сетивни и моторни функции: 1. Възприятие/Перцепция/Гнозис. 2. Праксис 3. Езикови функции. 4. Памет. 5. Внимание. 6. Екзекутивни функции. Те не са вродени (за разлика от елементарните сетивни и моторни функции), а се придобиват чрез обучение и тренинг в социална среда (предаване на социален опит). При тях има известна функционална асиметрия (латерализация) между мозъчните хемисфери. Имат критична възраст за развитието им – 4-5г. възраст, а след това или се развиват дефицитно или изобщо не се развиват (при социална депривация на деца например). Затова първите 7г са най-важни – тогава мозъкът е хиперпластичен и учи изключително бързо, а по-късно е по-бавно и по-трудно – невропластичността на мозъка прогресивно намалява.
Europe is a maritime continent. At 22 million km2
, the Exclusive Economic Zone (EEZ) of the
European Union (including EU overseas territories) is the largest in the world; twice as large
as that of the USA. In 2018, the EU Blue Economy directly employed close to 5 million people,
generating more than €750 billion of turnover.
The potential of a climate neutral and sustainable Blue Economy to deliver innovation, value
creation and employment is high, and its role in addressing global challenges such as energy
security, healthy environment, climate change and sustainable food provision is substantial.
Seas and oceans also impact on human health and wellbeing in ways we are only beginning to
understand3
, meaning that we need to take a wider view on how to foster sustainable and resilient coastal enterprise and communities. The OECD (2016) projected that the value added
by ocean industries would double by 2030 relative to 2010 (Fig. 1), based on a scenario that
assumes business as usual with respect to trends, policies, technological or environmental
developments.
The projection does not factor in neither the COVID-19 crisis, nor potential additional value
creation from ambitious and transformative change towards a climate neutral, sustainable and
productive Blue Economy that is central to the objectives of this Partnership. The COVID-19
pandemic is expected to impact economic growth, employment, societal priorities and political
agendas worldwide for a period of several years. This will also affect the Blue Economy,
bearing both risk and opportunity. Comprehensive and innovative results from the Partnership
may be timely to support the re-establishment of socioeconomic structures in an ecologically
and economically more sustainable and resilient way. There is a risk, however, that long-term
sustainability could be put on hold to deal with immediate concerns. The Partnership can help
intervene here by streamlining public and private development and recovery investments
towards reducing risks from critical market failures and underpinning Blue Economy
development with data and assessment tools. Considering that the global economy is highly
dynamic and other parts of the world also turn to the ocean for economic development, the
Partnership may generate solutions with a global appeal.
About 70% of the ocean is experiencing increasing cumulative anthropogenic impacts4
.
Reducing the environmental impact of ongoing activities and ensuring that future economic
developments do not repeat past mistakes will be central to the vision of this Partnership. To that effect, the ecosystem approach to management (EAM5
) will be promoted as an integrated,
systemic conceptual framework by which the trade-offs between different objectives and
interests are identified, understood and managed.
Bottlenecks and market failures
A number of bottlenecks and market failures that slow down the development of the Blue
Economy and its transition to climate neutral and sustainable practices can be addressed. The
R&I landscape is overall fragmented. In the EU, more than 85% of the investments in Research,
Development & Innovation are made at national level (Fig. 3). In 2010, EU Member States
(MS) agreed to increase their total R&D spending to 3% of GDP by 2020. This has not been
achieved, but alignment of public R&I funding can at least maximise the impact of the
investments and contribute significantly to the strengthening of a functioning and highperforming European Research Area (ERA) in the Blue Economy domain.
Policy responsibilities, R&I disciplines and industry sectors8
are often compartmentalised or
siloed. This issue is common to all levels: global, EU, regional, national and local. The Report
of the independent High-Level Group on maximising the impact of EU Research & Innovation
Programmes in 2016 notes that this discourages cooperation across socioeconomic sectors and
disciplines, which ultimately prevents provision of knowledge for a “green” development of
and transformation to an evidence and knowledge based Blue Economy.
Other shortcomings are a lack of harmonised definitions, results and frameworks around
ecosystem services, thus limiting their contributions to the valuation of services and
measurements of the impacts of interventions. To that effect, a multi-stakeholder Partnership
can promote the needed common understanding, culture and language across Blue Economy
sectors, disciplines and stakeholders.
Sustainable growth and jobs necessitate that results of research on one hand and the potential
investors on the other must be bridged, for innovation to come out of the lab and onto the
market. Studies have shown that private investors generally lack familiarity with the Blue
Economy investment landscape. The Partnership can address this by upscaling and expanding
models such as the BlueInvest platform that support investment readiness and access to
finance for early-stage businesses, SMEs and scale-ups in the Blue Economy.
... имай, друже, благостта да послушаш тая басна, що по-долу ще ти драсна и не помня де бях чел: пътник някой, кат видел истината, че се крила в трап дълбок и се гушила, как? — викнал учуден той, — лъже ли ме поглед мой? Ти си Истина светлива, а във яма си смрадлива! Що не идеш по светът да показваш правий път? И да грееш вредом сяйно? „О, не питай, милий байно — отговорила му тя; — страх ме мене налетя, като срещах люде разни с ум покварен, с тикви празни, що от моят жив светлик те надават силен вик и от мене да запазят мрака, в кой на слепи мязат, се стараят с бой и смрът да ме махнат от светът, мен — която не умирам! Колко пъти бях изгнана и запирана, и клана! Колко пъти бита бях ил на пламика горях! Мойта участ е фатална! Затова в таз яма кална чакам друг, по-сгоден час да издам пак моя глас!“
Под този
надслов премина Националната конференция, посветена на
50-годишнината от създаването на Великотърновския университет
(Велико Търново,24-26 октомври 2013 г.). Символичен домакин на
събитието беше университетската библиотека, а съорганизатори –
катедра „Българска литература“ при Филологическия факултет,
Община В. Търново и Регионална библиотека „П. Р. Славейков“.
Благодарение на чудесната организация, а също и на силното присъствие
на знакови за нашата култура личности, трите дни на конференцията
бяха истински празникна литературата и
културата. [...]
Силни литературоведски интерпретации бяха прочетени от Иван
Станков, Сава Василев, Антония Велкова-Гайдаржиева,Радослав Радев, Петър
Стефанов, Николай Даскалов, НиколайДимитров, Радка Пенчева, Никола Иванов, Ангел Дюлгеров, Пламен Пенев, Никола Бенин, Владимир Шумелов и Мая Ангелова. Техните доклади бяха обсъдени в множество
разговори през останалото време на форума, като участниците непрекъснато
допълваха, припомняха, изясняваха и коментираха богатството на литературния
живот, кипял през всичкитедесетилетия, в които Великотърновският университет е
приютявали приютява талантливите си възпитаници. Дискусиите, в които
севключваха и студентите от специалност “Българска филология”, сепровеждаха не
само в Аулата, а и в аудиториите, кафенетата, на открито.
Ангелова, М. Великотърновската Алма Матер в българската
литература и култура. – Проглас, год. 22, бр.2, 2013, с. 235–236.
Известните скални гробници на Мира са в две основни групи, едната над театъра, а другата на място, наречено речен некропол от източната страна. Въпреки че по-голямата част от гробниците днес са неоцветени, Чарлз Фелоуз разказва, че при откриването на града през 1840 г. той открил гробниците, боядисани в червено, жълто и синьо. Цялото лице на скалата трябва да е било в яръки цветни бои.
На запад от театъра стръмната скала е забелязана с огромен брой плътно натъпкани скални гробници в асиметричен модел, скални гробници тип къща. Няколко са храмовите гробници и могат да се видят стъпала, издълбани от скалата, която води до тях. Повечето от гробниците са от 4-ти век пр. Н. Е. И много от тях съдържат релефни сцени на погребение, някои сцени изобразяват ежедневието на починалия.
Гробниците на източната страна на хълма приличат на тези до театъра. Посредством неудобна скална пътека се стига до Боядисаната гробница, една от най-забележителните в цяла Ликия. Това е обичайната гробница от тип къща, която съдържа уникална група от единадесет релефни фигури в естествен размер.
Мира е водещ град на Ликийския съюз и надминава Ксантос в ранните византийски времена, за да се превърне в столица на Ликия. Останките му се намират на около 1,5 км северно от днешното Демре, по пътя Каш-Финике. По-голямата част от древния град сега е покрит с вода и алувиални тини, тъй като се намира на река Демре Кей в плодородна алувиална равнина. Днес тази голяма равнина е почти покрита с оранжерии, пълни с домати.
Датата на основаването на Мира е неизвестна. Няма литературно споменаване за това преди I в. Пр. Н. Е., Когато се казва, че е един от шестте водещи града на Ликийския съюз (останалите пет са Ксантос, Тлос, Пинара, Патара и Олимпос). Смята се, че датира много по -далеч, тъй като външната отбранителна стена е датирана от V век пр. Н. Е.
Градът е добре известен със своя амфитеатър (най-големият в Ликия) и изобилието от скални гробници, издълбани в скалата над театъра.
Произходът на името на Мира е несигурен и може да бъде модифицирана форма на ликийско име, като Тлос и Патара. Името е било популярно свързано с гръцкото име за смирна, а император Константин Порфрогенит описва града като „Три пъти благословен, дишащ смирна град на ликийците, където могъщият Николай, Божи служител, изхвърля смирна в съответствие с името на града." Мирара обаче изглежда не е известна с производството на смирна, единственият действително записан продукт е рута.
Мира някога е имала голям храм на богинята Артемида Елеутера (отличителна форма на Кибела, древната богиня майка на Анадола), за която се казва, че е най-голямата и най-великолепната сграда на Ликия. Той е построен на големи терени с красиви градини и има вътрешен двор, ограден от колони, олтар и статуя на богинята. Днес не остава и следа от него, тъй като св. Николай (епископът на Мира през IV в. Сл. Хр.) В ревността си да изкорени езичеството в региона, храмът на Артемида, заедно с много други храмове, е бил напълно разрушен .
В римско време император Германик и съпругата му Агрипина са посетили Мира през 18 г. сл. Хр. И са почитани със свои статуи, издигнати в пристанището на Мира (Андриаце, разположено на 5 км югозападно от Мира).
Свети Павел сменил корабите на пристанището на Мира по пътя си към процеса в Рим, около 60 г. сл. Хр., след като е арестуван в Йерусалим, след като е обвинен в подбуждане към бунт. Андриаце е главно пристанище за египетски кораби, преминаващи през района; Египет е житницата на Римската империя и имперското правителство има флот от кораби за зърно, които превозваха зърно до Рим и други части на империята. Андриаце е основен пункт за транспортиране на зърно от Александрия - зърното е идвало от равнината близо до Мира и евентуално също е било внасяно с лодки, за да бъде транспортирано от Ликия. Вероятно Павел е пътувал до Рим със зърнен кораб, те често са били използвани и за превоз на пътници.
Император Адриан посещава Мира през 131 г. сл. Хр. И построява огромна житница в Андриаце, съставена от седем стаи и украсена с портрети на него и съпругата му, които го придружават при посещението му. Все още можете да се види житницата, докато шофирате по главната магистрала Kaş-Finike към Demre (западната част на Demre).
Източноримският император Теодосий II превръща Мира в столица на Византийската епархия Ликия, докато градът не пада под халифа Харун ар-Рашид през 808 г. сл. Н. Е. и бързо изпада в упадък. Тогава, в началото на царуването на Алексий I Комнин (1081-1118 г. сл. Хр.), Мира е превзета от селджукските нашественици.
Поради ужасната чума, която обхвана Анадола (Мира загубва една трета от населението си през 542-3 г. сл. Н. Е.). Поради набезите на мюсюлманите, наводненията и земетресенията, Мира е изоставена предимно през 11 век.
In 1306, the consuls of the city of Cahors decided on the construction of a bridge at a place called "Valandre" on the western part of the meander of Cahors. Two other bridges existed in Cahors: the Pont Vieux in the south and the Pont Neuf in the east.
The first stone of the new work was placed solemnly in 1308 by the First Consul Geraud de Sabanac. The project lasted nearly 70 years, giving birth to the legend that the devil assisted the architect. In 1345 it was possible to cross the bridge's table but the three towers were probably only completed around 1380, despite the crises of the Hundred Years War.
Mentioned in 1840 in the first French lists of Historical Monuments, the Pont Valentré was restored in 1880 by architect Paul Gout, who had a little devil carved at the top of the central tower by local artist Antoine-Cyprien Calmon.
A Remarkable example of medieval architecture, the bridge has been listed as a historic monument since 1998 and registered on the UNESCO World Heritage List as part of the pilgrimage road to Santiago de Compostela.
With a length of 172 meters, the bridge has eight arches resting on piles which feature a front 'bec'. It has three towers, of which only the two placed on the banks were fortified with battlements and archery windows. Each end was originally protected by a gatehouse, these have almost disappeared today.
The bridge has been closed to traffic since 1995.
It has been registered as one of the “remarkable Bridges South of France” since 2012.
French artist Jean-Léon Gérôme spent a lot of time travelling the Middle East and North Africa the created artwork to showcase his experiences. The Carpet Merchant is one such painting. The oil on canvas piece, which he did in 1887, depicts a scene from a regular practice in Egypt.
It was the Court of the Rug Market that Gérôme visited in Cairo in 1885. The French painter was famous for presenting pictures of something he had seen or heard about during his trips. Sometimes he made oil studies then used them for his paintings. In others, he would set up artefacts that he collected to recreate a setting. A good portion of his Orientalist pieces were from imagination.
Carpets are some of the oldest luxury items that people bought for their homes. Arab nations produced some of the biggest carpet merchants in the world. The Carpet Merchant features several figures. However, carpets are the central points. Three large rugs, one looks like a wall-to-wall, are draped on the balcony of a building. They are in a way that buyers can view them without too much trouble. A few other carpets are on the paved court.
The merchant is standing on one of his carpets. To his left is an assistant who looks ready to receive orders. The merchant is conversing with a group of six people. One appears to be a woman, and the rest are men. Each one is elegantly dressed. It looks like a receptive group of buyers that listens to the merchant attentively. Away from the carpet negotiations, another group is visible in the background. A woman is coming out of one of the doorways of the only building in the picture. At the top, from where the displayed carpets are hanging, three men lean on the ledge, looking down at the court.
Gérôme was one of the artists to embrace Orientalism. He compiled an impressive collection of are depicting various scenes and practices in the Middle East and North Africa. Egyptian architecture does most of the work to bring out the Orientalist style of the painting. Gérôme paid great attention to detail. The patterns on the outside of the building are distinct. Another characteristic of this piece is the vibrant use of colour. From the rugs to the head turbans to the clothes, Gérôme strived to paint a lively scene. The background colours are mute, which allows the foreground to pop. The artist managed to apply colour in a way that gives depth to the artwork.
В книгата „Помен за Иван Вазов. Сборник за траурните чествания на народния поет от 22 до 28 септември 1921 год.“, съставен от Стилиян Чилингиров по заръка на тогавашния министър на просвещението Стоян Омарчевски, смъртта на Патриарха на българската литература е описана така: "Направил своята всекидневна разходка на 22 септември, светъл, слънчев ден, Вазов се завръща у дома си за обяд. През цялото утро той се чувствал бодър, разположен, дори шеговит, без да чувства близкия край на своя живот. Заварил в къщи всичко приготвено за обяд, той се отправя в трепезарията, дето сяда на обичайното си място до малката софа край западната стена на стаята. Невръстната му внучка го посреща със шега, че днес е празник, сиреч ще ядат фасул, любимо на Вазов ядене. Ала, когато слагат не сух, а зелен фасул, Вазов засмян прави бележка на внучката си, че го измамила и то твърде майсторски.
– Ами, нали пак е фасул?...
– Да, да...
Обедът се започва при такова весело настроение. Ала щом подниса първия залък към уста си, Вазов поисква от внучката си чаша вино със сода. Додето да му се донесе от кухнята исканото питие, прилошава му и той отпада върху облегалото на стола. Сестра му го придържа с ръце, наклонила стола към софата, за да го положи върху нея. На разтревожените й запитвания, Вазов посочвал многократно към гърлото си, като в продължение на десетина минути непрекъснато е изговарял несвързани и неразбрани думи, по-скоро прилични на фъфления. Сестра му могла да долови само думите: "добре, добре", когато в смущението си сполучила да му разкопчае яката. Братът на поета Борис, комуто най-първо съобщават за неочакваната кончина, веднага дониса вест за нея в Министерския съвет, дето през това време министрите Ст. Омарчевски, М. Торлаков и Ал. Радолов са били на съвещание. Последните веднага се отправят, смутени от страшното известие, в дома на поета, за да се осведомят лично за неговото състояние. Там заварват трупът още топъл. Тогава министър Омарчевски разпорежда да се извика незабавно д-р С. Сарафов. Но последният дохожда, само да констатира смъртта в едно с повиканите по-рано от домашните на поета лекари: д-р Боров и д-р Бочаров. настъпила тъкмо на 12, 30 часа на обед. Тогава министрите изказват своите съболезнования. Към 1.30 часа министър Ст. Омарчевски, придружен от главния секретар д-р Ф. Манолов, дохожда наново в дома на Вазов, за да предаде официялно съболезнованията на Министерството на народното просвещение. Той направя и първите разпореждания да се съобщи на софийското гражданство за неочакваната смърт на поета. Още същият ден Министерският съвет и Министерството на народното просвещение издават специялни некролози, които до вечерта на 22 септември се облепват по улиците на столицата. Едновременно Министерството на вътрешните работи и Народното просвещение изпращат следните бързи окръжни телеграми до подведомствените си органи в провинцията:
1. До окръжните управители и околийските началници в Царството.
Днес в дванадесет и половина часа пред обяд внезапно почина великият наш вселюбимец –народният поет Иван Вазов. Погребението ще стане на двадесет и осми т.м. По тоя случай двадесет и осми септември се обявява за всенароден траурен ден. Дайте най-широка гласност на тая печална вест между населението. Наредете на тоя ден навсякъде траурни празненства. Направете всички улеснения на депутациите, които ще дойдат в София по случай погребението. 8337.
Управляющ Министерството на вътрешните работи,
Министър на народното просвещение: Ст. Омарчевски."
Стилиян Чилингиров „Помен за Иван Вазов. Сборник за траурните чествания на народния поет от 22 до 28 септември 1921 год., София: Държавно издание, с. 6-7.
За да отбележи третата си година на съществуване, изследователският екип на IUS ILLUMINATUM организира от 22 до 25 септември 2021 г. в сътрудничество с Instituto de Estudos Medievais (IEM-NOVA / FCSH), Instituto Português de Heráldica, Fondazione Tesoro del Duomo Vercelli (Италия), Biblioteca Capitolare de Verona (Италия) и Società Storica Vercellese (Италия), международен колоквиум на тема: „Илюстрираният правен ръкопис от Средновековието до епохата на цифровите технологии. Форми, иконографии, материали, употреба и каталогизиране ”. Събитието има за цел да съобщи на по-широка аудитория резултатите от изследванията, проведени от членовете на екипа през първите три години от съществуването му. Настоящият колоквиум също така има за цел да предостави преглед на развитието на изследванията върху илюстрираните правни ръкописи в Европа, върху каталогизирането, дигитализирането и съществеността на тези ръкописи, за да се съберат известни специалисти по темата и да се обмислят методологичните и практически последици и теоретични предизвикателства, които включва това проучване. По време на това научно събитие ще бъдат анализирани различни казуси, свързани с определени региони на европейска територия чрез интердисциплинарен подход, за да се надхвърлят границите и да се отворят иновативни и ползотворни изследователски възможности.
На 22-ри септември 1908 година княз Фердинанд І обявява Независимостта на Княжеството и поставя началото на Третото българско царство. Този акт се извършва в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, а самият Фердинанд се провъзгласява за цар.
Обявяването на Независимостта е следствие на различни фактори. Събитията, случили се в Цариград след избухването на младотурската революция, активизират българската дипломация. Българският дипломатически агент в турската столица Иван Ст. Гешов в писмо до външния министър на България лансира идеята за провъзгласяване на независимостта на страната.
В същото време Австро-Унгария се подготвя да анексира две от провинциите на Османската империя - Босна и Херцеговина, които са окупирани за тридесетгодишен срок. Това е нарушаване на Берлинския договор и възможност за България да се възползва от това положение и да обяви своята Независимост. Самият княз Фердинанд тогава води преговори с Австро-Унгария за съвместни действия.
На 30 август 1908 г. в столицата на османската империя са били устроени тържества по случай рождения ден на султана, на които са били поканени всички дипломатически мисии на различните държави, с изключение на българския представител Иван Ст. Гешов.
Междувременно на 5 срещу 6 септември 1908 г. избухват стачки на служителите на Източните железници, включително и на територията на Княжество България. Управлението им в българската територия е поето от Дирекция на българските държавни железници, като стачкуващите са заменени от български железничари и военни части. Това поражда икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни.
В тази обстановка министър-председателят Александър Малинов решава, че моментът за обявяване на независимост е настъпил и на 8 септември изпраща телеграма на княза. На 10 септември се провежда среща на българския княз с император Франц Йосиф в Будапеща, на която Фердинанд е приет като независим владетел.
На 16 септември е взето решение в Министерски съвет да се обяви независимостта на България.
На 21 септември князът пристига в Русе, където е посрещнат от представители на правителството. Тук се провежда последното съвещание на правителството и Фердинанд преди обявяването на Независимостта на България. Манифестът започва да се пише още на княжеската яхта „Хан Крум“ и по време на цялото пътуване с влак до гара Две могили, където е подписан. На 22 септември князът пристига във Велико Търново. В присъствието на министрите и пред събралото се множество, той прочита предварително подготвения манифест и обявява независимостта на страната, а самият той се провъзгласява за цар.
Русия не желае възникване на военен конфликт на Балканите и става посредник в преговорите между Турция и България. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-1878 г., в замяна на което Високата порта да признае независимостта на България. След нея това правят и Великите сили. С този акт България отхвърля васалната си зависимост от Османската империя.
В книгата „Помен за Иван Вазов. Сборник за траурните чествания на народния поет от 22 до 28 септември 1921 год." Стилиян Чилингиров свидетелства: "Опялото се извърши от митрополит Неофит в служение на епископ Вараам Левкийски и 65 архимандрити и свещеници. Взеха умастие в опялото и руските професори: протопрезвитер Г. И. Шевелски и протоирея проф. А. П. Рождественски. Ектиниите се изпълняваха от хора на г. Николаева, уселен с певци от всички софийски хорове. Пръв каза кратка реч за покойника архимандрид д-р Антим Шивачев, който завърши с думите: "Отиде си и този, който ни научи да обичаме всичко възвишено и благородно в природата и живота; отиде си този, който бе винаги на своя пост".
Опялото се привърши към 3:30 часа. Писателите поеха ковчега и го занесаха на колесницата.
Шествието потегли в следния ред: подвижен шпалир от ученици и ученички, гвардейски ескадрон, гвардейската музика, деца, носящи картонни плакарди със заглавията на поетовите творения, овенчани с венци от живи цветя, студенти и студентки от университета, ученици от жудожествената и музикалната академии, колесници с венци, юнкери и ученици, носящи венци, ученици с ордените на покойния, черковните хоругви, свещениците, строени по двама на ред, и катафалката със смърнтите останки. От страни на катафалката вървяха писателите, а зад нея Царя, домашните на покойния, министрите: Ал. Димитров, М. Турлаков, Цанко Бакалов и Ст. Омарчевски; зад тях – народа."
Стилиян Чилингиров „Помен за Иван Вазов. Сборник за траурните чествания на народния поет от 22 до 28 септември 1921 год., София: Държавно издание, с. 21–30.
