Есен в Егишем

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Това е Гълъбарникът - "разклонява" две улички

Виното било онова нещо, благодарение на което регионът започнал да процъфтява

Някои къщи са тематично украсени за Хелоун

Лесно е да рушиш, трудно е да градиш, пазиш и надграждаш

Можете ли да повярвате, че тази къща, забележете в син цвят, е построена 1663

Бившият църковен хамбар за нуждите на маршала на Страсбургската катедрала местните селяни са били длъжни да носят своя „десятък“ (данък под формата на част от реколтата, най-често грозде и вино), който се е полагал на Църквата

От поколения насам сградата е собственост на фамилията Шнайдер, които продължават традицията да произвеждат автентични елзаски вина и организират дегустации в историческата си изба под самата къща.

площад Сен Леон (Place Saint-Léon) с фонтана на Свети Леон

Папа Лъв IX, роден именно в Егисхайм през 1002 г. и е най-известната историческа личност от региона

В миналото централният фонтан е служил като основен източник на вода за жителите и за добитъка в селото.

Ето ги част от символите - цифри, греди, знаци

Типично по елзаски - всяко прозорче е като следваща глава от приказната книжка

Гредите не са подреждани случайно. За човека от средните векове, който често е бил неграмотен, предната част на къщата е била като отворена книга – за това те използвали геометричен език от символи и фигури, за да кодират в конструкцията пожелания аз защита, здраве, богатство и често да разкрият статуса на собственика.

През вековете Егисхайм преминава през множество изпитания – териториални конфликти между местни лордове и френски крале, чумни епидемии и войни

За да се защитят от нападения, жителите строят къщте си плътно една до друга, следвайки овала на двете защитни крепостни стени.

Гъбите, есен е - навсякъде са

Един от най-големите страхове в миналото били пожарите – тъй като дър-вото и сламата между него, буквално се превръщали във факли, за това най-честият символ, който оставяли старите майстори бил Андреевският кръст – Х-образна греда. Освен, че укрепва конструкцията, той бил мощен защитен знак срещу мълнии, пожари и зли очи.

А някога тук са живели най-бедните
През XVI и XVII век, когато населението на Егисхайм нараствало, мястото зад защитните крепостни стени свършило. Затова на всяко свободно пространство – дори на острите ъгли между улиците – започнали да се строят миниатюрни домове. В тази конкретна къща са живеели надничари и бедни работници

Това е дворът на същата ъглова къща.
Днес тази тясна постройка всъщност служи като декоративно предверие и маркира входа към голямото и известно винарско имение на фамилията Фройденрайх

В Егишем живеят около 1750 души

Предците им са съхранили приказка, която поколения наред са опазили

Егисхайм е само на 7 км от Колмар

Откривате ли всички символи - столът на Вещицата, Х - за защита...

На някои къщи могат да се видят сложни, преплетени фигури от греди –това е знак, че собственикът е много богат. Колкото по-сложна, извита и наситена с детайли била дървената конструкция, толкова повече пари имал собственикът, за да плати изкусната работа на майсторите

Гредите и техните символи, за който може да ги разчете

Цветовете, които разкриват статута на предходжните собственици

Това е площадът, свързан с гроздобера в миналато, а Свети Урбан от Лангър е патрон и закрилник на лозарите и винарите в Елзас и Германия

Пълен кръг по "лучените" улички

За да открием още от неговите красиви, цветни и удивителни къщи

Ако ме питате кое местенце най-много ми е харесало в Елзас – не мога да ви отговоря. Всичките имат едновременно единен дух, но и са като различни малки планети. Обаче местните са си го избрали – "Най-красивото село на Франция".

Ако питате германците как се казва ще ви кажат – Егисхайм и съвсем сериозно ще допълнят, че си е било тяхно. Те и за Рига твърдят същото, макар това да е било съвсем за кратко и много отдавна, та за Егишем ли (френското му име) няма, при положение, че им е принадлежало до преди има-няма 70 години.

И се шегуват с него като го наричат „Градът на лука“ – Zwiebelstadt. Но не защото има някоя засукана рецепта с него, като прословутата френска лучена супа, а заради концентричните улици, които приличат на пластовете на луковица.

Тръгваме и ние по тях. И се отварят страниците на следващата приказка от книжката „Елзас“. Първата глава е за гъбите от гората, а с нея сякаш се открехват вратите на местните, които разкриват какво означават буквите и инициалите по тях. Виждам IHS – “Исус спасител на човечеството”. Това било като официална благословия за дома. Носи онова суеверно вярване, че ако се постави на къщата, ще я опази от пожари и зли сили. Запазена е още годината на построяване и други два инициала - а те са на съпрузите.

А после Y или К, което означава сила, стабилност и присъствие на господар в къщата.

Искам да науча всичко за тези хора, оставили това удивително богатство. Да науча как са опазили 3-4-5 века къщите си, които изграждали от камък, и дървени греди, а между тях запълвани със смес от слама, глина и камъчета, а след това запечатвали с варовик – за да „дишат“ и да бъдат гъвкави на температурни промени и не дай боже природни бедствия.

И това днешно богатство е дело на няколко гилдии от занаятчии. И е интересно, че главната роля не са имали зидарите, а майсторите дърводелци.

И се ровя да търся и чета, за да науча, че през средните векове и особено Ренесанса, къщата не се е възприемала като зидария, а като гигантска сглобяема дървена скулптура (скелет), която дърводелците изработвали с невероятна математическа прецизност. Тези хора били най-уважаваните и скъпо платени занаятчии, а уменията им били обвити в тайни и предавани само в затворени гилдии. Майсторът е изчислявал и изрязвал всеки дъбов лъч на земята, често в самата гора, като къщата била сглобявана първо пробно на земята. И тук идва най-голямата тънкост – не са били използвани никакви метални пирони, защото след като ръждяса желязото уврежда дървото. Гредите били свързвани с дървени клинове, накиснати в масло, които с времето се раздували и така "заварявали" конструкцията.

Един от най-големите страхове в миналото били пожарите – тъй като дървото и сламата между него, буквално се превръщали във факли, за това най-честият символ, който оставяли старите майстори бил Андреевският кръст – Х-образна греда. Виждам я на много места не само в Егишем. Освен, че тя укрепвала конструкцията, биля и мощен защитен знак срещу мълнии, пожари и зли очи.

Друг знак, който се вплитал е столът на вещицата – специфично пресичане на греди, което образува формата на малко столче. Вярвало се, че ако вещица се опита да влезе щяла да седне на столчето и да остане приклещена там без да навреди на семейството.

Суеверия ги наричаме днес, но кои сме ние, че да знаем повече от предците ни?!

Диамант или ромб – символ на плодородие, изобилие, женско начало – поставян на домове с младоженци.

И стигам до историята на цветовете, които са като гадатели - те разкривали всичко за стопаните.

Ярките цветове не са случайни – те са се давали спрямо занаята, който имал собственикът.

Синьо – боята била скъпа, а тя разкривала, че в този дом живеят шивачи и тъкачи.

Червеното бил цветът за месарите и ковачите (символично с това се свър-зват и тези занаяти като цвят)

А жълтото и кафявото за сладкари и хлебари.

Много от тези къщи са правени не само от местни майстори, но и от странстващи калфи. Традицията била когато завърши обучението си младият дърводелец трябвало да тръгне на пътешествие за 3 г. и 1 ден, той обикалял Европа пеша, облечен в традиционна черна кадифена носия с шапка, носейки инструментите си във вързоп. Оставал в различни места, за да научи нови техники, и предлагал труда си срещу подслон и храна. Тези пътуващи калфи са пренасяли архитектурните стилове между Германия, Швейцария и Франция.

Чета всички тези истории от Егишем и стигаме неминуемо до Гълъбарника – невероятно тясна, жълта къща, един от символите на града. Построена точно на разклонението, където южната част на крепостната стена се разделя на две. Тя никога не е била дом. В приземния етаж са отглеждани домашни животни – често прасета, на първия етаж се е съхранявало сеното, а най-горната изострена част е била гълъбарник – птици, отглеждани за кулинарията. Нищо не се изхвърляло – месото се готвело, а с изпражненията се торяли лозята.

Религия, но и суеверия съпътстват миналото на елзасци.

До началото на ХХ в. улиците на това селце са си имали официален нощен пазач. Той обикалял с фенер и рог, и трябвало да пази не само от крадци, но и да следи за пожари. На всеки кръгъл час пеел специална ритуална песен на местния елазски диалект – гасете огньовете и свещите, пазете се от беди и хвалете Господ. По Коледа тази сцена оживява.

И ако в цял Елзас винопроизводството е емблема, то Егишем е неговото родно място, както впрочем и на един един от най-значимите реформатори през Средновековието - папа Лъв IX. И на централния площад има фонтан и параклис в негова чест.

А в миналото един от най-важните дни бил именно празникът на гроздобера. Това не било просто прибиране на реколтата, а свещен ритуал. Преди началото на гроздобера никой нямал право да къса и едно зрънце от лозята, защото го грозяла огромна глоба. Денят, в който започвал, бил придружен от биене на църковните камбани. Цялото село обличало празничните си носии и излизало на лозята. Първата пресована мъст се пиела от всички на централния площад до статуята на папа Лъв.

Такъв ритуал всъщност има и в южна България.

А в Елзас има и още една прилика с нашите празници и тя е за изгонването на зимата – много стар езически ритуал, който се е запазил с вековете. В началото на пролетта младите мъже от селото отивали на хълмовете над лозята, палели са малки дървени дискове в голям огън и с помощта на гъвкави геги ги изстрелвали високо в небето. Всеки диск бил посвещаван на любимо момиче или на реколтата, а с виковете си вярвали, че гонели зимните духове и събуждали земята за нов живот.

Толкова много приказки прочетох в това малко, но удивително място с име „Егишем“ и напълно подкрепям французите, че са го избрали за най-красивото село.