Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
Илюстрация: Пощенска картичка „Долината на царете“ от Ф. Перлберг
Долината на царете – „едно необятно, скелетоподобно пространство, което не загатва нищо за онова, което се крие под неговата пуста, изгорена и безлюдна повърхност“ – Луси Деларю-Мардрюс
„Днес навлизаме в Долината на царете на кон.
Това е скалист, обагрен в розово хаос, смазан под тежестта на слънцето – необятно, скелетоподобно пространство, което не разкрива нищо от скритото зад острите му хребети, зад пустия, изгорен и безлюден терен.
Колко майсторски са успели да изчезнат мъртвите фараони! Скъпоценни и погребани, те почиват в дълбокия мрак на планината – или по-скоро техните *двойници* – помазани със злато, украсени с всевъзможни накити, заобиколени от безмерни богатства, обвити в най-фини тъкани и напоени с тайнствени балсами, които ги правят нетленни, вечни.
Колко ли е трябвало да продължи тази вечност? Хиляди векове – а дори и това е твърде кратко!
Тутанкамон все още не е бил осквернен, ограбен или оголен, когато в онзи ден слязохме по невзрачните малки стълби от бяло дърво, водещи към осквернената гробница на Аменхотеп II. По онова време той е бил най-скорошното откритие на тези съвременни „вампири“.
Зловещият лабиринт, замислен от покойниците така, че да възпре евентуалните грабители, вече не криеше тайни под ярката светлина на електрическите крушки – монтирани, за да задоволят ненаситния интерес на туристическата агенция „Томас Кук“.
Една от тези крушки висеше точно над главата на царя, почти докосвайки отворения му саркофаг, и осветяваше лице, вече лишено от свещените си ленени обвивки. Убитите му придружители лежаха точно там, където смъртта ги е заварила – телата им, разхвърляни в безпорядък, се простираха върху пясъка. Миниатюрни стенописи, свежи, сякаш току-що нарисувани, разказваха по стените за живота на владетеля. И си спомних:
„Седемдесет ритуални дни във вана с натрон; инжекции и пълнеж от ароматни вещества; вътрешността на тялото, изпълнена с амулети и малки статуетки; всякакви видове накити; свита от фигурки. След това, след три месеца подготовка: помазване със свещено масло; позлатяване на лицето и ръцете; парфюми; повиване; увиване в ленени ивици; изрисуван погребален плащ; обвивка от картонаж; ковчег, украсен с магически изображения; саркофаг; и накрая – зазиждане в най-сложната, най-сигурно запечатаната и най-скритата гробница в света. Ето как изглежда една царска мумия, дълбоко в своя дом на вечността.“
„Да вървим!“ – прошепна ми съпругът ми. – „Виждам, че туристическата група на „Кук“ (Cook’s) слиза насам.“
Откъс от *El Arab, l'Orient que j'ai connu* („Ел Араб: Ориентът, който познавах“) от Люси Деларю-Мардрюс (1874–1945) – френска поетеса, романистка, журналистка, историчка, скулпторка и художничка, съпруга на ориенталиста Жозеф-Шарл Мардрюс.
La Vallée des Rois, "vaste décharnement qui ne laisse rien deviner de ce que cache sa brûlure désolée et déserte", Lucie Delarue-Mardrus
"Aujourd’hui nous pénétrons à cheval dans la Vallée des Rois.
C’est un chaos pierreux et rose, écrasé de soleil, vaste décharnement qui ne laisse rien deviner de ce que cachent ses arêtes agressives, sa brûlure désolée et déserte.
Comme ils avaient bien su disparaître, les pharaons morts ! Précieuse et funèbre chose, ils reposaient dans les ténèbres intérieures de la montagne, et, pour eux-mêmes (ou plutôt pour leur double), frottés d’or, adornés de toutes les parures, entourés de toutes les richesses, emmaillotés dans les tissus les plus sublimes, roulés dans des baumes qu’on ne sait pas, et qui les faisaient incorruptibles, éternels.
Que devait durer cette éternité ? Des milliers de siècles, c’est peu !
Tut-an-Khamon n’était pas encore violé, volé, déshabillé lorsque nous descendîmes, ce jour-là, les vilains petits escaliers de bois blanc qui conduisent à la sépulture profanée d’Amanophis II. Il était alors la plus récente découverte des vampires modernes.
L’effrayant labyrinthe prévu par le mort pour tromper les pillards possibles ne gardait plus aucun mystère sous les ampoules électriques destinées à satisfaire toutes les curiosités de l’agence Cook.
Une de ces ampoules, juste au-dessus de la tête du roi, pendait, touchant presque son sarcophage ouvert, aveuglant sa face dépouillée des bandelettes sacrées. Restés où la mort les avait renversés, ses serviteurs tués l’entouraient, corps allongés en désordre dans le sable. Des fresques miniatures, aussi fraîches que du neuf, racontaient sur les murailles la vie du monarque.
Et je me remémorais :
"Soixante dix jours rituels dans un bain de natron ; injections et garnitures d’aromates ; intérieur du corps farci d’amulettes et de petites statuettes ; bijoux de toutes sortes ; entourage de figurines. Puis, après trois mois de préparations : onction d’huile sainte ; dorure du visage et des mains ; parfums ; emmaillottement ; revêtement de bandelettes ; linceul peint ; gaine de carton ; cercueil orné de peintures magiques, sarcophage ; enfin emmurement dans le tombeau le plus compliqué, le plus scellé, le plus dissimulé du monde - voilà ce que c’est qu’une momie royale au fond de sa maison d’éternité."
- Allons-nous en ! me souffla mon mari. J’aperçois l’agence Cook qui descend."
extrait de El Arab, l'Orient que j'ai connu, par Lucie Delarue-Mardrus 1874-1945), poétesse, romancière, journaliste, historienne, sculptrice et dessinatrice française, épouse de l'orientaliste Joseph-Charles Mardrus
illustration : carte postale "La Vallée des Rois", F. Perlberg
Няма коментари:
Публикуване на коментар