Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
Настоящото изследване разглежда иконографията и състоянието на Големия скален храм на Рамзес II в Абу Симбел (Нубия) през XIX век, запечатано на емблематична архивна фотография преди мащабната международна спасителна операция на ЮНЕСКО през 1960-те години. Анализирани са монументалната фасада, колосалните статуи, архитектурните повреди и геоморфоложките условия (заливането с пустинен пясък), които в продължение на векове са държали паметника частично скрит от света.
1. Исторически и археологически контекст на паметника
Изсечен в скалния масив от пясъчник на брега на река Нил в Южна Нубия по време на дългото управление на Рамзес II (XIX династия, ок. XIII век пр.н.е.), Големият храм в Абу Симбел е шедьовър на древноeгипетската архитектура и геополитическа пропаганда. Неговата основна цел е да демонстрира божествената власт на фараона (рамесидския империализъм) и да внуши респект у нубийските племена отвъд първия праг на Нил.
2. Анализ на архивната фотография (XIX век)
Представеният исторически кадър (виж визуализацията image_1ef0bf.png) изобразява фасадата на храма в автентичното ѝ състояние от вип-периода на ранната фотография на Близкия изток (вероятно втората половина на XIX век, преди разкопаването и почистването на пясъчните дюни):
Пустинните дюни и естествената ерозия: Както се вижда на снимката, южната част на фасадата е била дълбоко затрупана от гигантска пясъчна дюна, спускаща се от платото, която покрива значителна част от входа и основата на колосите. Това състояние отразява вековното изоставяне на паметника, преди европейски пътешественици (като Йохан Лудвиг Бюрхарт, открил храма през 1813 г., и Джовани Белци, който го разчиства за първи път през 1817 г.) да привлекат вниманието към него.
Колосалните статуи на Рамзес II: Четирите гигантски седящи фигури на фараона (високи около 20 метра), носещи двойната корона на Горен и Долен Египет (пшент), доминират скалната стена.
Исторически щети по втората статуя (ляво-център): На кадъра ясно се вижда липсващата горна част на втората статуя отляво и струпаните огромни каменни фрагменти и отломки пред нея. Това разрушение е резултат от древно земетресение (вероятно още в епохата на античността), което е срутило главата и торса на колоса, запазвайки ги разпръснати по пясъка пред храма.
Входът и нишата с бог Ра-Хорахти: Над централния вход на храма в дълбока скална ниша е изписана фигурата на слънчевия бог Ра-Хорахти със сокоглава форма, към когото фараонът отправя символични дарове.
3. От спасението през XIX век към инженерното чудо на XX век
Тази фотография е ценно историческо свидетелство за състоянието на паметника преди изграждането на Асуанската язовирна стена в началото на 1960-те години. Покачващите се води на езерото Насър застрашават с пълно потапяне храмовете в Абу Симбел. Между 1964 и 1968 г. ЮНЕСКО ръководи мащабна международна спасителна операция, при която целият скален масив е нарязан на прецизни блокове, преместен с над 60 метра по-нагоре и на 200 метра вътре в изкуствено изграден стоманобетонен хълм, възпроизвеждащ оригиналния ландшафт.
4. Научна библиография
Desroches-Noblecourt, Christiane. (1964). The Great Treasures of Egyptian Art: Abu Simbel. London: Thames & Hudson.
MacQuitty, William. (1965). Abu Simbel. New York: G. P. Putnam's Sons (документация и фотографии на спасителната акция на ЮНЕСКО).
Kitchen, K. A. (1982). Pharaoh Triumphant: The Life and Times of Ramesses II. Warminster: Aris & Phillips.
Wilkinson, Richard H., & Weeks, Kent R. (2016). The Oxford Handbook of the Valley of the Kings. Oxford University Press (за географския и царския контекст на паметниците в Нубия).

Няма коментари:
Публикуване на коментар