Царе от Петата династия в Египет / ملوك الاسرة الخامسة / Kings of the fifth dynasty

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Taweret with a Human Face, Accompanied by the Goddess Anuket, New Kingdom / Тауерет с човешко лице, придружена от богинята Анукет

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Taweret with a Human Face, Accompanied by the Goddess Anuket,

New Kingdom, 19th Dynasty, reign of Ramesses II (before Year 35), c. 1244 B.C.

Tomb of Nakhtamun (TT335), Deir el-Medina, Thebes, Egypt

▫ Taweret is a protective goddess of pregnancy and childbirth, widely revered despite her fearsome composite form. She is typically depicted with the body of a pregnant hippopotamus, the limbs of a lion, and the tail of a crocodile. In this unusual rendering, however, her hippopotamus head is replaced by that of a woman, adorned with a voluminous wig secured by a ribbon band, surmounted by a uraeus and a modius headdress.

She appears here among the divine guardians of the infant Horus, depicted in the adjoining register. Behind her stands the goddess Anuket, whose crown (rarely shown with such clarity) is composed of feathers rather than palm fronds, bound with a ribbon that trails down her back. Anuket extends protection to Taweret, holding the ankh of life in her right hand and a was-sceptre in her left, the latter crossing before Taweret’s body.

Тауерет с човешко лице, придружена от богинята Анукет

Ново царство, 19-та династия, управление на Рамзес II (преди 35-та година), ок. 1244 г. пр.н.е.

Гробница на Нахтамун (TT335), Дейр ел-Медина, Тива, Египет

▫ Тауерет е богиня-защитничка на бременността и раждането, широко почитана въпреки страховитата си сложна форма. Обикновено е изобразявана с тялото на бременен хипопотам, крайниците на лъв и опашката на крокодил. В това необичайно изобразяване обаче главата ѝ на хипопотам е заменена с тази на жена, украсена с обемна перука, закрепена с панделка, увенчана с уреус и модиус.

Тук тя се появява сред божествените пазители на бебето Хор, изобразено в съседния регистър. Зад нея стои богинята Анукет, чиято корона (рядко показвана с такава яснота) е съставена от пера, а не от палмови листа, обвързани с панделка, която се спуска по гърба ѝ. Анукет защитава Тауерет, държейки анкх на живота в дясната си ръка и вас-скиптър в лявата, като последният преминава пред тялото на Тауерет.

Сцена от гробница KV16, гробницата на Рамзес I в Долината на царете / Wall scene from tomb KV16, the tomb of Ramesses I in the Valley of the Kings

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Wall scene from tomb KV16, the tomb of Ramesses I in the Valley of the Kings, showing the solar boat of the sun god, Ra. The tomb of Ramesses I is small but beautifully decorated.

In the Egyptian view of the world, Ra sailed across the sky every day in his boat (boats were the natural means of transport in Egypt!) and at sunset went through the horizon, which the Egyptians called the "akhet" and passed into the underworld. He then had to make a long and perilous journey through the underworld during the night, being attacked by some of its many inhabitants and aided by others, in order to reach the Eastern horizon to rise into the sky again the next morning. Much of the decoration in the tomb depicts this journey, taken from a religious text called "The Book of Gates".

In this scene we see the ram-headed night-time form of Ra standing in a shrine in the centre of his solar boat. One of his allies, a snake called Mehen, is coiled protectively around the shrine. Two other gods stand in the boat: Sia, the god of perception, at the front, and Heka, the god of magic, at the back. The boat is being pulled along by a rope by Ra's allies.

Сцена от гробница KV16, гробницата на Рамзес I в Долината на царете, показваща слънчевата лодка на бога на слънцето Ра. Гробницата на Рамзес I е малка, но красиво декорирана.

Според египетския светоглед, Ра плавал по небето всеки ден в лодката си (лодките били естественото средство за транспорт в Египет!) и по залез слънце преминавал през хоризонта, който египтяните наричали „ахет“, и отивал в подземния свят. След това трябвало да предприеме дълго и опасно пътешествие през подземния свят през нощта, атакуван от някои от многото му обитатели и подпомаган от други, за да достигне източния хоризонт, за да се издигне отново в небето на следващата сутрин. Голяма част от декорацията в гробницата изобразява това пътуване, взето от религиозен текст, наречен „Книгата на портите“.

В тази сцена виждаме нощната форма на Ра с глава на овен, стояща в светилище в центъра на слънчевата си лодка. Един от неговите съюзници, змия, наречена Мехен, е увита защитно около светилището. В лодката стоят два други бога: Сия, богът на възприятието, отпред, и Хека, богът на магията, отзад. Лодката се тегли с въже от съюзниците на Ра.

Egyptian Religious Calendar - 25 April 2026 / Египетски религиозен календар - 25 април 2026 г.

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Egyptian Religious Calendar - 25 April 2026

It is the 9th day of “the Month of Khonsu” (𓐍𓈖𓇓 , Ḫnsw), the ninth month of the Egyptian Lunar Calendar.

The Deity Who presides over today is

Ra-Harakhty (Edfou XV, 56, 28).

Religious Prescriptions:

𓄤𓄤𓄤 (meaning that it is a favorable day)

“If you see anything, it will be good on this day”.

Египетски религиозен календар - 25 април 2026 г. Това е 9-ият ден от „месец Хонсу“ (𓐍𓈖𓇓, Ḫnsw), деветият месец от египетския лунен календар. Божеството, което председателства днес, е Ра-Харахти (Едфу XV, 56, 28). Религиозни предписания: 𓄤𓄤𓄤 (което означава, че е благоприятен ден) „Ако видите нещо, то ще бъде добро на този ден.“

Татяна Любенова и нейното завръщане към словото. Литературна премиера на две стихосбирки в храма на изкуството

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

https://kulturni-novini.info/sections/31/news/43092-tatyana-lyubenova-i-neynoto-zavrashtane-kam-slovoto

В Международния ден на книгата, 23 април, в салона на  Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев" - Плевен поетесата Татяна Любенова представи  стихосбирките си „Мълчана вода" и "Пътят".
След период на относително затишие, авторката навлиза в цикъл на постоянна провокация от заобикалящия свят. Това „завръщане” към словото е белязано от особена зрялост. Самата тя подчертава необходимостта от „почивка за духа” – онова сакрално мълчание, без което думите губят своята тежест.
Присъствието на Татяна Любенова в съвременната българска литература е белязано от устойчивост и отказ от повърхностно самоцелно писане. Нейното „завръщане” е доказателство, че истинската поезия не е занаятчийско производство, а въпрос на вътрешна необходимост.
В свят, който става все по-шумен, нейните нови книги са покана за забавяне на темпото и вслушване в „мълчаната вода” на собствената ни душа. Срещата в галерията бе не просто премиера на две стихосбирки, а манифест на живия дух, който отказва да замълчи, когато има какво да каже на света.
Стихосбирката „Пътят" е илюстрирана с фотографии, направени от нейната дъщеря Александра Духлинска. Това са художествени фотографии, в които окото на художника е уловило интересни моменти от природа, от интериор. Някои от тях са провокирали авторката за част от поместените стихове. Затова книгата е подредена, така че снимка и стихотворение, което върви към нея, се редуват. Взаимодействието между майка и дъщеря в рамките на едно художествено пространство придава на книгата допълнителен пласт на автентичност и интимност. 
Стихотворението "Пътят", което е програмно стихотворение дало заглавие на стихосбирката, е поместено не в началото, а накрая сякаш е своеобразен поетически венец на всички творби. То започва с мото: 
„Но този път не свършва. Защото дори и да спреш, Пътят ще продължи..." 
Пътят не е географско понятие, а семиотична структура и метафора на непрекъснатото писане на собствената ни съдба. Авторката заявява: „От себе си не се отказваш. Не искаш да се промениш.“ Това е вик на идентичността, който се свързва с отказа от промяна не като стагнация, а като съхранение на „аз“-а. Следва реторичният въпрос „И за кого това е важно!?“, представляващ ироничното отношение на поетесата към суетата на света. Светът изисква метаморфози, но Духът изисква вярност. Така стигаме до поантата на творбата „Душата вече не е същата... В теб този път ще продължи!“, чрез която се внушава идеята, че ние не вървим по Пътя; ние сме Пътят.
За стихосбирката "Мълчана вода" Татяна Любенова разказа, че замисълът за нея се е породил, след като е разтворила стария си архив. Решила, че е време да прегледа всичко, което е правила през годините – от детството си досега. и в този архив е намерила забравени стихове, които е писала, но са останали извън книгите й, защото не са имали съответното тематично място в тях. Започнала е да работи върху тях, подредила ги е и им е дала живот като една мълчана вода. В тази стихосбирка социалното и интимното не се изключват, а се преливат. Социалните мотиви тук не са плакатни, те са пречупени през личната болка на човека, който наблюдава света с широко отворени очи. Така писаното през годините поетично слово представлява своеобразен пристан – онова тихо място, където духът се прибира, за да се самоизлекува. Тук философските въпроси за смисъла на живота не звучат като отвлечени абстракции, а като равносметка на извървяното. Любенова изследва „духовните места за съществуване“ – онези невидими територии, в които сме се реализирали като човешки същества, отвъд битовия шум.
Обобщено казано: тези две стихосбирки са двата полюса на един и същи дух: единият – притихнал и събиращ (водата), другият – движещ се и търсещ (пътят). Авторката не ни води по утъпкана пътека, а ни кани в своя вътрешен лабиринт, където всеки завой крие неочаквано откритие – от социалния протест до най-тихото признание в любов. И именно в това се състои силата на нейното слово днес: то е живо, провокирано от истинския живот и насочено право към нас.
Музикален съпровод на стиховете, прочетени от Татяна Любенова, направи пианистката Нора Карамишева. Изборът на откъси от творби на Шопен, любимият композитор на поетесата, не беше просто фон, а нужната духовна атмосфера, в която поетичното слово на Татяна Любенова да прозвучи силно и затрогващо. Известно е, че Шопен е „поетът“ на пианото, а неговата музика – точно както поезията на Любенова – е изградена върху деликатния баланс между крехкостта и силата. Взаимодействието между клавишите и словото създаде едно особено духовно пространство, където времето сякаш спря, а Пътят продължи в нашите души. 

Убежища за дълголетие

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН 

Убежища за дълголетие: защо уелнес пътуванията в Европа вече продават не почивка, а обещание за по-здрав живот

През 2026 г. пътуванията, посветени на дълголетието, вече не изглеждат к

През 2026 г. пътуванията, посветени на дълголетието, вече не изглеждат като каприз за тесен кръг заможни хора, а като нова посока в европейския уелнес туризъм — такава, в която гостът не търси просто тишина, а измерим ефект: по-добър сън, по-добри навици, по-ясна здравна картина и, поне на теория, по-дълъг период на добро здраве.

Новата мода е показателна и за нещо по-дълбоко: Европа пренаписва старата си спа традиция с езика на съвременната диагностика. Там, където някога са били минералните извори, баните и лечебните престои, днес стоят биомаркери, персонализирано хранене, програми за сън, функционална медицина и обещания за „healthspan“ — не просто дълъг живот, а по-дълъг живот в по-добро състояние.

Ето и десетте европейски ритрийта, които най-силно въплъщават тази тенденция през 2026 г.

1. Clinique La Prairie, Монтрьо, Швейцария
Това е едно от големите имена в света на дълголетието — институция с история от 1931 г., която и днес поставя в центъра медицинската оценка, индивидуалния план и своята емблематична програма Revitalisation. Тук езикът е на клиника, не на курорт: тестове, персонализация и висока претенция за дългосрочен ефект.

2. Chenot Palace Weggis, Вегис, Швейцария
Разположен край езерото Люцерн, този адрес се опира на Chenot Method — комбинация от диагностика, хранителен режим, детокс рамка и терапии, насочени към възстановяване на енергията и вътрешния баланс. Това е един от най-разпознаваемите примери за „рестарт“ престой, в който дисциплината е част от продукта, а седемдневният минимум подсказва, че тук не се продава уикенд удоволствие, а интензивен режим.

3. Lanserhof Tegernsee, Тегернзее, Германия
Lanserhof остава водещо име за онези, които свързват дълголетието с чревно здраве, метаболитно възстановяване и Mayr cure. Тук концепцията е строга: хранене под контрол, внимание към храносмилането, ежедневна рутина и идеята, че устойчивата промяна започва от червата и навиците, а не от еднократна процедура.

4. SHA Wellness Clinic, Аликанте, Испания
SHA подрежда дълголетието като среща между западна медицина, функционални оценки и източни практики, а програмата Advanced Longevity говори направо за клетъчни и системни механизми на стареенето. Това е един от най-силно „научно“ брандираните уелнес адреси в Европа — амбициозен, персонализиран и внимателно позициониран около превенцията.

5. Palazzo Fiuggi, Фиуджи, Италия
Италианският отговор на този тренд стъпва едновременно върху медицинска рамка и върху прочутата вода на Фиуджи, която курортът свързва с повече от 600 години лечебна репутация. Програмите за дълголетие събират на едно място диагностика, хранене, движение и възстановяване, а цялата концепция разчита на идеята, че модерният health retreat може да бъде и наследник на старите европейски лечебни води.

6. Original Mayr Medical Resort, Мария Вьорт, Австрия
Тук фокусът е по-малко върху сценографията и повече върху режима: Gut Health & Detox, контрол на порциите, техники на дъвчене, храносмилателна дисциплина и дълъг престой, който да създаде навици. Това е школа в старата централноевропейска линия на лечебно ограничение, която и днес се продава като корекция на претоварения модерен живот.

7. Euphoria Retreat, Мистра, Гърция
По-мек, по-холистичен и по-психологически оцветен, Euphoria поставя силен акцент върху емоционалния баланс, стреса и вътрешната регулация. Тук дълголетието не се свежда само до лабораторни показатели, а се чете и като способност човек да възстанови връзката между тяло, психика и ежедневен ритъм.

8. Minos Palace Resort, Крит, Гърция
Minos Palace показва как дълголетието навлиза и в по-леката, курортна част на уелнес индустрията. Nao Method и персонализираните програми, изградени около биомаркери, съчетават диагностика, осъзнатост и възстановяване в adults-only среда, където темпото е по-спокойно, но езикът остава данъчно ориентиран към „precision wellbeing“.

9. Grand Resort Bad Ragaz, Бад Рагац, Швейцария
Този швейцарски комплекс държи здраво и медицинската, и историческата линия: днес говори за Longevity, превенция, рехабилитация и представяне, но стъпва върху термална традиция, която на мястото се проследява назад във вековете. Именно тук се вижда много ясно как Европа превръща старата култура на лечебните бани в луксозен език на съвременната профилактика.

10. Six Senses London, Лондон
Най-показателният знак за промяната вероятно е фактът, че дълголетието вече не стои само в планински клиники и извънредни курорти. Six Senses London отвори през март 2026 г. и пренесе темата в големия град — със sleep програми, wellness screening и biohack recovery предложения, пригодени за по-кратки и по-достъпни престои. Това е новият модел: дълголетието като част от градския живот, а не само като далечен ритуал.

Но тук идва важната уговорка, която не бива да се заглушава от красиви гледки, минималистичен интериор и безупречно сервирани менюта. Истинското здравословно остаряване не започва от лукса, а от доказуемите основи — движение, хранене, сън, поддържане на функционалност и устойчиви навици. Именно така определя здравословното остаряване Световната здравна организация, а Националният институт по стареене в САЩ подчертава значението на физическата активност като централен стълб на доброто остаряване.

И затова, когато маркетингът започне да говори прекалено лесно за „детокс“, „рестарт на клетъчно ниво“, „обрат на стареенето“ или „регенерация“, критичната дистанция не е каприз, а обществен дълг. Националният център за допълващо и интегративно здраве към NIH посочва, че няма убедителни доказателства, че детокс диетите премахват токсини или носят устойчиви ползи, а FDA и ISSCR предупреждават потребителите да бъдат изключително внимателни към недоказани регенеративни и стволовоклетъчни терапии. Когато здравето се превърне в пазар на обещания без ясна опора, рискът вече не е само финансов — той е човешки.

Има и още нещо съществено: тази мода не е родена от нищото. Европейската представа, че водата, климатът, режимът и оттеглянето от шумния свят могат да лекуват, има дълбоки корени — още от римските терми, през прочутите лечебни извори на Фиуджи, до термалната история на Бад Рагац, проследена назад към 1242 г. Новото днес е не самата мечта за възстановяване, а начинът, по който тя се преопакова — с биомаркери, функционална медицина, програми за сън и език на научна прецизност. Миналото не е изчезнало; просто е облякло бяла престилка и е научило думата „longevity“.

За читателя и пътешественика истинският въпрос не е кое място изглежда най-бляскаво, а кое дава най-смисленото здравно наследство след престоя. Най-ценни са онези програми, които комбинират ясна диагностика, персонализирано хранене, движение, работа върху съня и реален план за навиците след завръщането у дома. Всичко останало може да бъде приятно, скъпо и фотогенично — но не непременно значимо.

И ако тази нова вълна на дълголетие има шанс да бъде нещо повече от поредната лъскава формула, то той е само при едно условие: да не забравя, че човекът не е пакет, който се „ъпгрейдва“, а жив организъм, който се променя бавно — с дисциплина, знание, среда и честност. В противен случай Европа рискува да превърне една древна култура на възстановяване в модерен пазар на красиво опаковани илюзии.

От мое име благодаря с уважение и истинска признателност на Euronews, Clinique La Prairie, Chenot, Lanserhof, SHA Wellness Clinic, Palazzo Fiuggi, Original Mayr Medical Resort, Euphoria Retreat, Minos Palace Resort, Grand Resort Bad Ragaz, Six Senses London, Световната здравна организация, National Institute on Aging, Global Wellness Institute, NCCIH, FDA, ISSCR, както и на научните обзори и библиометрични изследвания за healthy aging, wellness tourism и medical tourism — защото без точните източници и без честното знание нито една дума за здраве, дълголетие и човешко достойнство не би имала истинска тежест.

Нашата библиотека: Луций Аней Сенека "Нравствени писма до Луцилий"

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Тук философията не е затворена в залите на университетите, нито е окована в чужди и тежки думи, които само уморяват езика. Тя е жива – тук говорят гласовете на стоиците и киниците, предадени не от преразкази, а от първоизточника.

"Защо да губим време в разгадаване на сложни термини, когато можем да учим как да живеем?"

Четенето на тези писма е като глътка чист въздух сред задухата на ежедневието. То пречиства мисълта и подготвя духа за по-високи върхове. Преди да се изправиш пред най-трудните текстове на древните мъдреци, позволи на тези думи да станат твоя основа. Те не само информират – те променят човека.

Когато говорим за киниците, ние всъщност говорим за бунтарите на античния свят. Името им, произлизащо от гръцката дума за куче, не е просто случайна обида, а техен съзнателен избор и житейско знаме. Тези „кучешки философи“, предвождани от фигури като Антистен и легендарния Диоген, превръщат скандала в метод на преподаване.

Основният стълб на тяхното учение е, че  Щастието е невъзможно, ако живееш в лъжа. За киника обществените норми, етикетът и срамът са изкуствени вериги. Те вярвали, че ако нещо е естествено (като физиологичните нужди или инстинктите), то не може да бъде срамно. Ако кучето не се срамува да се нахрани или да облекчи нуждите си на улицата, защо човекът – това „разумно животно“ – трябва да се крие и да страда от неудобство Това, което Блаженият Августин по-късно критикува като „разпуснатост“, за киниците е било акт на духовна независимост. Те са искали да съблекат всичко излишно, докато остане само голият, автентичен човек.

Макар езикът на киниците да е бил остър, а действията им – често пъти шокиращи (дотолкова, че критиците иронично подмятали, че философията на Зенон е „написана на върха на кучешката опашка“), в тяхното „лаене“ се е криела дълбока истина.

Зенон, основателят на Стоицизма, успява да отсее ценното от този суров примитивизъм. Той разбира, че не е нужно да живееш в бъчва, за да бъдеш свободен, но е задължително да живееш в хармония с природата и света.

„Целта на философията не е да трупа знания, а да излекува душата от илюзиите на цивилизацията.“

В елинистическата епоха – време на несигурност и огромни империи – киниците предлагат радикално решение на вечния въпрос: „Как да бъдем щастливи в един хаотичен свят?“. Техният отговор е: като станем имунизирани срещу чуждото мнение и се върнем към простите, природни истини. Те ни учат, че щастието не се намира в това, което притежаваме, а в способността ни да се откажем от всичко, което ни прави роби на чуждите очаквания.

 

Ето някои от сентенциите на Сенека:

 

Времето за себе си е важно.

 

„Върни се за себе си, пази и трупай времето, което преди това ти е било отнето, откраднато и пропиляно. Всичко, което имаме, Луцилий, е на някой друг, само времето е наше.“

 

Не се опитвай да бъдеш навсякъде (Сенека срещу FOMO)

 

„Трябва да останеш дълго с един или друг от великите умове, подхранвайки душата си с тях, ако искаш да извлечеш нещо, което ще трае. Който е навсякъде, е никъде.“

 

Съвети за приятелство

 

„Опитай се да разбереш всичко с приятел, но първо го разбере. След като сте се сприятелили, довери се, но съди, преди да си се сприятелил.“

 

Не се страхувай да мислиш самостоятелно.

 

„Защо да слушаш това, което можеш сам да прочетеш? Срамно е за възрастен човек да бере цветята на поговорките, облягайки се на няколко банални мисли, сякаш са тояга. Нека стои на собствените си крака и да говори сам за себе си, вместо да запомня какво казват другите.“

 

Не се страхувайте да действате както желаете.

 

„Да помните означава да запомните в ума си това, което другите са ви поверили, а да знаете означава да правите нещата по свой начин, без да впервате поглед в модел или винаги да поглеждате назад към учителя.“

 

Пълноценният живот е нещо хубаво.

 

„Човек не трябва да се тревожи за това да живее дълго, а за това да живее добре. Пълноценният живот винаги е дълъг и е пълноценен, когато душата се превърне в благословия за себе си.“