Смъртта на Озирис и странстванията на Изида

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Една ранна утрин, когато над бреговете на Нил още се стелела мъгла, в покоите на Изида се втурнал запъхтян слуга. Изтривайки, обляното си в сълзи лице, той извикал: “Събуди се велика богиньо! Голяма мъка ни сполетя. Твоят съпруг, любимият ни цар Озирис, го няма!”

Предчувствайки най-лошото, богинята попитала какво се е случило. “Не питай, а бягай! Тук идва злият Сет, обграден от злодеи. Той уби Озирис, иска да завладее трона и да стане цар. Няма да пощади и теб. Спасявай се!” В това време, вратите се разтворили с трясък и в залата нахлули заговорниците, начело със Сет. Те се стъписали изумени, виждайки гордо изправената богиня. “Но как? Ти си още тук?” възкликнал изуменият Сет. “Нима не знаеш какво се случи тази нощ? Веднага напусни двореца! Сега той е мой.” Но Изида отвърнала с ненавист: “Ще дойде ден, когато ще заплатиш скъпо за злодеянието си. Кажи ми къде е Озирис! Какво си сторил на скъпия ми съпруг?” Но Сет се изсмял злобно: “Никога няма да узнаеш. Не желая да го намериш и да го погребеш с почести. Така хората ще го забравят.”

Изида изгледала с омраза заговорниците, които отстъпили, давайки й път и гордо напуснала двореца. Излизайки навън, тя дала воля на чувствата си и се разридала. В знак на великата си скръб отрязала косите си, облякла траурни дрехи и тръгнала да търси тялото на мъжа си. Много път извървяла, много села и градове обиколила, но не научила нищо.

Накрая, пред стените на един храм, играещи деца й казали, че преди време видяли по реката да плува сандък, а от него някой зовял за помощ. С помощта на вълшебство, зарадваната Изида разбрала къде се намира съндъка. Той бил завлечен на финикийското крайбрежие, в околностите на град Гебал, попадайки в могъщия ствол на гигантско дърво.

След много, много време и много препятствия, най-после Изида намерила съндъка с тялото на Озирис и го скрила край водите на Нил. След това отишла при сестра си Нефтис, желаейки заедно с нея да оплачат убития Озирис и да го погребат с почести.

Нефтис, която била жена на Сет, след като разбрала за злодейството му, избягала и се скрила на малък остров всред блатата. Там тя живеела със сина си – бог Анубис. В същата нощ Сет излязъл на лов и търсейки подходящо място за засада, се спънал в прикрития сандък с тялото на Озирис. Той извадил меча си, с един замах прерязал ремъците с които бил завързан съндъка и отворил капака. Не вярвайки на очите си, дълго се взирал в тялото на брат си. Накрая възкликнал злобно: “О, любими мой братко! Както виждам, все още не си погребан, Е, добре – аз ще се погрижа за това.”

Извадил повторно меча си, насякъл тялото на Озирис на четиринадесет части и ги разхвърлил по цялата земя на Та-Камет. Когато изгряло слънцето, Изида се върнала заедно с Нефтис и Анубис. От пръв поглед разпознали следите на Сет и се хвърлили към сандъка и с ужас видяли, че е празен. Изида видяла кървавите следи по тревата и веднага разбрала какво се е случило. Съвсем отчаяна, тя промълвила тихо: “Скоро ще родя син и той ще отмъсти за смъртта на баща си!” Тогава Анубис възкликнал: “Дано този ден настъпи по-скоро!”

След това решили да намерят и съберат разпилените части на тялото. Анубис познавал целебните треви и обещал да съедина тялото с балсами, получени от тях. Те решили да поставят надгробна плоча на всяко място, където намерят късче от тялото. Така, колкото повече били плочите, толкова по-трудно щяло да бъде на Сет да открие истинския гроб. Освен това, плочите щяли да напомнят на хората, какъв добър бог е управлявал страната преди царуването на злия бог.

Така, Анубис обходил пустинята, Нефтис – планините, Изида направила ладия от папирус и с нея кръстосала всички блата и реки. Когато всички останки от тялото на Озирис били събрани, Анубис ги съединил и намазал тялото с вълшебни масла и балсами, за да го съхрани. Ето как била създадена първата мумия и най-после Озирис бил погребан с почести, а душата му намерила покй в отвъдния свят. Скоро след това Изида родила своя син Хор. След като възмъжал, той издирил Сет и в завързалата се чутовна битка го победил. След победата, Хор възкресил баща си, но Озирис не пожелал да се върне на земята, а станал цар на отвъдния свят и върховен съдник на умрелите. Хор се възкачил на престола и продължил да управлява мъдро страната, както я управлявал преди това баща му.

Озирис и Христос, Изида и Мадоната

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Паралелите между древноегипетските вярвания и християнската догма са нещо повече от просто академично съвпадение. Това е сюжет, по-завладяващ от всеки блокбъстър, където идеите пътуват през хилядолетия. Много преди раждането на Христос, около времето, когато са били построени първите пирамиди, Древен Египет вече е имал свой собствен „спасител“ – бог Озирис. И неговата история е поразително подобна на каноничната биография на Исус.

Страдащият бог

Сценарият е класическа драма: мъдрият владетел Озирис, който е учил хората да пият бира и да отглеждат пшеница, става жертва на коварен заговор на брат си Сет. С изключително въображение Сет примамил Озирис в саркофаг и го хвърлил в Нил. Но това бил само първият епизод. Неговата вярна съпруга Изида намерила тялото и магическите ѝ викове буквално вдъхнали живот на съпруга ѝ. Вярно е, че Озирис, след като „рестартирал“, избрал да стане шеф на отвъдния живот, вместо да се върне в света на живите.

Тази история за бог, който е изтърпял предателство, смърт и е излязъл победител, се превръща в хит на Нил в продължение на хилядолетия. Обикновените египтяни са виждали Озирис не като далечен титан, а като близък до тях страдалец и ходатай. Не е изненадващо, че векове по-късно същата тази „формула за успех“ – смърт, траур и триумфално възкресение – формира основата на християнството.

Най-яркото доказателство за това е Великден. Египетските мистерии са включвали ритуално търсене на тялото на Озирис. Неуспехът му да го намери е бил основният символ на възкресението. Звучи ли ви познато? Християнското великденско шествие е практически римейк на тези събития: отсъствието на тялото в гробницата и ликуващият вик „Христос воскресе!“ – краят е същият, само пейзажът е променен.

Богиня-майка

Ако Озирис е прототип на Христос, тогава съпругата му Изида е абсолютната звезда на майчинството. След смъртта на съпруга си тя се преобразява в сокол и по чудо зачева син, Хор. Тази история я прави главен защитник на всички египетски майки. Нейният култ се оказал толкова популярен, че бил изнесен.

До 5 век пр.н.е. в Гърция били открити храмове на Изида, а до началото на нашата ера тя завладяла Рим. Нейната статуя дори стояла в Лутеция, бъдещият Париж, където тя служила като местна светица до 1514 г., вече под егидата на християнството. Египетските художници били първите в света, които създали иконографския шаблон на „майката, държаща дете на ръце“. Всички последващи изображения на Мадоната с бебето Исус по същество са почит към хилядолетните изображения на Изида с бебето Хор.

Страшният съд

Концепцията за задгробния живот също произхожда от Египет. В царството на мъртвите Озирис не само управлявал, но и раздавал правосъдие. Ключов момент била церемонията по претегляне на сърцето на починалия на везни спрямо перото на Маат, богинята на истината. Грешно сърце го надвишавало и било погълнато от чудовище. Праведното сърце получавало достъп до небесните „Полета от тръстика“.

Идеята, че след смъртта човек трябва да се обясни с всяко свое прегрешение, се е вкоренила и в християнството. Образът на везните на Страшния съд, върху които се претеглят греховете и добродетелите, е пряко наследство от египетската психостаза.

По този начин много ключови елементи на християнството – умиращият и възкръсващ бог, образът на Божията майка, съдът след смъртта – са били изпитани на бреговете на Нил. Това не означава, че християнството е копирало всичко. По-скоро блестящи религиозни теми се оказали универсални и, променяйки културния си костюм, намерили отклик в сърцата на новите поколения. Може да се каже, че египтяните са написали сценария, който по-късно се превърнал в световна класика.

Египетски религиозен календар - 21 март 2026 г. / Egyptian Religious Calendar - 21 March 2026

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Египетски религиозен календар - 21 март 2026 г.

Това е 3-ият ден от „месец Ермути“, 𓂋𓈖𓈖𓆗 (Rnnwtt), осмият месец от египетския лунен календар.

Календарът за днес гласи: „правете жертвоприношения и принасяйте тамян на огъня в чест на боговете и принесете погребални и призовни приноси на kȝw-духовете“, по този начин днешните приноси са посветени както на боговете, така и на нашите любими починали.

[От „Кайрски календар № 86637“ и „Папирус на Салиер IV“]

Освен това е 2-ият ден от „Празника на божественото раждане на Хор“ (двадесетдневен празник)

[От календара на Хатор в храма на Хор в Едфу]

It is the 3rd day of “the Month of Ermouthi”, 𓂋𓈖𓈖𓆗 (Rnnwtt), the eighth month of the Egyptian Lunar Calendar.

The calendar for today states: “make sacrifices and offer incense upon the fire in honor of the Gods, and present the funerary and invocation offerings to the kȝw‑spirits”, thus today’s offerings are dedicated both to the Gods and to our beloved departed.

[From the “Cairo Calendar n. 86637” and the “Sallier Papyrus IV”]

Moreover it is the 2nd day of the "Feast of the divine birth of Horus" (twenty-days festivity)

[From the calendar of Hathor in the Temple of Horus at Edfu]

"Шекспир и проблемната пиеса: Сложни форми, пресечени жанрове и морални дилеми" от EL Risden

 Илияна Бенина   Никола Бенин

Пиесите на Шекспир предоставят богат източник на жанрови вариации, както и на морални или етични въпроси, които подтикват към задълбочено изучаване. Жанровият въпрос често доказва самата морална същност, където Шекспир повдига най-сложните въпроси. Той се е стремил да създава добри пиеси, а не просто да изпълнява жанрови изисквания. За него „добри пиеси“ е означавало да остави публиката си с проблеми, които да обмисли.

Тази книга започва с произведенията, които най-често се появяват в изследванията на проблемни пиеси – „ Венецианският търговец“, „Троил и Кресида“, „Всичко е наред, което свършва добре“, „Мяра за мярка“ ; преминава към някои комедийни проблемни пиеси – „ Много шум за нищо“, „Сън в лятна нощ“ и „Дванадесета нощ“ ; и след това към трагични проблемни пиеси – „Хамлет“, „Отело“ и „Крал Лир“ . Завършва с някои проблемни пиеси в жанровете история и романтика за въпросите, които те повдигат в любовта, приключенията и управлението: „Хенри IV, част 1“, „Хенри V“, „Цимбелин“, „Бурята“ и „Напразни усилия на любовта“ .

Shakespeare's plays provide a rich source of genre variation as well as moral or ethical issues that invite deep study. The genre issue often proves the very moral crux where Shakespeare raises the most complex questions. He aimed to build good plays, not simple fulfillments of genre demands. To him "good plays" meant leaving his audience with problems to consider.

This book begins with those works most commonly appearing in studies of problem plays, The Merchant of Venice, Troilus and Cressida, All's Well That Ends Well, Measure for Measure; moves to some comedic problem plays, Much Ado About Nothing, A Midsummer Night's Dream, and Twelfth Night; and then to tragic problem plays, Hamlet, Othello, and King Lear. It concludes with some problems in the history and romance genres for the issues they raise in love, adventure, and governance: Henry IV, Part 1, Henry V, Cymbeline, The Tempest, and Love's Labor's Lost.

НАШАТА БИБЛИОТЕКА: "Теогений. Ренесансов диалог за добрия живот" от Леон Батиста Алберти / A Renaissance Dialogue on the Good Life bay Leon Battista Alberti

 ИЛИЯНА БЕНИНА, НИКОЛА БЕНИН

Леон Батиста Алберти (1404–1472) е италиански полимат от XV век, чиито творчески, хуманистични енергии в изкуството, литературата и науката остават влиятелни и днес. Този първи английски превод на неговия кратък, но богат диалог „Теогений“ запознава читателите с един от най-великите умове на италианския Ренесанс.

Написана на италиански език и изпълнена с остроумие, философска дълбочина и хуманистични ценности, тази ренесансова дискусия изследва редица въпроси: как да се справим с несгодите и меланхолията? Как да разберем ролята на съдбата в човешкия живот? Как да остареем с грация? Как да култивираме изкуството на смисления разговор? Идеална за употреба в класната стая и достъпна за широка читателска аудитория, книгата включва подробно въведение в живота и интелектуалния контекст на Алберти, което подчертава неговите постижения в различни дисциплини, включително философия, литература, математика, картография, теория на изкуството и архитектура.

Обширните бележки на изтъкнатия историк Тимъти Кирхер идентифицират много от класическите източници на Алберти за първи път, разкривайки неговия интерес към древни текстове.

Игривата, многогласна структура на Теогений , оживена в безпрецедентния превод на Кирхер, пленява въображението и отразява по-широката мисия на Алберти: да разшири ренесансовия хуманизъм отвъд елитарните кръгове и в по-широкия културен живот.

Персийска миниатюрна картина от ръкопис на „Хамса“ (Квинтет) от поета от 12-ти век Низами Ганджави

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Тази персийска миниатюрна картина е фолио от разпространен ръкопис на „Хамса“ (Квинтет) от известния поет от 12-ти век Низами Ганджави. Създадена в средата на 16-ти век, тя се приписва на периода на Сефевидите, вероятно е произведена в художествените центрове на Херат или Бухара. Справка: Национален музей на азиатското изкуство.

Картината изобразява дворцово събиране в пищна, идеализирана градинска обстановка:

Централни фигури: Двойка седи на богато шарен килим под цъфтящо дърво. Те са погълнати от споделен момент, като жената държи златна чаша, вероятно съдържаща вино.

Музиканти: В долния десен ъгъл двама музиканти забавляват групата - единият свири на флейта, а другият на дайре.

Придружители: Няколко фигури обграждат централната двойка, включително младеж в жълта роба и две жени, които разговарят вдясно, което допълнително подчертава дворцовия характер на сцената.

Обстановка: Пейзажът е със златист оттенък на планина на заден план и малък поток на преден план, елементи, типични за „хератския стил“, който подчертава хармонията между природата и човешката дейност.

Художествен стил и контекст

Персийска миниатюрна традиция: Тази творба се характеризира с ярки цветове (като наситените сини и червени на дрехите), липса на линейна перспектива и деликатна, прецизна четка.

Мистериозен епизод: Докато много илюстрации на Хамса изобразяват специфични истории като Лейла и Меджнун или Хусров и Ширин, имайте предвид, че тази конкретна картина не изглежда да илюстрира конкретен епизод от текста.

Надписът: Празен панел в горния десен ъгъл вероятно е бил предназначен за заглавие или стих, което предполага, че ръкописът може да е останал недовършен.

Повторно използвани блокове в Деветия пилон в храма в Карнак

 ИЛИЯНА БЕНИНА     НИКОЛА БЕНИН

Една от най-забележителните - и щастливи - истории за повторно използвани блокове е следната: Ехнатон искал храмът му на Атон (в Карнак) да бъде построен бързо, така че пясъчниковите блокове били изрязани достатъчно малки, за да могат лесно да се носят; това ускорило работата. След това, когато Хоремхеб станал цар и започнал да премахва всички останки от атенистката ерес на Ехнатон, той използвал блоковете (известни като талатат) като пълнеж за Деветия си пилон в храма в Карнак. Това запазило талатата безопасно вътре в пилона до 19 век сл. Хр., когато археолозите го открили. Досега в Карнак са открити над 50 000 талатата. Много от тях са сглобени отново на стената в музея в Луксор, където изследователите рисуват липсващите части от стенописите.