ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Това е „Празникът на Изида Велика, Господарката на Двете земи“
[От календара на Хатор в храма на Хор в Едфу]
Египетски религиозен календар - 5 септември 2026 г.
Това е 25-ият ден от Техи (𓏏𓐍𓏭, Ти), първият месец от египетския лунен календар
Религиозни предписания:
𓄤𓄤𓄤 (което означава, че е благоприятен ден)
„Всеки, роден на този ден, ще умре в състояние на пиянство“.
It is the “Feast of Isis the Great-one, the Lady of the Two Lands”
[From the calendar of Hathor in the Temple of Horus at Edfu]
Egyptian Religious Calendar - 5 September 2026
It is the 25th day of Tekhy (𓏏𓐍𓏭, Tḫy), the first month of the Egyptian Lunar Calendar
Religious Prescriptions:
𓄤𓄤𓄤 (meaning that it is a favorable day)
“Anyone born on this day will die in a state of drunkenness”.
Мит и ритуал в храма на Хор в Едфу
Митологиите на повечето от главните божества на Египет разказват за това как тези божества са създали света. Хор от Бехдет не е бил изключение. Според надписите в храма му в Едфу, в началото е бил хаос; водата е покривала земята, тиха, инертна, дълбока; и всичко е било в тъмнина. Тогава от първичния океан се е появил малък остров – Островът на Сътворението – около който постепенно се е натрупал отломък. Появили се две аморфни същества – Великият и Далечният – които взеха пръчка от отломката, разделиха я на две и забиха едната ѝ половина в земята на ръба на водата. Веднага от мрака се появил сокол – Хор – и кацнал на пръчката, при което светлината пробляснала над Хаоса и светът започнал.
Хор, кацнал на кацалката си, се нуждаел от подслон и затова била построена обикновена тръстикова колиба, за да го приюти. Постепенно, с отдръпването на водите на първичния океан, островът ставал все по-голям и с това се разширявала и къщата на сокола; към първоначалното светилище били добавени още стаи и зали, винаги простиращи се надолу към ръба на водата, докато накрая бил построен завършен храм. Това, първият Дом на Хор, станал модел за всички по-късни храмове.
Митологичният произход на Храма на Хор е бил отбелязан в неговата украса. Каменните колони на Храма са представяли в прегрупиран ред тръстиката, която е растяла около първичния остров, следователно основите им са били гравирани с блатни растения. Както в много храмове, особено тези от периода на Птолемеите, има забележимо покачване на нивото на пода от външната зала на Храма до светилището, в памет на факта, че първото, митологично, светилище е било издигнато на най-високата точка на Острова на Сътворението. Високата стена от кирпичени тухли (теменос) не е оцеляла, но вероятно е била построена в редуващи се вдлъбнати и изпъкнали участъци, създавайки впечатление за вълнообразни линии в опит да се представят вълните на първичния океан, който е обграждал Острова на Сътворението.
Подобно на всички култови храмове, Храмът на Хор в Едфу е бил дом на бога, в който неговите жреци, наричани hwm ntr или „слуги на бога“, са изпълнявали много от задълженията си като домашни слуги. Дейностите в храма отразявали ежедневните дейности на един дом, оживен от случайни празници и празници. Употребата на различните му стаи и зали е подчертавала домашния му характер. Най-вътрешното светилище всъщност е било спалнята на Хор; Залата за приношения е била трапезарията, а по стените ѝ са записани с релеф и надписи подробности за приношенията на храна, наред с други неща, които са били давани ежедневно на бога. Пронаосът е функционирал като приемна, защото тук са били приемани забележителни посетители на храма.
Най-важната дейност за деня се е извършвала сутринта. Преди зазоряване жреците са донасяли вода от свещеното езеро, рецитирайки заклинания над нея, за да осигурят ритуалната му чистота; са пекли вол и други видове месо, са приготвяли различни видове хляб, са наливали бира в делви – на практика са приготвяли закуска. На разсъмване главният служител е влизал в храма през странична врата – пилонът-портал се е използвал само по празници – и е отивал към светилището, където статуята на Хор е била безопасно заключена и запечатана вътре в светилището през нощта.
С постоянно разпръскване на тамян, за да запази чистотата, жрецът изваждал Хор от светилището, „измивал“ го с тамян и го „обличал“, като покривал статуята с бели, зелени, червени и сини дрехи. Съкратена форма на този сутрешен ритуал се изпълнявала и за други божества, чиито статуи се помещавали в храма или като постоянни обитатели, или като гости. Приготвената храна се поднасяла пред всяка божествена статуя, след което ставала собственост на жреците. Това връщане на Божествените приношения било важно за жречеството – то било техният „ежедневен хляб“ и се разпределяло между тях според ранга.
Първият фестивал, който се е състоял в Храма на Хор, е бил неговото освещаване или церемонията по откриването, наречена „Предаване на Дома на неговия Господар“, по време на която изпълнението на „Отваряне на устата“ е имало ефекта на съживяване на Храма и всички негови релефи, статуи и оборудване. Церемонията по освещаването е завършвала с „завършващо“ парти, на което е била сервирана специално приготвена храна на жреците и на занаятчиите, построили Храма. Самата церемония не е била еднократно събитие, а се е повтаряла всяка година на Нова година.
Основаването на храма е отбелязано със серия релефи в завършената сграда. Тъй като храмът в Едфу е построен на три отделни етапа, има комплекти релефи за всеки от тях, като всички те показват как кралят излиза от двореца си, за да извърши ритуалите на „Разтягане“ и „Освобождаване на въжето“, тоест маркиране на основния план на храма с парче въже, импрегнирано с гипс; „Разсичане на земята“, тоест отваряне на фундаментен изкоп за стените; „Правене на тухли“ чрез поставяне на кал в тухлена форма; „Разпръскване на пясък“ в основите като защита срещу просмукване на вода; „Поставяне на тухлите“, тоест поставяне на ритуални предмети – много от които са били от злато или сребро – в основите; „Разпръскване на Бесен (варта)“ за пречистване на храма; и накрая „Правене на жертви“, особено главите на бикове и гъски.
Един от най-важните годишни празници, чествани в храма Едфу, е Новогодишната церемония, провеждана в деня на първото покачване на Нил, в първия ден от сезона на наводненията (19 юли по нашия календар). Кулминацията на празника е била по обяд, когато слънцето е огрявало култовата статуя на Хор и една от неговите божествени съпруги, Хатор от Дендера, като и двете са били изнесени на покрива на храма за целта.
Хатор изиграла водеща роля във фестивал, който се провел няколко седмици по-късно, през третия месец на лятото (август), започвайки в деня на новолунието и продължавайки през следващите петнадесет дни. Това бил Празникът на радостния съюз, за който култовата статуя на Хатор била донесена с голяма флотилия от лодки от храма ѝ в Дендера за ежегодното честване на брака ѝ с Хор. Бракът на двете божества бил консумиран на първия ден от Празника, но на втория и следващите дни Празникът се превърнал от свещен брак в празник на реколтата, известен като Празник на Бехдет, време на мир и радост, в което улиците на град Едфу се тълпяли с жителите му и с посетители от километри наоколо, които били почерпени с дни и нощи на пиршества и пиене. В края на Празника Хатор пътувала към дома си в Дендера, за да дочака раждането на сина, който Хор бил баща.
Всяка година през първите пет дни на първия месец на зимата (ноември) в Едфу се е провеждала Коронацията на Свещения сокол. В първия ден на фестивала статуята на Хор се е пренасяла до Храма на Свещения сокол, който се е намирал на кратко разстояние от главния храм. Там соколари са представяли селекция от най-добрите си птици, от които е била избирана една, която да получи царските регалии и да бъде коронясана и представена на народа – тоест на жреци и привилегирована част от обществеността – от балкона между крилата на пилона-портал на храма на Хор. Фестивалът не е бил просто избор на сокол, а символично подновяване на коронацията на царя, чиито претенции за трона винаги са били легитимирани от традицията да се смята царят на Египет за живия Хор. Коронясвайки сокол, жреците на Едфу са запазвали връзката със собствените си местни царе до деня, в който узурпиращите Птолемеи ще си отидат и соколът ще предаде царството на истински египетски цар.
Коронацията на Свещения сокол е последвана от Фестивала на победата,
който започва на двадесет и първия ден от втория месец на зимата (декември) и
продължава пет дни. Фестивалът е по същество свещена драма, основана на мита за
Хор, в която той отмъщава на Сет, убиеца на баща си. Сцените, които съставляват
драмата, за която се твърди, че е най-ранната пиеса, писана някога, са
издълбани на западната стена на Амбулаторията. В края на всяко представление е
имало рецитал на Легендата за крилатия диск, която разказва как, под
прикритието на голям крилат слънчев диск, Хор е свалил от власт големия си враг
Сет, отрязал му главата и го влачил за краката из цялата земя. За египтяните
Сет е бил проява на омразните „йонийски кучета“ от Гърция: и е лесно да си
представим с какъв плам египетската част от публиката е аплодирала Хор!
