Египетски религиозен календар - 27 септември 2026 г. / Egyptian Religious Calendar - 27 September 2026

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА    Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Това е 17-ият ден от „Месеца на облеклото“ (𓏠𓈖𓐍𓍱, Mnḫt), вторият месец от египетския лунен календар.

Божеството, което председателства днес, е

„Ра, Царят в Уасет-Тива“

(Дендара VII, 55, XV)

Това е 10-ият ден от „Красивия празник Опет“, 𓎛𓃀𓎱 𓄤𓆑𓂋 𓋔 𓇋𓊪𓏏𓊒𓉐 , Ḥb nfr n Jpt (ще продължи до 11 октомври)

[От календара в „Храма на милионите години“ на цар Рамзес III в западен Уасет-Тива]

Религиозен Предписания:

𓄤𓄤𓄤 (което означава, че е благоприятен ден)

„Ако видите нещо, то ще бъде добро на този ден“.

Egyptian Religious Calendar - 27 September 2026

It is the 17th day of “the Month of the Clothing” (𓏠𓈖𓐍𓍱, Mnḫt), the second month of the Egyptian Lunar Calendar

The Deity Who presides over today is

“Ra the King in Uaset-Thebes”

(Dendara VII, 55, XV)

It is the 10th day of the "Beautiful Feast of Opet", 𓎛𓃀𓎱 𓄤𓆑𓂋 𓋔 𓇋𓊪𓏏𓊒𓉐 , Ḥb nfr n Jpt (it will last until 11 October)

[From the calendar in the "Temple of Millions of Years" of King Ramses III at western Uaset-Thebes]

Religious Prescriptions:

𓄤𓄤𓄤 (meaning that it is a favorable day)

“If you see anything, it will be good on this day”.

Хеортологичен и литургичен анализ на 17-ия ден от месец Менехет (Mnḫt) и неговото място в структурата на празника Опет през Новото царство

Автор: [Вашето Име / Академична длъжност]

Катедра: Египтология и изследвания на Древния Изток

Дата: 28 септември 2026 г.

Резюме

Настоящото изследване разглежда религиозната и астрономическа структура на 17-ия ден от вторичния лунен месец Менехет (Mnḫt, „Месец на облеклото“ / Паофи в коптската традиция) от древноегипетския граждански и лунен календар. Специален акцент е поставен върху препокриването на този календарен ден с Хеб Нефер н Опет (Ḥb nfr n Jpt — „Красивия празник Опет“) в епиграфския контекст на храма Мединет Абу (Западна Тива) от управлението на Рамзес III (XX династия). Анализират се боговете-покровители на деня, хеортологичните формули за предзнаменования от тиванските календари и теологичната символика на теофанията на Ра и Амон.

1. Календарна контекстуализация и епиграфски извори

Древноегипетската календарна система съчетава слънчевия граждански календар (365 дни) с лунния религиозен календар, чиито месеци са обвързани с фино подредени литургични празници.

1.1. Вторият месец на сезона Ахет (Ꜣḫt)

Месецът Менехет (Mnḫt — 𓏠𓈖𓐍𓍱), трансформиран през Птолемеевия период в Паофи (Pꜣ-n-Jpt / „Този на Опет“), е вторият месец от сезона на наводненията Ахет. Името му произлиза от ритуалното поднасяне на ленени тъкани и облекла (mnḫt) за статуите на боговете по време на новолунните и пълнолунните церемонии.

1.2. Епиграфски извори: Мединет Абу и Дендара

• Мединет Абу (Западна Тива): Процесионният календар на Рамзес III, изсечен върху южната външна стена на Храма за милиони години (Ḥwt-nṯr-n-ḥḥw-m-rnpt), съдържа подробен списък с даренията и продължителността на годишните празници.

• Храмът на Хатор в Дендара: Надписите в Дендара (Dendara VII, 55, XV) фиксират списъците на ежедневните деитети-покровители (nṯrw ḥry-tp hrw), които председателстват всеки лунен ден от годината.

2. Богословие на 17-ия ден: Теофания на Ра в Уасет

Според сакралната географско-теологична матрица от Дендара, божеството, управляващо 17-ия ден от месец Менехет, е:

$$\text{„Ра, Царят в Уасет-Тива“ } (Rꜥ, nsw m Wꜣst)$$

Тази ипостас съчетава хелиополската слънчева доктрина с тиванската соларно-теологична синтеза (Амон-Ра). В Тива Ра не е просто слънчевият диск (Jtn), а соларният владетел, чийто земен образ е самият управляващ фараон. Сливането на соларната монархия с култа към Амон осигурява космическия ред (Мат) и поддържането на царската власт (nsyt).

3. Връзка с Красивия празник Опет (Ḥb nfr n Jpt)

17-ият ден от Менехет съвпада с 10-ия ден от провеждането на Красивия празник Опет (𓎛𓃀𓎱 𓄤𓆑𓂋 𓋔 𓇋𓊪𓏏𓊒𓉐 — Ḥb nfr n Jpt).

3.1. Динамика и времетраене на празника

Първоначално, по време на XVIII династия (управлението на Тутмос III и Хатшепсут), празникът Опет е продължавал около 11 дни. През епохата на Рамесидите (Рамзес II и Рамзес III) времетраенето му е разширено до 24–27 дни.

3.2. Ритуална субектност и трансформация

На 10-ия ден от празника свещената бариера (wsḫt) на Амон-Ра, придружена от бариите на Мут и Хонсу, вече е пристигнала в Южния светилник (Луксорския храм — Jpt-rsyt). В този стадий на празника се извършват скритите ритуали на преобразуване:

• Възстановяване на Ка: Фактическото обединение на царското Ка с прародителското Ка на Амон-Ра.

• Тайнството на повторното раждане: В свещените херметични камери на Луксорския храм се извършват тайнства, чрез които кралят препотвърждава своя божествен произход и правото си да властва.

3. Хеортологична и хемерологична прогноза (Календар на благоприятните и неблагоприятните дни)

В древноегипетските календарни папируси (напр. Папирус Салие IV и Папирус Каиро 86637) всеки ден от годината получава троен триграмен статус според митологичните събития, случили се на този ден.

За 17-ия ден от Менехет предписанието гласи:

$$\text{Тройно благоприятен ден: } \mathbf{𓄤𓄤𓄤} \quad (nfr, nfr, nfr)$$

3.1. Тълкуване на формулата

Формулата „Ако видите нещо, то ще бъде добро на този ден“ (jr mꜣꜣ-k ḫt nb, nfr st m hrw pn) отразява състояние на пълна космическа хармония. Поради отсъствието на митологични конфликти между Сет и Хор на този ден, слънчевата енергия на Ра прониква неограничено в земния свят. Всички инициативи, наблюдения, вотивни приношения и държавнически актове, предприети на този ден, носят благословия и успех.

4. Заключение

17-ият ден от месец Менехет представлява критична точка от египетската литургична година през Новото царство. Съчетавайки соларното покровителство на „Ра, Царят в Уасет“ с мистичните регенеративни ритуали на 10-ия ден от празника Опет, този ден осигурява космическия баланс и политико-религиозната стабилност на египетската държава. Неговият тройно благоприятен статус (𓄤𓄤𓄤) подчертава верността на египетската концепция за времето като повторение на първичната съзидателна сила (Зеп Тепи).

Библиография

1. Altenmüller, Hartwig. Ankyra: Festkalender des Alten Ägypten. Hamburg: Buske, 2015.

2. Bleeker, C. Jouco. Egyptian Festivals: Enigmas of a Religious Institution. Leiden: E.J. Brill, 196

3. 7.Erichsen, Wolja. Papyrus Harris I: Hieroglyphische Transkription. Bibliotheca Aegyptiaca V. Bruxelles: Fondation Égyptologique Reine Élisabeth, 1933.

4. Grandet, Pierre. Le Papyrus Harris I (BM 9999). 2 vols. Bibliothèque d'Étude 109/1-2. Cairo: IFAO, 1994.

5. Leitz, Christian. Tagewählerei: Das Buch h3t nhh ph.wy dt und verwandte Texte. Ägyptologische Abhandlungen 62. Wiesbaden: Harrassowitz, 1994.

6. Murnane, William J. The Guide to Ancient Thebes. London: Kegan Paul International, 1980.

7. Nelson, Harold H. The Calendar of Feasts and Offerings at Medinet Habu. Oriental Institute Publications 23. Chicago: The University of Chicago Press, 1934.

The Tomb of Menna (TT69) / Гробницата на Мена (TT69)

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

The Tomb of Menna (TT69), located in Sheikh Abd el-Qurna (Western Thebes), is one of the finest and best-preserved tombs of Egyptian nobles from the 18th Dynasty. Menna was a scribe of the fields of the Lord of the Two Lands (land surveyor) during the reign of Thutmose IV or Amenhotep III. The tomb, underground and shaped like an inverted "T," is famous for its vivid frescoes depicting daily life, including fishing, bird hunting, and the afterlife, in exceptional detail.

Гробницата на Мена (TT69), разположена в Шейх Абд ел-Курна (Западна Тива), е една от най-изящните и най-добре запазените гробници на египетски благородници от XVIII династия. Мена е бил писар на нивите на Господаря на Двете земи (земемер) по време на управлението на Тутмос IV или Аменхотеп III. Подземната гробница, чийто план наподобява обърната буква „Т“, е известна със своите ярки стенописи, изобразяващи сцени от ежедневието – включително риболов, лов на птици и отвъдния свят – с изключителна детайлност.

Гробницата на Нианхпепикем („Нианхпепи Черния“) в Меир (Среден Египет) / Тhe tomb of Niankhpepikem ("Niankhpepi the Black") at Meir in Middle Egypt

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Гробницата на Нианхпепикем („Нианхпепи Черния“) в Меир (Среден Египет), който е заемал длъжността местен администратор по време на управлението на Пепи II от Шестата династия на Старото царство. Гробницата му се състои от четири помещения, изсечени във варовикова скала, и съдържа добре запазени, макар и покрити със сажди, сцени по стените.

Тhe tomb of Niankhpepikem ("Niankhpepi the Black") at Meir in Middle Egypt, who served as a local administrator during the reign of Pepi II during the 6th dynasty of the Old Kingdom. His tomb consists of four rooms carved out of the limestone cliff and has well-preserved, although soot-covered, wall scenes.

Настоящото научно изследване разглежда барелефните стенописи и сцени от скалната гробница (A1) на номарха Нианхпепикем, известен още с епитета „Черния“ (Ny-ꜥnḫ-Ppy km). Разположена в некропола Меир (Среден Египет, XIV ном на Горния Египет — Uf / Кинжалния ном), гробницата датира от управлението на фараона Пепи II (Шеста династия, Старо царство, ок. 2278–2184 г. пр.н.е.). Докладът анализира архитектурния контекст, иконографията на стопанските сцени, състоянието на съхранение и социално-икономическото значение на провинциалното изкуство от края на Старото царство.

1. Исторически и административен контекст

През Шестата династия процесът на децентрализация в Древен Египет достига своя връх. Местните управители (номарси) постепенно укрепват своята автономност, натрупват значителни ресурси и превръщат провинциалните си седалища в независими културни и административни центрове.

Нианхпепикем е заемал важни провинциални титли, сред които:

• ḥꜣty-ꜥ — „Местен управител“ / „Номарх“;

• ḥry-tp ꜥꜣ n spꜣt — „Върховен управител на нома“;

• ḥm-nṯr — „Свещенослужител / Жрец“.

Неговото второ име, „Черния“ (Кем), служи за разграничаване от други членове на управляващата династия в Меир (като Нианхпепи „Червения“).

2. Архитектурен план и състояние на запазеност

Гробницата на Нианхпепикем (номерирана от Ейми Блекман като A1) е изсечена директно в скалистия варовиков масив на западния бряг на Нил в Меир.

• Структура: Състои се от четири основни скално-изсечени помещения (параклиси за вотивни служби и шахти към погребалните камери).

• Състояние на стенописите: Релефите са изключително детайлно изработени в нисък варовиков релеф с последваща полихромна живопис. Наблюдава се характерно покритие от сажди и органични наслоявания, дължащо се на вторична употреба на помещенията през късните епохи и раннохристиянския период (коптски аскети), както и на използването на огън вътре в гробницата.

3. Иконографски анализ на регистрите (Изображение 4)

Представеният релефен панел съдържа няколко хоризонтални регистъра, изобразяващи ежедневни стопански дейности, осигуряващи прехраната на покойника в отвъдния свят (Провизионални сцени):

3.1. Среден регистър: Отглеждане на домашни птици и кошари

• Птичарник / Лов с мрежи: В лявата част на регистъра се вижда детайлно изобразен птичарник с гъста мрежа, пълна с прелетни птици (водоплаващи, гъски и патици). Работници се грижат за захранването и улавянето им.

• Фигури на работници: Вдясно три мъжки фигури с престилки носят уловените птици и съдове, подготвяйки ги за жертвената маса.

3.2. Долен регистър: Скотовъдство и стопански съоръжения

• Заграждения за добитък: Вляво се вижда вертикална решетъчна конструкция (кошара / ограда), съхраняваща млади животни или телета.

• Земеделски дейности и жътва: Вдясно работници извършват обработка на реколтата и подготовка на зърнените запаси.

4. Стилистични особености на регионалното изкуство в Меир

Изкуството в некропола Меир от края на Старото царство се отличава от мемфиския класически стил:

1. Експресивност и динамика: Провинциалните майстори показват по-голяма свобода в позите на фигурите и детайлите на битовите сцени.

2. Анатомична специфичност: Фигурите на работниците често са изобразени с реалистични деформации, показващи физически труд (набъбнали кореми, изкривени гърбове), което е рядкост за стерилния канон на столицата Мемфис.

3. Текстура и детайл: Изключително прецизно изрязване на определени елементи (като оплетките на мрежите и перата на птиците).

5. Заключение

Гробницата на Нианхпепикем (A1) в Меир остава един от най-важните паметници за изследване на социално-икономическата история и провинциалното изкуство от края на Шестата династия. Въпреки повърхностните щети от сажди и времето, релефите предоставят ценна информация за организацията на номархиалните стопанства и погребалните концепции за осигуряване на вечността в Старото царство.

Библиография

1. Blackman, Aylward M. The Rock Tombs of Meir. Part I: The Tomb-Chapel of Ukh-hotp's Son Senbi. London: Egypt Exploration Fund, 1914.

2. Blackman, Aylward M. The Rock Tombs of Meir. Part IV: The Tomb-Chapel of Pepi'onkh the Middle. London: Egypt Exploration Fund, 1924.

3. Kanawati, Naguib. The Old Kingdom and its Clearance: Tombs of Sanbek and Niankhpepy at Meir. Australian Centre for Egyptology, Reports 38. Sydney: Aris and Phillips, 2012.

4. Strudwick, Nigel. The Administration of Egypt in the Old Kingdom: The Highest Titles and Their Holders. London: KPI, 1985.