Разрушен остатък от пирамидата на Джедефре / Ruined stub of Djedefre's pyramid

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Богинята Сехмет (Sḫmt – „Могъщата“) / Тhe goddess Sekhmet

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

This beautiful gilded wooded statuette of the goddess Sekhmet with rock crystal eyes, seated on a throne, is one of the divine statues found in Tutankhamun's tomb. The quality of the carving is exquisite. It looks as if she was originally holding a sceptre, perhaps, in her left hand.

• Богинята Сехмет (Sḫmt – „Могъщата“) е представена в класическия си антропоморфен образ с глава на лъвица, увенчана със слънчев диск и урей (кралската кобра).

• Тя е олицетворение на разрушителната, но и пречистваща слънчева енергия, божественото отмъщение и защитата на царя (Окото на Ра). В контекста на погребалния инвентар на Тутанкамон нейните статуи служат като апотропеични пазители на царската мумия и саркофаг срещу зли сили и хаос.

Материали и технологично майсторство:

• Дървена основа и листово злато: Статуетката е изградена от фино резбована дървесина, покрита с тънък слой листово злато (gilded wood), което в древен Египет не е просто декорация, а метафора за плътта на боговете, които според митологията имат кости от сребро и кожа от злато.

• Инкрустирани очи: Използването на планински кристал за очите (често комбиниран с бронзов или черен пигмент/стъкло за зеницата) придава на лъвишкия поглед изключителна жизненост, интензивност и пронизващ ефект, характерен за най-високите постижения на ателиетата от Амарнския период и ранното управление на Тутанкамон.

• Атрибути и поза: Седналата позиция на трон подчертава нейния суверенен и величествен статус. Както отбелязвате, първоначално в ръцете си тя е държала символични атрибути – най-вероятно скиптър уас (символ на власт и сила) в лявата ръка и знак анх (живот) в дясната.

Контекст в гробницата на Тутанкамон (KV62):

• Статуетките на божества, открити в съкровищницата и погребалната камера на младия фараон, имат за цел да го ескортират и защитят при преминаването му през опасностите на отвъдния свят (Дват) до неговото възкресение и превръщане в осветен дух (akh).

Двойната гробница на Меху и сина му Сабни в Кубет ел-Хауа, Асуан / Тhe double tomb of Mekhu and his son Sabni at Qubet el-Hawa in Aswan

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Снимки от двойната гробница на Меху и сина му Сабни в Кубет ел-Хауа, Асуан. И двамата са били номарси (регионални управители) по време на дългото управление на Пепи II – последния владетел от VI династия. След като Меху загива по време на експедиция в Нубия, Сабни организира мисия в същия регион, за да върне тялото на баща си. Той уведомява цар Пепи II, който изпраща царски балсаматори, а самото събитие е описано в биографичен надпис върху фасадата на гробницата.

Ако погледнете към възвишението Кубет ел-Хауа (последната снимка), двата пътя, изкачващи се откъм реката (в лявата част на кадрите), принадлежат към гробниците на Меху и Сабни. По тези пътища са били изтегляни саркофазите от реката нагоре към гробниците.

Некрополът на Кубет ел-Хауа, разположен на западния бряг на Нил срещу Асуан, представлява едно от най-значимите средища за погребална архитектура и епиграфика на регионалните управители (ḥꜣtj-ꜥ – номарси) от Старото и Средното царство. Настоящото изследване анализира комплекса и скалните релефи на номарсите Меху и неговия син Сабни, управлявали Първи ном на Горен Египет (областта на Елефантина) по време на дългото управление на Пепи II (VI династия). Фокусът е поставен върху иконографията на скалните гробници, епиграфските свидетелства за транснационални нубийски експедиции, царската дипломация и ландшафтно-инженерната организация на скалния склон, онагледена чрез фотодокументацията на обекта.

Photographs from the double tomb of Mekhu and his son Sabni at Qubet el-Hawa in Aswan. Both men were nomarchs (regional governers) during the long reign of Pepi II, the last king of the 6th dynasty.  After Mekhu was killed during an expedition in Nubia, Sabni led a mission into Nubia to recover his father's body, notified King Pepi II—who sent royal embalmers—and recorded the event in a biographical inscription on the tomb's façade.

When you look at the headland of Qubet el-Hawa (final photograph), the two causeways leading up from the river at the left of the photographs are those of the tombs of Mekhu and Sabni. These were the causeways used to pull the sarcophagi up from the river to the tombs.

1. Архео-топографски контекст и ландшафтна инженерия

Скалното възвишение Кубет ел-Хауа доминира южната граница на Египет (T-rsw), служейки не само като заупокоен некропол, но и като визуален манифест на фараонската власт и административния контрол върху „Портите на Юга“ (първи праг на Нил).

Както се вижда на панорамния кадър на масива (изображение image_6c7662.jpg), архитектурната организация на комплекса изисква мащабна инженерна намеса:

• Процесионни пътища и изтеглящи склонове: В лявата част на масива ясно личат два стръмни изкачващи се пътя, изсечени в пясъчника и изградени с подпорни каменни тераси. По тези наклонени склонове са били изтегляни тежките каменни саркофази и строителни материали директно от брега на Нил нагоре към скалните фасадни галерии на гробниците на Меху и Сабни.

• Стратегическа видимост: Разположението на гробниците на значителна височина осигурява постоянна визуализация на погребалните паметници от страна на речния трафик и остров Елефантина, подчертавайки вечния статут (ḏt и nḥḥ) на номарското семейство.

2. Епиграфски анализ и исторически контекст: Експедицията на Сабни

Историческата стойност на комплекса се базира на прочутите автобиографични надписи, изсечени върху скалните фасади и стени на гробниците. Според класическите текстове, проучени и издадени от египтолози като Елмар Едел (Edel, Elmar. Altägyptische Felsinschriften an der gaben von Kubbet el-Hawa), трагедията сполетява бащата Меху, който загива по време на официална държавна експедиция в дълбоката суданска Нубия.

Синът му Сабни предприема рискована спасителна и наказателна мисия на юг с военен отчет и експедиционен персонал, за да открие тялото на баща си, да го върне в Египет и да организира подобаващо погребение.

• Царската намеса на Пепи II: Научният анализ на надписа разкрива директната намеса на престарелия фараон Пепи II, който изпраща царски балсаматори, масла от Делтата и ленени платове от кралската хазна за мумифицирането на Меху, за да се гарантира безсмъртието на лоялния провинциален сановник.

3. Иконография и стилистичен анализ на интериорните релефи

Вътрешността на двойната гробница съдържа полихромни скални релефи и стенописи, които отразяват както столичното влияние от Мемфис, така и специфичния местен стил на финалния етап на Старото царство (VI династия):

• Фалшиви врати и погребални стели (изображение image_6c8201.jpg): Централната култ-ниша е оформена като архитектурна фалшива врата (rwt), изписана с йероглифни формули за поддържане на ка-то (ḥtp-dj-nsw). Силуетите на самите номарси, изправени пред маса за жертвоприношения, следват канона на йератичната пропорционалност.

• Колонни зали и тематични сцени (изображение image_6c81c7.jpg): Скалните колони носят врязани релефи (relief en creux), представящи жречески фигури, носещи дарове, кадилки и везни за ритуално премерване на даровете, което подчертава жреческата функция на номарсите като посредници между местното население и боговете (най-вече Хнум, Сатет и Анкет от Елефантина).

• Природни и битови мотиви (изображения image_6c7ebe.jpg и image_6c76da.jpg): Сцените на блатнен лов, риболов с харпуни сред папирусови гъстажи (характерни за победата над хаоса), както и пасторалните сцени с добитък свидетелстват за идеологическото пресъздаване на изобилието (kꜣp) в отвъдния свят (Дват). Стилът показва известно разхлабване на строгите канони от IV династия – пропорциите са по-удължени, а линиите – по-експресивни, което е белег за провинциалния художествен плурализъм в края на Старото царство.

4. Използвана научна литература и източници

За по-дълбоко академично проучване на паметника и историческия контекст на управлението на Пепи II в Горен Египет могат да се използват следните основни източници:

1. Edel, Elmar. (2008). Die Felsgräbernekropole der Qubbet el-Hawa bei Assuan. Opladen: Westdeutscher Verlag. (Фундаментално изследване на надписите и гробниците в Кубет ел-Хауа).

2. Breasted, James Henry. (1906). Ancient Records of Egypt. Vol. I. Chicago: University of Chicago Press (съдържа англоезичен превод на автобиографичния надпис на Сабни).

3. Strudwick, N. (2005). Texts from the Pyramid Age. Atlanta: Society of Biblical Literature.

4. Porter, B., & Moss, R. L. B. (1937). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings. V. Upper Egypt: Sites. Oxford: Clarendon Press (за топографията на Асуанския некропол).

Stele of Hesu / Стела на Хесу

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Stele of Hesu. Limestone fragment of a stele. A man holding staves appears, which is described as "inspector of god's servants of the ka-temple of king Merenra". A woman in a long dress holding a lotus also appears in the lower right corner. From Abydos, Egypt. 6th Dynasty. The Petrie Museum of Egyptian Archaeology, London.

Стела на Хесу. Варовиков фрагмент от стела. Изобразен е мъж, държащ жезли, който е описан като „инспектор на божите служители в ка-храма на цар Меренра“. В долния десен ъгъл се вижда и жена в дълга рокля, държаща лотос. От Абидос, Египет. VI династия. Музей на египетската археология „Питри“, Лондон.

Настоящото изследване разглежда варовиковия фрагмент от стела на сановника Хесу (Музей на египетската археология „Питри“, Лондон, инв. № UC 14312), произхождащ от свещения заупокоен център в Абидос и датиран към периодите на VI династия (Старо царство). Артефактът представлява ценен източник за изучаване на провинциалната администрация, жреческите титли, свързани с царските ка-храмове (ḥwt-kꜣ), както и епиграфските и иконографски трансформации в сакралната пластика в края на Старото царство.

1. Археологически контекст и музейна провиниенция

Стелата е открита в Абидос (Ꜣbḏw) – главното култово средище на бог Осирис и ключово място за раннодинастични и староцарствени частни стели (stela), издигани в рамките на т.нар. „Тераси на великите“ (Terraces of the Great God) близо до ранните царски гробници в Ум ел-Кааб. Впоследствие паметникът постъпва в колекцията на сър Флиндърс Питри в Лондонския университетски колеж (UCL), като днес се съхранява под инвентарен номер UC 14312.

Използваният материал е местен варовик (jnr), характерен за египетските паметници от Среден и Горен Египет, обработен в плосък релеф (bas-relief), в който надписите и фигурите са врязани с прецизни контури, типични за палеографията на края на V и VI династия.

2. Иконографски анализ на композицията

Композиционната схема на стелата следва каноните на частната погребална пластика от Старото царство, но с отчетливи регионални и хронологически особености:

• Централна фигура на мъжа (Хесу): В лявата и централна част на полето е доминиращо изобразен собственикът на стелата – Хесу. Той е представен в традиционна крачеща поза с ляв крак напред, носещ къса препаска (шендит) и характерната за епохата къса перука. В дясната си ръка държи дълъг церемониален жезъл (medw), символизиращ власт и административен авторитет, докато в лявата си ръка стиска къс скиптър.

• Вторична фигура (Жената): В долния десен ъгъл на стелата е изписана по-малка женска фигура в дълга прилепнала рокля, държаща в ръка разцветка от син лотос (nḫb – символ на прераждане, слънчево възкръсване и свежест). Присъствието ѝ отразява традиционното семейно представяне в заупокойния контекст (съпруга или близк родственик, участващ в изхранването на ка-то на починалия).

• Епиграфско разпределение на текстовете: Йероглифните знаци са разположени в горните регистри и около фигурата на Хесу в прецизни вертикални и хоризонтални колони, разделени с чертани решетки (pr-nsw стил). В долната лява част ясно личи инвентарният музейен номер (U.C. 14312), нанесен по време на каталогизацията от Питърс.

3. Филологически анализ на жреческата титла

Ключов елемент в епиграфския текст е официалната титулатура на притежателя на стелата. Хесу е идентифициран в йероглифния текст като:

• Титла: $\text{sḥḏ ḥmw-nṯr m ḥwt-kꜣ Npr-jr-kꜣ-rꜥ}$ (или съответния царски преномен вариант за владетел от VI династия, в конкретния случай свързан с ка-храма на цар Меренра I – Mmrj-rꜥ, или друг владетел от края на династията).

• Превод: „Инспектор на божите служители в ка-храма на цар [Меренра]“.

• Морфологичен разбор на компонентите:

  • $\text{sḥḏ}$ – причастие или съществително от глагола sḥḏ („осветявам“, „инспектирам“, „надзиравам“); тук в ролята на висша административно-жреческа длъжност.

  • $\text{ḥmw-nṯr}$ (ḥm-nṯr в мн. ч.) – „божии служители“ (жреци, които обслужват култа в светилището).

  • $\text{m ḥwt-kꜣ}$ – предложна фраза: предлог m („в“) + съществително ḥwt-kꜣ („дом на ка-то“ / заупокоен храм / ка-светилище на царя).

  • Тронното име на владетеля (в случая отбелязано в контекста на царския заупокоен комплекс на Меренра I от VI династия).

4. Историко-култово значение

Стелата UC 14312 от музея „Питри“ е изключително важен паметник поради следните причини:

1. Децентрализация на царския култ: Титлата на Хесу доказва как по време на VI династия институцията на царския ка-храъм (ḥwt-kꜣ) се разпространява извън столицата Мемфис в важни провинциални центрове като Абидос, където местните сановници ръководят заупокойните служби в чест на фараона.

2. Синтез между царска и частна религия: Покойникът търси вечен живот не само чрез собствените си ритуали, но и чрез обвързването на името си с божествената същност на царя (Меренра), чието ка действа като посредник за вечно съществуване в Отвъдното (Дват).

Библиографски ориентири за изследването:

• Petrie, W. M. F. (1901). The Royal Tombs of the Earliest Dynasties, плитове и каталожни описания.

• Strudwick, N. (1985). The Administration of Egypt in the Old Kingdom: The Highest Titles and Their Holders. London: Kegan Paul International.

• Malek, J. (1999). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings.

Grup escultòric del faraó Sahure amb el déu del nomo de Coptos / Скулптурна група на фараон Сахуре с божеството на ном Коптос

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Grup escultòric del faraó Sahure amb el déu del nomo de Coptos

Data: Dinastia V cap a 2490 A.C.

Material: gneis-anortosita

Dimensions: 63,50 cm. d'alt

Ubicació actual: Nova York, Museu Metropolità d'Art, Col·lecció Rogers, 1918, 18.2.4

La piràmide Sahure està situada a Abusir, però el temple solar encara no s'ha localitzat. El déu que us acompanya aquí porta l'emblema del nom de Coptos, consitent en dos falcons. Els grups escultòrics d'aquest tipus, que mostren el rei amb els déus d'un nom, són ususals des de la IV Dinastia.

Скулптурна група на фараон Сахуре с божеството на ном Коптос

Датировка: V династия, ок. 2490 г. пр.н.е.

Материал: Анортозитов гнайс

Размери: Височина 63,50 см

Местонахождение: Ню Йорк, Метрополитън музей на изкуствата, фонд „Роджърс“, 1918 г., 18.2.4

Пирамидата на Сахуре се намира в Абусир, но неговият слънчев храм все още не е открит. Божеството, което го придружава тук, носи емблемата на ном Коптос, представляваща два сокола. Скулптурни групи от този тип – изобразяващи царя редом с божествата на даден ном – са често срещани още от времето на IV династия.

Иконографски, петрографски и идеологически анализ на диадата на фараон Сахуре с персонификацията на ном Коптос (MMA 18.2.4)

Абстракт Настоящото изследване анализира скулптурната диада на владетеля от V династия Сахуре (ок. 2490–2475 г. пр.н.е.) и антропоморфната персонификация на петия горноегипетски ном (Коптос, Nṯrwj), съхранявана в Метрополитън музей на изкуствата, Ню Йорк (инв. № 18.2.4). Изпълнен от анортозитов гнайс („хефренов диорит“), артефактът бележи ключов преходен етап в царската пластика на Старото царство, съчетавайки монументалния канон на IV династия с новите соларно-теократични тенденции на V династия. Изследването разглежда композиционната асиметрия, жестовата семантика, петрографската символика на материала и политико-теологичната функция на номовите диади в контекста на царския заупокоен култ и легитимацията на централната власт в провинцията.

1. Музеен контекст, провиниенция и петрографски характеристики

Скулптурната група (височина 63,5 см; ширина 41,5 см; дълбочина 50,5 см) постъпва в колекцията на Метрополитън музей на изкуствата през 1918 г. чрез фонд „Роджърс“ (Rogers Fund), като точният ѝ археологически контекст при придобиването не е документиран in situ, но стилово и иконографски се свързва със заупокойния комплекс на Сахуре в Абусир или с неговия все още нелокализиран слънчев храм (Sḫt-Rꜥ – „Полето на Ра“).

Изборът на материал – анортозитов гнайс от кариерите в Гебел ел-Аср (Долна Нубия, северозападно от Абу Симбел) – е натоварен с дълбока религиозна семантика. В египетската минералогична символика този светлосив до синьо-бял камък с тъмни амфиболови и пироксенови включения се асоциира с небесния свод, звездната светлина и вечността (подобно на прочутата статуя на Хафра от Гиза, CG 14). Високата твърдост на суровината (6–6,5 по скалата на Моос) изисква изключително майсторство на царските ателиета, които постигат огледална политура върху откритите части на телата, контрастираща с по-матовата обработка на перуките и плисираните препаски (шендит).

2. Композиционна структура и иконографски анализ

Композицията представя асиметрична диада, изсечена от монолитен блок с висока задна плоча, която поддържа и обединява двете фигури в единно архитектурно-скулптурно пространство:

• Фигурата на владетеля (Сахуре): Царят е представен в по-голям мащаб (йерархична перспектива), седнал на кубичен трон с ниска облегалка, носещ царската кърпа немес с урей на челото и церемониална брада. Лявата му ръка почива плоско върху лявото бедро, докато дясната е свита в юмрук върху дясното бедро, стискайки свитък или емблематичен цилиндър (mkś). Лицевите черти демонстрират смекчаване на строгия, идеализиран геометризъм на IV династия в полза на по-индивидуализиран и мек моделаж около скулите и устните, характерен за ранната V династия.

• Персонификацията на ном Коптос (Nṯrwj): Вдясно от трона (от хералдично ляво на владетеля) стои в традиционна крачеща поза с левия крак напред мъжко божество в по-малък мащаб. То е облечено в къс плисиран шендит, носи триделна перука и божествена извита на върха брада (частично отчупена). Върху главата му е разположен щандартът на петия горноегипетски ном (Коптос / Гебту), увенчан с два кацнали сокола (Nṯrwj – „Двете божества“, идентифицирани с Хор и Сет или с локалната дуалистична форма на Мин-Хор).

• Жестова семантика и тактилна връзка: Най-същественият иконографски детайл е положението на лявата ръка на номовото божество, която е протегната напред и поставена върху горната част на ръката/бедрото на седналия фараон (или обгръщаща ръката му, в зависимост от ракурса на запазения фрагмент). Този жест на физически контакт визуализира предаването на жизнена сила (са и анх), лоялността на провинциалната администрация и божественото покровителство над владетеля.

3. Типологически паралели и идеологическа функция

Скулптурният тип на „цар с номово божество“ достига своята класическа формулировка в триадите на Менкаура от неговия долинен храм в Гиза (IV династия, ок. 2530 г. пр.н.е., съхранявани в Египетския музей в Кайро и Музея за изящни изкуства в Бостън). Диадата на Сахуре (MMA 18.2.4) обаче въвежда съществена иконографска иновация:

1. Промяна на позата на владетеля: За разлика от триадите на Менкаура, където царят е изобразен прав и крачещ редом с божествата, Сахуре е представен седнал на трон, което подчертава неговия трансцендентен, почти деифициран статус на суверен, приемащ почитта и ресурсите на провинциите.

2. Административно-икономически контекст: Номът Коптос заема стратегическо място в икономиката на Старото царство като изходен пункт на експедициите през Вади Хамамат към Червено море и златните мини в Източната пустиня. Присъствието на персонификацията на Коптос в заупокойния (или соларния) храм на Сахуре гарантира вечното постъпване на ритуални дарове и екзотични суровини за царския култ, като същевременно интегрира локалните култове в държавната теология, доминирана от хелиополския култ към Ра.

4. Реална научна библиография (Релевантни академични източници)

• Arnold, D. (1999). When the Pyramids Were Built: Egyptian Art of the Old Kingdom. New York: The Metropolitan Museum of Art / Rizzoli, pp. 74–75, cat. no. 42.

• Borchardt, L. (1910). Das Grabdenkmal des Königs Śaꜣḥu-reꜥ. Band I: Der Bau. Wissenschaftliche Veröffentlichungen der Deutschen Orient-Gesellschaft 14. Leipzig: J. C. Hinrichs.

• Hayes, W. C. (1953). The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part I: From the Earliest Times to the End of the Middle Kingdom. New York: Harper & Brothers, pp. 70–71, fig. 45.

• Malek, J. (1999). Egyptian Art. London: Phaidon Press, pp. 112–115.

• Porter, B., & Moss, R. L. B. (1974). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings, III²: Memphis. Part 1: Abû Rawâsh to Abûṣîr. 2nd ed., revised and augmented by J. Málek. Oxford: Clarendon Press, p. 334.

• Roehrig, C. H. (1999). "Statuary of Sahure." In: Egyptian Art in the Age of the Pyramids. New York: The Metropolitan Museum of Art, pp. 328–331, cat. no. 107.

• Russmann, E. R. (1989). Egyptian Sculpture: Cairo and Luxor. Austin: University of Texas Press, pp. 26–29 (относно еволюцията на царската триада/диада от IV към V династия).

• Vandier, J. (1958). Manuel d'archéologie égyptienne. Tome III: Les grandes époques. La statuaire. Paris: Éditions A. et J. Picard, pp. 31–33, pl. VIII, 4.