В нашата библиотека се откроява едно значимо заглавие – „Гневната играчка“ от аржентинския майстор на перото Роберто Арлт, авторът, на чието творчество се възхищават титани като Борхес и Маркес. Българският превод е дело на Мария Пачкова, а за визуалното оформление се е погрижила София Попйорданова.
В центъра на повествованието е младият Силвио Астиер, който обитава сенчестите кътчета на мрачен и студен мегаполис. Главата му е пълна с философията на Ницше и Достоевски, но високите идеали не могат да задоволят основните му жизнени потребности. Притиснат от нищетата, той потъва в опасния подземен свят на улицата, населен с дребни престъпници, фалшификатори, момичета на ръба и неудачни изявени новатори.
Публикуван през далечната 1926 г., този знаков първи роман на Арлт предлага суров, безкомпромисен и силно личен поглед към разочарованията на младостта. Съчетавайки остър хумор и бързо развиващо се действие, книгата разкрива сблъсъка между романтичните младежки мечти и циничния свят.
Още преди знакови фигури като Кортасар и Гарсия Маркес да покорят читателите по планетата, Арлт изгражда здравите основи на модерната южноамериканска проза. Възхваляван от поколения видни творци от латиноамериканския континент, романът заслужено се нарежда сред шедьоврите на глобалното книжовно наследство.
Тази завладяваща драма за съпротивата срещу предопределението и за тежката цена на личната автентичност изпреварва по време философските екзистенциални вълнения на автори като Камю и Сартр, заемайки непоклатимо място в летописите на световната литература
Посевино на Ил-Барб, пролет 1595 г. - досието около известно писмо
Изследователите на експулсирането на йезуитите от Франция през 1595 г. познават писмото на Антонио Посевино (SJ) от 12 април 1595 г. до Анри IV, отпечатано от Фукере от BnF Français 3992, ff. 88–89: разрешение за посещение на колежите, които все още се намират в нередуцирани градове — Тулуза, Родез, Дижон, Льо Пюи — и обещание да се оставят само мъже, които са приемливи за краля.
Това, което скриват справочните материали, е, че същият том от Невер пази останалата част от мисията: шест оригинални писма от Посевино до херцог дьо Невер, 13 април – 7 юни 1595 г., написани от Лион и Ил-Барб.
Там той препраща писмото на краля чрез Гонди, съветва се с Белиевр, отговаря на обвиненията от Льо Пюи и Тулуза точка по точка, предлага се като поръчител, моли Невер да му осигури аудиенция — „устно, ако се говори повече с много писма“ — и проследява пътя на Дю Перон към Рим и капитулацията на Дижон на 28 май почти седмица след седмица.
Писмото от 12 април никога не е било единствено. Пълната поредица от Ил-Барб заслужава съвременно издание — и Français 3992 все още съдържа още едно писмо от Посевино от Дижон, 22 юни 1595 г.
Possevino at the Île-Barbe, spring 1595 — the dossier around a famous letter
Scholars of the 1595 Jesuit expulsion from France know Antonio Possevino, S.J.'s letter of 12 April 1595 to Henri IV, printed by Fouqueray from BnF Français 3992, ff. 88–89: permission to visit the colleges still in unreduced towns — Toulouse, Rodez, Dijon, Le Puy — and a pledge to leave only men agreeable to the king.
What the finding aids hide is that the same Nevers volume preserves the rest of the mission: six original letters from Possevino to the duc de Nevers, 13 April–7 June 1595, written from Lyon and the Île-Barbe.
There, he forwards the king's letter via Gondi, confers with Bellièvre, answers the charges from Le Puy and Toulouse point by point, offers himself as surety, begs Nevers to obtain him an audience — "a viva voce si farebbe più che con molte lettere" — and follows Du Perron's road to Rome and Dijon's surrender of 28 May almost week by week.
The 12 April letter was never alone. The full Île-Barbe sequence deserves a modern edition — and Français 3992 still holds a further Possevino letter from Dijon, 22 June 1595.— Bibliothèque Nationale de France- site de Richelieu.
„Света Мария“ в Старгард, близо до Шчечин, е започната като зална църква през 14 век и е преустроена в огромна базилика през 15 век. Архитектурният ѝ дизайн в тухлен готически стил вероятно е създаден от Хинрих Брунсберг
„Света Мария“ в Старгард, близо до Шчечин, е започната като зална църква през 14 век и е преустроена в огромна базилика през 15 век. Архитектурният ѝ дизайн в тухлен готически стил вероятно е създаден от Хинрих Брунсберг
Тази стена е разделена на два регистъра, които вероятно съдържат сходни сцени; долният регистър е почти напълно изгубен. В горния регистър Неферхотеп и съпругата му Иемуау поднасят дарове на богинята Анукет и на Хор – синът на Изида; придружават ги техните деца и внуци. Хор е представен във формата на сокол, носещ Двойната корона, с флагелум (камшик), закрепен зад гърба му, докато в краката му се издига кобра, носеща Бялата корона. Зад Хор се разстилат две крила, обгръщащи слънчевия диск – атрибут, характерен за Хор Бехдетски (известен още като Бехдети). Той е бил бог на обедното слънце в Делтата, но скоро се слива с образа на Хор от Едфу.
TT6 – гробницата на Неферхотеп и неговия син Небнефер
This wall is divided into two registers, but possibly containing similar scenes, the lower one is almost lost. In the upper one Neferhotep and his wife, Iyemuau, are offering to the goddess Anuket and Horus son-of-Isis, they are accompanied by their children and grandchildren Horus is in the form of a falcon wearing the Double Crown, with a flagellum stuck in his back, whilst at his feet rises a cobra wearing the white crown. Behind Horus, two wings spread around the solar disk which are appropriate to Horus Behedet (also known as Behedety), who was a god of the midday sun in the Delta, but would be quickly assimilated with Horus of Edfu.
Сигурен съм, че това няма нужда от представяне: така нареченият „трон“ на Тутанкамон. Снимките са направени непосредствено след отварянето на музея, преди да пристигнат тълпите от хора!
Той е изработен в началото на управлението на Тутанкамон, за което свидетелства изписването на името му като „Тутанхатен“ – името, дадено му при раждането – върху десния подлакътник на стола.
Върху поставката за крака са изобразени традиционните врагове на Египет, така наречените „девет лъка“, макар че тук са представени само шест от тях.
This needs no introduction, I'm sure: the so-called "throne" of Tutankhamun. Pictures taken immediately after the museum opened, before the hoards of people arrived!
This was created early in Tutankhamun's reign, as evidenced by the writing of his name as "Tutankhaten", the name he was given at birth, on the right arm-rest of the chair.
The foot-stool displays the traditional enemies of Egypt, the so-called "nine bows", although only six are displayed here.
Ако се разходите с лодка по Нил край Асуан и обърнете внимание на скалите по западния бряг на реката, ще забележите ясно изразени йероглифи, издълбани в скалната повърхност. Това са имената на фараона Псамтик II от XXVI династия. Издълбани са три имена:
Отляво е „името на Хор“, поместено в правоъгълна рамка, над която стои бог Хор – „Мнх-иб“ (Mnx-ib), което означава „С великолепно сърце“.
Вдясно са представени тронното име и рожденото име на владетеля:
Цар на Горен и Долен Египет – Нефер-иб-Ра (Nefer-ib-ra)
Син на Ра – Псамтик (Psamtik)
Под картушите е изписан често срещаният епитет: „Живеещ вечно, подобно на Ра“.
Тези надписи са създадени по време на военен поход на Псамтик в Нубия през 592 г. пр.н.е. – третата година от неговото управление. Той достига на юг чак до третия, а може би дори до четвъртия праг на Нил, и нанася тежко военно поражение на царство Куш. За този поход свидетелства гранитна стела, възхваляваща победата; тя е открита по време на разкопките за изграждането на Високата язовирна стена (Асуанската язовирна стена) и днес се намира на остров Нова Калабша. Съществува и известен надпис (графито) на гръцки език, издълбан върху крака на една от колосалните статуи на Рамзес пред храма в Абу Симбел. Той е оставен от един от гръцките наемници, участвали в експедицията:
„Когато цар Псаметих (т.е. Псамтик II) пристигна в Елефантина, това бе написано от онези, които плаваха заедно с Псаметих, син на Теоклес; те стигнаха отвъд Керкис – докъдето реката позволяваше. Начело на говорещите чужди езици (гърци и карийци, които също са издълбали имената си върху паметника) беше Потасимто, а начело на египтяните – Амазис.“
If you go for a boat ride on the Nile at Aswan, and keep an eye on the rocks on the west bank of the river, you'll see these very prominent hieroglyphs carved in the rock face. These are the names of the 26th dynasty king Psamtik II. There are three names carved:
The Horus name on the left, in a square container with Horus sitting on top: "mnx-ib", "Splendid of Heart".
Then on the right, the throne name and birth name of the king:
King of Upper and Lower Egypt, Nefer-ib-ra
Son of Ra, Psamtik
Below the cartouches is the common epithet "Living forever, like Ra"
These carvings were made during a military expedition of Psamtik into Nubia in 592 BC, the third year of his reign. He went as far south as the third or perhaps even the fourth cataract of the Nile, and inflicted a heavy military defeat on the kingdom of Kush. His campaign is recorded on a granite victory stela which was found during the excavation work for the High Dam, and now stands on New Kalabsha Island. There is also a famous graffito written in Greek on the leg of one of the colossal statues of Ramesses on the façade of the Temple of Abu Simbel, written by one of the Greek mercenaries who took part in the expedition:
"When King Psammetichus (i.e., Psamtik II) came to Elephantine, this was written by those who sailed with Psammetichus the son of Theocles, and they came beyond Kerkis as far as the river permits. Those who spoke foreign tongues (Greek and Carians who also scratched their names on the monument) were led by Potasimto, the Egyptians by Amasis."
Тоест: бихте ли качили крокодил на... космически кораб???
Египетски музей в Торино, кат. 1454/bis
Материал: Камък/варовик
Период: Ново царство, 19-та династия
Произход: Египет, Луксор / Тива, Дейр ел Медина
Стелата на Нахтатум, съхранявана в Египетския музей в Торино, е съставена от два регистъра: в горния регистър починалият (наречен „Накт-атум“ с несигурно алтернативно четене „Атум-кху“) извършва, изправен, приношение на обожествения Аменхотеп I, който е седнал на трон, зад който има крилата женска фигура (без надпис). Под трона два преминаващи лъва (може би, според египетската перспектива, за да символизират присъствието им отстрани на самия трон); зад всичко скиптър държеше флабелум.
В долния регистър текстът е разделен на десет колони, две от които (поради липса на място) са от лявата (за наблюдателя) страна на самата стела.
Текстът съдържа възхвала на Аменхотеп I и възхвалява неговата велика сила и благоволение, например «Този, който влезе във вас с измъченото си сърце, е изведен щастлив и танцуващ от радост; [...] като чуе гръмкото ти име, който се уповава на теб, се радва!»; но по-късно ни предупреждава, че „Жалбата е (запазена) за онези, които ви предизвикват“.
Следва интересната и донякъде разочароваща част: текстът сравнява акта на предизвикване на крал Аменхотеп I с някои глупави и опасни действия, които (според някои автори) биха могли да върнат някои поговорки или поговорки, използвани по това време; като алтернатива те биха могли да докладват за някои „злополуки“, които действително са се случили с диви зверове (и може би известни на населението от онова време). За съжаление текстът в тази част изглежда частично неразбираем поради някои непознати или зле подредени символи; по-специално колона №. 7 пита дали "бихте сложили крокодил пред..." къде? Не знаем, следващата колона започва с непознат символ, за който дори известни филолози не могат да се произнесат, дори търсенето сред йеративните символи не е категорично. Символът всъщност е странен, напомня ни за нещо "извънземно" като космически кораб (по мое мнение би се вписал добре сред символите на Stargate), оттук и шеговитото подзаглавие (да, не се притеснявайте, шегувах се! Не вярвам в малки зелени човечета!).
За съжаление следващото изречение също съдържа несигурен термин; само третото изречение е много ясно, следователно:
«Бихте ли поставили крокодил пред [несигурно]? Някой [несигурен] свиреп лъв? Или би пъхнал ръката си в дупка, в която има голяма змия?
Накратко, ако смисълът е ясен, точната формулировка на изречението остава загадка.
Може би един ден някой ще намери артефакт, който ще изясни нашите съмнения. За момента трябва да се ограничим да се възхищаваме на това произведение с любопитни очи.
Тоси, Марио-Рокати, Алесандро, Стеле и други епиграфи от Дейр ел Медина: n. 50001 - n. 50262 (Каталог на Eg. Museum of Torino - Series II. - Collections 1), Torino 1972, pp. 83–84, pl. стр. 281.
el Shazly, Yasmin, Поклонение на кралските предци в Дейр ел-Медина по време на Новото царство, Балтимор, Мериленд, август 2008 г., стр. 178-183.
La stele di Nakhtatum
Ovvero: mettereste un coccodrillo su… un’astronave???
Museo Egizio di Torino, Cat. 1454/bis
Materiale: Pietra/calcare
Periodo: Nuovo Regno, XIX dinastia
Provenienza: Egitto, Luxor / Tebe, Deir el-Medina
La stele di Nakhtatum, conservata al Museo Egizio di Torino, si compone di due registri: nel superiore il defunto (di nome “Nakth-atum” con lettura incerta alternativa “Atum-khu”) esegue, in piedi, un’offerta ad Amenhotep I divinizzato, il quale è seduto su un trono alle cui spalle vi è una figura femminile alata (senza didascalia). Sotto al trono due leoni passanti (forse, secondo la prospettiva egizia, a simboleggiare la loro presenza ai lati del trono stesso); dietro al tutto uno scettro Was che impugna un flabello.
Nel registro inferiore il testo si articola su dieci colonne, due delle quali (per mancanza di spazio) sono sul lato sinistro (per l’osservatore) della stele stessa.
Il testo riporta una lode ad Amenhotep I e ne esalta il grande potere e la benevolenza, ad esempio «Chi entra da te con il suo cuore afflitto è fatto uscire felice e danzante di gioia; [...] udendo il tuo nome forte è gioioso chi confida in te!»; ma successivamente ci ammonisce che «Un lamento è (riservato) a chi ti sfida».
Successivamente viene la parte interessante ed un po’ frustrante: il testo paragona l’atto di sfidare il re Amenhotep I ad alcune azioni stupide e pericolose che (secondo alcuni autori) potrebbero riportare alcuni proverbi o modi di dire usati al tempo; in alternativa potrebbero riportare alcune “disavventure” realmente accadute con bestie feroci (e forse note alla popolazione del tempo). Purtroppo il testo proprio in questa parte appare parzialmente incomprensibile a causa di alcuni simboli sconosciuti o mal disposti; in particolare la colonna n.7 chiede se «mettereste un coccodrillo davanti a …» dove? Non lo sappiamo, la colonna successiva si apre con un simbolo sconosciuto sul quale neanche filologi di fama si sbilanciano, anche una ricerca tra i simboli ieratici non è stata dirimente. Il simbolo in effetti è strano, ricorda qualcosa di “alieno” come un’astronave (secondo me starebbe bene tra i simboli di Stargate), da qui lo scherzoso sottotitolo (sì, tranquilli, stavo scherzando! Non credo agli omini verdi!).
Anche la frase successiva, purtroppo, riporta un termine incerto; solo la terza sentenza è ben chiara, dunque:
«mettereste un coccodrillo davanti a [incerto]? Qualcuno [incerto] un leone feroce? O stenderebbe la mano in un buco nel quale c'è un grande serpente?»
Insomma, se il senso è chiaro, l’esatta formulazione della frase rimane un mistero.
Forse un giorno qualcuno troverà un reperto che chiarirà i nostri dubbi. Per il momento dobbiamo limitarci ad ammirare quest’opera con occhi curiosi.
Tosi, Mario-Roccati, Alessandro, Stele e altre epigrafi di Deir el Medina: n. 50001 - n. 50262 (Catalogo del Museo Eg. di Torino - Serie II. - Collezioni 1), Torino 1972, pp. 83–84, tav. p. 281.
el Shazly, Yasmin, Royal ancestor worship in Deir el-Medina during the New Kingdom, Baltimore, Maryland August 2008, pp.178-183.
Giacomo Cavillier, Corso di Neoegiziano, Kemet, Trofarello (To), 2018.
Andreu, Guillemette (a cura di)-Andreu, Guillemette, Gli artisti del faraone: Deir el-Medina e le Valli dei Re e delle Regine, Milano 2003, pp. 56, 60.
Assmann, Jan, Ägyptische Hymnen und Gebete: Übersetzt, kommentiert und eingeleitet. Zweite, verbesserte und erweiterte Auflage (Orbis Biblicus et Orientalis - Sonderband), Fribourg-Göttingen 1999, p. 381.
el Shazly, Yasmin, Royal ancestor worship in Deir el-Medina during the New Kingdom, Wallasey 2015, pp. 85–88, 218 n. 163, 219, 250.
Kitchen, Kenneth A., Ramesside Inscriptions: historical and biographical. Vol. 7, Oxford 1989, pp. 406–407.
Kitchen, Kenneth A., Ramesside inscriptions: translated and annotated: (A) translations 7. Addenda, Oxford, p. 34.
Maspero, Gaston, “Rapport sur une mission en Italie”, Recueil de travaux relatifs à la philologie et à l'archéologie égyptiennes et assyriennes 2, 3, 4 , p. 109.
Meeks, Dimitri, “Un dicton méconnu”, ENiM 3 (2010), pp. 177–187.
Moje, Jan, Untersuchungen zur hieroglyphischen Paläographie und Klassifizierung der Privatstelen der 19. Dynastie (Ägypten und Altes Testament 67), Wiesbaden 2007, p. 593.
Orcurti, Pier Camillo, Catalogo illustrato dei monumenti egizi del R. Museo Egizio di Torino, Torino 1855, p. 124, n. 7.
Posener, Georges, De la divinité du pharaon (Cahiers de la Société Asiatique 15), Paris 1960, p. 68, note 2.
Tosi, Mario-Roccati, Alessandro, Stele e altre epigrafi di Deir el Medina: n. 50001 - n. 50262 (Catalogo del Museo Eg. di Torino - Serie II. - Collezioni 1), Torino 1972, pp. 83–84, tav. p. 281.
