Барелеф от гробницата на Метджетджи в Сакара / Bassorilievo dalla tomba di Metjetji a Saqqara

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Bassorilievo dalla tomba di Metjetji a Saqqara

Bassorilievo in pietra calcarea

42 x 47 cm

Royal Ontario Museum, Toronto.

Per la decorazione di una tomba si sceglieva in primo luogo il campo figurativo, solitamente suddiviso in uno o più registri; successivamente l' artista definiva gli episodi che avrebbero riassunto il tema generale.

Quindi, per esempio, il raccolto del grano poteva comprendere uomini che mietono con falci, legano i fastelli e li mettono in un sacco, conducono asini e li caricano con i sacchi, e infine portano via i sacchi pieni.

Altre scene possono mostrare la trebbiatura, condotta facendo camminare mucche, pecore o asini sopra il grano, la setacciatura, la spulatura, la misurazione, lo stoccaggio del grano e l' ammucchiamento della paglia in covoni.

Ogni scena era resa unica dalle variazioni nella disposizione di particolari elementi, e le singole figure si distinguevano per la posizione di braccia, gambe ecc.

In questo modo si evitava la ripetizione di scene identiche.

Nel rilievo qui raffigurato, proveniente dalla tomba di Metjetji, gli asini che dovevano trasportare il grano sono condotti verso il campo.

L' elemento che rompe la monotonia dell' insieme é dato dall' animale che piega la testa verso il basso.

Ciò crea spontaneità e unicità.

Fonte e fotografia

Egitto 4000 anni di arte - Jaromir Malek - Edizioni Phaidon

Барелеф от гробницата на Метджетджи в Сакара

Варовиков барелеф

42 x 47 см

Кралски музей на Онтарио, Торонто.

За да се украси гробница, първата стъпка е била да се избере фигуративното поле, обикновено разделено на един или повече регистъра; след това художникът е определял епизодите, които биха обобщили общата тема.

Например, жътвата на пшеница може да включва мъже, които жънат със сърпове, връзват сноповете и ги поставят в чувал, водят магарета и ги товарят с чували, и накрая отнасят пълните чували.

Други сцени може да показват вършитба, извършвана чрез водене на крави, овце или магарета върху зърното, пресяване, веене, измерване, съхранение на зърното и подреждане на сламата в снопи.

Всяка сцена е била уникална чрез вариации в подредбата на определени елементи, а отделните фигури са били отличавани по позицията на ръцете, краката и т.н.

Това е избягвало повторението на идентични сцени.

В релефа, изобразен тук, от гробницата на Метджетджи, магаретата, носещи зърно, са водени към полето.

Елементът, който разчупва монотонността на цялото, е навеждането на главата на животното.

Това създава спонтанност и уникалност.

Източник и фотография

Египет 4000 години изкуство - Яромир Малек - Phaidon Editions

1. УВОД И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

Гробничният комплекс на Метджетджи (Metjetji) представлява един от най-значимите източници за изучаване на частната гробнична архитектура и релефна декорация от края на Пета и началото на Шеста династия (Късно Старо царство). Метджетджи е заемал важни административни и религиозни длъжности, сред които „Надзорник на кралските имоти“ (Imy-r st nswt), „Приятел на двореца“ (Smr w’ty) и „Жрец на култа към фараона“. Неговата гробница (мастаба), разположена в източния участък на некропола Сакара — в непосредствена близост до пирамидалния комплекс на фараона Унас (Unas), е била открита и частично разграбена през първата половина на XX век, след което релефни блокове от нея попадат в големи световни музейни колекции (Кралски музей на Онтарио в Торонто, Музеят Бруклин в Ню Йорк и Музеят на изкуствата в Лувъра).

Спецификация на паметника:

• Артефакт: Варовиков барелеф със селскостопанска сцена (транспорт на жито с магарета)

• Произход: Мастаба на Метджетджи, Сакара (Мемфиски некропол)

• Хронология: Старо царство, Късна V – Начало на VI династия (ок. 2350 – 2300 г. пр.н.е.)

• Материал и Техника: Фин варовик (Limestone); нисък релеф (bas-relief) с полихромни следи

• Размери: 42 см (височина) × 47 см (ширина)

• Местосъхранение: Кралски музей на Онтарио (Royal Ontario Museum), Торонто, Канада

• Основен Източник: Jaromír Málek, Egypt: 4000 Years of Art (Phaidon Press)

2. СТРУКТУРА И ИКОНОГРАФСКА ПРОГРАМА НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ СЦЕНИ

В стенописната и релефната програма на мастабите от Старото царство сцените от всекидневния живот (scènes de la vie quotidienne) изпълняват двойна функция: от една страна, те документално отразяват стопанската мощ на имотите на починалия сановник; от друга страна, притежават дълбок магико-религиозен смисъл. Наличието на изобразена жътва, транспортиране и складиране на зърно гарантира чрез силата на магическото изображение (Heka) непрекъснатото задоволяване на нуждите на душата (Ка) от храна в задгробния свят.

Процесът по изграждането и украсата на гробничната камера под ръководството на главния майстор-художник (Ssh-qd) следва стриктна методологическа последователност:

1. Определяне на фигуративното поле: Разчертаване на стената на един или няколко хоризонтални регистъра (registers), разделени от ясни базови линии.

2. Избор на епизодичен цикъл: Художникът подбира ключови микро-сцени, които синтезират пълния стопански процес — от сеитбата до хамбара.

3. Нанасяне на мрежа и скица: Нанасяне на червен пигмент за определяне на пропорциите според традиционния канон (18 квадрата височина за изправена човешка фигура).

4. Изрязване на релефа: Премахване на фона около фигурите (при нисък барелеф) и моделиране на анатомичните подробности.

Пълният Цикъл на Пшеничната Жътва

Пълната иконографска последователност на селскостопанския цикъл в гробниците от Сакара включва:

• Жътва: Мъже със сърпове от кремък и дърво, посичащи класовете;

• Пълнене и товар: Връзване на снопове, пълнене в чували и натоварване на магарета;

• Транспортиране: Водене на керван от магарета към вършитбеното поле;

• Вършитба: Тъпкане на зърното от стада от магарета, овце или говеда;

• Веене и съхранение: Пресяване, измерване от писари (Ssh) и изсипване в хамбари (Swnw).

3. СЕМИОТИЧЕН И СТИЛОВ АНАЛИЗ НА РЕЛЕФА ОТ ROM (ТОРОНТО)

В разглеждания варовиков панел от Торонто (42 × 47 см) е представен фрагмент от керван с магарета, носещи препълнени чували със зърно към вършитбеното поле. Фигурите са разположени в стегната ритмична композиция. Стриктният египетски канон изисква избягване на монотонното повторение на абсолютно идентични силуети (repetition without variation), което би довело до визуална стагнация и загуба на жизненост.

3.1. Разчупване на Монотонността чрез Динамика на Жеста

Художникът постига забележителна спонтанност чрез фини вариации в микро-позите на животните и техните водачи:

• Навеждането на главата: Ключовият композиционен акцент е магарето в предния/средния план, чиято глава е снижена надолу към земята. Това естествено поведение на животното — търсещо храна или уморено под тежкия товар — моментално разчупва строгата хоризонтално-вертикална геометрична мрежа.

• Позиция на крайниците: Задните и предните крака на магаретата са изобразени в различни фази на крачката, което внушава кинетично движение напред.

• Пластичност на чувалите: Чувалите със зърно, завързани върху гърба на животните, са моделирани с меки закръглени линии, подчертаващи физическата им тежест.

„Елементът, който разчупва монотонността на цялото, е навеждането на главата на животното. Това създава неповторима спонтанност, кинетична автентичност и уникалност в рамките на строгия каноничен растер.“

— Яромир Малек, Egypt: 4000 Years of Art

4. СРАВНИТЕЛЕН ИЗКУСТВОВЕДСКИ АНАЛИЗ

За да се оцени специфичното майсторство в гробницата на Метджетджи, артефактът трябва да се съпостави с аналогични селскостопански сцени от съседни мастаби в Сакара, като тези на Ти (Ti), Мерерука (Mereruka) и Птаххотеп (Ptahhotep). Докато в гробницата на Ти сцените са с изключителна монументалност и епическа плътност, при Метджетджи се наблюдава по-интимен, камерна лирика с изострено внимание към битовата детайлност и личния характер на работното ежедневие.

5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Барелефът от гробницата на Метджетджи в Кралския музей на Онтарио представлява бляскав пример за творческия гений на древноегипетските майстори от Старото царство. В рамките на каноничните изисквания за функционалност, яснота и магическа трайност, неизвестният скулптор е съумял да вплете елементи на жив натурализъм и художествена свобода. Чрез финото навеждане на главата на едно от магаретата, монотонният работен процес се превръща в траен паметник на човешкото и животинското ежедневие отпреди повече от четири хилядолетия.

6. ПОДРОБНА АКАДЕМИЧНА БИБЛИОГРАФИЯ

1. Badawy, A. (1968). A History of Egyptian Architecture: The First Intermediate Period, the Middle Kingdom, and the Second Intermediate Period. Berkeley: University of California Press.

2. Bárta, M. (2011). Swinton, J. (ed.). Journey to the West: The Old Kingdom Tombs in the Memphite Necropolis. Prague: Charles University in Prague.

3. Cherpion, N. (1989). Mastabas et hypogées d'Ancien Empire: Le problème de la datation. Bruxelles: Connaissance de l'Égypte ancienne.

4. Kanawati, N. (2003). Contrasting Scenes of Everyday Life in Old Kingdom Tombs. Australian Centre for Egyptology: Reports 19. Sydney: ACE.

5. Kaplony, P. (1976). Die Reliefs der Kapelle des Metjetji. Zürich: Engagement Protestant.

6. Málek, J. (2003). Egypt: 4000 Years of Art. London: Phaidon Press.

7. Piacentini, P. (2002). Les scribes dans l'Égypte ancienne: Volume I, Les institutions et les hommes. Paris: Cybele.

8. Robins, G. (2008). The Art of Ancient Egypt (2nd ed.). Cambridge, MA: Harvard University Press.

9. Simpson, W. K. (1976). The Offering Chapel of Sekhem-ankh-ptah in the Museum of Fine Arts, Boston. Boston: Museum of Fine Arts.

10. Vandier, J. (1964). Manuel d'archéologie égyptienne: Tome IV, Bas-reliefs et peintures - Scènes de la vie quotidienne. Paris: A. et J. Picard.

11. Ziegler, C. (1990). Le Louvre: Les antiquités égyptiennes. Paris: Éditions de la Réunion des musées nationaux.

Царят (император Траян) прави поклонение и предлага лодката хену от Сокар на Хатор, която кърми Ихи / Reliefs of the Mammisi (birth house), Temple of Hathor, Dendera

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Царят (император Траян) прави поклонение и предлага лодката хену от Сокар на Хатор, която кърми Ихи.

Римският император Траян е изобразен като фараон, предлагащ огърлица на богинята Хатор с щипки, изобразяващи лицето на самата богиня.

Император Траян прави поклонение и свири на систра пред Хатор, която суче Ихи.

Царят (император Траян) прави поклонение и предлага лодката хену от Сокар на Хатор, която кърми Ихи.

Reliefs of the Mammisi (birth house), 

Temple of Hathor, Dendera 

88-51 BC Ptolemaic Period, 1st century BC

A mammisi (mamisi) is an ancient Egyptian small chapel attached to a larger temple (usually in front of the pylons, built from the Late Period, and associated with the nativity of a god.

The word is derived from Coptic – the last phase of the ancient Egyptian language – meaning "birth place".

It dates back to the 30th dynasty Pharaoh Nectanebo I (379/378–361/360 BC), one of the last native rulers of Egypt. 

Equipped with a hypostyle by Pharaoh Ptolemy VI Philometor (181–145 BC) and with a peristyle by Ptolemy X Alexander I (110–88 BC), it was dedicated to Harsiese ("Horus son of Isis").

This 30th dynasty project was then repeated, by the Græco-Roman rulers, for some of the major shrines in the country.

The famous Roman mammisi – the less ancient one associated with the Dendera Temple complex – was built by Augustus immediately after his conquest of Egypt (31 BC). 

The murals show Augustus' far successor Trajan at the sacrificial ceremony for Hathor and are among the most beautiful in Egypt. 

The mammisi was dedicated to Hathor and her child Ihy.

On the abacus above the pillar capitals are representations of Bes as the patron god of birth. 

1. ВЪВЕДЕНИЕ И ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

След анексирането на Египет от Октавиан Август през 30 г. пр.н.е., римските императори (себастои / sebastoi) поемат традиционната роля на фараона — „Син на Ра“ (Sa-Ra) и „Господар на Двете земй“ (Neb-Tawy). За да поддържат космическия ред (Маат / Ma'at) и да осигурят социално-политическата си стабилност, римските владетели финансират мащабни строителни и реставрационни дейности в храмовите комплекси по Нил.

Архитектурният тип Маммиси (коптски: ma-n-misi, „място на раждане“) достига своя двоен богословски и артистичен връх именно през Птолемеевия и Римския период. Маммиси в Дендера, издигнато и декорирано по времето на император Траян (98–117 г. сл.н.е.), е посветено на раждането на божественото дете Ихи — син на Хатор от Дендера и Хор от Едфу. Релефите върху външните screen walls (интерколумни стени / псевдо-бариери) служат като визуален манифест на божественото раждане, кърменето и царското помазване.

2. АНАЛИЗ НА ПЪРВО ИЗОБРАЖЕНИЕ (СНИМКА 1)

Фараонът-Траян поднася колие Менит / Систрум на кърмещата Хатор и Ихи

[ Архитрав с Урейни кобри (Уреус корниз) ]
[ Крилат слънчев диск (Бехдети) ]
+-----------------------------------------------------------------------+
|  [Харпократ/Хар-па-хред]      [Хатор с рога,  [Траян с корона hemhem  |
|  с юношеска плитка и          слънчев диск,    и плетено колие/менит] |
|  пръст на устните            кърмеща Ихи]                            |
+-----------------------------------------------------------------------+
[ Растителен фриз от папируси и лотоси — символи на Първичния хълм ]

А. Композиционна структура и Архитектурно рамкиране

Релефът е разположен в правоъгълна ниша, рамкирана от декоративни торуси и завършваща с традиционния кавето корниз (cavetto cornice), над който се издига фриз от изправени урейни кобри (Uraei) с корони. Центърът на горната рамка е доминиран от Крилатия слънчев диск (Хор Бехдетски), разпространяващ защитно божествено излъчване над целия ритуал.

Основата на паното е заета от фриз с папирусови и лотосови стъбла, символизиращи блатните гъсталаци на Хемис (Chemmis) във Делтата — митичното място, където са скрити и отгледани новородените богове.

Б. Иконографски фигури и Семиотика

1. Император Траян (вдясно):

   • Дрехи и прическа: Владетелят е представен в профил според класическия египетски канон — гол до кръста, с традиционна плисирана пола (shendyt).

   • Коронация: Носи сложна корона Хемхем (Hemhem), изградена върху рога на овен, с три стръка папирус/тръстика, надвишени от слънчеви дискове и уреи. Тази корона подчертава триумфалната, слънчевата и творческата енергия на владетеля.

   • Ритуално действие: Императорът държи с двете си ръце и поднася богато украсено колие Менит (Menit) с противотежест и пекторал, интегриращ лика на богинята Хатор (с кравешки уши) и висящи уреи. Поднасянето на менит/систрум цели да омиротвори страховитата аспектна форма на богинята (Тефнут/Сехмет) и да отключи нейната майчина, благосклонна трансформация.

2. Хатор и Ихи (в центъра):

   • Богинята Хатор: Изобразена в впити дрехи, носеща слънчевия диск между лировидните рога на крава (Хаторическа корона). Ръката ѝ поддържа новородения ѝ син Ихи, когото тя кърми. Кърменето (nursing) от богиня е ключов теократичен момент: чрез божественото мляко престолонаследникът (и в преносен смисъл самият император) получава божествена субстанция, жизнена сила (Ка) и правото да управлява Земята.

   • Ихи (Ihy): Изобразен като дете-бог, стоящ пред майка си. Музикалното божество на радостта и екстаза тук приема ролята на царствения потомък.

3. Задния божествен съпровод / Харпократ (вляво):

   • Вляво стои мъжка/младежка божествена фигура (вероятно Хар-па-хред / Хор Детето) с юношеска плитка отстрани (Lock of Youth), с пръст, доближен до устните (символ на детството и мълчанието на посвещението), носещ Бялата корона (Hedjet) на Горен Египет и държащ символите на властта.

3. АНАЛИЗ НА ВТОРО ИЗОБРАЖЕНИЕ (СНИМКА 2)

Фараонът-Траян поднася Слънчевия диск на Ра-Хорахти и Хатор

[ Върховен корниз с Уреи и Крилат слънчев диск ]
+-----------------------------------------------------------------------+
|  [Ра-Хорахти / Ра-Харахте]   [Хатор]           [Траян с корона atef/  |
|  с глава на сокол и         с рога и          конусовиден хепзи и    |
|  слънчев диск               слънчев диск      поднасящ слънчев диск] |
+-----------------------------------------------------------------------+
|  [ Йероглифни текстове с литании и наименования на даровете ]         |
+-----------------------------------------------------------------------+
[ Растителен низ / Блатна флора ]

А. Ритуалът на поднасяне на Слънчевия диск (Jtn)

На второто пано император Траян е изобразен в десния регистър в молитвена и жертвоприносителна поза. Той издига с две ръце кръгъл Слънчев диск, поставен върху поставка/паница.

• Теологичен смисъл: Поднасянето на слънчевия диск (Offerings of the Sun Disc) е специфичен космологичен ритуал. Владетелят връща на боговете-създатели техния собствен светлинен и жизнен източник, потвърждавайки, че космическият цикъл е непрекъснат и че светлината и правилата на Маат се поддържат от неговото царуване.

Б. Божествената Триада / Приематели на дара

1. Хатор (в средата): Изобразена като пълноценна богиня с уес-скиптър (Was-scepter) и анх (Ankh), носеща рогата и диска. Тя действа като посредник и съпруга на слънчевия бог.

2. Ра-Хорахти / Хор от Бехдет (вляво): Богът с глава на сокол, коронован с големия слънчев диск и уреус. Той представлява изгряващото и пламтящо слънце. Присъствието му заедно с Хатор затваря богословския кръг на слънчево-хаторическото партньорство (Слънчевата око / Eye of Ra).

В. Облекло и иконография на Траян

Императорът носи релефна пола и специфична птолемейско-римска вариация на короната Атеф (Atef) или висока слънчева корона с рога и пера, подчертаваща победата над хаоса.

4. СЕМИОТИЧЕН И ТЕОЛОГИЧЕСКИ СИНТЕЗ

Символ / Елемент	Иконографско значение	Политико-религиозна функция (Римски Египет)
Колие Менит (Menit)	Музикален и регенеративен инструмент на Хатор.	Омиротворяване на страшното божество; осигуряване на плодородие и закрила за царя.
Кърмене (Nursing)	Предаване на божествено мляко и Ка.	Легитимация на Траян като законен фараон и син на Хатор.
Слънчев диск (Aten/Re)	Първичен източник на светлина, живот и Маат.	Демонстрация, че римският император поддържа сътворението и божествения ред.
Растителна основа	Първичният блат (Nun) и Хемис.	Препратка към сътворението и непрекъснатото раждане на космоса/царя.

Богословска програма на Дендера

Текстовете около фигурите, изписани в класически късен йероглифен курс (т.нар. Ptolemaic Hieroglyphs), съдържат стандартни царски епитети:

• "Господар на Двете земй (Autokrator Kaisar Traianos)..."

• "Даден да живее, като Ра, вечно..."

Чрез тези визуализирани ритуали Римският император престава да бъде външен завоевател и се превръща в абстрактния, вечен "Фараон", който поддържа мирозданието. Сцените в Маммиси не са просто портрети на реалния Траян (който никога не е посещавал лично Горен Египет), а теологични схеми, изискващи присъствието на идеализираната фигура на Царя за извършване на храмовите култове.

5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Релефите от Маммиси на Траян в Дендера представляват шедьовър на късното египетско релефно изкуство (sunk relief / вдаден релеф). В тях се преплитат древни митологеми за божественото раждане (Ихи/Харпократ) с империалната пропаганда на Римската империя. Чрез поднасянето на менит и слънчевия диск, Траян изпълнява своята космическа роля на посредник между хората и боговете, гарантирайки вечното възраждане на Египет.

Египетски религиозен календар - 18 август 2026 г. / Egyptian Religious Calendar - 18 August 2026

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Днес се празнува високо свещеният Уаг-празник на бог Озирис.

[От календара в „Храма на милионите години“ на цар Рамзес II в Абидос]

„Озирис дойде като „Сах“ (Sȝḥ, съзвездието Орион), Властелинът на виното в Уаг-празника“

(Текстове на пирамидите, 442).

𓁹𓊨𓀭 Wsjr, Озирис

Египетски религиозен календар - 18 август 2026 г.

Това е 7-ият ден от Техи (𓏏𓐍𓏭, Tḫy), първият месец от египетския лунен календар

Религиозни предписания:

𓄤𓄤𓄤 (което означава, че е благоприятен ден)

„Ако видите нещо на този ден, ще бъде добро“.

Today the highly sacred Uag-Feast of the God Osiris is celebrated.

[From the calendar in the "Temple of Millions of Years" of King Ramses II at Abydos]

“Osiris has come as 'Sah' (Sȝḥ, the Orion constellation), the Lord of wine in the Uag-Feast” 

(Pyramid Texts, 442). 

𓁹𓊨𓀭 Wsjr, Osiris

Egyptian Religious Calendar - 18 August 2026

It is the 7th day of Tekhy (𓏏𓐍𓏭, Tḫy), the first month of the Egyptian Lunar Calendar

Religious Prescriptions:

𓄤𓄤𓄤 (meaning that it is a favorable day)

“If you see anything on this day, it will be good”.

. Введение и литургичен контекст на празника Уаг (W3g)

Празникът Уаг (W3g / W3gy) е един от най-древните заупокойни и аграрно-космологични празници в древноегипетския литургичен календар, посвидетелстван още от епохата на Старото царство (IV династия) и кодиран в жертвените листи в Папирус Берлин 10005 и гробничните стенописи от Саккара, Бени Хасан и Тива.

Традиционно той се празнува на 18-ия ден от първия месец на сезона Вълнение (3ḫt), но в древноегипетската подвижна лунна година неговата абсолютна астрономическа дата варира, съвпадайки със седемнадесетия или осемнадесетия ден след хелиакалния изгрев на Сотис (Сириус) и първото новолуние на новата година.

В представения календарен фрагмент за 7-ия ден от месец Техи (Tḫy) се разкрива дълбоката синкретична връзка между настъпването на нилския разлив, соларно-стеларната митология и трансформацията на починалия в състояние на Акх (3ḫ).

II. Филологически и митологичен анализ на Текстовете от Пирамидите (Утърънс 442)

Цитатът:

„Озирис дойде като „Сах“ (Sȝḥ, съзвездието Орион), Властелинът на виното в Уаг-празника“

(Текстове на пирамидите, § 819a–b / Utterance 442)

съдържа три ключови богословски понятия от египетската сотериология:

1. Астрономическият синкретизъм: Озирис = Сах (Sȝḥ)

В Утърънс 442 Царят/Озирис е идентифициран със съзвездието Орион (Sȝḥ), а неговата женска съответка Изида — със Сотис/Сириус (Spdt).

• В египетската архаична астрономия хелиакалният изгрев на Сириус и появата на Орион на източния хоризонт след 70 дни невидимост маркират началото на новата година и приждането на Нил.

• Идването на Озирис като Sȝḥ означава, че богът е преминал през отвъдния свят (D3wt), преборвайки смъртта, и се въздига в небето като вечно съзвездие.

2. Озирис като „Властелин на виното“ (Nb jrp)

Връзката между Озирис, виното (jrp) и празника Уаг има както хтоничен, така и трансформиращ характер:

• Червеното вино като метафора на Нилската вода и кръвта: Първите придойшли води на Нил през месец Тот/Техи са имали червеникав цвят поради органичните наноси от Етиопия. Това „червено вълнение“ се асоциира с кръвта на разполовения Озирис и същевременно с ферментиращото вино.

• Екстатичният ритуал: Пиенето на вино по време на Уаг не е просто пиршество, а литургична опиваемост (tḫ), чрез която вярващите преминават отвъд границата на профанното съзнание, за да срещнат божественото.

III. Хеортология и епиграфика: Месец Техи (Tḫy) и календарен код 𓄤𓄤𓄤

1. Месец Техи (Tḫy / 𓏏𓐍𓏭)

Името на първия месец от древноегипетския календар (по-късно известен през Птолемейския период като Thoth / Тот) произлиза от думата за „пия“, „опивам се“ (tḫi) или от хидрологичния термин за „воден поток / вълнение“.

• Знаците 𓏏𓐍𓏭 подсилват идеята за Празника на опиването (Ḥ3b Tḫy), свързан с мита за Унищожението на човечеството и усмиряването на яростната богиня Секхмет чрез червена бира/вино, превърната от Ра в метафора на спасението.

2. Формулата 𓄤𓄤𓄤 (Nfr Nfr Nfr)

В календарите на щастливите и нещастните дни (напр. Папирус Каир 86637 и релефите от Рамесеума и Абидос) качеството на всеки ден се оценява с три йероглифни знака:

• 𓄤 (Nfr — красив, добър, благоприятен)

• 𓈢 (ˁḥ3 — боен, опасен, нещастен)

Трикратното изписване 𓄤𓄤𓄤 представлява абсолютна заупокойна и терапевтична пълнота — „напълно благоприятен ден“.

3. Предписанието: „Ако видите нещо на този ден, ще бъде добро“

Това предписание е пряк израз на древноегипетската теофанична предсказателност (m33 — виждане). На този ден границата между видимия (t3) и невиждания свят (D3wt) е тънка. Всяко видение, сън или поглед върху жертвеника на Озирис се счита за оракул и обещание за възраждане на душата Ка.

IV. Заключение

Литургичното съчетание на 7-ия ден от Техи с метафората за Озирис-Сах и Уаг-празника потвърждава, че в древноегипетската мисъл времето не е линейно, а циклично повторение на първичния съзидателен акт (Sp tpy). Пиенето на виното, виждането на доброто и астрономическият възход на Орион гарантират, че смъртта е преодоляна, а Нил и животът се завръщат отново.

Библиотеката на Тринити Колидж, Кеймбридж: MS R. 4. 38 – сборник от 17-ти век, каталогизиран от М. Р. Джеймс като „Италиански стихотворения“ / MS R. 4. 38 — a 17th-century miscellany cataloged by M.R. James as "Italian Poems."

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Another stop on this Interdict trail: Trinity College Library, Cambridge, MS R. 4. 38 — a 17th-century miscellany cataloged by M.R. James as "Italian Poems."

The volume is a patchwork of 104 leaves in at least four different hands, gathering pasquinate, canzoni, and satirical dialogues composed over roughly fifty years of Italian history—from the death of Andrea Doria (1560) to the Venice–Rome Interdict crisis of 1606–07. It came to Cambridge as a gift from Sir Henry Puckering, whose family library likely supplied these Italian manuscripts.

The real find here is an unpublished pasquinata: the "Ragionamento d'un Veneziano e un Zuechin sovra i Gesuiti (A Dialogue Between a Venetian and a Chioggia-man on the Jesuits), 366 lines in ottava rima, written in Venetian dialect on ff. 53r–60r. Two Venetian everymen trade gossip — earthy, obscene, unsparing — about the misdeeds of the Jesuits in the run-up to their expulsion from the Republic. It's satire of manners fused with high political stakes: a very local, very foul-mouthed vehicle for a very international quarrel. (This dialogue has just been edited and studied by Sofia Canzona and Luigi Alessandro Cappelletti in "Quaderni Veneti," 2018.)

Even the opening leaf of the manuscript sets the tone: four numbered pasquinate on facing pages, two on Clement VIII's annexation of Ferrara, and two on the Venice-Rome clash — including, fittingly, one titled "Su la partenza de' Gesuiti (On the departure of the Jesuits).

What's striking is how this Cambridge witness sits alongside two other manuscripts we've been tracing — one at the Biblioteca civica Bertoliana in Vicenza ("Venezia Parlante al Sommo Pontefice Paolo V," 1606) and one at the Biblioteca Marciana in Venice (Rari Ven. 291, with its blistering anti-papal canzoni: "Se Pescator sei, non sei Nettuno..."). Three collections, three cities, one crisis: the same pamphlet war — Venice defending her liberty, the Jesuits cast as Rome's loyal instrument and paying the price with half a century of exile — copied, recopied, and scattered across libraries from Venice to England.

The Interdict of 1606–7 didn't just produce official polemics from Sarpi and Bellarmine. It produced an entire underground literature of dialect verse, gossip, and mockery — and pieces of it, remarkably, still turn up uncatalogued or under-studied in special collections today.— в/ъв Trinity College Library, Cambridge.

Друга спирка по този път на Интердикта: Библиотеката на Тринити Колидж, Кеймбридж, MS R. 4. 38 — сборник от 17-ти век, каталогизиран от М. Р. Джеймс като „Италиански стихотворения“.

Томът е мозайка от 104 листа, писани от поне четири различни ръкописи, събиращи паскинати, канцони и сатирични диалози, съставени в продължение на приблизително петдесет години италианска история — от смъртта на Андреа Дория (1560 г.) до кризата с Интердикта между Венеция и Рим от 1606–1607 г. Той е дошъл в Кеймбридж като подарък от сър Хенри Пъкеринг, чиято семейна библиотека вероятно е предоставила тези италиански ръкописи.

Истинската находка тук е непубликувана паскината: „Ragionamento d'un Veneziano e un Zuechin sovra i Gesuiti“ (Диалог между венецианец и човек от Киоджа за йезуитите), 366 реда в ottava rima, написана на венециански диалект на стр. 53r–60r. Двама венециански обикновени хора си разменят клюки – земни, неприлични, безмилостни – за злодеянията на йезуитите в навечерието на изгонването им от Републиката. Това е сатира на маниерите, съчетана с високи политически залози: много локално, много сквернословно средство за много международна кавга. (Този диалог току-що беше редактиран и проучен от София Канцона и Луиджи Алесандро Капелети в „Quaderni Veneti“, 2018 г.)

Дори първият лист на ръкописа задава тона: четири номерирани паскинати на срещуположни страници, две за анексирането на Ферара от Климент VIII и две за сблъсъка между Венеция и Рим – включително, подходящо, един озаглавен „Su la partenza de' Gesuiti“ (За заминаването на йезуитите).

Поразителното е как този свидетел от Кеймбридж се намира редом до два други ръкописа, които проследяваме – единият в Biblioteca civica Bertoliana във Виченца („Venezia Parlante al Sommo Pontefice Paolo V“, 1606 г.) и единият в Biblioteca Marciana във Венеция (Rari Ven. 291, с неговите остри антипапски канцони: „Se Pescator sei, non sei Nettuno...“). Три колекции, три града, една криза: една и съща война с памфлети – Венеция защитава свободата си, йезуитите са представени като верен инструмент на Рим и плащат цената с половин век изгнание – копирани, прекопирани и разпръснати из библиотеки от Венеция до Англия.

Интердиктът от 1606–1607 г. не само е довел до официални полемики от Сарпи и Белармин. То е създало цяла подземна литература от диалектни стихове, клюки и подигравки — и части от нея, забележително, все още се появяват некаталогизирани или недостатъчно проучени в специални колекции днес. — в/ъв Библиотеката на Тринити Колидж, Кеймбридж. 

I. Паскината като лабиринт: Анатомия на непубликувания диалог

Сърцето на кеймбриджкия кодекс е непубликуваният доскоро диалог „Ragionamento d'un Veneziano e un Zuechin sovra i Gesuiti“ (ff. 53r–60r). Съставен от 366 реда в ottava rima на автентичен венециански диалект, той дава глас на двама обикновени граждани — венецианец и жител на Киоджа (zuechin).

От гледна точка на семиотиката на културата, тук се наблюдава фундаментален сблъсък между две регистрови системи:

• Висшата политика (Realpolitik): Международният конфликт между Папската държава на Павел V и Светлейшата република Венеция относно юрисдикцията над духовенството и суверенитета на държавата.

• Ниската карнавална култура: Сквернословният, плебейски диалог, в който високата теология е сведена до народна клюка, подземен хумор и плътски метафори за злодеянията на йезуитите.

Текстът функционира като карнавална маска: йезуитите — идеологическият авангард на Контрареформацията — не са опровергавани с томистки аргументи, а са развенчани чрез гиньолно изобличаване. Това е локално, плебейско оръжие за международна кавга, което напомня за раблезианския хумор, където тялото и неговите функции стават последна инстанция на истината срещу институционалната догма.

II. География на ръкописната война: Трите свидетеля

Поразителното в този филологически пъзел е картографирането на текстовата мрежа. Кеймбриджкият свидетел не съществува в изолация; той е част от подпоземна, контрабандна мрежа за разпространение на антипапски памфлети, която пресича границите на Континента:

Град / Библиотека	Ръкопис / Свидетел	Основен фокус / Текстови белези
Кеймбридж (Trinity College)	Ръкопис на Пъкеринг (104 листа)	„Ragionamento...“, паскинати за Ферара и заминалите йезуити („Su la partenza de' Gesuiti“).
Виченца (Biblioteca Bertoliana)	„Venezia Parlante...“ (1606 г.)	Персонифицираната Венеция, която говори и оспорва папския авторитет на Павел V.
Венеция (Biblioteca Marciana)	Rari Ven. 291	Остри антипапски канцони („Se Pescator sei, non sei Nettuno...“), метафоризиращи Петровия рибар.

Тази триада (Виченца – Венеция – Кеймбридж) разкрива как сатиричното оръжие на Венецианската република е било преписвано, пренасяно и съхранявано. В епоха, в която Индексът на забранените книги (Index Librorum Prohibitorum) опитва да затвори границите за еретичната мисъл, ръкописната сатира се промъква под формата на лични бележници и частни колекции, за да акостира най-накрая в протестантска Англия.

III. Подземната литература на Интердикта

В традиционната историография кризата с Интердикта от 1606–1607 г. се разглежда през сблъсъка на титани: високата канонична и държавническа мисъл на Паоло Сарпи (Паоло Сервита) срещу богословската апологетика на кардинал Роберто Белармин.

Анализът на кеймбриджкия том обаче ни задължава да преосмислим този наратив. Наред с официалните латински и италиански трактати, съществува и буйна подземна литература:

• Паскинати, заковавани по ъглите на площадите;

• Диалектни диалози, рецитирани по таверните на Риалто;

• Сатирични канцони, предавани от уста на уста.

Когато Павел V налага интердикта, забраняващ извършването на тайнства във Венеция, Републиката отговаря не само с правни протести, но и с изгонването на йезуитите, представени като пета колона на Рим. Сатирата се превръща в психотерапия за народа и инструмент за обществена мобилизация. Йезуитите плащат цената с половин век изгнание, а народният хумор ги съпровожда с песни и подигравки.

Епилог: Сянката на библиотеката

Защо тези текстове продължават да изплуват днес, некаталогизирани или недостатъчно проучени, в специалните колекции от Венеция до Кеймбридж? Навярно защото библиотеката е жива памет, която обича да крие тайните си в листовете, останали извън официалния канон.

Както казва самият францискански монах Адсон от Мелк на финала на своите спомени: „Habent sua fata libelli“ — книгите имат своя съдба. И понякога тази съдба е да запазят един нецензурен, но дълбоко свободен човешки глас, кънтящ през вековете от каналите на Венеция до тихото сигурно убежище на Тринити Колидж.

Сатиричният интердикт: Руини, диалект и подземен хумор в ръкописите от Кеймбридж, Виченца и Венеция

Автор: Специалист по медиевистика, текстология и ранномодерна ръкописна култура

Обект на изследване: Мембрана и хартиени свидетели на антипапската сатира по време на Венецианския интердикт (1606–1607 г.)

Локация на основния свидетел: Библиотека на Тринити Колидж, Кеймбридж (Trinity College Library, Cambridge), колекция на сър Хенри Пъкеринг (Sir Henry Puckering)

I. Текстологичен и кодикологичен профил на кеймбриджкия кодекс

Кеймбриджкият ръкопис представлява композитен том (codex facticius) от 104 хартиени листа, съставен от четири самостоятелни палеографски ръце (scribal hands). Неговото генериране обхваща хронологичен диапазон от приблизително петдесет години — от смъртта на генуезкия адмирал и държавник Андреа Дория (1560 г.) до кулминацията на дипломатическата и канонична криза с Интердикта между Светлейшата република Венеция (Serenissima) и Римския папа Павел V (1606–1607 г.).

1. Прованс и текстово пренасяне

Кодексът попада в сбирката на Тринити Колидж чрез дарението на сър Хенри Пъкеринг (1618–1701) — английски роялист и библиофил, чиято фамилна библиотека служи за мост между италианския контрабанден ръкописен пазар и английския протестантски хуманизъм. Наличието на тези полемични текстове в Англия документира ранномодерната мрежа за транснационален трансфер на подривна литература (libelli famosi), избягваща цензурата на Индекса на забранените книги (Index Librorum Prohibitorum).

2. Кодикологични особености на Лист 1 (f. 1r–1v)

Първата фолиационна единица задава концептуалния рамков програмен план на целия сборник. Тя съдържа четири номерирани паскинати (pasquinades), подредени паралелно на срещуположни страници:

• Анексията на Ферара (1598 г.): Две паскинати, насочени срещу папа Климент VIII (Алдобрандини) и неговата политика на териториална експанзия в Папската държава след смъртта на Алфонсо II д'Есте.

• Сблъсъкът с Венеция (1606 г.): Две сатирични творби за конфликта с Павел V (Боргезе), включително централния текст „Su la partenza de' Gesuiti“ („За заминаването на йезуитите“).

II. Семиотичен и филологически анализ на „Ragionamento d'un Veneziano e un Zuechin sovra i Gesuiti“

Основният филологически принос на кеймбриджкия кодекс е съхранението на уникалния диалог „Ragionamento d'un Veneziano e un Zuechin sovra i Gesuiti“ (ff. 53r–60r), редактиран и публикуван от София Канцона и Луиджи Алесандро Капелети (Quaderni Veneti, 2018).

   [Висша политика / Realpolitik]          [Карнавална ниска култура]
   • Павел V и Свещеният престол          • Диалектни форми (Венециански / Кьоджотски)
   • Суверенитет на Serenissima          • Плътски метафори и подземен хумор
   • Юрисдикция над духовенството         • Изгонване на Обществото на Исус
                   \                              /
                    \                            /
                     ▼                          ▼
               [СВИТЪК / ПАСКИНАТА (f. 53r–60r)]
            366 реда в ottava rima / Диалог

1. Метрика и диалектология

Текстът се състои от 366 реда, организирани в октави (ottava rima) — традиционна строфична форма, наследена от италианския епически хуманизъм (Боярдо, Ариосто), но пречупена тук през заупокойно-сатиричния регистър на народния език. Диалогът е водeн на автентичен венециански диалект (veneto) и неговия южен вариант от Кьоджа (zuechin / chioggiotto).

2. Социолингвистичен регистър и Бахтинова карнавализация

Диалогът противопоставя двама представители на плебейската класа (popolani). Според концепцията на Михаил Бахтин за народната смехова култура, текстът осъществява трайна карнавализация на теологичния дискурс:

• Сквернословие и корпоралност: Алчността, политическият интригизъм и моралният упадък, атрибутирани на йезуитите, не са опровергавани чрез канонично право (Ius Canonicum), а са изобличени чрез физиологични метафори, анатомичен хумор и поговорки.

• Локална идентичност срещу универсализъм: Чрез диалекта от Киоджа и Венеция идеологическият униформизъм на Римската курия е сведен до локална клюка, която служи като мобилизиращ социален ресурс за подкрепа на венецианското правителство.

III. Сравнителен рукописен ландшафт: Триадата Венеция – Виченца – Кеймбридж

Кеймбриджкият текст представлява брънка от широка текстова мрежа за подпоземна сатира, документирана в три ключови библиотеки:

Библиотечен депозит	Ръкописен сигнатур / Текст	Филологически и съдържателен анализ
Кеймбридж (Trinity College Library)	Ms. Puckering Collection (ff. 53r–60r)	„Ragionamento...“ — 366 реда ottava rima; диалектен диалог за депортацията на йезуитите и сатира на маниерите.
Виченца (Biblioteca civica Bertoliana)	„Venezia Parlante al Sommo Pontefice Paolo V“ (1606)	Персонифицирано прозопопеично произведение, в което Република Венеция говори директно с Римския папа.
Венеция (Biblioteca Nazionale Marciana)	Rari Ven. 291	Сборник с антипапски канцони. Включва метафоричния инципит „Se Pescator sei, non sei Nettuno...“, деконструиращ образа на Петровия рибар.

Тази мрежа разкрива, че антипапската пропаганда от 1606–1607 г. не е епизодичен изблик, а планирана ръкописна война (pamphlet war). Когато Венеция официално прогонва йезуитите — възприемани като шпионски инструмент на Испания и Ватикана — институционалната забрана е съпроводена от народна сатирична вълна, копирана и разпространявана в стотици екземпляри.

IV. Историографски ревизионизъм: Двете лица на Интердикта

Традиционната историография разглежда Венецианския интердикт предимно през полемиката между високите интелектуалци:

• Фра Паоло Сарпи (Paolo Servita): Официалният богослов на Републиката, защитаващ светския суверенитет над клира.

• Кардинал Роберто Белармин (Roberto Bellarmino): Водещият йезуитски апологет на папския примат (potestas indirecta).

Анализът на подпоземните ръкописи от Кеймбридж и Венеция налага историографска корекция. Полемиката от 1606–1607 г. се развива на две паралелни нива:

                  ┌──────────────────────────────────────────┐
                  │    ВЕНЕЦИАНСКИ ИНТЕРДИКТ (1606–1607)     │
                  └────────────────────┬─────────────────────┘
                                       │
            ┌──────────────────────────┴──────────────────────────┐
            ▼                                                     ▼
┌───────────────────────┐                             ┌───────────────────────┐
│     ОФИЦИАЛНО НИВО    │                             │    ПОДЗЕМНО НИВО      │
├───────────────────────┤                             ├───────────────────────┤
│ • Паоло Сарпи         │                             │ • Паскинати / Канцони │
│ • Роберто Белармин    │                             │ • Диалектни диалози   │
│ • Латински трактати   │                             │ • Полемика в таверните│
│ • Канонично право     │                             │ • Ръкописна сатира    │
└───────────────────────┘                             └───────────────────────┘

Сатиричният ръкописен корпус показва, че кризата не е останала само латинска академична диспутация, а е прераснала в медийно събитие от ранен модерен тип, където народната смехова култура е използвана като държавен инструмент за легитимация.

V. Заключение: Архивната текстуалност като палимпсест на историята

Откриването и проучването на некаталогизирани или недостатъчно анализирани текстове в сбирки като тази на Тринити Колидж потвърждава тезата, че библиотеката е динамичен архив от гласове. В листовете на кеймбриджкия кодекс е съхранен не просто литературен куриоз, а свидетелство за начина, по който народният хумор, диалектът и политическият прагматизъм са си съдействали в една от най-дълбоките кризи на ранномодерна Европа.