Фрагмент от декорация от изгубения параклис на гробницата на Небамун / Fragment of decoration from the lost tomb chapel of Nebamun

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Fragment of decoration from the lost tomb chapel of Nebamun, located in an unknown location in the Dra' Abu al-Naga necropolis on the West Bank at Thebes. This scene shows Nebamun's garden in the afterlife, resembling the actual gardens of New Kingdom nobles. The pool is full of birds and fish and surrounded by borders of flowers and trees, including sycomore-figs, date palms and dom palms. The scene is painted in accordance with the standard conventions of Egyptian art. 

In the upper right, the goddess Nut leans out of a tree and offers sycomore-figs to Nebamun (whose figure is now lost). On the left, a sycomore-fig tree speaks and greets Nebamun as the owner of the garden.

British Museum

Фрагмент от декорация от изгубения параклис на гробницата на Небамун, разположен на неизвестно място в некропола Дра' Абу ал-Нага на Западния бряг в Тива. Тази сцена показва градината на Небамун в отвъдния живот, наподобяваща истинските градини на благородниците от Новото царство. Басейнът е пълен с птици и риби и е заобиколен от цветя и дървета, включително смокини, финикови палми и древесни палми. Сцената е нарисувана в съответствие със стандартните конвенции на египетското изкуство.

В горния десен ъгъл богинята Нут се навежда от дърво и предлага смокини на Небамун (чиято фигура сега е изгубена). Вляво смокиново дърво говори и поздравява Небамун като собственик на градината.

Британски музей.

Райската градина на Небамун: Иконографски, пространствен и теологичен анализ на стенния стенопис EA37983 от Британския музей

Автор: Д-р Египтолог

Обект: Стенописен фрагмент „Градината в Отвъдното“

Произход: Изгубеният параклис-гробница на Небамун, Дра Абу ал-Нага (Западни Тива)

Период: XVIII-та династия, царуване на Аменхотеп III (ок. 1350 г. пр.н.е.), Ново царство

Настоящо местосъхранение: Британски музей, Лондон (Инв. № EA37983)

1. Введение и археологически контекст

Прочутият фрагмент с „Градината на Небамун“ е един от безспорните шедьоври на тиванската живопис от периода на Новото царство. Небамун е заемал високата държавна и сакрална позиция „Счетоводител на зърното в храма на Амон“. Въпреки че точната локация на неговата мастаба/гробница в некропола Дра Абу ал-Нага (или Шейх Абд ал-Курна) е изгубена за съвременната археология след разграбването ѝ през 1820-те години от Джовани Д'Атанаси, оцелелите стенописи разкриват занаятчийско майсторство от най-висок ранг.

Сцената представя идеалната есхатологична градина — синтез между реалното ландшафтно изкуство на египетската елита и сложните митологични концепции за вечното прераждане.

2. Анализ на пространствената перспектива и Египетския канон

Египетското изкуство от това време не използва линейна математическа перспектива, а разчита на т.нар. „аспектива“ (мултиперспективно изобразяване), за да предаде абсолютната същност и концептуалната пълнота на обектите.

                  +----------------------------------------------+
                  |         ГОРЕН РЕГИСТЪР: Дървета "легнали"    |
                  |         Богинята Нут (вдясно) + Смокиня      |
                  +----------------------------------------------+
                  |  +----------------------------------------+  |
                  |  |    КРАЙПРЕЖНА ЗОНА (Овощни храсти)    |  |
                  |  |  +----------------------------------+  |  |
                  |  |  |   БАСЕЙН (Поглед отгоре/План)   |  |  |
  ДЪРВЕТА         |  |  |   - Тилапии и нилски костур     |  |  | ДЪРВЕТА
  (Странично      |  |  |   - Патици и водни лилии        |  |  | (Странично)
  легнали)        |  |  +----------------------------------+  |  |
                  |  |    КРАЙПРЕЖНА ЗОНА (Овощни храсти)    |  |
                  |  +----------------------------------------+  |
                  +----------------------------------------------+
                  |       ДОЛЕН РЕГИСТЪР: Дървета "легнали"      |
                  |       (Финикови палми, сикомори)             |
                  +----------------------------------------------+

1. Басейнът (План отгоре): Правоъгълният басейн е изобразен директно отгоре (ортогонална проекция), разкриващ плътните сини вопи, изписани с вълнообразни линии за водна повърхност.

2. Фауната и флората (Изглед отстрани/Профил): Рибите, птиците, водните лилии (лотоси), както и четирите редици дървета около басейна, са „разгънати“ под 90 градуса спрямо краищата на правоъгълника. Те са представени в профил, ортогонално към водната площ, създавайки илюзията за заградено сакрално пространство.

3. Ботанически, зоологически и митологичен анализ

3.1. Водната екосистема на басейна

Водата е изпълнена с динамика и детайлност:

• Рибите: В басейна ясно се различават червеноперката тилапия (Oreochromis niloticus) и нилският костур. В древноегипетската митология тилапията е ключов символ на самосътворението и прераждането (поради факта, че инкубира оплодените си яйца и малки в устата си, „изплювайки ги“ като нов живот).

• Водоплаващите птици: Двойка диви патици се редуват с разцъфнали и пъпки на син и бял лотос (Nymphaea caerulea). Лотосът, потапящ се през нощта и разкриващ се при изгрев, е символична аналогия за изгряването на слънчевото божество Ра.

3.2. Дърветата и техният символизъм

Около басейна с аптекарска прецизност са изписани три основни вида дървета:

• Египетска сикомора (Ficus sycomorus): С характерните жълтеникаво-червени плодове, израстващи директно от ствола.

• Финикова палма (Phoenix dactylifera): С тежки златисто-кафяви гроздове от фурми.

• Дум палма (Hyphaene thebaica): Разпознаваема по ветрилообразните разклонения и твърдите си плодове.

4. Богословски сценарий: Богинята от дървото и персонажа на Сикомора

4.1. Връхният десен ъгъл: Богинята Нут

В горния десен ъгъл се наблюдава изключително важен теологичен мотив: богинята на небето Нут (или Хатхор/Изида в ролята си на „Господарка на Сикомора“) се подава директно от клоните на дървото.

• Тя държи съдове с хладка вода и поднос, изпълнен със смокини и хлебни дарове, които предлага на душата на Небамун (чието изображение в дясната част за съжаление е унищожено).

• Този акт гарантира на поккойния, че в Отвъдното той няма да страда от глад и жажда, приемайки подкрепа директно от божествения трансцендентен свят.

4.2. Вляво: Персонификацията на Сикоморовото дърво

В лявата зона на стенописа е изписан йероглифен текст, излизащ от клоните на сикоморовото дърво. Дървото е персонифицирано и „говори“ на Небамун, приветствайки го с думите:

„Собственикът на градината се разхожда под моите сенки, пие от водите на басейна и се наслаждава на плодовете...“

Дървото функционира като жив, разумно-духовен медиатор, приемащ стопанина си в неговото вечно, райско владение.

5. Заключение

Фрагментът British Museum EA37983 от гробницата на Небамун е уникален паметник, който надхвърля жанра на битовата пейзажна живопис. Сцената е комплексна картография на Рая (Sḫt-j3rw), където елементите на природата — риби, птици, палми и божества — работят в абсолютен симбиозен синхрон, гарантирайки на Небамун вечен живот, изобилие и хармония (Маат) сред сенките и хладните води на неговата нектарна градина.

Стенна сцена от мастабата на Птаххотеп в Саккара

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Wall scene from the mastaba of Ptahhotep at Saqqara. Ptahhotep was the vizier to king Djedkare Isesi of the 5th dynasty. Ptahhotep is, however, far better known as the reputed author of an instructional text called "The Maxims of Ptahhotep" or "The Instructions of Ptahhotep", which set out to teach young men proper conduct and ethical behaviour. As such, he is the world's earliest known named author. In the text, the vizier Ptahhotep was an elderly man of 96 years, ready to retire and to pass on his position to his son. The king approved of Ptahhotep's son succeeding him as vizier, but noted that the young cannot be born with wisdom and that they need the experience given by advanced age. Accordingly, Ptahhotep wrote the instructions to his son to give him wisdom and advice that can otherwise only be attained through experience.

It's worth noting that Ptahhotep is almost without doubt NOT the author of the "Instructions". The text was probably written during the 12th dynasty of the Middle Kingdom but, as was common, was attributed to a famed figure of the past to lend it authority and gravitas, which shows that Ptahhotep was still remembered as a wise man some 300 years after his death. There are several Egyptian texts which list famed authors of the past, and Ptahhotep is always among them.

In this scene we see Ptahhotep seated on a stool behind an offering table with the usual tall loaves of bread. Four registers show men bringing him offerings. Underneath the offering table are the standard requested offerings: "1000 bread, 1000 beer, 1000 alabaster, 1000 linen, 1000 cattle, 1000 fowl, 1000 antelope".

Стенна сцена от мастабата на Птаххотеп в Саккара. Птаххотеп е бил везир на цар Джедкаре Исеси от V-та династия. Птаххотеп обаче е много по-известен като автор на инструктажен текст, наречен „Максимите на Птаххотеп“ или „Инструкциите на Птаххотеп“, чиято цел е да научи младите мъже на правилно поведение и етично поведение. Като такъв, той е най-ранният известен автор в света с име. В текста везирът Птаххотеп е възрастен мъж на 96 години, готов да се пенсионира и да предаде поста си на сина си. Царят одобрил сина на Птаххотеп да го наследи като везир, но отбелязал, че младите не могат да се родят с мъдрост и че се нуждаят от опита, даден от напредналата възраст. Съответно, Птаххотеп написал инструкциите на сина си, за да му даде мъдрост и съвети, които иначе могат да бъдат постигнати само чрез опит. Струва си да се отбележи, че Птаххотеп почти без съмнение НЕ е авторът на „Инструкциите“. Текстът вероятно е написан по време на 12-та династия на Средното царство, но, както е било обичайно, е бил приписван на известна личност от миналото, за да му се придаде авторитет и сериозност, което показва, че Птаххотеп все още е бил запомнен като мъдрец около 300 години след смъртта си. Има няколко египетски текста, които изброяват известни автори от миналото, и Птаххотеп винаги е сред тях.

В тази сцена виждаме Птаххотеп, седнал на стол зад маса за дарения с обичайните високи хлябове. Четири регистъра показват мъже, които му носят дарове. Под масата за дарения са стандартните поискани дарове: „1000 хляб, 1000 бира, 1000 алабастър, 1000 лен, 1000 говеда, 1000 птици, 1000 антилопи“.

Иконографски и филологически анализ на заупокойната сцена от мастабата на везира Птаххотеп в Саккара

Обект: Мастаба на Акхетхотеп и Птаххотеп, Саккара (Западен некропол)

Датировка: V-та династия, царуване на Джедкаре Исеси (ок. 2414 – 2375 г. пр.н.е.), Старо царство

1. Введение и историко-литературен контекст

Представеният релеф от западната стена на параклиса за дарове в мастабата на Птаххотеп в Саккара е един от най-изисканите примери за нисък барелеф (bas-relief) с полихромия от периода на Късната V-та династия.

Везирът (ṯjjtj z3b ṯ3tj) Птаххотеп заеема централно място не само в държавната администрация на Джедкаре Исеси, но и в по-късната египетска културна памет. Макар текстът „Максимите на Птаххотеп“ (Sebayt) да е съставен физически през Средното царство (XII-та династия) — епиграфиката и езиковите архаизми го доказаха убедително, — псевдоепиграфското му приписване на този везир показва, че той е възприеван като първообраз на египетския мъдрец (s3w) и пазител на социално-космическия ред (M3ʿt).

2. Композиционен анализ и пространствена хиерархия

Сцената следва класическия канон на заупокойното пиршество (оферторна сцена), разработен през Старото царство, при който визуализацията служи за вечна магическа активация на материалите чрез формулата за пресътворяване.

+-------------------------------------------------------------------------+
|                              ВЕРТИКАЛЕН ЙЕРОГЛИФЕН ТЕКСТ (Имена и титли)|
+-----------------------------------+-------------------------------------+
|                                   |  Регистър 1: Жреци и ритуални актове |
|   ФИГУРА НА ПТАХХОТЕП             +-------------------------------------+
|   - Седнал на стол с лъвски крака |  Регистър 2: Носители на дарове     |
|   - Помазване с миро (*st-Hb*)    +-------------------------------------+
|                                   |  Регистър 3: Жертвоприношение       |
|   МАСА ЗА ДАРОВЕ (*ḫ3wt*)         +-------------------------------------+
|   - Вертикални резенчета хляб     |  Регистър 4: Процесия с животни     |
+-----------------------------------+-------------------------------------+
|       ПРОФУЗИЯ ОТ ДАРОВЕ И ЙЕРОГЛИФНИ ЗАУПОКОЙНИ СИМВОЛИ (1000/ḫ3)      |
+-------------------------------------------------------------------------+

2.1. Изображението на везира

Птаххотеп е изобразен в уголемен мащаб (иератична пропорция), седнал на традиционен стол с ниска облегалка и крака, оформени като лъвски лапи, стъпили върху малки кубчета (символ на закрила и власт).

• Жест: Дясната му ръка е свита пред гърдите, вдигайки съд с благовонно масло кoъм носа си — акт на вдишване на „сладкия дъх на живота“ (ṯ3w n ʿnḫ) и ритуално помазване (st-Hb).

• Облекло: Той носи къса плисирана перука и фино изработена ленена престилка (šndjt), демонстрираща високия му социален статус.

3. Филологически и символен анализ на Оферторната маса (ḫ3wt)

Централният елемент пред Птаххотеп е масата за дарове, изградена от единствен централен стълб и плот.

3.1. Вертикалните елементи върху масата

Върху плота са подредени изправени, стилизирани продълговати предмети. В по-ранната египтология те често се интерпретираха като „вертикални резенчета хляб“ (stwt). Съвременният иконографски анализ обаче показва двойственото им значение: те визуално наподобяват и стилизирано поле с тръстика — алюзия за Полетата на Иару (Sḫt-j3rw), откъдето мъртвият получава вечно препитание.

3.2. Регистърът с хилядните дарове (ḫ3) — Под масата

Под плота на масата и около крака ѝ виждаме прецизно издълбани йероглифни знаци, представляващи класическата заупокойна формула за провизии (prt-ḫrw — „излизане на гласа“):

       𓆼 (ḫ3 = 1000)
    +------+------+------+------+
    𓏏 (t)  𓏋 (hnkt) 𓍱 (šs) 𓋲 (mnḫt)
   (хляб)  (бира) (алабастър) (лен)

1. Знакът Lotus/Lotus stalk (𓆼 - ḫ3): Над всеки символ за дар е изсечен знакът за лотосов цвят със стъбло, който в египетската математическа йероглифика означава числото 1000. Чрез магическото действие на писмото, изобразените предмети се умножават по хиляда за вечността.

2. Иконографски разчит на символите:

   • 𓏏 (t / t-wr) – Хляб (конусовиден/кръгъл хляб).

   • 𓏋 (ḥnqt) – Бира (изробразена чрез характерния глинен съд за бира).

   • 𓍱 (šs) – Алабастър / съдове за миро (изобразен като малък алабастров съд за мехлеми).

   • 𓋲 (mnḫt) – Лен / дрехи (изобразен чрез знак за плат с ресни).

   • 𓃾 (jḥ) – Едър рогат добитък (говеда).

   • 𓅿 (3pd) – Птици (водоплаващи птици/патици).

   • 𓄛 (rn) – Пустинни животни / антилопи.

4. Анализ на четирите регистъра вдясно

Вдясно от масата за дарове, пространството е разделено на четири хоризонтални регистъра, които изобразяват физическото пренасяне и подготовка на даровете:

• Първи (горен) регистър: Ритуални майстори и жреци лектори (ḫrj-ḥ3bt), извършващи ритуала по пречистване (sʿnḫ) и четене на заупокойните свиъци.

• Втори регистър: Носители на дарове (w3pwtj), които пренасят съдове с вино, бира, лотосови цветя и снопове с храна.

• Трети и Четвърти регистър: Сцени с вотивни животни. Виждат се козели, антилопи и говеда, водени от прислужници. Животните са представени с изключителен натурализъм — характерен белег за майсторите от школата в Мемфис по време на V-та династия.

5. Заключение

Релефът от гробницата на Птаххотеп не е просто декоративно пано, а функционален магически апарат. В концепцията на древните египтяни, ако физическите дарове спрат да бъдат донасяни от живите potomci (поради забрава или упадък на култа), визуалното им съществуване върху стената, съчетано с надписаните йероглифи за „1000 от всичко добро и чисто“, гарантира чрез силата на Словото (mdw-nṯr), че душата Ка (k3) на Птаххотеп няма да гладува в Отвъдното.

Изчерпателно монографично изследване: Оферторната сцена от параклиса на везира Птаххотеп в Саккара

Автор: Д-р Египтолог

Паметник: Мастаба D64 (Комплекс Акхетхотеп и Птаххотеп), Саккара, Египет

Период: V-та династия, Старо царство (управление на царете Ниусере Ини / Джедкаре Исеси, ок. 2450–2375 г. пр.н.е.)

Техника: Изключително фин полихромен нисък барелеф (bas-relief) върху варовик

1. Богословска концепция и теологичен строеж на сцената

В концептуалната рамка на древноегипетската заупокойна архитектура, оферторната сцена от западната стена на мастабата не е просто портретно изображение или историческа възпоменателна плоча. Тя функционира като магико-ритуален генератор за пресътворяване на материята.

Погребалният параклис (культова стая) е зоната на контакт между света на живите (тленния свят) и света на мъртвите (Отвъдното / Дуат). Чрез изобразяването на везира пред оферторната маса, древноегипетските майстори материализират принципа „дублиране чрез словото и образа“.

Ако живите потомци или заупокойните жреци (ḥmw-k3) престанат да донасят физически дарове на масичката за либации, релефът и съпътстващите го йероглифни текстове поемат тази функция за вечността. Погледнат през призмата на сакралната математика, всеки елемент тук има точно дефинирано метафизично съответствие.

2. Иконографски и семиотичен анализ на фигурата на Птаххотеп

   ПТАХХОТЕП
   [ Глава с плисирана перука ]
           │
   [ Вдишване на миро: st-Hb ] ───► Връзка с "дъха на живота" (ṯ3w n ʿnḫ)
           │
   [ Седнал на стол: ms-wt ]  ───► Лъвски лапи (мощ/защита) + подложки
           │
   [ Ленена престилка: šndjt ] ───► Власт, административен чин

2.1. Поза, жестове и канонични пропорции

Птаххотеп е изобразен с помощта на класическата пропорционална мрежа от 18 квадрата (от линията на стъпалата до линията на косата), въведена през Старото царство. Неговият мащаб е значително по-голям от този на прислужниците и жреците — иератична пропорция, подчертаваща социалната и духовна доминанта на везира.

• Жестът с лявата и дясната ръка: С дясната си ръка той държи малък, елегантен цилиндричен съд с парфюмирано мехлемет/миро (st-Hb — едно от Седемте свещени масла) до носа си. Вдишването на аромата символизира възвръщането на жизнената сила (Ка) и постигането на състоянието на Ах (трансформиран, просветлен дух). Лявата му ръка е свита в юмрук/почива върху бедрото в знак на вътрешна стабилност и авторитет.

• Столът за дарове: Птаххотеп е седнал на стол с ниска облегалка, чиито крака са оформени като лъвски лапи, стъпили върху издигнати блокове. В древноегипетската зооморфна символика лъвът защитава границата между Изтока и Запада (вчера и утре).

3. Дълбочинен анализ на Оферторната маса (ḫ3wt) и „Хилядните дарове“

3.1. Структура на масата и вертикалните резенчета хляб

Централният стълб поддържа широка каменна плоча. Върху нея са подредени 16 изправени, стилизирани вертикални елемента.

• Първична интерпретация: Вертикално разрязани високи хлябове (stwt), традиционни за IV и V династия.

• Втора (езотерична) интерпретация: Изображението пресъздава идеограмата за Полетата на тръстиката / Иару (Sḫt-j3rw). Подредените хлябове визуално наподобяват избуяла тръстика, осигурявайки на Птаххотеп вечен достъп до райските градини на Озирис.

                  ============================= (Плоча)
                  |  |  |  |  |  |  |  |  |  |  (16 хляба / Тръстика)
                  =============================
                               │
                       [Централен стълб]
                               │
         ──────────────────────┴──────────────────────
        │                                             │
   [ Лява зона: Текстово-символен блок ]    [ Дясна зона: Провизии ]

3.2. Дешифриране на Йероглифния регистър под масата (Заупокойни формули)

В нишата под плота на масата са разположени два основни сектора от знаци и предмети, организирани с изключителна геометрична прецизност:

Ляв сектор (Магически знаци за умножение):

Всеки знак е коронован със символа 𓆼 (ḫ3) — стилизиран лотосов цвят с извито стъбло, който в египетската бройна система обозначава 1000. Под всеки такъв знак е разположен пиктограм на конкретно блага:

1. 𓆼 + 𓏏 (ḫ3 n t): 1000 хляба.

2. 𓆼 + 𓏋 (ḫ3 n ḥnqt): 1000 съда с бира.

3. 𓆼 + 𓍱 (ḫ3 n šs): 1000 съда от алабастър (за етерични масла и мазила).

4. 𓆼 + 𓋲 (mnḫt): 1000 снопа/парчета фин ленен плат (за мумификация и облекло).

Десен сектор (Животински дарове и хранителни запаси):

1. 𓆼 + 𓃾 (ḫ3 n jḥ): 1000 глави едър рогат добитък (говеда).

2. 𓆼 + 𓅿 (ḫ3 n 3pd): 1000 птици (гъски, патици и жерави).

3. 𓆼 + 𓄛 (ḫ3 n ghs / rn): 1000 антилопи / газели от пустинята.

Срещу стълба на масата са изобразени и реални предмети: алабастров съд за измиване на ръцете (ḥs-ваза) в поставка, кани за либация и голям глинен съд за съхранение на храна.

4. Регистрите с процесиантските сцени (Вдясно от масата)

Пространството пред Птаххотеп е разделено на четири хоризонтални регистъра, чието четене се извършва отгоре надолу и отдясно наляво (по посока на погледа на фигурите, движещи се към везира):

+-----------------------------------------------------------------------------+
| РЕГИСТЪР 1: Жреци лектори (ḫrj-ḥ3bt) — Извършване на ритуала "s3ḫw"         |
+-----------------------------------------------------------------------------+
| РЕГИСТЪР 2: Носители на дарове (w3pwtj) — Лотоси, папируси и напитки       |
+-----------------------------------------------------------------------------+
| РЕГИСТЪР 3: Клане и подготовка на жертвени животни (*ḫft-r-sḫt*)            |
+-----------------------------------------------------------------------------+
| РЕГИСТЪР 4: Процесия с пустинни животни и говеда (Антилопи и кози)         |
+-----------------------------------------------------------------------------+

Регистър 1: Духовният и ритуален акт

Тук виждаме жреците лектори (ḫrj-ḥ3bt), които изпълняват ритуалите по пречистване. Един от тях коленичи и рецитира заупокойните слова от папирусов свитък. Това са т.нар. „Прославяния“ (s3ḫw) — произнасянето на йероглифния текст съживява духа на Птаххотеп и прави възможно приемането на даровете.

Регистър 2 и 3: Материалното осигуряване

Прислужниците носят лотосови цветя (символ на сътворението и възраждането), съдове с младо вино и бира. Долу се виждат сцени на жертвоприношение — връзването и пробождането на жертвения бик. В египетската митология жертвеното животно представлява хаотичните сили на Сет, които биват подчинени и превърнати в храна за правдивия мъртъв (m3ʿ-ḫrw).

Регистър 4: Добитък от именията

В най-долния регистър се вижда процесия от пустинни животни — антилопи, газели и рогат добитък, водени от пастири. В йероглифния надпис над тях са посочени имената на конкретните имения (njwt) на Птаххотеп, създадени за издръжка на неговия погребален култ.

5. Заключителен синтез

Релефът от гробницата на Птаххотеп в Саккара представлява връх в развитието на мемориалното изкуство от Старото царство. В него се преплитат:

1. Високото занаятчийско майсторство на каменоделците от школата в Мемфис.

2. Прецизният епиграфски канон, в който текстът и изображението са неразривно свързани.

3. Философско-религиозната концепция за победата над смъртта чрез Маат (порядъка), където духът на везира получава вечно препитание, хармония и статус на просветен предък (3ḫ).

4. I. Архитектура, иконография и релефи от мастабата на Птаххотеп в Саккара

   • Davies, Norman de Garis. The Mastaba of Ptahhetep and Akhethetep at Saqqareh. Part I: The Chapel of Ptahhetep and the Hieroglyphs. London: Archaeological Survey of Egypt / Egypt Exploration Fund, 1900. (Фундаменталното първо пълно заснети и епиграфско проучване на параклиса).

   • Davies, Norman de Garis. The Mastaba of Ptahhetep and Akhethetep at Saqqareh. Part II: The Mastaba. The Chapel of Akhethetep. London: Archaeological Survey of Egypt / Egypt Exploration Fund, 1901.

   • Harpur, Yvonne. Decoration in Egyptian Tombs of the Old Kingdom: Studies in Orientation and Scene Content. London: Kegan Paul International, 1987. (Детайлен анализ на канона, оферторните регистри и пространственото разположение на сцените с маса за дарове).

   • Lapp, Günther. Typologie der Särge und Sargkammern von der 6. bis zur 13. Dynastie. Heidelberg: Orientverlag, 1993.

   • Moussa, Ahmed M., & Altenmüller, Hartwig. Das Grab des Nianchchnum und Chnumhotep. Archäologische Veröffentlichungen 21. Mainz am Rhein: Philipp von Zabern, 1977. (За сравнителен анализ на иконографията на заупокойните пиршества през V-та династия).

   II. Заупокойни ритуали, формула за дарове (prt-ḫrw) и символика

   • Barta, Winfried. Aufbau und Bedeutung der altägyptischen Opferformel. Ägyptologische Forschungen 24. Glückstadt: J.J. Augustin, 1968. (Ключов труд за дешифрирането и развитието на формулата за дарове и символиката на числото 1000/ḫ3).

   • Ikram, Salima. Choice Cuts: Meat Offering in Ancient Egypt. Leuven: Peeters, 1995. (Анализ на регистрите с клане на добитък и жертвоприношения в мастабите от Старото царство).

   • Manuelian, Peter Der. Slab Stelae of the Giza Necropolis. Publications of the Pennsylvania-Yale Expedition to Egypt 7. New Haven and Philadelphia: Peabody Museum of Natural History, 2003. (Изучаване на произхода на оферторната маса, вертикалните хлябове и геометричната мрежа).

   III. Текстология и литературна традиция: „Инструкциите на Птаххотеп“

   • Gunn, Battiscombe. The Instruction of Ptah-Hotep and the Instruction of Ke'Gemni: The Oldest Books in the World. London: John Murray, 1906.

   • Lichtheim, Miriam. Ancient Egyptian Literature: Volume I: The Old and Middle Kingdoms. Berkeley: University of California Press, 1973 (reprinted 2006). (Съдържа класическия превод и критическия коментар на „Максимите на Птаххотеп“).

   • Parkinson, Richard B. Poetry and Culture in Middle Kingdom Egypt: A Social Theory of Middle Kingdom Literature. London: Continuum, 2002. (Анализ на приписването на съчинението от XII-та династия на везира от V-та династия).

   • Žába, Zbyněk. Les Maximes de Ptahhotep. Prague: Éditions de l'Académie Tchécoslovaque des Sciences, 1956. (Стандартно филологическо издание на йератическите папируси, съдържащи текста).

   IV. Миниатюрни саркофази и култ към животинските мумии (Птолемейски период)

   • Dodson, Aidan. Ancient Egyptian Animal Mummies: A Select Bibliography. London: Golden House Publications, 2005.

   • Ikram, Salima (Ed.). Divine Creatures: Animal Mummies in Ancient Egypt. Cairo: The American University in Cairo Press, 2005. (Основно изследване за вотивните животински мумии, дървените контейнери и ролята на Анубис и птиците Ба).

   • Taylor, John H. Death and the Afterlife in Ancient Egypt. London: British Museum Press, 2001. (Включва каталожни анализи на погребални предмети от Късния и Птолемейския период от колекцията на Британския музей).

Мерерука - Погребалната камера / Mereruka - The funerary chamber

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН 

Мерерука - Погребалната камера.

Погребалната камера на Мерерука е част от масивната Мастаба на Мерерука, разположена в некропола Саккара близо до Кайро. Мерерука е бил могъщ везир по време на управлението на цар Тети от Шеста династия. Масивната му семейна гробница разполага с над 30 украсени стаи над земята, докато самите подземни скални гробни камери са скрити под структурата. Саккара, точно на север от пирамидата на Тети. Около 31 до 32 камери в комплекса мастаба. Разделени на апартаменти за Мерерука (21 стаи), съпругата му Уотет-хет-хор (наричана още Сешсешет, 5 стаи) и сина им Меритети (5 стаи). До подземния гроб на Мерерука се стига чрез вертикална шахта, спускаща се от стая А11 в неговата част на мастабата. Прости скални подземни камери, издълбани дълбоко в скалната основа под масивната кирпичена и каменна надстройка. Проектиран да съхранява сигурно каменния саркофаг и физическите останки на везира, изолиран от активния надземен погребален параклис, където са се извършвали приношенията „ка“ (дух).

Mereruka - The funerary chamber .

The funerary burial chamber of Mereruka is part of the massive Mastaba of Mereruka located in the Saqqara necropolis near Cairo. Mereruka was a powerful vizier during the Sixth Dynasty reign of King Teti. His massive family tomb features over 30 decorated rooms above ground, while the actual subterranean rock-cut burial chambers lie hidden beneath the structure. Saqqara, directly north of the Pyramid of Teti. Around 31 to 32 chambers in the mastaba complex. Divided into suites for Mereruka (21 rooms), his wife Watet-khet-hor (also called Seshseshet, 5 rooms), and their son Meryteti (5 rooms). The underground burial vault for Mereruka is reached via a vertical shaft descending from room A11 within his section of the mastaba. Simple rock-cut underground chambers carved deep into the bedrock beneath the massive mudbrick and stone superstructure. Designed to securely house the stone sarcophagus and the physical remains of the vizier, isolated from the active above-ground mortuary chapel where the "ka" (spirit) offerings were performed.

Миниатюрен саркофаг, изработен от боядисано дърво с птици ба и чакал / Miniature sarcophagus made from painted wood with ba birds and a jackal

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Miniature sarcophagus made from painted wood with ba birds and a jackal. Ptolemaic Period. Provenance unknown. British Museum EA36425.

Миниатюрен саркофаг, изработен от боядисано дърво с птици ба и чакал. Птолемейски период. Произходът неизвестен. Британски музей EA36425.

Египтологичен анализ: Миниатюрен дървен саркофаг за мумия на животно/сокол (Птолемейски период)

Инвентарен номер: Британски музей, EA36425

Период: Птолемейски период (ок. 305–30 г. пр.н.е.)

Материал: Изрисувано и полихромно дърво, стуко (гипсова замазка)

Функция: Погребален контейнер (миниатюрен саркофаг) за свято животно или вотивна мумия (най-често сокол, сова или малък бозайник)

1. Текнологичен и морфологичен анализ

Предметите от този тип представляват характерни за Късния и Птолемейския период миниатюрни ковчези, предназначени да съхраняват мумифицирани останки на животни, свързани с определени божества (в случая най-вероятно сокола на Хор или Амон-Ра).

• Конструкция: Основното тяло е правоъгълна дървена кутия с извити краища, наподобяваща формата на традиционен саркофаг/ковчег (pr-nw или саркофаг със сводест капак). Върху дървото е нанесена тънка замазка от щук (гипс), върху която са нанесени пигментите.

• Скулптурна композиция върху капака:

  • Лежащ чакал (Анубис/Уепуаует): В центъра на капака е разположена триизмерна фигура на легнал чакал, издигнат на нисък постамент. Чакалът е с черен пигмент и светла (жълтеникаво-бяла) панделка/огърлица около врата — класически иконографски белег на Анубис като Inpw xnty-sx-ntjr („Анубис, който е на чело на божествената шатра“ / Пазител на некропола).

  • Птици Ба (Ba-birds): В четирите ъгъла на капака са монтирани четири отделни фигури на птици с човешки глави (Ба), всяка носеща слънчев диск над главата си. Фигурите са с добре запазени полихромни детайли (червени, зелени/сини, жълти и бели пигменти), изобразяващи пера и анатомични подробности.

2. Иконографска и религиезна интерпретация

Символика на Ба и Анубис:

Четворното повторение на птицата Ба в ъглите символизира четирите посоки на света и пълнотата на проявлението на духа. Поставянето на слънчевите дискове над главите на Ба ги свързва пряко със слънчевия култ (Ра/Хор) и с концепцията за прераждане чрез слънчевия цикъл.

Чакалът Анубис в центъра осигурява магическа защита на съдържанието вътре в ковчега и ръководи процеса на мумификацията и преминаването в Отвъдното (Дуат).

• Странични панели: Външните стени на кутията са покрити с регистри от релефни/изписани фигури. Ясно се виждат поредици от защитни божества, гении и крилати фигури (възможно е изобразяване на четирите сина на Хор: Амсет, Хапи, Дуамутеф и Кебехсенуеф, както и богините Изида и Нефтида).

• Свещена и вотивна роля: През Птолемейската епоха масовият култ към свещените животни достига своя връх. Поклонниците са купували такива миниатюрни саркофази с мумифицирани птици или малки животни като вотивни дарове (votive offerings) в храмовите комплекси, за да спечелят благоволението на божеството.

3. Състояние на запазеност и епиграфски бележки

• Запазеност: Изключително добра цялостна структура. Налице е известна загуба на полихромния слой и напукване на гипсовата замазка по страничните панели поради естественото съсъхване на дървото. Върху предния панел ясно се вижда нанесеният музейен регистрационен номер 36425.

• Епиграфика: По страничните релефи има остатъци от йероглифни колони, които най-често съдържат стандартни формули за закрила (djed-mdw in... – „Думи, изречени от...“) или заупокойната формула Htp-di-nsw (Кралското предложение).

4. Заключение

Артифактът British Museum EA36425 е изключителен пример за късногипетското погребално изкуство от Птолемейския период. Той демонстрира синтеза между занаятчийската майсторска изработка на дървени вотивни предмети и комплексна религиозна символика, обединяваща слънчевите трансформации (птиците Ба със слънчеви дискове) и хтоничните защитни сили (Анубис).

Релеф (bas-relief) от Храма на Сети I в Абидос

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Иконографски и богословски анализ на зооантропоморфния релеф на Нефертум от Мемориалния комплекс на Сети I в Абидос

Контекст: Храм на милионите години на цар Сети I (Ḥwt-nṯr-Mn-Mꜥꜥt-Rꜥ), Абидос, XIX Династия (ок. 1294–1279 г. пр.н.е.)

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване предлага детайлен иконографски, стилистичен и иконологичен анализ на варовиковия нисък релеф (bas-relief) от Храма на Сети I в Абидос. Обект на проучването е рядката териоморфна (лъвска) иконография на бог Нефертум — син на Мемфиската триада. Анализират се богословските измерения на сложната му корона (съчетаваща сокол и лотосов цвят), ролята на Мемфиското богословие през Новото царство, както и високата художествена стойност на пластичното моделиране от епохата на ранната 19-та династия.

1. Археологически и исторически контекст

Храмът на Сети I в Абидос е един от най-забележителните паметници на Древен Египет, известен с ненадминатото си качество на ниския варовиков релеф. Макар Абидос да е традиционното фундаментално светилище на Озирис, храмът на Сети I служи като универсален теологичен център, помещаващ седем основни параклиса: за Амон-Ра, Ра-Хорахти, Птах, Озирис, Изида, Хор и за самия обожествен фараон.

Разглежданият фрагмент произхожда от стенен релеф, изобразяващ бог Нефертум (Nfr-tm). Докато антропоморфният канон го представя като красив младеж с лотосов цвят на главата, настоящото изображение използва зооантропоморфен синтез с лъвска глава. Това пряко подчертава генеалогичната му и функционална връзка с неговите родители от Мемфиската триада — богинята лъвица Сехмет и бога майстор Птах.

2. Иконографски анализ и атрибутика

Показател	Описание и характеристики
Обект / Паметник	Нисък релеф (bas-relief) с изображение на Нефертум
Датировка	Управление на Сети I (ок. 1294–1279 г. пр.н.е.), XIX династия
Материал & Техника	Фин бял варовик; фино полихромно изсичане с прецизна канелюра
Основни иконографски елементи	Лъвска глава, Сокола на Сехмет/Хор, Лотосов цвят (Nefer), Яка Усех

2.1. Лъвската глава (Териоморфия)

Профилното изображение на лъвската глава е изпълнено с виртуозен анатомичен реализъм:

• Ухо и око: Дълбоко моделиран ушен канал и изразително око под елегантно извита вежда, придават същевременно царствено спокойствие и потенциална агресивна сила.

• Муцуна: Изваяни мустачни пори и ясно дефинирана линия на челюстта.

• Перука / Грива: Вертикално канелирана тричастна перука (klaft), падаща плавно върху гърдите, която симулира сгъстената грива на лъва и я интегрира в божественото облекло.

2.2. Соколът и Соларната символика

Върху черепа на лъвската глава стъпва сокол в профил. Оперението на крилата, опашката и характерните линии около очите са гравирани с микроскопична детайлност:

• Соколът символизира соларния аспект (Ра-Хорахти / Хор) и служи като олицетворение на майката Сехмет в нейната сокорска/небесна хипостаза.

• Разположението му директно върху главата обозначава небесната закрила над Нефертум и неговия царствен произход.

2.3. Лотосовият цвят (Nefer)

Над сокола се издига разцъфнал син лотос (Nymphaea caerulea):

• Лотосът е първичният символ на сътворението и раждането на слънцето от първозданния океан Нун.

• В египетската митология ароматът на лотоса представлява „дъха на живота“ и утринното възраждане на слънчевия бог.

3. Богословско тълкуване (Иконология)

В Мемфиската теологична система:

1. Птах е съзидателното слово и мисъл.

2. Сехмет е разрушителният огън, „Окото на Ра“ и защитничката на Маат.

3. Нефертум е хармоничният резултат — новото утро, възраждането и благоуханието.

Синтезът Лъв + Сокол + Лотос в този релеф е висш израз на теологичен синкретизъм. Чрез лъвската си форма Нефертум носи яростната закрила на Сехмет; чрез сокола тои е свързан с небесния ред на Хор и Ра; а чрез лотосовия цвят носи обещанието за вечен живот и регенерация за цар Сети I в отвъдното.

4. Стилистични особености на изкуството от времето на Сети I

За разлика от по-късните, дълбоко врязани релефи от времето на Рамзес II или експресивния амарнски стил, релефите от царуването на Сети I се отличават с:

• Изключителна мекота: Едва забележими плавни преходи в обемите на варовика.

• Графична чиста линия: Линията е категорична, без нито едно трепване.

• Детайлност: Фините перли на яката Усех (wesekh) и перато на сокола са създадени, за да задържат пигментите на оригиналната полихромия (минерални бои от лапис лазули, охра и малахит).

Библиография

1. Arnold, Dieter. The Temples of the Last Pharaohs. Oxford University Press, 1999.

2. Baines, John. Visual and Written Culture in Ancient Egypt. Oxford University Press, 2007.

3. Budge, E. A. Wallis. The Gods of the Egyptians: Studies in Egyptian Mythology. Vol. 1–2. Dover Publications, 1969.

4. Calverley, Amice M., and Gardiner, Alan H. The Temple of King Sethos I at Abydos. Volumes I–IV. Egypt Exploration Society / Oriental Institute, 1933–1958.

5. Wilkinson, Richard H. The Complete Gods and Goddesses of Ancient Egypt. Thames & Hudson, 2003.

6. Wilkinson, Richard H. Symbol & Magic in Egyptian Art. Thames & Hudson, 1994.