Egyptian Geographical Society Museum

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

located in Cairo, Egypt, is a treasure trove of historical and geographical knowledge. Established in 1874, the museum showcases the rich cultural heritage of Egypt and its contributions to the field of geography. With a vast collection of artifacts, maps, and documents, the museum provides a comprehensive understanding of the country’s geographical evolution and its impact on society. In this article, we will delve into the history, exhibits, and significance of the Egyptian Geographical Society Museum.

The Egyptian Geographical Society was founded by a group of prominent Egyptian scholars and intellectuals, including Mohammed Said Pasha, Riyadh Bey, and Ahmed Fakhry. The primary objective of the society was to promote the study of geography and cartography in Egypt and to encourage scientific research in related fields. The society played a crucial role in mapping the country, conducting geological surveys, and documenting the natural resources of Egypt.

In 1904, the Egyptian Geographical Society Museum was inaugurated as a part of the society’s headquarters in downtown Cairo. The museum was designed to house the society’s extensive collection of geographical materials, including maps, books, and artifacts. Over the years, the museum has undergone several renovations and expansions to accommodate its growing collection.

The museum’s archaeological collection includes artifacts from various Egyptian civilizations, such as the Predynastic, Pharaonic, Greco-Roman, Coptic, and Islamic periods. These artifacts offer a glimpse into the daily life, beliefs, and cultural practices of ancient Egyptians.

Катхасарицагара („Океан от потоците от истории“) / Kathasaritsagara (“Ocean of the Streams of Stories”)

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Това изображение е фолио от ръкопис на Могулската епоха, специално идентифициран в няколко колекции като част от Катхасарицагара („Океан от потоците от истории“).

Източник: Метрополитън музей на изкуствата

Картината е отличен пример за подимперско изкуство на Могулската епоха, вероятно създадено около 1590–1605 г. Тя изобразява централна фигура, вероятно принц или аскет, седнал в пищен пейзаж, характеризиращ се с детайлно изобразена флора и фауна, включително видно дърво, елен и паун.

Източник: Колекции на LACMA

Художествен и исторически контекст

Източник: Част е от разпръснат ръкопис на Катхасарицагара, обширна колекция от санскритски легенди и народни приказки, съставена от поета Сомадева от 11-ти век.

Стил: Стилът отразява прехода в живописта на Могулската епоха по време на управлението на император Акбар, където персийските влияния се смесват с местните индийски художествени традиции, за да създадат по-натуралистична и жизнена естетика.

Подобни произведения: Това произведение споделя стилистични сходства с други известни могулски ръкописи от епохата, като например „Рамаяна“ и „Хамса“ на Амир Хусрау.

Местоположение: Докато някои фолиа са в частни колекции, подобни произведения се съхраняват от големи институции като Метрополитън музей на изкуствата и Музея на изкуствата на окръг Лос Анджелис (LACMA).

This image is a folio from a Mughal manuscript, specifically identified in several collections as part of the Kathasaritsagara (“Ocean of the Streams of Stories”). 

Ref: The Metropolitan Museum of Art

The painting is a fine example of Subimperial Mughal art, likely created around 1590–1605. It features a central figure, possibly a prince or an ascetic, seated in a lush landscape characterized by its meticulously detailed flora and fauna, including a prominent tree, a deer, and a peacock. 

Ref: LACMA Collections

Artistic and Historical Context

Source: It is part of a dispersed manuscript of the Kathasaritsagara, a vast collection of Sanskrit legends and folk tales compiled by the 11th-century poet Somadeva.

Style: The style reflects the transition in Mughal painting during the reign of Emperor Akbar, where Persian influences blended with local Indian artistic traditions to create a more naturalistic and vibrant aesthetic.

Similar Works: This piece shares stylistic similarities with other famous Mughal manuscripts of the era, such as the Ramayana and the Khamsa of Amir Khusrau.

Location: While some folios are in private collections, similar works are held by major institutions like The Metropolitan Museum of Art and the Los Angeles County Museum of Art (LACMA).

Египетски религиозен календар - 3 април 2026 г.

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Египетски религиозен календар - 3 април 2026 г.

Това е 16-ият ден от „месец Ермут“, 𓂋𓈖𓈖𓆗 (Rnnwtt), осмият месец от египетския лунен календар.

Божеството, което председателства днес, е

Сехмет (Дендара VII, 99, LXXV)

а дневната богиня Хатор за днес е

„Хатор, Господарката на Дендера, Господарката на сексуалното удоволствие“ (Едфу III, 304, 6).

Религиозни предписания:

𓄤𓄤𓄤 (което означава, че е благоприятен ден)

„Ако видите нещо, то ще бъде добро на този ден.“

„Разпятието“, миниатюрна картина от епохата на Могулите, приписвана на художника Кесу Дас (активен около 1570–1604 г.), създадена около 1590 г.

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Това поразително изображение е „Разпятието“, миниатюрна картина от епохата на Могулите, приписвана на художника Кесу Дас (активен около 1570–1604 г.), създадена около 1590 г.

Художествен контекст и стил

Картината е важен пример за културния обмен, осъществен по време на управлението на император Акбар от епохата на Могулите.

Културно сливане: Тя съчетава европейски християнски теми с традиционната естетика на Могулите, отличавайки се с деликатните линии и богатите цветове, характерни за стила на Кесу Дас.

Европейско влияние: Композицията е до голяма степен вдъхновена от европейски гравюри – по-специално фламандски религиозни щампи, донесени в двора на Могулите от йезуитски мисии в началото на 1580-те. Смята се, че е базирана на гравюра на Маркантонио Раймонди.

Символика: На преден план, клекналите кучета близо до череп и кости символизират Голгота („Мястото на черепите“), традиционното място на разпятието.

Ключови фигури и детайли

Христос на кръста: Изобразен в центъра, Христос е показан с изразителна, измършава фигура, която подчертава физическото страдание.

Опечалените: Под кръста е показана Дева Мария, припадаща от скръб, поддържана от други жени.

Пейзажът: На заден план е изобразен далечен град, изобразен в приглушени тонове, на фона на драматично небе със сини облаци и небесни символи – луната и слабото слънце.

Оригиналната творба е картина от една страница върху отделен албум и в момента се съхранява в колекцията на Британския музей.

Четириръко изображение на Венера (Зухра), седнала на колесница и облечена в сари

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Това произведение на изкуството е персийско изображение на планетата Венера от 17-ти век, известна в ислямската традиция като Зухра. سیاره زهره

Изображението илюстрира уникална смесица от културни влияния, където астрологичните фигури от персийския свят са представени като многоръки божества, стил, ясно вдъхновен от индийската иконография.

Ключови характеристики на илюстрацията

Фигура: Четириръко изображение на Венера (Зухра), седнала на колесница и облечена в сари.

Колесницата: Тя е изобразена да язди отличителна колесница с множество колела, теглена от нещо, което изглежда като костенурки.

Символизъм: В ислямската легенда Зухра се смята за „Висшия менестрел“, често свързван с музика, любов и красота. Традиционната астрология също свързва Венера с естетика, лукс и женственост.

Макар и подобна по стил на индийската миниатюрна живопис „Акварелно гваш“ – картини на божества като Сурия (бога на слънцето), тази специфична творба е част от серия персийско астрологично изкуство, което изобразява планети с тези характерни многоръки форми.

Mersa Matrouh museum

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Inaugurated at the headquarters of the National Library, The museum is divided on two floors, it includes 1000 artifacts that highlight the accomplishments of the kings of Egypt during the various eras, the most important of which is the Pharaonic period, such as securing borders and establishing forts and castles in the western border region of Egypt.

This highlights the historical importance of the region that is considered as the western gateway to Egypt, in addition to its role in relation to hunting and trade and its relationship with its neighbors, as the exhibits shed the light on the desert deities. The museum screening scenario also covers other topics such as astronomy, science and philosophy.