ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
четвъртък, 20 август 2026 г.
Гробницата на Номарх Бакет III от Средното царство в Бени Хасан в Среден Египет / The tomb of the Middle Kingdom Nomarch Baqet III at Beni Hassan
ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Стенна сцена от гробницата на Номарх Бакет III от Средното царство в Бени Хасан в Среден Египет. Показани са много различни дейности. В горния регистър мъже танцуват. В долния регистър мъж е вързан за кол и е бит. В долните регистри виждаме всички грънчари на работа, а отдолу - земеделски дейности. Струва си да разгледате внимателно тези снимки - те са пълни с интересни детайли.
Wall scene from the tomb of the Middle Kingdom Nomarch Baqet III at Beni Hassan in Middle Egypt. Lots of different activities are shown. In the top register men are dancing. In the register below a man has been tied to a stake and is being beaten. In the lower registers we see all potters at work, and below that agricultural activities. It's worth looking at these pictures closely - they are full of interesting details.
Иконографски анализ по регистри
Декоративната програма в капелата на Бакет III представлява енциклопедичен регистър на стопанския, социалния и административния живот в провинциален Египет от епохата на регионална фрагментация и последвала консолидация. За разлика от класическия дворцов канон на Мемфис, тук се забелязва изключителен реализъм и битова детайлност.
1. Най-горен регистър: Адоранти, ритуални акробати и танцьори
В горната част на стената е запечатана процесия от мъже, изпълняващи ритуални движения, пляскане с ръце (hsn) и акробатични пози.
Тези сцени често се интерпретират като част от Празника на долината или литургични танци за съживяване на Ка на починалия. В лявата част е изобразен самият номарх (в по-голям мащаб), наблюдаващ церемонията от специален сенник/павилион.
2. Втори регистър: Занаятчийство, метал и наказателно правосъдие (Администрация)
Събиране на данъци и телесни наказания: Вдясно е запечатана административна сцена — неплатили данъкоплатци или провинени работници са доведени пред писарите. Един от тях е приведен и вързан/държан за кол, докато върху него се извършва бой с пръчки. Сцената илюстрира строгата административна система и събирането на недоимъка в нома.
Дърводелци и занаятчии: В лявата част майстори обработват дървени греди, използвайки тесли и бодли, за изработка на мебели или колесници/ковчези.
3. Трети регистър: Производство на керамика (Грънчарство)
Този регистър съдържа пълния технологичен цикъл на грънчарството през Средното царство:
Газене и месене на глината: Работници подготвят суровината с крака и ръце.
Оформяне на грънчарско колело: Майстори работят на ръчно въртено грънчарско колело (турнетка), оформяйки класическите за периода яйцевидни съдове и паници.
Изпечене и сушене: Отдясно се виждат вертикалните пещи за изпичане на керамика (tanur) и носенето на готови съдове в кошници.
4. Четвърти и пети регистър: Земеделие, вършитба и прибиране на реколтата
В долната част на стената са изписани последователните фази на аграрния цикъл:
Жътва и вършитба: Земеделци жънат ечемик и лимец с дървени сърпове с инкрустирани кремъчни зъбци.
Обработка на почвата: Впрягове от волове или мъже с мотики прекопават нивите след оттеглянето на нилския разлив (Ахет).
Транспорт: Сноповете жито се пренасят с магарета към хамбарите.
Социокултурен и исторически контекст
Стенописите от гробница BH15 (Бакет III) служат като важен преходен мост в древноегипетското изкуство. Разкрепостеността на позите, изобразяването на социалното страдание (наказанието на провинения) и подробното документално заснемане на производствените процеси са белег за нарастналата автономия на номарсите. Тези изобразителни програми не са просто битови хроники, а притежават и магическа функция: осигуряват вечно изобилие от керамика, храна и административен ред (Маат) за Бакет III в Отвъдното.
Stela of Bakenamun from the reign of Amenhotep III / Стела от Бакенамун от царуването на Аменхотеп III
ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Painted limestone stela of Bakenamun from the reign of Amenhotep III. In the upper register, the deceased offers flowers to Osiris while his wife stands behind him, her hands raised in prayer. In the lower register, offerings are made to a couple called Huy and Henutnofret by four members of their family.
British Museum EA289.
Рисувана варовикова стела от Бакенамун от царуването на Аменхотеп III. В горния регистър починалият поднася цветя на Озирис, докато съпругата му стои зад него с ръце, вдигнати в молитва. В долния регистър са направени дарове на двойка на име Хюй и Хенутнофрет от четирима членове на семейството им.
Британски музей EA289.
Иконографска композиция и формален анализ
Архитектониката на стелата следва двурегистрова канонична схема, оформена с полукръгъл люнет в горната част, върху който е разположен вертикален йероглифен текст с формула за жертвоприношение (ḥtp-dỉ-nsw).
Горен регистър (Божествена сфера и адорация):
Седнало божество: Вляво е изобразен Озирис, Господарят на Абидос, седящ върху кубичен трон с нисък гръб, поставен върху нисък подиум (mꜣꜥt). Божеството носи короната Атеф (Atef crown) с рога и перa, държи в кръстосаните си ръце владетелските атрибути — камшик (nekhakha) и гега (heka). Пред него е поставен жертвен жертвеник тип покачване с изливен съд и папирусова опора.
Адоранти: Починалият Бакенамун е изобразен в традиционна за епохата канонична поза, принасящ разцъфнали лотосови цветове и папирови стъбла към Озирис. Той е облечен в плисирана бела престилка (schenti), специфична за късната 18-та династия. Зад него стои съпругата му, с вдигнати две ръце в поза на адорация (dwꜣ), облечена в полупрозрачна плисирана рокля и с дълга перука, украсена с конусообразно блокче с ароматна мазнина.
Долен регистър (Предци и семеен cult):
Приематели на даровете: Вляво, седящи на общ стол с лъвски крака, са представени родителите или родствениците на починалия — мъжът Хюй (Huy) и съпругата му Хенутнофрет (Henutnofret). Под трона им е изобразено малко дете/слуга в клекнала поза.
Процесия от дароносители: Четирима членове на семейството (двама мъже и две жени/деца, подредени по старшинство) пристъпват с дарове: лотосови цветове, съдове за либация и снопове. Структурата на фигурите показва стилистичните белези на изкуството от времето на Аменхотеп III — издължени пропорции, меки линии на лицето и внимателно детайлизиране на плисетата на дрехите.
Базален регистър:
В най-долната част са разположени хоризонтални линии с йероглифен текст, съдържащ стандартната формула Hotep-di-nesu към Озирис и Анубис за осигуряване на „хляб, бира, говеждо и птиче месо, влакнеста тъкан и тамян“ за духа (Ка) на почитаемите лица.
Избрана библиография
Budge, E. A. Wallis (1909). A Guide to the Egyptian Galleries (Sculpture). London: Trustees of the British Museum, p. 142 (No. 511 / EA289).
James, T. G. H. (1970). Hieroglyphic Texts from Egyptian Stelae, etc., in the British Museum, Part 9. London: Trustees of the British Museum.
Robins, Gay (1997). The Art of Ancient Egypt. London: British Museum Press, pp. 122–148. (Относно стилистичните особености и канона при изобразяването на фигурите през царуването на Аменхотеп III).
Taylor, John H. (2001). Death and the Afterlife in Ancient Egypt. Chicago: University of Chicago Press.
Задълбочен египтологичен анализ, семиотика и иконографска интерпретация на стелата на Бакенамун (British Museum EA289)
I. Архитектоника и космологична рамка
Паметникът представлява класическа вотивна/погребална стела с заоблен горен край (arch-topped / rounded stela). Формата на стелата не е просто естетическо решение, а притежава дълбок космологичен символизъм:
Люнетът (арката): Символизира небесния свод (път/пет) и купола на изгряващото слънце. Той маркира лиминалното пространство — границата между земния свят (та) и трансендентния ред (Дуат / отвъдното).
Двурегистрова структура: Разделянето на сцените на два хоризонтални регистъра очертава строга онтологична йерархия:
Горен регистър (Божествено ниво): Сакралната сфера на боговете и тяхното пряко взаимодействие с душата на починалия (Ка).
Долен регистър (Земно/Семейно ниво): Социалната сфера, предците (Имахув) и приемствеността в култа към мъртвите (уебети).
II. Иконографски символизъм и детайлен анализ на изображенията
1. Горния регистър: Сакрална адорация и трансформация
Фигурата на Озирис (Wsjr):
Тронът: Озирис е изобразен седящ върху нисък кубичен трон, поставен върху плинтус с формата на йероглифа Маат ($\sqsubset\sqsupset$), което означава, че властта на бога на отвъдното се основава върху Вечния ред и Правдата.
Атрибутите: Короната Атеф (Atef), съставена от бялата корона на Горен Египет (Хеджет) и две щраусови пера (Маат), символизира абсолютния му суверенитет над мъртвите. Кръстосаните в гърдите гега (хекa) и камшик (нехаха) отразяват съответно пастирската закрила и царското наказание/власт.
Плътта и мумиформеният саван: Трапецовидната форма на тялото му под савана показва окончателната му трансформация в Ах (светещ дух), извън ограниченията на физическата материя.
Жертвеният олтар и либацията:
Между Бакенамун и Озирис е поставен тънък олтар тип „стоика“, върху който излива съд за вода/вино. Върху него е поставен разцъфнал лотос (Nymphaea caerulea).
Лотосът (Нефертем): Притежава ключова регенеративна функция. Тъй като лотосът се потапя под водата през нощта и се отваря отново при изгрев слънце, той служи като метафора за соларното прераждане и възкресението на починалия.
Бакенамун и съпругата му:
Бакенамун принася снопове от лотоси и папироси. Папирусът (вадж) символизира зеленината, младостта и непрекъснатия жизнен цикъл.
Жестът на съпругата (dwꜣ): Издигнатите напред и нагоре длани са каноничният жест за молитва, почитание и привличане на божествената благодат (Ка).
Конусът с ароматна мазнина (Unguent cone): Върху перуката на съпругата е изобразен конус от животинска мазнина, напоена с аромати (смирна, тамян). При топенето си по време на празненството мазнината символизира пречистване, божествено присъствие и изобилие.
2. Долният регистър: Семейният култ и закрилата на предците
Двойката Хюй и Хенутнофрет:
Разположени вляво, седящи на общ стол. Използването на лъвски крака за стола е символ на висок социален статус и защита срещу хаоса (Исфет).
Прегънатата ръка: Мъжът (Хюй) държи ръката си върху гърдите — традиционен жест на достойнство, спокойствие и приемане на даровете.
Дароносителите (Семейният ритуал):
Четиримата дароносители пристъпват в строга йерархична последователност.
Те носят запалени факели/тамянници, лотоси и пирамидални хлябове (т-хедж).
Малкото дете под трона: Изобразяването на малко клекнало дете (с гола главичка или плитка на младостта) под стола на двойката подчертава идеята за приемствеността на поколенията. В древноегипетската концепция именно синът/наследникът (*семе) е длъжен да поддържа култа към предците.
III. Епиграфски и текстови елементи
Йероглифните надписи, разположени над фигурите и в основата на стелата, съдържат стандартната формула за жертвоприношение Ḥtp-dỉ-nsw („Подарък, който кралят дава“):
$$\text{ḥtp dỉ nsw Wsjr nb Ḏdw nṯr ꜥꜣ nb Ꜥbḏw}$$„Жертвоприношение, което царят дава на Озирис, Господаря на Бузирис, Великия Бог, Господаря на Абидос...“
Функция на текста: В древноегипетската Magia (Хека), написаното име и текст притежават онтологична реалност. Ако физическите дарове на олтара престанат да бъдат носени от потомците, прочитането на текста от минувача или самият надпис magice съживява и осигурява „хляб, бира, говеждо, птиче месо, алабастър и тъкани“ за Ка на Бакенамун и неговото семейство.
IV. Стилистични белези от епохата на Аменхотеп III
Стелата BM EA289 носи маркантните белези на късното изкуство от 18-та династия (преди Амарнския период):
Издължени пропорции: Тялото на женските фигури е с подчертано висока талия и фини крайници.
Детайлност на драпериите: Плисираните прозрачни ленени дрехи са предадени с изключителна пластичност чрез плитки врязани линии.
Сетивност и разкош: Наличието на пищни перуки, конуси с мазила, лотосови цветове и сложни съдове отразява материалния цъфтеж и хедонистичната естетика на Двора на Аменхотеп III („Великолепни“).
сряда, 19 август 2026 г.
Стенна сцена отарст гробницата на номарх Аменемхет от Средното царство в Бени Хасан в Среден Египет / Wall scene from the tomb of the Middle Kingdom Nomarch Amenemhat at Beni Hassan in Middle Egypt
ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Стенна сцена от гробницата на номарх Аменемхет от Средното царство в Бени Хасан в Среден Египет. По-голямата част от стената показва мъже, занимаващи се с военно обучение: имаме двойки мъже, които се борят, практикуват стрелба с лък, мъже, биещи се с мечове и щитове копеше, и, интересно, двама мъже, стоящи вътре в нещо, което прилича на защитно заграждение, докато дърпат въже, завързано за укрепления отгоре. В долната част на сцената виждаме три кораба, съставляващи погребалната процесия на Аменемхет; в задния кораб е мумията на Аменемхет вътре в саркофаг.
Wall scene from the tomb of the Middle Kingdom Nomarch Amenemhat at Beni Hassan in Middle Egypt. Most of the wall shows men engaged in military training: we have pairs of men wrestling, archery practice, men fighting with khopesh swords and shields and, interestingly, two men standing inside what looks like a protective enclosure while pulling on a rope which is tied to fortifications above. At the bottom of the scene we see three ships comprising Amenemhat's funeral procession; in the rear ship is Amenemhat's mummy inside a sarcophagus.
Епиграфски и иконографски анализ
Декоративната програма на източната и северната стена в гробничната капела на Аменемхет представя синтез между военната идеология на регионалния владетел и традиционните погребални ритуали.
Военни упражнения и бойни изкуства (горни регистри):
Борба (wrestling): Редица от регистри изобразява двойки атлети/войници в динамични пози на ръкопашен бой. Тъмните и светлите нюанси на телата се използват за ясно контрастиране на крайниците и техниките на захват.
Стрелба с лък и пехотни умения: Изобразени са стрелци с лък, боравещи със сложни и прости лъкове, както и войници с копия, къси ками и правоъгълни дървени щитове с полукръгъл горен край, покрити с говежда кожа. (Бележка относно терминологията: Мечът „хопеш“ (khopesh) е извито острие, навлязло масово в Египет едва през Второто преходно време и Новото царство; изобразеното оръжие тук е класическо право или леко извито острие/кама от Средното царство).
Осада на фортификация: В десния участък е представена сцена на обсада — двама войници под защитен дървен навес (ранен тип мобилна обсадна костенурка или „мангонел/навес“) теглят въже, свързано с отбранителните бойници на застрашена крепост.
Погребална процесия (долни регистри):
Речен транспорт по Нил: Долният регистър е посветен на ритуалното плаване на номарха към Абидос (Abydos pilgrimage). Представени са три речни плавателни съда с висока кърма и рулеви весла.
Саркофаг и мумия: В кърмовата част на последния кораб се вижда балсамираното тяло на Аменемхет, разположено в ковчег/балдахин, придружено от жреци и дароносители, изпълняващи погребални обреди за преминаване в отвъдното (Duat).
Исторически и социокултурен контекст
Детайлните сцени с бойна подготовка в гробниците от Бени Хасан (включително тези на Бакет III и Хети) отразяват военно-политическите реалности на Средното царство. Като управители на гранични и стратегически провинции, номарсите са поддържали собствени гарнизони и войски, отговорни за защитата на търговските пътища и охраната на границите. Съчетаването на военната мощ с религиозното плаване демонстрира както земния статус на Аменемхет като военен лидер, така и гаранцията за неговата трансформация в Ах (блажен дух) в отвъдния свят.
Основна египтологична literature и академични публикации:
Newberry, Percy E. (1893). Beni Hasan. Part I. Archaeological Survey of Egypt, Vol. 1. London: Egypt Exploration Fund.
Основната фундаментална публикация на гробница BH2 (Аменемхет), съдържаща векторни копирни рисунки на стенописите, транслитерация и превод на йероглифните текстове.
Shedid, Abdel Ghaffar (1994). Die Felsgräber von Beni Hassan in Mittelägypten. Mainz am Rhein: Philipp von Zabern.
Подробно изследване на архитектурата, живописните техники и стиловото развитие на стенната рисунка в Бени Хасан през 11-та и 12-та династия.
Kanawati, Naguib & Evans, Linda (2014). Beni Hassan: Volume I: The Tomb of Amenemhat. The Australian Centre for Egyptology: Report 36. Oxford: Oxbow Books.
Модерно палеографско и иконографско заснемане с висока резолюция, съдържащо детайлен аналитичен каталог на сцените с борба, обсада и речния транспорт.
Decker, Wolfgang (1992). Sports and Games of Ancient Egypt. New Haven: Yale University Press.
Специализирано изследване върху кинематографичното предаване на хватките в борбата и физическото възпитание, базирано главно върху регистрите от гробницата на Аменемхет.
Shaw, Ian (1991). Egyptian Warfare and Weapons. Aylesbury: Shire Egyptology.
Анализ на тактическото въоръжение, щитовете, обсадните съоръжения („навеси/костенурки“) и ролята на номархските войски през Средното царство.
Favry, Nathalie (2005). Le nomarque sous le Moyen Empire. Paris: Les Belles Lettres.
Историко-административно проучване за социално-политическата роля на номарсите от 16-ти горен египетски ном и символиката на техните гробнични комплекси.
Vinson, Steve (1994). Egyptian Boats and Ships. Aylesbury: Shire Egyptology.
Детайлен морфологичен анализ на речните съдове, изобразени в долните регистри, с фокус върху конструкцията на кормилото и ритуалната функция на поклонението в Абидос.
Козметична лъжичка от слонова кост във формата на патица / Ivory cosmetic spoon in the form of a duck
ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Козметична лъжичка от слонова кост във формата на патица, която обръща глава, за да предложи риба на двете патета, яздещи на гърба ѝ. Очите на патицата са били издълбани, за да държат инкрустации, които сега са изгубени.
Затворените крила образуват капака на лъжицата и се завъртат на двете страни, така че купата, издълбана от тялото на птицата, може да се използва за поставяне на ароматна мазнина или масло. За да се стабилизира капакът, когато е затворен, в края му е поставена копче, около което може да се завърже шнур, за да се свърже със съответно копче в задната част на тялото на патицата.
18-та династия. Произходът е неизвестен. Британски музей EA5946.
Ivory cosmetic spoon in the form of a duck, who turns her head to offer a fish to the two ducklings which ride on her back. The duck's eyes were carved to hold inlays, now lost.
The closed wings form the lid of the spoon and swivel to either side so that the bowl hollowed from the bird's body can be used to receive a scented fat or oil. In order to stabilize the lid when closed, a knob is set at its end, around which a cord could be tied to join it with a corresponding knob at the very back of the duck's body.
18th dynasty. Provenance unknown. British Museum EA5946.
Представеният артефакт принадлежи към високоспециализирана група луксозни предметите от бита и култа на древноегипетския елит през Новото царство. Артефактът представлява зооморфна козметична лъжица, прецизно изработена от слонова кост, комбинираща висока художествена стойност с функционалност.
Пластична композиция: Основният корпус е оформен като плуваща водоплаваща птица (патица), чиято шия е извита назад с елегантна волута. Човката държи риба (вероятно от вида Tilapia nilotica), която е насочена към гърба на птицата, където са представени две малки патета. Очните кухини са били дълбоко инкрустирани с друг материал (вероятно полускъпоценни камъни или стъклена паста), понастоящем изгубени.
Механизъм и функционалност: Тялото на птицата служи за вдлъбнат контейнер (купа) за съхранение на ароматизирани мазнини, мазила или пигменти. Ролята на капак изпълняват двойка подвижни крила, оформени като общ плосък панел, който се върти странично около фиксиращ щифт. За затваряне и осигуряване на съдържанието е проектиран механичен детайл: сферично копче в задния край на капака и съответстващ му елемент върху опашката на птицата, предназначени за привързване с органичен шнур.
Символизъм и контекст
Иконографската програма носи силно изразена соларна и регенеративна символика, типична за епохата на Новата империя:
Водоплаващата птица (патицата): Традиционно се свързва с блатната фауна на Нил, асоциирана с понятията за сътворение, изобилие и прераждане.
Тилапията (Tilapia): Символ на възкресението и самовъзпроизвеждането в древноегипетската митология (поради инкубирането на хайвера в устата от женската).
Функционално предназначение: Подобни съдове не са били единствено тоалетни принадлежности от ежедневието, а вероятно са притежавали и ритуална стойност (свързана с анормативните и погребалните обреди за вечна младост и прераждане).
вторник, 18 август 2026 г.
Барелеф от гробницата на Метджетджи в Сакара / Bassorilievo dalla tomba di Metjetji a Saqqara
ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Bassorilievo dalla tomba di Metjetji a Saqqara
Bassorilievo in pietra calcarea
42 x 47 cm
Royal Ontario Museum, Toronto.
Per la decorazione di una tomba si sceglieva in primo luogo il campo figurativo, solitamente suddiviso in uno o più registri; successivamente l' artista definiva gli episodi che avrebbero riassunto il tema generale.
Quindi, per esempio, il raccolto del grano poteva comprendere uomini che mietono con falci, legano i fastelli e li mettono in un sacco, conducono asini e li caricano con i sacchi, e infine portano via i sacchi pieni.
Altre scene possono mostrare la trebbiatura, condotta facendo camminare mucche, pecore o asini sopra il grano, la setacciatura, la spulatura, la misurazione, lo stoccaggio del grano e l' ammucchiamento della paglia in covoni.
Ogni scena era resa unica dalle variazioni nella disposizione di particolari elementi, e le singole figure si distinguevano per la posizione di braccia, gambe ecc.
In questo modo si evitava la ripetizione di scene identiche.
Nel rilievo qui raffigurato, proveniente dalla tomba di Metjetji, gli asini che dovevano trasportare il grano sono condotti verso il campo.
L' elemento che rompe la monotonia dell' insieme é dato dall' animale che piega la testa verso il basso.
Ciò crea spontaneità e unicità.
Fonte e fotografia
Egitto 4000 anni di arte - Jaromir Malek - Edizioni Phaidon
Барелеф от гробницата на Метджетджи в Сакара
Варовиков барелеф
42 x 47 см
Кралски музей на Онтарио, Торонто.
За да се украси гробница, първата стъпка е била да се избере фигуративното поле, обикновено разделено на един или повече регистъра; след това художникът е определял епизодите, които биха обобщили общата тема.
Например, жътвата на пшеница може да включва мъже, които жънат със сърпове, връзват сноповете и ги поставят в чувал, водят магарета и ги товарят с чували, и накрая отнасят пълните чували.
Други сцени може да показват вършитба, извършвана чрез водене на крави, овце или магарета върху зърното, пресяване, веене, измерване, съхранение на зърното и подреждане на сламата в снопи.
Всяка сцена е била уникална чрез вариации в подредбата на определени елементи, а отделните фигури са били отличавани по позицията на ръцете, краката и т.н.
Това е избягвало повторението на идентични сцени.
В релефа, изобразен тук, от гробницата на Метджетджи, магаретата, носещи зърно, са водени към полето.
Елементът, който разчупва монотонността на цялото, е навеждането на главата на животното.
Това създава спонтанност и уникалност.
Източник и фотография
Египет 4000 години изкуство - Яромир Малек - Phaidon Editions
1. УВОД И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КОНТЕКСТ
Гробничният комплекс на Метджетджи (Metjetji) представлява един от най-значимите източници за изучаване на частната гробнична архитектура и релефна декорация от края на Пета и началото на Шеста династия (Късно Старо царство). Метджетджи е заемал важни административни и религиозни длъжности, сред които „Надзорник на кралските имоти“ (Imy-r st nswt), „Приятел на двореца“ (Smr w’ty) и „Жрец на култа към фараона“. Неговата гробница (мастаба), разположена в източния участък на некропола Сакара — в непосредствена близост до пирамидалния комплекс на фараона Унас (Unas), е била открита и частично разграбена през първата половина на XX век, след което релефни блокове от нея попадат в големи световни музейни колекции (Кралски музей на Онтарио в Торонто, Музеят Бруклин в Ню Йорк и Музеят на изкуствата в Лувъра).
Спецификация на паметника:
Артефакт: Варовиков барелеф със селскостопанска сцена (транспорт на жито с магарета)
Произход: Мастаба на Метджетджи, Сакара (Мемфиски некропол)
Хронология: Старо царство, Късна V – Начало на VI династия (ок. 2350 – 2300 г. пр.н.е.)
Материал и Техника: Фин варовик (Limestone); нисък релеф (bas-relief) с полихромни следи
Размери: 42 см (височина) × 47 см (ширина)
Местосъхранение: Кралски музей на Онтарио (Royal Ontario Museum), Торонто, Канада
Основен Източник: Jaromír Málek, Egypt: 4000 Years of Art (Phaidon Press)
2. СТРУКТУРА И ИКОНОГРАФСКА ПРОГРАМА НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ СЦЕНИ
В стенописната и релефната програма на мастабите от Старото царство сцените от всекидневния живот (scènes de la vie quotidienne) изпълняват двойна функция: от една страна, те документално отразяват стопанската мощ на имотите на починалия сановник; от друга страна, притежават дълбок магико-религиозен смисъл. Наличието на изобразена жътва, транспортиране и складиране на зърно гарантира чрез силата на магическото изображение (Heka) непрекъснатото задоволяване на нуждите на душата (Ка) от храна в задгробния свят.
Процесът по изграждането и украсата на гробничната камера под ръководството на главния майстор-художник (Ssh-qd) следва стриктна методологическа последователност:
Определяне на фигуративното поле: Разчертаване на стената на един или няколко хоризонтални регистъра (registers), разделени от ясни базови линии.
Избор на епизодичен цикъл: Художникът подбира ключови микро-сцени, които синтезират пълния стопански процес — от сеитбата до хамбара.
Нанасяне на мрежа и скица: Нанасяне на червен пигмент за определяне на пропорциите според традиционния канон (18 квадрата височина за изправена човешка фигура).
Изрязване на релефа: Премахване на фона около фигурите (при нисък барелеф) и моделиране на анатомичните подробности.
Пълният Цикъл на Пшеничната Жътва
Пълната иконографска последователност на селскостопанския цикъл в гробниците от Сакара включва:
Жътва: Мъже със сърпове от кремък и дърво, посичащи класовете;
Пълнене и товар: Връзване на снопове, пълнене в чували и натоварване на магарета;
Транспортиране: Водене на керван от магарета към вършитбеното поле;
Вършитба: Тъпкане на зърното от стада от магарета, овце или говеда;
Веене и съхранение: Пресяване, измерване от писари (Ssh) и изсипване в хамбари (Swnw).
3. СЕМИОТИЧЕН И СТИЛОВ АНАЛИЗ НА РЕЛЕФА ОТ ROM (ТОРОНТО)
В разглеждания варовиков панел от Торонто (42 × 47 см) е представен фрагмент от керван с магарета, носещи препълнени чували със зърно към вършитбеното поле. Фигурите са разположени в стегната ритмична композиция. Стриктният египетски канон изисква избягване на монотонното повторение на абсолютно идентични силуети (repetition without variation), което би довело до визуална стагнация и загуба на жизненост.
3.1. Разчупване на Монотонността чрез Динамика на Жеста
Художникът постига забележителна спонтанност чрез фини вариации в микро-позите на животните и техните водачи:
Навеждането на главата: Ключовият композиционен акцент е магарето в предния/средния план, чиято глава е снижена надолу към земята. Това естествено поведение на животното — търсещо храна или уморено под тежкия товар — моментално разчупва строгата хоризонтално-вертикална геометрична мрежа.
Позиция на крайниците: Задните и предните крака на магаретата са изобразени в различни фази на крачката, което внушава кинетично движение напред.
Пластичност на чувалите: Чувалите със зърно, завързани върху гърба на животните, са моделирани с меки закръглени линии, подчертаващи физическата им тежест.
„Елементът, който разчупва монотонността на цялото, е навеждането на главата на животното. Това създава неповторима спонтанност, кинетична автентичност и уникалност в рамките на строгия каноничен растер.“
— Яромир Малек, Egypt: 4000 Years of Art
4. СРАВНИТЕЛЕН ИЗКУСТВОВЕДСКИ АНАЛИЗ
За да се оцени специфичното майсторство в гробницата на Метджетджи, артефактът трябва да се съпостави с аналогични селскостопански сцени от съседни мастаби в Сакара, като тези на Ти (Ti), Мерерука (Mereruka) и Птаххотеп (Ptahhotep). Докато в гробницата на Ти сцените са с изключителна монументалност и епическа плътност, при Метджетджи се наблюдава по-интимен, камерна лирика с изострено внимание към битовата детайлност и личния характер на работното ежедневие.
5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Барелефът от гробницата на Метджетджи в Кралския музей на Онтарио представлява бляскав пример за творческия гений на древноегипетските майстори от Старото царство. В рамките на каноничните изисквания за функционалност, яснота и магическа трайност, неизвестният скулптор е съумял да вплете елементи на жив натурализъм и художествена свобода. Чрез финото навеждане на главата на едно от магаретата, монотонният работен процес се превръща в траен паметник на човешкото и животинското ежедневие отпреди повече от четири хилядолетия.
6. ПОДРОБНА АКАДЕМИЧНА БИБЛИОГРАФИЯ
Badawy, A. (1968). A History of Egyptian Architecture: The First Intermediate Period, the Middle Kingdom, and the Second Intermediate Period. Berkeley: University of California Press.
Bárta, M. (2011). Swinton, J. (ed.). Journey to the West: The Old Kingdom Tombs in the Memphite Necropolis. Prague: Charles University in Prague.
Cherpion, N. (1989). Mastabas et hypogées d'Ancien Empire: Le problème de la datation. Bruxelles: Connaissance de l'Égypte ancienne.
Kanawati, N. (2003). Contrasting Scenes of Everyday Life in Old Kingdom Tombs. Australian Centre for Egyptology: Reports 19. Sydney: ACE.
Kaplony, P. (1976). Die Reliefs der Kapelle des Metjetji. Zürich: Engagement Protestant.
Málek, J. (2003). Egypt: 4000 Years of Art. London: Phaidon Press.
Piacentini, P. (2002). Les scribes dans l'Égypte ancienne: Volume I, Les institutions et les hommes. Paris: Cybele.
Robins, G. (2008). The Art of Ancient Egypt (2nd ed.). Cambridge, MA: Harvard University Press.
Simpson, W. K. (1976). The Offering Chapel of Sekhem-ankh-ptah in the Museum of Fine Arts, Boston. Boston: Museum of Fine Arts.
Vandier, J. (1964). Manuel d'archéologie égyptienne: Tome IV, Bas-reliefs et peintures - Scènes de la vie quotidienne. Paris: A. et J. Picard.
Ziegler, C. (1990). Le Louvre: Les antiquités égyptiennes. Paris: Éditions de la Réunion des musées nationaux.
Царят (император Траян) прави поклонение и предлага лодката хену от Сокар на Хатор, която кърми Ихи / Reliefs of the Mammisi (birth house), Temple of Hathor, Dendera
ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Царят (император Траян) прави поклонение и предлага лодката хену от Сокар на Хатор, която кърми Ихи.
Римският император Траян е изобразен като фараон, предлагащ огърлица на богинята Хатор с щипки, изобразяващи лицето на самата богиня.
Император Траян прави поклонение и свири на систра пред Хатор, която суче Ихи.
Царят (император Траян) прави поклонение и предлага лодката хену от Сокар на Хатор, която кърми Ихи.
Reliefs of the Mammisi (birth house),
Temple of Hathor, Dendera
88-51 BC Ptolemaic Period, 1st century BC
A mammisi (mamisi) is an ancient Egyptian small chapel attached to a larger temple (usually in front of the pylons, built from the Late Period, and associated with the nativity of a god.
The word is derived from Coptic – the last phase of the ancient Egyptian language – meaning "birth place".
It dates back to the 30th dynasty Pharaoh Nectanebo I (379/378–361/360 BC), one of the last native rulers of Egypt.
Equipped with a hypostyle by Pharaoh Ptolemy VI Philometor (181–145 BC) and with a peristyle by Ptolemy X Alexander I (110–88 BC), it was dedicated to Harsiese ("Horus son of Isis").
This 30th dynasty project was then repeated, by the Græco-Roman rulers, for some of the major shrines in the country.
The famous Roman mammisi – the less ancient one associated with the Dendera Temple complex – was built by Augustus immediately after his conquest of Egypt (31 BC).
The murals show Augustus' far successor Trajan at the sacrificial ceremony for Hathor and are among the most beautiful in Egypt.
The mammisi was dedicated to Hathor and her child Ihy.
On the abacus above the pillar capitals are representations of Bes as the patron god of birth.
1. ВЪВЕДЕНИЕ И ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КОНТЕКСТ
След анексирането на Египет от Октавиан Август през 30 г. пр.н.е., римските императори (себастои / sebastoi) поемат традиционната роля на фараона — „Син на Ра“ (Sa-Ra) и „Господар на Двете земй“ (Neb-Tawy). За да поддържат космическия ред (Маат / Ma'at) и да осигурят социално-политическата си стабилност, римските владетели финансират мащабни строителни и реставрационни дейности в храмовите комплекси по Нил.
Архитектурният тип Маммиси (коптски: ma-n-misi, „място на раждане“) достига своя двоен богословски и артистичен връх именно през Птолемеевия и Римския период. Маммиси в Дендера, издигнато и декорирано по времето на император Траян (98–117 г. сл.н.е.), е посветено на раждането на божественото дете Ихи — син на Хатор от Дендера и Хор от Едфу. Релефите върху външните screen walls (интерколумни стени / псевдо-бариери) служат като визуален манифест на божественото раждане, кърменето и царското помазване.
2. АНАЛИЗ НА ПЪРВО ИЗОБРАЖЕНИЕ (СНИМКА 1)
Фараонът-Траян поднася колие Менит / Систрум на кърмещата Хатор и Ихи
[ Архитрав с Урейни кобри (Уреус корниз) ]
[ Крилат слънчев диск (Бехдети) ]
+-----------------------------------------------------------------------+
| [Харпократ/Хар-па-хред] [Хатор с рога, [Траян с корона hemhem |
| с юношеска плитка и слънчев диск, и плетено колие/менит] |
| пръст на устните кърмеща Ихи] |
+-----------------------------------------------------------------------+
[ Растителен фриз от папируси и лотоси — символи на Първичния хълм ]
А. Композиционна структура и Архитектурно рамкиране
Релефът е разположен в правоъгълна ниша, рамкирана от декоративни торуси и завършваща с традиционния кавето корниз (cavetto cornice), над който се издига фриз от изправени урейни кобри (Uraei) с корони. Центърът на горната рамка е доминиран от Крилатия слънчев диск (Хор Бехдетски), разпространяващ защитно божествено излъчване над целия ритуал.
Основата на паното е заета от фриз с папирусови и лотосови стъбла, символизиращи блатните гъсталаци на Хемис (Chemmis) във Делтата — митичното място, където са скрити и отгледани новородените богове.
Б. Иконографски фигури и Семиотика
Император Траян (вдясно):
Дрехи и прическа: Владетелят е представен в профил според класическия египетски канон — гол до кръста, с традиционна плисирана пола (shendyt).
Коронация: Носи сложна корона Хемхем (Hemhem), изградена върху рога на овен, с три стръка папирус/тръстика, надвишени от слънчеви дискове и уреи. Тази корона подчертава триумфалната, слънчевата и творческата енергия на владетеля.
Ритуално действие: Императорът държи с двете си ръце и поднася богато украсено колие Менит (Menit) с противотежест и пекторал, интегриращ лика на богинята Хатор (с кравешки уши) и висящи уреи. Поднасянето на менит/систрум цели да омиротвори страховитата аспектна форма на богинята (Тефнут/Сехмет) и да отключи нейната майчина, благосклонна трансформация.
Хатор и Ихи (в центъра):
Богинята Хатор: Изобразена в впити дрехи, носеща слънчевия диск между лировидните рога на крава (Хаторическа корона). Ръката ѝ поддържа новородения ѝ син Ихи, когото тя кърми. Кърменето (nursing) от богиня е ключов теократичен момент: чрез божественото мляко престолонаследникът (и в преносен смисъл самият император) получава божествена субстанция, жизнена сила (Ка) и правото да управлява Земята.
Ихи (Ihy): Изобразен като дете-бог, стоящ пред майка си. Музикалното божество на радостта и екстаза тук приема ролята на царствения потомък.
Задния божествен съпровод / Харпократ (вляво):
Вляво стои мъжка/младежка божествена фигура (вероятно Хар-па-хред / Хор Детето) с юношеска плитка отстрани (Lock of Youth), с пръст, доближен до устните (символ на детството и мълчанието на посвещението), носещ Бялата корона (Hedjet) на Горен Египет и държащ символите на властта.
3. АНАЛИЗ НА ВТОРО ИЗОБРАЖЕНИЕ (СНИМКА 2)
Фараонът-Траян поднася Слънчевия диск на Ра-Хорахти и Хатор
[ Върховен корниз с Уреи и Крилат слънчев диск ]
+-----------------------------------------------------------------------+
| [Ра-Хорахти / Ра-Харахте] [Хатор] [Траян с корона atef/ |
| с глава на сокол и с рога и конусовиден хепзи и |
| слънчев диск слънчев диск поднасящ слънчев диск] |
+-----------------------------------------------------------------------+
| [ Йероглифни текстове с литании и наименования на даровете ] |
+-----------------------------------------------------------------------+
[ Растителен низ / Блатна флора ]
А. Ритуалът на поднасяне на Слънчевия диск (Jtn)
На второто пано император Траян е изобразен в десния регистър в молитвена и жертвоприносителна поза. Той издига с две ръце кръгъл Слънчев диск, поставен върху поставка/паница.
Теологичен смисъл: Поднасянето на слънчевия диск (Offerings of the Sun Disc) е специфичен космологичен ритуал. Владетелят връща на боговете-създатели техния собствен светлинен и жизнен източник, потвърждавайки, че космическият цикъл е непрекъснат и че светлината и правилата на Маат се поддържат от неговото царуване.
Б. Божествената Триада / Приематели на дара
Хатор (в средата): Изобразена като пълноценна богиня с уес-скиптър (Was-scepter) и анх (Ankh), носеща рогата и диска. Тя действа като посредник и съпруга на слънчевия бог.
Ра-Хорахти / Хор от Бехдет (вляво): Богът с глава на сокол, коронован с големия слънчев диск и уреус. Той представлява изгряващото и пламтящо слънце. Присъствието му заедно с Хатор затваря богословския кръг на слънчево-хаторическото партньорство (Слънчевата око / Eye of Ra).
В. Облекло и иконография на Траян
Императорът носи релефна пола и специфична птолемейско-римска вариация на короната Атеф (Atef) или висока слънчева корона с рога и пера, подчертаваща победата над хаоса.
4. СЕМИОТИЧЕН И ТЕОЛОГИЧЕСКИ СИНТЕЗ
| Символ / Елемент | Иконографско значение | Политико-религиозна функция (Римски Египет) |
| Колие Менит (Menit) | Музикален и регенеративен инструмент на Хатор. | Омиротворяване на страшното божество; осигуряване на плодородие и закрила за царя. |
| Кърмене (Nursing) | Предаване на божествено мляко и Ка. | Легитимация на Траян като законен фараон и син на Хатор. |
| Слънчев диск (Aten/Re) | Първичен източник на светлина, живот и Маат. | Демонстрация, че римският император поддържа сътворението и божествения ред. |
| Растителна основа | Първичният блат (Nun) и Хемис. | Препратка към сътворението и непрекъснатото раждане на космоса/царя. |
Богословска програма на Дендера
Текстовете около фигурите, изписани в класически късен йероглифен курс (т.нар. Ptolemaic Hieroglyphs), съдържат стандартни царски епитети:
"Господар на Двете земй (Autokrator Kaisar Traianos)..."
"Даден да живее, като Ра, вечно..."
Чрез тези визуализирани ритуали Римският император престава да бъде външен завоевател и се превръща в абстрактния, вечен "Фараон", който поддържа мирозданието. Сцените в Маммиси не са просто портрети на реалния Траян (който никога не е посещавал лично Горен Египет), а теологични схеми, изискващи присъствието на идеализираната фигура на Царя за извършване на храмовите култове.
5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Релефите от Маммиси на Траян в Дендера представляват шедьовър на късното египетско релефно изкуство (sunk relief / вдаден релеф). В тях се преплитат древни митологеми за божественото раждане (Ихи/Харпократ) с империалната пропаганда на Римската империя. Чрез поднасянето на менит и слънчевия диск, Траян изпълнява своята космическа роля на посредник между хората и боговете, гарантирайки вечното възраждане на Египет.
Абонамент за:
Публикации (Atom)