The Coptic monastery Coptic Monastery of Saint Simeon (Deir Amba Samaan) at Qubet el-Hawa / Коптският манастир Коптският манастир на Свети Симеон (Deir Amba Samaan) в Qubet el-Hawa

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

The Coptic monastery Coptic Monastery of Saint Simeon (Deir Amba Samaan) at Qubet el-Hawa in Aswan was built on top of much older tombs which were incorporated into the structure of the monastery. It was one of the largest early Christian monasteries in Egypt.

Коптският манастир Коптският манастир на Свети Симеон (Deir Amba Samaan) в Qubet el-Hawa в Асуан е построен върху много по-стари гробници, които са включени в структурата на манастира. Това е един от най-големите раннохристиянски манастири в Египет.

редставеният археологически комплекс разкрива един от най-уникалните примери за културна и пространствена рециклираемост в Египет – раннохристиянският манастир Свети Симеон (Deir Amba Samaan), издигнат в непосредствена близост до скалните некрополи на Кубет ел-Хауа срещу Асуан. Изображенията илюстрират как манастирската архитектура (по-специално манастирските зали с изсечени в скалата колони и структури) е инкорпорирала по-стари фараонски гробници от Старото и Средното царство, трансформирайки ги в християнски култови пространства, монашески килии или църкви, върху чиито стени и колони се преплитат дреноегипетски релефи и християнски палимпсести.

1. Архитектурно-пространствена структура и инкорпориране на древни гробници

Както е видно от интериорния кадър (image_d27b68.jpg), архитектурата на манастирския комплекс използва масивни скални колони, оставени при изкопаването на оригиналните скални гробници в пясъчника на хълма.

• Скални колони и сводове: Колоните с трапецовидна или леко уширена към основата форма носят тежестта на скалния масив отгоре, следвайки инженерните традиции на фараонските каменоломни и гробнични параклиси, преустроени от раннохристиянските монаси (коптите) през VI–VII век сл. Хр.

• Скалните ниши и стъпала: В дясното пространство на залата личат изсечени в скалата каменни стъпала и ниши, които в езическия период са служили за погребални лотри или статуи на покойници (ка), а в манастирския период са адаптирани за съхранение на богослужебни книги, свещници или като скитнически килии (аскетични укрития).

2. Епиграфски анализ и визуален палимпсест на колоните

Вторият визуален детайл  разкрива изумителен епиграфски палимпсест – върху една и съща носеща колона се наблюдава физическо и духовно пресичане на епохите:

1. Фараонски релефи (В горния и долния регистър):

   • В горната част на колоната е врязан класически релеф от Старото/Средното царство, изобразяващ седящ номарх или сановник пред маса за жертвоприношения, следващ каноните на гробниците от Кубет ел-Хауа.

   • В долния регистър личат фигури на говеда и процесия на дароносици, изсечени в характерния за епохата врязан контур (relief en creux).

2. Християнска трансформация и коптски надписи:

   • Върху същата скална повърхност, между фараонските сцени, личат следи от мазилка, червени и черни пигменти, както и раннохристиянски/коптски графити и кръстове, издълбани от монасите. В християнската мистика на ранния египетски монах езическите гробници са възприемани както като свърталища на „демони“, така и като места за духовен триумф на Кръста над древните богове (сакрално преосмисляне напространството).

3. Историческо значение на манастира „Свети Симеон“

• Мащаб и стратегическа локация: Манастирът на Св. Симеон (първоначално посветен на св. Анапа) е един от най-големите и най-добре запазени манастирски комплекси в Южен Египет. Той е играл важна роля в християнизирането на Нубия и като спирка за пилигрими и търговци, пътуващи на юг.

• Археологически синтез: Комплексът е обект на изследване от редица египтолози и археолози (вкл. френски и швейцарски мисии), които разглеждат Кубет ел-Хауа не просто като некропол от епохата на фараоните, но и като жизнен център на късноантичния и средновековен християнски живот в Египет.

• Настоящото изследване анализира пространствената, конструктивната и семантичната приемственост при повторното усвояване на елитни скални некрополи (като Кубет ел-Хауа, Бени Хасан, Дейр ел-Берша и Асасиф) от раннохристиянските (коптски) монашески общности в Горен Египет (IV–XII в. сл.Хр.). Сравнението проследява как монументалната погребална архитектура на провинциалните управители (ḥꜣtj-ꜥ – номарси) от Старото и Средното царство е функционално трансформирана в киновийни и лаврийни комплекси, като разглежда адаптацията на хипостилните зали, култовите ниши и инженерните решения в скалния масив.

  1. Пространствено-планова композиция и адаптация на обемите

  Скалните гробници на номарсите от VI до XII династия следват строго кодифицирана триделна линейна ос (изток–запад), отразяваща прехода от земния свят към отвъдното (Дват). Коптските строители наследяват тези готови скални кухини и ги подчиняват на християнската литургична и аскетична организация:

  Архитектурен елемент	Функция във фараонската гробница (Старо/Средно царство)	Трансформация в коптския манастир (Късна античност)
  Външен двор и преддверие	Открито пространство за провеждане на погребални ритуали и приемане на дароносици; връзка с процесионните рампи към Нил.	Вътрешен манастирски двор, ограден с кирпичени зидове (напр. при Deir Amba Samaan), обслужващ стопански и поклоннически нужди.
  Колонна (хипостилна) зала	Параклис за заупокойния култ; скални стълбове с квадратно или многостенно сечение, имитиращи дървени или папирусови опори.	Църковен наос (кораб) или обща монашеска трапезария; пространството между колоните се прегражда с кирпичени стени за оформяне на килии.
  Култова ниша и фалшива врата	Сакрален фокус на западната стена, където ка на номарха приема жертвените дарове.	Олтарна апсида (източна ориентация чрез изсичане на нови ниши) или молитвена ниша (хиджаб / хайкал) с изрисувани кръстове и светци.
  Погребални шахти и камери	Дълбоки вертикални или наклонени шахти, водещи към саркофага, запечатани след погребението.	Складови помещения, цистерни за вода, крипта за погребения на игумени или уединени килии за строги аскети (анахорети).

  2. Конструктивни техники: Негативна срещу адитивна архитектура

  Фундаменталната разлика между двете традиции се корени в строителния метод, въпреки че те споделят едно и също физическо пространство:

  • Негативна (субтрактивна) архитектура на номарсите: Гробниците в Кубет ел-Хауа и Среден Египет са изцяло изсечени в скалния масив (speos тип). Архитектурните елементи – архитрави, колони, прагове и статуарни ниши – не са градени, а са оставени като монолитна резерва при отнемането на пясъчника или варовика. Целта е постигане на вечна конструктивна стабилност (ḏt), защитаваща тялото и паметта на управителя.

  • Симбиотична (негативно-адитивна) архитектура на манастирите: Коптските монаси съчетават скалното изсичане с надземно строителство от непечени тухли (кирпич) и ломен камък. При комплекси като манастира „Св. Симеон“ (Deir Amba Samaan) в Асуан, „Белия манастир“ (Deir el-Abiad) или „Червения манастир“ (Deir el-Ahmar), както и при лаврите в Дейр ел-Бахари (манастирът на св. Фокамон), скалните гробници формират ядрото (светилището или укрепената кула – keep / qasr), около което терасовидно се разгръщат кирпичени сводести конструкции, пещи, преси и жилищни крила.

  3. Сакрална топография и идеология на повторната употреба (Re-use)

  Превръщането на гробниците на номарсите в манастири не е продиктувано единствено от икономическа целесъобразност (наличие на готови подслони в пустинния ръб, защитени от разливите на Нил и набезите на номади):

  1. Ритуално пречистване и екзорсизъм на пространството: В раннохристиянската агиографска традиция на Египет древните гробници и храмове са възприемани като обиталища на езически демони. Заселването на монаси в тях и изсичането на кръстове върху старите релефи (както се наблюдава върху колоните на гробниците в Кубет ел-Хауа) представлява акт на духовно завоевание и освещаване.

  2. Екологичен и микроклиматичен контрол: Дълбоките скални зали на номарсите поддържат постоянна температура през цялата година, което ги прави идеални за съхранение на хранителни запаси, ръкописи и за целогодишно обитаване в екстремния климат на Горен Египет (особено в района на Първия праг при Асуан).

  3. Укрепен характер: Високото разположение на гробниците на номарсите върху скалните тераси (с контролиран достъп чрез стръмни рампи и стълбища) осигурява естествена фортификация за манастирските общности през късноантичния и ранноислямския период.

  4. Действителна научна библиография

  • Badawy, A. (1978). Coptic Art and Archaeology: The Art of the Christian Egyptians from the Late Antique to the Middle Ages. Cambridge, MA / London: MIT Press, pp. 42–68 (анализ на трансформацията на езически паметници в християнски култови сгради).

  • Clarke, S. (1912). Christian Antiquities in the Nile Valley: A Contribution towards the Study of the Ancient Churches. Oxford: Clarendon Press, pp. 95–112 (подробен архитектурен план и описание на манастира „Св. Симеон“ в Асуан).

  • Coquin, R.-G., & Martin, M. (1991). "Dayr Anba Hadra" (St. Simeon Monastery, Aswan). In: A. S. Atiya (ed.), The Coptic Encyclopedia, Vol. 3. New York: Macmillan, pp. 744–747.

  • Dekker, R. (2018). Episcopal Networks and Authority in Late Antique Egypt: Bishops of the Theban Region at Work. Orientalia Lovaniensia Analecta 264. Leuven: Peeters (относно адаптацията на тиванските гробници за монашески обители).

  • Edel, E. (2008). Die Felsgräbernekropole der Qubbet el-Hawa bei Assuan. Abteilung I: Architektur, Darstellungen, Texte, archäologischer Befund und Funde der Gräber. Paderborn: Ferdinand Schöningh (фундаментално издание за архитектурата на номарските гробници в Кубет ел-Хауа и тяхното по-късно коптско използване).

  • Grossmann, P. (2002). Christliche Architektur in Ägypten. Handbuch der Orientalistik I/62. Leiden / Boston / Köln: Brill, pp. 556–564 (специализиран анализ на конструктивните особености на Deir Anba Hadra / Св. Симеон и скалните църкви в Горен Египет).

  • O'Connell, E. R. (2007). "Transforming Monumental Landscapes in Late Antique Egypt: Monastic Dwellings in Legal Documents from Western Thebes." Journal of Early Christian Studies, 15(2), pp. 239–273.

  • Walters, C. C. (1974). Monastic Archaeology in Egypt. Warminster: Aris & Phillips, pp. 28–45, 163–175.

Kyky rend hommage à Amon-Rê / Кики отдава почит на Амон-Ра

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

 Kyky rend hommage à Amon-Rê 

La tombe N° 409 est située à Thèbes ouest, dans l'Assassif, à proximité du temple de Deir el Bahari (plan Kampp).

Elle a été creusée et décorée pour Samout / Kyky, un fonctionnaire de rang intermédiaire de l'époque de Ramsès II, dont nous ignorons tout ou presque et notamment comment il a réussi à obtenir l'honneur insigne d'avoir sa sépulture ici et d'où lui viennent les moyens nécessaires à sa réalisation.

Кики отдава почит на Амон-Ра.

Гробница № 409 се намира в Западна Тива, в района на Асасиф, близо до храма в Деир ел-Бахари (според плана на Камп).

Тя е изсечена и украсена за Самут – известен още като Кики, – чиновник от среден ранг от епохата на Рамзес II. Знаем съвсем малко или почти нищо за него, включително как е успял да си осигури привилегията да бъде погребан именно тук, както и откъде е набавил средствата, необходими за създаването на гробницата.

Социално-икономически и иконографски анализ на гробница № 409: Гробният комплекс на Самут, наречен Кики (Рамесидски период, XIX династия)

Абстракт Настоящото изследване разглежда стенописния инвентар и епиграфския контекст на скалната гробница TT 409 (Гробница № 409), разположена в некропола на Асасиф (Западна Тива), в непосредствена близост до заупокойния комплекс на Хатшепсут в Деир ел-Бахари. Обектът е посветен на чиновника от среден ранг Самут, известен с личното си име Кики, чиято дейност се датира към управлението на Рамзес II (XIX династия). Анализът съчетава иконографско разчитане на сцената на подношение и преценка на социалната мобилност на тиванската администрация през Рамесидския период.

1. Топография и археологически контекст на некропола Асасиф

Изборът на локация за изработване на гробница в Асасиф – свещена зона, наситена с монументални паметници от Средното и Новото царство – поражда сериозни въпроси пред съвременната египтология. Гробница TT 409 е изсечена в скалния масив в зоната на Асасиф, която традиционно е запазена за висши държавни сановници, везири и жреческия елит на Амон от времето на XVIII и XIX династия.

Фактическото присвояване и оформяне на такова престижно пространство от чиновник със среден ранг като Самут/Кики свидетелства за специфична социална дифузия и възможности за икономическо издигане на средния управленски слой в Тива след края на Амарнския период и стабилизирането на Рамесидската държава. Въпросът за финансирането и легитимирането на подобен мащабен заупокоен проект от лице без изсветлен висок аристократичен произход остава ключов за разбирането на погребенията от Рамесидската епоха.

2. Иконографски и епиграфски анализ на стенописната сцена (образуване на даровете)

Представеният детайл от стенописите в гробницата (визуалният материал image_d4a6c0.jpg) демонстрира класически стилистични канони на тиванските ателиета от XIX династия:

• Фигурата на Самут/Кики: Собственикът на гробницата е изображен в едра скаларна пропорция, облечен в сложно драпирана бяла ленена дреха с плисирани елементи (шендит), характерна за модата на Рамесидския период. На рамото си той носещо балансиран прът (йок), от който висят съсуди за течни дарове (вероятно масла или вино), докато с ръка води животни.

• Процесията на добитъка: В централната част на композицията са изобразени четири животни (говеда с петниста окраска), вързани с въжета, които Кики символично принася в дар. Изображението на анатомията на говедата следва канона на натуралистичния преход, характерен за периода, макар и с известна стилизация.

• Лотосовите стебла и жертвената маса: Между фигурата на чиновника и високите маса-олтари се извисяват стилизирани стъбла на сини лотоси (nḫb) – универсален символ на възраждането, слънчевото обновление и свежестта, свързани с култа към бога слънце Амон-Ра. Нарушенията и малките щети по мазилката в долния регистър отразяват естествените процеси на ерозия и микроструктурни пукнатини в скалата от пясъчник на Асасиф.

3. Религиозна идеология и соларно-озириански синкретизъм

Сцените в гробница TT 409 не се ограничават само до битовия регистър на отчетността и икономическите задължения на чиновника, а носят дълбок теологичен смисъл. Чрез изобразяването на почитта към Амон-Ра (царя на боговете и върховно божество на Тива през XIX династия), Самут/Кики легитимира своето вечно съществуване в Отвъдното (Дват).

Жертвените дарове, говедата и растителните символи функционират като магічески субститути, които чрез принципа на египетското изкуство (pars pro toto и концепцията за вечното изображение) осигуряват на покойника изобилие от жизнена сила (ка) за цяла вечност.

Библиографски ориентири за изследването:

1. Porter, B., & Moss, R. L. B. (1960). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings. Vol. I: The Theban Necropolis. Part 1: Private Tombs. Oxford: Clarendon Press.

2. Kitchen, K. A. (1983). Ramesside Inscriptions, Historical and Biographical. Vol. VI. Oxford: Blackwell.

3. Assmann, Jan. (2005). Death and Salvation in Ancient Egypt. Ithaca: Cornell University Press (за социалния статус на чиновниците и заупокойните практики в Западна Тива).

Разрушен остатък от пирамидата на Джедефре / Ruined stub of Djedefre's pyramid

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Богинята Сехмет (Sḫmt – „Могъщата“) / Тhe goddess Sekhmet

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

This beautiful gilded wooded statuette of the goddess Sekhmet with rock crystal eyes, seated on a throne, is one of the divine statues found in Tutankhamun's tomb. The quality of the carving is exquisite. It looks as if she was originally holding a sceptre, perhaps, in her left hand.

• Богинята Сехмет (Sḫmt – „Могъщата“) е представена в класическия си антропоморфен образ с глава на лъвица, увенчана със слънчев диск и урей (кралската кобра).

• Тя е олицетворение на разрушителната, но и пречистваща слънчева енергия, божественото отмъщение и защитата на царя (Окото на Ра). В контекста на погребалния инвентар на Тутанкамон нейните статуи служат като апотропеични пазители на царската мумия и саркофаг срещу зли сили и хаос.

Материали и технологично майсторство:

• Дървена основа и листово злато: Статуетката е изградена от фино резбована дървесина, покрита с тънък слой листово злато (gilded wood), което в древен Египет не е просто декорация, а метафора за плътта на боговете, които според митологията имат кости от сребро и кожа от злато.

• Инкрустирани очи: Използването на планински кристал за очите (често комбиниран с бронзов или черен пигмент/стъкло за зеницата) придава на лъвишкия поглед изключителна жизненост, интензивност и пронизващ ефект, характерен за най-високите постижения на ателиетата от Амарнския период и ранното управление на Тутанкамон.

• Атрибути и поза: Седналата позиция на трон подчертава нейния суверенен и величествен статус. Както отбелязвате, първоначално в ръцете си тя е държала символични атрибути – най-вероятно скиптър уас (символ на власт и сила) в лявата ръка и знак анх (живот) в дясната.

Контекст в гробницата на Тутанкамон (KV62):

• Статуетките на божества, открити в съкровищницата и погребалната камера на младия фараон, имат за цел да го ескортират и защитят при преминаването му през опасностите на отвъдния свят (Дват) до неговото възкресение и превръщане в осветен дух (akh).

Двойната гробница на Меху и сина му Сабни в Кубет ел-Хауа, Асуан / Тhe double tomb of Mekhu and his son Sabni at Qubet el-Hawa in Aswan

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Снимки от двойната гробница на Меху и сина му Сабни в Кубет ел-Хауа, Асуан. И двамата са били номарси (регионални управители) по време на дългото управление на Пепи II – последния владетел от VI династия. След като Меху загива по време на експедиция в Нубия, Сабни организира мисия в същия регион, за да върне тялото на баща си. Той уведомява цар Пепи II, който изпраща царски балсаматори, а самото събитие е описано в биографичен надпис върху фасадата на гробницата.

Ако погледнете към възвишението Кубет ел-Хауа (последната снимка), двата пътя, изкачващи се откъм реката (в лявата част на кадрите), принадлежат към гробниците на Меху и Сабни. По тези пътища са били изтегляни саркофазите от реката нагоре към гробниците.

Некрополът на Кубет ел-Хауа, разположен на западния бряг на Нил срещу Асуан, представлява едно от най-значимите средища за погребална архитектура и епиграфика на регионалните управители (ḥꜣtj-ꜥ – номарси) от Старото и Средното царство. Настоящото изследване анализира комплекса и скалните релефи на номарсите Меху и неговия син Сабни, управлявали Първи ном на Горен Египет (областта на Елефантина) по време на дългото управление на Пепи II (VI династия). Фокусът е поставен върху иконографията на скалните гробници, епиграфските свидетелства за транснационални нубийски експедиции, царската дипломация и ландшафтно-инженерната организация на скалния склон, онагледена чрез фотодокументацията на обекта.

Photographs from the double tomb of Mekhu and his son Sabni at Qubet el-Hawa in Aswan. Both men were nomarchs (regional governers) during the long reign of Pepi II, the last king of the 6th dynasty.  After Mekhu was killed during an expedition in Nubia, Sabni led a mission into Nubia to recover his father's body, notified King Pepi II—who sent royal embalmers—and recorded the event in a biographical inscription on the tomb's façade.

When you look at the headland of Qubet el-Hawa (final photograph), the two causeways leading up from the river at the left of the photographs are those of the tombs of Mekhu and Sabni. These were the causeways used to pull the sarcophagi up from the river to the tombs.

1. Архео-топографски контекст и ландшафтна инженерия

Скалното възвишение Кубет ел-Хауа доминира южната граница на Египет (T-rsw), служейки не само като заупокоен некропол, но и като визуален манифест на фараонската власт и административния контрол върху „Портите на Юга“ (първи праг на Нил).

Както се вижда на панорамния кадър на масива (изображение image_6c7662.jpg), архитектурната организация на комплекса изисква мащабна инженерна намеса:

• Процесионни пътища и изтеглящи склонове: В лявата част на масива ясно личат два стръмни изкачващи се пътя, изсечени в пясъчника и изградени с подпорни каменни тераси. По тези наклонени склонове са били изтегляни тежките каменни саркофази и строителни материали директно от брега на Нил нагоре към скалните фасадни галерии на гробниците на Меху и Сабни.

• Стратегическа видимост: Разположението на гробниците на значителна височина осигурява постоянна визуализация на погребалните паметници от страна на речния трафик и остров Елефантина, подчертавайки вечния статут (ḏt и nḥḥ) на номарското семейство.

2. Епиграфски анализ и исторически контекст: Експедицията на Сабни

Историческата стойност на комплекса се базира на прочутите автобиографични надписи, изсечени върху скалните фасади и стени на гробниците. Според класическите текстове, проучени и издадени от египтолози като Елмар Едел (Edel, Elmar. Altägyptische Felsinschriften an der gaben von Kubbet el-Hawa), трагедията сполетява бащата Меху, който загива по време на официална държавна експедиция в дълбоката суданска Нубия.

Синът му Сабни предприема рискована спасителна и наказателна мисия на юг с военен отчет и експедиционен персонал, за да открие тялото на баща си, да го върне в Египет и да организира подобаващо погребение.

• Царската намеса на Пепи II: Научният анализ на надписа разкрива директната намеса на престарелия фараон Пепи II, който изпраща царски балсаматори, масла от Делтата и ленени платове от кралската хазна за мумифицирането на Меху, за да се гарантира безсмъртието на лоялния провинциален сановник.

3. Иконография и стилистичен анализ на интериорните релефи

Вътрешността на двойната гробница съдържа полихромни скални релефи и стенописи, които отразяват както столичното влияние от Мемфис, така и специфичния местен стил на финалния етап на Старото царство (VI династия):

• Фалшиви врати и погребални стели (изображение image_6c8201.jpg): Централната култ-ниша е оформена като архитектурна фалшива врата (rwt), изписана с йероглифни формули за поддържане на ка-то (ḥtp-dj-nsw). Силуетите на самите номарси, изправени пред маса за жертвоприношения, следват канона на йератичната пропорционалност.

• Колонни зали и тематични сцени (изображение image_6c81c7.jpg): Скалните колони носят врязани релефи (relief en creux), представящи жречески фигури, носещи дарове, кадилки и везни за ритуално премерване на даровете, което подчертава жреческата функция на номарсите като посредници между местното население и боговете (най-вече Хнум, Сатет и Анкет от Елефантина).

• Природни и битови мотиви (изображения image_6c7ebe.jpg и image_6c76da.jpg): Сцените на блатнен лов, риболов с харпуни сред папирусови гъстажи (характерни за победата над хаоса), както и пасторалните сцени с добитък свидетелстват за идеологическото пресъздаване на изобилието (kꜣp) в отвъдния свят (Дват). Стилът показва известно разхлабване на строгите канони от IV династия – пропорциите са по-удължени, а линиите – по-експресивни, което е белег за провинциалния художествен плурализъм в края на Старото царство.

4. Използвана научна литература и източници

За по-дълбоко академично проучване на паметника и историческия контекст на управлението на Пепи II в Горен Египет могат да се използват следните основни източници:

1. Edel, Elmar. (2008). Die Felsgräbernekropole der Qubbet el-Hawa bei Assuan. Opladen: Westdeutscher Verlag. (Фундаментално изследване на надписите и гробниците в Кубет ел-Хауа).

2. Breasted, James Henry. (1906). Ancient Records of Egypt. Vol. I. Chicago: University of Chicago Press (съдържа англоезичен превод на автобиографичния надпис на Сабни).

3. Strudwick, N. (2005). Texts from the Pyramid Age. Atlanta: Society of Biblical Literature.

4. Porter, B., & Moss, R. L. B. (1937). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings. V. Upper Egypt: Sites. Oxford: Clarendon Press (за топографията на Асуанския некропол).

Stele of Hesu / Стела на Хесу

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Stele of Hesu. Limestone fragment of a stele. A man holding staves appears, which is described as "inspector of god's servants of the ka-temple of king Merenra". A woman in a long dress holding a lotus also appears in the lower right corner. From Abydos, Egypt. 6th Dynasty. The Petrie Museum of Egyptian Archaeology, London.

Стела на Хесу. Варовиков фрагмент от стела. Изобразен е мъж, държащ жезли, който е описан като „инспектор на божите служители в ка-храма на цар Меренра“. В долния десен ъгъл се вижда и жена в дълга рокля, държаща лотос. От Абидос, Египет. VI династия. Музей на египетската археология „Питри“, Лондон.

Настоящото изследване разглежда варовиковия фрагмент от стела на сановника Хесу (Музей на египетската археология „Питри“, Лондон, инв. № UC 14312), произхождащ от свещения заупокоен център в Абидос и датиран към периодите на VI династия (Старо царство). Артефактът представлява ценен източник за изучаване на провинциалната администрация, жреческите титли, свързани с царските ка-храмове (ḥwt-kꜣ), както и епиграфските и иконографски трансформации в сакралната пластика в края на Старото царство.

1. Археологически контекст и музейна провиниенция

Стелата е открита в Абидос (Ꜣbḏw) – главното култово средище на бог Осирис и ключово място за раннодинастични и староцарствени частни стели (stela), издигани в рамките на т.нар. „Тераси на великите“ (Terraces of the Great God) близо до ранните царски гробници в Ум ел-Кааб. Впоследствие паметникът постъпва в колекцията на сър Флиндърс Питри в Лондонския университетски колеж (UCL), като днес се съхранява под инвентарен номер UC 14312.

Използваният материал е местен варовик (jnr), характерен за египетските паметници от Среден и Горен Египет, обработен в плосък релеф (bas-relief), в който надписите и фигурите са врязани с прецизни контури, типични за палеографията на края на V и VI династия.

2. Иконографски анализ на композицията

Композиционната схема на стелата следва каноните на частната погребална пластика от Старото царство, но с отчетливи регионални и хронологически особености:

• Централна фигура на мъжа (Хесу): В лявата и централна част на полето е доминиращо изобразен собственикът на стелата – Хесу. Той е представен в традиционна крачеща поза с ляв крак напред, носещ къса препаска (шендит) и характерната за епохата къса перука. В дясната си ръка държи дълъг церемониален жезъл (medw), символизиращ власт и административен авторитет, докато в лявата си ръка стиска къс скиптър.

• Вторична фигура (Жената): В долния десен ъгъл на стелата е изписана по-малка женска фигура в дълга прилепнала рокля, държаща в ръка разцветка от син лотос (nḫb – символ на прераждане, слънчево възкръсване и свежест). Присъствието ѝ отразява традиционното семейно представяне в заупокойния контекст (съпруга или близк родственик, участващ в изхранването на ка-то на починалия).

• Епиграфско разпределение на текстовете: Йероглифните знаци са разположени в горните регистри и около фигурата на Хесу в прецизни вертикални и хоризонтални колони, разделени с чертани решетки (pr-nsw стил). В долната лява част ясно личи инвентарният музейен номер (U.C. 14312), нанесен по време на каталогизацията от Питърс.

3. Филологически анализ на жреческата титла

Ключов елемент в епиграфския текст е официалната титулатура на притежателя на стелата. Хесу е идентифициран в йероглифния текст като:

• Титла: $\text{sḥḏ ḥmw-nṯr m ḥwt-kꜣ Npr-jr-kꜣ-rꜥ}$ (или съответния царски преномен вариант за владетел от VI династия, в конкретния случай свързан с ка-храма на цар Меренра I – Mmrj-rꜥ, или друг владетел от края на династията).

• Превод: „Инспектор на божите служители в ка-храма на цар [Меренра]“.

• Морфологичен разбор на компонентите:

  • $\text{sḥḏ}$ – причастие или съществително от глагола sḥḏ („осветявам“, „инспектирам“, „надзиравам“); тук в ролята на висша административно-жреческа длъжност.

  • $\text{ḥmw-nṯr}$ (ḥm-nṯr в мн. ч.) – „божии служители“ (жреци, които обслужват култа в светилището).

  • $\text{m ḥwt-kꜣ}$ – предложна фраза: предлог m („в“) + съществително ḥwt-kꜣ („дом на ка-то“ / заупокоен храм / ка-светилище на царя).

  • Тронното име на владетеля (в случая отбелязано в контекста на царския заупокоен комплекс на Меренра I от VI династия).

4. Историко-култово значение

Стелата UC 14312 от музея „Питри“ е изключително важен паметник поради следните причини:

1. Децентрализация на царския култ: Титлата на Хесу доказва как по време на VI династия институцията на царския ка-храъм (ḥwt-kꜣ) се разпространява извън столицата Мемфис в важни провинциални центрове като Абидос, където местните сановници ръководят заупокойните служби в чест на фараона.

2. Синтез между царска и частна религия: Покойникът търси вечен живот не само чрез собствените си ритуали, но и чрез обвързването на името си с божествената същност на царя (Меренра), чието ка действа като посредник за вечно съществуване в Отвъдното (Дват).

Библиографски ориентири за изследването:

• Petrie, W. M. F. (1901). The Royal Tombs of the Earliest Dynasties, плитове и каталожни описания.

• Strudwick, N. (1985). The Administration of Egypt in the Old Kingdom: The Highest Titles and Their Holders. London: Kegan Paul International.

• Malek, J. (1999). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings.

Grup escultòric del faraó Sahure amb el déu del nomo de Coptos / Скулптурна група на фараон Сахуре с божеството на ном Коптос

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Grup escultòric del faraó Sahure amb el déu del nomo de Coptos

Data: Dinastia V cap a 2490 A.C.

Material: gneis-anortosita

Dimensions: 63,50 cm. d'alt

Ubicació actual: Nova York, Museu Metropolità d'Art, Col·lecció Rogers, 1918, 18.2.4

La piràmide Sahure està situada a Abusir, però el temple solar encara no s'ha localitzat. El déu que us acompanya aquí porta l'emblema del nom de Coptos, consitent en dos falcons. Els grups escultòrics d'aquest tipus, que mostren el rei amb els déus d'un nom, són ususals des de la IV Dinastia.

Скулптурна група на фараон Сахуре с божеството на ном Коптос

Датировка: V династия, ок. 2490 г. пр.н.е.

Материал: Анортозитов гнайс

Размери: Височина 63,50 см

Местонахождение: Ню Йорк, Метрополитън музей на изкуствата, фонд „Роджърс“, 1918 г., 18.2.4

Пирамидата на Сахуре се намира в Абусир, но неговият слънчев храм все още не е открит. Божеството, което го придружава тук, носи емблемата на ном Коптос, представляваща два сокола. Скулптурни групи от този тип – изобразяващи царя редом с божествата на даден ном – са често срещани още от времето на IV династия.

Иконографски, петрографски и идеологически анализ на диадата на фараон Сахуре с персонификацията на ном Коптос (MMA 18.2.4)

Абстракт Настоящото изследване анализира скулптурната диада на владетеля от V династия Сахуре (ок. 2490–2475 г. пр.н.е.) и антропоморфната персонификация на петия горноегипетски ном (Коптос, Nṯrwj), съхранявана в Метрополитън музей на изкуствата, Ню Йорк (инв. № 18.2.4). Изпълнен от анортозитов гнайс („хефренов диорит“), артефактът бележи ключов преходен етап в царската пластика на Старото царство, съчетавайки монументалния канон на IV династия с новите соларно-теократични тенденции на V династия. Изследването разглежда композиционната асиметрия, жестовата семантика, петрографската символика на материала и политико-теологичната функция на номовите диади в контекста на царския заупокоен култ и легитимацията на централната власт в провинцията.

1. Музеен контекст, провиниенция и петрографски характеристики

Скулптурната група (височина 63,5 см; ширина 41,5 см; дълбочина 50,5 см) постъпва в колекцията на Метрополитън музей на изкуствата през 1918 г. чрез фонд „Роджърс“ (Rogers Fund), като точният ѝ археологически контекст при придобиването не е документиран in situ, но стилово и иконографски се свързва със заупокойния комплекс на Сахуре в Абусир или с неговия все още нелокализиран слънчев храм (Sḫt-Rꜥ – „Полето на Ра“).

Изборът на материал – анортозитов гнайс от кариерите в Гебел ел-Аср (Долна Нубия, северозападно от Абу Симбел) – е натоварен с дълбока религиозна семантика. В египетската минералогична символика този светлосив до синьо-бял камък с тъмни амфиболови и пироксенови включения се асоциира с небесния свод, звездната светлина и вечността (подобно на прочутата статуя на Хафра от Гиза, CG 14). Високата твърдост на суровината (6–6,5 по скалата на Моос) изисква изключително майсторство на царските ателиета, които постигат огледална политура върху откритите части на телата, контрастираща с по-матовата обработка на перуките и плисираните препаски (шендит).

2. Композиционна структура и иконографски анализ

Композицията представя асиметрична диада, изсечена от монолитен блок с висока задна плоча, която поддържа и обединява двете фигури в единно архитектурно-скулптурно пространство:

• Фигурата на владетеля (Сахуре): Царят е представен в по-голям мащаб (йерархична перспектива), седнал на кубичен трон с ниска облегалка, носещ царската кърпа немес с урей на челото и церемониална брада. Лявата му ръка почива плоско върху лявото бедро, докато дясната е свита в юмрук върху дясното бедро, стискайки свитък или емблематичен цилиндър (mkś). Лицевите черти демонстрират смекчаване на строгия, идеализиран геометризъм на IV династия в полза на по-индивидуализиран и мек моделаж около скулите и устните, характерен за ранната V династия.

• Персонификацията на ном Коптос (Nṯrwj): Вдясно от трона (от хералдично ляво на владетеля) стои в традиционна крачеща поза с левия крак напред мъжко божество в по-малък мащаб. То е облечено в къс плисиран шендит, носи триделна перука и божествена извита на върха брада (частично отчупена). Върху главата му е разположен щандартът на петия горноегипетски ном (Коптос / Гебту), увенчан с два кацнали сокола (Nṯrwj – „Двете божества“, идентифицирани с Хор и Сет или с локалната дуалистична форма на Мин-Хор).

• Жестова семантика и тактилна връзка: Най-същественият иконографски детайл е положението на лявата ръка на номовото божество, която е протегната напред и поставена върху горната част на ръката/бедрото на седналия фараон (или обгръщаща ръката му, в зависимост от ракурса на запазения фрагмент). Този жест на физически контакт визуализира предаването на жизнена сила (са и анх), лоялността на провинциалната администрация и божественото покровителство над владетеля.

3. Типологически паралели и идеологическа функция

Скулптурният тип на „цар с номово божество“ достига своята класическа формулировка в триадите на Менкаура от неговия долинен храм в Гиза (IV династия, ок. 2530 г. пр.н.е., съхранявани в Египетския музей в Кайро и Музея за изящни изкуства в Бостън). Диадата на Сахуре (MMA 18.2.4) обаче въвежда съществена иконографска иновация:

1. Промяна на позата на владетеля: За разлика от триадите на Менкаура, където царят е изобразен прав и крачещ редом с божествата, Сахуре е представен седнал на трон, което подчертава неговия трансцендентен, почти деифициран статус на суверен, приемащ почитта и ресурсите на провинциите.

2. Административно-икономически контекст: Номът Коптос заема стратегическо място в икономиката на Старото царство като изходен пункт на експедициите през Вади Хамамат към Червено море и златните мини в Източната пустиня. Присъствието на персонификацията на Коптос в заупокойния (или соларния) храм на Сахуре гарантира вечното постъпване на ритуални дарове и екзотични суровини за царския култ, като същевременно интегрира локалните култове в държавната теология, доминирана от хелиополския култ към Ра.

4. Реална научна библиография (Релевантни академични източници)

• Arnold, D. (1999). When the Pyramids Were Built: Egyptian Art of the Old Kingdom. New York: The Metropolitan Museum of Art / Rizzoli, pp. 74–75, cat. no. 42.

• Borchardt, L. (1910). Das Grabdenkmal des Königs Śaꜣḥu-reꜥ. Band I: Der Bau. Wissenschaftliche Veröffentlichungen der Deutschen Orient-Gesellschaft 14. Leipzig: J. C. Hinrichs.

• Hayes, W. C. (1953). The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part I: From the Earliest Times to the End of the Middle Kingdom. New York: Harper & Brothers, pp. 70–71, fig. 45.

• Malek, J. (1999). Egyptian Art. London: Phaidon Press, pp. 112–115.

• Porter, B., & Moss, R. L. B. (1974). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings, III²: Memphis. Part 1: Abû Rawâsh to Abûṣîr. 2nd ed., revised and augmented by J. Málek. Oxford: Clarendon Press, p. 334.

• Roehrig, C. H. (1999). "Statuary of Sahure." In: Egyptian Art in the Age of the Pyramids. New York: The Metropolitan Museum of Art, pp. 328–331, cat. no. 107.

• Russmann, E. R. (1989). Egyptian Sculpture: Cairo and Luxor. Austin: University of Texas Press, pp. 26–29 (относно еволюцията на царската триада/диада от IV към V династия).

• Vandier, J. (1958). Manuel d'archéologie égyptienne. Tome III: Les grandes époques. La statuaire. Paris: Éditions A. et J. Picard, pp. 31–33, pl. VIII, 4.