ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
РЕВОЛЮЦИЯ
Брой 5
17 Юний, 1906 г.
Безъ революция.
няма еволюция.
Външната политика на Организацията.
„Политикантството трѣбва да бѫде чуждо за Организацията и нейнитѣ дѣйци, като несоотвѣтственно на нейния духъ и тенденции. Тя невижда въ какви дипломатически връзки съ външнитѣ държавнически фактори по Македонския (б. р.) въпросъ.“ Така гласи едно отъ рѣшенията на общия конгресъ, изложено въ циркуляръ № 1 и сведено подѣ знаменателя „Организацията и политикантството“.
Ние имахме вече случай да направимъ своята оцѣнка на рѣшенията на общия конгресъ. Ние видѣхме, че ни едно отъ тѣхъ не бѣ продиктувано отъ разни обективни нужди, че ни едно отъ тѣхъ непридаде на конгреса характеръ на сериозность, на пълно и выстрано знания Македонския Въпросъ въ всичката негова сложность и широта. Настоящето рѣшение направи щастливо изключение; и то, както всички други рѣшения, слѣдва общия пѫть и придава на конгреса още една черта кѣмъ неговата характеристика на фарсъ и пародия на парламентаризмъ.
Като оставяме настрана самия изразъ „политикантство“, който твърде много напомня еснафското представление за политиката, ние ще се постараемъ да обяснимъ що именно е разбиралъ авторътъ, който е редактиралъ циркуляра, подѣ самото понятие политикантство. Разбира се, че авторътъ не е ималъ предѣ видъ цѣлата политика на Организацията. Политиката, като методъ...
2. Превод / Адаптация на съвременен български език
РЕВОЛЮЦИЯ
Брой 5
17 юни 1906 г.
Без революция няма еволюция.
Външната политика на Организацията
„Политикантството трябва да бъде чуждо за Организацията и нейните дейци, като несъответстващо на нейния дух и тенденции. Тя не вижда в какви дипломатически връзки с външните държавнически фактори по Македонския (б. р.) въпрос.“ Така гласи едно от решенията на общия конгрес, изложено в циркуляр № 1 и сведено под знаменателя „Организацията и политикантството“.
Ние имахме вече случай да направим своята оценка на решенията на общия конгрес. Ние видяхме, че нито едно от тях не бе продиктувано от разни обективни нужди, че нито едно от тях не придаде на конгреса характер на сериозност, на пълно и зряло познаване на Македонския въпрос в цялата му сложност и широта. Настоящото решение направи щастливо изключение; и то, както всички други решения, следва общия път и придава на конгреса още една черта към неговата характеристика на фарс и пародия на парламентаризма.
Като оставяме настрана самия израз „политикантство“, който твърде много напомня еснафското представление за политиката, ние ще се постараем да обясним какво именно е разбирал авторът, който е редактирал циркуляра, под самото понятие политикантство. Разбира се, че авторът не е имал предвид цялата политика на Организацията. Политиката, като метод...
1. Транскрипция (Оригинален текст)
Page 2
на дѣйствие, е неизбѣжна за всѣка една обществена корпорация съ опредѣлена цѣль. А тамъ, дѣто нѣма цѣли, нѣма и акция. Прието е политиката да се дѣли на двѣ категории: външна и вътрешна. Това подразделение не е произволно, то има своитѣ достатъчни основания въ самата срѣда, въ която се проявява корпоративната дѣйность. Тази класификация е дотолкова субективна и обективна. Субективна – това е самия съставъ на корпорацията; обективна – това е заобикалящата я обстановка. И както известни организационни особенности, различия по отношение на своитѣ голове, даватъ право на една по-друга да има установени известни отношения, така и съставяватъ нейната вътрешна политика; така и спрѣмо външната срѣда, спрѣмо всички ония външни за нея фактори, които се намиратъ въ известно отношение и оказватъ известно влияние върху нейната тактика и физиономия, тя трѣбва да има точенъ и установенъ нормаленъ огласъ, който да съставя нейната външна политика. Отъ чисто формално гледище класификацията на политиката на външна и вътрешна е основана не вече върху самата, а върху териториалната срѣда. И колкото по-внимателно обаче взирането ни дава, че критериума на териториалностьта е самиятъ критериумъ на срѣдата. И понеже Организацията е корпорация отъ типа на държавитѣ, то било Нейната политика трѣбва да приложи критериума на териториалностьта, отколкото на Организацията спрѣмо нейнитѣ членове и спрямо окрѫжаващата я вътрешна обстановка — и църковна пропаганда, фин. и държавни власти — това основава нейната кауза и фактори — това прави и нейната външна политика. Тъй че и тая класификация е подкрепяна отъ логоса, за да нѣма нужда отъ корпоративното аргументиране и обосноваване: че естеството на възгледа, разнообразието, даватъ право на една или друга да има определени отношения, че класификацията... Ние нямаме да спремъ тукъ върху подразделението на организационната политика, а да покажемъ само ония страни на политиката, ако да можахме да критикуваме на конгреса решението, направено въ страницата подъ №... „Македонски прегледъ“. Ако и извънредно сериозна и рѣдко логична, тази позиция не е права, дето твърди, че Организацията може да има само една обща политика.
Слѣдъ подразделението, което направихме на организационната политика, мисля, че е уместно читательтъ да разбере какво и конкретното рѣшение по „политикантството“ и отчасти до външната политика на Организацията. Решението е категорично: То забранява на Организацията да има каквато и да е външна политика. Но умѣстно и резонално ли е подобно рѣшение? Не. Защото Организацията, независимо отъ ония общи обективни причини, които принуждаватъ всяка една корпорация, всяка една държава, да има своя външна политика, е подчинена и на други едни специфични причини, много по-важни и наложителни отъ общитѣ.
Ние признаваме, че цѣльта на Организацията не е да рѣши сама Македонския въпросъ, а да наложи рѣшението му на свѣта. По тоя въпросъ ние нямаме две мнения. И естественото заключение отъ това логично положение на Организацията е, че тя трѣбва да държи сметка за всички външни фактори, да съобразява своитѣ дѣйствия съ тѣхния интересъ и да използува техните конфликти; съвместно за има опредѣлена външна политика. Чистата революция, сама по себе си, борба заради самата себе си, тъй и изразява Георги Петровъ въ своята пета наредба, тогава е разрушението, ако не една пълна маневра, то най-малко – единъ пръвъ възгледъ. Ако нашитѣ противници доказаха, че единъ денъ Организацията може да бѫде достатъчно силна, за да извоюва сама свободата, тогава ние нямаме нищо противъ тѣхното гледище. Но действителността говори друго. Парамътъ на революционизмъ, въ нашата борба и дипломатически слѣдствия и Организацията не трѣбва да го игнорира.
Както студията му въ „Македоно-одрински Прегледъ“...
Page 3
но-все пакъ — тя трѣбва да му отдава и перпендекулярно значение. Всъщо така, тя трѣбва да схваща дипломацията като средство да покаже своята признателность спрямо ония, които ѝ подаватъ ръка, и с това да засили своята права задача — подготовлението на революция. Дипломацията ще има думата, но следъ революцията. Дотогава това е принабрежението спрямо математическия елементъ на борбата — това означава пълна пропасть. Да се затвори Организацията въ собствената си черупка, както иска Георги Петровъ, това ще рече да си затвори очитѣ пред ония, които ставатъ срѣдъ нея. Така може да говори само слабостьта, отрицанието, слѣпотата; доколкото разбираме, говори факти и „политикантство“ — това е принабрежението. За да се сведе политиката на Организацията къмъ външната политика, или по-право — да ѝ се отрича като политика да няма политика, е просто единъ съкрушителенъ методъ за движението, а защото може да доведе до пълното му изнуряване, съвсемъ не е тъй логично и доволно странно и да влезе въ смута. Щомъ принципътъ е правиленъ и когото е важно — навремененъ и изпълнимъ, той трѣбва да бѫде слѣдванъ. Прилагането му ще ѝ намери най-добрия преводъ.
Ние сме въ недоумение. Г-нъ Г. Петровъ, който минава за патентованъ деятелъ по дипломатичеството, макаръ и да единъ доста бъркащъ маневристъ, въ края ще сведе цялата дипломация на Организацията, цялата нейна...
2. Превод / Адаптация на съвременен български език
Страница 2
...на действие, е неизбежна за всяка една обществена корпорация с определена цел. А там, където няма цели, няма и действие. Прието е политиката да се дели на две категории: външна и вътрешна. Това подразделение не е произволно, то има своите достатъчни основания в самата среда, в която се проявява корпоративната дейност. Тази класификация е дотолкова субективна и обективна. Субективна – това е самият състав на корпорацията; обективна – това е заобикалящата я обстановка. И както известни организационни особености, различия по отношение на своите цели, дават право на една или друга [организация] да има установени известни отношения, така и съставляват нейната вътрешна политика; така и спрямо външната среда, спрямо всички ония външни за нея фактори, които се намират в известно отношение и оказват известно влияние върху нейната тактика и физиономия, тя трябва да има точен и установен нормален отглас, който да съставлява нейната външна политика. От чисто formalно гледище класификацията на политиката на външна и вътрешна е основана не вече върху самата, а върху териториалната среда. И колкото по-внимателното взиране ни показва, че критерият на териториалността е самият критерий на средата. И понеже Организацията е корпорация от типа на държавите, то нейната политика трябва да приложи критерия на териториалността спрямо нейните членове и спрямо заобикалящата я вътрешна обстановка — и църковна пропаганда, финансови и държавни власти — това основава нейната кауза и фактори — това прави и нейната външна политика. Тъй че и тази класификация се подкрепя от логиката, за да няма нужда от корпоративното аргументиране и обосноваване: че естеството на възгледа и разнообразието дават право на една или друга [страна] да има определени отношения... Ние няма да спираме тук върху подразделението на организационната политика, а да покажем само ония страни на политиката — ако можехме да критикуваме решението на конгреса, направено в страница под №... „Македонски преглед“. Ако и извънредно сериозна и рядко логична, тази позиция не е права, когато твърди, че Организацията може да има само една обща политика.
След подразделението, което направихме на организационната политика, мисля, че е уместно читателят да разбере какво е и конкретното решение по „политикантството“ и отчасти по външната политика на Организацията. Решението е категорично: То забранява на Организацията да има каквато и да е външна политика. Но уместно и обосновано ли е подобно решение? Не. Защото Организацията, независимо от ония общи обективни причини, които принуждават всяка една корпорация, всяка една държава да има своя външна политика, е подчинена и на други едни специфични причини, много по-важни и наложителни от общите.
Ние признаваме, че целта на Организацията не е да реши сама Македонския въпрос, а да наложи решението му на света. По този въпрос ние нямаме две мнения. И естественото заключение от това логично положение на Организацията е, че тя трябва да държи сметка за всички външни фактори, да съобразява своите действия с техния интерес и да използва техните конфликти; съвместно да има определена външна политика. Чистата революция сама по себе си, борбата заради самата борба, както я изразява Ѓорче Петров в своята пета наредба, тогава е разрушение — ако не пълна маневра, то най-малкото първоначален възглед. Ако нашите противници доказаха, че един ден Организацията може да бъде достатъчно силна, за да извоюва сама свободата, тогава ние нямаме нищо против тяхното гледище. Но действителността говори друго. Огромният обхват на революционаризма в нашата борба и дипломатическите последствия Организацията не трябва да ги игнорира.
Както студията му в „Македоно-одрински преглед“...
Страница 3
...но все пак тя трябва да му отдава и първостепенно значение. Всъщност тя трябва да схваща дипломацията като средство да покаже своята признателност спрямо ония, които ѝ подават ръка, и с това да засили своята основна задача — подготовката на революцията. Дипломацията ще има думата, но след революцията. Дотогава това е пренебрегване на математическия (реалния) елемент на борбата — това означава пълна пропаст. Да се затвори Организацията в собствената си черупка, както иска Ѓорче Петров, това ще рече да си затвори очите пред онези, които застават до нея. Така може да говори само слабостта, отрицанието, слепотата; доколкото разбираме, говори фактите и „политикантството“ — това е пренебрегването. За да се сведе политиката на Организацията към външната политика, или по-право — да ѝ се отрича като политика и да няма политика, е просто един съкрушителен метод за движението, а защото може да доведе до пълното му изнуряване, съвсем не е така логично и е доволно странно да внесе смущение. Щом принципът е правилен и когато е важно — навременен и изпълним, той трябва да бъде следван. Прилагането му ще му намери най-добрия израз.
Ние сме в недоумение. Г-н Ѓ. Петров, който минава за патентован деец по дипломацията, макар и да е един доста объркващ маневрист, в края на краищата ще сведе цялата дипломация на Организацията, цялата нейна...
Ето пълното разчитане (транскрипция) на четвъртата страница от ръкописния документ на оригинален правопис (с приет правопис от началото на XX век), последвано от адаптация / превод на съвременен български език.
1. Транскрипция (Оригинален текст)
-4-
шна политика тоестъ, дѣто и има смисълъ да се говори за дипломатствуване? – „Да се бѫрка“, ето неговия единственъ и върховенъ принципъ на дипломатическото изкуство. „Да се бѫрка! Eh bien! любезни Ѓорче, но какъ, въ що и за каква цѣль? Или „да се бѫрка“, просто „за да се бѫрка“? Види се, вие предполагате да имате за противници едни пълни дипломатически профани, а за „бѫркачи“ едни рѣдки артисти! Що, вие който винаги сте дипломатствували; вие който сте родоначалника на цѣлата наша извратена дипломатствуваща революционна интелигенция; вие на когото практиката е най-блестящето опровержение на неговата чудновата теория; вие ли именно днесъ идете да ни четете лекции по „чистото революционерство“, по „безусловното недипломатствуване“ и „затваряне въ собствената черупка“? Не, позволете на всички ваши читатели, на всички ония, които познаватъ вашата обществена дѣйность, да подозиратъ, че тия ваши теории не сѫ друго освѣнъ една маневра, маневра насочена къмъ извѣстна цѣль, която може би, въ по-голѣмата си частъ е постигната. Не, така не се възпитаватъ революционери, така не се създаватъ борци, духове и школи. Вашия пѫть е пѫть фалшивъ и когато неговия фалшивъ блѣсъкъ се всакси[?] та своя ослѣпителность, знаете тогава че вашите теории и домогвания сѫ разрушени.
Но идеалътъ, който преслѣдва Организацията – разрушението на настоящия режимъ въ Македония, тя е пълно отрицание на държава. По средствата, обаче, съ които си служи и по своя характеръ, тя е цѣла държава. И революционерътъ отъ момента, въ който става държавникъ става и дипломатъ. Теорията, че революционерътъ е само революционеръ е толкова утопична и отживяла вѣка си, и отдавна би трѣбвало да се завърне на пълното. И всичкитѣ революционни организации, които иматъ интелектуалното надмощие надъ нашата – а тѣ са едва ли не всички – отдавна сѫ тръгнали по тоя пѫть. Арменските революционери са не само добри революционери, но и добри дипломати. Тѣ отправятъ до силитѣ меморандуми, протести; тѣ иматъ своитѣ пратеници и специални пратеници; тѣ влизатъ въ сношения и ангажименти, не само съ революционни корпорации, но и съ държави. Тѣхната политика е политика на момента и резултатитѣ. И крайната имъ цѣль оттова нищо не губи; тѣ винаги я иматъ предѣ видъ и чрезъ нея вървятъ къмъ нея. А ако досега тѣ не са добили нѣкои осезателни резултати, то причината трѣбва да се дири съвсемъ другадѣ. Социалъ-демократитѣ са също едни отлични дипломати. Защото паралелно съ имената на Бебеля, Кауцки, Геда ние можемъ да поставимъ и имената на Фролмара и Вьерницайна въ Германия, Вандервелде и Анселе въ Белгия, Турати въ Италия, Жореса въ Франция. Само едни анархиститѣ, нека имъ признаемъ това, са чисти революционери. И чудно, нашата Орга-
2. Превод / Адаптация на съвременен български език
-4-
...външна политика, тоест където има смисъл да се говори за дипломатстване? „Да се бърка“ – ето неговия единствен и върховен принцип на дипломатическото изкуство. „Да се бърка! Eh bien! (Добре тогава!) Любезни Ѓорче, но как, в какво и за каква цел? Или „да се бърка“ просто „за да се бърка“? Изглежда вие предполагате, че имате за противници едни пълни дипломатически профани, а за „бъркачи“ – едни редки артисти! Нима вие, който винаги сте дипломатствали; вие, който сте родоначалникът на цялата наша извратена дипломатстваща революционна интелигенция; вие, на когото практиката е най-блестящото опровержение на неговата чудновата теория – нима точно вие днес идвате да ни четете лекции по „чисто революционерство“, по „безусловно недипломатстване“ и „затваряне в собствената черупка“? Не, позволете на всички ваши читатели, на всички онези, които познават вашата обществена дейност, да подозират, че тия ваши теории не са нищо друго освен една маневра – маневра, насочена към известна цел, която може би в по-голямата си част е постигната. Не, така не се възпитават революционери, така не се създават борци, духове и школи. Вашият път е фалшив път и когато неговият фалшив блясък [загуби] своята заслепяваща сила, тогава ще знаете, че вашите теории и домогвания са разрушени.
Но идеалът, който преследва Организацията – разрушението на настоящия режим в Македония – тя е пълно отрицание на държавата. По средствата обаче, с които си служи, и по своя характер тя е цяла държава. И революционерът, от момента, в който става държавник, става и дипломат. Теорията, че революционерът е само революционер, е толкова утопична и отживяла века си, че отдавна трябваше да бъде предадена на пълно забравение. И всички революционни организации, които имат интелектуално надмощие над нашата – а те са едва ли не всички – отдавна са тръгнали по този път. Арменските революционери са не само добри революционери, но и добри дипломати. Те отправят до Великите сили меморандуми и протести; те имат своите пратеници и специални пратеници; те влизат в отношения и ангажименти не само с революционни организации, но и с държави. Тяхната политика е политика на момента и на резултатите. И крайната им цел от това нищо не губи – те винаги я имат предвид и чрез нея вървят към нея. А ако досега те не са постигнали някои осезаеми резултати, причината трябва да се търси съвсем другаде. Социалдемократите са също едни отлични дипломати. Защото паралелно с имената на Бебел, Кауцки, Гед ние можем да поставим и имената на Волмар и Бернщайн в Германия, Вандервелде и Ансееле в Белгия, Турати в Италия, Жорес във Франция. Само едни анархисти – нека им признаем това – са чисти революционери. И чудно, нашата Орга-
Ето транскрипцията на пета страница на оригинален правопис, последвана от адаптацията на съвременен български език.
1. Транскрипция (Оригинален текст)
-5-
низация иска да бѫде второто изключение! Впрочемъ, тя само иска, а дали ще може, другъ е въпроса. Защото дѣйствителностьта не винаги удовлетворява онова, което се иска. Тья има свои собствени искания, свои закони и логика, които са върховни. Организацията винаги е вървѣла по пѫтя на политиканството, ще върви и за въ бѫдеще. Никакви закони не са въ състояние да я спратъ. Тѣ могатъ да докаратъ само закъснение, излишни пертурбации и нищо повече. Организацията не само трябва да държи смѣтка за всички ония фактори, които иматъ връзка съ нейната кауза, но и да ги използува, когато това ѝ се удаде. Настѫпватъ моменти, когато интереситѣ се покриватъ и тогава перспективитѣ за обща акция не са незвѣроятни. Боне една материална подкрепа не е изключена. И ако последва, не трябва да се откаже. Тья мисли имагь своята стойность особенно спрѣмо България. Къмъ нея Организацията трябва да има ясна и най-опредѣлена политика. Въпросътъ е единъ отъ най-болнитѣ и важнитѣ и заслужава да бѫде развитъ въ специална статия.
Дѣйствително, изкуството да се прави политика предполага гъвкавъ тактъ, ловкост и спекулативенъ умъ и много още други качества, които нашитѣ активн... дѣйци може би, непритежаватъ. Но ако ги нѣматъ, тѣ ще ги създадатъ. Условия-та искатъ и това отъ тяхъ; тѣ сами ще се погрижатъ за останалото.
Революционна хроника
Още по Лепепелското сражение. Отъ допълнителнитѣ свѣдения по това сражение узнаваме, че са изгорени 7 кѫщи, а не три. Убитъ е само единъ селянинъ – влахъ, и дваица ранени. Отъ четницитѣ имало единъ леко раненъ. Четата не е била открита случайно, а предадена отъ единъ турчинъ, който я забельзалъ при влизането ѝ въ селото.
Нова касапница. Пишатъ ни отъ Кочани:
„На 8 т. м. посредъ день, десеть минути отъ селото Бѣли са биле нападнати отъ двоица аскерини на пусия 5 души селяни заедно съ Нивиченския попъ Яно, връщайки се отъ Кочани. Единия отъ аскеритѣ е братъ на Пантелейския чаушъ Наимъ бечъ, автора на Спачовската касапница. Още отъ първия залмъ падналъ убитъ попъ Яно, а селянитѣ се разпръснали и почнали да бѣгатъ. Двамината успѣли да се спасятъ, а останалитѣ са избити. Ето тѣхнитѣ имена: Манаси Ценовъ и Георги Огняновъ отъ Нивичени и бай Яне отъ Пантелей. Трупътъ на свещеника е обезобразенъ. Каква е загубата за Организацията съ неговата смърть и какви са заслугитѣ на тоя скъпъ покоиникъ, излишно е да ви пиша; тѣ са извѣстни на всички.
Веднага слѣдъ гърмежитѣ селянитѣ...
2. Превод / Адаптация на съвременен български език
-5-
...низация иска да бъде второто изключение! Впрочем тя само иска, а дали ще може – друг е въпросът. Защото действителността не винаги удовлетворява онова, което се иска. Тя има свои собствени искания, свои закони и логика, които са върховни. Организацията винаги е вървяла по пътя на политиканството, ще върви и занапред. Никакви закони не са в състояние да я спрат. Те могат да донесат само закъснение, излишни сътресения и нищо повече. Организацията не само трябва да държи сметка за всички онези фактори, които имат връзка с нейната кауза, но и да ги използва, когато това ѝ се удаде. Настъпват моменти, когато интересите се припокриват и тогава перспективите за обща акция не са невероятни. Поне една материална подкрепа не е изключена. И ако последва такава, не трябва да се отказва. Тези мисли имат своята стойност, особено спрямо България. Към нея Организацията трябва да има ясна и най-определена политика. Въпросът е един от най-болезнените и важните и заслужава да бъде развит в специална статия.
Действително, изкуството да се прави политика предполага гъвкав такт, ловкост, спекулативен ум и много още други качества, които нашите активни дейци може би не притежават. Но ако ги нямат, те ще ги създадат. Условията изискват и това от тях; те сами ще се погрижат за останалото.
Революционна хроника
Още за Лепепелското сражение. От допълнителните сведения за това сражение научаваме, че са изгорени 7 къщи, а не три. Убит е само един селянин – влах, а двама са ранени. От четниците има един леко ранен. Четата не е била открита случайно, а е предадена от един турчин, който я забелязал при влизането ѝ в селото.
Нова касапница. Пишат ни от Кочани:
„На 8-и този месец, посред бял ден, на десет минути от село Бели са били нападнати от засада (пусия) от двама турски войници (аскери) 5 души селяни, заедно с Нивиченския поп Яно, връщащи се от Кочани. Единият от аскерите е брат на Пантелейския чауш Наим бег, автора на Спачовската касапница. Още от първия залп е паднал убит поп Яно, а селяните се разпръснали и започнали да бягат. Двама успели да се спасят, а останалите са избити. Ето техните имена: Манаси Ценов и Георги Огнянов от Нивичени и бай Яне от Пантелей. Трупът на свещеника е обезобразен. Каква е загубата за Организацията с неговата смърт и какви са заслугите на този скъп покойник, е излишно да ви пиша – те са известни на всички.
Веднага след гърмежите селяните...
Ето пълното разчитане (транскрипция) на шеста и седма страница от ръкописния документ на оригинален правопис, последвано от адаптация / превод на съвременен български език.
1. Транскрипция (Оригинален текст)
Page 6
отъ околнитѣ села се стекли на мѣстопроизшествието и почнали да преслѣдватъ убийцитѣ. Обаче властитѣ не последвали тоя разуменъ съвѣтъ и пропуснали да хванатъ убийцитѣ.
Интересно е че убийцитѣ два часа слѣдъ извършването на това да причинятъ училищно дело в Кочани, дето се е и скрилъ подъ своето момче. Това е знае отъ всички; мнозина очевидци има, които бяха засвидѣтелствували това, обаче злодѣятъ си прави получки. При трупа на попа е било намерено и заплашително писмо на сръбски. Навѣрно, то е оставено с цел едно да се заблуди възможната анкета и друго да и изплашатъ българите с тия действия на властитѣ сръбски...
Кади с своя втора кървава баня въ Кочанско в разстояние само на един месец. Нашитѣ читатели помнят, че на 14 т. м. бѣха звѣрски избити и обезобразени 13 илякчи отъ Соколарци и Спачево. Европейската анкета бе установила, и въ Кочанско се състави отъ самата власть систематични убийства и бе предупредила населението за това. Нели думите на анкетититѣ идатъ да още един пътъ да се оправдаятъ.
Ния нямаме досега Кочанското околийско управление ще представлява за този безучастен зрител пред тоя ужасъ и терръ. Немислими те, че трябва вече да се взиматъ най-щателни репресалии срѣщу тая официална турска система на признаване на българите. И за една наша черква да отиваща въ ръцѣте турски? Всички уловия благоприятствуватъ за подобна акция и ние не виждаме защо тя закъснява. Ако единъ Щипски районъ, който имаше по-малко отъ бѣло едно природно удобство за подобни акции, и който въ по-голѣмата си часть състоящ се отъ турски села, ако той успѣва да отмъщава за своитѣ невинни жертви, що да се каже за чудно гористия и сгоденъ за офанзива и отбрана и криене Кочански районъ? Ние мислимъ, и не ще бъде зле, ако околийското околийско тяло внуши на своята чета, и вместо да преследва невинни българи, по-добре ще стори ако я изпрати да застрахование на населението и застане на чело на неговата защита...
Освободени. Съобщили бѣхме, че по заловената кореспонденция на Бобе, бидоха арестувани 13 учители. Сега научаваме, че преди няколко дни почти всички са били освободени отъ Скопския апел. Учителятъ отъ града Т. Карамановъ, околийски ръководителъ, старъ изпитанъ работникъ, е осъденъ на 1 година, Ботю Ганзо и още единъ учитель но на 5г., а други 9 учители по на 3 години.
Ето една нещастие, единъ ударъ за областа ни: но тя отъ едно нищо. Ние се надѣемъ, че той ще припаде въ послужение за добъръ урокъ нашитѣ войводи и че ще ги браздува все...
Page 7
Арестуванъ попъ. Радовишкиятъ попъ Иванъ е единъ отличенъ попъ. Той е едно щастливо изключение отъ своята прослойка. Неговата честность и безукоризнената му преданость къмъ народнитѣ интереси му спечелиха симпатиитѣ на всички граждани и селяни и, естествено, ненавистьта на по-вечето му колеги и главно на неговото сръбско начапство – струмишкия владика Герасимъ.
Поведението на Герасима е извѣстно на всички – то е едно отъ най-безобразнитѣ. Тоя божи служителъ въ своята бѣсна ненависть къмъ народа и неговата Организация не се спира пред никакви средства. Неведнъжъ той бе подгущалъ населението да предава своитѣ чети и ръководители на властитѣ... И за своитѣ подлости няколко пѫти той бе осъжданъ отъ Организацията. Даже лани Струмишкия конгресъ изгуби една обстоятелствено мотивирана присъда, въ която се излагаха по редъ всичкитѣ негови престъпления и се предупреждаваше, че при първото повторение на нѣкой отъ старитѣ му грехове, той ще бѫде веднага убитъ. Властитѣ му се повториха; ние незнаеме обаче той и досега живее.
Независимо отъ държане на попъ Ивана нестана пренебрегвано отъ гордото око на Герасима, който искаше на всяка цена да го съсипе. И поради това той изнамери предлогъ преди няколко дни безъ никакви основания – по ничии причини, той го арестува съ писмото жандармерия да го прости ако направи това поведението му. Отъ тая нахална власт
политика.
...предизвика да възмути всички граждани, и както се чува, 40-ина села отъ епархията около попъ Ивана са отказали да признаватъ неговия наместникъ. До где ще стигне и какъвъ край ще вземе тоя конфликтъ между владиката и народа не може се предвиди. Обаче, ние мислимъ, че добре би било, ако отъ страна на населението се направи най-енергиченъ протестъ срещу владиката направо до Екзархатътъ и се настоява щото онеправдания свещеникъ да се възвърне на длъжността си.
Ние небихме се занимавали съ тоя дребенъ и за тъй не би ни далъ поводъ да кажемъ няколко думи и по Радовишкитѣ работи. Въпросътъ за свещеника не е отдѣленъ: той е въ връзка и следствие на цялото положение на Организацията. За наше съжаление, в това сѫ пострадали на миналия конгресъ, съществуватъ двѣ фракции; толкова озлобени и настроени една срещу друга, и и за най-малък поводъ са готови да се заловятъ за борецътъ. И немислете, че тѣхното съперничество се дължи на някакви принципиални различия: Ни най-малко. Всичко е сведено на лична почва, защо да бъде той, а не оня. Инова обаче, което е най-лошото, че има някои отъ най-виднитѣ наши дейци, които съ своето поведение, вместо да умирятъ страститѣ, подклаждатъ и така умножаватъ смута. Има работници, за Коини примеръ, той го арестува с писмото Герасимъ до вчера бе изявенъ подлецъ, а днес за същите тия работници Герасимов!
2. Превод / Адаптация на съвременен български език
Страница 6
...от околните села се стекли на мястопроизшествието и почнали да преследват убийците. Обаче властите не последвали този разумен съвет и пропуснали да хванат убийците.
Интересно е, че убийците два часа след извършването на това [престъпление], за да причинят [щети на] училищното дело в Кочани, където се е и скрил под своето момче. Това се знае от всички; мнозина очевидци има, които бяха засвидетелствали това, обаче злодеят си прави спокойно разходките. При трупа на попа е било намерено и заплашително писмо на сръбски. Наверно то е оставено с цел, от една страна, да се заблуди възможната анкета, и от друга – да се изплашат българите с тия действия на властите и сръбските [чети]...
Кади [извърши] своята втора кървава баня в Кочанско в разстояние само на един месец. Нашите читатели помнят, че на 14-и този месец бяха зверски избити и обезобразени 13 илякчи от Соколарци и Спачево. Европейската анкета бе установила, че в Кочанско се вършат от самата власт систематични убийства и бе предупредила населението за това. Нима думите на анкетьорите идат още веднъж да се оправдаят?
Ние нямаме досега [информация какво] Кочанското околийско управление ще представлява за този безучастен зрител пред този ужас и терор. Немислимо е, че трябва вече да се взимат най-щателни репресалии срещу тази официална турска система на признаване на българите. И за една наша черква нима [тя трябва] да отива в турски ръце? Всички условия благоприятстват за подобна акция и ние не виждаме защо тя закъснява. Ако един Щипски район, който имаше по-малко природни удобства за подобни акции и който в по-голямата си част се състои от турски села, успява да отмъщава за своите невинни жертви, какво да се каже за чудно гористия и сгоден за офанзива, отбрана и укритие Кочански район? Ние мислим, че няма да бъде зле, ако околийското тяло внуши на своята чета и вместо да преследва невинни българи, по-добре ще стори, ако я изпрати за застраховане на населението и застане начело на неговата защита...
Освободени. Съобщили бяхме, че по заловената кореспонденция на Бобе бяха арестувани 13 учители. Сега научаваме, че преди няколко дни почти всички са били освободени от Скопския апелативен съд. Учителят от града Т. Караманов, околийски ръководител, стар изпитан работник, е осъден на 1 година, Ботю Ганзо и още един учител – на 5 години, а други 9 учители – по на 3 години.
Ето едно нещастие, един удар за нашата област, но тя [ще се изправи]. Ние се надяваме, че той ще бъде за добър урок на нашите войводи и че ще ги научи...
Страница 7
Арестуван свещеник. Радовишкият поп Иван е един отличен свещеник. Той е едно щастливо изключение от своята прослойка. Неговата честност и безукоризнената му преданост към народните интереси му спечелиха симпатиите на всички граждани и селяни и, естествено, hatred-а (омразата) на повечето му колеги и главно на неговото сръбско началничество – струмишкия владика Герасим.
Поведението на Герасим е известно на всички – то е едно от най-безобразните. Този божи служител в своята бясна ненавист към народа и неговата Организация не се спира пред никакви средства. Неведнъж той бе подкупил населението да предава своите чети и ръководители на властите... И за своите подлости няколко пъти той бе осъждан от Организацията. Даже миналата година Струмишкият конгрес издаде една обстоятелствено мотивирана присъда, в която се излагаха поред всичките негови престъпления и се предупреждаваше, че при първото повторение на някой от старите му грехове, той ще бъде веднага убит. Простъпките му се повториха, но ние не знаем защо той и досега живее.
Независимо от това, държането на поп Иван не остана незабелязано от бдителното око на Герасим, който искаше на всяка цена да го съсипе. И поради това той изнамери предлог преди няколко дни без никакви основания да го арестува с жандармерия...
Политика.
...предизвика възмущението на всички граждани и както се чува, около 40 села от епархията около поп Иван са отказали да признават неговия заместник. Докъде ще стигне и какъв край ще вземе този конфликт между владиката и народа не може да се предвиди. Обаче ние мислим, че добре би било, ако от страна на населението се направи най-енергичен протест срещу владиката направо до Екзархията и се настоява онеправданият свещеник да бъде възстановен на длъжността си.
Ние не бихме се занимавали с този дребен случай, който не би ни дал повод да кажем няколко думи и по Радовишките работи. Въпросът за свещеника не е изолиран: той е във връзка и е следствие от цялото положение на Организацията. За наше съжаление, откакто пострадаха на миналия конгрес, съществуват две фракции – толкова озлобени и настроени една срещу друга, че и за най-малкия повод са готови да се заловят за гушите. И не мислете, че тяхното съперничество се дължи на някакви принципиални различия: ни най-малко. Всичко е сведено на лична почва – защо да бъде той, а не оня. Но това, което е най-лошото, е че има някои от най-видните наши дейци, които със своето поведение, вместо да умиротворяват страстите, ги подклаждат и така умножават смута. Има работници – за когото за пример, той го арестува с писмото – за които Герасим до вчера бе изявен подлец, а днес за същите тия работници Герасим е [приятел]!
Ето разчитането (транскрипцията) на осма страница от ръкописния документ на оригинален правопис, последвано от адаптация / превод на съвременен български език.
1. Транскрипция (Оригинален текст)
-8-
отличенъ, способенъ, прѣданъ народу, едва ли не цѣлъ свѣтия. Личностьта Герасимова е тѣсно свързана съ апарата въ Радовишъ и смѣло може и кажа, че той е единъ отъ най-главнитѣ и виновници за... По цѣлестни съображения той и тия „нѣкои работници“ поддържатъ едната фракция и желаятъ безъ друго да видятъ нейния триумфъ.
Ние ще си позволимъ да се обърнемъ къмъ всички честни и безпристрастни Радовишане, безъ разлика на фракциите, съ една молба: Нека тѣ забравятъ своитѣ амбиции, нека тѣ оставятъ на бѫдещето да отсѫди тѣхното минало и си подадатъ рѫка въ тоя рѣшителенъ и съдбоносенъ моментъ, когато съединението е необходимо повече отъ винаги. Ако ли пѫкь всички усилия отъ страна на честнитѣ и отъ противни другари излѣзатъ безплодни, тогава нека самитѣ селяни, които са далеко отъ партизанството на града, взематъ инициатива, както се чува, че проектиратъ, за единъ близъкъ околийски конгресъ. Нека тамъ тѣ обсѫдятъ положението, нека направятъ послѣднитѣ опити за примирие и издадатъ своята справедлива присъда. Щомъ ние желаемъ народа да бѫде върховния разпорѣдителъ съ сѫдбинитѣ на Организацията, нека тогава не се страхуваме да чуемъ неговия гласъ, неговата послѣдня авторитетна дума. Прочее, ние се надѣемъ, че ще бѫдемъ щастливи въ едно най-близко бѫдеще да видимъ Радовишкия районъ пакъ тъй мощенъ и цвѣтущъ както е билъ по-прѣди.
Нови турски чети. Пишатъ ни отъ Радовишко, че тамъ се появили 3 нови турски чети, които са биле забѣлѣзани отъ селянитѣ. Слухове, непотвърдени още, се носятъ за двѣ-три убийства.
Колкото и да сме противъ убиването на невинни хора, ще трѣбва да отговоримъ на турския терръ съ същата монета. А за да бѫдемъ формално, и поне отчасти морално оправдани, добрѣ ще е всѣки окрѫгъ да излезе съ специално окрѫжно до населението и европейския контролъ, въ което да ги предупреди за своето отмъщение и безпощадностъ, въ случай че убийствата неприкратятъ. И понеже, тѣ не ще прѣкратятъ, тогава жестокото и безпощадно отмъщение нека започне. Нашитѣ чети иматъ пълна възможность да залавятъ десетоки безоръжни турци – овчари, орачи, пътници и безопасно слѣдъ убиването имъ да се укриватъ. Добрѣ ще е сѫщо, при всѣко подобно убийство да се оставятъ писмеда при труповетѣ. Още по-добрѣ ще бѫде ако вмѣсто невинни жертви бихме могли да убиваме самитѣ преки морални и физически убийци, – бегове, четници, каймаками и пр. Но дали у насъ има духътъ и смѣлостьта на руския революционеръ?
Отъ редакцията.
Редакцията се научава, че мнозина нейни читатели са имали желанието да бѫдатъ редовни кореспонденти на нейния листъ, а нѣкои и нейни сътрудници. Редакцията съ удоволствие ще приема всичко, което ѝ бѫде изпратено.
2. Превод / Адаптация на съвременен български език
-8-
...отличен, способен, предан на народа, едва ли не цял светец. Личността на Герасим е тясно свързана с апарата в Радовиш и смело може да се каже, че той е един от най-главните виновници за... По съображения за целесъобразност той и тия „някои работници“ поддържат едната фракция и желаят непременно да видят нейния триумф.
Ние ще си позволим да се обърнем към всички честни и безпристрастни радовишани, без разлика на фракциите, с една молба: Нека те забравят своите амбиции, нека оставят на бъдещето да отсъди тяхното минало и да си подадат ръка в този решителен и съдбоносен момент, когато съединението е необходимо повече от всякога. Ако ли пък всички усилия от страна на честните и от противоположните другари излязат безплодни, тогава нека самите селяни, които са далеч от партизанщината на града, да вземат инициатива – както се чува, че проектират за един близък околийски конгрес. Нека там те да обсъдят положението, нека направят последните опити за примирие и да издадат своята справедлива присъда. Щом ние желаем народът да бъде върховният разпоредител със съдбините на Организацията, нека тогава не се страхуваме да чуем неговия глас, неговата последна авторитетна дума. Прочее, ние се надяваме, че ще бъдем щастливи в най-близко бъдеще да видим Радовишкия район пак така мощен и цъфтящ, както е бил преди.
Нови турски чети. Пишат ни от Радовишко, че там са се появили 3 нови турски чети, които са били забелязани от селяните. Носят се още непотвърдени слухове за две-три убийства.
Колкото и да сме против убиването на невинни хора, ще трябва да отговорим на турския терор със същата монета. А за да бъдем формално и поне отчасти морално оправдани, добре ще е всеки окръг да излезе със специално окръжно до населението и европейския контрол, в което да ги предупреди за своето отмъщение и безпощадност, в случай че убийствата не прекратят. И понеже те няма да прекратят, тогава жестокото и безпощадно отмъщение нека започне. Нашите чети имат пълна възможност да залавят десетки безоръжни турци – овчари, орачи, пътници – и безопасно след убиването им да се укриват. Добре ще е също при всяко подобно убийство да се оставят бележки при труповете. Още по-добре ще бъде, ако вместо невинни жертви бихме могли да убиваме самите преки морални и физически убийци – бегове, четници, каймаками и др. Но дали у нас има духа и смелостта на руския революционер?
От редакцията
Редакцията научава, че мнозина нейни читатели са имали желанието да бъдат редовни кореспонденти на нейния вестник, а някои – и нейни сътрудници. Редакцията с удоволствие ще приема всичко, което ѝ бъде изпратено.
