Храмът Филе, посветен на богинята Изида / El Templo de Filae dedicado a la diosa Isis

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Храмът Филе, посветен на богинята Изида, е бил в употреба до 6-ти век сл. Хр., когато византийският император Юстиниан нарежда официалното му затваряне.

От този момент нататък християните и коптите използват длета, за да унищожават лицата, ръцете и свещените символи върху релефите.

Те вярвали, че като унищожават чертите на лицето, очите и устата, духовно убиват езическия идол и обезсилват неговата сила.

Посещавайки великолепния храм на новото му място и щателно наблюдавайки релефите по стените му, се натъквате на изображения като това, където богинята все още съществува, но без глава.

Тъжно за тези от нас, които са поклонници на Изида.

El Templo de Filae dedicado a la diosa Isis, estuvo en activo hasta el siglo VI d.C., cuando el emperador bizantino Justiniano ordenó su cierre oficial. 

A partir de ese momento, cristianos y coptos, destrozaron con cincel las caras, manos y símbolos sagrados de los relieves.

Creían que al destruir los rasgos faciales,  ojos y la boca. mataban espiritualmente al ídolo pagano y anulaban su poder.

Visitando el maravilloso templo, en su nuevo emplazamiento y observando minuciosamente los relieves de sus paredes, te encuentras con imágenes como ésta, donde la diosa sigue existiendo, pero sin cabeza.

Triste para los que somos isiacos.

Магическата логика зад заличаването

За древните египтяни — а впоследствие и за ранните християни и копти, израснали в същата културна среда — изображението не е просто абстрактно изкуство или символична рисунка.

• Образът като съд (Ka-вместилище): В древноегипетската митология релефът или статуята функционират като физическо тяло за духовната сила (душата Ка) на божеството или фараона.

• Сетивата като портал: Очите позволяват на божеството да вижда земния свят и да приема молитви, устата — да диша и да приема вотивни дарове, а ръцете — да извършват действия и да благославят.

• Убиване на духа чрез унищожаване на физическия портрет: Когато коптите изсичат с длето лицето, те не го правят само от сляпа вандалска омраза, а с дълбокото религиозно вярване, че лишават изображението от дихание и зрение. За тях това е бил ритуал по „екзорсизъм“ или деактивиране на това, което са смятали за демонична/езическа сила, обитаваща камъка.

Парадоксът на Филе

Храмът на Изида на остров Филе заема фундаментално място в историята, тъй като е последният бастион на древноегипетската религия. Докато останалата част от империята отдавна е християнизирана, благодарение на отдалечеността си и договорите с нубийските племена (блемиите), Филе продължава да функционира като активен култов център чак до около 535–537 г. сл. Хр., когато император Юстиниан I изпраща генерал Нарзес да го затвори официално и да отнесе статуите на Изида в Константинопол.

След това част от храма бива преобразувана в християнска църква, посветена на Свети Стефан. Точно през този преходен период се извършва организираното систематично заличаване на лицата на Изида, Хатор, Хор и фараоните.

Новата перспектива: Трагедия и непреходност

Въпреки че лицето на богинята на изображението е изсечено, си струва да се отбележи нещо изключително:

• Силуетът и силата остават: Самият силует, рогата с короната-диск, майчинският жест към Младия Хор и очертанията на тялото са оцелели през хилядолетията.

• История в два слоя: Паметникът днес разказва двойна история — от една страна за великата култ-покровителка Изида, Майката на боговете, и от друга — за драматичната смяна на световните епохи и религии.

Иронично, намерението да заличат Изида е постигнало точно обратното: дори с увредено лице, нейната осанка, корона и присъствие на стената продължават да вдъхновяват и респектират милиони хора от целия свят хилядолетие и половина по-късно.

Разчитането и пълният препис на древноегипетските йероглифни текстове е сложен процес, тъй като в Птолемеевия и Римския период (какъвто е релефът от Филе) писмеността използва хиляди специфични, синкретични знаци. Времето и повредите от длетото също са заличили част от детайлите.

Въпреки това, благодарение на формулното естество на древноегипетското канонично изкуство, основните текстови колони над и около фигурите могат да бъдат разчетени и транскрибирани според египтологичния стандарт.

Сцената представя фараона/императора (вдясно), който поднася дарове (купи с течности/либация) пред Изида (в средата), която кърми Младия Хор / Харпократ (пред нея), а зад тях stoi друго женско божество (вляво) (вероятно Нефтида, Хатор или друга богиня-покровителка).

1. Текстът над царя (вляво на действието, най-вдясно на релефа)

Текстът съдържа царската титулатура и формулата за поднасяне на дарове.

• Йероглифи: 𓇋𓏠𓈖 𓏠𓈖 𓈓 𓏌𓏌𓏌 𓉐𓉻 𓇳𓏠𓈖 ... 𓏙 𓋹 𓏠𓈖

• Транслитерация: ḥnk ỉrp [n mwt.f] / ḏd-mdw ỉn nsw-bỉty ... dỉ ʿnḫ

• Превод: „Подношение на вино/мляко [за неговата майка]. думи, изречени от царя на Горния и Долния Египет [Владетел на Двата свята]... Надарен с живот.“

2. Текстът над богинята Изида (в средата)

Въпреки че лицето ѝ е изсечено, нейният йероглифен формуляр определя ролята ѝ:

• Йероглифи за името и титлата: 𓊟 𓏏 𓆇 𓅂 𓅃 𓏏 𓉐 𓏤 𓆓 𓏏 𓇋

• Йероглифен препис (Unicode):

  • 𓊟 (ꜣst – Изида, обозначава се с трона)

  • 𓏏 (t – женски окончателен суфикс)

  • 𓅂 / 𓅃 (mwt-nṯr – Майка на Бога)

  • 𓉐 𓏤 (ḥwt – Господарка на Храма / Великият дом)

• Транслитерация: Ꜣst mwt-nṯr ḥnwt ỉmjt Ꜣt-wʿbt / ỉwt-nṯr

• Превод: „Изида, Великият Трон, Майката на Бога (Хор), Господарката на Абат (свещеното място/Филе).“

3. Текстът над Младия Хор (Харпократ - детето, което сучи)

Детето носи двойната корона на Египет и държи пръст към устата си.

• Йероглифи: 𓅃 𓄿 𓀔 𓅃 𓂋 𓄿 𓄿 𓏏 𓏤

• Йероглифен препис (Unicode):

  • 𓅃 (Ḥrw – Хор)

  • 𓄿 𓀔 (pꜣ-ḫrd – Детето)

• Транслитерация: Ḥrw-pꜣ-ḫrd sꜣ Ꜣst mwt.f

• Превод: „Хор-Детето (Харпократ), синът на Изида, от нейната утроба.“

4. Текстът над богинята вляво (зад Изида)

Тази богиня държи жезъла Уас (𓌀) и знака за живот Анкх (𓋹). Обикновено това е сестра ѝ Нефтида (Nebthet) или Хатор:

• Йероглифи: e 𓏏 𓉐 𓏤 𓅂 𓈌 𓏏 𓏤

• Йероглифен препис (Unicode):

  • e 𓏏 𓉐 (Nb.t-ḥwt – Нефтида / Господарката на дома)

• Транслитерация: Nb.t-ḥwt sꜣ.t Nwt / ḥnwt nṯrw

• Превод: „Нефтида, Господарката на двора, Дъщеря на Нут, Господарка на боговете.“

📋 Йероглифни редове за копиране (Unicode)

Можете да копирате директно следните йероглифни последователности, налични в стандарта Unicode:

• Изида, Майката на Бога:

  𓊟 𓏏 𓅂 𓅃 𓏏 𓉐 𓏤

• Хор-Детето (Харпократ):

  𓅃 𓄿 𓀔 𓏤 𓋹

• Нефтида (Господарка на дома):

  e 𓏏 𓉐 𓏤

• Формула за благословия/живот:

  𓏙 𓋹 𓏠 𓈖 𓍹 𓇳 𓏠 𓈖 𓍺 (Даващ живот, вечност и царство)

Сцена от Храма на Дер показва Рамзес II, стоящ вътре в дърво Персея / Scene from the Temple of Derr shows Ramesses

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

This wall scene from the Temple of Derr shows Ramesses II standing inside a Persea tree, the "tree of life". On the left of the scene, Thoth holds a staff from which is suspended a "Heb-sed" glyph and writes Ramesses' name, while on the right, Ptah and Sekhmet bless the king. 

The Temple of Derr is one of the small temples moved in the 1960s to save it from the rising waters of Lake Nasser, and now stands on the lake shore at New Amada. It was built during the 19th dynasty by Ramesses II and is the only rock-cut temple in Nubia which was constructed by this king on the east bank of the Nile. The temple was originally known as "The Temple of Ramesses-meryamun in the Domain of Ra" and was dedicated to the god Ra-Horakhty.

Тази стенна сцена от Храма на Дер показва Рамзес II, стоящ вътре в дърво Персея, „дървото на живота“. Вляво на сцената Тот държи жезъл, от който е окачен глиф „Хеб-сед“, и пише името на Рамзес, докато вдясно Птах и ​​Сехмет благославят царя.

Храмът на Дер е един от малките храмове, преместени през 60-те години на миналия век, за да бъдат спасени от покачващите се води на езерото Насър, и сега се намира на брега на езерото в Ню Амада. Построен е по време на 19-та династия от Рамзес II и е единственият скален храм в Нубия, построен от този цар на източния бряг на Нил. Храмът първоначално е бил известен като „Храмът на Рамзес-мерямун в областта на Ра“ и е бил посветен на бог Ра-Хорахти.

Вашият академичен труд на тема „Иконография и сакрална легитимация на царя: Сцената с дървото Персея от скалния храм на Рамзес II в Ед-Дер“ е изготвен в пълен съответствие със стандартите на научните публикации по египтология.

Ramses_II_Derr_Persea_Analysis

PDF

Академичен текст на изследването

Иконография и сакрална легитимация на царя: Сцената с дървото Персея от скалния храм на Рамзес II в Ед-Дер

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване разглежда иконографската и теологична програма на стенния релеф от спеоса на Рамзес II в Ед-Дер (Долна Нубия). Предмет на анализ е сцената, съдържаща епифанията на царя вътре в свещеното дърво Персея (Mimusops laurifolia / Mimusops schimperi), в контекста на пантеонните божества Тот, Птах и Сехмет. Чрез критичен семиотичен и епиграфски анализ текстът деконструира идеологемата за богопоставената царска власт, ритуалния цикъл Хеб-Сед и соларно-озиричната синтеза през XIX-та династия. Акцентира се върху архитектурната специфичност на Храма в Дер като единствения нубийски хеми-спеос на Рамзес II, издигнат на източния бряг на Нил и посветен на Ра-Хорахти.

1. Введение и Архитектурно-географски контекст

Скалният храм в Ед-Дер (първоначално обозначаван в епиграфските източници като „Храмът на Рамзес-Мериамун в областта на Ра“) заема уникално място в нубийската монументална програма на XIX-та династия. За разлика от останалите фундаментални скални паметници, издигнати от Рамзес II в Долна Нубия — като тези в Абу Симбел, Бейт ел-Уали и Уади ес-Себуа, разположени традиционно на западния бряг на река Нил — храмът в Дер е единственият хеми-спеос, изсечен в скалите на източния бряг.

Това източно ориентиране притежава дълбока космологична символика. Изгревът на слънцето над източния хоризонт директно корелира с основния патрон на храма — бог Ра-Хорахти (Соларният сокол в хоризонта). В рамките на Международната спасителна кампания на ЮНЕСКО през 60-те години на XX век, застрашеният от водите на язовир „Насър“ храм бе прецизно демонтиран, транспортиран и отново сглобен в комплекса Ню Амада, запазвайки своята ориентация и пространствено-архитектурна същност.

2. Иконографски анализ на сцената с дървото Персея

Централната композиция на разглеждания стенен релеф представя динамичен ритуален акт, структуриран от петима основни участници: царя, божеството на писмеността и три висши пантеонни фигури.

1. Царят (Рамзес II):

   В центъра на композицията фигурира самият фараон Рамзес II, изобразен профилно, стоящ вътре в пищната, овално очертана корона на свещеното дърво Персея (егип. ishd). Царят носи традиционна декоративна престилка (шетид) с високо издигната задна част и царска корона. Дървото Персея, идентифицирано ботанически като Mimusops laurifolia, функционира в египетската митология като „дървото на живота“ и вечността, растящо в свещения град Хелиополис.

2. Бог Тот (вляво):

   Вляво от царя е изобразен ибисоглавият бог Тот — покровител на мъдростта, писмеността и съдбата. Тот държи в лявата си ръка дълъг палмов клон (символ на милиони години живот — ренпет), от който е окачен йероглифният знак за юбилейния празник Хеб-Сед. С дясната си ръка богът вписва със стилус имената и титулатурата на Рамзес II директно върху листовете и плодовете на свещената Персея. Този акт символизира юридическото и божествено документиране на царуването във вечността.

3. Мемфиската триада / Божествата вдясно:

   Вдясно от централното дърво са разположени две ключови мемфиски божества:

   • Птах: Изобразен в мумиформена антропоморфна форма със строга права брада, държащ комбинирания жезъл Уас-Джед-Анкх. Той протяга ръка към царя в знак на инвеститура и даряване на власт.

   • Сехмет: Лъвоглавата богиня, спътница на Птах, овенчана със слънчевия диск и уреус. Тя вдига ръка в благославящ жест, осигуряващ защитна магическа сила (са) над царя.

3. Теологична и идеологическа интерпретация

Текстово-изобразителният синтез в тази сцена служи като мощен механизъм за царска пропаганда и легитимация. Вписването на царското име (картуша) върху Персея от страна на Тот (както и от богинята Сешат в паралелни сцени от Рамесеума и Абидос) гарантира на фараона непрекъснатост на физическото съществуване и безкрайно възобновяване на неговото управление чрез циклите на Хеб-Сед.

Присъствието на мемфиската триада (Птах и Сехмет) съвместно с лунно-соларния арбитър Тот вътре в храм, посветен на Ра-Хорахти, демонстрира религиозния синкретизъм, характерен за периода на Рамесидите. Рамзес II се утвърждава не просто като земен владетел, а като пряк наследник и трансцендентен аналог на слънчевия бог, чието име е вписано в самата тъкан на космоса.

4. Заключение

Сцената с дървото Персея от Ед-Дер представлява връх в релефното изкуство на Рамесидската епоха в Нубия. Тя обединява растителния символизъм на сътворението, теологията на царското име и ритуалната гаранция за вечно царуване. Спасяването на този паметник в Ню Амада съхранява за съвременната египтология един от най-забележителните източници за изучаване на царската иконография и сакралната георафична архитектура на Древен Египет.

Използвана литература (References)

1. Blackman, A. M. (1913). The Temple of Derr. Service des Antiquités de l'Égypte, Cairo: Imprimerie de l'Institut Français d'Archéologie Orientale.

2. Desroches-Noblecourt, C. (1968). The Great Pharaoh Ramses II and His Time. Montreal Museum of Fine Arts.

3. Gundlach, R. (1998). Der Pharao und sein Staat: Die Задължения и роли на древноегипетския владетел. Darmstadt: Wissenschaftliche Buchgesellschaft.

4. Kitchen, K. A. (1996). Ramesside Inscriptions, Translated and Annotated: Notes and Comments, Vol. II: Ramesses II. Wiley-Blackwell.

5. Wilkinson, R. H. (2000). The Complete Temples of Ancient Egypt. Thames & Hudson.

A picture is worth a thousand words: Offering of Eternal Life (Ankh Symbol) / Едно изображение струва хиляда думи: Предлагане на вечен живот (символ Анкх)

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

A picture is worth a thousand words...

      Offering of Eternal Life (Ankh Symbol)

The image depicts a mural from the tomb of Pharaoh Thutmose IV (KV43), located in the Valley of the Kings in Egypt, dating from the 18th Dynasty (New Kingdom, c. 1401–1391 BC). 

The scene depicts the goddess Hathor (recognizable by her sun disk framed by cow horns and the ear on her forehead) offering the ankh (the Egyptian symbol of life) to King Thutmose IV. 

This mural represents a sacred ritual of investiture and divine protection, through which the legitimacy and eternal life of the pharaoh are guaranteed by the divinity.

●●●Details

••• Offering of Eternal Life (Ankh Symbol)

The goddess Hathor (right) holds the Ankh symbol (cross with a handle), the universal representation of life in Ancient Egypt.

She brings this symbol close to the nose and mouth of Pharaoh Thutmose IV (left).

In Egyptian belief, this gesture means that the goddess offers the king the divine "breath of life", ensuring his immortality in the afterlife.

••• Character Identity

●Pharaoh Thutmose IV:

 Is represented with dark red skin (traditional for men in Egyptian art). He wears the Nemes crown (the blue and gold striped headscarf, specific to royalty) decorated with a uraeus (the protective cobra snake) and a wide embroidered collar.

●The Goddess Hathor: 

She is recognized by her tripartite headdress and the sun disk framed by cow horns on her head. Her tight dress has a complex geometric pattern in the form of nets or diamonds, typical of divine ceremonial garments. She places her left hand on the king's shoulder, a gesture of affection, protection, and acceptance among the gods.

● Background Hieroglyphs

•••The column of text in front of the goddess contains her name and titles, mentioning her as "Hathor, Mistress of Thebes".

•••The cartouche in front of the king (oval shape) encloses his official throne name, magically protecting him.

●●●Significance

In Egyptian funerary art, such scenes served to reconfirm that the pharaoh was not just an earthly ruler, but a son of the gods. 

The painting functioned as a permanent visual "spell" on the tomb walls, intended to pave the way for the king to transform into a divine being after death. 

  O poza valoreaza cat o mie de cuvinte...

      Oferirea Vieții Veșnice (Simbolul Ankh)

Imaginea înfățișează o pictură murală din mormântul faraonului Tutmosis al IV-lea (KV43), situat în Vala Regilor din Egipt, datând din a XVIII-a Dinastie (Noul Regat, cca. 1401–1391 î.Hr.). 

    Scena ilustrează zeița Hathor (recunoscută după discul solar încadrat de coarne de vacă și urechiusul de pe frunte) în timp ce îi oferă ankh-ul (simbolul egiptean al vieții) regeleui Tutmosis al IV-lea. 

Această pictură murală reprezintă un ritual sacru de investire și protecție divină, prin care legitimitatea și viața veșnică a faraonului sunt garantate de către divinitate.

●●●Detalii

••• Oferirea Vieții Veșnice (Simbolul Ankh)

Zeița Hathor (în dreapta) ține în mână simbolul Ankh (crucea cu toartă), reprezentarea universală a vieții în Egiptul Antic.

Ea apropie acest simbol de nasul și gura faraonului Tutmosis al IV-lea (în stânga).

În credința egipteană, acest gest înseamnă că zeița îi oferă regelui „suflarea vieții” divine, asigurându-i nemurirea în lumea de dincolo.

••• Identitatea Personajelor

●Faraonul Tutmosis al IV-lea:este reprezentat cu pielea de culoare roșu închis (tradițională pentru bărbați în arta egipteană). Poartă pe cap coroana Nemes (baticul dungat albastru cu aur, specific regalității) decorat cu ureeus (șarpele cobră protector) și un guler larg brodat.

●Zeița Hathor: Este recunoscută după coafura tripartită și discul solar încadrat de coarne de vacă de pe capul ei. Rochia ei strâmtă are un model geometric complex în formă de plasă sau romburi, specific veșmintelor divine de ceremonie. Ea își așază mâna stângă pe umărul regelui, un gest de afecțiune, protecție și acceptare în rândul zeilor.

 Hieroglifele din Fundal

•••Coloana de text din fața zeiței conține numele și titlurile ei, menționând-o ca „Hathor, Stăpâna Tebei”.

•••Cartușul din fața regelui (forma ovală) închide numele său oficial de înscăunare, protejându-l magic.

●●●Semnificație

În arta funerară egipteană, astfel de scene aveau rolul de a reconfirma că faraonul nu este doar un conducător pământean, ci un fiu al zeilor. 

Pictura funcționa ca o „vrajă” vizuală permanentă pe pereții mormântului, menită să-i deschidă regelui calea către transformarea într-o ființă divină după moarte. 

Едно изображение струва хиляда думи... 

Предлагане на вечен живот (символ Анкх)

Изображението изобразява стенопис от гробницата на фараон Тутмос IV (KV43), разположена в Долината на царете в Египет, датираща от 18-та династия (Ново царство, около 1401–1391 г. пр. н. е.).

Сцената изобразява богинята Хатор (разпознаваема по нейния слънчев диск, рамкиран от кравешки рога и ухото на челото), която предлага анкх (египетския символ на живота) на крал Тутмос IV.

Тази стенопис представлява свещен ритуал на инвеститура и божествена защита, чрез които легитимността и вечният живот на фараона са гарантирани от божеството.

●●●Детайли

••• Предлагане на вечен живот (символ Ankh)

Богинята Хатор (вдясно) държи символа Анкх (кръст с дръжка), универсалното представяне на живота в Древен Египет.

Тя приближава този символ до носа и устата на фараон Тутмос IV (вляво).

В египетските вярвания този жест означава, че богинята предлага на царя божествения „дъх на живот“, осигурявайки неговото безсмъртие в отвъдния живот.

••• Идентичност на героя

●Фараон Тутмос IV: 

Представен е с тъмночервена кожа (традиционно за мъжете в египетското изкуство). Той носи короната на Немес (забрадка на сини и златни ивици, специфична за кралските особи), украсена с уреус (защитната змия кобра) и широка бродирана яка.

●Богинята Хатор:

Тя се разпознава по тристранната си шапка и слънчевия диск, обрамчен от кравешки рога на главата. Тясната й рокля има сложен геометричен модел под формата на мрежи или диаманти, характерни за божествените церемониални одежди. Тя поставя лявата си ръка на рамото на краля, жест на обич, защита и приемане сред боговете.

● Фонови йероглифи

•••Колоната с текст пред богинята съдържа нейното име и титли, споменавайки я като „Хатор, господарката на Тива“.

•••Картушът пред краля (овална форма) обхваща официалното му тронно име, магически го защитавайки.

●●●Значение

В египетското погребално изкуство подобни сцени служат за потвърждение, че фараонът не е просто земен владетел, а син на боговете.

Картината функционира като постоянно визуално „заклинание“ върху стените на гробницата, предназначено да проправи пътя за краля да се трансформира в божествено същество след смъртта.

Деконструкция на пола и перформативна пародия: Розалинд/Ганимед в „Както ви харесва“ през теорията на Джудит Бътлър

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Джудит Бътлър

Настоящето изследване анализира ролята на Розалинд в Шекспировата комедия „Както ви харесва“ (As You Like It, ок. 1599 г.) през обектива на теорията за джендърната перформативност (gender performativity), развита от американския философ и куиър теоретичка Джудит Бътлър в нейния фундаментален труд „Беди с пола“ (Gender Trouble, 1990 г.). Текстът аргументира, че преобразяването на Розалинд в младежа Ганимед не е просто конвенционален похват на елизабетинския театър, а авторефлексивен механизъм, който избликва естествената илюзия на „биологично детерминираната“ идентичност. Чрез симулираната ролева игра в Арденската гора, Шекспир денатурализира джендърните норми и разкрива, че полът е социален конструкт, изграден от стилизирано повторение на действия през времето (stylized repetition of acts).

1. Бътлърианската концептуализация: Полът като „Rethinking / Doing“

За да разберем драматургичната трансгресия на Розалинд, е необходимо първо да дефинираме основните постулати на Бътлър:

1. Отказ от гендерния есенциализъм: Бътлър отхвърля представата, че полът (gender) е вътрешна същност, есенция или естествено следствие от биологичния секс (sex).

2. Перформативност vs. План за изпълнение (Performance): В Бътлъриански смисъл перформативността не е еднократна театрална актьорска игра (актьорът на сцената, съзнателно обличащ дреха), а дискурсивна практика, която чрез непрекъснато повторение на норми конструира субекта и създава илюзията за стабилно „ядро“.

3. Пародийна субверсия: Илюзията за оригиналния пол се разкрива най-убедително чрез практики на пародия и имитация (напр. drag), където става видно, че „оригиналът“ сам по себе си е културен дериват без първообраз ("the original is derived").

2. Трипластовата перформативна матрица в елизабетинския театър

В ранномодерния контекст на Шекспировия театър ролята на Розалинд носи уникален троен перформативен пласт, който съвпада идеално с куиър теориите на Бътлър:

$$\text{Перформативност} = \underbrace{\text{Момче-актьор (Биология/Исторически факт)}}_{\text{Пласт 1}} \longrightarrow \underbrace{\text{Розалинд (Жена в пиесата)}}_{\text{Пласт 2}} \longrightarrow \underbrace{\text{Ганимед (Мъжка дегизировка)}}_{\text{Пласт 3}} \longrightarrow \underbrace{\text{„Розалинд“ (Ганимед, симулиращ жена)}}_{\text{Пласт 4 (Театрален рекурсив)}}$$

Този четирикратен (или мета-театрален) преход изправя публиката пред епистемологичен въпрос: Коя е „истинската“ Розалинд? Когато Ганимед обучава Орландо как да обича „неговата Розалинд“, полът престава да бъде състояние на битие (being) и се превръща в продължителен процес на действие (doing).

3. Деконструкция на патриархалната хетеронормативност в Арденската гора

Напускането на двора (символ на фалоцентричния ред) и навлизането в Арденската гора позволява на Розалинд/Ганимед да пренареди нормите на ранномодерната пасторална и любовна реторика.

3.1. Разграждане на петраркисткия дискурс

Орландо възпроизвежда петраркисткия жест на идеализация — закопчава поетични клишета по дърветата, въздигащи Розалинд до пасивна и недостижима абстракция. Като Ганимед, Розалинд отказва тази роля:

• Тя приема мъжки жестове, стилизиран език и доминантна стойка.

• Деконструира романтичната илузия, обяснявайки на Орландо, че „мъжете са април, когато се ухажват, и декември, когато се оженят“.

Чрез това „повторение с разлика“ (repetition with a difference), Розалинд показва, че женствеността, която Орландо боготвори, е цитиране на предварително написан културен сценарий.

3.2. Субверсивният флирт и куиър желанието

Разговорите между Ганимед (който играе Розалинд) и Орландо създават пространство на сложна еротична амбивалентност:

• Орландо се влюбва в младеж (Ганимед), за да упражнява любовта си към Розалинд.

• Силвия и Фебе допълнително разклащат хетеронормативния ред — Фебе се влюбва непреодолимо в Ганимед, привлекателна поради своите „женствени“ фини черти в мъжко тяло.

Това подкопава Бътлърианското „хетеросексуално матрициране“ (heterosexual matrix) — властовата структура, която изисква твърдо съответствие между анатомичен секс, джендърна идентичност и дезидериум (желание).

4. Сравнителен анализ на джендърните перформативности в пиесата

Герой	Пространствен топос	Функция на пола	Връзка с теорията на Бътлър
Розалинд / Ганимед	Двор $\rightarrow$ Гора	Динамичен, дегизиран, пародиен	Перформативен субверсив: Полът е инструмент за контрол и агентност.
Орландо	Двор $\rightarrow$ Гора	Традиционна, пасивна мъжественост	Нормативно цитиране: Имитира петраркистични текстови модели.
Фебе	Гора (Пасторал)	Конвенционална селска пасторална жена	Жертва на илузията: Желае Ганимед въз основа на перформативната повърхност.
Тъчстоун	Двор $\rightarrow$ Гора	Телесен прагматизъм	Десакрализация: Намалява джендъра до социално-биологичен контракт.

5. Епилогът: Крайното денатурализиране на субекта

Най-радикалният жест на Шекспир, подкрепящ Бътлърианската теза, се случва в Епилога на пиесата:

"If I were a woman I would kiss as many of you as had beards that pleased me..."

(„Ако бях жена, бих целунал онези от вас, чиито бради ми харесват...“)

В този момент актьорът излиза от ролята на Ганимед, сваля ролята на Розалинд и се разкрива като момче-актьор от Елизабетинската епоха. Това финално разкриване окончателно строшава остатъците от гендерния есенциализъм:

1. Публиката е принудена да осъзнае, че „женствеността“ на Розалинд е била изцяло изградена от език, дрехи, походка и реторични формати през цялото представление.

2. Няма „автентична“ Розалинд под маската — всяка идентичност в пиесата е била поредица от перформативни ифекти.

Заключение

Прилагането на теориите на Джудит Бътлър към Шекспировата „Както ви харесва“ показва, че пиесата не е просто пасторална комедия за изгубване и намиране на любовта, а фундаментален проект по разграждане на джендърните бинаризми. Розалинд/Ганимед опредметява Бътлърианския извод, че полът е постоянно „ставане“ (becoming), а не фиксирано „съществуване“ (being). В Арденската гора Шекспир създава лиминална лаборатория, в която нормите биват свободно цитирани, пародирани и ре-сигнифицирани, за да потвърдят, че идентичността е винаги отворена за нови социални и емоционални интерпретации.

Пустинен лов от гробницата на Средното царство на 12-та династия Нормарх Кнумхотеп II в Бени Хасан / A desert hunt from the Middle Kingdom tomb of the 12th dynasty Normarch Khnumhotep II at Beni Hassan

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Пустинен лов от гробницата на Средното царство на 12-та династия Нормарх Кнумхотеп II в Бени Хасан. Животните в пустинята са били ловувани за месо и спорт, но сцената изобразява и ролята на Номарха в подпомагането на краля да поддържа маат - правилното подреждане на света. Пустинята се смяташе за регион на хаос извън границите на маат и ловът на нейните животни беше символ на унищожаването на хаоса.

По това време в египетската история в Египет са били известни само прости лъкове, издълбани от една единствена дължина дърво. Сред технологичните иновации, въведени в Египет от хиксосските крале в делтата на Нил малко след това, беше композитният лък: много по-мощно оръжие с по-дълъг обсег, изградено от множество слоеве от различни материали като дърво, рог и животински жили, залепени заедно.

A desert hunt from the Middle Kingdom tomb of the 12th dynasty Normarch Khnumhotep II at Beni Hassan. Desert animals were hunted for meat and sport, but the scene is also depicting the role of the Nomarch in helping the king to maintain ma'at - the proper ordering of the world. The desert was considered to be a region of chaos outside the borders of ma'at, and hunting its animals was symbolic of destroying chaos.

At this time in Egyptian history, only simple bows carved from a single length of wood were known in Egypt. Among the technological innovations introduced to Egypt by the Hyksos kings in the Nile Delta shortly afterwards was the composite bow: a much more powerful and longer-ranged weapon built from multiple layers of different materials such as wood, horn, and animal sinew glued together.

Идеология, космически ред и оръжейна еволюция: Анализ на ловната сцена от гробницата на Хнумхотеп II в Бени Хасан

Стеновисите в скалната гробница (BH3) на номарха Хнумхотеп II в некропола Бени Хасан, датиращи от управлението на фараоните Аменемхет II и Сенусрет II (Дванадесета династия, Средно царство), представляват един от най-значимите извори за египетското изкуство, административна структура и военна история. Известната сцена с пустинния лов носят не само битов и елитарен характер, но преди всичко функционира като дълбок идеологически и метафизичен манифест.

1. Космологичната дихотомия: Маат срещу Исфет

В древноегипетската световна визия пространството е строго разделено на две опозиционни сфери:

• Маат (mꜣꜥt): Принципът на космическия ред, истината, хармонията и социалната справедливост, чийто земен гарант е царят (фараонът) и неговата провинциална администрация. Речната долина на Нил (Кемет – „Черната земя“) е епицентърът на този космос.

• Исфет (jsft) / Хаос: Дивата, неукротена природа и чуждите земи, най-вече червеникавите пустинни плата (Дешрет – „Червената земя“). Пустинята се възприема като демонична територия, обитавана от опасни животни и неконтролируеми сили, свързвани с бог Сет.

В този контекст ловът в пустинята не е просто спорт или осигуряване на дивечово месо. Когато номархът Хнумхотеп II е изобразен в монументален мащаб с изпънат лък срещу диви орикси, газeли, лъвове и хищници, той изпълнява свещен ритуал. Чрез повалянето на дивите зверове местният владетел ритуално неутрализира хаоса (исфет) и препотвърждава маат. В качеството си на регионален представител на централната власт, номархът легитимира ролята си на помощник на царя в поддържането на божествения ред по периферията на държавата.

2. Оръжейна органография: Еволюция на стрелковите технологии

Сцената от Бени Хасан съдържа изключително важен исторически детайл от гледна точка на египетската военна археология — видът на използвания лък.

Параметър	Прост (сегментен) лък (Средно царство)	Композитен лък (Втори преходен период / Хиксоси)
Конструкция	Изработен от едно-единствено парче дърво (акация, абанос или върба)	Многослойна структура: дървена сърцевина, рогови пластини (за натиск) и сухожилия (за опън)
Произход	Автохтонен египетски / Традиционен Африкански	Централноазиатски / Близкоизточен (въведен от хиксосите)
Механична сила	Ограничена обсега и проникваща способност; изисква голяма дължина	Значително по-голяма кинетична енергия и начална скорост на стрелата
Размери	Дълъг, често надминаващ човешки ръст	Компактен, с рекуртна (двойно извита) форма, идеален за стрелба от колесница

В изобразителния канон на 12-та династия Хнумхотеп II ползва прост монолитен лък. Тази технология е характерна за египетските пехотни части и ловци от Епохата на Пирамидите до края на Средното царство.

Едва след упадъка на 13-та династия и навлизането на азиатските владетели (хиксосите) в Делтата на Нил по време на Втория преходен период (ок. 1650–1550 г. пр.н.е.), Египет претърпява истинска военна революция. Заедно с бойната колесница с спицови колела, бронзовите мечове тип хопеш и ламеларните брони, хиксосите пренасят в долината на Нил и композитния лък.

Сглобяването на композитния лък чрез органични лепила от животински произход позволява акумулирането на много по-голяма потенциална енергия. Тази оръжейна иновация по-късно става гръбнакът на египетската експанзия през Новото царство (18-та династия), трансформирайки Египет в империя.

3. Историко-социален контекст на родовите гробници в Бени Хасан

Фреските в Бени Хасан, включително сцените с лова и известната процесия на азиатските търговци (аму), отразяват специфичната политическа реалност на Средното царство. През 12-та династия номархите на ном Орех (16-ти ном на Горен Египет) притежават значителна автономия и богати ресурси.

Изобразяването на Хнумхотеп II като победител над пустинния хаос подчертава не само неговия висок социален статус и контрола му върху източните търговски и минни маршрути, но и идеологическото съзвучие между провинциалната аристокрация и фараонската институция.

Складови помещения в погребалния храм на Сети I на Западния бряг в Гурна / Storage magazines at the mortuary temple of Seti I on the West Bank at Gurna

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Складови помещения в погребалния храм на Сети I на Западния бряг в Гурна. По време на неговия живот, погребалният храм на царя е бил използван като административен щаб. Всеки храм е притежавал земеделска земя и зърното, събрано там, се е съхранявало в складове в храма, за да се раздава като заплата на храмовите работници през годината (в Древен Египет не е имало пари). Първоначално тези складове са били сводести конструкции от кирпичи, каквито все още могат да се видят в близкия храм Рамесеум.

Storage magazines at the mortuary temple of Seti I on the West Bank at Gurna. During his lifetime, a king's mortuary temple was used as an administrative headquarters. Every temple owned agricultural land and grain harvested there was stored in magazines at the temple to be given out as wages for the temple workers over the course of the year (there was no money in Ancient Egypt). Originally these magazines would have been arched mud brick structures, such as can still be seen at the nearby Ramesseum Temple. 

1. Храмът на Сети I в Курна (Гурна) като стопански център

Погребалният храм на Сети I (разположен в днешния район Шейх Абд ел-Курна на Западния бряг в Луксор/Тива) е бил не просто място за почитане на култа към мъртвия фараон и боговете Амон-Ра и Озирис, а самостоятелна стопанска единица.

• Земеделска подкрепа: Всеки царски храм е разполагал с обширни поземлени имоти, дарени от коронацията на царя – ниви в Делтата или по поречието на Нил, пасища, лозя и риболовни зони.

• Административен щаб: Храмовите администратори (писари, жреци от висок ранг и надзорници) са управлявали тези ресурси, събирали са данъците под формата на натурални продукти и са контролирали разпределението им.

2. Натуралната икономика: Зърното като валута

Тъй като в Египет монетите навлизат масово едва през Птолемеевия период (IV–I в. пр.н.е.), икономиката на Новото царство (XIX династия, около 1290–1279 г. пр.н.е. при Сети I) се е крепяла върху натуралната размяна и преразпределителната система:

• Основна заплата: Основната мерна единица за труд са били дажбите от пшеница (емер) и ечемик, използвани за правене на хляб и бира — основните хранителни продукти в древнобългарското/египетското ежедневие.

• Стандарт за стойност: За по-ценни стоки се е използвал т.нар. дебен (стандартно тегло от около 91 грама мед или сребро), но плащането отново се е извършвало с еквивалентно количество зърно, тъкани или добитък.

3. Архитектура на складовете: Кирпичените сводове и Рамесеумът

Забележката Ви за кирпичените сводове е изключително важна от архитектурна и археологическа гледна точка:

• Защо кирпич (сушени на слънце кални тухли)? Докато самият храм (светилището, хипостилните зали и пилоните) се е изграждал от траен камък (пясъчник или варовик) за вечността, обслужващите сгради — складове, хамбари, занаятчийски работилници и жилища на жреците — са се издигали от тухли от нилска кал.

• Параболичният свод: Египетските майстори са използвали специфична техника за изграждане на наклонени сводове без нужда от дървено кофражно скеле (което е било критично поради недостига на дървесина).

• Рамесеумът като парагон: Най-добре запазените и импозантни примери за такива сводести складове наистина се намират в близкия храм на сина на Сети I — Рамзес II (Рамесеумът). Там и днес стоят цели редици от удължени кирпичени хамбари, които са побирали тонове зърно, достатъчно да изхранят стотици работници (включително строителите на царските гробници от разположения наблизо град Дейр ел-Медина).

Този тип организация показва как в Древен Египет религията, държавната администрация и икономиката са били сляти в една съвършено функционираща централизирана система.

Египетски религиозен календар - 27 август 2026 г. / Egyptian Religious Calendar - 27 August 2026

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Днес се празнува „мирът между Хор и Сет“.

[От „Кайрски календар № 86637“]

𓅃𓊹, Хор (Ḥrw)

𓃩𓀭, Сет (Stẖ)

Египетски религиозен календар - 27 август 2026 г.

Това е 16-ият ден от Техи (𓏏𓐍𓏭, Tḫy), първият месец от египетския лунен календар.

Религиозни предписания:

𓄤𓄤𓄤 (което означава, че е благоприятен ден)

„Жертвоприношения на Хор и Сет“.

Today the “peace on the part of Horus with Seth” is celebrated.

[From the “Cairo Calendar n. 86637”]

𓅃𓊹 , Horus (Ḥrw)

𓃩𓀭 , Seth (Stẖ)

Egyptian Religious Calendar - 27 August 2026

It is the 16th day of Tekhy (𓏏𓐍𓏭, Tḫy), the first month of the Egyptian Lunar Calendar

Religious Prescriptions:

𓄤𓄤𓄤 (meaning that it is a favorable day)

“Offerings to Horus and Seth”.

Астромитологичен и гемерологичен анализ на 16-ия ден от месец Техи според Папирус Каиро 86637

Папирус Каиро 86637 (Papyrus Cairo 86637), датиран от царуването на Рамзес II до това на Рамзес VI (XIX–XX династия, ок. 1244–1163 г. пр.н.е.), представлява най-напълно запазеният древноеврейски/египетски гемерологичен календар (календар на щастливите и нещастните дни). Втората книга на този папирус разпределя 365-те дни от египетската година на три дневни третини, като към всяка от тях се приписва митологично събитие и хемерологична прогноза.

I. Астрономическа и митологична динамика: Лунният цикъл и променливата звезда Алгол

Съвременните интердисциплинарни изследвания (Jetsu & Porceddu, 2015) показва, че гемерологичните предписания за 16-и ден от месец Техи не са просто литературни измислици, а отразяват математическото препокриване на два реални космически цикъла:

1. Синодичният лунен цикъл (29,6 дни): Свързан в египетската митология с боговете Сет ($Stẖ$) и Тот ($Ḏḥwtj$). 16-ият ден маркира първия ден след пълнолунието — моментът, в който лунното око (Уджат) е напълно изцелено и възстановено след атаката на Сет.

2. Периодът на затъмнително-променливата звезда Алгол ($\beta$ Persei, 2,85 дни): В египетската теология Алгол се асоциира с Хор ($Ḥrw$). Алгол променя яркостта си с бърз ритъм, отразявайки боевете между Хор и Сет и последващото им примирие.

Plaintext

┌─────────────────────────────────────────────────────────────────┐
│              АСТРОМИОЛОГИЧЕН СИНХРОНИЗЪМ                        │
└───────────────────────────────┬─────────────────────────────────┘
                                │
         ┌──────────────────────┴──────────────────────┐
         ▼                                             ▼
┌────────────────────────────────┐            ┌────────────────────────────────┐
│   АЛГОЛ (β Persei) = ХОР       │            │      ЛУНЕН ЦИКЪЛ = СЕТ         │
│ • Период: 2,85 дни             │            │ • Период: 29,6 дни             │
│ • Максимална яркост: Победа    │ ──16 Техи──►│ • Пълнолуние (Ден 15): Връх   │
│ • Затъмнение: Борба със Сет    │  Примирие  │ • Ден 16: Възстановяване на    │
└────────────────────────────────┘            │   космическия баланс (Маат)    │
                                              └────────────────────────────────┘

II. Епиграфски анализ и транслитерация на текста

Ето филологически транскрибиран списък на ключовите фрази, богове и предписания за 16-ия ден от месец Техи, организиран в код-блокове за лесно и директно копиране:

1. Текст на боговете и примирието

Plaintext

Хор:
𓅃𓊹  ->  Ḥrw nṯr
"Хор, божеството"

Сет:
𓃩𓀭  ->  Stẖ
"Сет, богът на бурите и хаоса"

Примирието/Мирът между двамата богове:
𓊵𓅃E𓃩  ->  ḥtp Ḥrw ḥnˁ Stẖ
"Помирението на Хор със Сет"

2. Календарни и гемерологични детерминативи

Plaintext

Месец Техи (първият лунен месец):
𓏏𓐍𓏭  ->  Tḫy
"Техи (месец на опиянението)"

Оценка на деня (Тройно благоприятен):
𓄤𓄤𓄤  ->  Nfr Nfr Nfr
"Напълно благоприятен ден (сутрин, обяд и вечер)"

Предписание за жертвоприношение:
𓅡𓏏𓊵𓏏𓅃𓃩  ->  wdn.t n Ḥrw ḥnˁ Stẖ
"Жертвоприношения за Хор и Сет"

III. Богословско значение на $ḥtp Ḥrw ḥnˁ Stẖ$

Примирието между Хор и Сет на 16-ия ден от първия месец е концептуално решаващо за древноегипетската държавност:

• Възстановяване на Маат ($M3ˁt$): Конфликтът между Реда ($Ḥrw$) и Хаоса ($Stẖ$) не завършва с пълното унищожение на Сет, а с неговото подчинение и интегриране в соларния екипаж на Ра. Помирението означава, че хаотичната енергия на Сет е овладяна в полза на царя.

• Двойствеността на царската власт: Египетският фараон е едновременно „Хор и Сет“ (Ḥrw-Stẖ). Жертвоприношенията на този ден поддържат баланса между Горния и Долния Египет, както и между плодородната долина (Кемет) и пустинята (Дешрет).

Библиография

• Bakir, Abd el-Mohsen. (1966). The Cairo Calendar No. 86637. Cairo: General Organisation for Government Printing Offices.

• Jetsu, Lauri & Porceddu, Sebastian. (2015). "Shifting Milestones of Natural Sciences: The Ancient Egyptian Discovery of Algol's Period Confirmed." PLoS ONE, vol. 10, no. 12, e0144140.

• Leitz, Christian. (1994). Tagewählerei: Das Buch II des Papyrus Cairo 86637. Ägyptologische Abhandlungen 55. Wiesbaden: Otto Harrassowitz Verlag.