Vignette from the 'Book of the Dead' of Ani (commonly known as the Papyrus of Ani) / Илюстрация от „Книгата на мъртвите“ на Ани (известна най-вече като „Папирусът на Ани“)

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА    Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Vignette from the 'Book of the Dead' of Ani (commonly known as the Papyrus of Ani). He was a royal scribe who flourished in Thebes during the 19th Dynasty (circa 1250 BCE).

Ani is depicted with his wife, Tutu, beside him. He raises his arms in adoration of the gods (not shown). Before him is a loaded offering table and a beautiful bouquet of lotus blossoms and papyrus stems. Tutu carries another splendid bouquet.

This item (EA10470,34) is now in the British Museum, London, England.

Илюстрация от „Книгата на мъртвите“ на Ани (известна най-вече като „Папирусът на Ани“). Ани е бил царски писар, живял и творил в Тива по време на XIX династия (около 1250 г. пр.н.е.).

Ани е изобразен заедно със съпругата си Туту. Той е вдигнал ръце в знак на преклонение пред боговете (които не са изобразени). Пред него се намират отрупана маса за жертвоприношения и красив букет от цветове на лотос и стъбла от папирус. Туту носи друг великолепен букет.

Този експонат (EA10470,34) понастоящем се съхранява в Британския музей в Лондон, Англия.

Настоящото изследване разглежда винетката от листа № 34 на световноизвестния Папирус на Ани (British Museum EA10470,34), датиран от XIX династия (около 1250 г. пр.н.е., периодът на Рамесидите). Изображението представя царския писар Ани и съпругата му Туту в класическата за Новото царство поза на преклонение (дуа) пред боговете от Пантеона на Отвъдното. Анализират се стилистичните особености на рамесидското визуално изкуство, символиката на флоралните атрибути (лотос и папирус), структурата на вотивната маса за жертвоприношения и есхатологичната функция на винетката в контекста на Книгата на мъртвите.

1. Историко-социален контекст и просепография

Папирусът е изработен за Ани – висш чиновник, носещ титлите „Царски писар“ (sš-nsw), „Писар на счетоводството на свещените дарове на всички богове“ и „Управител на гранарите на господарите на Тива“. Неговата съпруга Туту е идентифицирана като „Жрица/Певица на Амон“ (šmꜥyt nt Jmn).

Текстът и винетките от този папирус отразават висок икономически статус. Папирусът е от типа „персонализиран спретнат свитък“, при който стандартните винетки от работилниците в Уасет (Тива) са били адаптирани за конкретния поръчител чрез нанасяне на неговото име и това на съпругата му в йероглифните колони.

2. Иконографски анализ на композицията

2.1. Изобразяване на фигурите и костюмите

• Ани (в центъра): Изобразен с издигнати с дланите напред ръце в жест на адхирация/адорация (dwꜣ / дуа). Облечен е в характерната за епохата на Рамесидите пищна плисирана ленена дреха (kalasiris) с двойна престилка с ресни и яка усех (wsḫ). Носи богато нагъната перука и фино оформена брадичка.

• Туту (вляво): Сливайки се в композиционен ритъм зад мъжа си, тя носи прозрачна, плисирана бяла рокля, характерна за благородничките от XIX династия. Върху перуката ѝ е поставен вотивен конус от благовонна маст (съндък с ароматни масла), който символизира чистота, прераждане и вечен аромат в отвъдния свят, както и цвят от лотос. В дясната си ръка тя държи пищен букет от папирусови стъбла и лотоси.

2.2. Вотивната маса и флоралната символика

Пред Ани се издига висока жертвена маса с триподна дървена конструкция:

• Масата за жертвоприношения: Върху нея са подредени кръгли хлябове (t), съдове за либация и месни дарове, обвити в гирлянд от растителност.

• Букетите от лотос и папирус:

  • Синият лотос (Nymphaea caerulea): Символ на първичния океан Нун, слънчевото прераждане и съживяването. Лотосът се отваря при изгрев слънце и се затваря при залез, правейки го перфектен метафоричен инструмент за прераждането на покойника.

  • Папирусът (Cyperus papyrus): Олицетворение на зеленината, младостта и жизнеността (wꜣḏ / уадж). Държането на папирусови стъбла осигурява закрилата на богинята Уаджет и непреходната пролет в Полето на тръстиките (Sḫt-jꜣrw).

3. Епиграфска и теологична функция

Винетката съпровожда конкретна формула (глава) от Книгата на мъртвите (напр. Глава 15 – Химн към Ра, или Глава 125/110).

1. Отсъствието на боговете във винетката: Фигурите на боговете (най-често Осирис, Анубис или Ра-Хорахти) са разположени в непосредствено следващия регистър/панел, към който Ани и Туту са отправили погледа и молитвите си.

2. Магическото съживяване: Чрез изобразяването на жертвената маса и преклонението, папирусът гарантира на магическо ниво (mꜣꜥ-ḫrw – „правогласен“), че Ани няма да страда от глад или жажда в Отвъдното, а постоянно ще получава „всички добри и чисти неща, с които живее богът“ (ḫt nb.t nfr.t wꜥb.t ꜥnḫ.t nṯr jm).

4. Заключение

Винетката EA10470,34 от Британския музей представлява един от най-високите постижения на рамесидската миниатюрна живопис. Нежните линии, детайлното представяне на диплите на финия лен и богатата флорална символика отразяват не само естетическия вкус на епохата на Рамзес II, но и дълбоката египетска вяра в победата на живота над смъртта чрез вечното прераждане сред боговете.

Библиография

1. Faulkner, Raymond O. The Egyptian Book of the Dead: The Book of Going Forth by Day. San Francisco: Chronicle Books, 1994.

2. Goelet, Ogden, et al. The Egyptian Book of the Dead: The Papyrus of Ani in the British Museum. 3rd ed. Cairo/London: American University in Cairo Press, 2015.

3. Lapp, Günther. The Papyrus of Ani (BM EA 10470). Catalogue of the Book of the Dead in the British Museum 1. London: British Museum Press, 1997.

4. Taylor, John H. (ed.). Journey Through the Afterlife: Ancient Egyptian Book of the Dead. London: British Museum Press, 2010.

5. Wilkinson, Richard H. Reading Egyptian Art: A Hieroglyphic Guide to Ancient Egyptian Painting and Sculpture. London: Thames & Hudson, 1992.

Building associated with the ibis and baboon catacombs / Част от фасадата на сграда, свързана с катакомбите за ибиси и бабуини

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

This lovely scene is from the facade of a building associated with the ibis and baboon catacombs devoted to Thoth at Tuna el-Gebel in Middle Egypt. A king - either Ptolemaic or a Roman Emperor - I can't make out the cartouches (can anyone help?) makes offerings to a variety of gods: Thoth, Osiris, Horus and (?) Isis. The grid of squares used to transfer the scene from the templates used by the artists is still clearly visible. This is displayed in the Roemer and Pelizaeus Museum in Hildesheim, Germany.

Тази прекрасна сцена е част от фасадата на сграда, свързана с катакомбите за ибиси и бабуини, посветени на бог Тот в Туна ел-Гебел (Среден Египет). Владетел – било то от династията на Птолемеите или римски император (не мога да разчета картушите – някой може ли да помогне?) – поднася дарове на различни богове: Тот, Озирис, Хор и (?) Изида. Все още ясно личи мрежата от квадрати, използвана за пренасяне на изображението от подготвителните шаблони на художниците. Този експонат се намира в музея „Рьомер и Пелицеус“ в Хилдесхайм, Германия.

Настоящото изследване разглежда варовиковия барелеф от сградата-веранда (пропилон/теменос) към некропола за свещени фауна (ибиси и бабуини) в Туна ел-Гебел (Древния Хермополис Магна / Ḫmnw), понастоящем съхраняван в музея „Рьомер и Пелицеус“ в Хилдесхайм (Германия). Обектът представя традиционна сцена на царско вотивно жертвоприношение пред боговете от Хермополския пантеон. Изследването анализира иконографската структура, недовършената карирана мрежа (квадратура) за пренасяне на пропорциите, епиграфското съдържание на царските картуши и дешифрирането на пантеона (Тот, Озирис, Хор и Изида).

1. Археологически и архитектурен контекст

Туна ел-Гебел (Twnꜣ ꜣḥ-wt / Ṭūnā al-Ǧabal) служи като основен пустинен некропол на главния култав център на Тот – Хермополис Магна (Шмун / Ḫmnw). Некополът за ибиси и бабуини претърпява мащабни монументализация и разширение от края на XXX династия, през управлението на Птолемеите (по-специално Птолемей I Сотер и Птолемей I Евергет) до ранноримския период (Август – Адриан).

Релефът от Хилдесхайм произхожда от фасадата/външната стена на надземната структура (дромос или пропилон), водеща към подземните галерии.

2. Техника на изработване и незавършената квадратура

Основна художествена и археологическа ценност на този паметник е запазената червена решетъчна мрежа (квадратура):

• Пропорционален канон: През Късния, Птолемеевия и Римския период египетските художници използват канон от 21 квадрата от петите до линията на очите (спрямо 18 квадрата през Средното и Новото царство).

• Етапи на изпълнение:

  1. Изглаждане на варовиковата повърхност.

  2. Нанасяне на мрежата с вълнен конец, потопен в червена боя (pḫr).

  3. Начертаване на подготвителния контур с червено и корекции с черно мастило.

  4. Изрязване на плиткия барелеф (bas-relief / relief en creux).

• Запазената мрежа показва, че паметникът е останал недовършен в етапа на окончателно полиране и оцветяване, което е типично за множество провинциални храмови комплекси от Птолемеевата и Римската епоха.

3. Епиграфски анализ и транскрипция на йероглифите

3.1. Царският протокол (Картушите)

Владетелят е изобразен вляво, носейки двойната корона Пшент (sḫm.ty) или синята корона Хепреш (ḫprš), поднасящ съд за либация (sṯ.t) или модел на храма/шишарка.

• Първи картуш (Преномен / Tronname):

  • Йероглифен запис (Manuel de Codage): [C1-C2-W11-N5] $\rightarrow$ $\mathfrak{𓇳𓏠𓍍}$

  • Транслитерация: Stp-n-Rꜥ Mry-Jmn или Autokrator / Kjsrs

  • Епиграфска бележка: Картушите в Туна ел-Гебел от този период често са оставени празни (анонимни царски фигури) или съдържат стандартизираната птолемеева формула:

    $\text{𓏌𓏌𓏌 } \Delta 10 = \textit{Sꜣ-Rꜥ} \quad (\text{Син на Ра})$

    В ранноримския период (напр. при Октавиан Август или Тиберий) картушът съдържа гръцката транскрипция:

    $\text{Autokrator Kaisaros} \quad (\text{Автократор Цезар})$.

3.2. Боговете и техните епиклези

Участниците в култовата сцена са подредени в последователност според местната хермополска и осирическа теология:

1. Бог Тот (Thoth / Ḏḥwty)

• Иконография: Глава на ибис, носещ короната Атеф или диска с лунния полумесец.

• Транскрипция на текста над главата:

  Plaintext

  𓏠𓍋𓀭 𓉻𓉻 𓅓 𓉔𓂋𓏠𓈖𓏌𓏌  (Ḏḥwty ꜥꜣ ꜥꜣ nb Ḫmnw)
  

• Транслитерация: Ḏḥwty ꜥꜣ ꜥꜣ, nb Ḫmnw, nṯr ꜥꜣ, ḥry-jb Wn-ḫnt

• Превод: „Тот, Великият, Великият [Трисмегист], Господар на Хермополис (Шмун), Великият бог, който пребивава във Ун-хент (некропола).“

2. Бог Озирис (Osiris / Wsjr)

• Иконография: Мумиформена фигура с короната Атеф, държащ владетелските атрибути Хека (ḥqꜣ) и Нехеху (nḫḫ).

• Транскрипция на текста:

  Plaintext

  𓁹𓊨𓀭 𓏃𓈖𓏏𓊃𓀭 (Wsjr ḫnty-jmntjw)
  

• Транслитерация: Wsjr ḫnty-jmntjw, nṯr ꜥꜣ, nb Ꜣbḏw

• Превод: „Озирис, Пръв сред западните (покойниците), Великият бог, Господар на Абидос.“

3. Бог Хор (Horus / Ḥrw)

• Иконография: Сокологлав бог с двойната корона Пшент.

• Транскрипция на текста:

  Plaintext

  𓅃𓋴𓈖𓏏𓀭 (Ḥrw sꜣ Ꜣst)
  

• Транслитерация: Ḥrw sꜣ Ꜣst, nṯr ꜥꜣ, ḥry-jb Ḫmnw

• Превод: „Хор, синът на Изида, великият бог, който пребивава в Хермополис.“

4. Богинята Изида (Isis / Ꜣst) – Потвърждение на четвъртата фигура

• Иконография: Женска фигура с йероглифа-трон ($\text{𓊨}$) над главата си или с рога и слънчев диск.

• Транскрипция на текста:

  Plaintext

  𓊨𓏏𓅆 𓅨𓏏 𓏠𓏏𓊹 (Ꜣst wrt mwt-nṯr)
  

• Транслитерация: Ꜣst wrt, mwt-nṯr, nb.t pt, ḥnwt nṯrw nbw

• Превод: „Изида Великата, Майка на Бога, Господарка на небето, Владетелка на всички богове.“

4. Датировка и историческо значение

Архитектурният декор и епиграфският стил на надписите от Туна ел-Гебел показват силна приемственост между Късната птолемеева епоха (управлението на Птолемей XII Олет / Клеопатра VII) и Ранноримската епоха (управлението на Октавиан Август, 30 г. пр.н.е. – 14 г. от н.е.).

• Формата на йероглифите: Използването на игрови и фонетично разширени знаци, характерни за храмовете в Дендера и Едфу.

• Култова функция: Наличието на Изида съвместно с Тот и Озирис отразява локалния синкретизъм – Тот се възприема не само като бог на мъдростта и писмеността, но и като закрилник на Осирическите мистерии в некропола.

Библиография

1. Arnold, Dieter. Temples of the Last Pharaohs. Oxford: Oxford University Press, 1999.

2. Iversen, Erik. Canon and Proportion in Egyptian Art. 2nd ed. London: Aris & Phillips, 1975.

3. Kessler, Dieter. Die heiligen Tiere und der König. Teil 1: Beiträge zur Organisation der Tierfriedhöfe der Spätzeit. Wiesbaden: Harrassowitz, 1989.

4. Kessler, Dieter & Nur el-Din, Abd el-Halim. "Tuna el-Gebel: The Necropolis of Hermopolis Magna". In: Egyptian Archaeology 14 (1999): 11–14.

5. Lembke, Katja (Hrsg.). Das Roemer- und Pelizaeus-Museum Hildesheim: Ägyptische Sammlung. Mainz am Rhein: Philipp von Zabern, 2011.

6. Robins, Gay. Proportion and Style in Ancient Egyptian Art. Austin: University of Texas Press, 1994.

7. Spiegelberg, Wilhelm. Die demotischen Inschriften von Tuna el-Gebel. Leipzig: Hinrichs, 1928.