неделя, 15 март 2026 г.

НАШАТА БИБЛИОТЕКА: Olivier Richard "La ville jurée. Serment et gouvernement dans les villes du Rhin supérieur à la fin du Moyen Âge"

ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН



Olivier Richard, La ville jurée. Serment et gouvernement dans les villes du Rhin supérieur à la fin du Moyen Âge, Heidelberg University Publishing, 2026 (Pariser Historische Studien, Volume 130).

Оливие Ришар, Градът на клетвата: Клетва и управление в градовете по Горен Рейн в края на Средновековието, Heidelberg University Publishing, 2026 (Pariser Historische Studien, том 130).

„За да създадат чувство на доверие и солидарност и да постигнат подчинение на населението на властите, градовете, от Констанц до Страсбург, в края на Средновековието, са обвързвали бюргерите и другите жители в мрежи от клетвени отношения. Изследването на ритуалите на клетвата със сигурност показва, че градът не е бил конжурация на равноправни граждани, а силно йерархично общество. Това обаче не означава, че клетвата е загубила своето значение. Като разбира клетвата в контекста на градска култура, подхранвана от закона и практиките на Църквата и Империята, и след това като изследва как тя е била интегрирана в обширния процес на кодифициране на управлението на града, тази книга оспорва идеята за неговия упадък и възстановява неговата гъвкавост и политическа ефективност.“

Оливие Ришар, роден през 1974 г., е учил история в Лион, Париж и Мюнхен. След като завършва дисертацията си върху гражданското възпоменание в късносредновековния Регенсбург, която защитава в Страсбург през 2005 г., той е преподавател в Университета на Горна Елзас от 2008 до 2016 г. През 2015 г. получава хабилитационна степен в Сорбоната с дисертация върху клетвите и градското управление в района на Горен Рейн през късното Средновековие. След професорска длъжност по средновековна история в Страсбург от 2016 до 2023 г., Оливие Ришар е редовен професор по същата специалност в Университета във Фрибург (Швейцария) от февруари.

събота, 14 март 2026 г.

Оноре Домие "Властта" (графика)

 Илияна Бенина, Никола Бенин


 Колекция от музея Метрополитън


Egyptian Religious Calendar - 14 March 2026

 Илияна Бенина, Никола Бенин


Egyptian Religious Calendar - 14 March 2026

It is the 26th day of “the Month of the Little Fire” (𓂋𓎡𓄑𓊮 𓅫 , Rkḥ-nḏs), the seventh month of the Egyptian Lunar Calendar.

The Presiding Deities for today are

Nefertum (Dendara VII, 94, XXIII)

and

“the lion of Ra in Herakleopolis Megale” (Edfou XV, 54, 16).

Religious Prescriptions:

𓄤𓄤𓄤 (meaning that it is a favorable day)


петък, 13 март 2026 г.

Статуята на цар Менкаур и царицата

 Илияна Бенина, Никола Бенин



Статуята на цар Менкаур и царицата е един от най-завладяващите и емблематични артефакти на древен Египет.

Издялана между 2490 и 2472 г. пр.н.е., тази скулптура в почти реален размер улавя едновременно спокойната красота и суровата сила на кралската двойка. Нейната деликатна изработка и използването на грауак камък подчертават напредналите художествени умения на египетските скулптори от периода на Старото царство. Открита в края на 19 век в комплекса Гиза, близо до пирамидата на Менкаур, статуята предлага поглед върху културното и политическо значение на кралските фигури в древен Египет.

Музикален триумф в Русе: Маестро Емил Табаков и Красимира Стоянова откриват „Мартенски музикални дни“

 Илияна Бенина, Никола Бенин



Градът на свободния дух отново ще бъде място за едно от най-значимите културни събития на 2026 година – началото на „Русе Арт фест“ и емблематичния фестивал „Мартенски музикални дни“. Централно място в програмата заема Фестивалният оркестър, който под палката на световноизвестния Маестро Емил Табаков ще поднесе на публиката вечер на висшето музикално майсторство. Табаков, който е неделима част от духа на проекта от самото му създаване, се завръща на русенска сцена, за да докаже за пореден път защо е един от най-търсените български диригенти в Европа, Азия и Америка.

Акцентът на вечерта безспорно е участието на оперната прима Красимира Стоянова. Носителката на престижната титла „Камерзенгерин“ на Виенската държавна опера ще омагьоса присъстващите със своя сопран, след като покори най-големите световни сцени като Ла Скала и Метрополитън.

Към нея се присъединява и младият, но вече утвърден на международната сцена пианист Николай Медведев. Неговата виртуозност, призната от критици в Париж, Берлин и Ню Йорк, ще бъде вплетена в един от най-емоционалните концерти в историята на класическата музика.

Музикалната селекция за вечерта обещава истинско пътешествие през човешките емоции: Публиката ще се наслади на Концерт за пиано №2 от Сергей Рахманинов: Творба, родена от преодоляването на дълбока лична криза чрез хипноза. В историята на класическата музика малко творби имат толкова драматична и вдъхновяваща предистория, колкото Концертът за пиано №2 в до минор на Сергей Рахманинов. Това не е просто музикално произведение, а триумф на човешкия дух над депресията и творческото безсилие.

Всичко започва с един от най-големите провали в кариерата на младия композитор – премиерата на неговата Първа симфония през 1897 г. Критиката е безпощадна, а самият Рахманинов изпада в тежка психологическа дупка. В продължение на три години той е парализиран от съмнения в собствения си талант, неспособен да напише и една нота. Светът на музиката изглежда завинаги затворен за него. Обръщането на хода на съдбата идва от неочаквано място. Рахманинов започва да посещава д-р Николай Дал – специалист по неврология и психиатрия, който по това време експериментира с иновативни методи на хипнотерапия. Дал, който самият е бил любител музикант, прилага върху композитора специфична форма на самовнушение. Всеки ден Рахманинов слуша думите:

„Ти ще започнеш да пишеш своя концерт... ще работиш с лекота... концертът ще бъде превъзходен...“

Резултатът е почти мистичен. Психическата блокада се пропуква и Рахманинов се завръща към пианото с непозната дотогава енергия. Вторият концерт е неговият „рестарт“ – не само като артист, но и като личност. В знак на благодарност, творбата е официално посветена именно на д-р Дал.

Концертът се отличава с уникална структура. Той не започва с оркестров тути, а с поредица от тежки, разтърсващи акорди на пианото, напомнящи биенето на камбани – символ на събуждането. Творбата е майсторско преплитане на меланхолични, лирични пасажи и виртуозни изблици. Втората част (Adagio sostenuto) е може би една от най-красивите мелодии, писани някога, предлагаща усещане за покой и надежда  Гениалната основна тема от втората част е толкова универсална и въздействаща, че десетилетия по-късно (през 1975 г.) американският изпълнител Ерик Кармен я използва като гръбнак за своята легендарна балада “All by Myself”. Така Рахманинов, макар и посмъртно, се превръща в „съавтор“ на един от най-големите хитове в популярната музика.

Очаквана с интерес е и Mondscheinmusik („Лунна светлина“) от операта „Капричио“. Финалният шедьовър на Рихард Щраус ще пренесе публиката в атмосфера на романтичен спор за превъзходството между поезията и музиката. Когато говорим за тази опера ние всъщност се докосваме до философското завещание на един от най-големите гении на Късния романтизъм – Рихард Щраус. Завършена в края на живота му, тази творба не е просто сценично действие, а изтънчена „беседа за музиката“ (теоретично определена от самия композитор като Konversationsstück für Musik).

Сюжетната линия ни пренася в една елегантна епоха, където в центъра на вниманието е красивата графиня Маделин. Около нея се разгръща интелектуален и емоционален дуел между двама творци – поета Оливие и композитора Фламан. Разискват се въпросите: Кое е по-силно: въздействието на думите или магията на мелодията? Кое изкуство е способно да изрази по-дълбоко човешката душа?

Докато героите спорят пламенно, операта се превръща в огледало на вечната дилема в оперното изкуство: Prima la musica e poi le parole (Първо музиката, после думите) или обратното?

Кулминацията на това преживяване е прочутата прелюдия към финалната сцена – Mondscheinmusik (Лунна музика). Това е оркестрово бижу, което служи като мост между оживените дебати и интимното уединение на графинята. Музиката сякаш рисува сребристите отблясъци на луната над градината. Тя въвежда слушателя в състояние на меланхолично съзерцание. Щраус използва целия си опит, за да създаде изключително богата, кадифена текстура на звука, която подготвя сцената за финалния монолог – един от най-красивите сопранови моменти в цялата оперна литература.


четвъртък, 12 март 2026 г.

Египетски религиозен календар - 11 март 2026 г. / Egyptian Religious Calendar - 11 March 2026

 Илияна Бенина, Никола Бенин



Египетски религиозен календар - 11 март 2026 г.

Това е 23-ият ден от „Месеца на Малкия огън“ (𓂋𓎡𓄑𓊮 𓅫, Rkḥ-nḏs), седмият месец от египетския лунен календар.

„Това е денят, в който Озирис... изпраща кораба си до Абидос на този ден („на Запад и за да го върне на Изток“).“

[От „Кайрски календар № 86637“ и „Папирус на Салиер IV“]

Днес е белязан от цикличното преминаване на Озирис от Запад на Изток, пътуването от царството на завършването към хоризонта на обновлението.

Ритуалното пренасяне на Озирис в Абидос и завръщането му от Запад на Изток изразява и разкрива Неговото преображение: Богът, Който слиза на Запад, се издига отново на Изток, възстановен и сияен. В това движение, благословените мъртви, които се отъждествяват с Озирис, нашите любими починали, участват с Него, споделяйки Неговото преминаване и Неговото обновление.

Днешният ден се разгръща под знака на този свещен цикъл, отразявайки вечния ритъм на смъртта, обновлението и божественото прераждане като вечно преображение.

Религиозни предписания:

𓊢𓊢𓊢 (което означава, че е неблагоприятен ден)

Egyptian Religious Calendar - 11 March 2026

It is the 23rd day of “the Month of the Little Fire” (𓂋𓎡𓄑𓊮 𓅫 , Rkḥ-nḏs), the seventh month of the Egyptian Lunar Calendar.

“It is the day of conducting Osiris… His ship to Abydos on this day (‘in the West and to get Him back in the East’).”  

[From the “Cairo Calendar n. 86637” and the “Sallier Papyrus IV”]

Today is marked by the cyclical passage of Osiris from West to East, the journey from the realm of completion toward the horizon of renewal.

The ritual transfer of Osiris to Abydos, and His return from the West to the East, expresses and reveals His transfiguration: the God Who descends into the West rises again in the East, restored and luminous. In this movement, the blessed dead who are identified with Osiris, our beloved departed, participate with Him, sharing in His passage and in His renewal. 

Today thus unfolds under the sign of this sacred cycle, mirroring the perpetual rhythm of death, renewal, and divine rebirth as eternal transfiguration.

Religious Prescriptions:

𓊢𓊢𓊢 (meaning that it is an adverse day)

Египетски религиозен календар - 12 март 2026 г. / Egyptian Religious Calendar - 12 March 2026

 Илияна Бенина, Никола Бенин



Египетски религиозен календар - 12 март 2026 г.

Това е 24-ият ден от „Месеца на Малкия огън“ (𓂋𓎡𓄑𓊮 𓅫, Rkḥ-nḏs), седмият месец от египетския лунен календар.

24-ият ден от лунния месец е „Празникът на нарастващия мрак на Луната“ и е свещен за Тот и Нефтида.

Религиозни предписания:

𓊢𓊢𓊢 (което означава, че е неблагоприятен ден)

„Не се гордейте на този ден.“

Egyptian Religious Calendar - 12 March 2026

It is the 24th day of “the Month of the Little Fire” (𓂋𓎡𓄑𓊮 𓅫 , Rkḥ-nḏs), the seventh month of the Egyptian Lunar Calendar.

The 24th day of the lunar month is the “Feast of the Growing Darkness of the Moon” and is sacred to Thoth and Nephthys.

Religious Prescriptions:

𓊢𓊢𓊢 (meaning that it is an adverse day)

“Do not be proud on this day”.