Богинята Нут – олицетворение на небето / The goddess Nut, the personification of the sky

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

This image is an Egyptian bas-relief sculpture of the goddess Nut, the personification of the sky, holding the sun disk above her head. This remarkable work is found on the inside of the lid of a famous anthropoid stone (graywacke) sarcophagus belonging to Djedhor, dated to the 30th Dynasty or early Ptolemaic period (4th century BC), and is currently on display at the Louvre Museum in Paris.

The Role of the Goddess Nut:

In Egyptian mythology, Nut was considered the mother of the stars. Every evening, she swallowed the sun (Ra), it traveled through her body during the night (representing the afterlife), and every morning she gave birth to it again, bringing light and life to the earth.

Positioning on the sarcophagus:

The carving of the goddess Nut on the inside of the sarcophagus lid had a powerful magical and funerary function. Her body was symbolically stretched over the deceased, offering him eternal protection and ensuring his rebirth in the afterlife, just as the sun is reborn at each dawn. Hieroglyphics: The vertical bands of sacred texts that frame it contain magical formulas and prayers intended to aid Djedhor's soul on its journey to the afterlife.

Това изображение представлява египетски барелеф на богинята Нут – олицетворение на небето, – която държи слънчевия диск над главата си. Това забележително произведение се намира от вътрешната страна на капака на известен антропоиден саркофаг от камък (граувака), принадлежал на Джедхор и датиран към XXX династия или ранния птолемеев период (IV в. пр.н.е.); понастоящем той е изложен в музея Лувър в Париж. Ролята на богинята Нут: В египетската митология Нут е смятана за майка на звездите. Всяка вечер тя поглъща слънцето (Ра), то преминава през тялото ѝ през нощта (символизираща отвъдния свят), а всяка сутрин тя го ражда отново, носейки светлина и живот на земята. Разположение върху саркофага: Изображението на богинята Нут от вътрешната страна на капака на саркофага е имало мощна магическа и погребална функция. Тялото ѝ символично се е простирало над покойника, осигурявайки му вечна закрила и гарантирайки прераждането му в отвъдния свят, точно както слънцето се ражда отново при всяка зора. Йероглифи: Вертикалните ивици със свещени текстове, които рамкират изображението, съдържат магически формули и молитви, предназначени да подпомогнат душата на Джедхор в пътуването ѝ към отвъдния свят.

Академичен анализ и транскрипция на йероглифните текстове

Изображението представя богинята Нут (Nwt), изправена и с вдигнати ръце, поддържаща слънчевия диск (Ра) над главата си. Текстът е разположен в четири вертикални ивици (две отляво и две отдясно на тялото ѝ), четящи се от горе на долу.

1. Лява страна (Колони 1 и 2)

Колона 1 (външна лява):

• Йероглифен текст (Manuel de Codage): Dd mdw jn Nwt wrt ms.tnTrw nb.t pt jn.n=s n=k...

• Транслитерация: Ḏd-mdw jn Nwt wrt, ms.n ṯrw, nb.t pt, ḥnwt tꜣwy...

• Превод: „Думи, изречени от Нут, Великата, майката на боговете, Господарката на небето, Владетелката на Двете земли: [Аз дойдох при теб, Осирис Джедхор...]“

Колона 2 (вътрешна лява):

• Транслитерация: ...Wsjr Dd-ḥr mꜣꜥ-ḫrw, ms.n Tꜣ-šp.t, rḏi=j n=k pt ḥnꜥ ḫt-s...

• Превод: „...Осирис Джедхор, правогласен (покойник), роден от Ташепет. Давам ти небето с всичко, което е в него, за да ти бъде осигурено място сред непреходните звезди.“

2. Дясна страна (Колони 3 и 4)

Колона 3 (вътрешна дясна):

• Транслитерация: Ḏd-mdw jn Nwt: ẖnm=j ḥꜥw=k m ꜥnḫ ḏd wꜣs nb...

• Превод: „Думи, изречени от Нут: Обгръщам тялото ти с целия живот, стабилност и господство, разпростирам се над теб в името си на Нут.“

Колона 4 (външна дясна):

• Транслитерация: ...Wsjr Dd-ḥr mꜣꜥ-ḫrw, sꜣ Rꜥ, wꜥb, ḥm-nṯr, jmꜣḫy ḫr nṯrw ꜥꜣw...

• Превод: „...Осирис Джедхор, правогласен, уаб-жрец, почитан пред великите богове. Ти се раждаш отново всяка сутрин, както Ра в източния хоризонт.“

Египтоложко обобщение на формулата

Текстът следва традиционните за Късния период и Птолемеевата епоха закрилни формули от Книгата на мъртвите (Глава 178 / Формула за Нут) и Текстовете от пирамидите (Речения 272 и 368):

1. Епиклези на Нут: Тя е наречена Nwt wrt ms.n nṯrw („Нут Великата, родителка на боговете“) и Nb.t pt („Господарка на небето“).

2. Идентификация на покойника: Джедхор (Dḏ-ḥr) е идентифициран с Осирис (Wsjr Dd-ḥr), което му гарантира победа над смъртта и правото да влезе в отвъдния свят като mꜣꜥ-ḫrw („правогласен / оправдан“).

3. Космологична функция: Разположението на текста и изображението от вътрешната страна на капака гарантира, че покойникът лежи физически под тялото на Нут, превръщайки саркофага в умален модел на Вселената (микрокосмос), където покойникът се преражда в ритъма на слънчевия цикъл.

Египетски религиозен календар - 24 септември 2026 г. / Egyptian Religious Calendar - 24 September 2026

 Д-Р ИЛИЯНА БЕННА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Шабти от Небмехит (височина 18,4 см), Върховен жрец на Птах.

От Сакара, датиран от управлението на цар Рамзес II, около 1279–1213 г. пр.н.е., 19-та династия.

Сега в Египетския музей в Торино, Италия.

На този ден се празнува „Празникът на Птах, господарят на Мемфис“. [От календара в Храма на Хнум и Нейт в Есна]

𓎛𓀭, Птах (Ptḥ)

Египетски религиозен календар - 24 септември 2026 г.

Това е 14-ият ден от „Месеца на облеклото“ (𓏠𓈖𓐍𓍱, Mnḫt), вторият месец от египетския лунен календар.

Това е 7-ият ден от „Красивия празник на Опет“, 𓎛𓃀𓎱 𓄤𓆑𓂋 𓋔 𓇋𓊪𓏏𓊒𓉐 , Ḥb nfr n Jpt (ще продължи до 11 октомври).

[От календара в „Храма на милионите години“ на цар Рамзес III в западен Уасет-Тива]

Религиозен Предписания:

𓊢𓊢𓊢 (което означава, че е неблагоприятен ден)

Today the “Feast of Ptah the Lord of Memphis” is celebrated.

[From the calendar in the Temple of Khnum and Neith at Esna]

𓊪𓏏𓎛𓀭, Ptah (Ptḥ)

Egyptian Religious Calendar - 24 September 2026

It is the 14th day of “the Month of the Clothing” (𓏠𓈖𓐍𓍱, Mnḫt), the second month of the Egyptian Lunar Calendar

It is the 7th day of the "Beautiful Feast of Opet", 𓎛𓃀𓎱 𓄤𓆑𓂋 𓋔 𓇋𓊪𓏏𓊒𓉐 , Ḥb nfr n Jpt (it will last until 11 October)

[From the calendar in the "Temple of Millions of Years" of King Ramses III at western Uaset-Thebes]

Religious Prescriptions:

𓊢𓊢𓊢 (meaning that it is an adverse day)

ИКОНОГРАФСКИ, ЖРЕЧЕСКИ И ХЕОРТОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ШАБТИ НА ВЪРХОВНИЯ ЖРЕЦ НЕБМЕХИТ (XIX ДИНАСТИЯ, МУЗЕЙ В ТОРИНО) И КУЛТА КЪМ ПТАХ В РАМЕСИДСКАТА ЕПОХА

Резюме:

Настоящото изследване разглежда функционалната, иконографската и епиграфската специфика на погребалната статуетка (шабти) на Върховния жрец на Птах — Небмехит (Nb-m-ḥjt), открита в некропола Сакара и съхранявана в Museo Egizio в Торино (инв. № Cat. 2568 / C. 2568). Артефактът е датиран от управлението на Рамзес II (ок. 1279–1213 г. пр.н.е., XIX династия). Анализът синтезира три основни аспекта: иконографски особености на облеклото и прическата на memphite жречеството през Новото царство; теологичната роля на бог Птах (Ptḥ) в мемфиската космогония; и хеортологичния календар (литургичния цикъл), включващ празненствата от месец Менхет (Mnḫt) и съпоставката с тиванския фестивал Опет (Ḥb nfr n Jpt).

1. Введение и просопографски контекст: Небмехит и жречеството в Мемфис

През XIX династия (Рамесидски период) столицата Мемфис (Mn-nfr) остава жизненоважен административен, религиозен и занаятчийски център на Древен Египет. Храмът на Птах (Ḥwt-kꜣ-Ptḥ) заема централно място в държавната религия, а титлата „Върховен жрец на Птах“ (егип. Wr-ḫrp-ḥmww — „Велик майстор на занаятчиите“) носи огромна политическа и сакрална власт.

Статуетката шабти на Небмехит (Nb-m-ḥjt — „Господарят е в предната част / начело“) е ключов обект за разбиране на личната иконография на високите духовни лица от управлението на Рамзес II.

• Височина: 18,4 см

• Материал: Тъмен камък (стеатит / серпентинит или фино обработен варовик/гранодиорит)

• Произход: Некрополът Сакара (Мемфиски регион)

• Сегашно съхранение: Египетски музей в Торино (Museo Egizio, Torino)

• Датировка: XIX династия, царуване на Рамзес II (ок. 1279–1213 г. пр.н.е.)

2. Иконографски и стилистичен анализ

За разлика от стандартните за Новото царство мумиообразни статуетки шабти (които представят починалия като обвита в повиви мумия с ролята на Озирис), шабтито на Небмехит се отличава с изключително детайлно изобразяване на всекидневното светско и жреческо облекло, характерологично за епохата на Рамесидите:

1. Прическа и плитка на младостта / жреческа плитка (Side-lock):

   • Главата е покрита с нишковидна набраздена перука, над която ясно се вижда странична плитка (sꜣ-st / sꜣ-jn-jt), падаща от дясната страна. В Мемфис тази плитка е специфичен атрибут не само на принцовете, но и на Върховните жреци на Птах, отразявайки иконографията на бог Нефертум или бог Хонсу.

2. Дрехи и текстил:

   • Небмехит е изобразен с плисирана туника с широки, диплени ръкави, типични за модата от XIX династия. Детайлността на каменоделската резба предава гънките на финия ленен плат.

3. Скулптурен портрет и физиогномия:

   • Лицето показва характеристиките на Рамесидския индивидуализъм: бадемовидни очи с подчертани козметични линии, леко изразена усмивка и двойна жреческа брада. Ръцете са кръстосани върху гърдите, като държат традиционните инструменти за работа на отвъдния свят (мотика, мотичка и торба за пясък/семена, врязани фино върху гърба).

3. Теология на бог Птах (Ptḥ) и мемфиската космогония

Бог Птах (Ptḥ) е централното божество на Мемфис, почитан като архитект на Вселената и демиург. В текста на Мемфиската сътворенческа драма (запазен върху „Камъка на Шабака“ / BM EA 498):

• Птах сътворява света чрез сърцето (jb — мисълта, концепцията) и езика (ls — словото, творческата заповед / Ḥw и Sjꜣ).

• За разлика от хелиополската триада (чрез сътворение от физически субстанции), мемфиската теология предлага интелектуална и логосна космогония.

Заемайки титлата Wr-ḫrp-ḥmww, Небмехит не просто управлява храмовите имоти, но и символично ръководи царските занаятчии и скулптори, превръщайки земните занаяти в отражение на божественото сътворение на Птах.

4. Хеортология и календарен контекст (Египетски религиозен календар)

Анализът на литургичната практика по време на 14-ия ден от месец Менхет (Mnḫt) разкрива сложната синхроничност между мемфиските и тиванските празнични цикли.

4.1. Месец Менхет (Mnḫt)

• Етимология: Името Mnḫt (𓏠𓈖𓐍𓍱) се свързва с ленения плат, облеклото и ритуалното задвижване на облеклата на боговете по време на ежедневните храмови ритуали.

• Календарна позиция: Втори месец от сезона Ахет (Ꜣḫt — Наводнението) в лунния и гражданския календар.

4.2. Празникът на Птах, Господаря на Мемфис (Ḥb n Ptḥ nb Mn-nfr)

• Според календара в Храма на Хнум и Нейт в Есна, на 14 Менхет се отбелязва специално честване на Птах.

• Идеограма: $\text{Ptḥ} \rightarrow$ 𓊪𓏏𓎛𓀭 / 𓎛𓀭.

• Ритуалът включва изнасяне на статуята на божеството, изливане на либации (qbeḥu) и изгаряне на тамян (senetjer) за умилостивяване на демиурга.

4.3. Съпоставка с Красивия празник на Опет (Ḥb nfr n Jpt)

• На 14 Менхет (7-ми ден от празника Опет според календара на Рамзес III в Мединет Абу / „Храма на милионите години“):

  • Йероглифен запис: 𓎛𓃀𓎱 𓄤𓆑𓂋 𓋔 𓇋𓊪𓏏𓊒𓉐 (Ḥb nfr n Jpt).

  • Празникът Опет представлява процесия на сакралната барка на Амон-Ра от Карнак до Луксор (Jpt-rsjt), с цел обновяване на царската Ка и божествената власт на фараона.

• Прогностика и религиозни предписания:

  • Наличието на знака 𓊢𓊢𓊢 (Ꜥḥꜣ Ꜥḥꜣ Ꜥḥꜣ — „борба/неблагоприятен“) в Календара на фаталните и щастливите дни (Papyri Cairo 86637) означава, че денят съдържа митологична конфликтна енергия (свързана с битката между Хор и Сет) и изисква строги табута и жертвоприношения.

5. Заключение

Шабтито на Небмехит от Museo Egizio в Торино е първокласен източник за сакралното изкуство и жреческата стратификация в Мемфис по времето на Рамзес II. Синтезът между иконографските детайли (рамесидската мода, плитката на жреца) и сакралната функция на артефакта подчертава високия статус на Wr-ḫrp-ḥmww Небмехит. Анализът на календарните текстове от Есна и Мединет Абу демонстрира динамиката на религиозния живот през сезона Ахет, където местните мемфиски култове към Птах ко съществуват с общодържавни събития като Празника Опет.

Библиография / References

1. Botti, G., & Romanelli, P. (1951). Le sculture del Museo Egizio di Torino. Roma: Libreria dello Stato.

2. Donadoni Roveri, A. M. (Ed.). (1988). Egyptian Museum of Turin: Egyptian Civilization - Daily Life. Milan: Electa.

3. El-Sabban, S. (2000). Temple Festival Calendars of Ancient Egypt. London: Kegan Paul International.

4. Gauthier, H. (1925). Dictionnaire des Noms Géographiques Contenus dans les Textes Hiéroglyphiques. Vol. 2 & 3. Cairo: Société Royale de Géographie d'Égypte.

5. Kitchen, K. A. (1996). Ramesside Inscriptions, Translated and Annotated: Notes and Comments. Vol. II: Ramses II. Oxford: Blackwell.

6. Leitz, C. (2002). Lexikon der ägyptischen Götter und Götterbezeichnungen (LÄGG), Band II & III. Leuven: Peeters.

7. Spalinger, A. J. (1982). Three Studies on Egyptian Feasts and their Chronological Implications. Baltimore: Undena Publications.

8. Wilkinson, R. H. (2003). The Complete Gods and Goddesses of Ancient Egypt. London: Thames & Hudson.

Делфийският оракул и храмът на Аполон в гръцката митология

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Червенофигурна камбана-кратер, изобразяваща Пития в Делфи, действаща като посредник между Орест, Аполон и Атина, от художника питон, 360 – 320 г. пр.н.е.

Предавайки пророчества от Аполон във фантасмагоричен транс, Питията (или Делфийският оракул) е била една от най-могъщите фигури в Гърция и с основание. За да получи тези пророчества от Аполон, Питията е трябвало да извърши обширен и мистичен ритуал. Първо, Питията се къпела в Касталийски извор, за да се пречисти, след което принасяла в жертва коза, която нейните помощници използвали за разпознаване на поличби. След това Питията слизала под храма на Аполон в опушена с ечемик и дафинови листа камера, наречена адитон .

Седнала върху покрит триножник в центъра на храма, Омфалос , тя започнала своето превъзходство, като разклащала дафинови клонки и призовавала Аполон. За да потърси съвета на Аполон и Пития, човек трябвало да донесе дарове от лаврови клонки, пари и често да пожертва черен овен. Въпреки че в цяла Гърция имало многобройни оракули, Питията била най-известната и уважавана от всички тях. От ключови членове на градовете-държави до царе, всеки, който можел да си позволи консултация с Пития, имал такава. Сред тези многобройни посетители били Ликург от Спарта и Солон от Атина, личности, оформили древногръцкия свят, какъвто го познаваме. - Въпреки че методите на Пития може да звучат екстравагантно по природа, Питията била легитимна и влиятелна фигура в гръцкото общество. Въпреки че е известно малко за отделните Питии, всички, които служили на тази позиция, били целомъдрени жени, които носили титлата Пития до края на живота си. Вече сама по себе си загадка (повечето мъжки божества са имали мъже жреци, а женските божества са имали жрици), Питията е била наистина очарователна фигура дори за древния свят.

Настанени в границите на Делфи, Пития успяла да се обвърже с доживотно робство с относителна лекота и лукс. Защо Делфи е мястото за толкова важен религиозен обект? Преди издигането на храмове, посветени на Аполон, мястото е било посветено на Гея, богинята на земята, майката на целия живот. В крайна сметка обаче Аполон откраднал Питията след победата си над Питон, защитник на Пития и дете на Гея. Освен това, Делфи бил обявен за център на света (или Омфалос ) от Зевс и дори има артефакт, който отбелязва неговото решение в Археологическия музей на Делфи.

Разположен на планината Парнас и с изглед към долината Фокида, храмът на Аполон все още съществува. Преди да се стигне до храма на Аполон обаче, човек трябва да мине по Свещения път и да мине покрай останките от древни съкровища, принадлежащи на сикионците, тиванците, киренейците, мегарийците, масалиотите, сифнийците и атиняните, което показва колко уважавано е било мястото. 

Египетски религиозен календар - 21 септември 2026 г. / Egyptian Religious Calendar - 21 September 2026

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Бяла варовикова статуя на Пеншенабу, офицер в „Троя на правдата и истината (Долината на царете)“, коленичил и предлагащ наос-светилище, увенчан с овенска глава на Амон-Ра.

На раменете на Пеншенабу са гравирани изображенията на Амон-Ра (дясното рамо) и кралица Ахмос-Нефертари (лявото рамо), докато на лявото му рамо има изображение на Хатор.

Датирана от 19-та династия (ок. 1295–1186 г. пр.н.е.).

Сега в Египетския музей в Торино, Италия...

Това е 11-ият ден от „Месеца на облеклото“ (𓏠𓈖𓐍𓍱, Mnḫt), вторият месец от египетския лунен календар.

Днес е 4-ият ден от „Красивия празник Опет“, 𓎛𓃀𓎱 𓄤𓆑𓂋 𓋔 𓇋𓊪𓏏𓊒𓉐 , Ḥb nfr n Jpt, посветен на тиванската триада, съставена от Амон, Мут и Хонсу (ще продължи до 11 октомври).

[От календара в „Храма на милионите години“ на цар Рамзес III в западен Уасет-Тива]

Религиозни предписания:

𓊢𓊢𓊢 (което означава, че е неблагоприятен ден)

„Не се къпете на този ден ден. Не слизайте по реката“.

Egyptian Religious Calendar - 21 September 2026

It is the 11th day of “the Month of the Clothing” (𓏠𓈖𓐍𓍱, Mnḫt), the second month of the Egyptian Lunar Calendar

Today is the 4th day of the "Beautiful Feast of Opet", 𓎛𓃀𓎱 𓄤𓆑𓂋 𓋔 𓇋𓊪𓏏𓊒𓉐 , Ḥb nfr n Jpt, dedicated to the Theban Triad composed of Amon, Mut, and Khonsu (it will last until 11 October)

[From the calendar in the "Temple of Millions of Years" of King Ramses III at western Uaset-Thebes]

Religious Prescriptions:

𓊢𓊢𓊢 (meaning that it is an adverse day)

“Do not bathe on this day. Do not go down the River”.

Изцелението на сакатия при къпалнята Витезда, 1575 г. от Питер Артсен / 𝐓𝐡𝐞 𝐇𝐞𝐚𝐥𝐢𝐧𝐠 𝐨𝐟 𝐭𝐡𝐞 𝐂𝐫𝐢𝐩𝐩𝐥𝐞 𝐨𝐟 𝐁𝐞𝐭𝐡𝐞𝐬𝐝𝐚, 𝟏𝟓𝟕𝟓 by Pieter Aertsen

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Изцелението на сакатия при къпалнята Витезда, 1575 г.

Маслена живопис върху дървена плоскост (56 см x 75 см) от Питер Артсен; инвентарен номер: SK-A-4892; Държавен музей (Rijksmuseum), Амстердам

𝐓𝐡𝐞 𝐇𝐞𝐚𝐥𝐢𝐧𝐠 𝐨𝐟 𝐭𝐡𝐞 𝐂𝐫𝐢𝐩𝐩𝐥𝐞 𝐨𝐟 𝐁𝐞𝐭𝐡𝐞𝐬𝐝𝐚, 𝟏𝟓𝟕𝟓

Oil on panel (56 cm x 75 cm) by Pieter Aertsen, Object number: SK-A-4892, Rijksmuseum, Amsterdam.

През голяма част от предмодерната история – а, нека бъдем честни, и в наши дни в някои случаи – медицината е била неразривно свързана с лечителството; под това се разбира всяка практика, способна да възстанови здравето, независимо дали чрез рационални средства или не. Религията е играла важна роля в лечителския процес: светите мощи, чудесата и лековитите извори са имали за цел да донесат както духовна, така и физическа утеха на страдащите. Евангелията също изобилстват от истории за изцеление.

В Евангелието от Йоан (5:1–16) се разказва как група болни и недъгави хора чакат край къпалнята Витезда в Йерусалим. Надписът върху портала в картината – „IOÃ VC“ – препраща именно към този откъс. Според текста водите периодично придобивали лечебна сила: ангел слизал в къпалнята и първият човек, влязъл във водата след това, бивал излекуван.

Сред чакащите има мъж, боледуващ от тридесет и осем години. Когато Исус го пита дали иска да бъде излекуван, мъжът отговаря, че няма кой да му помогне да влезе в къпалнята и затова винаги пристига твърде късно. Христос просто му казва: „Стани, вземи постелката си и ходи.“ Изцелението настъпва мигновено.

Питер Артсен съчетава няколко момента от историята в едно изображение. Христос стои пред богато украсения вход на къпалнята, заобиколен от болни хора. Под покритата конструкция на заден план се вижда ангел, спускащ се към лековитите води. Вдясно излекуваният мъж отнася постелката си, като същевременно влиза в конфликт с други заради това, че извършва това действие в съботен ден. Същевременно Артсен въвежда и една по-тиха сцена в лявата част на композицията: болен човек, за когото се грижи друга фигура. Този детайл дава основание да се предположи, че картината може първоначално да е била поръчана за болница. Ако това е така, творбата е съпоставяла чудотворното изцеление с обикновеното човешко дело на грижа за болните.

Този контраст е особено красноречив. Витезда е била място както на очакване, така и на невъзможен достъп: на парализирания мъж не му липсва вяра в целебните води, а човек, който да му помогне да стигне до тях. В контекста на Евангелието обаче това препятствие губи значението си: щом има желание, се намира и начин.

For much of pre-modern history, and in all fairness still nowadays in some cases, medicine was continuous and contiguous with healing, meaning any practice that could lead to the restoration of health, whether by rational means or not. Religion played a major part in healing: relics of saints, miracles, and healing springs were all meant to provide both spiritual and physical relief to the suffering. The Gospels, too, are full of healing stories.

In the Gospel of John (5:1–16), a group of sick and disabled people waits beside the pool of Bethesda in Jerusalem. The inscription on the gateway in the painting, “IOÃ VC”, refers precisely to this passage. As reported there, the waters periodically acquired healing powers: an angel descended into the pool, and the first person to enter the water afterwards would be cured.

Among those waiting is a man who has been ill for thirty-eight years. When Jesus asks whether he wishes to be healed, the man replies that he has nobody to help him into the pool and therefore always arrives too late. Christ simply tells him: “Rise, take up thy bed, and walk.” The cure is immediate.

Pieter Aertsen compresses several moments of the story into a single image. Christ stands before the richly decorated entrance to the pool, surrounded by the sick. Beneath the covered structure in the background, the angel can be seen descending towards the healing waters. On the right, the healed man carries away his bed and is confronted for doing so on the Sabbath.

Yet Aertsen also introduces a quieter scene on the left: a sick person being physically cared for by another figure. This detail has led to the suggestion that the panel may originally have been commissioned for a hospital. If so, the painting would have placed miraculous healing beside the ordinary human work of tending the sick.

The juxtaposition is particularly suggestive. Bethesda was both a place of expectation and a place of failed access: the paralysed man does not lack faith in the healing waters, but someone capable of helping him reach them. In the context of the Gospel, however, that obstacle becomes irrelevant: where there is a will, there is a way.

Бюст на прародител / Buste d'ancêtre

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Бюст на прародител

През епохата на Рамесидите бюстове на прародители са били поставяни в ниши в домовете на селището Дейр ел-Медина или в гробници в околните некрополи. Откривани са и на други места, като например Абидос. Този конкретен екземпляр се отличава с внушителните си размери, фино изваяните черти на лицето и богатата си цветна украса, която е изключително добре запазена.

Изработен от оцветен варовик, той е с височина 41,2 см, ширина 24,5 см и дълбочина 16 см. Датира от епохата на Новото царство – по-конкретно от периода на Рамесидите и началото на XIX династия (ок. 1320–1237 г. пр.н.е.) – и вероятно произхожда от Дейр ел-Медина.

Преди 1943 г. е бил част от колекцията на Леви де Бензион, която е разпродадена в Кайро през 1947 г. Впоследствие преминава у търговеца на антики Тано (базиран в Кайро), от когото Албърт Галатин го придобива през 1950 г. Така той става част от колекцията на Албърт Галатин, придобита от Музея на изкуствата „Метрополитън“ в Ню Йорк през 1966 г. Регистриран е под инвентарен номер 66.99.45.

"L'Égypte au cœur des musées : une minute pour une œuvre d'art"

Buste d'ancêtre

Durant la période ramesside, des bustes d'ancêtres étaient placés dans des niches des maisons du village de Deir el-Médineh ou dans des tombes des cimetières environnants. On en a également retrouvé sur d'autres sites, comme à Abydos. Cet exemplaire est remarquable par ses dimensions imposantes, la finesse de la sculpture des traits du visage et la richesse de sa décoration peinte, exceptionnellement bien conservée.

Réalisé en calcaire peint, il est haut de 41,2 cm, large de 24,5 cm et profond de 16 cm. Daté du Nouvel Empire, de la période ramesside, du début de la XIXᵉ dynastie, vers 1320-1237 av. J.-C., il provient probablement de Deir el-Medineh.

Il était, avant 1943, dans la collection Levi de Benzion qui a été vendue au Caire en 1947. Il s'est ensuite retrouvé chez l'antiquaire cairote Tano où Albert Gallatin l'a acquis en 1950. Il était ainsi dans la Collection Albert Gallatin, acquise par le Metropolitan Museum of Art de New York en 1966. Il a été enregistré sous le n° 66.99.45.

1. Типология, битов контекст и функция

Бюстовете на прародителите представляват анонимни антропоморфни скулптурни изображения на починали родови предци, издигнати в статус на „блажени духове на Ра“ (3ḫ jqr n RꜤ).

• Домашни ниши и светилища: Основният археологически контекст на тези паметници са стенните ниши в централните закрити помещения (lararia) на домовете в занаятчийското селище Дейр ел-Медина (дома на строителите на царските гробници). Бюстовете са служили за фокусна точка на ежедневни битови молитви, либации и поднасяне на хранителни дарове.

• Посредническа роля: Древните египтяни са вярвали, че прародителят действа като защитник на домакинството и посредник между семейството и божествата от отвъдния свят (Озирис, Ра, Хатхор).

2. Стилистичен и иконографски анализ

• Анонимност и идеализация: Лицевите черти съчетават стилистичния канон на Рамесидската епоха — бадемовидни очи с подчертани клепачи, плътни устни и издължена носова кост. Липсата на персонализиран надпис или име подчертава факта, че обектът репрезентира колективния прародител или родовия дух.

• Перука и огърлица (Wsekh): Фигурата носи класическа за Рамесидския период триделна раирана перука (tripartite wig), оцветена в синьо и жълто, рамкираща лицето. Под раменете е изизобразена богата яка-широко колие (wsekh), запазила автентични египетско-сини (Egyptian blue), червени и жълти пигменти.

• Материал и размери: Изработен от варовик с полихромна украса, бюстът се отличава с монументалните си размери (височина 41,2 cm) спрямо повечето стандартни домашни аналози, което отразява високия социален статус на собственика.

3. П provenance и музейна история

• Произход: Вярва се, че произхожда от Дейр ел-Медина или заупокойните съоръжения в Тиванския некропол (или Абидос).

• История на колекцията: Част от колекцията на Морис Леви де Бензион (преди 1943 г.), разпродадена в Кайро през 1947 г., след което преминава през антикваря Никола Тано. През 1950 г. е придобита от Албърт Галатин, а от 1966 г. е официална част от Египетската колекция на Музея „Метрополитън“ в Ню Йорк.

Библиография

1. Friedman, Florence Dunn. (1985). On the Meaning of WꜢḥ-S3w and 3ḫ jqr n RꜤ in Deir el-Medina. In: Journal of Egyptian Archaeology (JEA), Vol. 71, pp. 82–97.

2. Kaiser, Werner. (1990). Zur Entstehung des Ahnenkultes im Alten Ägypten. In: Mitteilungen des Deutschen Archäologischen Instituts, Abteilung Kairo (MDAIK), 46, S. 267–285.

3. Pinch, Geraldine. (1993). Votive Offerings to Hathor. Griffith Institute, Ashmolean Museum, Oxford.

4. Metropolitan Museum of Art. (1966). Catalogue Record: Ancestor Bust (66.99.45). New York: MMA Publications.