Фрагмент от гробна стена, изобразяващ носачи на приношения и касапи / Tomb Wall Fragment Depicting Offering Bearers and Butchers

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

В заупокойната архитектура от Старото царство сцените с клане и подготовка на жертвени животни (сцени на ритуално жертвоприношение) заемат ключово място върху южните и източните стени на параклисите в мастабите.

Тези сцени не са просто документация на битовото ежедневие или стопанската дейност на именията (njwt). В египетската теология жертвоприношението на говеда има дълбок космически и ритуален смисъл:

• Победа над Хаоса (Исфет): Жертвеното животно (бикът) иконографски се свързва с първичните хаотични сили и с бога Сет. Неговото поваляне, връзване и разрязване символизира подчиняването на хаоса и възстановяването на световния ред (Маат).

• Активация на даровете: Пренасянето на пресните части (особено предния крак — ḫpš, и сърцето — ḥ3tj) е задължителен елемент за съживяването на душата Ка на починалия по време на заупокойното пиршество.

2. Детайлен композиционен и иконографски анализ

Релефът е организиран в два хоризонтални регистъра, разделени с ясна релефна линия (базова линия), което е каноничен похват за структуриране на пространството и времето в древноегипетското изкуство.

+-------------------------------------------------------------------------+
| ГОРЕН РЕГИСТЪР: Процесия с подготвени дарове                           |
| - Слуги носят говежди ребра (sprw), птици (патици/гъски) и кошници       |
+-------------------------------------------------------------------------+
| ======================================================================= |
| ДОЛЕН РЕГИСТЪР: Динамична сцена на клане (sḫpt)                         |
| - Повалени бикове с вързани крайници                                    |
| - Месари (ḫftj/sšm) с подпънати престилки и кременни ножове (*ds*)       |
| - Изнасяне на сърцето (*ḥ3tj*) и съда с кръв (*znf*)                      |
+-------------------------------------------------------------------------+

2.1. Горен регистър: Процесия с пречистени провизии

В горната зона виждаме поредица от прислужници и заупокойни жреци, движещи се с плавна ритмичност.

• Носене на птици: Фигурите държат водоплаващи птици (патици и гъски) за крилата или шията — традиционен жест, който показва, че животното е уловено, пречистено и готово за оферторната маса.

• Месни отрязъци: Други носят пълни кошници и характерните извити говежди ребра (sprw), подредени едно върху друго.

2.2. Долен регистър: Анатомия и динамика на месарите

Долният регистър е изключително динамичен и натуралистичен — белег за зрялостта на мемфиската резбарска школа от края на V-та династия:

1. Техника и облекло на месарите:

   • Месарите са облечени в къси работни престилки (šndjt). Прави впечатление, че предният край на престилката е пъхнат високо в колана или е усукан между краката. Този функционален детайл е уловен с изключителна точност от древния майстор — той предпазва дрехата от зацапване с кръв по време на рязането.

2. Процесът на разрязване:

   • Долу на земята са изписани повалени бикове с вързани с въжета крака.

   • Месарите използват традиционни за Старото царство кременни ножове (ds), които се заточват на място от асистенти (често изобразявани в съседни сцени със заточващи камъни).

3. Пренасяне на сакралните органи (Вляво):

   • В лявата част на долния регистър ясно се виждат двама мъже. Единият носи в ръцекупесто отрязаното сърце (ḥ3tj) на животното — органът, който според египтяните е център на разума, емоциите и самия живот.

   • До него друг месар пренася голям глинен съд (dsr-съд), предназначен за събиране на жертвената кръв (znf), използвана за ритуално пречистване.

3. Епиграфски забележки и стилистични черти

• Дълбочина и пластика: Релефът е с изключително нисък профил (bas-relief), но въпреки това мускулатурата на краката, анатомичните извивки на повалените животни и сухожилията на месарите са моделирани с голяма прецизност.

• Диалози и текстове (Липсващи/Изтрити): В подобни сцени от Саккара (като в мастабите на Ти или Мерерука) над главите на месарите обикновено са изписани краткотрайни битови реплики от рода на: „Дърпай здраво, колега!“, „Сърцето е пречистено!“ или „Направи рязането бързо!“. В този фрагмент йероглифният регистър е минимален или загладен, което насочва вниманието изцяло към визуалния разказ.

4. Заключение

Анализираният варовиков фрагмент от Саккара е първокласен пример за функционалното заупокойно изкуство от Старото царство. Чрез съчетаването на битова автентичност (тъканите престилки, кременните ножове) с дълбока сакрална символика (пречистването на даровете за Ка), релефът гарантира, че заупокойният олтар на починалия ще остане за вечността зареден с прясна, чиста и магически активирана храна.

Алма Томас "Звездна нощ и астронавтите", 1972 година

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

След десетилетия като художничка, през седемдесетте си години Алма Томас се насочва към абстракцията, създавайки блестящи, мозаечни цветни полета с ритмични петна боя, често вдъхновени от форми от природата. Художничката е била очарована от космическите изследвания от края на 60-те години на миналия век, а по-късните ѝ картини често препращат към американските пилотирани мисии „Аполо“ до Луната. Въпреки че никога не е летяла, Томас започва да рисува сякаш е в самолет, улавяйки това, което тя описва като променящи се светлинни шарки и цветни ивици. „Гледаш отвисоко нещата“, обяснява тя. „Толкова бързо се носиш през облаците... Виждаш само цветни ивици.“

„Звездна нощ и астронавтите“ извиква вдъхновение за открития простор и небесните шарки на нощното небе, но въпреки наративното си заглавие, творбата може да се чете и като въздушен изглед на водна повърхност, играейки с чувството ни за потапяне в иначе плоска картинна равнина. Зрителят е потопен не само в усещането за органичен простор, което тази картина постига, но и в среща с процеса на Томас: повърхността тук е ясно конструирана щрих по щрих. Междувременно, проблясъците на сурово платно между всяка маркировка с основен цвят изглеждат толкова живи, колкото и самата нанесена боя – почти сякаш композицията е осветена отзад. Томас разчита на оживяващите свойства на цвета през целия си късен разцвет на кариерата. „Цветът е живот“, заявява тя веднъж, „а светлината е майката на цвета.“ Тази картина е създадена през 1972 г., когато художничката е на осемдесет години. През същата година тя става първата афроамериканка, получила самостоятелна изложба в голям художествен музей, Музея на американското изкуство „Уитни“ в Ню Йорк.

A lady in a green dress – A relief from Sahures cult temple at Abusir / Дама в зелена рокля – Релеф от култовия храм на Сахуре в Абусир

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

A lady in a green dress.

A relief from Sahures cult temple at Abusir showing the female personification of fertile estates wearing a green dress.

She offers a loaf on a mat, the hieroglyphic sign for hetep ( offering ) and three ankh cords are hanging down. 

The divine nature of the personifications is marked by the scepters they all hold and by the curled ceremonial beards of the male figures.

In accordance with Egyptian iconographical convention the male symbols of fecundity and prosperity are portrayed as extremely obese, with pendulous breasts and abdomens that hang over their girdles.

Except for "Liquid," who is depicted as a pregnant woman, the female figures are slender.

The personifications carry offering mats from which ankh signs dangle. 

The skin of the males was painted red, that of the females yellow; 

"West" wears a green dress.

It is a perfect example of the Sahure relief style.

Fine modeling shapes important details such as the muscles and sinews in the legs and knees of the male figures, the strained muscles at their waists, which support the inflated abdomens, and the muscles at the sides of their necks. The expressively detailed male bodies contrast with the smooth, elegant figures of the females, and together these auspicious spirits present a beautifully varied image that aptly visualizes the abundance of fertile Egypt.

5th dynasty c 2467 2435 BC. 

Abusir.

Egyptian Museum Caïro

Дама в зелена рокля.

Релеф от култовия храм на Сахуре в Абусир, изобразяващ женското олицетворение на плодородни имения, облечено в зелена рокля.

Тя предлага хляб върху постелка, йероглифният знак за хетеп (приношение) и три анкх въжета висят надолу. Божествената природа на олицетворенията е маркирана от скиптърите, които всички те държат, и от къдравите церемониални бради на мъжките фигури.

В съответствие с египетската иконографска конвенция, мъжките символи на плодовитост и просперитет са изобразени като изключително затлъстели, с увиснали гърди и кореми, които висят над поясите им.

С изключение на „Течност“, която е изобразена като бременна жена, женските фигури са стройни.

Олицетворенията носят постелки за приношения, от които висят анкх знаци. Кожата на мъжете е боядисана в червено, а на жените в жълто; „Запад“ носи зелена рокля.

Това е перфектен пример за стила на релефа Сахуре.

Финото моделиране оформя важни детайли като мускулите и сухожилията в краката и коленете на мъжките фигури, напрегнатите мускули на талията им, които поддържат надутите кореми, и мускулите отстрани на вратовете им. Изразително детайлните мъжки тела контрастират с гладките, елегантни фигури на жените и заедно тези благоприятни духове представят красиво разнообразен образ, който уместно визуализира изобилието на плодороден Египет.

5-та династия около 2467-2435 г. пр.н.е.

Абузир.

Египетски музей Кайро

1. Исторически и архитектурен контекст

Управлението на фараона Сахуре (втори владетел от V-та династия) отбелязва повратна точка в развитието на древноегипетската заупокойна архитектура и монументална декорация. Докато пирамидите от IV-та династия в Гиза впечатляват със своите колосални размери, владетелите от V-та династия пренасочват държавния ресурс към изграждането на изключително богати, геометрично балансирани и тематично сложни стенописни и релефни програми в своите пирамидални комплекси в Абусир.

Релефите от Заупокойния и Долния храм на Сахуре се считат от египтологичната общност за ненадминат връх на мемфиската резбарска школа от Старото царство. В тях теологията на царската власт се преплита с концепцията за космическия ред (Маат) и икономическата подкрепа на държавата за царския култ.

2. Иконографски анализ на процесията от персонификации (Немот / Имения)

Сцената представя процесия от географски и стопански олицетворения — номи (sp3wt), царевични и земеделски имения (ḥwt), реки и канали, които принасят дарове на починалия и деифициран владетел.

       ТИПОЛОГИЯ НА ПЕРСОНИФИКАЦИИТЕ В ХРАМА НА САХУРЕ
┌─────────────────────────────┬─────────────────────────────┐
│ МЪЖКИ ФИГУРИ (Плодородие)   │ ЖЕНСКИ ФИГУРИ (Имения/Запад)│
├─────────────────────────────┼─────────────────────────────┤
│ - Андрогинни тела           │ - Стройни, елегантни силуети│
│ - Увиснали гърди и корем    │ - Прилепнали рокли (Зелено) │
│ - Червено-кафява кожа       │ - Жълта/светла кожа         │
│ - Церемониална къдрава брада│ - "Течност" (Бременна жена) │
│ - Носят скиптри / Дарове    │ - Носят масички за дарове   │
└─────────────────────────────┴─────────────────────────────┘

2.1. Женската фигура („Западът“ / Персонификация в зелена рокля)

Централен акцент в представения фрагмент е женската персонификация — най-pо вероятно символ на Запада (Jmntt) или на конкретно земеделско имение (ḥwt):

• Полихромия и колорит: Кожата ѝ е изписана в светложълт цвят (каноничният цвят за изобразяване на египетските жени, предпазени от прякото слънце), което контрастира рязко с червеникаво-кафявия инкарнат на мъжките фигури. Изключително рядка е зелената рокля (w3ḏ). В древноегипетската хроматична символика зеленият пигмент (получаван от стрита малахитова руда) обозначава новото покълване, растителността, младостта и възкресението.

• Анатомична каноничност: За разлика от андрогинно-затлъстелите мъжки фигури на плодородието, женските персонификации (с изключение на „Течността“, представена като бременна) са изобразени изключително стройни, високи, с гладки и изчистени линии, подчертаващи идеализираната женска красота на Новото и Старото царство.

2.2. Мъжките фигури на плодородието: Феноменът на андрогинията

Мъжките фигури в тази процесия (персонификации на реки, Нилски разклонения и плодородни почви) демонстрират специфичен стилистичен похват:

• Те притежават дебели, натежали кореми, престилки, усукани под коремната гънка, и увиснали гърди. В западното съзнание това би се интерпретирало като затлъстяване, но в египетския иконографски контекст това е символ на сукулентност, избилие и свръхпросперитет.

• Мъжките фигури носят церемониални фалшиви бради със завити краища (божествена брада) и държат скиптри, потвърждаващи тяхния статус на благодетелни богове/духове (ḥ3wj).

3. Семиотика на символите и даровете

Всеки предмет, пренасян от персонификациите, функционира като йероглифен знак за вечен живот и препитание:

1. Постелката за дарове и хляба: Фігурите носят поднос/постелка, върху която са подредени конусовидни хлябове. Тази композиция визуално възпроизвежда йероглифния знак 𓊵 (ḥtp), означаващ „приношение“, „задоволство“ и „мир“.

2. Анкх-знаците (𓋹): От масите за дарове се спускат по три въжета/ленти, завършващи със знака Анкх (ʿnḫ – „живот“). Това е визуално послание: даровете, които Земята на Египет носи на царя, не са просто храна, а самата дихателна и съживителна сила на Космоса.

4. Стилистични особености и майсторство на релефа Сахуре

Стиловият анализ на релефите от Абусир разкрива ненадминато пластично усещане за камъка:

• Манипулация на дълбочината: Вредените фигури са изсечени с изключително нисък, но анатомично прецизен барелеф. Анатомията на мъжките крака показва ясна дефиниция на колянната капачка, сухожилията около пищяла и напрежението в коремната стена.

• Текстурен контраст: Творците от V-та династия постигат гениален динамизъм чрез контраста между сложните, мускулести и органично уплътнени тела на мъжките богове и гладките, безшевни и линейни силуети на жените.

5. Заключение

Релефният фрагмент от храмовия комплекс на Сахуре в Абусир е много повече от илюстрация на икономическата структура на Старото царство. Той представлява визуална теология на изобилието. Чрез комбинацията от мъжката андрогинна сила на плодородието и елегантната, жизнеутвърждаваща зелена символика на женските имения, египетските майстори са създали вечен паметник, който гарантира, че царството на Сахуре ще остане завинаги захранено от благодатта на Нил и космоса.

𓏏𓊖𓅃𓇳𓏏𓏤𓈖𓏏𓊖𓅓𓏏𓏤 Divine Guardians – “Symbol of Protection and Eternal Power” / Божествени пазители – „Символ на защита и вечна сила“

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

𓏏𓊖𓅃𓇳𓏏𓏤𓈖𓏏𓊖𓅓𓏏𓏤

(Divine Guardians – “Symbol of Protection and Eternal Power”)

Title:  Ancient Egyptian Relief – The Four Sons of Horus, Guardians of the Sacred Organs

Text: This ancient Egyptian golden relief depicts the Four Sons of Horus, divine protectors of the deceased’s vital organs in the afterlife.

Each figure bears a distinct head representing its sacred role:

- Imsety (human head): guardian of the liver, symbol of compassion.

- Duamutef (jackal head): guardian of the stomach, symbol of vigilance.

- Hapi (baboon head): guardian of the lungs, symbol of wisdom.

- Qebehsenuef (falcon head): guardian of the intestines, symbol of courage.

Hieroglyphic inscriptions surrounding the figures contain funerary prayers and invocations, ensuring divine protection and eternal life.

This masterpiece reflects the Egyptian belief that death is a transformation, not an end, and that divine guardians preserve the soul’s journey through eternity.

Period: New Kingdom – 19th Dynasty (c. 1300 BCE)

Material: Carved metal surface (bronze or gold)

Origin: Royal tombs of Thebes – Luxor, Egypt

(Божествени пазители – „Символ на защита и вечна сила“)

Заглавие: Древноегипетски релеф – Четиримата сина на Хор, пазители на свещените органи

Текст: Този древен египетски златен релеф изобразява Четиримата сина на Хор, божествени защитници на жизненоважните органи на починалия в отвъдния живот.

Всяка фигура носи отделна глава, представляваща нейната свещена роля:

- Имсети (човешка глава): пазител на черния дроб, символ на състраданието.

- Дуамутеф (глава на чакал): пазител на стомаха, символ на бдителността.

- Хапи (глава на павиан): пазител на белите дробове, символ на мъдростта.

- Кебехсенуеф (глава на сокол): пазител на червата, символ на смелостта.

Йероглифните надписи около фигурите съдържат погребални молитви и призиви, осигуряващи божествена защита и вечен живот.

Този шедьовър отразява египетското вярване, че смъртта е трансформация, а не край, и че божествени пазители пазят пътуването на душата през вечността.

Период: Ново царство – 19-та династия (ок. 1300 г. пр.н.е.)

Материал: Резбована метална повърхност (бронз или злато)

Произход: Царски гробници на Тива – Луксор, Египет

Критически египтологичен анализ: Деконструкция на съвременен артефакт / фалшификат („Златен релеф с четиримата сина на Хор“)

Автор: Д-р Египтолог

Предмет на изследването: Метална плакета с релефно изображение на мумиоморфни фигури и йероглифен надпис

Статус: Съвременна реплика / Декоративна сувенирна изработка (Фалшификат)

1. Введение и научна корекция на предоставения контекст

Представеният за анализ обект съдържа описание, което се разпространява масово в популярен и непрофесионален контекст. Като учен-египтолог е мой длъжностен и научен дълг да направя ясна разграничителна линия между автентичната египетска иконография и съвременните псевдоархеологически търговски артикули.

Предоставеният текст твърди, че артефактът е „златен релеф от XIX-та династия (Ново царство), изобразяващ Четиримата сина на Хор“. Обстойният стилистичен, иконографски и филологически анализ на изображението обаче категорично разкрива, че този артефакт НЕ е автентичен древноизточен паметник, а съвременна имитация.

2. Иконографски и стилистични абсурди (Деконструкция)

Ако анализираме пластиката, пропорциите и зооморфните глави на фигурите, се откриват фрапантни отклонения от древното канонично изкуство (аспективата):

 СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ: АВТЕНТИЧЕН ЕГИПЕТСКИ КАНОН vs. НАСТОЯЩИЯ ОБЕКТ

┌────────────────────────────┬───────────────────────────────────┬───────────────────────────────────┐
│ Параметър                  │ Автентичен Египетски Канон        │ Анализиран обект (Изображение)   │
├────────────────────────────┼───────────────────────────────────┼───────────────────────────────────┤
│ Глави на Синовете на Хор  │ Човек, Чакал, Павиан, Сокол      │ Лъв, Човек (неумел), Котка/Дете  │
├────────────────────────────┼───────────────────────────────────┼───────────────────────────────────┤
│ Форма на тялото            │ Мумиоморфно (стилизирано/увито)   │ Вълнообразни, органични силуети  │
├────────────────────────────┼───────────────────────────────────┼───────────────────────────────────┤
│ Изобразяване на лицето     │ Винаги в профил (освен Бес/Хатхор)│ Лица, изобразени АН ФАС (Frontal)│
├────────────────────────────┼───────────────────────────────────┼───────────────────────────────────┤
│ Йероглифна граматика       │ Четлива, спазваща стълбове/редове │ Хаотично разхвърляни символи     │
└────────────────────────────┴───────────────────────────────────┴───────────────────────────────────┘

2.1. Погрешно изобразяване на Четиримата сина на Хор (Jmw-stj, Ḥpj, Dw3-mw.tf, Ḳbḥ-snw.f)

В автентичната канонична традиция от Новото царство четиримата защитници на канопите (и на органите: черен дроб, бели дробове, стомах, черва) имат стриктно дефинирана иконография:

1. Имсети – Човешка глава

2. Хапи – Глава на павиан (Papio hamadryas)

3. Дуамутеф – Глава на чакал / диво куче

4. Кебехсенуеф – Глава на сокол

В анализирания релеф виждаме:

• Фигура с глава на лъв/лъвица (която в древноегипетския пантеон съответства на Сехмет, Тефнут или Пакхет, но никога на синовете на Хор).

• Две фигури в центъра с човешки глави, изобразени директно ан фас (с лице към зрителя). В древното египетско двуизмерно изкуство човешко лице никога не се изобразява ан фас (с изключение на демоничното божество Бес и капителите с лицето на богинята Хатхор).

• Непропорционални, огънати тела с анатомично нелепи криви, които напълно противоречат на строго геометричната пропорционална мрежа от Новото царство.

3. Филологически анализ на „Йероглифите“

Надписите, нанесени над и около фигурите, представляват т.нар. „псевдойероглифи“ (pseudo-hieroglyphs).

1. Липса на граматическа и синтактична структура: При внимателно разчитане на знаците (птици, патета, слънчеви дискове, съдове) се забелязва, че те са копирани произволно от различни истински паметници без разбиране на езика (средноегипетски).

2. Липса на канонично ориентиране: Йероглифите в Египет винаги гледат към началото на реда (към посоката, от която трябва да се чете). Тук знаците са разхвърляни без редове (карета), а размерите им са тотално непропорционални спрямо фигурите.

3. Грешки в изписването: Символи за птици (напр. G14 - m или G43 - w) са с деформирани контури, неотговарящи на нито един епиграфски канон (нито на монументалния релеф, нито на йератиката).

4. Материалознание и технология на изработка

• Повърхност: Обектът представя полирана, жълтеникаво-златиста повърхност. В древността златото (nbw) се е обработвало чрез коване на тънки листове (обкови) върху дървена основа или чрез леене с изгубен восък (cire perdue).

• Следи от съвременна обработка: Линиите на релефа са направени чрез съвременни щампи или машинно гравиране/леене, при което ъглите са меки, загладени и липсва характерният отпечатък от бронзовите длета на древноегипетските майстори (ḥmw-wt).

5. Заключение

Представената плоча НЕ Е древен египетски паметник от 19-та династия, нито произхожда от царските гробници в Тива. Тя е съвременно декоративно произведение (сувенир), изработено за туристическия пазар или декоративния интериор.

Историята за „символа на състраданието, бдителността, мъдростта и смелостта“ е съвременен романтичен и ню-ейдж разказ, който няма научна основа в Древноегипетската книга на мъртвите или в текстовете от Пирамидите. За науката египтология този обект служи единствено като пример за това как древноегипетските мотиви биват преосмисляни и комерсиализирани в съвременната масова култура.

Фрагмент от декорация от изгубения параклис на гробницата на Небамун / Fragment of decoration from the lost tomb chapel of Nebamun

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Fragment of decoration from the lost tomb chapel of Nebamun, located in an unknown location in the Dra' Abu al-Naga necropolis on the West Bank at Thebes. This scene shows Nebamun's garden in the afterlife, resembling the actual gardens of New Kingdom nobles. The pool is full of birds and fish and surrounded by borders of flowers and trees, including sycomore-figs, date palms and dom palms. The scene is painted in accordance with the standard conventions of Egyptian art. 

In the upper right, the goddess Nut leans out of a tree and offers sycomore-figs to Nebamun (whose figure is now lost). On the left, a sycomore-fig tree speaks and greets Nebamun as the owner of the garden.

British Museum

Фрагмент от декорация от изгубения параклис на гробницата на Небамун, разположен на неизвестно място в некропола Дра' Абу ал-Нага на Западния бряг в Тива. Тази сцена показва градината на Небамун в отвъдния живот, наподобяваща истинските градини на благородниците от Новото царство. Басейнът е пълен с птици и риби и е заобиколен от цветя и дървета, включително смокини, финикови палми и древесни палми. Сцената е нарисувана в съответствие със стандартните конвенции на египетското изкуство.

В горния десен ъгъл богинята Нут се навежда от дърво и предлага смокини на Небамун (чиято фигура сега е изгубена). Вляво смокиново дърво говори и поздравява Небамун като собственик на градината.

Британски музей.

Райската градина на Небамун: Иконографски, пространствен и теологичен анализ на стенния стенопис EA37983 от Британския музей

Автор: Д-р Египтолог

Обект: Стенописен фрагмент „Градината в Отвъдното“

Произход: Изгубеният параклис-гробница на Небамун, Дра Абу ал-Нага (Западни Тива)

Период: XVIII-та династия, царуване на Аменхотеп III (ок. 1350 г. пр.н.е.), Ново царство

Настоящо местосъхранение: Британски музей, Лондон (Инв. № EA37983)

1. Введение и археологически контекст

Прочутият фрагмент с „Градината на Небамун“ е един от безспорните шедьоври на тиванската живопис от периода на Новото царство. Небамун е заемал високата държавна и сакрална позиция „Счетоводител на зърното в храма на Амон“. Въпреки че точната локация на неговата мастаба/гробница в некропола Дра Абу ал-Нага (или Шейх Абд ал-Курна) е изгубена за съвременната археология след разграбването ѝ през 1820-те години от Джовани Д'Атанаси, оцелелите стенописи разкриват занаятчийско майсторство от най-висок ранг.

Сцената представя идеалната есхатологична градина — синтез между реалното ландшафтно изкуство на египетската елита и сложните митологични концепции за вечното прераждане.

2. Анализ на пространствената перспектива и Египетския канон

Египетското изкуство от това време не използва линейна математическа перспектива, а разчита на т.нар. „аспектива“ (мултиперспективно изобразяване), за да предаде абсолютната същност и концептуалната пълнота на обектите.

                  +----------------------------------------------+
                  |         ГОРЕН РЕГИСТЪР: Дървета "легнали"    |
                  |         Богинята Нут (вдясно) + Смокиня      |
                  +----------------------------------------------+
                  |  +----------------------------------------+  |
                  |  |    КРАЙПРЕЖНА ЗОНА (Овощни храсти)    |  |
                  |  |  +----------------------------------+  |  |
                  |  |  |   БАСЕЙН (Поглед отгоре/План)   |  |  |
  ДЪРВЕТА         |  |  |   - Тилапии и нилски костур     |  |  | ДЪРВЕТА
  (Странично      |  |  |   - Патици и водни лилии        |  |  | (Странично)
  легнали)        |  |  +----------------------------------+  |  |
                  |  |    КРАЙПРЕЖНА ЗОНА (Овощни храсти)    |  |
                  |  +----------------------------------------+  |
                  +----------------------------------------------+
                  |       ДОЛЕН РЕГИСТЪР: Дървета "легнали"      |
                  |       (Финикови палми, сикомори)             |
                  +----------------------------------------------+

1. Басейнът (План отгоре): Правоъгълният басейн е изобразен директно отгоре (ортогонална проекция), разкриващ плътните сини вопи, изписани с вълнообразни линии за водна повърхност.

2. Фауната и флората (Изглед отстрани/Профил): Рибите, птиците, водните лилии (лотоси), както и четирите редици дървета около басейна, са „разгънати“ под 90 градуса спрямо краищата на правоъгълника. Те са представени в профил, ортогонално към водната площ, създавайки илюзията за заградено сакрално пространство.

3. Ботанически, зоологически и митологичен анализ

3.1. Водната екосистема на басейна

Водата е изпълнена с динамика и детайлност:

• Рибите: В басейна ясно се различават червеноперката тилапия (Oreochromis niloticus) и нилският костур. В древноегипетската митология тилапията е ключов символ на самосътворението и прераждането (поради факта, че инкубира оплодените си яйца и малки в устата си, „изплювайки ги“ като нов живот).

• Водоплаващите птици: Двойка диви патици се редуват с разцъфнали и пъпки на син и бял лотос (Nymphaea caerulea). Лотосът, потапящ се през нощта и разкриващ се при изгрев, е символична аналогия за изгряването на слънчевото божество Ра.

3.2. Дърветата и техният символизъм

Около басейна с аптекарска прецизност са изписани три основни вида дървета:

• Египетска сикомора (Ficus sycomorus): С характерните жълтеникаво-червени плодове, израстващи директно от ствола.

• Финикова палма (Phoenix dactylifera): С тежки златисто-кафяви гроздове от фурми.

• Дум палма (Hyphaene thebaica): Разпознаваема по ветрилообразните разклонения и твърдите си плодове.

4. Богословски сценарий: Богинята от дървото и персонажа на Сикомора

4.1. Връхният десен ъгъл: Богинята Нут

В горния десен ъгъл се наблюдава изключително важен теологичен мотив: богинята на небето Нут (или Хатхор/Изида в ролята си на „Господарка на Сикомора“) се подава директно от клоните на дървото.

• Тя държи съдове с хладка вода и поднос, изпълнен със смокини и хлебни дарове, които предлага на душата на Небамун (чието изображение в дясната част за съжаление е унищожено).

• Този акт гарантира на поккойния, че в Отвъдното той няма да страда от глад и жажда, приемайки подкрепа директно от божествения трансцендентен свят.

4.2. Вляво: Персонификацията на Сикоморовото дърво

В лявата зона на стенописа е изписан йероглифен текст, излизащ от клоните на сикоморовото дърво. Дървото е персонифицирано и „говори“ на Небамун, приветствайки го с думите:

„Собственикът на градината се разхожда под моите сенки, пие от водите на басейна и се наслаждава на плодовете...“

Дървото функционира като жив, разумно-духовен медиатор, приемащ стопанина си в неговото вечно, райско владение.

5. Заключение

Фрагментът British Museum EA37983 от гробницата на Небамун е уникален паметник, който надхвърля жанра на битовата пейзажна живопис. Сцената е комплексна картография на Рая (Sḫt-j3rw), където елементите на природата — риби, птици, палми и божества — работят в абсолютен симбиозен синхрон, гарантирайки на Небамун вечен живот, изобилие и хармония (Маат) сред сенките и хладните води на неговата нектарна градина.

Стенна сцена от мастабата на Птаххотеп в Саккара

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Wall scene from the mastaba of Ptahhotep at Saqqara. Ptahhotep was the vizier to king Djedkare Isesi of the 5th dynasty. Ptahhotep is, however, far better known as the reputed author of an instructional text called "The Maxims of Ptahhotep" or "The Instructions of Ptahhotep", which set out to teach young men proper conduct and ethical behaviour. As such, he is the world's earliest known named author. In the text, the vizier Ptahhotep was an elderly man of 96 years, ready to retire and to pass on his position to his son. The king approved of Ptahhotep's son succeeding him as vizier, but noted that the young cannot be born with wisdom and that they need the experience given by advanced age. Accordingly, Ptahhotep wrote the instructions to his son to give him wisdom and advice that can otherwise only be attained through experience.

It's worth noting that Ptahhotep is almost without doubt NOT the author of the "Instructions". The text was probably written during the 12th dynasty of the Middle Kingdom but, as was common, was attributed to a famed figure of the past to lend it authority and gravitas, which shows that Ptahhotep was still remembered as a wise man some 300 years after his death. There are several Egyptian texts which list famed authors of the past, and Ptahhotep is always among them.

In this scene we see Ptahhotep seated on a stool behind an offering table with the usual tall loaves of bread. Four registers show men bringing him offerings. Underneath the offering table are the standard requested offerings: "1000 bread, 1000 beer, 1000 alabaster, 1000 linen, 1000 cattle, 1000 fowl, 1000 antelope".

Стенна сцена от мастабата на Птаххотеп в Саккара. Птаххотеп е бил везир на цар Джедкаре Исеси от V-та династия. Птаххотеп обаче е много по-известен като автор на инструктажен текст, наречен „Максимите на Птаххотеп“ или „Инструкциите на Птаххотеп“, чиято цел е да научи младите мъже на правилно поведение и етично поведение. Като такъв, той е най-ранният известен автор в света с име. В текста везирът Птаххотеп е възрастен мъж на 96 години, готов да се пенсионира и да предаде поста си на сина си. Царят одобрил сина на Птаххотеп да го наследи като везир, но отбелязал, че младите не могат да се родят с мъдрост и че се нуждаят от опита, даден от напредналата възраст. Съответно, Птаххотеп написал инструкциите на сина си, за да му даде мъдрост и съвети, които иначе могат да бъдат постигнати само чрез опит. Струва си да се отбележи, че Птаххотеп почти без съмнение НЕ е авторът на „Инструкциите“. Текстът вероятно е написан по време на 12-та династия на Средното царство, но, както е било обичайно, е бил приписван на известна личност от миналото, за да му се придаде авторитет и сериозност, което показва, че Птаххотеп все още е бил запомнен като мъдрец около 300 години след смъртта си. Има няколко египетски текста, които изброяват известни автори от миналото, и Птаххотеп винаги е сред тях.

В тази сцена виждаме Птаххотеп, седнал на стол зад маса за дарения с обичайните високи хлябове. Четири регистъра показват мъже, които му носят дарове. Под масата за дарения са стандартните поискани дарове: „1000 хляб, 1000 бира, 1000 алабастър, 1000 лен, 1000 говеда, 1000 птици, 1000 антилопи“.

Иконографски и филологически анализ на заупокойната сцена от мастабата на везира Птаххотеп в Саккара

Обект: Мастаба на Акхетхотеп и Птаххотеп, Саккара (Западен некропол)

Датировка: V-та династия, царуване на Джедкаре Исеси (ок. 2414 – 2375 г. пр.н.е.), Старо царство

1. Введение и историко-литературен контекст

Представеният релеф от западната стена на параклиса за дарове в мастабата на Птаххотеп в Саккара е един от най-изисканите примери за нисък барелеф (bas-relief) с полихромия от периода на Късната V-та династия.

Везирът (ṯjjtj z3b ṯ3tj) Птаххотеп заеема централно място не само в държавната администрация на Джедкаре Исеси, но и в по-късната египетска културна памет. Макар текстът „Максимите на Птаххотеп“ (Sebayt) да е съставен физически през Средното царство (XII-та династия) — епиграфиката и езиковите архаизми го доказаха убедително, — псевдоепиграфското му приписване на този везир показва, че той е възприеван като първообраз на египетския мъдрец (s3w) и пазител на социално-космическия ред (M3ʿt).

2. Композиционен анализ и пространствена хиерархия

Сцената следва класическия канон на заупокойното пиршество (оферторна сцена), разработен през Старото царство, при който визуализацията служи за вечна магическа активация на материалите чрез формулата за пресътворяване.

+-------------------------------------------------------------------------+
|                              ВЕРТИКАЛЕН ЙЕРОГЛИФЕН ТЕКСТ (Имена и титли)|
+-----------------------------------+-------------------------------------+
|                                   |  Регистър 1: Жреци и ритуални актове |
|   ФИГУРА НА ПТАХХОТЕП             +-------------------------------------+
|   - Седнал на стол с лъвски крака |  Регистър 2: Носители на дарове     |
|   - Помазване с миро (*st-Hb*)    +-------------------------------------+
|                                   |  Регистър 3: Жертвоприношение       |
|   МАСА ЗА ДАРОВЕ (*ḫ3wt*)         +-------------------------------------+
|   - Вертикални резенчета хляб     |  Регистър 4: Процесия с животни     |
+-----------------------------------+-------------------------------------+
|       ПРОФУЗИЯ ОТ ДАРОВЕ И ЙЕРОГЛИФНИ ЗАУПОКОЙНИ СИМВОЛИ (1000/ḫ3)      |
+-------------------------------------------------------------------------+

2.1. Изображението на везира

Птаххотеп е изобразен в уголемен мащаб (иератична пропорция), седнал на традиционен стол с ниска облегалка и крака, оформени като лъвски лапи, стъпили върху малки кубчета (символ на закрила и власт).

• Жест: Дясната му ръка е свита пред гърдите, вдигайки съд с благовонно масло кoъм носа си — акт на вдишване на „сладкия дъх на живота“ (ṯ3w n ʿnḫ) и ритуално помазване (st-Hb).

• Облекло: Той носи къса плисирана перука и фино изработена ленена престилка (šndjt), демонстрираща високия му социален статус.

3. Филологически и символен анализ на Оферторната маса (ḫ3wt)

Централният елемент пред Птаххотеп е масата за дарове, изградена от единствен централен стълб и плот.

3.1. Вертикалните елементи върху масата

Върху плота са подредени изправени, стилизирани продълговати предмети. В по-ранната египтология те често се интерпретираха като „вертикални резенчета хляб“ (stwt). Съвременният иконографски анализ обаче показва двойственото им значение: те визуално наподобяват и стилизирано поле с тръстика — алюзия за Полетата на Иару (Sḫt-j3rw), откъдето мъртвият получава вечно препитание.

3.2. Регистърът с хилядните дарове (ḫ3) — Под масата

Под плота на масата и около крака ѝ виждаме прецизно издълбани йероглифни знаци, представляващи класическата заупокойна формула за провизии (prt-ḫrw — „излизане на гласа“):

       𓆼 (ḫ3 = 1000)
    +------+------+------+------+
    𓏏 (t)  𓏋 (hnkt) 𓍱 (šs) 𓋲 (mnḫt)
   (хляб)  (бира) (алабастър) (лен)

1. Знакът Lotus/Lotus stalk (𓆼 - ḫ3): Над всеки символ за дар е изсечен знакът за лотосов цвят със стъбло, който в египетската математическа йероглифика означава числото 1000. Чрез магическото действие на писмото, изобразените предмети се умножават по хиляда за вечността.

2. Иконографски разчит на символите:

   • 𓏏 (t / t-wr) – Хляб (конусовиден/кръгъл хляб).

   • 𓏋 (ḥnqt) – Бира (изробразена чрез характерния глинен съд за бира).

   • 𓍱 (šs) – Алабастър / съдове за миро (изобразен като малък алабастров съд за мехлеми).

   • 𓋲 (mnḫt) – Лен / дрехи (изобразен чрез знак за плат с ресни).

   • 𓃾 (jḥ) – Едър рогат добитък (говеда).

   • 𓅿 (3pd) – Птици (водоплаващи птици/патици).

   • 𓄛 (rn) – Пустинни животни / антилопи.

4. Анализ на четирите регистъра вдясно

Вдясно от масата за дарове, пространството е разделено на четири хоризонтални регистъра, които изобразяват физическото пренасяне и подготовка на даровете:

• Първи (горен) регистър: Ритуални майстори и жреци лектори (ḫrj-ḥ3bt), извършващи ритуала по пречистване (sʿnḫ) и четене на заупокойните свиъци.

• Втори регистър: Носители на дарове (w3pwtj), които пренасят съдове с вино, бира, лотосови цветя и снопове с храна.

• Трети и Четвърти регистър: Сцени с вотивни животни. Виждат се козели, антилопи и говеда, водени от прислужници. Животните са представени с изключителен натурализъм — характерен белег за майсторите от школата в Мемфис по време на V-та династия.

5. Заключение

Релефът от гробницата на Птаххотеп не е просто декоративно пано, а функционален магически апарат. В концепцията на древните египтяни, ако физическите дарове спрат да бъдат донасяни от живите potomci (поради забрава или упадък на култа), визуалното им съществуване върху стената, съчетано с надписаните йероглифи за „1000 от всичко добро и чисто“, гарантира чрез силата на Словото (mdw-nṯr), че душата Ка (k3) на Птаххотеп няма да гладува в Отвъдното.

Изчерпателно монографично изследване: Оферторната сцена от параклиса на везира Птаххотеп в Саккара

Автор: Д-р Египтолог

Паметник: Мастаба D64 (Комплекс Акхетхотеп и Птаххотеп), Саккара, Египет

Период: V-та династия, Старо царство (управление на царете Ниусере Ини / Джедкаре Исеси, ок. 2450–2375 г. пр.н.е.)

Техника: Изключително фин полихромен нисък барелеф (bas-relief) върху варовик

1. Богословска концепция и теологичен строеж на сцената

В концептуалната рамка на древноегипетската заупокойна архитектура, оферторната сцена от западната стена на мастабата не е просто портретно изображение или историческа възпоменателна плоча. Тя функционира като магико-ритуален генератор за пресътворяване на материята.

Погребалният параклис (культова стая) е зоната на контакт между света на живите (тленния свят) и света на мъртвите (Отвъдното / Дуат). Чрез изобразяването на везира пред оферторната маса, древноегипетските майстори материализират принципа „дублиране чрез словото и образа“.

Ако живите потомци или заупокойните жреци (ḥmw-k3) престанат да донасят физически дарове на масичката за либации, релефът и съпътстващите го йероглифни текстове поемат тази функция за вечността. Погледнат през призмата на сакралната математика, всеки елемент тук има точно дефинирано метафизично съответствие.

2. Иконографски и семиотичен анализ на фигурата на Птаххотеп

   ПТАХХОТЕП
   [ Глава с плисирана перука ]
           │
   [ Вдишване на миро: st-Hb ] ───► Връзка с "дъха на живота" (ṯ3w n ʿnḫ)
           │
   [ Седнал на стол: ms-wt ]  ───► Лъвски лапи (мощ/защита) + подложки
           │
   [ Ленена престилка: šndjt ] ───► Власт, административен чин

2.1. Поза, жестове и канонични пропорции

Птаххотеп е изобразен с помощта на класическата пропорционална мрежа от 18 квадрата (от линията на стъпалата до линията на косата), въведена през Старото царство. Неговият мащаб е значително по-голям от този на прислужниците и жреците — иератична пропорция, подчертаваща социалната и духовна доминанта на везира.

• Жестът с лявата и дясната ръка: С дясната си ръка той държи малък, елегантен цилиндричен съд с парфюмирано мехлемет/миро (st-Hb — едно от Седемте свещени масла) до носа си. Вдишването на аромата символизира възвръщането на жизнената сила (Ка) и постигането на състоянието на Ах (трансформиран, просветлен дух). Лявата му ръка е свита в юмрук/почива върху бедрото в знак на вътрешна стабилност и авторитет.

• Столът за дарове: Птаххотеп е седнал на стол с ниска облегалка, чиито крака са оформени като лъвски лапи, стъпили върху издигнати блокове. В древноегипетската зооморфна символика лъвът защитава границата между Изтока и Запада (вчера и утре).

3. Дълбочинен анализ на Оферторната маса (ḫ3wt) и „Хилядните дарове“

3.1. Структура на масата и вертикалните резенчета хляб

Централният стълб поддържа широка каменна плоча. Върху нея са подредени 16 изправени, стилизирани вертикални елемента.

• Първична интерпретация: Вертикално разрязани високи хлябове (stwt), традиционни за IV и V династия.

• Втора (езотерична) интерпретация: Изображението пресъздава идеограмата за Полетата на тръстиката / Иару (Sḫt-j3rw). Подредените хлябове визуално наподобяват избуяла тръстика, осигурявайки на Птаххотеп вечен достъп до райските градини на Озирис.

                  ============================= (Плоча)
                  |  |  |  |  |  |  |  |  |  |  (16 хляба / Тръстика)
                  =============================
                               │
                       [Централен стълб]
                               │
         ──────────────────────┴──────────────────────
        │                                             │
   [ Лява зона: Текстово-символен блок ]    [ Дясна зона: Провизии ]

3.2. Дешифриране на Йероглифния регистър под масата (Заупокойни формули)

В нишата под плота на масата са разположени два основни сектора от знаци и предмети, организирани с изключителна геометрична прецизност:

Ляв сектор (Магически знаци за умножение):

Всеки знак е коронован със символа 𓆼 (ḫ3) — стилизиран лотосов цвят с извито стъбло, който в египетската бройна система обозначава 1000. Под всеки такъв знак е разположен пиктограм на конкретно блага:

1. 𓆼 + 𓏏 (ḫ3 n t): 1000 хляба.

2. 𓆼 + 𓏋 (ḫ3 n ḥnqt): 1000 съда с бира.

3. 𓆼 + 𓍱 (ḫ3 n šs): 1000 съда от алабастър (за етерични масла и мазила).

4. 𓆼 + 𓋲 (mnḫt): 1000 снопа/парчета фин ленен плат (за мумификация и облекло).

Десен сектор (Животински дарове и хранителни запаси):

1. 𓆼 + 𓃾 (ḫ3 n jḥ): 1000 глави едър рогат добитък (говеда).

2. 𓆼 + 𓅿 (ḫ3 n 3pd): 1000 птици (гъски, патици и жерави).

3. 𓆼 + 𓄛 (ḫ3 n ghs / rn): 1000 антилопи / газели от пустинята.

Срещу стълба на масата са изобразени и реални предмети: алабастров съд за измиване на ръцете (ḥs-ваза) в поставка, кани за либация и голям глинен съд за съхранение на храна.

4. Регистрите с процесиантските сцени (Вдясно от масата)

Пространството пред Птаххотеп е разделено на четири хоризонтални регистъра, чието четене се извършва отгоре надолу и отдясно наляво (по посока на погледа на фигурите, движещи се към везира):

+-----------------------------------------------------------------------------+
| РЕГИСТЪР 1: Жреци лектори (ḫrj-ḥ3bt) — Извършване на ритуала "s3ḫw"         |
+-----------------------------------------------------------------------------+
| РЕГИСТЪР 2: Носители на дарове (w3pwtj) — Лотоси, папируси и напитки       |
+-----------------------------------------------------------------------------+
| РЕГИСТЪР 3: Клане и подготовка на жертвени животни (*ḫft-r-sḫt*)            |
+-----------------------------------------------------------------------------+
| РЕГИСТЪР 4: Процесия с пустинни животни и говеда (Антилопи и кози)         |
+-----------------------------------------------------------------------------+

Регистър 1: Духовният и ритуален акт

Тук виждаме жреците лектори (ḫrj-ḥ3bt), които изпълняват ритуалите по пречистване. Един от тях коленичи и рецитира заупокойните слова от папирусов свитък. Това са т.нар. „Прославяния“ (s3ḫw) — произнасянето на йероглифния текст съживява духа на Птаххотеп и прави възможно приемането на даровете.

Регистър 2 и 3: Материалното осигуряване

Прислужниците носят лотосови цветя (символ на сътворението и възраждането), съдове с младо вино и бира. Долу се виждат сцени на жертвоприношение — връзването и пробождането на жертвения бик. В египетската митология жертвеното животно представлява хаотичните сили на Сет, които биват подчинени и превърнати в храна за правдивия мъртъв (m3ʿ-ḫrw).

Регистър 4: Добитък от именията

В най-долния регистър се вижда процесия от пустинни животни — антилопи, газели и рогат добитък, водени от пастири. В йероглифния надпис над тях са посочени имената на конкретните имения (njwt) на Птаххотеп, създадени за издръжка на неговия погребален култ.

5. Заключителен синтез

Релефът от гробницата на Птаххотеп в Саккара представлява връх в развитието на мемориалното изкуство от Старото царство. В него се преплитат:

1. Високото занаятчийско майсторство на каменоделците от школата в Мемфис.

2. Прецизният епиграфски канон, в който текстът и изображението са неразривно свързани.

3. Философско-религиозната концепция за победата над смъртта чрез Маат (порядъка), където духът на везира получава вечно препитание, хармония и статус на просветен предък (3ḫ).

4. I. Архитектура, иконография и релефи от мастабата на Птаххотеп в Саккара

   • Davies, Norman de Garis. The Mastaba of Ptahhetep and Akhethetep at Saqqareh. Part I: The Chapel of Ptahhetep and the Hieroglyphs. London: Archaeological Survey of Egypt / Egypt Exploration Fund, 1900. (Фундаменталното първо пълно заснети и епиграфско проучване на параклиса).

   • Davies, Norman de Garis. The Mastaba of Ptahhetep and Akhethetep at Saqqareh. Part II: The Mastaba. The Chapel of Akhethetep. London: Archaeological Survey of Egypt / Egypt Exploration Fund, 1901.

   • Harpur, Yvonne. Decoration in Egyptian Tombs of the Old Kingdom: Studies in Orientation and Scene Content. London: Kegan Paul International, 1987. (Детайлен анализ на канона, оферторните регистри и пространственото разположение на сцените с маса за дарове).

   • Lapp, Günther. Typologie der Särge und Sargkammern von der 6. bis zur 13. Dynastie. Heidelberg: Orientverlag, 1993.

   • Moussa, Ahmed M., & Altenmüller, Hartwig. Das Grab des Nianchchnum und Chnumhotep. Archäologische Veröffentlichungen 21. Mainz am Rhein: Philipp von Zabern, 1977. (За сравнителен анализ на иконографията на заупокойните пиршества през V-та династия).

   II. Заупокойни ритуали, формула за дарове (prt-ḫrw) и символика

   • Barta, Winfried. Aufbau und Bedeutung der altägyptischen Opferformel. Ägyptologische Forschungen 24. Glückstadt: J.J. Augustin, 1968. (Ключов труд за дешифрирането и развитието на формулата за дарове и символиката на числото 1000/ḫ3).

   • Ikram, Salima. Choice Cuts: Meat Offering in Ancient Egypt. Leuven: Peeters, 1995. (Анализ на регистрите с клане на добитък и жертвоприношения в мастабите от Старото царство).

   • Manuelian, Peter Der. Slab Stelae of the Giza Necropolis. Publications of the Pennsylvania-Yale Expedition to Egypt 7. New Haven and Philadelphia: Peabody Museum of Natural History, 2003. (Изучаване на произхода на оферторната маса, вертикалните хлябове и геометричната мрежа).

   III. Текстология и литературна традиция: „Инструкциите на Птаххотеп“

   • Gunn, Battiscombe. The Instruction of Ptah-Hotep and the Instruction of Ke'Gemni: The Oldest Books in the World. London: John Murray, 1906.

   • Lichtheim, Miriam. Ancient Egyptian Literature: Volume I: The Old and Middle Kingdoms. Berkeley: University of California Press, 1973 (reprinted 2006). (Съдържа класическия превод и критическия коментар на „Максимите на Птаххотеп“).

   • Parkinson, Richard B. Poetry and Culture in Middle Kingdom Egypt: A Social Theory of Middle Kingdom Literature. London: Continuum, 2002. (Анализ на приписването на съчинението от XII-та династия на везира от V-та династия).

   • Žába, Zbyněk. Les Maximes de Ptahhotep. Prague: Éditions de l'Académie Tchécoslovaque des Sciences, 1956. (Стандартно филологическо издание на йератическите папируси, съдържащи текста).

   IV. Миниатюрни саркофази и култ към животинските мумии (Птолемейски период)

   • Dodson, Aidan. Ancient Egyptian Animal Mummies: A Select Bibliography. London: Golden House Publications, 2005.

   • Ikram, Salima (Ed.). Divine Creatures: Animal Mummies in Ancient Egypt. Cairo: The American University in Cairo Press, 2005. (Основно изследване за вотивните животински мумии, дървените контейнери и ролята на Анубис и птиците Ба).

   • Taylor, John H. Death and the Afterlife in Ancient Egypt. London: British Museum Press, 2001. (Включва каталожни анализи на погребални предмети от Късния и Птолемейския период от колекцията на Британския музей).

Мерерука - Погребалната камера / Mereruka - The funerary chamber

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН 

Мерерука - Погребалната камера.

Погребалната камера на Мерерука е част от масивната Мастаба на Мерерука, разположена в некропола Саккара близо до Кайро. Мерерука е бил могъщ везир по време на управлението на цар Тети от Шеста династия. Масивната му семейна гробница разполага с над 30 украсени стаи над земята, докато самите подземни скални гробни камери са скрити под структурата. Саккара, точно на север от пирамидата на Тети. Около 31 до 32 камери в комплекса мастаба. Разделени на апартаменти за Мерерука (21 стаи), съпругата му Уотет-хет-хор (наричана още Сешсешет, 5 стаи) и сина им Меритети (5 стаи). До подземния гроб на Мерерука се стига чрез вертикална шахта, спускаща се от стая А11 в неговата част на мастабата. Прости скални подземни камери, издълбани дълбоко в скалната основа под масивната кирпичена и каменна надстройка. Проектиран да съхранява сигурно каменния саркофаг и физическите останки на везира, изолиран от активния надземен погребален параклис, където са се извършвали приношенията „ка“ (дух).

Mereruka - The funerary chamber .

The funerary burial chamber of Mereruka is part of the massive Mastaba of Mereruka located in the Saqqara necropolis near Cairo. Mereruka was a powerful vizier during the Sixth Dynasty reign of King Teti. His massive family tomb features over 30 decorated rooms above ground, while the actual subterranean rock-cut burial chambers lie hidden beneath the structure. Saqqara, directly north of the Pyramid of Teti. Around 31 to 32 chambers in the mastaba complex. Divided into suites for Mereruka (21 rooms), his wife Watet-khet-hor (also called Seshseshet, 5 rooms), and their son Meryteti (5 rooms). The underground burial vault for Mereruka is reached via a vertical shaft descending from room A11 within his section of the mastaba. Simple rock-cut underground chambers carved deep into the bedrock beneath the massive mudbrick and stone superstructure. Designed to securely house the stone sarcophagus and the physical remains of the vizier, isolated from the active above-ground mortuary chapel where the "ka" (spirit) offerings were performed.