Египтяните са вярвали, че човекът се състои от много различни части, една от които е сянката – на египетски „шут“ / Egyptians believed that a person had many different parts, one of which was the shadow, or "shut" in Egyptian.

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Egyptians believed that a person had many different parts, one of which was the shadow, or "shut" in Egyptian. Every person had a shadow and hence it was an essential component of what made up a person. Like other constituent parts of the person, the shadow lived on after death but, unlike the "ka", it remained tied to the Earthly realm. Spell 92 of the Book of the Dead allowed the shadow to leave the tomb during the day and interact with the world of the living. 

One of the best-known depictions of the shadow is this one in the tomb of Nebenmaat at Deir el-Medina, shown as a silhouette standing in front of the tomb, with the shadow within the tomb. 

Египтяните са вярвали, че човекът се състои от много различни части, една от които е сянката – на египетски „шут“. Всеки човек притежава сянка, поради което тя е съществен елемент от човешката същност. Подобно на другите съставни части на личността, сянката продължава да съществува и след смъртта, но за разлика от „ка“, тя остава обвързана със земния свят. Заклинание 92 от „Книга на мъртвите“ позволява на сянката да напуска гробницата през деня и да взаимодейства със света на живите.

Едно от най-известните изображения на сянката се намира в гробницата на Небенмаат в Деир ел-Медина; тя е представена като силует, стоящ пред гробницата, докато самата сянка се намира вътре в нея.

В древноeгипетската антропологична мисъл човешката личност не се възприема като неделим монолит, а като сложен съвкупен комплекс от физически и духовни съставни елементи. Наред с физическото тяло (ḏt), жизнената сила (kꜣ), душата (bꜣ), името (rn) и сърцето-съвест (jb), съществен компонент на човешката същност е сянката, известна на египетски като šwt (шут).

За разлика от kꜣ, чието съществуване е тясно свързано с погребалния култ и материалните дарове в гробницата, или от bꜣ, която притежава способността да се превъплъщава и да странства свободно из отвъдния свят (Duat), сянката заема по-особен статут. Тя е едновременно автономна същност и сянка на земната материалност, но запазва неразривна връзка със семантиката на светлината, слънцето и защитата.

2. Сянката (šwt) в египетската теология и „Книга на мъртвите“

В египетските религиозни текстове йероглифният знак за šwt представлява слънцезащитен чадър или ветрило (S35 в списъка на Гарднър), което подчертава защитната ѝ функция срещу изпепеляващата слънчева топлина и смъртоносните опасности. Сянката е жива субстанция, която придружава човека през целия му жизнен път и продължава да съществува след смъртта.

В контекста на отвъдния живот преодоляването на изолацията в гробницата е ключова грижа за покойника. Заклинание 92 от „Книга на мъртвите“ изпълнява именно тази функция – то е магическа формула, която позволява на сянката да напусне гробницата през деня, за да види слънчевата светлина и да взаимодейства със света на живите:

„О, ти, който отваряш гробницата за твоята сянка, нека ми бъде позволено да изляза на дневна светлина, да победя мрака и да се движа свободно сред живите.“

3. Иконографски анализ: Гробницата на Небенмаат (TT 219)

Един от най-ярките и академично дискутирани иконографски извори, визуализиращи тази сложна теологична концепция, се намира в Тиванския некропол, по-конкретно в гробницата на Небенмаат (TT 219) в Деир ел-Медина (датирана към XIX династия, Рамесиански период).

На стенописите в гробницата сянката е представена по изключително оригинален начин:

• Фигурата е изобразена като тъмен антропоморфен силует, стоящ пред архитектурния вход на гробницата.

• В основата на изображението се забелязва специфична кръгла форма (черно кълбо или диск), разположена на земята до краката на силуета, което според съвременните изследвания символизира материалната сянка, хвърлена върху земната повърхност от слънчевите лъчи.

• Това визуализиране подчертава парадоксалната природа на šwt: тя е едновременно „невидимо-видимо“ присъствие, разположено на границата между вътрешността на гробницата (царството на мъртвите) и външния свят (царството на живите).

4. Заключение

Представата за сянката (šwt) в Древен Египет разкрива дълбокото разбиране на древните египтяни за многоизмерността на човешката личност. Сянката не е просто оптичен ефект, а реален духовен компонент, чието съществуване след смъртта е гарантирано чрез магията на свещените текстове (като Заклинание 92) и засвидетелствано по уникален начин в гробничното изкуство на занаятчиите от Деир ел-Медина.

Библиография

1. Maystre, C. Le tombeau de Nebenmât (TT 219). L'Institut français d'archéologie orientale (IFAO), Le Ciro, 1936.

2. Saleh, M. Das Totenbuch in den Thebanischen Privätnüben des Neuen Reiches (AV 46). Verlag Philipp von Zabern, Mainz am Rhein, 1984.

3. Budge, E. A. Wallis. The Book of the Dead: The Chapters of Coming Forth by Day. British Museum, London, 1898.

4. Vivas, I. The Embracing Mountain and Funerary Topography in West Thebes. Research in egiptology, Journal of Ancient Near Eastern Art and History, 2023.

5. Žabánka, J. The Conception of Shadow (šwt) in New Kingdom Funerary Liturgy. Archiv Orientální, Vol. 74, No. 2, 2006.

Нефертари – първата и любима съпруга на Рамзес II / Queen is Nefertari, Ramesses II’s first and favoured wife

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Тази фино изваяна царица е Нефертари – първата и любима съпруга на Рамзес II. Нито една от другите му съпруги не се е ползвала с толкова голяма значимост, каквато е била отредена на Нефертари.

Този релеф се намира в храма в Луксор. Древен надпис (графито) наблизо, написан на гръцки език, подсказва, че поне един посетител е смятал образа на Нефертари за също толкова красив, колкото този на легендарната Елена от Троя.

This delicately carved queen is Nefertari, Ramesses II’s first and favoured wife. None of his other brides received anywhere near the prominence given to Nefertari.

This relief is in Luxor Temple. A nearby ancient graffito, written in Greek, suggests that at least one visitor considered Nefertari’s portrait to be at least as beautiful as the fabled Helen of Troy.

Кварцитова глава на Нефертити / Quartzite Head of Nefertiti

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН   

Quartzite Head of Nefertiti

New Kingdom, 18th Dynasty, Amarna Period, reign of Akhenaten, c. 1353-1336 B.C.

Now in the Egyptian Museum, Cairo. JE 59286

Кварцитова глава на Нефертити Ново царство, XVIII династия, Амарнски период, управление на Ехнатон, ок. 1353–1336 г. пр.Хр. Днес в Египетския музей, Кайро. JE 59286

За древните египтяни е имало само едно нещо, по-страшно от смъртта – втора смърт в челюстите на демон на име Амит

 

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

За древните египтяни е имало само едно нещо, по-страшно от смъртта – втора смърт в челюстите на демон на име Амит. 

Едно от най-важните заклинания в „Книга на мъртвите“ е свързано с „Претеглянето на сърцето“. За да докажат, че са достойни за вечността, покойниците е трябвало да покажат, че са живели според правилния морален кодекс (маат).

Сърцето се е претегляло, като на другия край на везната се е поставяло перото на маат. Лекото и чисто сърце е уравновесявало везната и е осигурявало на покойника среща с Озирис – божество, с което той щял да се слее завинаги.

В тази сцена от папируса на Ани – царски писар от XIX династия – виждаме бог Тот, който записва резултата от претеглянето на сърцето. Зад него дебне страховитата Амит, съставена от части от хипопотам, лъв и крокодил. Ако сърцето на Ани е натежало от нечисти дела, Амит е готова да се нахвърли. Демонът би погълнал тежкото му сърце, унищожавайки душата на Ани.

Ани, разбира се, преминава успешно изпитанието и Амит остава гладна.

В древноегипетската религия преходът от земното съществуване към вечността не е гарантиран автоматично с мумификацията. Физическата смърт е само първият праг; истинското изпитание за човешката душа (ба и иб) се крие в Залата на двете истини. Там се извършва психостазията (претеглянето на сърцето) – централен мотив в погребствената литература, чието най-съвършено визуално изражение откриваме в папируса на царския писар Ани от XIX династия.

За египтяните концепцията за космическия ред – маат (истина, справедливост и баланс) – определя както живота на земята, така и съдбата на покойника в отвъдния свят (Дуат). Най-страховитата заплаха в тази есхатологична рамка не е физическата смърт, а втората смърт – пълното и необратимо унищожение на духовната същност.

2. Иконографски анализ на сцената (Папирус на Ани)

Предоставеният илюстративен фрагмент улавя кулминационния момент от ритуала по претеглянето, като акцентира върху фигурите на божествения летописец и космическия хищник:

Бог Тот – Божественият писар

В лявата половина на композицията е изобразен Тот (джехути) – богът на мъдростта, времето, магията и писмеността.

• Иконография: Тот е представен в антропоморфна форма с глава на ибис – птица, чиято извита човка символизира лунния сърп. Облечен е в жречески или официални дрехи и държи в ръцете си писмена дъсчица (палитра) и тръстика за писане.

• Функция: Неговата задача е безпристрастно да запише резултата от претеглянето на сърцето на везната. Като велик уредник на космическия ред, Тот узаконява присъдата пред събраните божества, гарантирайки обективността на божествения съд.

Везната и перото на Маат

В крайно ляво се забелязва част от самата везна. На едната страна се поставя сърцето на покойника (седалището на неговите мисли, спомени и морални избори), а на другата – перото на Маат (символ на истината и космическия баланс). За да бъде душата спасена, сърцето трябва да бъде „леко и чисто“ – тоест ненатоварено от тежки грехове и нарушавания на маат.

Амит (Ammit) – Поглъщачът на души

Зад бог Тот зловещо дебне Амит – хибридно чудовище, съчетаващо най-опасните животни от египетската екосистема на Нил:

• Анатомичен състав: Предната част на тялото ѝ е на лъв и крокодил (с разтворена смъртоносна паст), а задната част е на хипопотам.

• Символика: Амит олицетворява екзистенциалния страх от пълното унищожение. Ако сърцето на Ани се окаже по-тежко от перото на Маат (претоварено от грехове), демонът е готов незабавно да го погълне. Това води до "втора смърт" – душата губи своята идентичност, престава да съществува и е лишена от надежда за вечен живот в полетата на Иалу.

3. Историко-религиозен контекст на XIX династия

Папирусът на Ани (датиран към периода на Рамесидите, ок. 1250 г. пр.Хр.) отразява високия стандарт на погребенията за висшите държавни служители. Като царски писар, Ани е владеел писмеността и магията, което му дава "професионално" предимство в отвъдното – той познава тайните заклинания от „Книгата на мъртвите“, включително Заклинание 125 (отговорно за отрицателната изповед и успешното преминаване на съда).

В тази сцена Ани успешно преминава изпитанието: неговото сърце е в хармония с перото на Маат. В резултат на това везната остава в равновесие, Амит остава гладна, а писарът е въведен от бог Хор при Озирис – властелина на отвъдния свят, с когото покойникът се слива в едно цяло, постигайки безсмъртие.

4. Заключение

Сцената от папируса на Ани не е просто илюстрация към погребствен текст, а дълбоко морално и философско послание на древноегипетската цивилизация. Тя напомня, че вечността не се печели с материални богатства, а чрез праведен живот, съобразен с принципите на маат, и чрез победата над страха от духовно унищожение.

„О, мое сърце на моята майка! О, мое сърце, необходимо за моето съществуване!... Не казвай лъжи срещу мен пред божествения съдия...“

— (Из Заклинание 30B от „Книгата на мъртвите“, гравирано върху скарабеите-сърца).

1. Основни публикации и факсимилета на папирусите

• Budge, E. A. Wallis. (1899). The Papyrus of Ani in the British Museum: The Egyptian Book of the Dead. British Museum Press, London.

  (Класическото издание, представящо пълното факсимиле, йероглифен транскрипт и английски превод на папируса на Ани).

• Taylor, John H. (2010). Journey through the Afterlife: Ancient Egyptian Book of the Dead. British Museum Press, London.

  (Изключителен съвременен труд, който разглежда артефакти от Британския музей, включително контекста на Третия преходен период и папирусите от типа на Неджмет).

• Niwiński, Andrzej. (1989). The 21st Dynasty Coffins from Thebes: Chronological and Typological Studies. Mainz am Rhein: P. von Zabern.

  (Фундаментално изследване върху материалната култура, погребствения инвентар и стилистиката на XXI династия).

2. Религиозни концепции, отвъден свят и „Книга на мъртвите“

• Allen, James P. (2005). The Ancient Egyptian Pyramid Texts. Writings from the Ancient World, Society of Biblical Literature.

  (За разбиране на ранните корени на погребствената литература и еволюцията на отвъдните концепции).

• Assmann, Jan. (2005). Death and Salvation in Ancient Egypt. Cornell University Press.

  (Дълбок философски и теологичен анализ на идеята за „втората смърт“, спасението, маат и прехода в отвъдния свят).

• Faulkner, Raymond O. (1985). The Ancient Egyptian Book of the Dead. Revised edition by Carol Andrews. University of Texas Press.

  (Стандартният съвременен превод на заклинанията от Книгата на мъртвите).

3. Иконография и символизъм в египетското изкуство

• Wilkinson, Richard H. (2003). The Complete Gods and Goddesses of Ancient Egypt. Thames & Hudson.

  (Незаменим справочник за иконографията, ролята и атрибутите на божества като Ра-Хорахти, Тот и същества като Амит).

• Robins, Gay. (2008). The Art of Ancient Egypt. Harvard University Press.

  (Анализ на каноните в египетското двумерно изкуство, пропорциите и композиционните решения в папирусната живопис).

 

Ра-Хорахти, седнал на трон, държи анкх и жезъл „уас“ пред маса с дарове / Ra-Horakhty enthroned with Ankh & Was-Sceptre before a table of offerings

 Д-Р ИЛИЯНА ББЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН   

Ра-Хорахти, седнал на трон, държи анкх и жезъл „уас“ пред маса с дарове; от „Книга на мъртвите“ на Неджмет

Трети преходен период, XXI династия, ок. 1070 г. пр.Хр.

Британски музей. EA10541

Ra-Horakhty enthroned with Ankh & Was-Sceptre before a table of offerings; from the Book of the Dead of Nedjmet

Third Intermediate Period, 21st Dynasty, c. 1070 B.C.

British Museum. EA10541

1. Въведение и контекст

Представеният визуален фрагмент разкрива едно от най-емблематичните произведения на тиванската погребална индустрия от началото на Трети преходен период (XXI династия, ок. 1070 г. пр.Хр.). Този папирус, създаден за великата кралска съпруга и жрица Неджмет, онагледява дълбоките теологични трансформации в египетското общество след края на Новото царство.

В епоха, когато властта в Горен Египет е концентрирана в ръцете на тиванските жреци на Амон, погребствените текстове и илюстрации изпълняват ролята не просто на водач в отвъдното, а на сакрален инструмент за легитимация и вечно божествено прераждане.

2. Иконографски анализ на сцената

Фигурата на бог Ра-Хорахти

В лявата част на композицията е изобразен синкретичният слънчев бог Ра-Хорахти (Ра-Хорус на двата хоризонта), заел традиционна седнала поза върху кубичен трон:

• Зооцефален образ: Богът е представен с човешко тяло и соколова глава, увенчана с масивен червен слънчев диск, обвит от уреус (свещената кобра). Тази иконография подчертава върховната му соларна същност и защитна функция срещу силите на хаоса.

• Регалии: В дясната си ръка божеството държи жезъла „уас“ (wās) — символ на власт и божествена сила, а в лявата стиска знака анх (‘ankh) — вечния живот и диханието.

• Художествен стил: Червеникаво-кафявият тен на тялото е изведен по класическия канон, а детайлите по яката (усех) и ритуалното облекло демонстрират изключителен финес и прецизност при работата с пигменти върху папирус.

Масата с дарове и ритуалният принос

Пред божеството е поставена изящна маса за дарове, издигаща се върху две издължени подпорни колони:

• Върху нея са подредени жертвени хлябове, парчета месо и изобилие от растителни дарове — пресни лотосови цветове и пъпки, които символизират плодородието, слънчевото изгревателно действие и ежедневното възраждане.

• Масата функционира като магически посредник, гарантиращ, че покойницата ще получава непрекъснато материално и духовно подхранване в отвъдния свят (Дуат).

Йероглифен текст

В горната част и в дясното поле са разположени вертикални колони с йероглифни текстове, написани в курсивен йероглифен стил, характерен за периода на XXI династия. Текстовете съдържат сакрални формули, насочени към обожествяването на Неджмет и нейното идентифициране със слънчевите и озирианските сили.

3. Историческо и богословско значение

Артефактът EA10541 от Британския музей разкрива ключови аспекти от религията на Третия преходен период:

1. Слънчево-Озириански синкретизъм: Наблюдава се сливане между култа към слънцето (Ра-Хорахти) и вярата във възкресението чрез Озирис, което е основен елемент в есхатологията на тиванския жречески елит.

2. Идеология на вечността: Изображенията на божества, даряващи живот (анх) и власт пред маса с дарове, служат за вечно гарантиране на съществуването на Ка (жизнената сила) на висшите държавни и жречески лица.

3. Основните вертикални колони над божеството и около масата за дарове съдържат стандартни епитети и формули за обожествяване: