ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
This vividly painted fragment comes from a Book of the Dead scroll dating from 19th Dynasty. The scene depicts a male scribe, identified by his title “Scribe of the House of the King”, offering incense and homage to the enthroned god Osiris, who is flanked by Isis. Behind the scribe stands a female figure bearing ritual objects, possibly his wife.ПРОЛОГ: СЛОВОТО И ПАЛИНПСЕСТЪТ
В Египет нищо не умира напълно, освен онова, чието име е заличено.
Тънката четка от папирусово стъбло се колебаеше над още влажния пергамент. Денят над Тива пригасяше своите златни оттенъци, превръщайки Нил в разтопено олово. В сенките на Дома на царя, където мирисът на прясно мастило се смесваше с дима от лоените свещи, един писар извършваше престъпление срещу вечността. Или може би не престъпление, а просто акт на оцеляване.
Свитъкът бе от най-фин, светъл папирус — изтъкан от сърцевината на делтата, гладък като слонова кост. Върху него, изписани с наситен лапис лазули, египетско червено и въглен, стоеха боговете. Озирис — зеленолик, обвит в мумификационни повиви, седеше на своя трон на съдбата, а зад него крилата си разпростираше Изида. Пред тях стоеше мъжка фигура с грациозно извити ръце, подаваща кадилница към Владетеля на отвъдното.
Но в малкото правоъгълно поле, очертано за името на починалия, черният пигмент бе все още мокър. Четката бе минала върху старите йероглифи, заличавайки ги с плътен, тъмен слой.
Името на първия писар — онзи, за когото бе изрисуван този папирус — изчезваше завинаги.
ЧАСТ I: СЕНКАТА НА ОЗИРИС
Папирусът бе изработен по времето на великите строежи в Тива, когато царството на XIX династия бе на върха на своята мощ. Първият му притежател бе благородник: „Писар на дома на царя“. Той бе платил тридесет сребърни дебена за този свитък — състояние, с което един селянин можеше да купи десет вола. Всяка магия, всеки хич и всяко заклинание в него бяха подбрани така, че да го преведат невредим през дванадесетте порти на подземния свят Дуат.
Но смъртта е лош търговец, а времето — още по-лош наемник.
Когато чумата премина през източния квартал на Тива, семейството на първия писар бе заличено за една пълна луна. Гробницата остана отворена, незапечатана, а свитъкът, предназначен за пътуването му към полетата Иару, така и не бе поставен до саркофага. Той остана в сандъците на писарската работилница — сираче от папирус, чакащо нов стопанин.
— Името е душата, Бакенмут — тихо каза старият майстор на свитъци, докато държеше лампеното масло до стената. — Без име ти си само сянка в мрака. Но ако името ти е написано тук, пред лицето на Озирис, дори демоните на портала няма да смеят да те спрат.
Бакенмут — жената, чието име носеше значенето „Слуга на Мут“ — стоеше в сянката зад мъжа си. Тя бе облечена в прозрачна ленена рокля, каквито носеха благородните жени при жертвоприношения. В ръцете си стискаше ритуални предмети: систрум, чийто бронзов звук прогонваше злите духове, и съд с чисто масло от лилия.
Тя погледна към замазаната зона върху свитъка. Под черната боя все още личаха едва забележими контури на древните знаци — сякаш духът на предишния собственик се съпротивляваше на своето заличено битие.
— Не е ли грях да вземеш чуждата молитва? — попита тя с пресъхнало гърло.
Старият писар се изсмя тихо. Смехът му бе като шумолене на изсъхнали папирусови листове.
— Грях? Погледни напред, женище! Отиди в Карнак. Погледни колонадата на Великия Рамзес. Той изтри имената на баща си Сети и на прадедите си от дузина статуи, за да издълбае своя собствен картуш върху техните гърди! Ако самият фараон узурпира камъка, за да бъде вечен, защо един слуга на Мут да не узурпира папируса? Боговете не четат историята. Те четат само това, което е написано в момента на съда.
ЧАСТ II: ПАЛИТРАТА НА ВЕЧНОСТТА
Бакенмут се приближи до масата. Върху нея бяха подредени минералите на Египет:
Стрит азурит — за небесната мантия на Изида;
Малахитов прах — за кожата на Озирис, символ на новото покълване;
Охра от пустинните скали — за плътта на мъжа, отправящ тамян;
Сажди от храмовите кадилници — за името. За пренаписването.
Писарят потопи четката в черното мастило. С един плавен, научен от десетилетия жест, той започна да изписва йероглифите на нейното име върху изсъхналата черна боя.
𓅓 (М) 𓏏 (Т) 𓅆 (Мут - Богинята Майка)
| | |
+----+----------+----------+----+
| С Л У Г А Н А М У Т | -> Б А К Е Н М У Т
+-------------------------------+
Докато йероглифите се появяваха един след друг, Бакенмут почувства особена хладина по кожата си. В съзнанието ѝ се появи образът на мъжа, изобразен на папируса — онзи царски писар с изправена стойка, който държеше кадилницата с формата на ръката на Хор. Сега той вече не бе непознат мъртвец от миналото. Той бе нейният съпруг, нейният спътник в отвъдното, а тя — фигурата, която стоеше плътно зад него, носеща вечните дарове.
Свитъкът бе превъплътен. Текстът бе узурпиран, но магическото му предназначение бе възобновено.
ЧАСТ III: ПЪТУВАНЕТО КЪМ СВЕТЛИНАТА
Векове по-късно, когато пирамидите вече щяха да са изгубили своята гладка обвивка, а храмовете на Тива щяха да потънат в пясъците, този свитък щеше да бъде открит в сухото чакълесто гробно поле на Западна Тива.
Под микроскопите на бъдещите изследователи, тъмният пигмент в правоъгълното поле за името щеше да разкрие своята тайна: слоевете боя, положени един върху друг. Единият — заличаващ миналото; другият — даващ нов живот.
Бакенмут бе постигнала своето. Тя бе придобила свитъка, бе заявила правото си върху молитвите и бе влязла в царството на Озирис под закрилата на Изида.
Защото в Египет истината не бе това, което е било, а онова, което остава изписано върху папируса. И докато името Бакенмут можеше да бъде прочетено, слугинята на богинята Мут продължаваше да принася своето масло от лилия пред трона на вечността.
ЧАСТ IV: ОНТОЛОГИЯ НА ПАЛИНПСЕСТА И ФИЛОСОФИЯ НА УЗУРПАЦИЯТА
(Вдъхновено от структурата на Умберто Еко, психологическата дисекция на Стендал и социално-икономическата епичност на Балзак)
I. Семиотичният триъгълник на папирус EA 10478,1
Всеки документ от епохата на XIX династия е трислоен механизъм. Той съдържа текст, изображение (виниетка) и материална история. Когато разглеждаме свитъка Бакенмут, ние не просто четем книга за мъртвите; ние четем палимпсест — пространствен и времеви възел, в който са се сблъскали три отделни човешки воли.
[ СЕМИОТИЧНА СТРУКТУРА НА СВИТЪКА EA 10478,1 ]
|
+---------------------------------+---------------------------------+
| | |
[ ПЪРВОНАЧАЛЕН АВТОР ] [ МАТЕРИАЛЕН ЗАЛИЧАТЕЛ ] [ КРАЕН СОБСТВЕНИК ]
• Неизвестен царски писар • Слой от черна/тъмна боя • Бакенмут („Слуга на Мут“)
• Купил свитъка при преживе • Умишлена онтологична смърт • Тебански жрец / жрица
• Първично сакрализиран • Изтриване на първичната Ка • Нова легитимация пред Дуат
Папирусният фрагмент представя сложна семиотична игра:
Изображението (Иконичен знак): Изписва мъжки писар — носещ гръмката титла „Писар на дома на царя“ (Sš n pr-nsw) — изправен пред трона на Озирис, зад когото крилата си разпростира Изида. Зад писаря стои жена с ритуални предмети. Изображението е останало непокътнато. Визията за мъж и жена, принасящи тамян, е съвършена и не се нуждае от прерисуване.
Текстът (Символен знак): Калиграфски издържаното писмо съдържа заклинания за преминаване през отвъдното.
Заличаването (Индексален знак): Тъмното багрило, положено върху пространството за името, е най-драматичната част. В древноегипетската концепция за съществуването, човек се състои от Рен (Име), Ка (Двойник/Душа), Ба (Проявление), Ах (Светлинно тяло) и Шеут (Сянка). Да замажеш Рен означава да умъртвиш първоначалния притежател за втори път.
II. Драматургия на придобиването: Сделката в Долапа на Тива
(В стила на Оноре дьо Балзак)
За да разберем как един папирус с такова качество променя собственика си, трябва да надникнем в икономическия механизъм на XIX династия. По това време в Западна Тива — в селището на майсторите Деир ел-Медина и около храмовите комплекси на Мединет Абу — съществува процъфтяващ черен пазар за погребални стоки.
Годината е приблизително 1230 г. пр.н.е. Наводнението на Нил е било слабо, пшеницата е поскъпнала трикратно, а разходите за погребение на един висш чиновник са невъобразими.
Скриван в продължение на години в сандъци от сикоморово дърво, свитъкът с първоначалната виниетка лежи непотребен. Неговият поръчител — онзи първичен Писар на дома на царя — е изпаднал в немилост или е починал внезапно по време на инспекция в Нубия, без роднините му да платят остатъка от сребърните дебени на некрополните калиграфи.
В работилницата на Тебанския некропол влезе Бакенмут. В обществената хиерархия на Тива името Бакенмут — „Слуга на богинята Мут“ — се носи от просветени мъже от жреческата каста на Амон и Мут в Карнак.
Очите на Бакенмут бързо преценяват качеството на папируса. Багрилата са великолепни:
Червената охра е внесена от Асуан.
Синята фрита (Египетско синьо) върху роклята на Изида е разстроена до идеален микрон.
Черният туш е от най-фините сажди на храмовите кадилници.
— Свитъкът е прекрасен — казва той с хладен, пресметлив тон, присъщ на човек, свикнал да управлява храмови имоти. — Но той не е мой. Името върху него принадлежи на мъртвец, чиито деца вече няма да платят и един хамбар ечемик.
— Един замах с четката, господарю — отговаря майсторът-писар, чиито пръсти са вечно пожълтели от сок на папирус и аурипигмент. — Един замах с плътно черно мастило и името му спира да съществува. Озирис не гледа папируса с очите на съдия по имотите. Озирис чета онова име, което е написано върху боядисаното. Всичко останало — титлата „Писар на дома на царя“, молитвените фигури, благословията на Изида — става твое.
Бакенмут извади от гънките на ленения си пояс тежка торба с медни пръстени (утен). Това не бе просто покупка на пергамент; това бе инвестиция в метафизична сигурност.
III. Психология на узурпацията: Фараонът и Скрибата
(В стила на Стендал)
Има нещо дълбоко стендаловско в амбицията да припознаеш чуждия паметник като свой собствен. За човека от древния свят узурпацията не е акт на вандализъм, а активно право на по-силния духовен субект.
В същата тази 19-та династия великият Рамзес II превръща това изкуство в държавна политика. Влизайки в Луксор или Карнак, той вижда величествените гранитни колони и колиси на Аменхотеп III или Сенусрет III. Какво прави Той? Той не ги разрушава. Той просто нарежда на каменоделците да издълбаят по-дълбоко неговите собствени картуши (Усермаатра Сетепенра) върху старите имена.
Защо? Защото в съзнанието на Рамзес, както и в съзнанието на Бакенмут, енергията на паметника остава същата, но векторът на нейното действие се пренасочва.
ПРИНЦИП НА ОНТОЛОГИЧНАТА УЗУРПАЦИЯ
[ ВАРИАНТ А: Фараонски мащаб ]
Рамзес II ---> Заличава картуш на Аменхотеп III ---> Присвоява статуята
[ ВАРИАНТ Б: Частен/Жречески мащаб (Папирус EA 10478,1) ]
Бакенмут ---> Замазва името на царския писар ---> Присвоява свитъка
Бакенмут гледаше как калиграфът потапя четката в тъмния пигмент. С няколко решителни движения първоначалното име — името на мъжа, когото папирусът бе изобразявал в продължение на години — бе скрито под тънък, но непроницаем слой боя.
„Сега той е никой,“ мислеше си Бакенмут. „Сянка без име. Аз му давам моето име, а той ми дава своята форма. Пред Озирис аз ще бъда онзи, който стои с издигната кадилница. Моята съпруга ще стои зад мен с онези ритуални предмети. Ние купуваме не просто хартия; ние купуваме чуждата вечност и я превръщаме в наша.“
В този момент нямаше вина. Имаше само горделивото усещане за надмощие над времето.
IV. Археология на пренаписването: От Тива до Лондон
(В стила на Умберто Еко)
Историята на свитъка EA 10478,1 не спира в моментa, в който Бакенмут е положен в своята гробница край Фиванските хълмове. Тя продължава през вековете като криминален роман на текстологията.
През 1890 г. преподобният Чонси Мърч — американски мисионер и страстен събирач на антики — купува този папирус в Луксор. По това време никой не подозира какво се крие под слоя замазване. За колекционерите от XIX век това е просто „ярко изрисувана Книга на мъртвите“.
Но под лупите и съвременните спектрални анализи на Британския музей тайната излиза наяве:
====================================================================================
РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ТЕКСТОВИЯ СЛОЙ НА ПАПИРУС EA 10478,1
------------------------------------------------------------------------------------
СЛОЙ 1 (Оригинален): Йероглифи на неидентифицирания „Писар на дома на царя“.
СЛОЙ 2 (Сепиен/Черен): Слоят боя, нанесен умишлено в древността за замазване.
СЛОЙ 3 (Нов повторен): Име „Бакенмут“ (Servant of Mut) – нанесен отгоре.
====================================================================================
Филолозите откриват, че името Бакенмут е напълно типично за тебанското жречество от късната 19-та и 20-та династия. Но въпросът остава отворен и до днес:
Дали Бакенмут е самият мъж, който е платил за замазването и е пренаписал името си отгоре?
Или Бакенмут е била съпругата, изобразена зад него, която след смъртта на мъжа си е преиздала целия свитък на свое име, за да си осигури самостоятелен път през Дуат?
Този замазан слой боя е най-честният паметник на древноегипетската вяра. Той показва, че вечността не е даденост, а битка. Тя е борба за мастило, борба за камък, борба за това чие име ще остане прочетено, когато слънчевият диск на Ра залезе зад Либийските планини.
ЕПИЛОГ: ГЛАСЪТ НА ПАЛИМПСЕСТА
Днес, под стъклената витрина в Лондон, папирусът EA 10478,1 мълчи на няколко езика едновременно.
Зеленоликият Озирис все така приема молитвата. Изида все така разпростира крилата си, пазейки трона. Титлата „Писар на дома на царя“ все така напомня за високия ранг на първоначалния поръчител.
Но в малката рамка на името, там където боята е малко по-плътна и по-тъмна, Бакенмут продължава своя вечен диалог с безименния сянка-предшественик. Един от тях е дарил формата, другият е дал името. И в този синтез на узурпация и вяра, Книгата на мъртвите постига своята крайна цел: да направи така, че смъртта никога да няма последната дума.
