НАШАТА БИБЛИОТЕКА: Псевдо-Демокрит "Сочинения и фрагменты"

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Псевдо-Демокрит. Сочинения и фрагменты / Пер. с греч. и коммент. Д. Галечьян, Н. Закрошвили. — СПб. : Издательство «Академия исследований культуры», 2026. — (250 с.) : ил. — (Серия Librarium Aureum. Opus Minus). ISBN 978-5-94396-327-8

В контекста на генезиса на средновековното научно и мистично мислене, изключителен интерес представлява корпусът от текстове, приписвани на Псевдо-Демокрит (Болос от Мендес). Тази емблематична фигура от елинистическата епоха маркира пресечната точка между емпиричното естествознание и окултната традиция. Трактати като „Физика и мистика“ (Physika kai mystika), дълго време приписвани на класическия философ от Абдера, полагат основите на античната алхимия, ранната фармакология и доктрината за вселенските „симпатии и антипатии“.

Проучването на тези извори разкрива специфичната синкретична панорама на елинистическия интелектуален живот, където рационалният подход към натурфилософията съществува в неразривно единство с магическите практики и херметичното познание. Съвременните академични издания на тези паметници, снабдени с детайлни текстологични коментари и критически апарат, са незаменим източник за медиевистите. Те позволяват да се проследи как тези антични модели на мислене впоследствие проникват в средновековната византийско-славянска книжнина, трансформирайки се в рецептурници, лековници и апокрифни компилации.

Този превод на идеите в научен контекст показва как елинистическият мистицизъм се свързва с по-късните средновековни явления, за които говорихме по-горе (особено при „закъснелите“ или периферните жанрове като естественонаучните компилации).

Хенри Балфур е първият куратор на музея „Пит Ривърс“ / Henry Balfour was the first curator of the Pitt Rivers Museum

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Хенри Балфур е първият куратор на музея „Пит Ривърс“. Той е роден в Кройдън през 1863 г. и започва работа в музея, когато е само на 22 години. Той посвещава остатъка от живота си на грижата за етнографските колекции в Оксфорд.

Като студент в началото на 1880-те години Балфур изучава естествени науки в Оксфорд. Когато колекциите на Пит Ривърс са преместени в Оксфорд и се строи Музеят „Пит Ривърс“, за да ги приюти, през 1885 г. един от преподавателите на Балфур, Хенри Нотидж Моузли, го моли да помогне за разопаковането и подреждането на „антропологичната колекция на Пит Ривърс“ в Университетския музей. Моузли му казал, че „Ще бъде доста тежка работа от всякакъв вид – правенето на малки рисунки, писането и написването на много спретнати етикети, писането на каталожни описания, подреждането на неща в кутии, поправянето, пакетирането и почистването, помагането на дърводелец да поправя неща на екрани, търсенето на предмети от всякакъв вид в илюстрирани книги, пътуванията на Кук и т.н.“ (11 октомври 1885 г.: Колекции от ръкописи на PRM, основен том). Първоначалното предложение за работа на Балфур е за една година, но той бързо започва преговори с университета за по-постоянна позиция. До 1889 г. той е известен като „подкуратор на музея Пит Ривърс“, а в края на 1890 г. е назначен за куратор, със същия статут като професорите, работещи в университетския музей. Той заема тази длъжност до смъртта си, на седемдесет и пет години, през 1939 г.

Балфур работи усилено, за да подготви първите експозиции в музея и постоянно добавя материали и пренарежда експонатите, когато нови придобивки пристигат от цял ​​свят. През годините той изгражда широк кръг от колеги, познати и приятели и успя да използва тези взаимоотношения, за да развие колекциите на музея.

Henry Balfour was the first curator of the Pitt

Rivers Museum. He was born in Croydon in 1863

and started working at the Museum when he was

only 22 years old. He devoted the rest of his life

to looking after the ethnography collections at

Oxford.

As an undergraduate in the early 1880s Balfour

studied Natural Sciences at Oxford. When Pitt

Rivers’ collections were moved to Oxford and the

Pitt Rivers Museum was being built to house them

in 1885, one of Balfour’s tutors, Henry Nottidge

Moseley, asked him to help unpack and arrange

the ‘Pitt Rivers Anthropology Collection’ at the

University Museum. Moseley told him that,

‘It would be pretty hard work of all sorts making little drawings, writing and typing

out very neat labels, writing catalogue descriptions, arranging things in cases,

mending and batching and cleaning, helping a carpenter fix things on screens,

looking up objects of all kinds in illustrated books, Cooks travels etc.’ (11 October

1885: PRM Manuscript Collections, foundation volume).

Balfour’s initial job offer was for one year, but he quickly started negotiating with

the University for a more permanent position. By 1889 he was known as the ‘

Sub-Curator of the Pitt Rivers Museum’, and in late 1890 he was appointed

Curator, with the same status as the professors working in the University

Museum. He held this position until his death, at the age of seventy-five, in 1939.

Balfour worked hard setting up the first displays at the Museum, and was

constantly adding material and rearranging the exhibits as new acquisitions

poured in from around the world. Over the years he built up a wide circle

of colleagues, acquaintances and friends, and was able to draw on these

relationships to develop the Museum’s collections.

Компендиум алхимик / Compendium alchymist

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Compendium alchymist. novum, sive, Pandora explicata & figuris jllustrata, das ist, Die edelste Gabe Gottes, oder, Ein güldener Schatz, c. 1706

Папирус Бремнер-Ринд

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОА БЕНИН

Папирус Бремнер-Ринд (фрагмент 13, съхраняван в Британския музей под номер EA10188

Представеният артефакт е изключително ценен епиграфски и палеографски документ, чието авторство, хронология и произход са точно установени благодарение на запазения колофон (авторски послепис).

Ръкописът е съставен в град Тива през 305 г. пр.н.е., което съвпада с ранния Птолемеев период в историята на Древен Египет. Негов автор е висшият духовник Несмин, който е носил високите теологични титли „Отец на Бога“ и „Жрец на Амон-Ра“. Източникът съдържа и ценни просопографски (генеалогични) данни за неговото семейство:

• Баща: Падиамуннебнесуттави, който също е упражнявал жречески функции.

• Майка: Ташеретентайхет, изпълнявала ролята на музикантка (систристка) в храмовия култ.

Палеографски и семиотични особености

Текстът е изпълнен с иератическо писмо (курсивна модификация на египетските иероглифи). В документа се наблюдава ясна рубрикация — систематично редуване на черни и червени мастила.

В контекста на древноегипетската сакрална практика и религиозна семиотика червеният цвят притежава амбивалентна функция. Като символ на бог Сет, пустинята и силите на хаоса (Исфет), червеният пигмент е използван с апотропеична (защитна) и регулаторна цел. С него са маркирани:

1. Теонимите на деструктивните и опасни метафизични същества (с цел неутрализиране на тяхната потенциална енергия).

2. Техническите инструкции и директните предписания за провеждане на ритуала.

3. Инициалните редове и заглавията на заклинанията.

Теологическо съдържание и феноменът на „изричането на проклятия“

В структурно отношение папирусът обединява корпус от ритуални текстове, сред които централно място заема „Книга за повалянето на Апоп“. В египетската космогония змеят Апоп персонифицира космическия хаос и небитието, застрашаващи еженощно слънчевата ладия на бог Ра и съществуването на организирания космос (Маат).

Документът представлява детайлен литургичен и храмов протокол, класифициран в модерната наука като магия на проклятието (execration magic). Текстът съдържа строго разписан алгоритъм за симпатическа магия:

• Изработване на пластичен аналог (воскова фигура) на хтоничното чудовище.

• Номинация на обекта чрез изписване на неговите скрити онимични форми (в отделна глава, посветена на имената на Апоп, тъй като знанието за името в древноегипетската менталност осигурява пълен онтологичен контрол над субекта).

• Ритуална деструкция на изображението чрез последователни действия: оплюване, тъпкане с левия крак, пронизване и термична обработка (изгаряне).

Културно-историческо значение

Чрез перформативното четене на текста и съпътстващите го ритуални действия жрецът Несмин влиза в ролята на сътворец и гарант на космическия ред. За древното общество тази практика няма суеверен характер, а функционира като легитимна държавна институция и фундаментална доктрина, насочена към съхранението и баланса на социокултурната и природната реалност.

Нашата библиотека: Альберта Сидни Рэли "Пастырь Человеков, герметическое сознание, герметическая магия"

 ИЛИЯНА БЕНИНА    НИКОЛА БЕНИН

Пер. с англ. А. Заклиевской. — СПб.: Издательство «АИК», 2026. — 350 с. ISBN 978-5-94396-351-3

Настоящото издание компилира три основополагащи изследвания на д-р Албърт Сидни Рали, заемал позицията на официален летописец на Херметическото братство на Атлантида. Текстовете предлагат систематичен преглед на херметическата доктрина, окултните науки и метафизичните принципи на личностното и духовно развитие.

• „Пастирът на човеците“ Този труд функционира като академичен и екзегетичен коментар към фундаменталната египетска проповед, приписвана на Хермес Трисмегист. Авторът детайлно реконструира космогонията, теогонията и антропологията според учението на египетското Тайно братство. Специално внимание е отделено на метафизичния процес на инволюция (спускането на Духа в материалния свят) и генезиса на човешкото съзнание. В историко-митологичен план Рали проследява векторите на глобалната цивилизация, защитавайки тезата, че езотеричното знание произлиза от Атлантида и се разпространява по света чрез миграционните и колонизационни вълни на културата на маите.

• „Херметическото съзнание: Разкриване на тайната“ Монографията е посветена на трансперсоналната психология и феноменологията на съзнанието. Авторът класифицира различните му състояния и очертава етапите на преход към свръхсъзнание, космическо съзнание и състоянието на самадхи. В текста се анализират когнитивните механизми на ясновидството и духовното вдъхновение, дефинирано като способност за рецепция на мисловни вибрации от висши духовни субстанции (метафизичен аналог на телепатията). Основният извод е насочен към трансформацията и интелектуалното рафиниране на ума, което позволява синергия с духа и обективно възприемане на трансцендентни откровения без когнитивни изкривявания.

• „Херметическа магия“ Трудът представлява теоретично и практическо изследване на класическите категории в магията: естествена, ментална, церемониална и божествена. Авторът диференцира принципите на т.нар. „бяла“ и „черна“ магия, като същевременно предлага методология за енергийна и психодинамична защита от негативни влияния. Оперативната рамка се базира на фундаменталния херметически закон за съответствието (принципа на аналогията: „каквото горе, такова и долу“) и способността на волята да канализира и управлява латентните природни сили.

1. Случи се веднъж, че умът ми беше
медитирам върху неща, които са, моята мисъл
беше издигнат на голяма височина, сетивата ми
тялото е задържано — точно както мъжете, които
са обременени от сън след насищане с
храна или от телесна умора.

Струваше ми се, че е същество повече от огромно по размер
отвъд всякакви граници, извика името ми и
казва: Какво искаш да чуеш и видиш, и
Какво имаш предвид да учиш и знаеш?

2. И аз питам: Кой си ти?

Той казва: Аз съм Човеко-Пастир, Умът на всички
майсторство; знам какво желаеш и
Бъдете с теб навсякъде.

3. [И] аз отговарям: Копнея да науча нещата
които са, и разбират тяхната природа, и
познавай Бога. Това е, казах аз, което желая да чуя.

Той ми отговори: Задръж в ума си
всичко, което искаш да знаеш, и аз ще те науча.

4. Дори с тези думи Неговият аспект
променени, и то веднага, в миг на
око, всичко ми се отвори и аз
виждам безгранична Визия, всички неща се превръщат в
Светлина — сладка, радостна [Светлина]. И аз станах
превзет, докато се взирах.


Но след малко Мракът се уталожи
долу върху част [него], страховит и мрачен,
извиващи се в криволичещи гънки, така че ми се стори
като змия.

И тогава Тъмнината се промени в нещо
нещо като Влажна Природа, мятана отвъд
цялата сила на думите, изригвайки дим като
от огън и стенещ и ридаещ
звук, който е неописуем.

[И] след това невнятен вик
излезе от него, сякаш беше Глас
на Огъня.

5. [Там] от Светлината — Свят
Словото (Логос) слезе върху тази Природа.
И нагоре към височината от Влажния
Природата изригна чист Огън; светлина беше тя,
бърз и активен, също.

Въздухът, бидейки лек, също следваше след
Огън; от Земята и Водата, издигащ се
към Огъня, така че сякаш висеше там -
от.

Но Земята и Водата останаха толкова смесени
една с друга, че Земята от Водата не
човек можеше да различи. И все пак бяха ли преместени да
чуват чрез Духа-Слово (Логос)
прониквайки в тях.

6. Тогава ми каза Човекът-Пастир: „Наистина ли
разбирате ли това Видение, какво означава то?

Не, това ще узная аз, казах аз.

Тази Светлина, каза Той, съм Аз, твоят Бог, Ум,

Преди влажната природа, която се появи от
(тъмнина; Светлинното Слово (Логос) [което ап-
изпъстрен] от Ума е Син Божий.

„И какво тогава?“, казва Л.

Знай, че това, което вижда в теб и чува, е
Господното Слово (Логос); но Умът е Отец-


Бог. Те не са отделени от
други; точно в техния съюз [по-скоро] е Животът
се състои.

„Благодаря на Тебе“, казах аз.

И така, разберете Светлината [Той отговори]
и да се сприятелиш с него.

7. И говорейки така, той дълго се взираше
в очите ми, така че треперех от погледа му
на Него.

Но когато Той вдигна глава, аз видях в ума си
Светлината, [но] сега в Сили никой човек не можеше
число и Космос, израснал отвъд всичко
граници и че Огънят беше обкръжен
наоколо от най-могъща Сила и
[сега] покорените бяха застанали на едно място.

И когато видях тези неща, разбрах
поради Словото (Логос) на Човеко-Пастиря.

8. Но тъй като аз бях силно учуден, Той
пак ми казва: Ти съзерцаваше в ума си
Архетипната Форма, чието битие е преди
начало без край. Така ми говори
Човек-Пастир.

И аз казвам: Откъде тогава идват Природните
елементи, тяхното същество?

На това Той отговаря: От завещанието на
Бог [Природата] прие Словото (Логос),
и вглеждайки се в красивия Космос,
копира го, превръщайки се в Космос, чрез
посредством собствените си елементи и чрез ражданията
на души.

9. И <джод-Ума-Съществуващ, бидейки мъжки и женски-
мъжки и двамата, като съществуваща Светлина и Живот,
роди друг Ум, за да даде неща
форма, който, Бог, какъвто беше от Огън и Дух,


са образували Седемте Владетели, които обграждат Космоса
че сетивата възприемат. Мъжете наричат ​​​​своето управление
Съдба.

10. Веднага отвън надолу
елементи Божият Разум (Логос) скочи до
Чистото образувание на природата и беше съчетано
с Формиращия ум; защото той беше съ-същностен-
свързано с него. И низходящите елементи на Природата
по този начин бяха оставени без разум, за да бъдат чисти
материя.

11. Тогава Формиращият Ум ([съединен]
с Разум), този, който обгражда сферите
и ги завърта с вихъра си, настройвайки го да обръща
формации и нека се обърнат отначало-
безгранично до безкраен край. За това
започва циркулацията на тези [сфери]
където свършва, както желае Умът.

И от низходящите елементи Природата
роди безразсъдни животи; защото Той не
разширете Разума (Логоса) [към тях]. Въздухът
роди крилати неща; Водата
неща, които плуват, и едно от Земята и Водата
от друг разделен, както пожела Умът. И
от нейните пазви Земята произведе това, което живее
тя имаше четириноги същества и влечуги,
диви и опитомени зверове.

12. Но Все-Отеческият Ум, бидейки Живот и
Светлина, роди Човек, равен на Него -
себе си, в когото се е влюбил, като Негово
собствено дете; защото той беше невероятно красив-
паре, Образът на своя Баща. Всъщност,
Бог се влюби в собствената Си форма; и на
него е дарил всичките Си собствени образувания.

13. И когато той се взря в това, което Ен-
предишният беше създал в Отца, [Човекът] също


пожела да потвърди; и [така] беше дадено съгласие
него от Отца. Променяйки състоянието му на
формираща сфера, в която той е трябвало да има своето
с цялата си власт, той се взираше в братята си
същества. Те се влюбиха в него и
дал му на всеки дял от неговата поръчка.

И след това той добре беше научил техните е-
чувство и беше станал участник в тяхното на-
тура, той имаше намерение да пробие право през
границата на техните сфери и да подчинят
мощта на това, което натисна върху
Огън.

14. Така че, този, който има цялата власт над
[всички] смъртни в космоса и над него
живее ирационално, наведе лице надолу
през Хармонията, пробивайки се надясно
чрез силата си и показа надолу-
отделение Природа Божията прекрасна форма.

И когато тя видя тази форма на красота
което никога не може да насити, и този, който [сега]
притежаваше в себе си всяка отделна енергия
на [всичките седем] владетели, както и на [собствените] Божии
Форма, тя се усмихна с любов; защото беше като
въпреки че беше видяла образа на най-красивата мъжка
форма върху нея Вода, сянката му върху нея
Земя.

Той от своя страна, съзерцавайки формата, искаше да
себе си, съществуващ в нея, в нейната Вода, обичаше
го и пожела да живее в него; и с волята
дойде действие и [така] да се оживи лишената от форма
на разума.

И природата взе обекта на своята любов и
се уви изцяло около него и те
бяха преплетени, защото бяха любовници.

15. И ето защо отвъд всички създания на


Земният човек е двойствен; смъртен поради
тяло, но поради същностния Човек-
смъртен

Макар и безсмъртен и обладан от власт
над всичко, но въпреки това той страда като смъртен,
подвластни на Съдбата.

Така, макар и над Хармонията, вътре
Хармонията, той е станал роб. Въпреки че
мъж-жена, като от Баща мъж-жена,
и въпреки че е безсънен от безсъние
[Господарю], но все пак е победен [от сън].

16. Затова [казвам: Учете на], Умът на
мен, защото и аз самият съм влюбен в

Слово (Логос)

Овчарят каза: Това е мистерията
пазени в тайна до ден днешен.

Природата, прегърната от човека, е родила
чудо, о, толкова прекрасно. Защото, както той имаше
природата на Конкорда на Седемте, които, както
Казах ти, че [сме направени] от Огън и Дух
— Природата не се забави, а веднага
роди седем „мъже“, съответно-
съчетание с природата на Седемте, мъжко-женски-
мъжки и движещ се във въздуха.

Тогава [аз казах]: Пастир, ... защото
сега съм изпълнен с голямо желание и копнеж да
чуй; не бягай.

Пастирът каза: Мълчи, защото не
все още разгънах за теб първото раз-
курс (Логос).

„Ето, все още съм“, казах аз.

17. И така, както казах,
поколението на тези седем се случи. Земята
беше като жена, чиято вода беше изпълнена с копнеж;



зрялост тя взе от Огъня, дух от
Етер. Природата по този начин създаде рамки за
отговарят на формата на Човека.

И Човекът от Живота и Светлината се промени
в душата и ума, — ^от Живота към душата, от
Светлина за ума.

И така продължиха всички сетивни светове
части до периода на техния край и нови
начала.

18. Сега чуйте останалата част от беседата
(Логос), който копнееш да чуеш.

Периодът приключва, облигацията, която
обвързаното с всичко беше разхлабено от Божията воля.
За всички животни, които са мъжки и женски, в
едновременно с човека бяха разединени; някои
станаха частично мъже, някои по подобен начин
[частично] жена. И веднага Бог проговори
чрез Неговото Свято Слово (Логос):

„Умножавайте се в умножаване и се умножавайте в
множество, вие, създания и творения, всички; и
човек, който има Ум в себе си, нека се научи да
знае, че самият той е безсмъртен и че
причината за смъртта е Любовта, въпреки че Любовта е
всички.''

19. Когато каза това, Неговата преднамереност
направено чрез ефекта на Съдбата и Хармонията
техните връзки и техните поколения, намерени-
изд. И така всички неща се умножиха според-
принадлежащи към техния вид.

И този, който по този начин се е научил да го познава –
себе си, е достигнал онова Добро, което прави
надхвърля изобилието; но този, който чрез
любовта, която отклонява от пътя, изразходва любовта си за
тялото му, — ^той остава в Тъмнината, скитайки,


и страда чрез сетивата си неща от
Смърт.

20. Какъв е толкова големият недостатък, казах аз,
невежи се ангажират, че те трябва да бъдат лишени
на безсмъртието?

„Изглежда, каза той, че нямаш“
внимавах на това, което чу. Не аз ли
казвам ти благодаря

Да, мисля ли си, и си спомням, и там-
затова Ти благодаря.

„Ако си помислил [за това], [каза Той],“
Кажи ми: Защо заслужават смърт тези, които са
в Смъртта?

Защото мрачната Тъмнина е
корен и основа на материалната рамка; от нея
произлиза Влажната Природа; от нея тялото в
сетивният свят е бил съставен; и от това
[тяло] Смъртта оттича Водата.

21. Права беше мисълта ти! Но
как „този, който познава себе си, отива към

„Него“, както е заявило Божието Слово (Логос)?

И аз отговарям: Бащата на универсалиите
състои се от Светлина и Живот и от Него
Човекът се е родил.

Добре казваш, като говориш така. Светлина
и Животът е Бог-Отец и от Него Човекът
се е родил.

Ако тогава разбереш, че си ти самият
на Живота и Светлината и че ти [само] се случва-
Ако искаш да излезеш от тях, ще се върнеш
отново към Живота.

Така говореше Човекът-Пастир.

„Но ми разкажи още.“ „Спомни си за мен“, извиках аз.


как ще / оживея отново — ^f или Бог прави
кажи: „Човекът, който има Ум в себе си, нека
да се научи да знае, че самият той [е смъртта-
по-малко]."

22. Не всички ли хора тогава имат Ум?

Добре казваш ти, като казваш това, аз,
Ум, аз съм сред светите мъже и
добрите, чистите и милостиви мъже, които живеят
благочестиво.

[За такива] моето присъствие става помощ,
и веднага те постигат гнозис на всички неща
и да спечелят любовта на Отца чрез чистия си живот,
и Му благодарете, призовавайки Го за благословия -
и пеейки химни, съсредоточени върху Него с
пламенна любов.

И преди да предадат тялото на
истинска смърт, те ги отвръщат с отвращение
от усещанията си, от знанието за това, което
нещата, с които работят. Не, това съм Аз, Умът,
което няма да позволи на операциите, които се случват
тялото работи до своя [естествен] край. Защото,
като портиер, ще затворя [всички]
трансове и прекъсване на умствените действия, които
низки и зли енергии предизвикват.

23. Но за безумните, нечестивите
и покварените, завистливите и алчните, и
онези, които убиват и обичат нечестието, Аз съм
далеч, отстъпвайки мястото си на Отмъстителите
Даймон, който, разпалвайки огъня, измъчва
него и добавя огън към огън върху него, и
нахлува върху него чрез сетивата му, като по този начин се разпада-
правейки го по-склонен към прегрешения
закона, така че той да се сблъска с по-големи наказания-
мент; нито пък някога престава да има желание
за неконтролируем апетит, ненаситно стремящ се
в тъмното.


2А. Добре ме научи на всичко, както аз де-
създание, Ум. А сега, моля те, разкажи ми още
за природата на Пътя Горе, какъвто е сега
[за мен].

На този Човек-Пастир каза: Когато твоят ма-
териалното тяло трябва да бъде разтворено, първо ти над-
предоставяш тялото само за работата на
промяна и по този начин формата, която си имал,
изчезваш и ти се отказваш от пътя си
живот, лишен от енергията си, към Деймона.
сетивата на тялото след това се връщат обратно в
източници, отделяйки се и възкръсвайки като
енергии; и страстта и желанието се оттеглят
към онази природа, която е лишена от разум.

25. И така човекът ускорява своето
след това нагоре през хар-
мони.

На първата зона той дава енергията на
Растеж и Упадък; към втората [зона].
Устройството на злото [сега] е обеззаразено; към
трето, Лукавостта на Желанията е обезсилена;
до четвъртия, неговата властна арогантност,
също] обезенергичен; до петия. Нечестив
Дързост и безразсъдство на дързостта, де-ен-
енергизиран; до шестия, Стремеж към богатство
чрез зли средства, лишен от своето възвеличаване-
мент; и до седмата зона. Примамване
Лъжа, обезсилена.

26. И тогава, с цялата енергизираща сила на
Хармонията се съблече от него, облечена в неговите
истинска Сила, той идва до тази Природа
който принадлежи на Осмия, и там
заедно със съществуващите възпява Отца.

Тези, които са там, приветстват идването му
там с радост; и той направи подобни на тях, които



ПАСТИРЪТ НА ЧОВЕЦИТЕ 19

пребивавайки там, чува ли още Силите
които са над Природата, принадлежаща на
Осмият, пеейки своите хвалебствени песни на
Бог на техен собствен език.

И тогава те, на група, отиват при Отца
дом; от самите себе си те се предават-
от себе си към Сили и [по този начин] биват-
идващи сили, те са в Бога. Това е
добър край за тези, които са постигнали Гнозис —
да бъдеш едно цяло с Бога.

Защо тогава се бавиш? Не трябва ли
бъди, тъй като всичко си получил, че ти
трябва да стигнеш до достойната точка по пътя, в
заповядай чрез теб расата на смъртните
Може ли видът да бъде спасен чрез [твоя] Бог?

НАШАТА БИБЛИОТЕКА: "Три трактата о совершенстве"

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН 

Сборникът представлява компилация от три слабо познати исторически източника, посветени на херметичната традиция и алхимичната философия. Включените текстове отразяват развитието на езотеричната мисъл през различни епохи:

• „Апология на алхимията“ (Р. В. Каунсел, XX в.) – Късен езотеричен труд, който анализира етапите на Великото дело (Magnum Opus) през призмата на вътрешното, посветено знание.

• „Златният телец“ (Йохан Хелвеций, XVII в.) – Исторически документ с висока изворова стойност. Текстът описва прехода на учения и лекар Хелвеций от позицията на научен скептицизъм към признаване на алхимичните процеси, след като лично свидетелства за трансмутацията на олово в злато и се среща с анонимен майстор на изкуството.

• „Хермафродитното дете на Слънцето и Луната“ (XVIII в.) – Анонимен герметичен трактат, придружен от 12 символични гравюри. Произведението разглежда концепцията за създаването на Философския камък чрез алегорията за мистичния съюз между мъжкото и женското начало (coniunctio oppositorum).

„Спи езерото“ от Пенчо Славейков - анализ

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Поетичиният цикъл „Сън за щастие“ е наричан от литературните изследователи „поезия за психологическо загатване“, изразено посредством сетивно-нагледното. „Спи езерото“ е първият стих от поредицата, който отразява тиха авторова меланхолия. Тя произтича от жанра на творбата, определян като лирическа миниатюра и пейзажно стихотворение. Текстът разкрива духовното, емоционално-психологическото като следствие от сетивното. В него надделява умиротвореността на природата. Тя е в пълна хармония, преливаща в непреходност. Личният аз не присъства пряко, скрит в образите на естеството. Стихотворението е изградено в рамките на две строфи, всяка от които се състои от по четири стиха, като се римуват вторият и четвъртият. Стихосложението е едно от най-често използваните от поетите и е изпълнено в петстъпен ямб с незавършена пета стъпка в края на втори и четвърти стих на двата куплета. Началният представлява цяло сложно съчинено изречение, докато при втория двата стиха са основани на принципа на противопоставянето: „а то, замряло, нито трепва…“, докато другите два са просто разширено изречение. На това равнище се откроява повторение на словосъчетанието „белостволи буки“ в края на първия стих на първа и втора строфа, както и вътре в него- анафорично повтаряне на звучната съгласна- „б“. В смислово отношение образът на буките е положен в пространството така, че чертае вертикалната ос на изображението, в противовес на хоризонталата на езерото. Количественото съотношение между използваните части на речта е равнопоставено сякаш изразява вътрешната спойка между образите и чувството. Седемте глагола са в пълен баланс със седемте прилагателни (плюс едно причастие) и осемте съществителни имена. Изразяващите действия части са в равновесие с назоваващите. В лексикално отношение характерни и открояващи се в текста са архаичните думи: „свождат“- вместо „свеждат“, „гранки“- вместо „клони“, „глъбини“- вместо „дълбочини“, „сал“- вместо „само“, „дълга“- вместо „дълг“. Те създават една своеобразна атмосфера на уют и повишават поетичната стойност на стиховете. Визуалната картина, която рисува творбата напомня акварел, обрисуван с леки тонове. В нея присъстват няколко образа: спящото езеро, буките и един отронен лист. В звуково отношение тя е тиха, въплътена в шепота на дърветата. Светът, който рисуват стиховете, е застинал, подчинен на мълчанието и поетичната тишина. Властва съзерцанието. Езерото спи, незасягано от случващото се около него. Мотивът за съня поражда множество значения- откъсване от земното и тялото, потъване във въображението, навлизане в невидимото, постигане на вътрешен баланс. В дълбините на езерото се преплитат отразените сенки на склонилите се над него дървеса. Езерото е символ на съвършенството, на което не е потребна промяна. Външният свят проектира върху него своите движения- буките се опитват да навлязат в него, но се превръщат само в отражения. Техният „говор“ не може да смути покоя на езерото, той е неспособен да го пробуди за живота отвън. Дори самото значение на думата „езеро“ ни отвежда към водоем, който от всички страни е затворен с брегове. Затова то може да се тълкува като образ символ на вечността- едно състояние на непрекъсната нирвана, на заключеност за външни движения. Цветовата гама на творбата е в тоновете на бялото- бели са дърветата, и тъмното- тъмни са назовани глъбините на езерото. Чрез полярността е подчертана степента на отдалечаване между външния и вътрешния свят, представлявани от двата главни образа- езерото и буките. Основното чувство, което творбата внушава, е за пълен покой в свят, който е непроницаем, който е невъзможно да бъде досегнат. Единствената реакция, на която е способно езерото, е трепването като отзвук на докосналия се до повърхността му отронил се лист, то е сепване от медитативния сън. Ключът към пробуждане е премереният и естествен жест, в който няма агресия и грубо преминаване на границите му, а е в съзвучие с реалността му, превърнала се в неземна.       Сам поетът насочва читателя да не възприема само зрително подобни стихотворения. В тях винаги се таи нещо друго, нещо отвъд привидното. „Спи езерото“ представя човешката душа като огледало, потопена в своя мир и блажено спокойствие като път към истинското щастие.