На 20 февруари 1530 г. в замъка Вавел се провежда коронацията на 9-годишния Сигизмунд Август за крал на Полша

 ИЛИЯНА БЕНИНА, НИКОЛА БЕНИН

На 20 февруари 1530 г. в замъка Вавел се провежда коронацията на 9-годишния Сигизмунд Август за крал на Полша.

Това е първият и единствен случай в историята на полската държава, когато изборът на бъдещия крал се провежда, докато настоящият владетел е все още жив (vivente rege). Кралица Бона е инициатор на този прецедент.

Документ на крал Сигизмунд I, датиран от 26 март 1530 г., е запазен в архивите на AGAD. В него, след единодушното избиране на сина му, Сигизмунд Август (наричан в текста Сигизмунд II), за крал на Полша и след коронацията си, той поема следните ангажименти:

1) Той лично ще управлява Кралство Полша до края на живота си, без никакви пречки от страна на сина си. 2) Синът му, след като навърши 15 години, ще се закълне във всички права, свободи и привилегии, предоставени на Кралство Полша, неговите имения и всеки отделен поданик от издателя на документа и от неговите предшественици, започвайки с Казимир Велики. Ако Сигизмунд Август не изпълни тази клетва, поданиците му ще бъдат автоматично освободени от задължението за подчинение. Ако обаче го направи, поданиците му ще го признаят за крал след смъртта на баща му.

Задълженията, поети в замяна на съгласието на Сейма за избирането и коронацията на Сигизмунд Август, не отслабиха кралската власт. Обещанието за независимо управление и потвърждаването от младия крал на неговите права и привилегии при достигане на пълнолетие изглеждаха умерена цена, която трябваше да се плати за осигуряване на наследяването му на трона. Никой не можеше да предвиди по онова време, че Сигизмунд Август ще бъде последният крал от династията на Ягелоните и че след смъртта му ще започне ера на свободни избори на трона на Полско-литовската държава. Краков, на Генералния сейм, 26 март 1530 г.

Сигизмунд, крал на Полша, във връзка с избирането и коронацията на младия Сигизмунд Август, неговия син, обещава, че ще управлява доживот и че синът му, след като навърши пълнолетие, ще потвърди всички права и привилегии, а ако не го направи, поданиците му няма да бъдат задължени да се подчиняват и да бъдат верни.

По-малкият коронен печат, отпечатан във восъчна купа, е прикрепен към пергаментовата лента. Под гънката е подписът на Пьотр Томицки, епископ на Перемишъл, коронен вицеканцлер.

Плутарх „Това, което е в сърцето на трезвен човек, е на езика на пияницата"

 Илияна Бенина, Никола Бенин

„Това, което е в сърцето на трезвен човек, е на езика на пияницата" 

Плутарх. За бъбривостта (De garrulitate)

СВОБОДА И ЕВРОПЕЙСКИ ЧОВЕШКИ ПРАВДИНИ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ

 НИКОЛА БЕНИН

Художник: Димитър Стоилов

НАШАТА БИБЛИОТЕКА: "A Past" by Ezra Pound или помирение между Паунд и Уолт Уитман

 Илияна Бенина, Никола Бенин

Това кратко стихотворение е помирение между Паунд и Уолт Уитман. В началото на кариерата си Паунд критикува стила на свободния стих на Уитман, намирайки го за груб и нерафиниран. В това стихотворение обаче той признава важността на Уитман и се помирява с него.

Когато Паунд казва: „Мразех те достатъчно дълго“, той признава по-ранното си отхвърляне. Метафората за „твърдоглавия баща“ подсказва, че Уитман е бил като упорит, но пионерски предшественик – някой, който е проправил нови хоризонти в американската поезия.

Стихът „Ти беше този, който счупи новото дърво, / Сега е време за дърворезба“ е централен. Уитман, според Паунд, е разчистил пътя и е разбил традиционните поетични форми. Сега Паунд и модернистите могат да усъвършенстват, оформят и „издълбаят“ този суров материал в по-изкусно изкуство.

Последните стихове – „Имаме един сок и един корен“ – подчертават споделения произход. Въпреки стилистичните различия, и двамата поети принадлежат към една и съща американска поетична традиция. „Търговията“ между тях символизира обмен, уважение и артистична приемственост.

Това не е просто лично изявление – то отразява прехода от поезията на 19-ти век към модернизма.

Дарение на Иван Лазаров построяване на сграда на Девическо професионално училище "Недка Иван Лазарова" в Русе

 ИЛИЯНА БЕНИНА, НИКОЛА БЕНИН

На събрание на Женското благотворително дружество "Добродетел" (приемник на създаденото през 1869 г. Женско благотворително дружество "Ступанка"), състояло се на 27 февруари 1933 г., се приема дарението на известния русенски гражданин, собственик на хотел "Сплендид" в Русе, Иван Лазаров. В памет на починалата си съпруга Недка Лазарова той дарява на дружеството 500 000 лв. за построяване на сграда на девическото професионално училище в града (днес - Професионална гимназия по облекло "Недка Иван Лазарова"), с условието да носи името на покойната му съпруга.

Лятната къща на Стефан Симеонов в Русе

 Илияна Бенина, Никола Бенин

Лятната къща на Стефан Симеонов. В парка на младежта ,преди е била Владикова бахча и напрактика се е намирала извън града. В руини беше повече от 35 години. Сега я купи Булмаркет 

Анатомия на носа и синусите

 Илияна Бенина, Никола Бенин