Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
Статуята на Рамзес. Преди се енамирала на площад Рамзес, пред главната ЖП гара на Кайро
МАСКАТА НА ТУТАНКАМОН
Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
Има моменти в спорта, които надхвърлят границите на обикновената статистика и се превръщат в жива история. На 6 октомври стадион „Ел Монументал“ в Буенос Айрес се превърна в сцена на един от тези редки, разтърсващи моменти – Лионел Меси изигра своя 208-и и последен мач с фланелката на Аржентина. При победата с 3:0 над Бенин, 39-годишният гений не просто отбеляза своя 126-и международен гол, а затвори последната страница от една велика, съдбовна книга.
Това сбогуване бе белязано от перфектната спортна драматургия. В 71-вата минута, когато Меси застана зад топката за дузпата, времето сякаш спря. С хладнокръвието, което го отличаваше през цялата му кариера, той безапелационно реализира попадението, взривявайки трибуните. Но неговата роля бе много по-дълбока от самото отбелязано попадение. С асистенциите си към Николас Отаменди – друг ветеран, сбогуващ се с националния тим – и към младия Нико Пас, сочен за бъдещия носител на легендарния номер 10, Меси направи символичен мост между миналото, настоящето и бъдещето на аржентинския футбол.
„За мен беше изключителна гордост да нося тази фланелка. Мога само да изразя своята благодарност... фактът, че повече няма да се върна, ще бъде дълбоко болезнен“, сподели капитанът след последния съдийски сигнал. Тези думи обобщават тежестта и любовта, с които той носеше националния екип – от първите дни на съмнения и критични гласове до пълната триумфална реализация и световната титла.
Когато нощта падна над Буенос Айрес, шоуто с дронове над „Ел Монументал“, изписващо „Gracias, Leo!“ и извайващо неговия профил в небето, бе просто визуален израз на това, което всеки аржентинец и любител на футбола изпитваше в сърцето си. Футболът без Меси в екипа на „албиселесте“ няма да бъде същият, но наследството, което той оставя, ще свети толкова ярко, колкото и дроновете в онази незабравима нощ.
Добре дошли в Сакара (Sqqꜣrꜣ) — свещения некропол на древния Мемфис, където камъкът разказва историята на Египет от Зората на династиите до Късното царство. Този специализиран пътеводител проследява оптималния сутрешен маршрут из археологическия обект, съчетавайки Новото царство, Текстовете от пирамидите и перлите на Старото царство.
Работно време: Обектът отваря врати в 08:00 ч. — изключително важно е да пристигнете точно в 08:00 ч., за да изпреварите туристическите автобуси и да се насладите на хладната сутрин в пустинята.
Билетна политика: Препоръчва се закупуването на т.нар. „all-inclusive“ комплексния билет (на цена около 1400 EGP / ~£19.50), който ви осигурява пълен и безпроблемен достъп до всички отворени гробници, пирамидални комплекси и музея без нужда от допълнителни такси на място.
[08:00] Бубастейон (Ново царство)
└─ Гробница на Нечервимес ➔ Гробница на Мая
[09:30] Комплекс на Тети (VI династия)
└─ Гробница на Анхмахор ➔ Гробница на Неферсехемптах ➔ Пирамида на Тети ➔ Мастаба на Кагемни
[11:30] Северна зона на Старото царство
└─ Гробница на Меху
[12:30] Музей „Имхотеп“
Разположен на скалистия склон около скалния храм на богинята Бастет, този сектор съхранява гробниците на висши придворни от XVIII и XIX династия.
Гробница на Нечервимес (Nṯr-wj-ms): Голям надзорник на царските имоти по времето на Рамзес II (XIX династия). Релефите представят изключително фини сцени на погребални процесии и обожание пред озирическите божества.
Гробница на Мая (Mꜥjꜣ): Дойката на Младия цар Тутанкамон (XVIII династия). Най-забележителният детайл тук е трогателната иконографска сцена, изобразяваща детето-фараон Тутанкамон, седящо в скута на Мая, носещо царските атрибути, докато тя го прегръща с майчина грижа.
След Бубастейона маршрутът се спуска на север към сакралната зона на първия фараон от VI династия — Тети.
Мастаба на Анхмахор (ꜥnḫ-m-ꜥ-Ḥrw): Известна като „Гробницата на лекаря“. Съдържа световноизвестни детайлни барелефи, изобразяващи хирургични манипулации, обрязване, масажи и обредно рязане на нокти.
Мастаба на Неферсехемптах (Nfr-sḫm-Ptḥ): Везир и главен съдия при Тети. Релефите тук показват богати сцени от ежедневието — металургия, земеделие и скотовъдство.
Препоръка: Направете кратка почивка за чаша традиционен египетски чай близо до пирамидалния комплекс, за да се подготвите за спускането.
Пирамидата на Тети (Ḏd-sw-wt-Tt): Въпреки че отвън изглежда като естествен хълм, във вътрешността ѝ се слиза по тесен низходящ коридор до погребалната камера. Стените са покрити с първите в историята заупокойни съчинения — „Текстовете от пирамидите“ (Pyramid Texts), изсечени в зелен пигмент, чиято цел е да осигурят възнесението на фараона сред съзвездията (Iḫmw-sk — „Непреходните звезди“). В камерата се съхранява и масивният базалтов саркофаг.
Мастаба на Кагемни (Kꜣ-gm-nj): Везир и зет на цар Тети. Монументален паметник с впечатляващи релефи, изобразяващи лов на хипопотами и крокодили в папирусовите гъсталаци, риболов с мрежи, дресировка на кучета и хранене на хиени.
Тази гробница от началото на VI династия (отворена за посетители сравнително наскоро) е архитектурно бижу. Меху е бил главен съдия и везир.
Особености: Полихромията (съхранените оригинални цветове) тук е сред най-добре запазените в целия Тивански и Мемфиски некропол. Сцените на лов, приготвяне на храна, танцьорки и музиканти са изпълнени с невероятна динамика, а фалшивите врати (false doors) греят в ярко червено, имитиращо гранит.
Завършете обиколката в подножието на платото. Музеят е посветен на гениалния архитект Имхотеп — създателя на Стъпаловидната пирамида на Джосер. Тук са изложени най-ценните находки от Сакара: архитектурни елементи, дървени ковчези, медицински инструменти и статуята на самия Джосер.