"КРЕСТЬЯНИНЪ И ЗМѢЯ" (Басня) Крыловъ / "СЕЛЯНИНЪТ И ЗМИЯТА" КРИЛОВ

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

КРЕСТЬЯНИНЪ И ЗМѢЯ

Басня.

Къ крестьянину пришла змѣя проситься въ домъ —

Не даромъ жить, безъ дѣла,

А няньчить у него дѣтей она хотѣла:

Хлѣбъ слаще нажитый трудомъ.

„Я знаю“ — говоритъ она: — „худую славу,

Которая у васъ, людей,

Идетъ про змѣй:

Что всѣ онѣ презлаго нраву;

Изъ древности твердитъ молва,

Что благодарности онѣ не знаютъ,

Что нѣтъ у нихъ ни дружбы, ни родства,

Что даже собственныхъ дѣтей онѣ съѣдаютъ.

Къ нещастью, правда все — но я не такова:

Я съ роду никого не только не кусала,

Но такъ гнушаюсь зла,

Что жало у себя я вырвать была дала,

Когдабъ я знала,

Что жить могу безъ жала;

И словомъ, всѣхъ я змѣй

Добрѣй;

Судижъ, какъ буду я любить твоихъ дѣтей.“ —

„Коль это“ — отвѣчалъ крестьянинъ: — „и неложно,

Все мнѣ принять тебя неможно:

Когда примѣръ такой

У насъ увидятъ и полюбять,

Тогда вползутъ сюда за доброю змѣёй

Одной

Сто злыхъ — и всѣхъ дѣтей здѣсь перегубятъ.

А сверхъ того, голубушка моя,

И потому съ тобой мнѣ не ужиться,

Что лучшая змѣя

По мнѣ ни къ чорту не годится.“ —

 

Отцы! Въ догадъ ли вамъ, на что здѣсь цѣлю я?

 

Крыловъ.

 

Текстът на съвременен руски език:

КРЕСТЬЯНИН И ЗМЕЯ

 

К крестьянину пришла змея проситься в дом —

Не даром жить, без дела,

А нянчить у него детей она хотела:

Хлеб слаще нажитый трудом.

„Я знаю“ — говорит она: — „худую славу,

Которая у вас, людей,

Идет про змей:

Что все они презлаго нраву;

Из древности твердит молва,

Что благодарности они не знают,

Что нет у них ни дружбы, ни родства,

Что даже собственных детей они съедают.

К несчастью, правда все — но я не такова:

Я с роду никого не только не кусала,

Но так гнушаюсь зла,

Что жало у себя я вырвать была дала,

Когда б я знала,

Что жить могу без жала;

И словом, всех я змей

Добрей;

Суди ж, как буду я любить твоих детей.“ —

„Коль это“ — отвечал крестьянин: — „и неложно,

Всё мне принять тебя неможно:

Когда пример такой

У нас увидят и полюбят,

Тогда вползут сюда за доброю змеёй

Одной

Сто злых — и всех детей здесь перегубят.

А сверх того, голубушка моя,

И потому с тобой мне не ужиться,

Что лучшая змея

По мне ни к чёрту не годится.“ —

 

Отцы! В догад ли вам, на что здесь целю я?

 

Крылов.

СЕЛЯНЪТ И ЗМИЯТА

Басня

При един селянин змия дошла и почукала на прага —

не да живее даром, без да си помръдне пръста,

а искала децата му да дундурка и възпитава с кръста:

„С труд спечеленият хляб е най-сладък“, рекла тя с блага дума.

„Аз зная — казала — каква лоша слава,

какъв зловещ и страшен слух

сред хората за нас, змиите, витае и се носи:

че всички сме със зъл и отмъстителен дух;

че от стари времена мълвата го износва —

не знаем що е благодарност, нито милост клетва,

че няма сред нас ни дружба, ни родство,

и че дори децата си изяждаме със зверство.

За жалост, всичко е истина — но аз не съм такава:

откакто свят светува, не съм ухапала ни жива душа,

дотолкова се гнуся от всяка злина и поквара,

че бях готова и зъба (жилото) си сама да изтръгна,

ако бях сигурна поне за миг тогава,

че мога и без него на този свят да оцелея;

накратко казано: от всички земни змии

аз съм най-добрата;

съди тогаз как ще обичам и предпазвам ти децата!“ —

„Дори и да е истина, и хич да не е лъжа —

отвърнал селянинът, — пак не мога вкъщи да те зърна:

ако съседите видят такъв пример невиждан

и вземат, че те обикнат и допуснат в своя кът,

тогаз след теб — змията добра и смирена —

сто зли змии в дома ми ще изпълзят

и всичките ми рожби до една ще погубят.

А пък и освен това, гълъбице моя скъпа,

с теб двамата не можем под един покрив да се сберем,

защото и най-добрата змия сред своята рода,

за мене пак за нищо на света не става.“ —

Татковци! Сега дали се досещате накъде бия?

Звярът от морето от Джусто де Менабуой, ок. 1376–1378 г.

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Стенописи от Апокалипсиса.

Седемглав звяр, подобен на леопард, излизащ от морето, илюстриращ Откровение 13. Короните на главите им символизират богохулна земна власт.

Баптистерия на катедралата в Падуа, Италия.

Естетическият сблъсък в „Санта Мария дел Пополо“ в Рим: Където Караваджо предизвика класиката

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Ако продължите на север по оживената „Виа дел Корсо“ за около 15–20 минути, ще стигнете до величествения „Пиаца дел Пополо“. Точно до старата северна порта на Рим се издига едноименната базилика „Санта Мария дел Пополо“. Зад нейната сравнително скромна и сдържана фасада се крие интериор с поразително богато художествено наследство – това е може би една от най-недоизказаните и подценени съкровищници на италианската столица. Пътят към голямата арт драма ни води по централния кораб право към главния олтар, където вляво се намира прочутата капела „Черази“.

В това тясно пространство две колосални платна на Караваджо се изправят едно срещу друго в безмълвен диалог, преобръщайки традиционните представи за религиозно изкуство:

• „Обръщането на Свети Павел“: Художникът улавя мига, в който Савел пада от коня си на път за Дамаск, заслепен от божественото проявление. В разрез с традициите на епохата, тук няма да откриете летящи ангели или облаци. Павел лежи по гръб на земята с широко разтворени обятия и затворени очи. По-голямата част от композицията е заета от фигурата на коня и коняря. Караваджо превръща външното чудо във вътрешна, интимна психологическа буря.

• „Разпятието на Свети Петър“: На срещуположната стена е пресъздадена бруталната физическа реалност на екзекуцията на първия папа, разпънат наопаки по собствено желание. Караваджо не спестява нищо от грубото земно усилие – виждаме напрегнатите мускули на екзекуторите, тежестта на дървения кръст и напрежението на телата им. Самият Петър е изобразен с пронизващ, тежък и непоколебим поглед.

Между двете радикални платна на Караваджо, точно над олтара, е разположена картината на Анибале Карачи – майсторът, когото тогавашното общество е смятало за основен негов съперник. Поставянето на произведенията им в едно и също тясно пространство е било умишлен експеримент на мецената, целящ да противопостави два напълно различни естетически свята: академичния идеализъм на Карачи срещу суровия, шокиращ натурализъм на Караваджо.

Този задочен дуел остава отворен и до днес. Кой от двамата велики майстори е надделял в това съревнование? Отговорът се крие в очите на всеки, който прекрачи прага на капелата „Черази“.

Олтари за простолюдието: Скандалният хуманизъм на Караваджо в „Сант'Агостино“ в Рим

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Само на две минути пеша на север от „Сан Луиджи деи Франчези“, скрита на тих и уединен площад, се издига базиликата „Сант'Агостино“. Нейната строга, непретенциозна фасада от травертин лесно може да подведе незапознатия минувач. Зад тази аскетична външност обаче се крие един от най-радикалните жестове в историята на бароковото изкуство. Ако влезете в храма и се насочите към първия параклис вляво – капелата „Кавалети“, ще се изправите пред „Мадона ди Лорето“ (известна още като „Мадоната на поклонниците“), завършена от Караваджо около 1606 г. Демистификацията на свещеното Тази творба представлява пълна деконструкция на традиционната религиозна иконография. Караваджо съзнателно лишава образа на Богородица от византийския и ренесансов блясък. Дева Мария не е поставена върху пищен трон, нито е обградена от ангелски хорове. Тя е изобразена като обикновена, млада жена от бедните римски квартали. Облечена в скромна рокля и стъпила с боси крака върху разрушаващия се праг на стара къща, тя просто отваря вратата си за двама странници. В подножието ѝ са коленичили двама поклонници. Вместо митични, облагородени фигури, Караваджо ни показва суровата реалност на поклонничеството: съсипани от умора хора с износени дрехи, мазолести ръце и прашни, мръсни стъпала, обърнати право към зрителя. Когато картината е представена пред римското общество, реакцията е мигновена вълна от възмущение. За консервативния клир и елита на XVII век това е било акт на естетическо кощунство – да вкараш уличната нищета и прозаичното ежедневие в сакралното пространство на олтара. Това, което тогавашната критика заклеймява като вулгарност и липса на приличие (decorum), днес науката за изкуството дефинира като чист гений. Караваджо извършва хуманистична революция: той сваля божественото на земята, за да го направи достъпно и съпреживяемо за онези, които най-силно се нуждаят от утеха – онеправданите.

Барокови шедьоври на Караваджо в църквата "Сан Луиджи деи Франчези" в Рим

 Илияна Бенина  Никола Бенин

Само на няколко крачки от оживения площад „Пиаца Навона“ се намира църквата „Сан Луиджи деи Франчези“ – място, което пази един от най-великите обрати в историята на изкуството. Ако прекрачите прага ѝ и се насочите директно към последната капела вляво (капелата „Контарели“), ще се озовете лице в лице с гения на Караваджо. През 1597 г., едва 28-годишен, младият художник получава монументална поръчка: да изпише три огромни платна, посветени на живота на свети Матей. Трите маслени картини – „Призоваването на Свети Матей“, „Мъченичеството на Свети Матей“ и „Вдъхновението на Свети Матей“ – и днес стоят на същите стени в действащия храм. Когато през 1600 г. платната най-накрая са представени пред публика, Рим преживява истински шок. По онова време никой не е виждал толкова дързък реализъм:

Светските детайли: Свети Матей не е идеализиран светец, а е изобразен като обикновен събирач на данъци, облечен в типични за XVI век дрехи. Той е уловен в рутинен момент от ежедневието си – точно преди животът му да се промени завинаги.

Суровият реализъм: Вместо ангелски лица и ефирна светлина, Караваджо рисува старец с бръчки и боси, прашни крака.

Техниката Киароскуро: Светлината в картините не топли, тя разрязва гъстата тъмнина като острие, засилвайки драматизма на сцената.

Един скрит бонус: Преди да излезете, задължително отбийте поглед и към втората капела вдясно. Там ви очакват фреските на Доменикино – сочени за едни от най-изисканите и майсторски барокови стенописи в цял Рим.

НИКОЛА БЕНИН УЧАСТВА В „ЛАБОРАТОРИЯ ЗА БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС – БЪЛГАРИЯ" – НАЦИОНАЛНА СРЕЩА С РАБОТИЛНИЦА НА БЪДЕЩЕТО И СВЕТОВНО КАФЕНЕ В РУСЕ – ДЕН ВТОРИ НА ФОРУМА "BOLOGNA PROCESS IN THE DANUBE REGION"

 ИЛИЯНА БЕНИНА

В продължение на състоялия се на 19 май 2026 г. в Русенския университет „Ангел Кънчев" международен форум „Болонският процес в Дунавския регион", на 20 май библиотеката на висшето училище се превърна в лаборатория за политики. На втория ден на събитието, организирано от Министерството на образованието и науката (МОН) в рамките на проекта „Лаборатория за Болонския процес – България" (BPLab), се състоя национална среща, на която ръководителят на проекта Анна Върбанова-Иванова (дирекция „Висше образование", МОН) представи параметрите, стратегическите цели и начините за участие в BPLab, съфинансиран от Европейския съюз по програма „Еразъм+". „Лаборатория за Болонския процес – България" е съвместен тригодишен проект на МОН и Хайделбергския университет, изпълняван от дирекция „Висше образование" на националния орган, отговорен за политиките във висшето образование, и от Центъра за социални инвестиции на един от най-старите и престижни европейски университети. Той е структуриран като мащабна интервенция, която комбинира политическо проектиране, експертен анализ и широко участие на заинтересованите страни.

За разлика от традиционните „работни групи", лабораторният подход насърчава системното мислене, което включва виждане на голямата картина, свързване на количествените данни и анализи с наративите за опита на представители на академичната общност и заинтересовани страни, осъзнаване на историческия контекст и спецификата на всяка ситуация на национално ниво, както и тестване на малки интервенции (прототипи) и проследяване на техните ефекти в реална среда. В този смисъл лабораторията BPLab дава заявка да функционира като защитено пространство за диалог, в което висшите училища в България ще имат възможност да идентифицират „тесните места" в системата и законодателството и сами да участват в изработването на предложения, които имат по-голям шанс за успех, именно защото са създадени от хората, които ще ги прилагат. Това ще бъде възможно чрез уникалния трансфер на ноу-хау за подхода на системните иновации (System Innovation Lab).

В рамките на националната среща, в интерактивен дискусионен формат по методите на Zukunftswerkstatt и World Café, бяха обсъдени: гъвкавостта на Националната квалификационна рамка и нейната пригодност за различни форми на обучение и учебни пътеки; архитектурата на системата за висше образование според Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) спрямо структурата/праговете по Общата рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование EHEA); акредитирането на интер- и мултидисциплинарни (съвместни) програми от гледна точка на утвърдения Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления.

Ролята на ко-модератори поеха д-р Ивана Радонова (МОН) – съпредседател на Координационна група за прилагане на Болонския процес (BICG), проф. Елиза Стефанова – председател на НАОА, Ваня Грашкина-Минчева – изпълнителен директор на НАЦИД, Коста Тонев – директор на дирекция „Академично признаване и регулирани професии" (НАЦИД) и Яна Йотова-Бакалова – началник на отдел „Стратегическо планиране и политики за развитие" (МОН).

Активно участие в събитието взеха: почетният ректор на Русенския университет и председател на Общинския съвет, акад. Христо Белоев, проф. Десислава Атанасова – ректор и доц. Галина Иванова – заместник-ректор по международната дейност на Русенския университет „Ангел Кънчев", проф. Мирослав Карабалиев – ректор на Тракийския университет – Стара Загора, проф. Васил Георгиев – заместник-ректор по международната дейност на Академията по национална и информационна сигурност, доц. Анна Иванова – заместник-ректор по международната дейност на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий", доц. Петрана Стойкова – заместник-ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски" – Благоевград, доц. Соня Вълкова, д.м. – заместник-ректор по учебната дейност на Медицинския университет – Плевен, проф. Тереза Тренчева – заместник-ректор по научноизследователската и международна дейност на Университета по библиотекознание и информационни технологии, Нора Ангелова – член на Борда на Европейския студентски съвет (ESU), д-р Мирослав Златев (МРРБ) – член на екипа на Българското председателство на ЕС за Дунавския регион, Димитър Андреев – държавен експерт в дирекция „Висше образование" (МОН), д-р Никола Бенин - ръководител на проекти в Русенския университет "Ангел Кънчев", както и представители на ръководствата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров" – Варна, Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски" – Долна Митрополия, Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив, Техническия университет – Варна, Университета за национално и световно стопанство, Русенския университет „Ангел Кънчев" и други.

В резултат от дискусиите и рефлексията на международния форум от предходния ден се утвърди мнението, че България е един от лидерите в Болонския процес и проактивен участник в работните структури на Европейското пространство за висше образование и че тази роля следва да бъде подкрепяна. Обсъдени бяха смели и на пръв поглед радикални предложения за актуализиране на нормативната уредба, насочени към повишаване на конкурентоспособността на висшите училища и тяхното включване в международни мрежи, поставяне на студента в центъра на обучението, хоризонтална и вертикална проходимост на степените и качество на висшето образование.

До края на 2028 г. се предвиждат поредица от срещи в подобен формат в рамките на проекта, а намеренията са лабораторията да продължи да функционира като стратегически инструмент за политики и след края на проекта.

Абидос, Храмът на Рамзес II

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Абидос, Храмът на Рамзес II. На около една трета от километър северозападно от добре познатия храм на Сети I в Абидос, в западния край на село Бени Мансур, Рамзес II построява храм за себе си, който макар и да не е напълно запазен, запазва детайлите на плана си и много от ярко изрисуваните си релефи, които са може би най-добрите във всеки паметник, строен някога от Рамзес II. Всъщност този храм, с розовите и черни гранитни рамки на вратите, пясъчниковите колони и светилището от алабастър, трябва да е бил най-красивият и най-богатият сред храмовете, построени от Рамзес II. Съдейки по качеството на сцените в ниския релеф, сравнимо с качеството на тези, открити в храма на Сети I, изглежда безспорно, че художниците трябва да са от това по-ранно поколение.