An Etruscan tomb located in the Necropolis of Monterozzi near Tarquinia, Italy / Етруска гробница, разположена в некропола на Монтероци близо до Тарквиния, Италия.

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Detail from the Tomb of the Bulls (Tomba dei tori)

An Etruscan tomb located in the Necropolis of Monterozzi near Tarquinia, Italy. 

The scene shown here is part of a larger depiction of Achilles' ambush of Troilus, the youngest son of King Priam of Troy, an episode from the Trojan War. 

This specific scene is significant as it represents the oldest mythological representation found in the tombs of Tarquinia. 

The natural elements, such as the prominent fig tree, are not merely decorative but likely hold symbolic meaning related to themes of death and immortality, regeneration, and life affirmation within Etruscan beliefs.

The tomb dates to around 540 BCE and is renowned for its frescoes, which are among the earliest examples of complex tomb paintings in the necropolis.

Детайл от Гробницата на биковете (Tomba dei tori)

Етруска гробница, разположена в некропола на Монтероци близо до Тарквиния, Италия. Показаната тук сцена е част от по-голямо изображение на засадата на Ахил срещу Троил, най-малкия син на троянския цар Приам, епизод от Троянската война. Тази конкретна сцена е значима, тъй като представлява най-старото митологично изображение, открито в гробниците на Тарквиния. Природните елементи, като например изпъкналата смокиня, не са просто декоративни, а вероятно носят символично значение, свързано с теми за смъртта и безсмъртието, регенерацията и утвърждаването на живота в етруските вярвания.

Гробницата датира от около 540 г. пр.н.е. и е известна със своите стенописи, които са сред най-ранните примери за сложни гробни картини в некропола.

Сцена от вътрешното светилище на малкия храм Дейр ел-Шелвит / Scene from the inner shrine of the small temple of Deir el-Shelwit

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

This is a wall scene from the inner shrine of the small temple of Deir el-Shelwit, out in the desert near to Amenhotep III's palace of Malqata on the West Bank at Luxor. Deir el-Shelwit is a Roman-period temple dedicated to Isis. 

This wall scene is an absolutely typical example of Roman-period hieroglyphs: extremely densely packed and extremely difficult to read unless you're an expert in this field, which I most certainly am not!

In the scene, a Roman emperor (probably Hadrian) presents two bronze mirrors to Isis and Nephthys, who are seated on elaborately decorated thrones. Both goddesses wear the vulture crown, topped by a headdress of cow's horns and a solar disk. The emperor is shown as a traditional Egyptian king and wears a false beard and the elaborate "atef" crown.

Това е стенна сцена от вътрешното светилище на малкия храм Дейр ел-Шелвит, в пустинята близо до двореца на Аменхотеп III в Малката на Западния бряг в Луксор. Дейр ел-Шелвит е храм от римския период, посветен на Изида.

Тази стенна сцена е абсолютно типичен пример за йероглифи от римския период: изключително плътно разположени и изключително трудни за четене, освен ако не сте експерт в тази област, какъвто аз със сигурност не съм!

В сцената римски император (вероятно Адриан) подарява две бронзови огледала на Изида и Нефтида, които са седнали на пищно украсени тронове. И двете богини носят короната на лешояд, увенчана с украшение за глава от кравешки рога и слънчев диск. Императорът е изобразен като традиционен египетски цар и носи изкуствена брада и сложната корона „атеф“.

This scene from the Horus shrine of the Temple of Seti I at Abydos / Сцена от светилището на Хор в храма на Сети I в Абидос

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

In this scene from the Horus shrine of the Temple of Seti I at Abydos, Seti burns incense to Horus, who is seated on a throne,  and pours a libation from a hes jar onto an offering table on which stand two vessels with his cartouches on them, and lotus and papyrus flowers. 

Horus says:

"My sole son, my heir upon Earth, Lord of the Two Lands, Lord of Strength, Menmaatre, I rejoice greatly at seeing your beauty. I am pleased with the deeds that you have performed for me. May you endure upon Earth as king of eternity; may you be stable, like the Double Horizon."

[Translation from "Temple Ritual at Abydos", Rosalie David, Egypt Exploration Society, 2016].

В тази сцена от светилището на Хор в храма на Сети I в Абидос, Сети пали тамян за Хор, който е седнал на трон, и излива възлияние от делва върху трапеза за дарове, на която стоят два съда с неговите картуши върху тях, както и цветя от лотос и папирус. Хор казва:

„Единственият ми сине, наследникът ми на Земята, Господарю на Двете земи, Господарю на Силата, Менмаатре, много се радвам, виждайки красотата ти. Доволен съм от делата, които си извършил за мен. Нека пребъдеш на Земята като цар на вечността; нека бъдеш стабилен, като Двойния хоризонт.“

[Превод от „Храмов ритуал в Абидос“, Розали Дейвид, Egypt Exploration Society, 2016]

Египетски религиозен календар - 30 юни 2026 г. / Egyptian Religious Calendar - 30 June 2026

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Египетски религиозен календар - 30 юни 2026 г.

Това е 16-ият ден от „месеца“ на Ипет-хемет“ (𓇋𓊪𓏏 𓍛𓏏, Jpt-ḥmt), единадесетият месец от египетския лунен календар.

„О, най-голям сине на Първия Първичен! О, Притежател на много лица, многообразие от форми! О, Господарю на времето, Който даряваш години! О, Притежател на вечен живот! О, Господарю на милиони, богат на безброй!“

(От „Ритуалът на въвеждането на Сокар“, превод от Р. О. Фокнър)

Божеството, което председателства днес, е

Сокар (Дендара VII, 101, XLVI)

It is the 16th day of “the Month of Ipet-hemet” (𓇋𓊪𓏏 𓍛𓏏, Jpt-ḥmt), the eleventh month of the Egyptian Lunar Calendar.

"O Eldest son of the First Primeval One!

O Possessor of many faces, manifold of forms!

O Lord of Time Who grants years!

O Possessor of everlasting life!

O Lord of millions, rich in myriads!"

(From “The Ritual of Bringing in Sokar”, translation by R.O. Faulkner)

The Deity Who presides over today is

Sokar (Dendara VII, 101, XLVI)

Рамзес III, със синята корона ("хепреш"), вдясно от изображението, до патроните, носещи рождените му имена, "Ramses Heka Iunu" / Ramses III, con la corona azul (“khepresh”), a la derecha de la imagen, junto a los cartuchos con sus nombres de nacimiento, “Ramsés Heka Iunu”

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Ramses III, con la corona azul (“khepresh”), a la derecha de la imagen, junto a los cartuchos con sus nombres de nacimiento, “Ramsés Heka Iunu” y el de coronación, “Usermaatra Meriamón”; está realizando una ofrenda de incienso, y una libación, a las divinidades que tiene frente a el.

Sentado en su trono, tocado con sus características plumas altas, es Amón quién aparece sosteniendo un “Ankh” con su mano derecha y un cetro “Uas” con la izquierda.

Tras él, la diosa Mut, “la señora del cielo”, adornada con la doble corona, porta en su mano izquierda el símbolo jubilar del “Heb Sed”, sobre un “Ankh” flanqueado por dos “Uas”.

Es de primero de trilogías. Estaba cantado que tras Amón y Mut, aparecería Khonsu, su divino hijo, acompañado de su epiteto “el del bello descanso en Uaset”, esculpido en la piedra delante de su tocado lunar, llevando entre sus manos todos los símbolos de la realeza, el “heka”; un combinado de “Ankh”, “Djed” y “Uas”; y un flagelo. Es un tipo generoso, no cabe duda, porque la acción describe que le “ha dado (a Ramsés III) toda vida, estabilidad y poder; y toda alegría”.

Finalizamos con la figura de la izquierda, que, digámoslo ya, no sorprende demasiado su presencia. Es Ramsés II, antecesor en el trono de Egipto del actual faraón, Ramsés III. La tentación inmediata, conociéndolo, es que hubiese sido el propio Ramsés II quien habría ordenado colocar su imagen tras la de la triada tebana, pero eso es materialmente imposible porque cuando se inició el reinado de Ramsés III, llevaba 30 años fallecido. Así que cabe pensar que fue la admiración que le profesaba la que condujo a Ramsés III a equiparar a Ramsés II con las divinidades a las que rinde tributos.

Рамзес III, със синята корона ("хепреш"), вдясно от изображението, до патроните, носещи рождените му имена, "Ramses Heka Iunu" и коронацията, "Usermaatra Meriamon"; прави принос за тамян и възпитие на божествата, стоящи пред него.

Седнал на трона си, докоснат с високите си пернати характеристики, е Амон, който се появява, държи "анх" с дясната си ръка и скиптър "Уас" с лявата.

Зад себе си богинята Мут, „Дамата на небесата“, украсена с двойната корона, носи в лявата си ръка юбилейния символ на „Хеб Сед“, на фланг „Анкх“, ограден от две „Уа“.

Това е първата от трилогиите. Пее се, че след Амон и Мут се появява Хонсу, неговият божествен син, придружен от неговия епитет „едната от красивите покой в Уасет“, издълбан в камъка пред лунното си докосване, държащ в ръцете си всички символи на кралската особа, „хека“; комбинация от "Анх", "Джед" и "Уас": и чума. Той е щедър човек, без съмнение, защото действието описва, че „дало му е (на Рамзес III) цял живот, стабилност и сила; и всяка радост. "

Завършихме с фигурата на левицата, която, да кажем, не се изненадва много от присъствието си. Това е Рамзес II, предшественик на трона на Египет на настоящия фараон Рамзес III. Незабавното изкушение, знаейки го, е, че самият Рамзес II би наредил да постави образа си след този на Тиванската триада, но това е материално невъзможно, защото когато започна управлението на Рамзес III, той е бил 30 години мъртъв. Така че е възможно да се смята, че именно възхищението, което той изповядва, е довело Рамзес III да приравни Рамзес II към божествата, на които отдава почи

НАШАТА БИБЛИОТЕКА: Псевдо-Демокрит "Сочинения и фрагменты"

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Псевдо-Демокрит. Сочинения и фрагменты / Пер. с греч. и коммент. Д. Галечьян, Н. Закрошвили. — СПб. : Издательство «Академия исследований культуры», 2026. — (250 с.) : ил. — (Серия Librarium Aureum. Opus Minus). ISBN 978-5-94396-327-8

В контекста на генезиса на средновековното научно и мистично мислене, изключителен интерес представлява корпусът от текстове, приписвани на Псевдо-Демокрит (Болос от Мендес). Тази емблематична фигура от елинистическата епоха маркира пресечната точка между емпиричното естествознание и окултната традиция. Трактати като „Физика и мистика“ (Physika kai mystika), дълго време приписвани на класическия философ от Абдера, полагат основите на античната алхимия, ранната фармакология и доктрината за вселенските „симпатии и антипатии“.

Проучването на тези извори разкрива специфичната синкретична панорама на елинистическия интелектуален живот, където рационалният подход към натурфилософията съществува в неразривно единство с магическите практики и херметичното познание. Съвременните академични издания на тези паметници, снабдени с детайлни текстологични коментари и критически апарат, са незаменим източник за медиевистите. Те позволяват да се проследи как тези антични модели на мислене впоследствие проникват в средновековната византийско-славянска книжнина, трансформирайки се в рецептурници, лековници и апокрифни компилации.

Този превод на идеите в научен контекст показва как елинистическият мистицизъм се свързва с по-късните средновековни явления, за които говорихме по-горе (особено при „закъснелите“ или периферните жанрове като естественонаучните компилации).

Хенри Балфур е първият куратор на музея „Пит Ривърс“ / Henry Balfour was the first curator of the Pitt Rivers Museum

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Хенри Балфур е първият куратор на музея „Пит Ривърс“. Той е роден в Кройдън през 1863 г. и започва работа в музея, когато е само на 22 години. Той посвещава остатъка от живота си на грижата за етнографските колекции в Оксфорд.

Като студент в началото на 1880-те години Балфур изучава естествени науки в Оксфорд. Когато колекциите на Пит Ривърс са преместени в Оксфорд и се строи Музеят „Пит Ривърс“, за да ги приюти, през 1885 г. един от преподавателите на Балфур, Хенри Нотидж Моузли, го моли да помогне за разопаковането и подреждането на „антропологичната колекция на Пит Ривърс“ в Университетския музей. Моузли му казал, че „Ще бъде доста тежка работа от всякакъв вид – правенето на малки рисунки, писането и написването на много спретнати етикети, писането на каталожни описания, подреждането на неща в кутии, поправянето, пакетирането и почистването, помагането на дърводелец да поправя неща на екрани, търсенето на предмети от всякакъв вид в илюстрирани книги, пътуванията на Кук и т.н.“ (11 октомври 1885 г.: Колекции от ръкописи на PRM, основен том). Първоначалното предложение за работа на Балфур е за една година, но той бързо започва преговори с университета за по-постоянна позиция. До 1889 г. той е известен като „подкуратор на музея Пит Ривърс“, а в края на 1890 г. е назначен за куратор, със същия статут като професорите, работещи в университетския музей. Той заема тази длъжност до смъртта си, на седемдесет и пет години, през 1939 г.

Балфур работи усилено, за да подготви първите експозиции в музея и постоянно добавя материали и пренарежда експонатите, когато нови придобивки пристигат от цял ​​свят. През годините той изгражда широк кръг от колеги, познати и приятели и успя да използва тези взаимоотношения, за да развие колекциите на музея.

Henry Balfour was the first curator of the Pitt

Rivers Museum. He was born in Croydon in 1863

and started working at the Museum when he was

only 22 years old. He devoted the rest of his life

to looking after the ethnography collections at

Oxford.

As an undergraduate in the early 1880s Balfour

studied Natural Sciences at Oxford. When Pitt

Rivers’ collections were moved to Oxford and the

Pitt Rivers Museum was being built to house them

in 1885, one of Balfour’s tutors, Henry Nottidge

Moseley, asked him to help unpack and arrange

the ‘Pitt Rivers Anthropology Collection’ at the

University Museum. Moseley told him that,

‘It would be pretty hard work of all sorts making little drawings, writing and typing

out very neat labels, writing catalogue descriptions, arranging things in cases,

mending and batching and cleaning, helping a carpenter fix things on screens,

looking up objects of all kinds in illustrated books, Cooks travels etc.’ (11 October

1885: PRM Manuscript Collections, foundation volume).

Balfour’s initial job offer was for one year, but he quickly started negotiating with

the University for a more permanent position. By 1889 he was known as the ‘

Sub-Curator of the Pitt Rivers Museum’, and in late 1890 he was appointed

Curator, with the same status as the professors working in the University

Museum. He held this position until his death, at the age of seventy-five, in 1939.

Balfour worked hard setting up the first displays at the Museum, and was

constantly adding material and rearranging the exhibits as new acquisitions

poured in from around the world. Over the years he built up a wide circle

of colleagues, acquaintances and friends, and was able to draw on these

relationships to develop the Museum’s collections.