СВОБОДА И ЕВРОПЕЙСКИ ЧОВЕШКИ ПРАВДИНИ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ

 НИКОЛА БЕНИН

Художник: Димитър Стоилов

НАШАТА БИБЛИОТЕКА: "A Past" by Ezra Pound или помирение между Паунд и Уолт Уитман

 Илияна Бенина, Никола Бенин

Това кратко стихотворение е помирение между Паунд и Уолт Уитман. В началото на кариерата си Паунд критикува стила на свободния стих на Уитман, намирайки го за груб и нерафиниран. В това стихотворение обаче той признава важността на Уитман и се помирява с него.

Когато Паунд казва: „Мразех те достатъчно дълго“, той признава по-ранното си отхвърляне. Метафората за „твърдоглавия баща“ подсказва, че Уитман е бил като упорит, но пионерски предшественик – някой, който е проправил нови хоризонти в американската поезия.

Стихът „Ти беше този, който счупи новото дърво, / Сега е време за дърворезба“ е централен. Уитман, според Паунд, е разчистил пътя и е разбил традиционните поетични форми. Сега Паунд и модернистите могат да усъвършенстват, оформят и „издълбаят“ този суров материал в по-изкусно изкуство.

Последните стихове – „Имаме един сок и един корен“ – подчертават споделения произход. Въпреки стилистичните различия, и двамата поети принадлежат към една и съща американска поетична традиция. „Търговията“ между тях символизира обмен, уважение и артистична приемственост.

Това не е просто лично изявление – то отразява прехода от поезията на 19-ти век към модернизма.

Дарение на Иван Лазаров построяване на сграда на Девическо професионално училище "Недка Иван Лазарова" в Русе

 ИЛИЯНА БЕНИНА, НИКОЛА БЕНИН

На събрание на Женското благотворително дружество "Добродетел" (приемник на създаденото през 1869 г. Женско благотворително дружество "Ступанка"), състояло се на 27 февруари 1933 г., се приема дарението на известния русенски гражданин, собственик на хотел "Сплендид" в Русе, Иван Лазаров. В памет на починалата си съпруга Недка Лазарова той дарява на дружеството 500 000 лв. за построяване на сграда на девическото професионално училище в града (днес - Професионална гимназия по облекло "Недка Иван Лазарова"), с условието да носи името на покойната му съпруга.

Лятната къща на Стефан Симеонов в Русе

 Илияна Бенина, Никола Бенин

Лятната къща на Стефан Симеонов. В парка на младежта ,преди е била Владикова бахча и напрактика се е намирала извън града. В руини беше повече от 35 години. Сега я купи Булмаркет 

Анатомия на носа и синусите

 Илияна Бенина, Никола Бенин

Венеция и Константинопол: избирането на дожа и провъзгласяването на императора

 Илияна Бенина, Никола Бенин

Въпреки че Венецианската република в известен смисъл се превръща в „гробокопач“ на Византийската империя през 1204 г., ранната история на самата Венеция е до голяма степен оформена от византийско влияние (в края на краищата Венеция официално е признавала сюзеренитета на Империята за дълго време). Интересни паралели могат да се видят между обреда на инвеститурата на дожа и византийските практики за избиране на император: това вероятно предполага известно влияние на византийската практика върху зараждащата се Венецианска република.

Annali urbani di Venezia dall'anno 810 al 12 maggio 1797 / Ed. Ф. Мутинели. Ven., 1841. Vol. 1. Стр. 36.

1) След смъртта на дожа (дуче) Доменико Контарини (Dominicus Contarinus), когато почти цяла Венеция – безбройно множество хора – се беше събрала на екипирани кораби и, според установения обичай (solito more), се беше срещнала на брега на Оливоло, за да избере дож (pro eligendo duce), и в църквата на манастира Сан Никола, разположен на същия бряг близо до пристанището на Оливоло, епископите с духовенството и монасите на този манастир отслужиха п литургия, литании и други молитви, молейки милостта на Всемогъщия Бог, нашия Спасител, да даде на отечеството, без опасност за никого, техния дож, угоден на Него и на народа на Венеция и достоен за тях.

2) И веднага мощен вик от народа се издигна до небесата и сякаш с един глас всички гласове извикаха отново и отново: „Желаем и хвалим Доменико Селво!“ (Dominicum Silvum volumus et laudamus). И веднага, без никакви възражения, той беше посрещнат с почести от много венециански благородници, радостно преметнат на раменете им, тържествено пренесен и, придружен от огромна тълпа (caterva), доставен на кораба. При качването си на борда, той веднага заповяда да си събуе обувките и бос смирено тръгна към църквата „Свети Марк“, от чийто почитан олтар трябваше да получи инвеститурата на дожа (ducatus investituram).

3) Когато този кораб (на който аз, Доменико Тино, клирик и автор на това повествование, присъствах) се откъсна от брега, аз, без бавене, за слава на Бога и новия суверен, започнах да пея „Te Deum laudamus“. Какви гласове последваха моите, какъв вик от народа, докато скандираха „Kyrie eleison“ и отправяха други хвалебствия към гореспоменатия славен владетел, колко голяма беше общата радост, какъв рев от водите, развълнувани от греблата на толкова много кораби, и колко великолепен беше звънът на камбаните – всичко това не може да бъде адекватно предадено с думи или писмо.

4) Украсен с такава прокламация (praeconiis), той бил доведен до брега на земята на преблажения Марк (territorii beatissimi Marci). След това благородниците го взеха на ръце и го отнесоха до портите на преблажения Марк, където той беше подобаващо посрещнат от своите капелани и много други духовници в голямо шествие. Изведнъж от това шествие се разнесе такова мощно песнопение от духовенството, изпълнено с гръмотевични гласове, че мнозина си помислиха, че стените на самата църква се тресат.

5) И когато влезе в църквата бос, той се поклони на пода и благодари на Всемогъщия Бог и на пресветия Марк, че го въздигнаха до такъв висок ранг (чест). В знак на посвещението си като дож, той прие бакулума (жезъла) от олтара на пресветия Марк. След като го получи, той се отправи към двореца на дожа, придружен от безбройна войска, прие клетви за вярност от народа и също така заповяда да се раздадат дарове между народа. 

 Constantine Porphyrogennetos. The Book of Ceremonies: With the Greek Ed. of the CSHB / Introd., transl. and comment. A. Moffatt, M. Tall. Canberra, 2012. Vol. 1. P. 410-412, 414-416.

Когато Маркиан, Бог да го прости, Сенатът (σύγκλητος) гласува в полза на благочестието на починалия Лъв. Всички се събраха на Марсово поле: от едната страна архонтите, схолите и стратиотите, а от другата - Анатолий, архиепископ на Константинопол. Марциалий беше магистър. Лабарумите и знамената (σίγνα) лежаха на земята.

Тогава всички започнаха да викат: „Чуй, Боже, молим Ти се, чуй, Боже! Да живее Лъв (Λέοντι ζωή)! Чуй, Боже! Нека Лъв бъде император! О, Боже, който обичаш човечеството, републиката (τὸ πράγμα τὸ δημόσιον) изисква Лъв за император! Армията изисква Лъв за император! Законите осиновяват Лъв! Такива са молитвите на двореца! Такива са молитвите на армейския лагер! Такива са молитвите на Сената! Такива са молитвите на народа! Светът (κόσμος) очаква Лъв! Армията приема Лъв! Нека дойде Лъв, общото благо (τὸ κοινὸν) „Лъв, Август, нека Лъв бъде император! Чуй, Боже, молим Те!“

И веднага беше доведен Лъв, графът и трибунът на матиарианците. Когато се възкачи на трибуната, Бузалг, кампидукторът, сложи златна верига (τὴν μανιάκιν) на главата му; Олимпий, също кампидуктор, сложи друга златна верига в ръката му. Веднага се вдигнаха лабаруми и се разнесе общ вик: „Лъве, Августе, победете (σὺ νικᾷς), бъдете благочестиви, бъдете славни! Бог ви е дал, нека Бог ви пази! Почитайте Христос и победете! Нека Лъв царува много години!“ „Нека Бог запази християнското царство!“

Кандидатите веднага образуваха формация „костенурка“ и покриха [Лъв], който стоеше на платформата. Той облече императорските одежди и корона (διάδημα) и така се яви пред народа. Всички архонти се поклониха пред него по ред, а той държеше щита и копието си. И отново всички извикаха, както следва: „Бъди могъщ, бъди победоносен, бъди славен! Бъди щастлив, бъди щастлив (εὐτυχῶς)! Да царуваш много години, Лъв Август! Нека Бог запази това царуване! Нека Бог запази християнското царство!“ и така нататък.

И [императорът] отговори чрез либелариума, както следва: „Император Цезар Лъв, победоносен, вечен Август.“ Всемогъщият Бог и вашият съд, о, най-могъщи братя по оръжие, с радост ме избрахте за император на Римската република (αὐτοκράτορα τῶν Ῥωμαίων δημοσίων πραγμάτων).

Когато пристига на Форума на Константин, той слиза от колесницата си и приема Епарха на града и Сената. Първият от сенаторите, заедно с Епарха на града, му поднася златна корона (μοδίολον). След като ги приема всички с целувка (ἀπὸ στόματος), той се качва на колесницата и сяда сам. Придружен от сенаторите и архонтите, той отива към църквата, преминавайки през Августион срещу Орологиона [*] и влиза през голямата порта във вътрешната зала [т.е. нартекса на старата базилика „Света София“. В В нартекса се изгражда мутаториум [μουτατώριον; място за преобличане] и той сваля короната си, а препозитът я взема отново и я поднася отново на императора, а императорът я поставя на светия олтар и носи дарове, както желае, и златото се разпределя - защото в такива случаи императорите, както е видно, използват различни дарове. Той излиза и застава малко пред олтарната решетка (καγκέλλιον), след което отива в ложата си (παρατίκλιν) и слуша Евангелието. Ако желае, той също участва в Събранието [συνάγεται, т.е. приема причастие; причастието се е наричало „Тайството на Събранието“, σύναξις] и си тръгва, след като епископът е поставил короната върху него. Както е обичайно при шествията, той прави дар (ῥογεύει) на духовенството и отива в двореца, и всички сенатори го посрещат вътре в Регията. <...> Сега трябва да се знае, че архонтите на двореца полагат клетва да не заговорничат срещу него или срещу държавата, а текстът на тази клетва се пази от императора.

Стивън Хокинг. Основният враг на знанието не е невежеството, а илюзията за знание

 

Основният враг на знанието не е невежеството, а илюзията за знание. Най-опасното нещо е увереността в „очевидното“ без проверка или поставяне под въпрос.