Une tunique votive dédiée à Hathor / Вотивна туника, посветена на Хатор

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Вотивна туника, посветена на Хатор

Тази ленена туника, с права кройка и отворено, кръгло деколте, датира от XIX династия (около 1275 г. пр.н.е.). Въпреки че единият ръкав липсва, тя е запазена забележително добре, като се има предвид, че е на повече от 3000 години!

Това, което я прави наистина уникална, е сцената, изрисувана отпред; тя се откроява – макар и фино – на бял фон, който с времето частично се е изтрил.

Сцената изобразява богинята Хатор в нейния биволски (кравешки) облик, излизаща от западната планина на Тива. Склоновете на планината – видими зад нея – са представени чрез червени точки; същото важи и за земята под копитата ѝ.

С помощта на тънка червена линия художникът е очертал силуета на кравата и е подчертал ключовите детайли, които вдъхват живот на нейната светлоохра козина.

Обърната към изгряващото слънце, тя носи на главата си украшение, състоящо се от две големи пера със слънчев диск в основата, рамкирани от високите ѝ, боядисани в синьо рога.

Изящно изобразените уши, тъмното око – удължено с линия от черен грим (кол) – муцуната (която сякаш трепти от жизненост), дългата опашка и белите копита – всичко това ѝ придава изключително реалистично излъчване.

Около врата ѝ виси систрум – един от основните атрибути на богинята. Вярвало се е, че този инструмент, наподобяващ дрънкалка, притежава магически свойства: той можел да омилостивява боговете, да прогонва злите духове и да призовава закрила. Той присъства в това изображение на Хатор, тъй като се е смятало, че наподобява звука, който тя издавала, докато вървяла през папирусовите гъсталаци в своя животински облик. Хатор – богинята на любовта, радостта, красотата и музиката – тук се отъждествява с върха на Запада. Некрополите са разположени по склоновете на красивата Тиванска планина; следователно, в символичен смисъл, именно там богинята посреща мъртвите. „В тиванската религия Хатор – която обитава западната планина – се превръща в погребално божество; тя приема покойника, превърнал се в нейно дете, в мистичната прегръдка на планината-гробница. Тя съдейства за неговото прераждане, точно както някога – в образа си на Изида-Хатор – е бдяла над Хор сред папирусовите блата на Хемис...“ (Фернан Шварц, „Свещената пещера“).

Върху туниката има и йероглифни надписи, изписани с черна боя. „Първият ред на надписа, разположен в долната част, съдържа титлата „Господарка на дома“ и името (което за съжаление е донякъде неясно, макар да завършва на „-иментет“) на жената, посветила тази туника; вторият ред повтаря името и епитетите на Хатор“, отбелязва Найджъл Стръдуик („Шедьоври на Древен Египет“).

За да се „разтълкува“ по-добре тази дреха, си струва да се обърне внимание на нейните размери: 34,30 см височина и 25,50 см ширина. Тези параметри биха могли да подсказват, че тя е била предназначена за дете – макар че тълкуването може да бъде и чисто „религиозно“ по своя характер. Найджъл Стръдуик предполага, че „по-вероятно е тя да е била създадена специално като оброчен дар за богинята. В храмовете из цял Египет са оставяни най-различни оброчни предмети – дарове, изразяващи преданост към божествата, с надеждата, че те от своя страна ще благоволят към дарителя. Възможно е този текстилен предмет, както и други подобни, да е бил дарен на култа от жени – вероятно придружен от конкретни молитви за сдобиване с деца или за успешно раждане. В нито един от надписите обаче няма препратка към това. Друга хипотеза е, че туниките може да са били използвани за обличане на изображения на божества; титлите на лицата, споменати в надписите, показват, че само хора, свързани с култа към Хатор, са поднасяли подобни одежди. Вероятно те са били грижливо съхранявани в храмовете, за да се опазят тяхната украса и тяхната ефективност като оброчни предмети.“ Освен това, в „Облекло (некралско) в Древен Египет“ Александра Халман отбелязва: „Като цяло, туниките, открити при археологически разкопки, са без ръкави, тъй като ръкавите са намирани като отделни елементи от облеклото... Известните изключения – туники с вече прикрепени ръкави – представляват определени вотивни туники, посветени на богинята Хатор.“

Като място на произход за тази туника се посочва Дейр ел-Бахари, Тива. Всъщност, макар Та Сет Неферу (Долината на цариците, със своята свещена пещера) и „Сет Маат хер именти Уасет“ (селището на занаятчиите, със своя храм) да са били места за поклонение, посветени на Хатор, те съвсем не са били единствените. В труда си *Le Bel Occident de Thèbes, Imentet Neferet* Кристиан Льоблан отбелязва: „Именно по време на управлението на Ментухотеп II на Западния бряг за първи път се чества „Красивият празник на Долината“ – празник, чийто маршрут с течение на времето се променя. Знаем, че по този повод бог Амон от Карнак се отправя в тържествено шествие към западната част на града, където остава няколко дни – както за да почете мъртвите, така и за да се срещне с Хатор.“

Той също така споменава съществуването на „Храм на кравата“, което може да е било „по-късно наименование на храма на царица Хатшепсут в Деир ел-Бахари – където се намира светилище на Хатор – или може би самото светилище на Хатор“.

Следва също да се отбележи, че по време на разкопки, проведени в храма на Тутмос III от името на Фонда за проучване на Египет (Egypt Exploration Fund), Едуар Навил открива – на 7 февруари 1906 г. – великолепния параклис на свещената крава на Хатор. Вкопан на четири метра дълбочина в скалата и изграден от оцветен пясъчник, той изобразява Хатор, която закриля фараона Аменхотеп II, стоящ под главата ѝ; същевременно от вимето си тя „кърми малко момче – очевидно Аменхотеп II, синът на Тутмос III“, както обяснява Гастон Масперо. По нареждане на Масперо параклисът е внимателно разглобен от Емил Барез и транспортиран до Египетския музей в Кайро (JE 38574 – JE 3857), където впоследствие е сглобен отново в първоначалния си вид от Александър Барсанти.

Разкопките разкриват също „редица тъкани и други оброчни текстилни изделия (заедно с много други оброчни предмети), свързани с по-късния култ към Хатор, който се е практикувал там поне от епохата на Новото царство нататък“ – според Британския музей, който придобива няколко предмета от тези разкопки.

Това обаче не важи за въпросната туника, която музеят придобива от преподобния Чонси Мърч, член на Американската презвитерианска мисия в Луксор. Тъй като придобиването е осъществено през 1906 г. (EA43071), музеят не изключва възможността „тази туника да е била открита по време на незаконни разкопки, проведени на същото място“...

Илюстрация: Оброчна туника с изрисувано изображение на богинята Хатор – лен – XIX династия (ок. 1275 г. пр.Хр.) – от Деир ел-Бахари – Британски музей – EA43071 – придобита през 1906 г. от преподобния Чонси Мърч – снимка © Попечителите на Британския музей.

Une tunique votive dédiée à Hathor

Cette tunique de lin, de coupe droite et à encolure ronde ouverte, est datée de la XIXe dynastie (vers 1275 av. J.-C.). Outre le fait qu'il lui manque une manche, elle paraît relativement bien conservée eu égard à ses plus de 3000 ans !

Elle doit son originalité à la scène peinte sur le devant qui se détache, avec discrétion, sur un fond blanc aujourd'hui partiellement disparu … 

Elle représente la déesse Hathor, sous sa forme de vache, émergeant de la montagne occidentale de Thèbes dont les flancs, derrière elle,  sont symbolisés par des pointillés rouges, tout comme le sol qu'elle foule de ses pattes.

L'artiste a, d'un fin trait de peinture rouge, tracé le contour de la silhouette bovine et en a, de même, rehaussé les principales caractéristiques qui animent son pelage ocre clair…

Avançant en direction du soleil levant, elle est coiffée de deux grandes plumes, avec à leur base le disque solaire. L'ensemble est cerné par ses hautes cornes peintes en bleu.

Ses oreilles si joliment rendues, son œil noir étiré d'une ligne de fard, son mufle que l'on imagine vibrant, sa longue queue, ses sabots blancs, tout concourt à lui donner vie…

A son cou est accroché un sistre, l'un des principaux attributs de la déesse… Cet instrument au son de crécelle est paré de vertus magiques : il est capable d'apaiser les dieux, d'éloigner les mauvais esprits et d'attirer la protection. Il est en lien avec cette représentation d'Hathor car il était censé reproduire le bruit qu'elle engendre lorsque, sous sa forme de vache, elle marche dans les fourrés de papyrus. 

Hathor, déesse de l'amour, de la joie, de la beauté, de la musique est ici assimilée à la cime d’occident. C'est dans les flancs de la belle montagne de Thèbes que se trouvent les nécropoles, et qu'ainsi, symboliquement, elle y reçoit, les morts... "Dans la religion thébaine, Hathor, qui est dans la montagne occidentale, devient déesse funéraire ; elle reçoit alors le défunt, devenu son enfant, dans le giron mystique de la tombe-montagne. Elle l’aide à renaître comme, en tant que Isis-Hathor, elle a veillé sur Horus dans le marais de papyrus de Khemmis…" (Fernand Schwarz, "La grotte sacrée").

Sur la tunique figurent également, peintes en noir, des inscriptions hiéroglyphiques. "La première ligne de l'inscription qui se trouve dans la partie basse donne le titre 'maîtresse de maison' et le nom (malheureusement peu clair mais se terminant par '-imentet') de la femme qui a dédié cette tunique ; la deuxième ligne répète le nom et les épithètes d'Hathor" indique Nigel Strudwick ("Masterpieces of Ancient Egypt"). 

Pour mieux "interpréter" ce vêtement, il est important d'en mentionner les dimensions : sa hauteur de 34,30 cm et sa largeur de 25,50 cm. Ces mesures pourraient signifier qu'il était destiné à un enfant… mais l'interprétation peut également être résolument "religieuse". Ainsi Nigel Strudwick estime que : "il est plus probable qu'il ait été spécialement réalisé comme une offrande votive à la déesse. De nombreux types d'objets votifs ont été déposés dans les temples de toute l'Égypte en tant que cadeaux exprimant la dévotion aux divinités, qui, espérait-on, favoriseraient à leur tour le donateur. Ce textile ainsi que d'autres textiles similaires peuvent avoir été donnés par des femmes au culte, accompagnant peut-être des prières spécifiques pour les enfants ou un accouchement réussi. Cependant, aucune des inscriptions n'y fait référence. Une autre suggestion est que les tuniques peuvent avoir été utilisées pour vêtir des images divines ; il y a des preuves d'après les titres des personnes qui y sont nommées que seules celles liées au culte d'Hathor présentaient de tels vêtements. Ils devaient vraisemblablement être stockés avec soin dans les temples pour maintenir et protéger la décoration et l'efficacité de l'objet".

D'autre part, dans "Clothing (non-royal), Pharaonic Egypt", Aleksandra Hallmann indique que : "Généralement, les tuniques rencontrées dans les archives archéologiques sont sans manches, puisque des manches ont été retrouvées comme étant des vêtements séparés… Les exceptions connues de tuniques avec des manches déjà attachées sont certaines tuniques votives pour Hathor". 

La provenance indiquée pour cette tunique est Deir el-Bahari - Thèbes. En effet, si Ta Set Neferou (la Vallée des Reines avec sa grotte sacrée), et "Set Maât her imenty Ouaset" (le village des artisans avec son temple) étaient des lieux de culte à Hathor, ils n'étaient pas les seuls… Ainsi, dans "Le Bel Occident de Thèbes, Imentet Neferet", Christian Leblanc rappelle que : "C’est sous le règne de Montouhotep II que, pour la première fois, fut célébrée sur la rive gauche, la Belle Fête de la Vallée, dont l’itinéraire fut modifié au fil du temps. On sait qu’à cette occasion, le dieu Amon de Karnak se rendait, en procession, à l’occident de la ville, pour un certain nombre de jours, afin d’y honorer les morts et d’y rencontrer Hathor". 

Il mentionne également l'existence d'un "Temple de la Vache"  qui était : "Peut-être une appellation tardive du temple de la reine Hatshepsout à Deir al-Bahari, où se trouve un sanctuaire hathorique, ou le sanctuaire d’Hathor lui-même"…

Il faut également rappeler que, lors de fouilles menées dans le temple de Thoutmosis III pour l'Egypt Exploration Found, Edouard Naville a découvert, le 7 février 1906, la magnifique chapelle de la vache sacrée d'Hathor. Creusée dans le rocher sur une profondeur de quatre mètres, réalisée en grès peint, elle représente Hathor protégeant le pharaon Amenhotep II debout sous sa tête, alors que, de son pis, elle "allaite un jeune garçon, qui est évidemment Aménophis II, le fils de Thotmès III" précise Gaston Maspero. Sur ordre de ce dernier, elle fut patiemment démontée par Emile Baraize afin d'être transportée au Musée égyptien du Caire (JE 38574 - JE 3857) où elle sera remontée, à l'identique, par Alexandre Barsanti.

Les fouilles livreront également "un certain nombre de tissus et autres textiles votifs (ainsi que de nombreux autres objets votifs) liés au culte ultérieur d'Hathor, pratiqué là-bas au moins à partir du Nouvel Empire" précise le British Museum qui s'est porté acquéreur de plusieurs objets issus de ces fouilles.

Ce n'est cependant pas le cas pour cette tunique qu'il a acquise auprès du Révérend Chauncey Murch membre de la Mission Presbytérienne Américaine de Louqsor. L'achat ayant eu lieu en 1906 (EA43071), le Musée n'exclut pas la possibilité que "cette tunique ait pu être découverte lors d'une fouille clandestine contemporaine réalisée sur le même site"…

marie grillot

Illustration : Tunique votive avec représentation peinte de la déesse Hathor - lin - XIXe dynastie (vers 1275 av. J.-C.) - provenant de Deir el-Bahari - British Museum - EA43071 - par acquisition, en 1906 auprès du Révérend Chauncey Murch - photo © The Trustees of the British Museum

sources 

Miniature linen tunic; painted representation of the Hathor-cow and Hieroglyphic text

https://www.britishmuseum.org/collection/object/Y_EA43071

Nigel Strudwick, Masterpieces of Ancient Egypt, London 2006, pp. 208-9

G. Pinch, Votive offerings to Hathor (Oxford 1993)

https://www.academia.edu/3645492/_Votive_Practices_with_Geraldine_Pinch_

Fernand Schwarz, La grotte sacrée, Pharaon n°4, magazine

http://fernand.schwarz.free.fr/IMG/pdf/Ph4_grotte_sacree_FS.pdf

Christian Leblanc, Angelo Sesana, Le Bel Occident de Thèbes, Imentet Neferet, L'Harmattan, 2022

Gaston Maspero, Essais sur l'art égyptien, (1912?)

https://archive.org/details/essaissurlartg00maspuoft

Foucart Georges. Note de M. Naville sur ses découvertes à Deir el Bahari (Égypte). In: Comptes rendus des séances de l'Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, 50e année, N. 2, 1906. p. 110;

https://www.persee.fr/doc/crai_0065-0536_1906_num_50_2_71782

Statue de la déesse Hathor sous l'apparence d'une vache et chapelle

http://www.globalegyptianmuseum.org/record.aspx?id=15118

http://www.globalegyptianmuseum.org/record.aspx?id=15654

.texteImage#

Инерхау, който стои с вдигнати ръце в знак на поклонение / Inerkhau, standing, his arms raised in a sign of worship

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

The following scene represents Inerkhau, standing, his arms raised in a sign of worship. An immense snake, named Sata Emoticono smile(= literally "Son of the land"), faces him (view 13bis). 

These reptiles play an ambiguous role in Egyptian mythology. Sometimes, they embody hostile, dangerous and unverifiable strengths, sly adversaries of the created world; sometimes they are the embryonic shapes of divine beings, or even the greatest gods imaginable before the spreading of the creation of the universe. Sata belongs to this last category, and §87 of the Book of the Dead (to which this image could serve as a vignette but which doesn't correspond to the text reproduced here) has clearly assimilated the nocturnal sun, which it then regenerates in the beyond before being born again at dawn. This is why Inerkhau addresses a hymn to it and venerates such a great god.

The two tombs of Inerkhau , (TT359 and TT299

Следващата сцена изобразява Инерхау, който стои с вдигнати ръце в знак на поклонение. Пред него се намира огромна змия на име Сата (буквално „Син на земята“).

В египетската митология тези влечуги играят двусмислена роля. Понякога те олицетворяват враждебни, опасни и неуловими сили – коварни противници на сътворения свят; друг път представляват ембрионални форми на божествени същества или дори на най-великите богове, съществували още преди разгръщането на сътворението на вселената. Сата спада към втората категория, като в §87 от „Книга на мъртвите“ (където това изображение би могло да служи като илюстрация, макар и да не съответства пряко на текста) съществото е свързано с нощното слънце, което то възражда в отвъдното, преди то отново да се роди призори. Ето защо Инерхау отправя химн към него и почита това велико божество.

Двете гробници на Инерхау (TT359 и TT299)

Сцената онагледява дълбоките и сложни пластове на древноегипетската космология и погребални вярвания:

• Змията Сата („Син на земята“): За разлика от хаотичните и злокозни змии като Апеп (Апофис), които олицетворяват разрушението и мрака, Сата заема соларна и твореческа роля. В египетската митология змиите често се свързват с първичните води на хаоса (Нун) и с подземното обновление, тъй като те „сменят кожата си“, превръщайки се в метафора за възкресение и вечно младост.

• Връзката със слънчевия цикъл: Както отбелязвате, в контекста на отвъдните текстове (като §87 от „Книгата на мъртвите“), това божествено същество подпомага нощното пътуване и възраждане на слънчевия бог в подземното царство (Дуат), преди той отново да изгрее на сутринта.

• Поведението на Инерхау: Покойникът е представен в класическа поза на благоговение (adoration) с вдигнати ръце, засвидетелствайки своето подчинение, почит и зависимост от божествената сила на сътворението и прераждането.

• Йероглифните надписи,

Карнак. Три вида заличаване на повърхността на каменните релефи / Karnak. Three types of erasure or secondary working of the surface of the stone reliefs

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Карнак. Три вида заличаване или последваща обработка на повърхността на каменните релефи. 1) Върху 8-мия пилон. Впечатли ме фактът, че хората, които са остъргвали материал от повърхността – с цел да придобият част от магическите ѝ свойства – са се ограничили доста прецизно само до трона на Амон-Ра. 2) Известните изображения и имена на Хатшепсут, които са били изчукани толкова старателно – тъй като нейните наследници са искали да заличат всяка следа от управлението ѝ, – че въпреки това все още личат, а йероглифите дори могат да бъдат разчетени. Вероятно не е било толкова важно как изглежда релефът, а по-скоро това, че е бил премахнат самият *материал* от изваяната повърхност. 3) Фигурата на Амон-Ра в този храм на Аменхотеп II, заличена по времето на Ехнатон, когато култът към неговия бог не е оставял място за други божества, и най-вече за Амон. По-късно изображението е възстановено.

Karnak. Three types of erasure or secondary working of the surface of the stone reliefs. 1) thickness of the 8th pylon. I was struck that the people scraping off the substance of the surface - so as to acquire some of its magical properties - have mostly confined themselves quite carefully to Amun-Ra’s throne. 2) the famous images and names of Hatshepsut so carefully chiselled away - because her successors wanted all trace of her reign to be erased - that they are still visible, to the extent that the hieroglyphs can still be read. It was not so much what it *looked like* that was important perhaps, but that the *substance* of the sculpted surface itself was removed. 3) the figure of Amun-Ra in this temple of Amenhotep II, erased when Akhenaten’s worship left no room for other gods, especially Amun. It was later restored. 

1. Изтъргване с цел присвояване на магическа сила (Амулети и магия на контакт)

• Явлението: Върху блоковете (например в района на 8-мия пилон) се забелязват прецизни, локализирани следи от остъргване или изчукване, които засягат строго определени детайли — най-често трона или атрибутите на божествата.

• Интерпретация: Това е класически пример за народна или жреческа магия. Древните египтяни вярвали, че сакралният материал притежава собствена реална сила (хека). Остъргването на прах от божествения трон или изображение с цел той да бъде погълнат или използван в ритуали е начин за „открадване“ или усвояване на част от сакралната енергия и закрила на божеството.

2. Изчуkване на имена и образи с политическа цел (Дамнатацио меморие / Damnatio memoriae)

• Явлението: Изображенията и картушите на фараони (като Хатшепсут) са дълбоко изчукани, за да бъдат заличени от историческата и божествената памет, но поради дълбочината на релефа техните контури остават разпознаваеми.

• Интерпретация: Тук мотивацията е чисто политическа и идеологическа — легитимността на управлението. Наследниците (или политическите опоненти) са се стремили да унищожат името и фигурата, защото в египетската вяра унищожението на името означавало и лишаване от вечен живот в отвъдното. Въпреки че визуалната форма остава доловима днес, за древното мислене самото физическо разрушаване на повърхността прекъсвало магическата връзка на управляващия с боговете.

3. Иконоборство по време на Амарнския период и последваща реставрация

• Явлението: Фигурата на Амон-Ра (или други божества) е агресивно унищожена чрез назъбено изчукване по време на религиозните реформи на Ехнатон, когато култът към Атон доминира и забранява почитането на останалите богове. По-късно (след края на Амарнския период) релефът е грижливо възстановен.

• Интерпретация: Това илюстрира теологичните трусове в рамките на една и съща династия. Премахването на образа на Амон е трябвало да изтрие „незаконния“ според Ехнатон бог. Последващото връщане на старите порядки е наложило реставрация на свещените изображения, за да се възстанови космическият ред (маат) и връзката с традиционния пантеон.

• Brand, Peter J. (2000). The Monuments of Seti I: Epigraphic, Historical and Art Historical Analysis. Leiden: Brill. (Включва задълбочен анализ на практиките по узурпиране, изчукарване и реставриране на паметници и релефи в Карнак и други египетски храмове).

• Laboury, Dimitri (2016). „The History of Erasures: The Destruction and Re-use of Monuments in Pharaonic Egypt“. В: A Companion to Ancient Egyptian Art, редактирано от Melinda K. Hartwig, с. 390–408. Wiley-Blackwell. (Ключов източник за различните видове модификации върху каменните повърхности, включително казусите с Хатшепсут и Амон).

• Wilkinson, Richard H. (2000). The Complete Temples of Ancient Egypt. London: Thames & Hudson. (Съдържа изчерпателна информация за архитектурата, пилоните и строителните етапи на храма на Амон в Карнак).

• Redford, Donald B. (1984). Akhenaten: The Heretic King. Princeton University Press. (Описва подробно политиката на иконоборство срещу култа към Амон по време на Амарнския период и последващите реставрационни процеси).

• Ployer, Edda (2013). Gottesfeindlichkeit und Bildersturm im alten Ägypten. Harrassowitz Verlag. (Специализирано изследване върху мотивите и типовете унищожаване на религиозни образи в древността).

Танц, който е ритуален или пък празничен по своя характер / Dance which is purely ritual or also festive in nature

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

His represents a dance which is purely ritual or also festive in nature, but which is not clear. It is linked to the goddess Hathor (of whom Senet was a priestess). The artist tried to display movement, but the result is disappointing. The three women at the centre are obviously older than the others. They each wear a long dress and a large necklace. Extending their arms, they clap their hands to create a rhythm, whilst chanting "The doors of heaven open and the god comes forth". According to Davies, the older females form a double row (three on each side), so as to form an avenue for the young girls. These younger girls wear a simple loincloth around their hips, performing somewhat acrobatic movements. Those on the left wear a long ponytail ending in a bright disc, which their rhythmic movements puts in motion. These two girls chant: "The golden goddess has come" (referring to one of the names of Hathor). The two other young women facing them, point with their index finger. On the right, only the upper parts of the heads and arms of three more dancers has escaped the large area of damage, described above .

Това изображение представя танц, който е чисто ритуален или пък празничен по своя характер – макар и това да не е напълно ясно. Той е свързан с богинята Хатор (на която Сенет е била жрица). Художникът се е опитал да предаде движение, но резултатът е разочароващ. Трите жени в центъра очевидно са по-възрастни от останалите. Всяка от тях е облечена в дълга рокля и носи масивно колие. Те протягат ръце и пляскат, за да зададат ритъм, като същевременно пеят: „Портите на небето се отварят и богът излиза“. Според Дейвис, по-възрастните жени образуват двойна редица (по три от всяка страна), създавайки своеобразен коридор за младите момичета. Последните носят само проста препаска около кръста и изпълняват движения, напомнящи акробатика. Момичетата отляво са с дълги опашки, завършващи с ярък диск, който се задвижва от ритмичните им движения. Тези две момичета пеят: „Златната богиня дойде“ (визирайки едно от имената на Хатор). Другите две млади жени, обърнати към тях, сочат с показалец. Отдясно, от описаната по-горе голяма повредена зона, са оцелели единствено горните части на главите и ръцете на още три танцьорки.

В полето на древно-египетската иконография и погребална епиграфия изобразителният материал от Новото царство (XVIII династия) предлага уникални източници за реконструкция на сакралния перформанс. Ярък пример в това отношение представлява стенописният комплекс от гробницата на градския управител на Тива – Сенефер (TT96), чиито репродукции разкриват сложни хореографски композиции, свързани с култа към богинята Хатор.

Просопография и хореографска структура на ритуала

Представената композиция илюстрира специфичен жанр на ритуален или празничен танц, чиято семантика е дълбоко вкоренена в хаторическия цикъл на плодородието, прераждането и отвъдния живот. Иконографският анализ на ансамбъла разкрива строга йерархична и възрастова диференциация на участниците:

• Поколенческа диференциация и пространствено разделение: Композицията противопоставя две групи изпълнителки, чиято соматична характеристика е съобразена със строги канонични условности. По-възрастните жени, облечени в традиционни дълги рокли и украсени с масивни уоски (колани/нагръдници), застават в двойна редица, за да оформят своеобразен коридор. Техните пластични движения са подчинени на задаването на ритъм чрез пляскане с ръце и вокализация.

• Акробатично изпълнение и кинетика: Младите момичета, изписани с минималистично облекло (препаски около кръста), демонстрират динамични, почти акробатични движения. Използването на специализирани елементи като дълги коси, завършващи с ярки дискове, цели да визуализира кинетичния импулс и ритмичното трептене на телата в пространството.

Литургичен текст и софтични формули

Епиграфският контекст на сцената се допълва от вербални формули, регистрирани в съпътстващите надписи. Репликите на възрастните жени – „Портите на небето се отварят и богът излиза“ – кореспондират с литургичните текстове за отварянето на пътя на покойника към сакралните измерения. От своя страна,вокалите на младите девици, възхваляващи появата на „Златната богиня“, носят директна отпратка към епитетите на Хатор, чиято космическа същност легитимира както земния празник, така и възкресителния процес в гробницата.

Заключение

Анализът на този стенописен фрагмент от TT96 доказва, че танцът в тиванските частни гробници от XVIII династия не е просто декоративен елемент, а ефективен магико-религиозен механизъм. Чрез съчетанието на кинетична експресия, вокални инвокации и хаторическа символика, тези сцени функционират като активен теургичен инструмент, осигуряващ трансформацията и вечното обновяване на до-то на покойника в отвъдния свят.

 

Porter, Bertha & Moss, Rosalind L. B. (1960). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings. Vol. I: The Theban Necropolis, Part 1: Private Tombs. Oxford: Griffith Institute, Ashmolean Museum. (Основополагащ топографски каталог на гробницата TT96, с. 197–203).

Virey, Philippe (1898). „La Tombe des Vignes a Thèbes“. Recueil de travaux relatifs à la philologie et à l'archéologie égyptiennes et assyriennes, vol. 20, pp. 211–223.

Kampp, Friederike (1996). Die thebanische Nekropole: Zum Wandel des Grabgedankens von der XVIII. bis zur XX. Dynastie. Mainz am Rhein: P. von Zabern.

Eggebrecht, Arne (Ed.) (1991). Pelizaeus-Museum Hildesheim: Die ägyptische Sammlung. Mainz am Rhein: P. von Zabern (съдържащ анализи на стенописите и култовия контекст в TT96).

Landgráfová, Renata & Navrátilová, Hana (2009). Sex and the Golden Goddess: Ancient Egyptian Love Songs in Context. Vol. 1. Prague: Set Out. (Свързано с епиграфските текстове, литургичните песни и култа към Хатор в тиванските гробници от Новото царство).

СТАРАТА ГАРА В РУСЕ

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Сенефер и съпругата му по време на мистичното поклонение до Абидос / Tomba de Sennefer. Vall dels Nobles TT96

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Гробницата на Сенефер. Долината на благородниците TT96.

Сенефер и съпругата му по време на мистичното поклонение до Абидос, града на Озирис, бог на мъртвите.

Tomba de Sennefer. Vall dels Nobles TT96.

Sennefer i la seva dona durant el pelegrinatge místic a Abydos, la ciutat d'Osiris, déu dels morts.

Поклонението до Абидос: Според древноегипетските вярвания всеки благородник е трябвало да извърши (приживе или поне символично след смъртта си) поклонение до светилището на Озирис в Абидос, за да осигури безсмъртието си и интеграцията си в отвъдния свят. Тъй като реалното пътуване дотам не винаги е било възможно, изобразяването му по стените на гробницата чрез речно пътуване с лодка изпълнявало същата магическа функция.

Сенефер и съпругата му: На самата лодка под балдахин са седнали Сенефер и неговата съпруга Мерит. Лодката се движи по водите на Нил (символично представящи пътя към Абидос), а пред тях жрец или служител извършва ритуални действия и поднася дарове.

Таванен дизайн: Гробницата на Сенефер е уникална и с това, че таваните ѝ не са покрити с традиционни текстове, а са изпъстрени с изящни гроздове и лозови листа (заради което носи името си), които също се виждат в най-горната част на кадъра като част от декоративния фриз.

Детайли на сцената и иконографията

1. Речното пътуване към Абидос (Henu баржата):

   • Сцената пресъздава сакралното плаване до свещения град на Озирис в Абидос. Тъй като физическото поклонничество е било трудно, изобразяването му върху стените на погребената камера имало пълна магическа валидност — то гарантирало на покойника и неговата съпруга Мерит безпрепятствено сливане с божествата на отвъдния свят.

   • Лодката е изкусно украсена с лотосови цветове на носа и кърмата, а под цветния балдахин седят самият Сенефер и съпругата му Мерит.

2. Йероглифни надписи и формули:

   • Колоните с йероглифи над фигурите съдържат типичните за XVIII династия формули за предлагане на дарове (hotep-di-nisw), призоваващи Озирис, Анубис и Хатор да осигурят „хиляди хлябове, бира, волове и птици, чист и сладък въздух“ за ка-то (душата) на „градския управител на Тива, Сенефер“.

3. Художествен стил на гробницата (ТД 96):

   • За разлика от стандартните скални гробници в некропола Шейх Абд ел-Курна, гробницата на Сенефер се отличава с уникален интериорен дизайн и плавно извити тавани, покрити с изящни лозови мотиви (поради което е известна и като „Гробницата на лозята“). Фигурите са изрисувани с изключителна за епохата на Тутмос III / Аменхотеп II финес, богата палитра и внимание към детайла в облеклата и накитите.

Избрана библиография (Основна литература за TT96)

• Porter, Bertha & Moss, Rosalind L.B. (1960). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings. Vol. I: The Theban Necropolis, Part 1: Private Tombs. Oxford: Griffith Institute, Ashmolean Museum. (Вижте страниците относно TT96 Сенефер, с. 197–203).

• Virey, Philippe (1898). „La Tombe des Vignes a Thèbes“. Recueil de travaux relatifs à la philologie et à l'archéologie égyptiennes et assyriennes, vol. 20, pp. 211–223 (пионерско ранно френско изследване на стенописите и структурата).

• Baikie, James (1932). Egyptian Antiquities in the Nile Valley. London: Methuen (специализирани описания на гробниците в региона на Тива, с. 612–614).

• Kampp, Friederike (1996). Die thebanische Nekropole: Zum Wandel des Grabgedankens von der XVIII. bis zur XX. Dynastie. Mainz am Rhein: P. von Zabern. (Изчерпателен каталожен труд за тиванските гробници, включително архитектурния план на TT96).

Тази великолепна „фалшива врата“ се намира в гробницата на Меху в Сакара / This superb false door is in the tomb of Mehu at Saqqara

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

This superb false door is in the tomb of Mehu at Saqqara. Mehu was a vizier, probably serving under king Teti of the 6th dynasty. His tomb is one of the most spectacular at Saqqara.

Тази великолепна „фалшива врата“ се намира в гробницата на Меху в Сакара. Меху е бил везир, вероятно служил при цар Тети от VI династия. Неговата гробница е една от най-впечатляващите в Сакара.

Някои от ключовите характеристики на тази изключителна творба включват:

• Значение и функция: В древноегипетската погребална архитектура фалшивата врата е възприемана като метафизичен праг между света на живите и света на мъртвите. Чрез нея духът (ка) на покойника може свободно да премине, за да получи принесените му дарове.

• Изящна изработка и надписи: Повърхността на вратата е гъсто покрита с прецизно изсечени и оцветени йероглифни колони, изписващи титлите, имената и предложенията за вечен живот на Меху, който е заемал висшия пост на везир (вероятно по време на управлението на цар Тети от VI династия).

• Художествен стил: В основата на панелите и около централния отвор личат фигури на самия сановник в класически пози, а нагоре се редуват стандартни формули за жертвоприношения към боговете (като Анубис и Озирис) с пожелания за добър отвъден живот.

Гробницата на Меху е прочута с изключително запазените си и цветни стенописи и релефи, които я нареждат сред най-впечатляващите паметници в целия некропол на Сакара.

https://www.youtube.com/watch?v=Fx3B3Jp7G3s