Луси Деларю-Мардрюс "Долината на царете – едно необятно, скелетоподобно пространство" / Lucie Delarue-Mardrus – La Vallée des Rois, "vaste décharnement qui ne laisse rien deviner de ce que cache

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Илюстрация: Пощенска картичка „Долината на царете“ от Ф. Перлберг

Долината на царете – „едно необятно, скелетоподобно пространство, което не загатва нищо за онова, което се крие под неговата пуста, изгорена и безлюдна повърхност“ – Луси Деларю-Мардрюс

„Днес навлизаме в Долината на царете на кон.

Това е скалист, обагрен в розово хаос, смазан под тежестта на слънцето – необятно, скелетоподобно пространство, което не разкрива нищо от скритото зад острите му хребети, зад пустия, изгорен и безлюден терен.

Колко майсторски са успели да изчезнат мъртвите фараони! Скъпоценни и погребани, те почиват в дълбокия мрак на планината – или по-скоро техните *двойници* – помазани със злато, украсени с всевъзможни накити, заобиколени от безмерни богатства, обвити в най-фини тъкани и напоени с тайнствени балсами, които ги правят нетленни, вечни.

Колко ли е трябвало да продължи тази вечност? Хиляди векове – а дори и това е твърде кратко!

Тутанкамон все още не е бил осквернен, ограбен или оголен, когато в онзи ден слязохме по невзрачните малки стълби от бяло дърво, водещи към осквернената гробница на Аменхотеп II. По онова време той е бил най-скорошното откритие на тези съвременни „вампири“.

Зловещият лабиринт, замислен от покойниците така, че да възпре евентуалните грабители, вече не криеше тайни под ярката светлина на електрическите крушки – монтирани, за да задоволят ненаситния интерес на туристическата агенция „Томас Кук“.

Една от тези крушки висеше точно над главата на царя, почти докосвайки отворения му саркофаг, и осветяваше лице, вече лишено от свещените си ленени обвивки. Убитите му придружители лежаха точно там, където смъртта ги е заварила – телата им, разхвърляни в безпорядък, се простираха върху пясъка. Миниатюрни стенописи, свежи, сякаш току-що нарисувани, разказваха по стените за живота на владетеля. И си спомних:

„Седемдесет ритуални дни във вана с натрон; инжекции и пълнеж от ароматни вещества; вътрешността на тялото, изпълнена с амулети и малки статуетки; всякакви видове накити; свита от фигурки. След това, след три месеца подготовка: помазване със свещено масло; позлатяване на лицето и ръцете; парфюми; повиване; увиване в ленени ивици; изрисуван погребален плащ; обвивка от картонаж; ковчег, украсен с магически изображения; саркофаг; и накрая – зазиждане в най-сложната, най-сигурно запечатаната и най-скритата гробница в света. Ето как изглежда една царска мумия, дълбоко в своя дом на вечността.“

„Да вървим!“ – прошепна ми съпругът ми. – „Виждам, че туристическата група на „Кук“ (Cook’s) слиза насам.“

Откъс от *El Arab, l'Orient que j'ai connu* („Ел Араб: Ориентът, който познавах“) от Люси Деларю-Мардрюс (1874–1945) – френска поетеса, романистка, журналистка, историчка, скулпторка и художничка, съпруга на ориенталиста Жозеф-Шарл Мардрюс.

La Vallée des Rois, "vaste décharnement qui ne laisse rien deviner de ce que cache sa brûlure désolée et déserte", Lucie Delarue-Mardrus

"Aujourd’hui nous pénétrons à cheval dans la Vallée des Rois. 

C’est un chaos pierreux et rose, écrasé de soleil, vaste décharnement qui ne laisse rien deviner de ce que cachent ses arêtes agressives, sa brûlure désolée et déserte. 

Comme ils avaient bien su disparaître, les pharaons morts ! Précieuse et funèbre chose, ils reposaient dans les ténèbres intérieures de la montagne, et, pour eux-mêmes (ou plutôt pour leur double), frottés d’or, adornés de toutes les parures, entourés de toutes les richesses, emmaillotés dans les tissus les plus sublimes, roulés dans des baumes qu’on ne sait pas, et qui les faisaient incorruptibles, éternels. 

Que devait durer cette éternité ? Des milliers de siècles, c’est peu ! 

Tut-an-Khamon n’était pas encore violé, volé, déshabillé lorsque nous descendîmes, ce jour-là, les vilains petits escaliers de bois blanc qui conduisent à la sépulture profanée d’Amanophis II. Il était alors la plus récente découverte des vampires modernes. 

L’effrayant labyrinthe prévu par le mort pour tromper les pillards possibles ne gardait plus aucun mystère sous les ampoules électriques destinées à satisfaire toutes les curiosités de l’agence Cook. 

Une de ces ampoules, juste au-dessus de la tête du roi, pendait, touchant presque son sarcophage ouvert, aveuglant sa face dépouillée des bandelettes sacrées. Restés où la mort les avait renversés, ses serviteurs tués l’entouraient, corps allongés en désordre dans le sable. Des fresques miniatures, aussi fraîches que du neuf, racontaient sur les murailles la vie du monarque. 

Et je me remémorais : 

"Soixante dix jours rituels dans un bain de natron ; injections et garnitures d’aromates ; intérieur du corps farci d’amulettes et de petites statuettes ; bijoux de toutes sortes ; entourage de figurines. Puis, après trois mois de préparations : onction d’huile sainte ; dorure du visage et des mains ; parfums ; emmaillottement ; revêtement de bandelettes ; linceul peint ; gaine de carton ; cercueil orné de peintures magiques, sarcophage ; enfin emmurement dans le tombeau le plus compliqué, le plus scellé, le plus dissimulé du monde - voilà ce que c’est qu’une momie royale au fond de sa maison d’éternité."

- Allons-nous en ! me souffla mon mari. J’aperçois l’agence Cook qui descend." 

extrait de El Arab, l'Orient que j'ai connu, par Lucie Delarue-Mardrus 1874-1945), poétesse, romancière, journaliste, historienne, sculptrice et dessinatrice française, épouse de l'orientaliste Joseph-Charles Mardrus

illustration : carte postale "La Vallée des Rois", F. Perlberg

Себастиано Майнарди и Доменико Гирландайо ~ Благовещение / Sebastiano Mainardi and Domenico Ghirlandaio ~ Annunciation

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Себастиано Майнарди и Доменико Гирландайо ~ Благовещение; 1482; фреска; Колегиална църква Санта Мария Асунта, Сан Джиминяно, Италия

Sebastiano Mainardi and Domenico Ghirlandaio ~ Annunciation; 1482; fresco; Collegiata di Santa Maria Assunta, San Gimignano, Italia

Този изключителен шедьовър на ранния ренесанс е стенописът „Благовещение“ (1482 г.), създаден съвместно от Себастиано Майнарди и неговия учител и зет Доменико Гирландайо. Творбата се намира в Колегиалната църква „Санта Мария Асунта“ (Duomo di San Gimignano) в живописния град Сан Джиминяно, Тоскана, Италия.

Ето някои от най-впечатляващите художествени и композиционни особености на тази творба:

1. Архитектурна рамка и линейна перспектива

• Интеграция с пространството: Цялата сцена е рамкирана от монументална римска архитектурна рамка с пиластри, която създава илюзията за триизмерна ниша или прозорец, отворен към сакралното събитие.

• Перспектива на пода: Шареният геометричен под перфектно демонстрира усъвършенстваните през XV век правила на линейната перспектива, насочвайки погледа на зрителя директно към централния елемент — лавицата с книги и светилника, които разделят архангел Гавраил от Дева Мария.

2. Иконография и детайли

• Архангел Гавраил и Дева Мария: Гавраил е изобразен коленичил в момент на благоговение, току-що кацнал от небето (за което свидетелства динамиката на крилете му и гълъбът на Светия Дух в горния ляв ъгъл), а Дева Мария е представена с изящна грация и смирение пред отворената врата на нейната стая.

• Ренесансов интериор: Предметният свят в средата (рафтовете с книги, писмените принадлежности, вазата с цветя и изящният светилник) отразява както фламандското влияние върху тосканската живопис (чрез любовта към детайла и текстурата), така и хуманистичния интерес към домашния уют и интелектуалността на епохата.

• Пейзажът: През прозореца зад архангела се разкрива типичен тоскански пейзаж с хълмове и стилизирани кипариси, които придават дълбочина и естественост на композицията.

3. Исторически контекст

• Майнарди и Гирландайо: Себастиано Майнарди (родом именно от Сан Джиминяно) е сред най-близките сътрудници в работилницата на Доменико Гирландайо във Флоренция. Тяхното сътрудничество съчетава прецизността на Гирландайо в портретното и пространственото изграждане с местния колорит и чувствителност.

• Надписът: В основата на фреската (на цокъла) се чете латински надпис (Hoc opus fieri fecit...), който документира поръчителя и точната година на създаване (1482 г.).

• 1. Предметният свят и неговата символика (Лавицата и рафтовете)

  Централната мебел между архангел Гавраил и Дева Мария функционира като своеобразен визуален фокус и преход между небесното и земното пространство. Всеки предмет тук носи дълбок богословски и символичен смисъл, характерен за ренесансовото изкуство под северноевропейско (фламандско) влияние:

  • Отворената книга (Библията/Пророчествата): Разгърнатите страници на рафта символизират изпълнението на старозаветните пророчества (особено това на Исаия за идването на Месията). Книгата подчертава и високата грамотност и начетеност, приписвани на Дева Мария в хуманистичната традиция.

  • Изящният светилник (пирамидалната форма): Този елемент често се тълкува като символ на божествената светлина и Христос като „Светлината на света“. Формата му отразява съвременния тоскански интериорен дизайн, но същевременно насочва погледа нагоре към духовното събитие.

  • Стъклените съдове и ампули: Стъклото в християнската иконография е традиционен символ на чистотата и непорочността на Богородица (слънчевата светлина преминава през него, без да го счупи или оскверни, както Светият Дух обитава Девата).

  • Малката кутийка/шкафче в основата: Може да се разглежда като метафора за съкровеността на божествената тайна и съдържанието на добродетелите.

  2. Ренесансова перспектива и пространствено разделение

  Творбата е изключителен пример за овладяването на правилата на линейната перспектива в края на XV век:

  • Геометричният под: Шахматната подредба на плочките на пода създава строга математическа мрежа. Линиите на фугите несъзнателно водят очите на зрителя към централната ос на композицията (рафтовете и лампата), създавайки усещане за дълбочина и стабилност.

  • Разделение на световете: Пространството е умело разделено на две половини. Лявата страна (с архангела и пейзажа) принадлежи на откритото божествено пространство и природата, докато дясната страна (с Дева Мария, отворената врата и нейната стая) е интимно, затворено вътрешно пространство (hortus conclusus – затворената градина, символ на девствеността).

  3. Пейзажът и небесните елементи

  • Тосканските кипариси и хълмове: Фонът зад архангел Гавраил изобразява типичния хълмист пейзаж на Тоскана. Кипарисите често се свързват с траура, но в контекста на религиозното изкуство те символизират и вечния живот, издигайки се като стрели към небето.

  • Гълъбът на Светия Дух: В горния ляв ъгъл, сред стилизирани облаци и лъчи, гълъбът е изобразен в момент на спускане, носейки божествената благодат към Дева Мария, което подчертава динамиката на момента.

  4. Автоторство и контекст

  • Дуетът Майнарди – Гирландайо: Доменико Гирландайо е сред най-търсените и влиятелни флорентински майстори на своето време (учител дори на младия Микеланджело). Себастиано Майнарди, негов ученик и зет, родом от Сан Джиминяно, пренася този флорентински ренесансов блясък в родния си град, съчетавайки го с местна пластичност.

ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ СА ИМАЛИ ЛЕКАРИ ПРЕДИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ / ANCIENT EGYPTIANS HAD DOCTORS THOUSANDS OF YEARS AGO

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Мислите ли, че съвременната медицина е единствената причина да имаме специалисти? Помислете пак!

Древните египетски медицински записи показват, че са имали лекари, които са се занимавали с различни области на тялото.

Един известен пример е древен египетски лекар, известен като iry, свързан с очите. Проблемите с очите са често срещани в Египет, отчасти поради суровата среда.

Те също са документирали наранявания, преглеждали са пациенти и са записали лечения върху медицински папируси.

Нямали са модерни болници или ядрено-магнитен резонанс, но вече са наблюдавали симптоми и се опитвали да разберат как работи човешкото тяло!

Доста впечатляващо за преди хиляди години!

НАШАТА БИБЛИОТЕКА: Доминик Бодие, или Доминикус Баудиус „За йезуитите“

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Латинско стихотворение срещу йезуитите — последната страница на един йезуитски фалшификат

Париж, Библиотека „Сент-Женовиев“ (Bibliothèque Sainte-Geneviève), ръкопис 1727, „Pièces sur les Jésuites“ („Документи, отнасящи се до йезуитите“), завършва по следния начин:

След пълен двуезичен текст — френския „Avis secrets“ („Тайни съвети“), придружен от латинския „Constitutiones seu monita secreta / privata Societatis Jesu“ („Устави или тайни/частни съвети на Обществото на Исус“) — преписвачът добавя следното заключение на последния лист:

> Д. Баудиус, юрисконсулт и изтъкнат историк, *„За йезуитите“*.

Доминик Бодие, или *Доминикус Баудиус* (Лил 1561 – Лайден 1613): френски калвинистки хуманист, професор по реторика и история в Лайден, приятел на Липсиус, Скалигер, дьо Ту, Хайнсиус и Гроций; той е най-прочутият поет, пишещ ямби на латински език, от своето поколение.

19 хекзаметъра, представляващи чист образец на ранномодерна инвектива:

Племе, по-пагубно от което никога не е сполитало крале,

нито пък някога по-смъртоносна чума

се е изтръгвала от челюстите на Стикс към горния свят.

Гледайки лицето му,

човек би могъл да повярва, че то е рожба на древни времена и нрави,

и да си въобрази, че вижда пред себе си суровия Катон; ала под овчата кожа се крият и лисицата, и кръвожадният лъв; Сега те беснеят, изпълнени с насилие, и дръзват да кроят падението на скиптри – дори използват един безус младеж, за да забие убийствено острие в свещения лик на Владетеля – и да посегнат на самата особа на Монарха; човек, на когото дори самият Марс – бащата на войната – гледа с благоговение в разгара на битката, и пред когото въоръжени легиони треперят и се свиват от страх. В други случаи, с гладки и ласкави думи, те омайват слуха на неосторожните, замъглявайки умовете им чрез старческа, лицемерна демонстрация на благочестие. Тази порода – омразна Богу и враждебна към мира – си служи със зловещи похвати, за да проникне в дворовете и праговете на крале, както и в домовете на велможите, овладявайки управлението на делата навсякъде, където стъпи. Ваша грижа трябва да бъде да прогоните тези адски птици, които са зловещо предзнаменование за смъртните...

Налице са всички топоси: адски произход, маската на Катон, съчетанието на Макиавелевите лисица и лъв, облечени в духовнически одежди; цареубийство (спомените за Шател от 1594 г. и Раваяк от 1610 г. са все още пресни), ласкаене на владетели и проникване в „залите и праговете на кралете“.

Точно затова текстът се намира тук. През XVII и XVIII век „Monita“ никога не е циркулирала самостоятелно, а в сборници („recueils“), придружена от свидетелства, писма и стихотворения. Този фалшификат претендира, че разкрива йезуитските методи, а Баудиус посочва какво трябва да се направи: „fugandi“ – да бъдат прогонени.

Ренесансова инвектива и ранномодерна полемика: Образът на йезуитите през латинската поезия на Доминикус Баудиус в ръкопис 1727 от библиотека „Сент-Женовиев“

В полето на ранномодерната европейска култура полемичната литература изгражда своите най-устойчиви митологеми на границата между теологичната догматика и политическата инвектива. Един от най-красноречивите примери за този механизъм се открива в ръкопис 1727 от Парижката библиотека „Сент-Женовиев“, озаглавен „Pièces sur les Jésuites“. Затварящият този сборник латински текст – петнадесетте хекзаметъра на бележития калвинистки хуманист Доминикус Баудиус (1561–1613), озаглавени „За йезуитите“ – разкрива как класическата латинска поетика се превръща в оръжие на идеологическа борба.

Поетиката на демонизацията и политическата параноя

Текстът на Баудиус функционира като класически образец на ранномодерен памфлет, в който античните риторични фигури служат за тотална дехуманизация на Обществото на Исус. Поетът използва насложени топоси, за да представи йезуитския орден не просто като религиозно отклонение, а като екзистенциална заплаща за целия civitas:

• Адски произход: Още първите стихове извеждат ордена от „челюстите на Стикс“, определяйки го като чума, по-пагубна от всичко сполитало някога европейските монархии.
  
  
• Лицемерието като маска („Макиавелевият синтез“): Външната строгост на древните нрави и суровият образ на Катон са само фасада, зад която се крият „лисицата и кръвожадният лъв“ – препратка към политическия репертоар на Макиавели, обзет в духовническа одежда.
  
  
• Цареубийството и държавната сигурност: Сянката на историческите травми от края на XVI и началото на XVII век – а именно покушенията на Жан Шател (1594) и Франсоа Раваяк (1610) срещу френските короновани глави – отеква в стиховете, обвиняващи ордена в използването на „безус младеж“ за замах срещу „свещения лик на Владетеля“.
  
  

Текстът като част от компилативната машина на фалшификата

Особено ценното в контекста на ръкопис 1727 е начинът, по който поезията на Баудиус е функционално интегрирана. През XVII и XVIII век скандалният фалшификат „Monita secreta“ („Тайни съвети“) никога не циркулира в изолация. Той се нуждае от интертекстуална подкрепа – от мрежа от „свидетелства“, писма и стихотворни инвективи, които да придадат правдоподобност на конспиративния нарратив.

Стиховете на Баудиус не просто илюстрират съдържанието на „Monita“; те задават и императивния изход от ситуацията. Финалният призив за пропъждане (fugandi) на тези „адски птици“ затваря кръга на пропагандното въздействие. Така ръкописът от „Сент-Женовиев“ се разкрива пред съвременния изследовател не просто като случаен сборник от текстове, а като прецизно конструиран артефакт на ранномодерната информационна война, в която реториката на омразата е легитимирана с авторитета на хуманистичната латиноезична култура.