сряда, 18 ноември 2026 г.

Рамзес II, стоящ вътре в дървото персея – „дървото на живота“ / Ramesses II standing inside the Persea tree, the "tree of life"

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН




This is perhaps my personal favourite temple wall scene anywhere in Egypt. There are versions of the same scene in several other temples, including the Ramesseum and Karnak Temple, but this is the best one by far.
This scene is on the wall of the hypostyle hall of the Temple of Derr, one of the small temples moved in the 1960s to save it from the rising waters of Lake Nasser. It now stands at the side of New Amada on the lake shore, adjacent to the relocated Temple of Amada. The Temple of Derr is one of several temples built in Nubia by Ramesses II and is a rock-cut temple.
The scene depicts Ramesses II standing inside the Persea tree, the "tree of life". On the left, Thoth writes the king's name on the leaves of the tree (this is more explicitly shown in the version of this scene at the Ramesseum) and holds a staff from which is suspended a "heb-sed" grlyph, granting Ramesses a long reign. On the right of the scene stand the creator god Ptah and behind him his consort Sekhmet.
Това е може би любимата ми сцена върху храмова стена в цял Египет. Варианти на същата сцена се срещат и в няколко други храма, включително в Рамесеума и храмовия комплекс Карнак, но този тук е безспорно най-добрият. Сцената се намира на стената в хипостилната зала на храма в Дер – един от малките храмове, преместени през 60-те години на XX век, за да бъдат спасени от покачващите се води на езерото Насър. Днес той се намира до „Нова Амада“, на брега на езерото, в съседство с преместения храм в Амада. Храмът в Дер е един от няколкото храма, издигнати в Нубия от Рамзес II, и представлява скален храм (изсечен в скалата). Сцената изобразява Рамзес II, стоящ вътре в дървото персея – „дървото на живота“. Отляво бог Тот изписва името на царя върху листата на дървото (това е показано по-ясно във версията на сцената в Рамесеума) и държи жезъл, от който виси йероглифът „хеб-сед“, символизиращ дълго управление за Рамзес. Вдясно са представени богът-създател Птах, а зад него – неговата съпруга, богинята Сехмет.

1. Археологически и исторически контекст

Храмът в Дер (Per-Ra – „Домът на Ра“) е единственият скален храм, изграден от Рамзес II на източния бряг на Нил в Долна Нубия, посветен на слънчевия бог Ра-Хорахти и на обожествения владетел. По време на международната спасителна кампания на ЮНЕСКО през 60-те години на XX век, предизвикана от изграждането на Асуанския язомир и покачването на водите на езерото Насър, паметникът е преместен и сглобен на ново място до „Нова Амада“. Изключително добре съхранената полихромия в хипостилната зала прави този вариант на сцената с дървото ишед (персея) един от най-изразителните в египетското храмово изкуство, превъзхождащ по детайлност и запазеност на пигментите паралелите в Рамесеума и Голямата хипостилна зала в Карнак.

2. Иконография и теологична символика на композицията

Сцената представя един от най-важните сакрални ритуали за легитимация на царската власт и осигуряване на безсмъртие на владетеля във вечността:

  • Рамзес II в свещеното дърво ишед (jšd): В центъра на композицията фараонът е изобразен прав, обгърнат от гъстата зелена корона на дървото персея (Mimusops laurifolia / Balanites aegyptiaca), известно в древноегипетската теология като „Дървото на живота“ в Хелиополис. Царят носи бойната синя корона (хепреш), ритуална препаска и царски инсигнии, обърнат надясно към боговете на Мемфис. Разполагането на владетеля вътре в самото дърво символизира неговото мистично възраждане и органично единство с космическия цикъл.

  • Бог Тот и записването на царските години: Вляво от дървото е представен ибисоглавият бог на мъдростта и писмеността Тот (Ḏḥwty). С писарска тръстика в дясната ръка той изписва тронното име (Усермаатра Сетепенра) и личното име (Рамесу Мериамон) на фараона върху листата на свещеното дърво – магически акт, който фиксира съдбата на царя в аналите на вечността. В лявата си ръка Тот държи дълга палмова клонка (rnpt – йероглифният знак за „година“), от чийто връх виси знакът за празника Хеб-Сед (ḥb-sd – символът с двете шатри за царския юбилей), гарантиращ на Рамзес II безбройни цикли на обновление и дълголетно царуване.

  • Мемфиската божествена двойка (Птах и Сехмет): Вдясно пред дървото са изобразени богът-демиург Птах (в характерната си мумиевидна форма с плътно прилепнала шапка и комбиниран жезъл уас-джед-анх) и стоящата зад него негова съпруга – лъвоглавата богиня Сехмет, увенчана със слънчев диск и уреус. Присъствието на Птах, повелителят на вечността и съдбата, санкционира записа, извършен от Тот, утвърждавайки божествения мандат на Рамзес II пред върховния пантеон.

3. Реална научна библиография

  1. Blackman, A. M. (1913). The Temple of Derr. Les Temples Immergés de la Nubie. Le Caire: Imprimerie de l'Institut Français d'Archéologie Orientale. (Основната епиграфска и фотографска публикация на храма в Дер).

  2. Brand, P. J. (2000). The Monuments of Seti I: Epigraphic, Historical and Art Historical Analysis. Probleme der Ägyptologie 16. Leiden: Brill. (Сравнителен анализ на сцените със свещеното дърво ишед през XIX династия).

  3. Helck, W. (1975). Isis- und Osiris-Baum (jšd). In: Helck, W., & Otto, E. (Eds.), Lexikon der Ägyptologie, Band III. Wiesbaden: Harrassowitz, cols. 182–183. (Специализирана статия за теологията и иконографията на дървото персея).

  4. Kitchen, K. A. (1979). Ramesside Inscriptions: Historical and Biographical, Vol. II. Oxford: Blackwell, pp. 736–746. (Критично издание на йероглифните надписи от храма в Дер).

  5. Porter, B., & Moss, R. L. B. (1951). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings. VII: Nubia, The Deserts, and Outside Egypt. Oxford: Clarendon Press, pp. 84–91. (Каталожно описание на релефите в хипостилната зала на Дер).

  6. Wilkinson, R. H. (2000). The Complete Temples of Ancient Egypt. London: Thames & Hudson, pp. 221–222. (Архитектурен и исторически преглед на храма в Дер и преместването му в Нова Амада).

"Песента на арфиста" от гробницата на Интеф / "Harper’s Song" from the Tomb of Intef

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН



"Песента на арфиста" от гробницата на Интеф.
"Поколения умират и отминават и други заемат мястото им още от древни времена. Царе, някога живи, сега почиват в пирамидите си, заровени в своите гробове. Стените на къщите им са рухнали и дворците им вече ги няма, сякаш никога не са били.
Никой не се завръща от отвърдното, за да ни разкаже как е, какво са нуждите му.
Така че, запълвай сърцето си с радост, докато си жив. Следвай сърцето и щастието си, остани верен и доблестен, осъществи съдбата си на този свят.
Плачът не спасява никого от гроба. Радвай се на приятните мигове на земята и никога не се уморявай от тях."
"Harper’s Song" from the Tomb of Intef
"Generations die and pass on, others take their place, Since ancient times.
Kings, one alive, now rest in their pyramids, buried in their tombs.
The walls of their houses have crumbled, and their palaces are no more as if they had never been there at all.
There is no one who returns from beyond to tell us of their state or of their needs.
So rejoice your hearts as long as you're alive.
Follow your heart and your happiness and stay loyal and brave. Fulfil your destiny on Earth. Weeping does not rescue anyone from the grave. Enjoy pleasant times and do not grow weary of them."

Литературно-исторически и иконографски анализ на „Песента на арфиста“

Представеният откъс е един от най-прочутите шедьоври на древноегипетската лирика – „Песента от дома (гробницата) на цар Интеф“, запазена в два основни ръкописни източника от Новото царство: Папирус Харис 500 (Papyrus Harris 500, Британски музей EA 10060) и стените на гробницата на жреца Паатенемхеб (Paatenemheb, Лайденски музей). Текстът се приписва на владетел на име Интеф от XI или XVII династия и стои в основата на целия жанр на т.нар. „песни на арфистите“, изпълнявани по време на заупокойни пиршества.

1. Философски и литературен контекст (Скептицизъм и Carpe Diem)

За разлика от каноничните заупокойни текстове (като Текстовете на пирамидите или Книга на мъртвите), които обещават сигурно безсмъртие чрез магия и ритуал, „Песента на арфиста“ изразява дълбок екзистенциален скептицизъм, зародил се след рухването на Старото царство:

  • Преходността на земното величие: Поетът напомня, че дори великите фараони от миналото лежат в своите разрушени пирамиди и гробници, а следите от техните дворци са изчезнали, „сякаш никога не са били“.

  • Непознаваемостта на отвъдното: Стихът „Никой не се завръща от отвъдното, за да ни разкаже как е...“ поставя под съмнение традиционната египетска догма за задгробния живот.

  • Етика на радостта (jri hrw nfr – „направи си прекрасен ден“): Тъй като плачът не спасява никого от гроба, песента призовава живите да следват сърцето си, да се радват на земния живот и да се наслаждават на настоящия миг, докато все още са тук.

2. Иконографски анализ на приложената стенопис

Илюстрацията показва класическа тиванска гробнична сцена от Новото царство (характерна за гробници като тези на Инхерхау – TT 359, или Паатенемхеб), в която музикант изпълнява песента пред починалия и неговата съпруга:

  • Арфистът: Вляво е изобразен сляп (или със затворени очи) бръснат жрец-музикант, коленичил върху ниска ракла или рогозка. Той свири на голяма дъговидна ъглова арфа, чийто резонатор завършва с царска или божествена глава с уреус. Гънките на корема му са типичен иконографски маркер за възрастен, благоденстващ и почитан майстор-музикант.

  • Слушателите: Вдясно на столове са седнали собственикът на гробницата (държащ лотосов цвят – символ на възраждането и жизненото дихание) и неговата съпруга, която вдига ръце в жест на възхвала и съпричастност към музиката.

  • Йероглифните колони: Вертикалните текстови колони вляво и над фигурите съдържат самия текст на песента (или заупокойната молитва към Озирис и Ра-Хорахти), превръщайки изобразеното изпълнение в вечно действащ ритуал.

Библиография

  1. Assmann, J. (1977). Festzug und Totenklage: Studien zur Grabikonographie der Ramessidenzeit. (Анализ на ритуалната функция на арфистите в тиванските гробници).

  2. Fox, M. V. (1977). A Study of Antef. Orientalia, Nova Series, Vol. 46, No. 3, pp. 393–423. (Подробно филологическо и литературно изследване на „Песента от дома на цар Интеф“).

  3. Lichtheim, M. (1945). The Songs of the Harpers. Journal of Near Eastern Studies (JNES), Vol. 4, No. 3, pp. 178–212. (Класическото фундаментално изследване върху произхода, развитието и типологията на песните на арфистите).

  4. Lichtheim, M. (1973). Ancient Egyptian Literature. Volume I: The Old and Middle Kingdoms. Berkeley: University of California Press, pp. 193–197. (Академичен превод и коментар на „Песента от гробницата на цар Интеф“).

  5. Manniche, L. (1991). Music and Musicians in Ancient Egypt. London: British Museum Press. (Изследване върху музикалните инструменти, иконографията на слепите арфисти и ролята на музиката в заупокойния култ).

  6. Parkinson, R. B. (1997). The Tale of Sinuhe and Other Ancient Egyptian Poems, 1940–1640 BC. Oxford: Clarendon Press. (Критичен анализ на скептичната поезия и литературния контекст на Средното и Новото царство).

Двуседмичен престой в оазиса Сива (Сиуа, Siwa)

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН


Изглед от Шали към Джебел ал-Куфр

Голямото пясъчно море, което започва на запад от Сива

Планината на мъртвите с гробниците в нея

Палмите със собствени водни басейни за напояване. Типична гледка от Сива

Храмът на оракула на Амон

И неговата вътрешност с две основни зали

Храмът хилядолетие е бил обграден от крепост с жилищни постройки

Които също са разрушени днес

Гледка от вътрешността на храма, в далечината е Гебел Дакрур




Гледка към храма от портата. Пред храма има силна падина, защото местните векове са копали, за да търсят легендарно съкровище. После пък са копали археолозите





Солено езеро с тюркоазени води

Има и розови води






Входът към Шали. Тесен, стръмен, направен да издържи на всяко нападение

Шали и зад него - Адрере амал, един от няколкото впечатляващи варовикови хълма из селището

Уличките по пътя към Шали

Шали при залез






Изглед от Шали към Гебел Дакрур

Басейнът на Клеопатра

Изглед от Гебел Дакрур към Агурми и Храма на Оракула на Амин

Гебел Дакрур и постройките в подножието му

Кули за гълъби или бурдж ал-хамам



Басейн със сладка вода за напояване


През април зрееше първата пшеница. Любимата ми градина. Тук прекарах часове в четене

Хотелът


С басейна


И горещ извор около 50 градуса



Планината на мъртвите

Изглед от Планината към Гебел Дакрур в дясно и Агурми (Храма на Амон) в ляво





Входът на последния оазис преди да започне 800 км-ото Голямо пясъчно море - Бир Уахед

Пустинна лисица


Залез в Сахара





Бир Уахед, сламени посторйки за спане в пустинята



Чай в пустинята

Бурята идва в Габел Дакрур

Изглед от Гебел Дакрур, когато времето е ясно. Тук е на изток

Посторйки по Гебел Дакрур


Тъкмо си попаднал в пясъчна буря и хоп, гробница да се скриеш

При това голяма и удобна


Фосили и отпечатъци в скалите

Двуседмичен престой в оазиса Сива
Небесата и земите в Египет все още пазят тайни.
На четиристотин и петдесет километра западно от Нил, на петдесет километра от границата с Либия, оазисът Сива – където Александър Велики се отправил, след като основал града, който никога нямало да види, за да се консултира с прочутия оракул на Амон – е най-красивият и най-мистериозният в Египет. Неговата най-голяма тайна. Загубен в безкрайна пустиня, живял в продължение на хилядолетия според собствените си закони, той е символ на всички различия, на всички свободи, заплашени от съвременното еднообразие на света. Място, което и днес продължава да очарова пътешественика.
За Сива (всъщност правилно е да се произнася "Сиуа", но на мен не ми звучи добре, така че го казвам сега, за да знаете как трябва да е и да си продължа) се носят легенди. Казват, че жителите му са най-милите хора в Египет, че само там е останала някогашната гостоприемност, че само там ти подават ръка винаги безкористно. И е точно така. Срещнах страхотни хора, преживях невероятни неща и през цялото време не ме напусна усещането за пълна сигурност и безкрайна свобода. Но трябва да побързате, ако искате да видите всичко това, защото масовият туризъм стига и дотам. Миналата година Сива е посрещнал 100 000 туристи, което е много за оазис, в който живеят три пъти по-малко хора. А туристите променят безвъзвратно посещаваните места. Бавно, необратимо, тъжно ще променят и прекрасните, мили и добри жители на Сива, които днес все още продават на местни и чужденци на една цена, не им хрумва да надуват стойността и връщат даден бакшиш. В Сива вече живеят около 500 чужденци, от които най-много ме изненадаха двете китайки и корейката. И американецът на розово атв, който ме качи почти насила на стоп, докато си вървях по прашна пътека между палмовите горички. В Сива срещнах и най-много хора от най-различни и отдалечени краища на света - австралийци, аржентинци, японци, поляци, канадци, южноафриканци, мексиканци, французи, италианци.
Да стигна до Сива ми отне много време. И преносно, защото е едно от последните места, в които не бях стъпвала в Египет. Но и буквално - от момента, в който излязох от дома си, до влизането ми в стаята в хотела в Сива минаха петдесет и три часа. До Сива няма царски път. Всъщност е забавно - Евклид го казва за геометрията на Птоломей I, който именно поставя колебливото начало на някакъв очертан такъв към Сива, след като десетилетие преди това с Александър се губят в пустинята и легендите за тяхното спасение и до днес се разказват от пясъка на ветровете.
В Сива има 300 000 палмови дървета и 80 000 маслини. Когато се качиш на места като Гебел Дакрур, Гебел ал Маута или Агурми (варовикови хълмове, които са разпръснати из оазиса), пред теб се разстила безкрайно зелено море. Е, поне много голямо, защото това е оазис и нищо не е по-безкрайно от единствената безкрайност - пустинята. А каква пустиня е тази, която започва на запад от Сива само! За разлика от по-голямата част от пустинята в Египет, която е серир и хамада, т.е. чакъл, камъни, варовикови образования и много малко пясък, само в и от Сива е онази Сахара, която всички си представяме - дюни и ерг. От Сива започва Голямото пясъчно море, което продължава в поредица от големи дюни едни 800-900 км чак до средата на Либия. Почти хиляда километра истинска пясъчна пустиня. Ако искате да видите истинската, пясъчна, дива Сахара, едно от малкото места днес, в които може спокойно да го направите е Сива. В Либия и в южен Алжир ще ви е доста по-трудно. И доста по-опасно.
Историята в Сива започва преди много време. Наистина много дори за мащабите на страна, в която казват, че ако хората се страхуват от времето, то времето се страхува от пирамидите. Започва преди около 50 милиона години, когато това е било дъно на море. Всичките онези 450 км до Нил всъщност са били дъното на океана Тетис. От времето на еоцена в началото на пустинята се намират нумулити - черупки на фораминифери, сложни, гигантски едноклетъчни организми, които имат малка дискова форма като на монета. А от времето на миоцена - фосили от миди, по-скоро отпечатъци като негативи във варовиковите скали. Около Сива, на запад и на изток, има две големи езера, а покрай източното - около стотина солени басейни, някои от които по-солени от Мъртво море, които са остатък именно от времената на големия океан. В Сива вятърът носи пясък, но този пясък винаги е примесен със сол. До степен, че хилядолетия къщите са били строени от кершиф - смес от каменна сол, кал и глина. Когато всичко това се смеси става по-здраво от бетон и нищо не може да го разруши. Или почти. През 1926 три дни вали силен, проливен, неспирен дъжд, който стопява голяма част от домовете и резултатът от това са руините на основната крепост Шали, главна забележителност в съвременния център на града. Нищо не побеждава тази изумителна крепост, строена като пирамида на естествен варовиков хълм през тези 700 години - нито местните вражди, нито египтяните, които през 19 век налагат със сила властта си над местните, живели практически независимо дотогава, нито англичаните, които потушават няколко бунта - само и единствено дъжда.
В Сива има, разбира се, египетски гробници. Те са разграбени отдавна, преди векове от самите местни, заради легендата за съкровището. А после са ги довършили учените, дошли за да търсят друго съкровище - тялото на Александър Македонски, който според една от версиите, една от най-вероятните реално, е било занесено именно в Сива, където той се ражда втори път, този път като бог, за да бъде спасено от жестокостта на новите християни. Малкото, които заслужават да бъдат видени са в Планината на мъртвите (Гебел ал Маута). Останалите са буквално навсякъде, във всеки варовиков хълм.
Но това, за което всеки египтолог отива в Сива, което кара да трепери от вълнение сърцето, е храмът на оракула на Амон. Много малко неща в живота ми на археолог могат да се сравнят с вълнението, което изпитах, докато стъпвах по плочите на земята в храма, по които е стъпвал Александър Велики. Агурми, хълмът, върху който е построен, след налагането на християнството и краят на старата религия, както и след пристигането на исляма, е бил застроен с жилищни постройки, които обаче станали опасно много и редовно били подложени на бедуински набези. Легендата разказва, че след едно особено тежко нападение, в оазиса останали само 40 боеспособни мъже. Те се събрали на съвет и решили, че за да оцелеят, трябва да построят нова, по-непревземаема крепост на по-стратегическо място. Избрали високия хълм в сърцето на оазиса. Използвали кершифа, за който ви споменах и построили високи стени с един-единствен вход, който бил толкова тесен, че през него не можело да мине конник - това бил техният начин да спрат бедуинската конница. Говорят, че тези 40 мъже сключили съюз помежду си, за да управляват заедно и да гарантират мира. Този съюз поставил основите на уникалното социално устройство на Сива, което се запазило векове наред. Така се появила, в началото на 13-и век, крепостта Шали.
И Шали щяла да съществува 700 години, до онези три дни проливни дъждове през 1926 година, които стопили голяма част от нея. Постепенно я напуснали и съвременният град се ражда буквално в нейната основа, заобикаляйки я отвсякъде.
Пристигнах късно вечерта в Сива и донесох буря. Когато се събудих на сутринта, тя вече беше обгърнала оазиса. Не исках да губя време, нищо че разполагах с цели две седмици, и смело поех към най-близката цел пред погледа ми – Гебел Дакрур, най-високото варовиково възвишение в населената част. За да стигна до средата на хълмовете, където започваха обиколните пътеки, трябваше да преодолея две високи дюни и стръмно изкачване, което ми отне повече от половин час. По това време езерата вече се губеха от поглед, а видимостта прогресивно намаляваше. Тъкмо разглеждах с интерес първите си фосили, когато вятърът стана ураганен и пелената пред очите ми се сви до 2-3 метра. Опиянението от пясъчна буря е неописуемо усещане. Докато с едната ръка притисках роклята си, а с другата държах шала пред лицето си, за да се предпазя от прахта във въздуха, пред мен изникна гробница. Скочих вътре, пресмятайки наум колко време мога да издържа с половин литър вода и три фурми. Разгледах вътрешността и се запознах с единствения обитател – долна дясна мандибула от мамут, каквито са живели в Сива след оттеглянето на морето, когато районът е бил тучна савана. Гробницата беше просторна, а навън вятърът вдигаше пясъка, преди с ярост да го захвърли обратно към земята. Час по-късно от хотела ме потърсиха. Когато разбраха, че все още съм горе, веднага ми наредиха да слизам, защото се очакваше в следващите 24 часа бурята да помете всичко. Сбогувах се с Фьодор (мамутските зъби) и слязох.
Когато за втори път се качих на Гебел Дакрур, се запознах с двама местни, по-скоро двама египтяни, които живееха в Сива от години и с тях имах цял куп приключения. След като разбраха, че мога да яздя, намериха коне и отидохме да спим в Сахара. Намериха ми и един овчи кожух, защото най-дебелата ми дреха беше един пуловер, изцяло достатъчен за града и напълно недостатъчен за откритата пустиня. Няколко часа езда през дюните, докато наближавахме залеза, а преди това спряхме, за да пием чай в пустинята. През нощта спахме на открито в Бир Уахед - мини оазис на 20 км от Сива, един топъл извор, появил се странно толкова далеч от останалите. Изключителна нощ, в която оцених красотата на незамърсеното от осветяване небе. И ползите от овчия кожух Беше нощ, в която в пустинята валяха звезди, защото бе пикът на Лиридите (метеоритния дъжд, който идва близо от звездата Вега в съзвездието Лира). Беше нощ, в която ми казаха да не стоя под луната с непокрито лице, защото според легендата, ако спиш с непокрито лице под луната хващаш лудост. Местните, които винаги спят на покривите си през лятото, винаги се покриват.
Какво още правих в Сива ли? Ходих на лов със соколи (за пъдпъдъци), покенена от няколко местни, пробвах да плувам в толкова солена вода, че усещах как кожата ми започва да пари, вървях с километри из малки прашни сокаци, докато се навирах в частни градини, четях под палмови дървета, а веднъж дори заспах под едно такова, изядох първите си черници, които точно зрееха, а една от последните вечери реших, че е време да изпия шампанското, което заедно с чашата си носех. Още при търсенето на хотел се колебаех между два, но се отказах от единия, който беше в началото на пустинята, заради отзивите за липсваща топла вода. Но не се бях отказала, да отида поне за една нощ. И така, резервирах си стая през букинг, игнорирах всички мили съобщения, питащи ме кога пристигам и предлагащи ми транспорт, облякох си галабеята, завързах шал около главата, хвърлих нощницата, банския и шампанското в плетена тръстикова кошница и поех пеша към новото място. Не беше далеч, вече знаех къде е и дори специално удължих пътя си, за да вляза от страната на пустинята. Мисля, че в последния поне век никой не е виждал гост да се появява като мираж от пясъците, носещ само един панер А през нощта се потопих в горещия извор, налях си шампанското и се оставих на магията на пясъка и тъмнината.
Какво е Сива ли? Сива е сън. Сива е свобода, пространство, пясък и вода. В Сива се разказват легенди за съкровища, за скрита сила, в Сива през юли и август те зариват в пясъка, за да те лекуват. В Сива все още можеш да попиташ един от трите най-големи оракули в древния свят, а ако той пожелае - дори да чуеш неговия отговор.
Но стига толкова. Сега, практическата част:
- Как да стигнете до Сива. Възможностите са или от Кайро, или от Александрия, или за тези, които почиват лятото в Марса Матрух с еднодневна екскурзия. Спрямо типа транспорт (автобус, кола, минибус) от Кайро отнема между 8 и 12 часа, от Александрия - между 7 и 10, а от Матрух между 4 и 5 (горе долу колкото от Хургада до Луксор). Аз лично използвах автобус, който по нищо не се различаваше от всеки един междуградски в България. В този на връщане имаше дори порт за зареждане на телефона. Компанияте е 12go и препоръчвам да не купувате билетите онлайн, защото са два пъти по-скъпи, макар да разбирам, че при такова пътуване предпочитаме да имаме сигурност. Билетът, купен на каса е под 7 евро. В момента, в който влезете в пустинята във втората част на пътя, губите обхват и нямате интернет.
- Къде да отседнете. Честно казано, рядко съм се колебала толкова много, докато намеря място, отговарящо на всичките ми капризи. Исках да е близо до палмовите горички, но и пустинята да не е далеч, също така да има басейн, пък ако може и горещ извор. Без да е скъпо. В общи линии, съветът ми е да избягвате центъра и северната част. Всичко останало е чудесно и има за всеки вкус - чудесни къщи в градини с палми, бедуински постройки буквално вече в пустинята, бунгала по брега на двете езера. Ако гледате картата и хотелът ви е в нещо зелено на цвят - изборът ви е правилен.
- Кога да отидете. Честно казано, аз бих избягнала трите зимни месеца (декември, януари и февруари), защото за мен е малко хладно. Едва от март може да имате температури, приближаващи 28-30 градуса. Но ако 20 градуса са ви достатъчни, зимата е вашето време. Единственият месец, който наистина трябва да избягвате е август.
- Какво да правите. Вървете! Разхождайте се. Наемете си колело от центъра и обикаляйте из оазиса с него. Иначе:
Крепостта Шали
Солените езера, в които да се носите по повърхността.
Горещ извор някъде.
Басейнът на Клеопатра, който може да не ви впечатли, но е важна част от маршрута на всеки, стъпил в Сива.
Сафари в пустинята. Било то с джип или с коне.
Храмът на оракула на Амон и Ум Убейда.
Планината на мъртвите с египетските гробници.
Наблюдение на звездите през нощта.
Обяд/вечеря в ресторанта на Абду. Най-старият в оазиса.
- Как да се придвижвате извън собствените ви крака (и колелото) - с ток-ток, често карано от 12-годишен на име Ахмед. Шофирането в Сива е екстремен спорт. Не спорите, просто се тресете по пътища, които ви пренареждат зъбите и приемате, че "този втория бъбрек и без това не го използвах много".
- внимавайте за комари. Никога не се бях борила с ухапвания от тях в средата на деня, но се каза, че в Сива са безпощадни, но за щастие идеално помага добро напръскване с местния спрей "Off". Няма нужда да си носите, в Сива има няколко аптеки, от които може да си го вземете.
- в Сива почти никъде не може да плащате с карта. В Сива никъде не може да плащате и с долари. Това вероятно ще е като ад за еднодоларовите туристи, които се кълнат само в зелено и не обменят в египетски лири. В Сива обаче има поне три банкомата, от които можете да теглите и банка, в която да обмените парите си.
- внимавайте с облеклото. Сива е пословично по-консервативна от останалите части на Египет. Това важи и за мъжете.
- Сива е до либийската граница и началото на един бедуински свят. Никъде другаде не са ме проверявали толкова, затова не се изненадвайте от проверките на автобуса и носете паспорта със себе си.
- Сива е едно от най-сигурните места на света, престъпност реално няма. Никой не краде, когато няма къде да отидеш и всички те познават. Единствената опасност там за мен бяха едни улични кучета по пътя ми.
- при повече вятър, буря или просто ей-така, може да няма интернет или ток. Въпреки всичко, през повечето време всичко ще е наред. В пустинята може да наблюдавате как губите обхват долу, а имате на върха на някоя дюна.
- и накрая, един съвет, може би най-важният от всички други - хидратирайте се. Всякак. Пийте много вода, но и редовно пръскайте лицето си с термална. Пазете кожата си. За нищо на света не докосвайте очите си, докато сте в солените езера. Впрочем, хидратирайте добре и очите.