Bringer of the Distant / Носител на далечното

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Bringer of the Distant

A warrior god was called upon to bring back what Egypt had lost, both people and power.

Onuris, also known as Anhur, was an ancient Egyptian god of war and hunting, whose name translates to "he who brings back the distant one". According to mythology, Onuris journeyed to Nubia to retrieve his wife, the lioness goddess Mehit, after she had fled Egypt, a story symbolizing themes of restoration and the return of order after chaos. Worshipped primarily at Thinis and later Sebennytos, he was invoked by soldiers seeking protection and victory in battle, making him an important deity for Egypt's military campaigns throughout its history.

Do you think a myth about "bringing back the distant" reflects something deeper about how ancient Egyptians viewed loss and restoration?

Носител на далечното

Един бог-воин бил призован да върне това, което Египет бил загубил – както хора, така и власт.

Онурис, известен още като Анхур, бил древен египетски бог на войната и лова, чието име се превежда като „този, който връща далечното“. Според митологията Онурис пътувал до Нубия, за да си върне жена си, богинята лъвица Мехит, след като тя избягала от Египет – история, символизираща теми за възстановяване и връщане на реда след хаоса. Почитан предимно в Тинис, а по-късно и в Себенитос, той бил призоваван от войници, търсещи защита и победа в битка, което го прави важно божество за военните кампании на Египет през цялата му история.

Мислите ли, че митът за „връщането на далечното“ отразява нещо по-дълбоко за това как древните египтяни са гледали на загубата и възстановяването?

Митът за Онурис (Анхур) и неговото епитетно определение като „този, който връща далечното“ отразява фундаментална концепция в древноегипетската мирогледна система — тази за космическото равновесие (Маат), което постоянно е застрашено от хаоса (Исфет).

От гледна точка на египтоложкия анализ, пътуването на божеството до Нубия за привеждане обратно на неговата съпруга, богинята-лъвица Мехит (олицетворение на слънчевата и унищожителна енергия), далеч не е просто фолклорен мотив, а сложен метафизичен механизъм:

• Възстановяване на изгубената цялост: В египетската теология отдалечаването на женското божество извън границите на Египет (в суровите земи на Нубия) символизира оттеглянето на животворната енергия и нарушаването на божествения ред. Завръщането ѝ, постигнато чрез силата и волята на бог-войн, е еквивалентно на реинтеграцията на държавната стабилност и преодоляването на екзистенциалната криза.

• Продължавайки филологическия и теологичния анализ на този фундаментален откъс, следва да разкрием структурните равнища, върху които се гради тази митологема в египетската религиозна мисъл.

  В държавната доктрина и космогонията на Древен Египет отсъствието на женското божество (Слънчевото око / Тефнут-Мехит-Сехмет) и последващото ѝ връщане функционират като тристепенен метафизичен модел:

  1. Онтологично равнище: Разединението на Демиурга

  В слънчевата теология на Хелиополис и по-късните Синкретични системи, богинята-лъвица е непосредственото проявление на активната, защитна и съзидателна сила на Слънчевия бог (Ра).

  • Бягството към Нубия (Та-Сети): Когато богинята напуска пределите на Египет в състояние на гняв, тя се оттегля в „дивата“, некултивирана и хаотична територия на юг. Това оттегляне символизира разцепването на първичната божествена монолитност — Слънчевият демиург остава ослепен/отслабен без своето Око.

  • Суша и космически срив: Липсата на богинята се асоциира с периода на суша, отсъствие на разлив на Нил и навлизане на принципите на Исфет (хаоса и разрушението) в Египет.

  2. Сотириологично и ритуално равнище: Мисията на Онурис (Анхур-Шу)

  Задачата на бог Онурис — често синкретично идентифициран с Шу (бога на въздуха и сина на Ра) — надхвърля простия физически акт на преследване:

  • Трансформация чрез апелиране и укротяване: В митичния цикъл Онурис/Шу и Тот (богът на мъдростта) не побеждават богинята с груба сила, а чрез ритуално укротяване, музика, танци, вино и магически приказки. Дивият, раздиращ зверински аспект на лъвицата (Сехмет/Мехит) се преобразява в кротката, благодатна котка/патронка Бастет или Хатхор.

  • Ритуалът Уаг и Празникът на опиването: В храмовите практики тази митологема се възпроизвежда ежегодно чрез сложни литургии, при които консумацията на вино и рецитирането на химни служат за омилостивяване на разгневеното божество, гарантирайки ежегодния плодороден разлив на Нил.

  3. Геополитическо и кралско равнище: Легитимация на царя (Несу-Бити)

  За египетския владетел митът за „Връщането на Далечната“ е пряка аналогия на неговите задължения като земен наместник:

  • Възстановяване на границите: Всяко военно посегателство срещу външни врагове или потушаване на бунтове в Нубия и Азия се интерпретира като повтаряне на митичното пътуване на Онурис. Царят заминава в чуждите, неконтролирани земи, за да си върне контрола, богатството и подданиците.

  • Реинтеграция на Маат: Както Онурис връща слънчевата енергия на Ра, така и фараонът връща Маат (реда, истината и справедливостта) на нейното правилно място, изгонвайки мрака от Египет.

  Допълнителна специализирана литература:

  • Darnell, John Coleman. The Enigmatic Underworld Texts of the Solar-Osirian Unity: Cryptographic Books of the King's Fayum and Related Texts. OBO 198. Fribourg: Academic Press, 2004. (Завръщането на Слънчевото око в контекста на криптографските и соларни есхатологични текстове).

  • Ritner, Robert K. The Mechanics of Ancient Egyptian Magical Practice. Studies in Ancient Oriental Civilization 54. Chicago: The Oriental Institute, 1993. (Анализира ритуалното укротяване и магическите заклинания, използвани за трансформиране на разгневените божества).

• Пътят от хаоса към реда: Загубата на хора и власт — историческите травми на военни поражения или политическа дезинтеграция — се приемат в сакралната геополитика на древен Египет като микрокосмическо отражение на космическия хаос. Онурис, като божество на войната и лова, чийто култ е центриран в Тинис и Себенитос, олицетворява активната държавна и божествена намеса за неутрализиране на външната заплаха.

• В сакралната география на Древен Египет политическите граници не са просто административни линии, а онтологични бариери, отделящи подредения космос от първичния мрак. Този пасаж деконструира именно механизма, чрез който държавната власт концептуализира и преодолява националните кризи чрез военизираната теология и култа към Онурис.

  Сакрална геополитика: Кемет срещу Дешрет

  • Космическият дуализъм: Египет (Кемет, Черната земя) е физическото проявление на Маат – територията, където боговете пребивават, а ритуалът поддържа световния ред. Отвъд нейните граници лежи Дешрет (Червената земя) – пространството на пустинята, чужденците и непредсказуемия хаос (Исфет).

  • Външната заплаха като демонично проявление: Нашествията на съседни народи (нубийци, либийци, азиатци) или загубата на контрол над буферни територии не се описват в храмовите анали като просто военнополитически събития. Те се осмислят като пробив в тъканта на мирозданието, еквивалентен на атаките на демоничната змия Апофис срещу слънчевата ладия на Ра.

  Анатомия на историческата травма

  • Политическата дезинтеграция: През периодите на разпад на централната власт египетските дидактични текстове (като „Пророчеството на Неферти“) описват състояние на пълна космическа инверсия: реката пресъхва, чужденци управляват страната, а социалният ред е обърнат.

  • Изтичане на енергия: Загубата на хора (пленници) и суверенитет означава буквално изтичане на жизнена сила извън границите на Маат. Държавата се нуждае от физическо и теологично оръжие, което да реинтегрира изгубеното.

  Онурис като инструмент на държавната реконкиста

  • Иконография на кинетичната агресия: За разлика от предимно статичните, седящи на трон божества, Онурис е изобразяван в крачка, с вдигната ръка, готов да хвърли копие или държащ въже. Той е въплъщение на агресивната превенция и активния военен удар, необходим за пронизване на Исфет.

  • Тинис – легитимация на обединението: Оригиналният култ на божеството произлиза от района на Тинис (близо до Абидос) – люлката на първите египетски царе, обединили Горния и Долния Египет. Това го превръща в изконен пазител на самата идея за единна, централизирана и неделима държава.

  • Себенитос – последната защитна линия: През Късната епоха (особено 30-та династия), когато Египет води отчаяни войни за независимост срещу Персийската империя, град Себенитос става столица. Издигането на култа към Онурис там отразява екзистенциалната нужда на последните местни фараони (като Нектанеб I и II) да призоват „Онзи, който връща далечното“, за да реставрират изгубената си автономия и да отблъснат персийския хаос.

• Функционалността на култа: Призоваването му от войници за постигане на победа и защита потвърждава, че египетската армия не просто е водела земни битки, а се е явявала земен инструмент на божественото възстановяване. Всяка военна кампания за възвръщане на загубени територии или пленници е била ритуално приравнявана към митичния акт на Онурис.

В този смисъл концепцията за загубата в египетската мисъл никога не е дефинирана като окончателна, а като временно отсъствие, което подлежи на магическо и военно рекупериране — процес, в който царската власт и божественият ред отново заемат своето централно място в универсума. 

Основни академични изследвания и монографии

• Junker, Hermann. Der Auszug der Hathor-Tefnut aus Nubien. Berlin: Verlag der Königlichen Akademie der Wissenschaften, 1911. (Фундаменталният филологически и митологичен труд, който за първи път систематизира текстовете за оттеглянето и връщането на „Далечната богиня“ от Нубия).

• Junker, Hermann. Die Onurislegende. Wien: Hölder-Pichler-Tempsky, 1917. (Основната монография, посветена изцяло на култа, иконографията и митологичната функция на бог Онурис/Анхур като „Онзи, който връща далечната“).

• Inconsolable, Philippe. Anhour: Dieu de la guerre et de la chasse. Paris: Cybele, 2008. (Задълбочено съвременно изследване на войнския и ловния аспект на Анхур, анализиращо епиграфските източници от Абидос, Тинис и Себенитос).

Символика на „Далечната богиня“ и космическия ред (Маат)

• Sternberg-el-Hotabi, Heike. Der Mythos vom Sonnenuge im Mythenkranz der Fernen Göttin. Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 1988. (Анализ на слънчевото око на Ра и теологичния механизъм, чрез който отсъствието на богинята провокира хаос, а нейното завръщане възстановява космическата хармония).

• Westendorf, Wolfhart. Altägyptische Darstellungen des Sonnenlaufes auf der Talfahrt. Berlin: Hessling, 1966. (Анализира соларния цикъл и връзката между завръщането на божествената женска енергия и физическото/духовното възраждане на Египет).

Първични източници и ритуални текстове

• Папирус Залтие IV (Papyrus Salier IV / pBM EA 10188) — Британски музей. (Съдържа преписи на митологични текстове за конфликта и помирението между Слънчевото око и соларния демиург).

• Текстове от храма в Едфу и Филае (Птолемеев период):

  • Cauville, Sylvie. La théologie du temple d'Edfou. Cairo: IFAO, 1997. (Късните храмови надписи предоставят най-пълните литургични версии на мита за укротяването на богинята-лъвица от Онурис-Шу).

Трансформация на мита в държавната идеология

• Assmann, Jan. Mind of Egypt: History and Meaning in the Time of the Pharaohs. Harvard University Press, 2003. (Проф. Асман подробно разглежда концепцията за „възстановяването на реда“ след криза като централна категория в египетското историческо съзнание).

• Baines, John. Fecundity Figures: Egyptian Personification and the Iconology of a Genre. Warminster: Aris & Phillips, 1985. (Изследва как персонифицираните божествени концепции, включително завръщането на благодатта от юг, функционират в кралската иконография).

Nikauisesi / Никауисеси

 

ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Nikauisesi .

Nikauisesi was a hereditary prince and treasurer of Lower Egypt during the Old Kingdom. His tomb is a mastaba located in the Teti Cemetery at Saqqara, Egypt. Nikauisesi lived during the late Fifth Dynasty and the reign of Teti in the Sixth Dynasty.His mastaba is situated behind the tomb of Kagemni in the north-east sector of the Saqqara necropolis.The interior features detailed polychrome wall reliefs and scenes, such as traditional boat and fishing depictions.

Никауисеси.

Никауисеси е бил наследствен принц и ковчежник на Долен Египет по време на Старото царство. Гробницата му е мастаба, разположена в гробището Тети в Сакара, Египет. Никауисеси е живял по време на края на Петата династия и управлението на Тети в Шестата династия. Мастабата му е разположена зад гробницата на Кагемни в североизточния сектор на некропола в Сакара. Интериорът е с подробни полихромни стенни релефи и сцени, като например традиционни изображения на лодки и риболов.

Мастабата на Никауисеси (Nj-kꜣ.w-Jsjsj) в гробищния комплекс на фараона Тети в Саккара представлява изключително ценен обект за изследване на социално-политическата трансформация и развитието на заупокойното изкуство на границата между Петата и Шестата династия (ок. XXIII век пр.н.е.).

Ето научно-египтологичен анализ на паметника и неговото историческо съдържание:

Титулатура и административен статус

Никауисеси заема редица ключови държавни и административни длъжности, които отразяват консолидацията на бюрократичния апарат в края на Петата династия (вероятно започнал кариерата си при царе като Исеси/Джедкара) и в началото на Шестата династия при царък Тети.

• Хиерархичен ранг: Титлата Ири-пат („наследствен принц“ / „член на елита“) го поставя в най-висшия аристократичен ешелон на държавата.

• Финансов контрол: Като Хетаму-бити („кралски печатник / ковчежник на Долен Египет“), той управлява ресурсните потоци, стоковите складове и икономическата логистика на централната власт.

• Именна теофория: Името Ни-кау-Исеси („Принадлежащ на душите/ка на Исеси“) съдържа пряка препратка към фараона Джедкара Исеси, което потвърждава произхода на неговия родов и професионален възход в края на Петата династия.

Топография и топология на гробницата

Разположението на мастабата в непосредствена близост до пирамидалния комплекс на Тети и зад величествената гробница на везира Кагемни (Kꜣ-gm.n.j) не е случайно:

• Пространствена патронажа: Локализацията в североизточния сектор на некропола показва ясна пространствена йерархия — висшите чиновници изграждат своите „вечни домове“ около пирамидата на своя владетел, за да участват в неговия вечен заупокоен култ.

• Архитектурен тип: Гробницата следва класическия план на мулти-камерните мастаби от епохата, включващ входен коридор, култови карактерни зали, сердаб и запечатана погребална шахта, водеща до подземната камера.

Иконографска програма и стилови особености

Стенните релефи в интериора на мастабата се отличават с забележително запазена полихромия и високо ниво на пластично изпълнение, характерно за кралските ателиета от началото на Шестата династия.

• Нилски сцени и поминък: Изображенията на плаване с кораби от папирус и дърво, както и сцените с риболов и лов на птици в гъсталаците на делтата, носят не само битов, но и дълбок метафизичен контекст. Водните пространства символизират първичния океан Нун, а уловът на риба и птици представлява победата на реда (Маат) над хаоса (Исфет).

• Селскостопански и занаятчийски цикли: Детайлно представените сцени на оран, жътва и отглеждане на добитък гарантират чрез магическото действие на изображението непрекъснатото подхранване на ка на починалия.

• Художествен канон: Забелязва се плавен преход от по-строгия и масивен стил на Петата династия към по-динамичните, пластични и детайлни релефни композиции, характерни за епохата на Тети и Неферкаре (Пепи I).

Мастабата на Никауисеси остава ключов паметник за разбирането на прехода между Петата и Шестата династия, демонстрирайки как висшата административна елита интегрира политическата власт с религиозната концепция за вечността.

Limestone funerary stela of the attendant User, 12th dynasty / Варовикова погребална стела на слугата Усер, 12-та династия

 

Limestone funerary stela of the attendant User, 12th dynasty. User is seated behind an offering table with the usual tall loaves of bread, with his dog at his feet. In the lower register three of User's daughters hold lotus flowers, a symbol of rebirth, to their faces. The stela contains an offering formula to Osiris, and requests that offerings for User's ka should be made at a series of religious festivals.

British Museum EA237.

Варовикова погребална стела на слугата Усер, 12-та династия. Усер е седнал зад трапеза за дарове с обичайните високи хлябове, а кучето му е в краката му. В долния регистър три от дъщерите на Усер държат лотосови цветя, символ на прераждането, пред лицата си. Стелата съдържа формула за дарение на Озирис и изисква да се правят дарове за ка на Усер по време на поредица от религиозни празници.

Британски музей EA237.

Горният регистър: Семейният статус и вечното пиршество

• Централната фигура: Усер е представен в иератична, седяща поза пред масата за дарове. Тази композиция е крайъгълният камък на египетското заупокойно изкуство — тя гарантира, че собственикът на стелата никога няма да изпита глад или жажда в отвъдното.

• Вертикалните хлябове: Характерните високи, стилизирани вертикални елементи върху масата традиционно изобразяват срязани хлябове (тъ-хедж), макар понякога иконографски да преливат с изображението на резени тръстика или пера, символизиращи изобилие и чисти дарове.

• Присъствието на кучето: Поставянето на домашно куче под стола на стопанина е обичан и ценен детайл в паметниците от Средното царство. Освен че отразява личната привързаност и социалния статус на Усер, кучето носи и закриляща символика, свързана с чакалоглавия бог Анубис — пазителя на некрополите и балсамирането.

Долният регистър: Дъщерите и символиката на лотоса

• Дъщерите и лотосът: Трите дъщери, поднасящи или държащи сини лотосови цветя (Nymphaea caerulea) пред лицата си, изпълняват важен ритуален акт. Синият лотос се отваря при изгрев слънце и се затваря и потапя при залез — за египтяните той е пряк първичен символ на Ра, на сутрешното възраждане и на непрекъснатия цикъл на живота и смъртта.

• Вдишването на аромата: Държането на цвета непосредствено до носа не е просто естетически жест; това е магическо „вдишване на живота“ (неш ем анх), с което дъщерите предават жизнена енергия и помага да се съживят сетивата на баща им в отвъдното.

Епиграфската формула (хетеп-ди-несу)

Текстът върху стелата следва стандартната канонична формула за дарове от Средното царство, чиято цел е да осигури вечна издръжка чрез божествено посредничество:

• Молитвата към Озирис: Текстът започва с формулата „Хетеп-ди-несу [Осирис]...“ („Дарове, които царят дава на Озирис, Господаря на Абидос/Бузирис“). Тъй като царят е единственият първосвещеник, всички дарове символично преминават през него към боговете, а от тях — към ка (душата) на починалия.

• Празничният календар: Изискването за дарове по време на определени празници (като Новолуние, Празника на месеца, Празника на Уаг, Празника на Тот и Вагалията) подчертава стремежа на Усер да остане част от литургийния и космически ритъм на Египет. Дори след смъртта си той продължава да участва в свещения празничен цикъл на общността.

Статуята „ка“ на Тай в запечатания сердаб на мастабата му в Саккара / The "ka" statue of Ty in the sealed serdab of his mastaba tomb at Saqqara

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

In the first picture, the "ka" statue of Ty in the sealed serdab of his mastaba tomb at Saqqara, glimpsed through a small hole in one of the adjoining rooms. The ka statue was a substitute body that Ty's ka (soul) could inhabit should anything happen to Ty's mummy.

In the second photograph, the room containing the false door through which Ty's ka could emerge to take advantage of offerings left on the offering table at the foot of the door.

Ty was a senior official and royal architect in the 5th dynasty who served under several kings. He oversaw the construction of the sun temples of kings Neferirkare and Niuserre.

На първата снимка е статуята „ка“ на Тай в запечатания сердаб на мастабата му в Саккара, видяна през малка дупка в една от съседните стаи. Статуята „ка“ е заместващо тяло, което „ка“ (душата) на Тай може да обитава, в случай че нещо се случи с мумията на Тай.

На втората снимка е стаята с фалшивата врата, през която „ка“ на Тай може да излезе, за да се възползва от даровете, оставени на масата за дарове в подножието на вратата.

Тай е бил висш служител и царски архитект в V династия, служил при няколко царе. Той е ръководил строителството на слънчевите храмове на царете Нефериркаре и Ниусере.

Взглеждането през тесния прорез на сердаба към статуята „ка“ на Тай остава един от най-вълнуващите и интерактивни моменти в египетската археология. В качеството си на висш чиновник, надзорник на царските строежи и архитект, служил при неколцина владетели от V династия (включително при изграждането на слънчевите храмове на Нефериркаре и Ниусере), Тай проектира своята гробница в Саккара не просто като монументален вечен дом, а като прецизно функциониращ метафизичен апарат.

За египтолога този комплекс от сердаб и фалшива врата разкрива съвършения синтез между архитектура, религиозно вярване и концепция за задгробния живот през Старото царство.

Сердабът и статуята „ка“: Резервното тяло

Архитектурният елемент, известен като сердаб (арабската дума за „изба“ или „скрито помещение“), представлява напълно запечатана, тъмна камера без врати. Единствената му връзка с външния свят са един или два тесни хоризонтални прореза (очни отвори).

• Плът и камък: Обезсмъртяването чрез мумификационните техники от V династия все още не е достигнало съвършенството на Новото царство. Египтяните от този период съзнават риска мумията да се разруши. Затова статуята на Тай, изваяна с идеализирани, но разпознаваеми портретни черти, служи за пълноценен физически заместител (приемник) за неговото „ка“ (жизнената сила или духовното двойно).

• Стилово съвършенство: Изобразеният Тай е с класическа перука с паралелни плитки, къса традиционна пола (шендит) и изправен, величествен postur. Изражението му е спокойно, насочено към вечността.

• Сетивно възприятие: През отвора статуята не само „гледа“ към живите и вижда ритуалите, но и възприема дима от каденето на тамян (сенечер) и рецитирането на заупокойните молитви (херу-нечер), изпълнявани от жреците в съседното помещение.

Фалшивата врата и масата за дарове: Портал между световете

Докато сердабът осигурява физическото убежище за „ка“, стаята с фалшивата врата (кхерет-нечер) представлява лиминалната зона — границата, където съществуването на живите се среща с това на мъртвите.

• Прагът между измеренията: За разлика от истинската врата, фалшивата врата е монолитен релеф, издълбан в стената. Тя символизира портала, през който „ка“ на Тай може свободно да преминава от отвъдния свят (Дуат) в земния свят на хората и да се връща обратно.

• Масата за дарове: Разположена в основата на фалшивата врата, тя обикновено носи формата на йероглифа хетеп (буквално: „оферта“, „мир“ или „доволство“). Върху нея роднините и заупокойните жреци полагат реални хранителни дарове — хляб, бира, говеждо месо, птици и плодове.

• Магията на словото: В случай че земните дарове спрат (например при изчезване на заупокойния култ), надписите около фалшивата врата осигуряват „магическа суровина“. Чрез простото прочитане на жертвената формула (хетеп-ди-несу) от преминаващ посетител, изобразените ястия и напитки се материалзират духовно за „ка“ на Тай за вечни времена.

Мастабата на Тай в Саккара остава шедьовър на древноегипетското инженерство и духовна концептуализация. Чрез комбинацията от запечатания сердаб и отворената за общуване фалшива врата, Тай е осигурил своята вечност — архитектурно, религиозно и социално.

Фрагмент от гробна стена, изобразяващ носачи на приношения и касапи / Tomb Wall Fragment Depicting Offering Bearers and Butchers

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

В заупокойната архитектура от Старото царство сцените с клане и подготовка на жертвени животни (сцени на ритуално жертвоприношение) заемат ключово място върху южните и източните стени на параклисите в мастабите.

Тези сцени не са просто документация на битовото ежедневие или стопанската дейност на именията (njwt). В египетската теология жертвоприношението на говеда има дълбок космически и ритуален смисъл:

• Победа над Хаоса (Исфет): Жертвеното животно (бикът) иконографски се свързва с първичните хаотични сили и с бога Сет. Неговото поваляне, връзване и разрязване символизира подчиняването на хаоса и възстановяването на световния ред (Маат).

• Активация на даровете: Пренасянето на пресните части (особено предния крак — ḫpš, и сърцето — ḥ3tj) е задължителен елемент за съживяването на душата Ка на починалия по време на заупокойното пиршество.

2. Детайлен композиционен и иконографски анализ

Релефът е организиран в два хоризонтални регистъра, разделени с ясна релефна линия (базова линия), което е каноничен похват за структуриране на пространството и времето в древноегипетското изкуство.

+-------------------------------------------------------------------------+
| ГОРЕН РЕГИСТЪР: Процесия с подготвени дарове                           |
| - Слуги носят говежди ребра (sprw), птици (патици/гъски) и кошници       |
+-------------------------------------------------------------------------+
| ======================================================================= |
| ДОЛЕН РЕГИСТЪР: Динамична сцена на клане (sḫpt)                         |
| - Повалени бикове с вързани крайници                                    |
| - Месари (ḫftj/sšm) с подпънати престилки и кременни ножове (*ds*)       |
| - Изнасяне на сърцето (*ḥ3tj*) и съда с кръв (*znf*)                      |
+-------------------------------------------------------------------------+

2.1. Горен регистър: Процесия с пречистени провизии

В горната зона виждаме поредица от прислужници и заупокойни жреци, движещи се с плавна ритмичност.

• Носене на птици: Фигурите държат водоплаващи птици (патици и гъски) за крилата или шията — традиционен жест, който показва, че животното е уловено, пречистено и готово за оферторната маса.

• Месни отрязъци: Други носят пълни кошници и характерните извити говежди ребра (sprw), подредени едно върху друго.

2.2. Долен регистър: Анатомия и динамика на месарите

Долният регистър е изключително динамичен и натуралистичен — белег за зрялостта на мемфиската резбарска школа от края на V-та династия:

1. Техника и облекло на месарите:

   • Месарите са облечени в къси работни престилки (šndjt). Прави впечатление, че предният край на престилката е пъхнат високо в колана или е усукан между краката. Този функционален детайл е уловен с изключителна точност от древния майстор — той предпазва дрехата от зацапване с кръв по време на рязането.

2. Процесът на разрязване:

   • Долу на земята са изписани повалени бикове с вързани с въжета крака.

   • Месарите използват традиционни за Старото царство кременни ножове (ds), които се заточват на място от асистенти (често изобразявани в съседни сцени със заточващи камъни).

3. Пренасяне на сакралните органи (Вляво):

   • В лявата част на долния регистър ясно се виждат двама мъже. Единият носи в ръцекупесто отрязаното сърце (ḥ3tj) на животното — органът, който според египтяните е център на разума, емоциите и самия живот.

   • До него друг месар пренася голям глинен съд (dsr-съд), предназначен за събиране на жертвената кръв (znf), използвана за ритуално пречистване.

3. Епиграфски забележки и стилистични черти

• Дълбочина и пластика: Релефът е с изключително нисък профил (bas-relief), но въпреки това мускулатурата на краката, анатомичните извивки на повалените животни и сухожилията на месарите са моделирани с голяма прецизност.

• Диалози и текстове (Липсващи/Изтрити): В подобни сцени от Саккара (като в мастабите на Ти или Мерерука) над главите на месарите обикновено са изписани краткотрайни битови реплики от рода на: „Дърпай здраво, колега!“, „Сърцето е пречистено!“ или „Направи рязането бързо!“. В този фрагмент йероглифният регистър е минимален или загладен, което насочва вниманието изцяло към визуалния разказ.

4. Заключение

Анализираният варовиков фрагмент от Саккара е първокласен пример за функционалното заупокойно изкуство от Старото царство. Чрез съчетаването на битова автентичност (тъканите престилки, кременните ножове) с дълбока сакрална символика (пречистването на даровете за Ка), релефът гарантира, че заупокойният олтар на починалия ще остане за вечността зареден с прясна, чиста и магически активирана храна.

Алма Томас "Звездна нощ и астронавтите", 1972 година

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

След десетилетия като художничка, през седемдесетте си години Алма Томас се насочва към абстракцията, създавайки блестящи, мозаечни цветни полета с ритмични петна боя, често вдъхновени от форми от природата. Художничката е била очарована от космическите изследвания от края на 60-те години на миналия век, а по-късните ѝ картини често препращат към американските пилотирани мисии „Аполо“ до Луната. Въпреки че никога не е летяла, Томас започва да рисува сякаш е в самолет, улавяйки това, което тя описва като променящи се светлинни шарки и цветни ивици. „Гледаш отвисоко нещата“, обяснява тя. „Толкова бързо се носиш през облаците... Виждаш само цветни ивици.“

„Звездна нощ и астронавтите“ извиква вдъхновение за открития простор и небесните шарки на нощното небе, но въпреки наративното си заглавие, творбата може да се чете и като въздушен изглед на водна повърхност, играейки с чувството ни за потапяне в иначе плоска картинна равнина. Зрителят е потопен не само в усещането за органичен простор, което тази картина постига, но и в среща с процеса на Томас: повърхността тук е ясно конструирана щрих по щрих. Междувременно, проблясъците на сурово платно между всяка маркировка с основен цвят изглеждат толкова живи, колкото и самата нанесена боя – почти сякаш композицията е осветена отзад. Томас разчита на оживяващите свойства на цвета през целия си късен разцвет на кариерата. „Цветът е живот“, заявява тя веднъж, „а светлината е майката на цвета.“ Тази картина е създадена през 1972 г., когато художничката е на осемдесет години. През същата година тя става първата афроамериканка, получила самостоятелна изложба в голям художествен музей, Музея на американското изкуство „Уитни“ в Ню Йорк.

A lady in a green dress – A relief from Sahures cult temple at Abusir / Дама в зелена рокля – Релеф от култовия храм на Сахуре в Абусир

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

A lady in a green dress.

A relief from Sahures cult temple at Abusir showing the female personification of fertile estates wearing a green dress.

She offers a loaf on a mat, the hieroglyphic sign for hetep ( offering ) and three ankh cords are hanging down. 

The divine nature of the personifications is marked by the scepters they all hold and by the curled ceremonial beards of the male figures.

In accordance with Egyptian iconographical convention the male symbols of fecundity and prosperity are portrayed as extremely obese, with pendulous breasts and abdomens that hang over their girdles.

Except for "Liquid," who is depicted as a pregnant woman, the female figures are slender.

The personifications carry offering mats from which ankh signs dangle. 

The skin of the males was painted red, that of the females yellow; 

"West" wears a green dress.

It is a perfect example of the Sahure relief style.

Fine modeling shapes important details such as the muscles and sinews in the legs and knees of the male figures, the strained muscles at their waists, which support the inflated abdomens, and the muscles at the sides of their necks. The expressively detailed male bodies contrast with the smooth, elegant figures of the females, and together these auspicious spirits present a beautifully varied image that aptly visualizes the abundance of fertile Egypt.

5th dynasty c 2467 2435 BC. 

Abusir.

Egyptian Museum Caïro

Дама в зелена рокля.

Релеф от култовия храм на Сахуре в Абусир, изобразяващ женското олицетворение на плодородни имения, облечено в зелена рокля.

Тя предлага хляб върху постелка, йероглифният знак за хетеп (приношение) и три анкх въжета висят надолу. Божествената природа на олицетворенията е маркирана от скиптърите, които всички те държат, и от къдравите церемониални бради на мъжките фигури.

В съответствие с египетската иконографска конвенция, мъжките символи на плодовитост и просперитет са изобразени като изключително затлъстели, с увиснали гърди и кореми, които висят над поясите им.

С изключение на „Течност“, която е изобразена като бременна жена, женските фигури са стройни.

Олицетворенията носят постелки за приношения, от които висят анкх знаци. Кожата на мъжете е боядисана в червено, а на жените в жълто; „Запад“ носи зелена рокля.

Това е перфектен пример за стила на релефа Сахуре.

Финото моделиране оформя важни детайли като мускулите и сухожилията в краката и коленете на мъжките фигури, напрегнатите мускули на талията им, които поддържат надутите кореми, и мускулите отстрани на вратовете им. Изразително детайлните мъжки тела контрастират с гладките, елегантни фигури на жените и заедно тези благоприятни духове представят красиво разнообразен образ, който уместно визуализира изобилието на плодороден Египет.

5-та династия около 2467-2435 г. пр.н.е.

Абузир.

Египетски музей Кайро

1. Исторически и архитектурен контекст

Управлението на фараона Сахуре (втори владетел от V-та династия) отбелязва повратна точка в развитието на древноегипетската заупокойна архитектура и монументална декорация. Докато пирамидите от IV-та династия в Гиза впечатляват със своите колосални размери, владетелите от V-та династия пренасочват държавния ресурс към изграждането на изключително богати, геометрично балансирани и тематично сложни стенописни и релефни програми в своите пирамидални комплекси в Абусир.

Релефите от Заупокойния и Долния храм на Сахуре се считат от египтологичната общност за ненадминат връх на мемфиската резбарска школа от Старото царство. В тях теологията на царската власт се преплита с концепцията за космическия ред (Маат) и икономическата подкрепа на държавата за царския култ.

2. Иконографски анализ на процесията от персонификации (Немот / Имения)

Сцената представя процесия от географски и стопански олицетворения — номи (sp3wt), царевични и земеделски имения (ḥwt), реки и канали, които принасят дарове на починалия и деифициран владетел.

       ТИПОЛОГИЯ НА ПЕРСОНИФИКАЦИИТЕ В ХРАМА НА САХУРЕ
┌─────────────────────────────┬─────────────────────────────┐
│ МЪЖКИ ФИГУРИ (Плодородие)   │ ЖЕНСКИ ФИГУРИ (Имения/Запад)│
├─────────────────────────────┼─────────────────────────────┤
│ - Андрогинни тела           │ - Стройни, елегантни силуети│
│ - Увиснали гърди и корем    │ - Прилепнали рокли (Зелено) │
│ - Червено-кафява кожа       │ - Жълта/светла кожа         │
│ - Церемониална къдрава брада│ - "Течност" (Бременна жена) │
│ - Носят скиптри / Дарове    │ - Носят масички за дарове   │
└─────────────────────────────┴─────────────────────────────┘

2.1. Женската фигура („Западът“ / Персонификация в зелена рокля)

Централен акцент в представения фрагмент е женската персонификация — най-pо вероятно символ на Запада (Jmntt) или на конкретно земеделско имение (ḥwt):

• Полихромия и колорит: Кожата ѝ е изписана в светложълт цвят (каноничният цвят за изобразяване на египетските жени, предпазени от прякото слънце), което контрастира рязко с червеникаво-кафявия инкарнат на мъжките фигури. Изключително рядка е зелената рокля (w3ḏ). В древноегипетската хроматична символика зеленият пигмент (получаван от стрита малахитова руда) обозначава новото покълване, растителността, младостта и възкресението.

• Анатомична каноничност: За разлика от андрогинно-затлъстелите мъжки фигури на плодородието, женските персонификации (с изключение на „Течността“, представена като бременна) са изобразени изключително стройни, високи, с гладки и изчистени линии, подчертаващи идеализираната женска красота на Новото и Старото царство.

2.2. Мъжките фигури на плодородието: Феноменът на андрогинията

Мъжките фигури в тази процесия (персонификации на реки, Нилски разклонения и плодородни почви) демонстрират специфичен стилистичен похват:

• Те притежават дебели, натежали кореми, престилки, усукани под коремната гънка, и увиснали гърди. В западното съзнание това би се интерпретирало като затлъстяване, но в египетския иконографски контекст това е символ на сукулентност, избилие и свръхпросперитет.

• Мъжките фигури носят церемониални фалшиви бради със завити краища (божествена брада) и държат скиптри, потвърждаващи тяхния статус на благодетелни богове/духове (ḥ3wj).

3. Семиотика на символите и даровете

Всеки предмет, пренасян от персонификациите, функционира като йероглифен знак за вечен живот и препитание:

1. Постелката за дарове и хляба: Фігурите носят поднос/постелка, върху която са подредени конусовидни хлябове. Тази композиция визуално възпроизвежда йероглифния знак 𓊵 (ḥtp), означаващ „приношение“, „задоволство“ и „мир“.

2. Анкх-знаците (𓋹): От масите за дарове се спускат по три въжета/ленти, завършващи със знака Анкх (ʿnḫ – „живот“). Това е визуално послание: даровете, които Земята на Египет носи на царя, не са просто храна, а самата дихателна и съживителна сила на Космоса.

4. Стилистични особености и майсторство на релефа Сахуре

Стиловият анализ на релефите от Абусир разкрива ненадминато пластично усещане за камъка:

• Манипулация на дълбочината: Вредените фигури са изсечени с изключително нисък, но анатомично прецизен барелеф. Анатомията на мъжките крака показва ясна дефиниция на колянната капачка, сухожилията около пищяла и напрежението в коремната стена.

• Текстурен контраст: Творците от V-та династия постигат гениален динамизъм чрез контраста между сложните, мускулести и органично уплътнени тела на мъжките богове и гладките, безшевни и линейни силуети на жените.

5. Заключение

Релефният фрагмент от храмовия комплекс на Сахуре в Абусир е много повече от илюстрация на икономическата структура на Старото царство. Той представлява визуална теология на изобилието. Чрез комбинацията от мъжката андрогинна сила на плодородието и елегантната, жизнеутвърждаваща зелена символика на женските имения, египетските майстори са създали вечен паметник, който гарантира, че царството на Сахуре ще остане завинаги захранено от благодатта на Нил и космоса.