неделя, 15 ноември 2026 г.

Сцена от стената в храма на Нефертари в Абу Симбел / Wall scene from the Temple of Nefertari at Abu Simbel

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН



Wall scene from the Temple of Nefertari at Abu Simbel. At the left of the scene stands Amun-Ra, holding out a "khopesh" sword in his right hand. In front of him is Ramesses II in a traditional "smiting" pose, about to kill a Kushite prisoner with a heavy mace.  Behind Ramesses stands Nefertari wearing a crown of ostrich plumes, cow's horns and a solar disk (representing Hathor, to whom this temple is dedicated), with her right hand raised in benediction.

Сцена от стената в храма на Нефертари в Абу Симбел. Вляво е изобразен Амон-Ра, който държи меч тип „хопеш“ в дясната си ръка. Пред него се намира Рамзес II в традиционната поза на „поразяващ врага“ – той се кани да убие кушитски пленник с тежък боздуган. Зад Рамзес стои Нефертари, носеща корона от щраусови пера, кравешки рога и слънчев диск (символизиращи богинята Хатор, на която е посветен храмът), като дясната ѝ ръка е вдигната в жест на благословия.


Настоящото изследване разглежда иконографската програма и политико-религиозната символика на врязания релеф (relief en creux) от Малкия скален храм в Абу Симбел (XIX династия, управление на Рамзес II), посветен на богинята Хатор и великата царска съпруга Нефертари. Сцената представлява класическа рамесидска интерпретация на най-древния царски мотив в египетското изкуство – ритуалното поразяване на хаоса (Исфет) в лицето на южния (нубийски/кушитски) враг пред върховния държавен бог Амон-Ра и в присъствието на обожествената царица Нефертари.

1. Композиционна структура и иконографски анализ на фигурите

Релефът е разположен върху стената на хипостилната зала на Малкия храм и демонстрира високата техническа прецизност на рамесидските скулптори при работа в пясъчник:

  • Бог Амон-Ра (вляво): Изобразен е в антропоморфна форма с характерната корона с две високи пера (шути) и церемониална брада. В лявата си ръка държи жезъла уас (символ на власт и благоденствие), а с дясната протяга към фараона ритуалния сърповиден меч хопеш (ḫpš). В рамесидската иконография предаването на хопеш от бога на царя легитимира войната като свещен акт и гарантира божествената победа.

  • Фараонът Рамзес II (в центъра): Представен е в каноничната, датираща още от палитрата на Нармер поза на „поразяващ враговете“. Царят носи Бялата корона на Горен Египет (хеджет), подчертаваща властта му над южните територии и Нубия. С лявата си ръка той е сграбчил за косите коленичилия кушитски пленник, а с дясната е замахнал с тежък боздуган (или комбинирано ритуално оръжие), готов да нанесе смъртоносния удар.

  • Кушитският пленник: Изобразен е в по-малък мащаб (йерархична перспектива), коленичил в поза на пълна капитулация, с една ръка вдигната в жест на молба за пощада. Етническите му черти и облеклото го идентифицират като представител на южните земи (Куш), превръщайки го в визуален символ на външния хаос, който застрашава границите на империята.

  • Царица Нефертари (вдясно): Присъствието на великата царска съпруга в подобна строго милитаристична сцена е уникална иконографска особеност на храма в Абу Симбел. Тя носи сложната корона на богинята Хатор – две високи щраусови пера, обгръщащи слънчев диск и лировидни кравешки рога. Дясната ѝ ръка е вдигната в жест на адорация и благословия към действащия владетел, утвърждавайки нейната роля на божествен съвладетел и женски аспект на царската власт.

2. Епиграфски регистър и идеология на Маат

Вертикалните колони с йероглифни надписи в горната част на сцената съдържат царските картуши на Рамзес II (Усермаатра Сетепенра и Рамесу Мериамон), съпроводени от традиционните формули на Амон-Ра, който дарява на царя „всяка победа над всички чужди земи“.

Идеологическият смисъл на релефа надхвърля конкретното историческо събитие:

  1. Възстановяване на космическия ред (Маат): В древноeгипетската космология поразяването на врага не е проява на лична жестокост, а ритуално задължение на фараона да поддържа реда срещу силите на разрухата (Исфет).

  2. Геополитическа пропаганда в Нубия: Разположен на стратегическия път към земите на Куш, храмът в Абу Симбел служи като монументално предупреждение към местното население за непобедимостта на египетската корона, защитена едновременно от имперския бог Амон-Ра и местната покровителка Хатор-Нефертари.

3. Библиография

  • Desroches-Noblecourt, Christiane, & Kuentz, Charles. (1968). Le Petit Temple d'Abou Simbel: «Nofretari pour qui se lève le Dieu-Soleil» (2 Vols.). Le Caire: Centre de Documentation et d'Études sur l'Ancienne Égypte (фундаменталната епиграфска и иконографска публикация на Малкия храм в Абу Симбел).

  • Hall, Emma Swan. (1986). The Pharaoh Smites His Enemies: A Comparative Study. München & Berlin: Deutscher Kunstverlag (класическо изследване върху еволюцията на мотива за поразяването на врага от преддинастичния период до Новото царство).

  • Kitchen, Kenneth A. (1979). Ramesside Inscriptions: Historical and Biographical, Vol. II. Oxford: Blackwell (пълно издание на йероглифните текстове и царските титли от храмовете на Рамзес II в Абу Симбел).

  • Robins, Gay. (1993). Women in Ancient Egypt. Cambridge, MA: Harvard University Press (анализ на иконографския статус на Нефертари, нейните корони и участието ѝ в царските ритуални сцени).

  • Spalinger, Anthony J. (2005). War in Ancient Egypt: The New Kingdom. Oxford: Blackwell Publishing (за военната идеология, символиката на меча хопеш и пропагандната функция на храмовите релефи при XIX династия

Няма коментари:

Публикуване на коментар