Егишем или Егисхайм

 д-р Никола Бенин

Егишем или както някои го произнасят Егисхайм, е малко градче от селски тип разположено в областта Елзас, Франция. То се намира на 7 км от изключително красивия Колмар и на 85 км. от границата с Германия. Близостта с Германия обуславя и двата популярни начина за прознасяне на името на градчето.

Егишем се намира в северо-източна Франция, в областта Елзас и е една от основните спирки по световно известния винен маршрут в тази област. Селцето е било собственост на семейство d’Eguisheim, един от членовете на което – Граф Бруно Егишем, през 1408 година е избран за Папа Лео IX. След прогонването на семейството, селцето става собственост на епископа на Страсбург, който започва изграждането на средновесковната крепост.

През 2013 година селцето е избрано за “Любимото село на Франция” благодарание на тесните си калдъръмени улички, запазените средновековни фасади на къщички, построени с дървени греди и с прозорци и балкони отрупани с украси и пъстри цветя.

Уличките са организрани в концентричен кръг около построената през XI век средновековна крепост, а да се разхождаш по тях си е направо разходка във времето. Има места, където наистина няма и помен от съвременния начин на живот. От друга страна кръчмите и кокетните ресторантчета наоколо предизвикат сетивата с трудно устоими аромати и вкусни ястия.

Егишем е дистанация за няколко релаксиращи часа в приятна и неангажираща разходка. Тя може да бъде съчетана с някои от околните селца и градчета съставляващи спирки по световно известния винен маршрут в Елзас като Риквир, Кайзерсберг и Рибовил или пък с по-големите и известни Колмар и Страсбург. Която и опция да изберете обаче със сигурност няма да съжалявате.

Ако пък сте изморени или малко мързеиви можете да се възползвате от влакчето Le Petit train d’Eguisheim, което в почти пешеходна скорост ще Ви разходи не смао из тесните улички, но и в покрайнините на Егишем, където ще можете да видите перфектно подредените лозови масиви, от който се произвежда виното на областта Елзас.

Вторият втори междинен период на Древен Египет (The 2nd Second Intermediate Period of Ancient Egypt)

д-р Никола Бенин

The Hyksos invade Egypt. Nastasic / Getty Images

The 2nd Intermediate Period of ancient Egypt—another period of de-centralization, like the first—began when the 13th Dynasty pharaohs lost power (after Sobekhotep IV) and Asiatics or Aamu, known as "Hyksos," took over. Alternatively, it was when the government center moved to Thebes following Merneferra Ay (c. 1695-1685). The 2nd Intermediate Period ended when an Egyptian monarch from Thebes, Ahmose, having driven the Hyksos from Avaris into Palestine, reunified Egypt, and established the 18th Dynasty, the start of the period known as the New Kingdom of Ancient Egypt. The 2nd Intermediate Period of Ancient Egypt occurred in c. 1786-1550 or 1650-1550.

There were three centers in Egypt during the second intermediate period:

1. Itjtawy, south of Memphis (abandoned after 1685)
2. Avaris (Tell el-Dab'a), in the eastern Nile Delta
3. Thebes, Upper Egypt.

Avaris, the Capital of the Hyksos

There is evidence of a community of Asiatics in Avaris from the 13th Dynasty. The oldest settlement there may have been built to defend the eastern border. Contrary to Egyptian custom, area tombs were not in cemeteries beyond the residential area and the houses followed Syrian patterns. Pottery and weapons were also different from the traditional Egyptian forms. The culture was mixed Egyptian and Syrio-Palestinian.

At its largest, Avaris was about 4 square kilometers. Kings claimed to rule Upper and Lower Egypt but its southern border was at Cusae.

Seth was the local god, while Amun was the local god at Thebes.

Rulers Based at Avaris

The names of the rulers of Dynasties 14 and 15 were based in Avaris. Nehesy was an important 14th-century Nubian or Egyptian who ruled from Avaris. Aauserra Apepi ruled c.1555 B.C. Scribal tradition flourished under him and the Rhind Mathematical Papyrus was copied. Two Theban kings led campaigns against him.

Cusae and Kerma

Cusae is about 40 km south of the Middle Kingdom's administrative center at Hermopolis. During the 2nd Intermediate Period, travelers from the south had to pay a tax to Avaris to travel the Nile north of Cusae. However, the king of Avaris was allied with the king of Kush and so Lower Egypt and Nubia maintained trade and contact via an alternate, oasis route.

Kerma was the capital of Kush, which was at its most powerful in this period. They also traded with Thebes and some Kerma Nubians fought in Kamose's army.

Thebes

At least one of the 16th Dynastik kings, Iykhernefert Neferhotep, and probably more, ruled from Thebes. Neferhotep commanded the army, but it is unknown whom he fought. Nine kings of the 17th Dynasty also ruled from Thebes.

The War of Avaris and Thebes

Theban king Seqenenra (​also spelled Senakhtenra) Taa quarreled with Apepi and fighting ensued. War lasted more than 30 years beginning under Seqenenra and continuing with Kamose after Seqenenra was slain with a non-Egyptian weapon. Kamose— who was likely Ahmose's elder brother—took over the fight against Aauserra Pepi. He sacked Nefrusi, north of Cusae. His gains didn't last and Ahmose had to fight against Aauserra Pepi's successor, Khamudi. Ahmose sacked Avaris, but we don't know whether he slaughtered the Hyksos or evicted them. He then led campaigns to Palestine and Nubia, restoring Egyptian control of Buhen.

Sources

_{The Oxford History of Ancient Egypt. by Ian Shaw. OUP 2000.}

_{Stephen G. J. Quirke "Second Intermediate Period" The Oxford Encyclopedia of Ancient Egypt. Ed. Donald B. Redford. OUP 2001.}

Вторият среден период на древния Египет - друг период на децентрализация, като първия - започна, когато фараоните на 13-та династия загубиха властта (след Собехотеп IV) и Азия или Аму , известни като "хиксоси", поеха. Като алтернатива, когато правителственият център се премести в Тива след Merneferra Ay (около 1695-1685). Вторият междинен период завършва, когато египетски монарх от Тива, Ахмос, изгони хиксосите от Аварис в Палестина, обедини Египет и установи 18-та династия, началото на периода, известен като Новото Древно Египет. Вторият среден период на Древен Египет настъпил в с. 1786-1550 или 1650-1550.

През втория междинен период в Египет имаше три центъра:

1. Itjtawy, южно от Мемфис (изоставен след 1685 г.)
2. Аварис (Tell el-Dab'a), в източната част на делтата на Нил
3. Тива, Горна Египет.

Аварис, столицата на хиксосите

Има сведения за общност от азиатци в Аварис от 13-та династия. Най-старото селище може да е било построено, за да защити източната граница. Противно на египетския обичай, гробниците в района не са били в гробища извън жилищната зона и къщите следват сирийски модели. Керамиката и оръжията също бяха различни от традиционните египетски форми. Културата е смесена египетска и сирио-палестинска.

Най-големият му аварис е бил около 4 квадратни километра. Кралете твърдят, че управляват Горния и Долния Египет, но южната му граница е в Куза.

Сет бил местният бог, а Амон бил местният бог в Тива.

Правители на базата на Аварис

Имената на владетелите на династиите 14 и 15 са базирани в Аварис. Нееси е важен нубийски или египетски 14-ти век, който управлявал от Аварис. Aauserra Apepi управлява c.1555 г. пр. Хр. Традицията на Scribal процъфтява под него и математическият папирус на Rhind е копиран. Двама тибани царе водели кампании срещу него.

Куза и Керма

Куза е на около 40 километра южно от административния център на Средния кралство в Хермополис. По време на втория междинен период пътниците от юг трябваше да платят данък на Аварис, за да пътуват до Нил на север от Куза. Въпреки това, царят на Аварис бил съюзник на царя на Куш, така че Долен Египет и Нубия поддържали търговия и контакти чрез алтернативен, оазисен маршрут.

Керма е била столица на Куш, която била най-мощната в този период. Те също така търгуваха с Тива, а някои кимски нубийци воюваха в армията на Камозе.

Тива

Поне един от 16-те династични  царе, Айкхернеферт Неферхотеп, а може би и повече, управлявал от Тива . Неферхотеп командваше армията, но не е известно кой е воювал. Девет царе на 17-та династия също са управлявали от Тива.

Войната на Аварис и Тива

Теванският цар Секененра (също се изписваше Сенахтенра) Таа се караше с Апепи и последва борба. Войната продължава повече от 30 години, започвайки под Seqenenra и продължаваща с Kamose след Seqenenra е убит с не-египетски оръжие. Камозе, който вероятно беше по-големият брат на Ахмос, пое борбата срещу Аосерра Пепи. Той уволнил Нефруси, северно от Куза. Неговите печалби не продължиха и Ахмос трябваше да се бори срещу наследника на Аосерра Пепи, Хамуди. Ахмос уволнил Аварис, но не знаем дали е убил хиксосите или ги е изгонил. След това той води кампании за Палестина и Нубия, възстановявайки египетския контрол над Бухен.

Източници

_{T той Оксфорд История на Древен Египет . от Иън Шоу. OUP 2000.}

_{Стивън GJ Quirke "Втори междинен период" Оксфордската енциклопедия на Древен Египет. Ед. Доналд Б. Редфорд. OUP 2001.}

Постойна яма - фантастичната пещера

 Никола Бенин

Артур Шопенхауер "Всеки ден е малък живот"

 Никола Бенин

"Всеки ден е малък живот: 
всяко събуждане е растящо раждане, 
всяко ново утро - малко младост, 
всяка почивка и сън - малко смърт ..." " 

- Артур Шопенхауер -

“Each day is a little life:
Every waking and rising a little birth,
Every fresh morning a little youth,
Every rest and sleep a little death..””

—Arthur Schopenhauer—

Омар Хайям "Повярвай в сега и бъди щастлив днес… ”

 Никола Бенин

Не плачете за загубите си. 
Не измервайте днес с утре. 
Не се доверявайте на изминалия и предстоящия ден. Повярвай в сега и бъди щастлив днес… ”

-Омар Хайям

„Бащата“ в Народен театър "Иван Вазов"

Публикувал: д-р Никола Бенин

В един апартамент в Париж Андре губи паметта си и с нея – целия свят. Животът и собствената същност са поредица от накъсани фрагменти, натрошени огледала и разкривени лица, едновременно познати и напълно чужди. Дъщеря му Ана е изправена пред един от най-тежките избори – да продължи да гледа баща си, с неговите променливи настроения и гневни изблици, рискувайки връзката си, или да го изпрати в дом, в който за него да се грижат напълно непознати, чужди хора. Но нима има значение, щом спомените те предават? Нима има разлика кой е до теб?

В „Бащата“ нищо не е съвсем такова, каквото изглежда. Сенките си играят игри със съзнанието, паметта лъже, реалността се чупи и вечният танц на светлината и мрака допълнително я изкривява.

Андре постепенно губи облика си, но запазва чудесното си, тънко чувство за хумор. Той е сприхав и нежен, едновременно старец и дете, едното пропорционално на другото. А апартаментът е цялата позната Вселена. Ана е единствената връзка с реалността и начин Андре да е в синхрон с нея, макар тя да се изменя постоянно. Но Ана скоро ще замине. Или пък не. Това Ана ли е изобщо? Тази жена… как ѝ е името? Всичко постепенно се разпада.

„Бащата“ е блестящ пример за театрално изкуство и е трудно да посочим къде блести най-ярко, но едно нещо с горчивина отличава постановката – изобразената вътрешна разруха, която се разгръща на сцената. Сценографията е динамична и под покривалото на тъмнината декорът се променя почти мигновено, напомняйки силно за спомени или откъслечни моменти на умопомрачение и шок. Особено впечатляваща е играта със светлината, която идва от няколко нощни лампи в ъглите на апартамента и от големия френски прозорец, през който усещаме първите лъчи на зората, заходът на слънцето надолу и прииждащата нощ.

Нейните игри превръщат сцената в отворена кутия, през която надникваме в едно чуждо съзнание. Сцената е толкова апартаментът, колкото и разпадът, толкова домашен уют, колкото и студ. Светлина и мрак, ясен поглед и размити контури, моментно щастие, тъга, връщане към началото, страх, самота, любов.

В последните минути на пиесата мъглата започва да се вдига и няколко предполагаеми сюжетни линии и възможни изхода се сливат в един. Или пък не.

Преди прожекторите да угаснат окончателно и под съпровода на ранения, безпомощен шепот на Андре, някак не успях да реагирам веднага. Една стена от чувство се стовари толкова силно върху мен, че не можех да помръдна. После светлините отново започнаха да се усилват, Андре отново беше Владо Пенев и усетих как цялата тъга на света ме блъсна. Тъга и величие. Защото Владо Пенев беше неописуемо добър и поклонът му накрая каза всичко – ръце високо във въздуха, триумфална усмивка и поклон до дъно. Защото истинският триумф се усеща, личи си и иска да бъде изваден на показ. 

Димитър Рахталиев

Мачу Пикчу - снимки

д-р Никола Бенин

Ани Илков. Работилницата на ума

Публикувал: Никола Бенин

Работилницата на ума

„...веселий на работата шум.“ Иван Вазов

като
бездетката която плаче
за копеле и за сираче
като луна която свети
на ненормалните поети
или младеж с парфюм напръскан
за първата любовна връзка
едно дете на тротоара
което с баба си се кара
още вдовец надвесен тихо
над кладенец или корито
тази мома която пее
и агнето което блее
и този мъж който се хвали
с любовници или с медали
звездата зла на хоризонта
(с която лудите се комкат)
жената жегата момчето
скалата отказът морето
още зора или пък роза
едно козленце грациозно
и ето двор и ето къща
във тях снаха и лоша тъща
труда жесток във всеко село
завода евтин почернел
следват рогата на елена
(това са Парис и Елена)
яйцето снесено от Лèда
и хладината на ледà
и тази тук студена бира
(Христос и неговата риба)
и онзи камък във Ветил
(кой там със бог се беше бил?)
и още следват идиотски
събития sub specie nostrum
количества от вещи думи
и думи станали на вещи
о, умствен трюм о, жарка пещ
речта просветва сякаш свещ
сред мрак мрак мрак
мрак плодотворен
лети резбован речен кораб*
достигай края на света
стоя самичък на ръба
помежду Сцила и Харибда
(и ето – казвам свойто Да!)
и още още още още
река течаща пълни нощви
реката на речта река
ли да спра аз ще умра
надолу лодчице надолу
(тъй както лудите говорят)
о, унес сладък без черта
кипи и ври... тече речта

тъй! като пълната чиния
и като празната килия
като родитбения час
като смъртта дошла за нас
* Може да се каже също: рембован речев кораб.

"Събрано" (2011), ИК "Жанет 45"

Посещение в Пулия (Visit in Puglia)

д-р Никола Бенин

Аh, Puglia! I think this must be where Italians go on their holidays and they have decided to keep rather quiet about it. I visited in December for New Year’s Eve – not a typical time to head to southern Europe. It was full of Italians! Rather glamorous Italians may I say! This confirmed my view that the Italians have been trying to keep this lovely area a secret! Well no longer! Here are my best places to visit in Puglia.

1. Best Places to Visit in Puglia – Borgo Egnazia

If you’re looking for the best hotel spa in Puliga here it is! Borgo Egnazia is not cheap – but it’s not ridiculous. I actually think it is amazing value based on my experience. Anyway, I am getting ahead of myself. I visited lovely Borgo Engazia late December for a several nights New Year’s Eve stay. I visited with a girlfriend and had decided I wasn’t going to be a travel blogger – I was just going to relax and enjoy without constantly looking around for content and information.

2. Things to do in Puglia – Visit Ostuni

This gorgeous white city is set on a hilltop only 8km from the sea. It was raining when we visited but still very cute. It is not easy to find your way around – apparently, the town was built without a plan which makes perfect sense after you have visited! However, like many of these towns, the best thing to do when visiting Ostuni is to just explore and get a bit lost in the back streets.

3. Best Places in Puglia – Alberobello

There are so many things to do in Puglia – and lovely Alberobello – which is also very fun to say! – is one of Puglia’s Trulli towns. A Trulli is basically a white stone cottage with a cone-shaped roof. They are a cross between something from early Star Wars and the kind of place you would expect to find in a desert in the middle east!

Връзка: https://theboutiqueadventurer.com/best-places-to-visit-in-puglia/?fbclid=IwAR1olizJgqLW5TI2ms_OdJ7l0dNwZ2U98-mb4RWOhn0xYCaydxlE_cbev0k

Зурни и тъпан - снимка

Никола Бенин

Пейо Яворов в четата на Яне Сандански в Македония - 1903 г.

Никола Бенин

Пейо Яворов в четата на Яне Сандански в Македония - 1903 г. 

Кафарнаум (Cafarnaum)

д-р Никола Бенин

Синагогата

Къщата на Св. Петър в Капернаум

Снимка на Русчукъ на щабс-капитан Ревенски по време на Освободителната война

 Никола Бенин

 Снимката е от албума "Забравени свидетелства". Ст. Йорданов и Кр. Кънчев. Р., 2008 г.

Държавна опера – Русе представя Империята на мюзикъла

 д-р Никола Бенин

◊ СЪБИТИЕТО

Държавна опера - Русе

представя на 28.02.2019, 19:00 часа

Империята на мюзикъла

Новият проект на Държавна опера – Русе съдържа арии от известни мюзикъли.  Те ще бъдат изпълнени от Оркестър и солисти на Държавна опера - Русе и със специалното участие на Милена Славова и Звезди от „Ахат”.

Диригент: Виталий Лайдинен

Сценарист и водещ: Пламен Бейков

С участието на:

Даниела Караиванова, Глория Кънева,  Александър Баранов, Иван Пенчев, Стоян Стоянджов и Владимир Маринов

В програмата:

Ария на Мария-Магдалена (Милена Славова) от „Исус Христос супер звезда”  

Ария на Христос (Звезди Керемидчиев) от „Исус Христос супер звезда”

Дует на Раул и Кристина (Даниела Караваинова, Александър Баранов) от „Фантомът на операта”  

Йордания в снимки

Никола Бенин

Петра

Петра, Съкровищница

Манастирът Ал Дейра, Петра

Ал Каньон

Петра

Овалният форум в Джераш (древен Гераса)

Джераш 

Statue of Metjetji, Old Kingdom

Nikola Benin, Ph,D

Let's look in detail at the exquisite wooden statue from the Old Kingdom held in the Brooklyn Museum. 

The statue is one of a number of ka statues meant to represent the deceased. It shows Metjetji in a typically modified striding pose with the left foot forward which is typical of ancient Egyptian art. As is common with these quasi-contraposto compositions, the left foot had been detached, possibly due to structural weakness.

Although the piece is an idealised portrayal, it also includes personalised details which inform us about the owner and their life.

Metjetji was a high official who lived during the reign of 5th Dynasty king Wenis (Unas).

In this portrayal, he wears a short wig, and is clean-shaven, although moustaches (eg prince Nefermaat) and small beards were also worn during this period. Elsewhere in his tomb he was portrayed with a longer wig and a small beard (see links to other collections below).

Like most people, Metjetji most likely wore a number of different hairstyles and attire during his life. An example of different attire can be seen in the smallest of the three statues in the Brooklyn Museum which shows Metjetji with a shaved head and a long white linen kilt suggestive of priestly or ceremonial duties.

As evidence of his status, he wears two broad collars one of which is unfastened -  its ends hang down either side of his chest. He is also wearing a short kilt which is decorated by a beaded apron.

This statue would have been interred in the owner's tomb and its functions could include receiving offerings of sustenance on behalf of the deceased or serve as an abode for the soul should the owner's mummy be damaged or destroyed.

A number of ka statues for this man have been found, which suggests he was an individual of importance - having the means to have multiple images of good quality commissioned or gifted to him for his burial. In some instances tomb owners record the gifting of tomb architecture by the king himself as evidence of their importance in Egyptian society, thereby proving they were worthy to receive cultic offerings.