Стенна сцена в открития слънчев двор на заупокойния храм на Сети I в Курна / This wall scene is in the open solar court of the mortuary temple of Seti I at Gurna

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

This wall scene is in the open solar court of the mortuary temple of Seti I at Gurna on the West Bank at Luxor.

In the upper scene, Ramesses II offers water to Amun-Ra, seated on a throne, with the deified queen Amhose-Nefertari standing behind him. Amenhotep I and his mother, Ahmose-Nefertari, were both deified after their deaths and widely worshipped on the West Bank, particularly at Deir el-Medina.

In the lower scene, Ramesses presents a tray of offerings to a standing Amun-Ra.

Тази стенна сцена се намира в открития слънчев двор на заупокойния храм на Сети I в Курна, на Западния бряг в Луксор.

В горната сцена Рамзес II поднася вода на Амон-Ра, който седи на трон, а зад него е изобразена обожествената царица Ахмос-Нефертари. Аменхотеп I и майка му Ахмос-Нефертари са обожествени след смъртта си и са били широко почитани на Западния бряг, особено в Деир ел-Медина.

В долната сцена Рамзес поднася поднос с дарове на Амон-Ра, който е изобразен прав.

1. Горeн регистър: Легитимация и царски култ

• Сюжет: Фараонът Рамзес II поднася вода като ритуално пречистващо дарение на бог Амон-Ра, който е изобразен седнал на трон.

• Божествено присъствие: Зад Амон-Ра стои обожествената царица Ахмос-Нефертари. Нейното присъствие тук подчертава дълбоката връзка с кралската легитимност на XIX династия.

• Историко-култов контекст: Царица Ахмос-Нефертари (съпруга на Ахмос I) и нейният син Аменхотеп I се превръщат в патрони и защитници на целия Западен бряг в Фибис (Луксор). Техният посмъртен културно-религиозен център е особено силно развит сред занаятчиите и строителите в работническото селище Деир ел-Медина, където те са почитани като божества на некропола.

2. Долен регистър: Жертвоприношение пред божеството

• Сюжет: В тази сцена Рамзес II е изобразен в движение, поднасящ богат поднос с дарове (вероятно хранителни продукти или ритуални съдове).

• Иконография на Амон-Ра: Богът тук е представен в изправена (статична и могъща) позиция, носещ своята характерна висока корона с две пера, символизираща неговото върховно небесно и държавно господство по време на Новото царство.

• 1. Текстове в горния регистър (поднасяне на вода)

  • Царската титулатура (на Рамзес II): Вертикалните колони над владетеля изписват неговото тронно име (Усермаатра Сетепенра – „Мощна е справедливостта на Ра, избран от Ра“) и неговото лично име (Рамзес Мериамон – „Ра го е родил, възлюбен от Амон“).

  • Формулата на дарението: Текстът пред царя обикновено гласи: „Даване на чиста вода“ (на староегипетски: di-qbḥ) – ритуално действие, с което фараонът пречиства божеството и същевременно получава легитимност да управлява.

  • Репликата на Амон-Ра: Над седящия бог са изписани думи на одобрение и даруване на вечен живот (ankh), стабилност (djed) и владичество (was).

  • Името на царица Ахмос-Нефертари: Зад трона в йероглифния картуш или надпис е вписано нейното име заедно с епитети като „Великолепна царица“ и „Господарка на Западния бряг“, което подчертава нейния посмъртен статус на защитница на тиванския некропол.

  2. Текстове в долния регистър (поднос с дарове)

  • Посветителните надписи: Над изправения Амон-Ра и пред подаващия дарове Рамзес II се намират хоризонтални редове, съдържащи стандартни жречески формули за жертвени дарове (ḥtp-di-sw). Споменават се благодеянията, които богът отвръща на царя в замяна на земните храмове и материалните блага, които му поднася.

  • Имена и епитети на Амон-Ра: Текстовете често го назовават като „Амон-Ра, господар на троните на двете земи“ (Neb-niswt-tawy) и „Господар на небесата“, акцентирайки върху неговото върховно космологично положение през Новото царство.

  • Исторически контекст и основаване

    • Династичен преход: Храмът е замислен и започнал да се строи от фараон Сети I (вторият владетел от XIX династия) в началото на неговото управление (ок. 1290 г. пр.н.е.). Неговата цел е да служи както за заупокоен култов център на самия Сети I след смъртта му, така и за почитане на неговия баща – великия Рамзес I, който поставя началото на династията.

    • Завършване от Рамзес II: Сети I умира преди храмът да бъде напълно завършен. Неговият син и наследник, Рамзес II (чийто релефи разгледахме по-горе), доизгражда и декорира голяма част от вътрешните стени, дворове и пилони, като често вписва собственото си име до или върху паметта на баща си.

    2. Архитектурна особеност и посвещение

    • Храмът в Курна е разположен в северния край на тиванския некропол (на Западния бряг в Луксор), точно в подножието на отвесните скали на Тебенската планина.

    • Подобно на други заупокойни храмове в региона (като тези на Рамзес III в Мединет Хабу или на Хатшепсут в Дейр ел-Бахри), той е посветен главно на фиванското божество Амон-Ра, но също така и на обожествения кралски баща Рамзес I.

    • Интересен факт е, че Сети I построява и друг, далеч по-известен и мащабен храм на север – в Абидос, който притежава уникален архитектурен план. Храмът в Курна обаче е първият голям строителен манифест на новата XIX династия в Тива.

    3. Състояние и съдба през вековете

    • За разлика от храмовете в Луксор или Карнак, храмът в Курна е бил изложен на значителни разрушения през вековете – както заради геоложките особености на терена (близостта до скалните срутвания и земетресения), така и заради факта, че впоследствие около него се разраства модерно селище.

    • През XIX век пътешественици и египтолози отбелязват, че голяма част от блоковете му са били използвани вторично за строителни материали от местното население. Въпреки това оцелелите релефи (особено фината работа в по-ранните части, дело на майсторите на Сети I) се отличават с изключителна елегантност, извисени линии и класическа стилистика, характерна за Ренесанса на XIX династия.