НАШАТА БИБЛИОТЕКА: "Herrschaft kommunizieren Versammlung und Beratung im Früh- und Hochmittelalter", Matthias Becher (Hg.), Philipp Merkel (Hg.)

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Der aus der gleichnamigen Tagung des DFG-Projekts »Stützen der Königsherrschaft« hervorgehende Band versammelt 19 Beiträge, die sich dem gegenseitigen Abhängigkeitsverhältnis von Herrscher und politischen Eliten im fränkisch-deutschen Reich von der Karolingerzeit bis ins 12. Jahrhundert widmen. Aus verschiedenen Blickwinkeln werden vor allem die Kommunikation von Herrschaft und die Partizipationsmöglichkeiten der weltlichen und geistlichen Mittelgewalten an herrscherlicher Macht thematisiert. Dabei wird deutlich, dass diese Kommunikation auf vielfältige Weise stattfand und dass die konkrete Herrschaftsausübung immer wieder den spezifischen politischen Gegebenheiten und Herausforderungen angepasst wurde.

This volume brings together the results of the conference “Communicating Rule: Assembly and Deliberation in the Early and High Middle Ages”, held within the framework of the DFG project “Pillars of Royal Rule”. The nineteen contributions address the mutual dependency between ruler and political elites in the Frankish-German realm from Carolingian times up to the twelfth century. From a range of perspectives, they examine the communication of rule and the opportunities available to secular and ecclesiastical elites to participate in the exercise of royal power. It becomes evident that this communication took place in various forms and that rule was exercised in line with specific political circumstances and challenges.

Този том, който е резултат от едноименната конференция в рамките на финансирания от DFG проект „Стълбове на кралската власт“, ​​събира 19 доклада, които разглеждат взаимната зависимост между владетелите и политическите елити във Франко-германската империя от Каролингската епоха до 12 век. От различни гледни точки, докладите разглеждат предимно комуникацията на властта и възможностите за участие на светските и църковните власти в кралската власт. Става ясно, че тази комуникация се е осъществявала по различни начини и че конкретното упражняване на властта е било непрекъснато адаптирано към специфичните политически обстоятелства и предизвикателства.

Herrschaft kommunizieren. Versammlung und Beratung im Früh- und Hochmittelalter, eds. Matthias Becher, Philipp Merkel (V&R Unipress, October 2026)

This volume brings together the results of the conference “Communicating Rule: Assembly and Deliberation in the Early and High Middle Ages”, held within the framework of the DFG project “Pillars of Royal Rule”. The nineteen contributions address the mutual dependency between ruler and political elites in the Frankish-German realm from Carolingian times up to the twelfth century. From a range of perspectives, they examine the communication of rule and the opportunities available to secular and ecclesiastical elites to participate in the exercise of royal power. It becomes evident that this communication took place in various forms and that rule was exercised in line with specific political circumstances and challenges.

CONTENTS:

Herrschaft kommunizieren. Aspekte von Versammlungen und Beratungen im Früh- und Hochmittelalter -- Matthias Becher

Teil 1. Wissen und Strukturen

Debatten über das Mitregieren. Oberherrscher und königliche Mittelgewalten im Frankenreich des 9. Jahrhunderts -- Brigitte Kasten

Advice for the Modern King: Revisiting Hincmar’s De ordine palatii -- Charles West

Appendix by Grigorii Borisov: Caspar Nidbruck and Hincmar of Reims. A Palaeographical Note on the Codex unicus of Hincmar’s De ordine palatii -- Grigorii Borisov

Amt und Würde der Pfalzgrafen im 9. und frühen 10. Jahrhundert -- Christof Paulus

Vorort des Königtums und Versammlungsort der sächsischen Großen – Quedlinburg von 922 bis 1143 -- Christoph Mielzarek

Konzepte guter Herrschaft als Ausdruck gelehrter Herrschaftskritik im almohadischen al-Andalus und Maghreb -- Nadine El-Hussein

Konsensuale Herrschaft? Reichsversammlungen im Reich der Franken und Ottonen als Indiz des Verhältnisses von Königtum und ‚Mittelgewalten‘ -- Hans-Werner Goetz

Teil 2. Personen und Gruppen

Wer war eigentlich die sogenannte ‚Reichsaristokratie‘? Über ein vergessenes Konzept spätkarolingischer Eliten -- Simon Groth

Königinnen und adelige Frauen als Unterstützerinnen der Klosterlandschaft Sachsens in der Karolinger- und Ottonenzeit -- Caspar Ehlers

Gerberga regina colloquium habuit. Kommunikationsstrategien einer ‚landfremden‘ Königin -- Luise M. Jansen

Die ottonischen Schwestern Sophia und Adelheid – Von geliebten Schwestern zu Königsmacherinnen? -- Alena Reeb

Herrschaft in Kontakträumen am Rande des Reiches. Der nordöstliche Elberaum in ottonischer und frühsalischer Zeit -- Carolin Triebler

Die Ezzonen und das Herrschaftsgefüge des Reiches im 10. und 11. Jahrhundert -- Philipp Merkel

Teil 3. Kommunikation und Praktiken

Kleider auf Pergament. Zur Visualität von Herrschaft in mittelalterlicher Wort- und Bildkunst -- Elke Brüggen

Die Dritten: Konfliktlöser und Friedensstifter in Wolframs von Eschenbach ‚Parzival‘ (Buch VII) -- Sebastian Winkelsträter

Versammlung und Beratung. Kompromisslösungen mit Signalcharakter in ottonischer Zeit -- Stephan Freund

Versammeln, Beraten, Entscheiden – Versammlungen der Großen des Herzogtums Bayern (ca. 920–1126) -- Jürgen Dendorfer

Die Vorbereitung von Bischofsinvestituren in ottonischer Zeit. Ein Regelfall der Kommunikation zwischen dem König und den geistlichen und weltlichen Eliten in der Sicht des Bischofs Thietmar von Merseburg -- Ludger Körntgen

Konsens im Netzwerk. Zur Akzeptanz Heinrichs IV. und Heinrichs V. in der Emilia -- Étienne Doublier

Стела от Дейр ел-Медина е посветена на богинята-змия Меретсегер / Stela from Deir el-Medina is dedicated to the snake goddess Meretsegar

 Д-Р   ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Тази стела от Дейр ел-Медина е посветена на богинята-змия Меретсегер – „Тази, която обича тишината“; тя е богиня, почитана единствено в Дейр ел-Медина. Меретсегер се е свързвала с планина с формата на кобра, разположена между Дейр ел-Медина и Долината на цариците, и е била възприемана едновременно като опасна и като милостива богиня.

Датира от XIX династия и понастоящем е изложена в Египетския музей в Торино, Италия.

This stela from Deir el-Medina is dedicated to the snake goddess Meretsegar, "She who loves silence", a goddess worshipped exclusively at Deir el-Medina. Meretsegar was associated with a cobra-shaped mountain that lies between Deir el-Medina and the Valley of the Queens, and was considered to be both a dangerous and a merciful goddess. 

19th dynasty, now displayed in the Egyptian Museum in Turin, Italy. 

1. Текстова транскрипция, транслитерация и превод

Паметникът е организиран в два регистъра и съдържа класически иконографски и йероглифни елементи:

Горен регистър (Божествена сфера):

• Изображение: Във горния регистър е представена богинята Меретсегер във формата на надигната кобра (уреус) с вълнообразно тяло, носеща короната Модий с короната Атеф или високи рога с двойно перо (šwtj). Пред нея е разположен олтар/стандарт с лотосов цвят.

• Надпис над кобрата:

  • Йероглифен запис: 𓏏d𓀁𓏠𓈖𓏏𓋹a (или вариант с изписано име Mrt-sgr)

  • Транслитерация: Mrt-sgr nbt ḫnt-jnt (или nbt pt)

  • Превод: „Меретсегер, Господарка на Пътуването / Господарка на Небето, Тази, която обича тишината“.

Долен регистър (Сфера на почитателите):

• Изображение: Двама коленопреклонени мъже (релефно изрязани с перуки и дълги плисирани дрехи, характерни за XIX династия) са представени в поза на обожание (dwꜣ / jwꜣ).

• Текст над фигурите:

  • Транслитерация: dwꜣ Mrt-sgr jn sḏm-ꜥš m St-Mꜣꜥt Pn-dwꜣ (mꜣꜥ-ḫrw)

  • Превод: „Обожание за Меретсегер от слугата [занаятчията] в Мястото на Истината, Пендуа, оправдан (покойен).“

2. Религиозно-исторически контекст и иконография

1. Култът към Меретсегер в Дейр ел-Медина: Богинята Меретсегер (Mrt-sgr – „Обичаща тишината“) е хтонично и местно защитно божество, почитано почти изключително от царските майстори и каменоделци, изграждали гробниците в Долината на царете и Долината на цариците. Тя персонифицира естествения пирамидален връх Ал-Курн (al-Qurn – „Рогът“), издигащ се над Тиванския некропол.

2. Амбивалентният характер на божеството:

   В народната религия от епохата на Рамесидите Меретсегер се възприема с двойствена природа. От една страна, тя е наказателно божество, съраняващо правосъдието (пораждащо сляпота или отровни убождания при грях), а от друга – милосърдна майка, която опрощава и лекува грешника, след като той прояви покаяние.

3. Стилови особености:

   Дълбокият релеф (raised relief) и анатомичното детайлизиране на плисираните дрехи върху телата на коленопреклонените поклонници са типични за художествената школа от управлението на Сети I и Рамзес II (XIX династия).

Научна библиография

1. Brunner-Traut, Emma. Die Aegyptischen Stelen: Die Denkmäler des Ägyptischen Museums Turin. Mainz am Rhein: Philipp von Zabern, 1981.

2. Bruyère, Bernard. Mert Seger à Deir el Médineh (Mémoires publiés par les membres de l'Institut Français d'Archéologie Orientale 58). Le Caire: IFAO, 1930.

3. Donadoni Roveri, Anna Maria. Daily Life: Egyptian Museum of Turin. Turin: Kärcher, 1988.

4. Maspero, Gaston. Recueil de travaux relatifs à la philologie et à l'archéologie égyptiennes et assyriennes. Vol. 2, Paris: Bouillon, 1880, pp. 105–120.

5. Tosi, Mario, & Roccati, Alessandro. Stele e altre epigrafi di Deir el Medina: n. 50001–n. 50262. Catalogo del Museo Egizio di Torino, Serie Seconda – Collezioni, Vol. 3. Torino: Fratelli Pozzo, 1972.

Сцена върху стената в залите на Озирис в храма Мединет Хабу – погребалния храм на Рамзес III / Wall scene from the Osiris rooms at the rear of Medinet Habu Temple

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН 

Сцена върху стената в залите на Озирис (за съжаление вече затворени за достъп), разположени в задната част на храма Мединет Хабу – погребалния храм на Рамзес III на Западния бряг в Луксор. Поне успях да направя хубави снимки на тези красиви зали, преди да бъдат преградени със стоманена врата.

В тази сцена, от дясната страна, Рамзес жъне зърно със сърп. Всички египтяни, независимо от ранга си, са си представяли, че ще прекарат вечността в прост земеделски живот сред „Полетата на тръстиките“ – идеализиран образ на Египет. Отляво Рамзес вдига ръце в знак на почит към бога на Нил – Хапи, който е седнал на трон. Зад Хапи е изобразена птицата Бену – символ на възраждането и вероятен първоизточник на гръцката легенда за феникса.

Wall scene from the (unfortunately now sealed) Osiris rooms at the rear of Medinet Habu Temple, the mortuary temple of Ramesses III on the West Bank at Luxor. At least I was able to get a good set of photographs of these beautiful rooms before they were closed off with a steel gate. 

In this scene, on the right side, Ramesses harvests grain with a bill hook. All Egyptians, regardless of their rank, saw themselves as enjoying a simple agricultural life in the "Field of Reeds" - an idealised version of Egypt - for eternity. On the left, Ramesses raises his hands in worship of the Nile god Hapi who is seated on a throne. Behind Hapi is a "Benu" bird, a symbol of rebirth and the likely source of the Greek legend of the Phoenix. 

1. Иконографски анализ

• Вдясно (Жътвената сцена): Фараонът Рамзес III е изобразен носещ Бялата корона на Горен Египет (Ḥḏt). Той е приведен и жъне узряло жито с традиционен дървен сърп с вградени микролити от кремък. В Египетската книга на мъртвите (глава 110) участието в земеделски труд в Полетата на тръстиките (Sḫt-Iꜣrw) гарантира вечния обреден баланс и изобилие на божествената храна (ḏfꜣw).

• В средата (Поклонението пред божеството): Централната фигура на фараона е представена с вдигнати ръце в традиционната поза на обожание (jwꜣ / dwꜣ). Той носи къса плисирана пола (šndyt) и двойната корона или царска перука с урей. Срещу него на трон е седнало антропоморфно божество (Хапи / Озирис-Хапи), държащо знаците на живота (ꜥnḫ) и властта (wꜣs). На главата му са разположени водни растения (папирус/водни лилии), символизиращи плодородието и годишния разлив на Нил.

• Вляво (Птицата Бену): Зад трона на божеството върху специална поставка/стандарт е изобразена птицата Бену (Bn w) – сива чапла (Ardea cinerea), коронована с атрибути на възраждането. Птицата Бену персонифицира слънчевото възкресение, проявата на Ра и първичния хълм (Bnbn), изплуващ от водите на Нун.

2. Транскрипция, транслитерация и превод на йероглифните надписи

А. Картуши на Рамзес III (над царските фигури)

1. Тронно име (Prenomen):

   • Йероглифен запис: 𓍹𓇳𓏠𓁷𓏠𓄟𓀽𓍺 (Wsr-Mꜣꜥt-Rꜥ Mry-Imn)

   • Транслитерация: Wsr-mꜣꜥt-Rꜥ-mry-Imn

   • Превод: „Могъща е правдата на Ра, любим на Амон“

2. Лично име (Nomen):

   • Йероглифен запис: 𓍹𓇳𓄟𓋴𓋴𓌤𓉺𓏃𓍺 (Rꜥ-ms-sw Ḥqꜣ-Iwnw)

   • Транслитерация: Rꜥ-ms-sw Ḥqꜣ-Iwnw

   • Превод: „Роден от Ра, Владетел на Хелиопол“

Б. Текст над божеството и царската фигура (вертикални колони)

• Колони над и около божеството (Хапи / Озирис):

  • Транслитерация:

    • Dd-mdw jn Ḥꜥpj wr, jjt m ḥtp...

    • ḏd-mdw: dj.n(=j) n=k ꜥnḫ ḏd wꜣs nb, ꜣwt-jb nb mwt-rnpwt nb

  • Превод:

    • „Словопроизнасяне от Великия Хапи, идващ в мир...“

    • „Словопроизнасяне: Дадох ти целия живот, стабилност и господство, цялата радост и всички години на царуване.“

• Надпис за птицата Бену (вляво):

  • Транслитерация: Bnw bꜣ n Rꜥ / ḫpr m-ẖnw Sḫt-Iꜣrw

  • Превод: „Бену, душата (Ба) на Ра, който се появява в Полетата на тръстиките.“

3. Научно-богословско значение

Сцената съчетава два ключови концептуални пласта в египетската царска есхатология:

1. Космическият ред (Маат) и соларно-озирическият синтез: Фараонът осигурява космическия ред чрез физически и обреден труд (жъненето). Житото символизира самия Озирис, чието разлагане и покълване е аналог на възкресението.

2. Възрождението чрез Нил и Бену: Присъствието на Хапи осигурява водното жизнено начало, докато Бену гарантира трансформацията на фараона в безсмъртно светлинно същество (Aḫ).