Преди години в Русенската библиотека "Любен Каравелов" представих романа "Войник или упование за обезсърчените". Имах възможност да разговарям с него и да чуя увлекателните му и мъдри разсъждения за живота, за неговия живот и за новата книга. Писателят психиатър удиви, както мене, така и неговите почитали в Русе, с дързостта и откровеността си да споделя личния си живот и с умението да разказва увлекателно и пленяващо. По време на събеседването останах с впечатлението, че завинаги се е преборил с алкохолизма. Самият Калин Терзийски, мисля, че вярваше, че не само е написал нова страница след романа "Алкохол", но и е разлистил нова страница в живота си.
Сега обаче той отново пие и никой няма право да го съди и охулва, както това правят някой жълти издания. Маркес казва: "Имаш право да гледаш някого от високо, само тогава, когато му подаваш ръка да се изправи". Калин Терзийски има нежна душа и бунтарски дух, а те са тези, които много често се нуждаят от алкохол, за да се съхранят във време на мерзост и пустота. Не го оправдавам и не го съдя. Опитвам се да го ръзбера и да засвидетелствам своето внимание към него, така както стори Нова телевизия в интервюто с него и с Елен Колева в предаването "Комбина" на 6 февруари 2016 година. По време на интервюто той споделя: "Написах 20 книги и 500 есета, а сега трябва да се обяснявам защо пия, а не какво съм направил за България. Никой не направи нищо за мен."
Онова, което можем да правим за него, е да го четем, да съприживеем чувствата и да осмислим думите на персонажите му. Спомням си думите на Джими от романа "Войник или упование за обезсърчените", който след като е паднал от скалата четири пъти ще повтаря "Добре, че паднах". Разтълкувани тези думи в контекста на книгата, казват, добре че се спасих да не вися цял живот на тази скала "с изудт корем". Подобно на героя си явно и Калин Терзийски има нужда да "падне", за да се спаси, да съхрани бунтарския си дух и да не стои цял живот на скалата на статуквото, където "издутите кореми" и дебелите вратове са заели цялото пространство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар