неделя, 10 март 2024 г.

ВИД И ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА

Никола Бенин




ПРОЩАЛНО

(На жена ми)

Понякога ще идвам в съня те

като нечакан и неискан гостенин

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

Вратите не залоствай.

Ще вляза тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

                                           Никола Вапцаров


          1. ЩО Е ТО ВИД НА ГЛАГОЛА

          Освен че е свидетелство за едно голямо трагично чувство, както и за високо художествено

майсторство, стихотворението на Никола Вапцаров привлича вниманието с още една своя

особеност. Ако се вгледаме в глаголите от първата строфа – идвам, оставяй, залоствай – ще

видим, че действията, назовани от тях, са или продължителни, или периодични. За тях по никакъв начин не можем да кажем, че са еднократни и напълно завършени. От друга страна, глаголите, използвани във втората строфа – влезна, приседна, вперя, видя, наситя, целуна, отида – изразяват действия, които се случват еднократно и са напълно завършени. Дори и глаголът гледам, който назовава едно продължително действие, сякаш също изразява завършеност, защото е въведен с глагола наситя.

          Ако продължим да размишляваме върху направените наблюдения, ще установим, че в

българския език тези глаголи имат своите „двойници“. Така например глаголите, изразяващи

продължителни или периодични действия – идвам, оставяй, залоствай, гледам – имат много

сходно значение с глаголите (да) ида, (да) оставя, (да) залостя и (да) погледна. Но вторите глаголи

вече изразяват еднократни и вече приключили действия. Същото се отнася и за глаголите от

втората строфа – влезна, приседна, вперя, видя, наситя, целуна, отида. Те също имат „двойници“ 

– влизам, присядам, впервам, виждам, целувам, отивам. Те обаче изразяват продължителни и

периодично извършващи се действия.

          Във всеки език има изразни средства, с които говорещият посочва какво точно е действието, за което става дума – дали е еднократно и завършено, или е продължително и периодично. В западноевропейските езици това се постига най-често по описателен път. В българския език обаче, както и при останалите славянски езици, указанието за завършеност или продължителност на действието се носи от самата форма да глагола. Именно нея наричаме вид на глагола.

          Вид на глагола е граматична категория, която показва характера на извършваното действие: дали то е еднократно и завършено, или напротив – продължително и периодично.


          2. ОСНОВНИ ГЛАГОЛНИ ВИДОВЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

          Глаголният вид показва характера на действието по отношение на неговата

цялостност, продължителност и завършеност. По тези признаци в българския език различаваме

два глаголни вида – свършен и несвършен.

      Глаголите, изразяващи цялостни, еднократни и завършени действия, са от свършен вид.

          Например: Мина ли по моста? Видях те отдалече, но ти само се мярна и изчезна.

      Глаголите, изразяващи нецялостни, продължителни и незавършени действия, са от несвършен вид.

          Например: Вчера те гледах как минаваш по моста. Вървеше бавно и ми се мяркаше от време на време пред очите, но дълго не изчезваше от погледа ми.

          Примерите, които дадохме, показват и още нещо – всяко действие може да се представи

било като цялостно и завършено, било като продължително и незавършено. Така получаваме

двойките: (да) мина – минавам; (да) видя – виждам; (да) се мерна – мяркам се; (да) изчезна –

изчезвам. Наричаме ги видови двойки.

          Лексикалните значения на глаголите от видовите двойки са напълно еднакви или много

близки. Понякога се появяват малки разлики в значението, защото свършеният или несвършеният

вид привнасят някоя допълнителна характеристика на действието – започване, обобщеност,

изчерпаност или нещо друго. Именно поради тези, макар и минимални, разлики глаголите от

видовите двойки се осъзнават като отделни думи в речниковия състав на езика.

          Огромното мнозинство от глаголите в българския език влиза във видови двойки. Има съвсем малко глаголи, които имат само свършен или само несвършен вид.

          3. ВИДООБРАЗУВАНЕ

          Тъй като глаголният вид е граматическа категория, формите на свършения и несвършения

вид се образуват с помощта на специални морфеми – представки и наставки. Големият въпрос

обаче е: коя от двете форми е първична – свършената или несвършената. Това зависи от

развитието на езика и затова не за всеки глагол може да се каже точно дали при възникването си е

бил от свършен или несвършен вид. Затова условно приемаме, че има два начина за

видообразуване – образуване на свършен вид от несвършен и образуване на несвършен вид от

свършен.

          А) Образуване на свършен вид от несвършен

          В този случаи се използват представки и наставки.

          представки: пре- (пиша препиша); за- (пиша запиша); в- (пиша впиша); от- (пиша

отпиша); над- (пиша – надпиша); под- (пиша – подпиша) и др.

          наставки: -н (седя седна)

          Използваните представки често променят не само вида, но и лексикалното значение на

глагола. В примерите, които дадохме, такива са глаголите: препиша, запиша, впиша, отпиша,

надпиша, подпиша. Тяхното лексикално значение вече е доста по-различно от това на първичния

глагол пиша. Затова тези производни глаголи в повечето случаи образуват свои производни, за да

оформят видова двойка с новото значение: препиша – преписвам; запиша – записвам; впиша –

вписвам; отпиша – отписвам; надпиша – надписвам; подпиша – подписвам и т.н.

          Б) Образуване на несвършен вид от свършен

          В този случай се използват наставки, които променят само вида, но не и лексикалното

значение: -а (м): видя – виждам; -я (м): хвърля – хвърлям; -ва (м): изпия – изпивам; -ава (м): огорча – огорчавам; -ява (м): разоря – разорявам; -ува (м): купя – купувам.

          В последно време в българския език нахлуват много глаголи от чужд произход, които не

притежават видова характеристика, защото в оригиналния им език такава категория няма. С

навлизането си в българския език обаче те трябва да получат вид, защото нормите на нашия език

го изискват. За целта се използват следните наставки, с които едновременно се образуват глаголи

от свършен и от несвършен вид:

          -ира (м): оперирам (а не оперирвам)

          -изира (м): организирам (а не организирвам)

          -ува (м): публикувам, арестувам.

          4. ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ВИД И ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА

          Както знаем от изученото в пети, шести и седми клас, глаголните времена също отчитат

дали действието е приключено, или не. Ето защо връзката между вида и времето на глагола е

пряка.

          Знаем, че основните глаголни времена ориентират действието спрямо момента на

говоренето. При използването на всяко глаголно време говорещият съобщава дали действието е

приключило в момента на говоренето, или не е. Оттук идват и предпочитанията на всяко от

глаголните времена към някой от глаголните видове.

          Сегашно време, което съобщава, че действието протича в момента на говоренето, не може да

се образува от глаголи от свършен вид. Не е възможно да се каже „Сега аз взема книгата от

масата.“ Правилната форма е: „Сега аз вземам книгата от масата.“ Това важи обаче само за реални и конкретни действия. Но сегашно време често се използва като обобщение, като сегашно

историческо или по някой друг неконкретен начин. Тогава употребата на глаголи от свършен вид евъзможна, защото е тях се подсказва по един образен начин, че действието се повтаря периодично.

Например: „Легна вечер, стана сутрин, а тя все пред очите ми.“ Подобен е случаят е употребата на свършен вид във втората строфа от стихотворението „Прощално“ на Никола Вапцаров.

          Минало свършено време, което съобщава, че действието е започнало, протекло е и е

завършило преди момента на говоренето, естествено предпочита глаголите от свършен вид, които също съобщават за цялостни и приключени действия. Например: „Вчера той дойде и ме извика.“ В някои случаи обаче, когато искаме да подчертаем, че действието, макар и да е свършило предимомента на говоренето, все пак е траяло известно време, използваме глаголи от несвършен вид.

Например: „Момчетата се бавиха известно време, цъкаха с език, подритваха камъчета, но накрая

си тръгнаха.“

          Минало несвършено време. Тъй като то показва продължителни действия, употребата на

глаголи от несвършен вид е съвсем естествена. Например: „Те всяка вечер минаваха покрай нас и

заканително размахваха юмруци.“

          Минало неопределено време. То представя действието не като процес, а като резултат.

Същата е задачата и на глаголите от свършен вид. Затова най-често това време използва именно

този вид. Например: „Аз съм спрял пред вас.“ Само когато говорещият иска да покаже самото

действие като факт, тогава е възможно използването на глаголи от несвършен вид. Например: „На

този стол е седял Вазов.“

          Всички останали времена представят както цялостни и завършени действия, така и

продължителни и незавършени. По тази причина те използват глаголи и от двата вида.

          Заради връзката между вид и време на глагола се налагат някои ограничения при

използването на свършения вид.

          Глаголите от свършен вид не могат да образуват сегашно деятелно причастие, деепричастие и отглаголни съществителни. Не е възможно от глагола дам (св. в) да се получи дащ, даейки, даене. Правилните форми се образуват от несвършения глагол давам – даващ, давайки, даване.

          Глаголите от свършен вид не могат да се свързват с глаголи, означаващи начало, край или етап от развитието на действието. Такива глаголи са: започвам, завършвам, продължавам,

преставам и др. Няма как да се каже „Започвам да купя." Правилната форма е „Започвам да

купувам.“

 

 

 


петък, 8 март 2024 г.

The ‘so-called’ Sappho fresco from Pompeii (Така наречената фреска на Сафо от Помпей)

 Никола Бенин



This beautiful Roman painting shows a woman holding a writing tablet, a writing stylus raised to her lips in thoughtful contemplation. 55-70 AD.

Museo Archeologico Nazionale, Naples.

Тази красива римска картина показва жена, държаща плоча за писане, писалка, вдигната до устните й в замислено съзерцание. 55-70 г. сл. Хр.

понеделник, 4 март 2024 г.

Enigma in Rus and Medieval Slavic Cultures, ed. Ágnes Kriza, in collaboration with William F. Ryan (Енигмата в Русия и средновековните славянски култури)

 Никола Бенин



Enigma in Rus and Medieval Slavic Cultures is a thematic essay volume to investigate the history and function of enigma in Orthodox Slavic cultures with a special focus on the cultural history of Rus and Muscovy. Its seventeen case studies across disciplinary boundaries analyze Slavic biblical and patristic translations, liturgical commentaries, occult divinatory texts, and dream interpretations. Slavic riddles inscribed on walls and compilations of riddles in question-and-answer format are all subjects of this volume. Not only written, but also pictorial enigmas are examined, together with their relationships to texts suggesting novel methodologies for their deciphering. This kaleidoscopic survey of Enigma in Rus and Medieval Slavic Cultures by an international group of scholars demonstrates the historiographical challenges that medieval enigmatic thought poses for researchers and offers new approaches to the interpretation of medieval sources, both verbal and visual.
CONTENTS:
Introduction -- Ágnes Kriza
Translating Enigma
Enigma and the Enigmatic in Medieval Slavonic Biblical Manuscripts -- Margaret Dimitrova
Enigma, Mystery, and Parable as Key Words in the Miscellany of Simeon (the Izbornik of 1073) -- Petya Yaneva
Mystery of the Rite
Slavonic Commentaries on the Liturgy: Symbols and Church Usage -- Tatiana Afanasyeva
The Gospel of Nicodemus and the Cult of St Longinus -- Boris Uspenskij
Canonical and Prohibited Secrets
The Enigma of the Night: Dream Interpretations in Medieval Slavonic Apocrypha -- Anissava Miltenova and Adelina Angusheva-Tihanov
Occult and Esoteric Texts in Sixteenth-Century Russia: The Secret of Secrets and the Rafli -- W. F. Ryan
Riddles in the Apocryphal Conversation of the Three Hierarchs -- Marina Babalyk
At the intersection of the Visual and the Verbal
Enigmas and the Enigmatic in Early Rus Epigraphy -- Aleksei A. Gippius and Savva M. Mikheev
Cryptography in medieval Rus from the Synchronistic and Diachronistic Point of View (Manuscripts of the Fourteenth–Fifteenth Centuries) -- Dmitrii M. Bulanin
Visual Riddles and Spiritual Perception in Medieval Slavic Manuscripts -- Alice Isabella Sullivan
Late Medieval Russian Visual Riddles
Verbal and Visual Riddles in Medieval Russian Iconography -- Aleksandr S. Preobrazhensky
The Literalist Mindset of Early Muscovite Painting -- Justin Willson
“You are a Priest Forever”: An Anti-Heretical Mnemonic Icon -- Ágnes Kriza
Decoding Medieval Enigmas
The Tsar’s Hidden Wisdom -- Priscilla Hunt
Enigmatic Motifs in Medieval Russian Icons
The Sacralization of Canon Law in Rus (Thirteenth–Sixteenth Centuries) -- Maria Korogodina
The Sovereign’s Two Names (Potapii Maksimovich the Grandson of Matvei, or Vasilii Ivanovich Shuiskii) -- Anna Litvina and Fjodor Uspenskij

Енигмата в Русия и средновековните славянски култури е тематичен том с есета за изследване на историята и функцията на енигмата в православните славянски култури със специален фокус върху културната история на Рус и Московия. Неговите седемнадесет казуси в различни дисциплини анализират славянски библейски и светоотечески преводи, литургични коментари, окултни гадателски текстове и тълкувания на сънища. Славянски гатанки, изписани по стените, и компилации от гатанки във формат въпрос и отговор са предмет на този том. Разглеждат се не само писмени, но и картинни енигми, заедно с техните връзки с текстове, предлагащи нови методологии за тяхното дешифриране. Това калейдоскопично изследване на енигмата в Русия и средновековните славянски култури от международна група учени демонстрира историографските предизвикателства, които средновековната енигматична мисъл поставя пред изследователите, и предлага нови подходи към тълкуването на средновековни източници, както вербални, така и визуални.

събота, 2 март 2024 г.

Смъртта на Архимед при превземането на Сиракуза от римляните (The death of Archimedes at the capture of Syracuse by the Romans)

 Никола Бенин


Архимед (около 287-212 г. пр.н.е.) е един от най-известните учени на древния свят. Той вероятно е най-известен с вика си „Еврика“, когато осъзна, че нивото на водата във ваната му се повиши, когато влезе в нея. Основният принос на Архимед в математиката е откриването на формули за площите и обемите на сфери, цилиндри, параболи и други равнинни и плътни фигури.

Използваните от него методи предшестват теориите за интеграцията, разработени 1800 години по-късно. Той също е пионер в науката за хидростатиката, изследването на налягането и равновесието на течностите. Архимедовият винт, разработен от него като средство за повишаване на водата, все още се използва за напояване днес.

Архимед е убит, когато римляните превземат Сиракуза през 212 г. пр.н.е. Градът се е издържал срещу обсаждащите го римляни в продължение на 3 години, подпомаган от различни военни машини, построени по дизайна на Архимед.

Archimedes (c287-212 BC) is one of the most celebrated scientists of the ancient world. He is probably most famous for his shout of 'Eureka' when he realised that the level of water in his bath rose when he got into it. Archimedes' major contribution to mathematics was his discovery of formulae for the areas and volumes of spheres, cylinders, parabolas and other plane and solid figures.
The methods he used anticipated the theories of integration that were developed 1800 years later. He also pioneered the science of hydrostatics, the study of the pressure and equilibrium of fluids. The Archimedean screw developed by him as a means of raising water is still used for irrigation purposes today.
Archimedes was killed when the Romans captured Syracuse in 212 BC. The city had held out against the besieging Romans for 3 years, aided by various military engines built to Archimedes' designs.