Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
The Art of Illumination: The Limbourg Brothers and the Belles Heures of Jean de France, Duc de Berry
"One of the most lavishly illustrated codices of the Middle Ages, the Belle Heures of Jean de France, duc de Berry (ca. 1405–1408/9), is the only manuscript with miniatures executed entirely by the famed Limbourg brothers. Commissioned by its royal patron, this richly illuminated Book of Hours, intended for private devotion and now housed in The Cloisters, The Metropolitan Museum of Art, belonged to the duke's large collection of prized possessions. The luminous scenes depicting the legends of the saints, the Hours of the Virgin, and the like, many with elaborately designed borders, exemplify the transcendent splendor of the Limbourg brothers' talents.
Jean de France, duc de Berry—the son, brother, and uncle of three successive kings of France—commissioned the Belles Heures as an addition to his luxurious possessions ranging from illuminated manuscripts and goldsmith work, to castles throughout the French countryside. A discriminating patron, Jean de France selected the Limbourg brothers to create this Book of Hours, allowing the young boys (who were in their early teens throughout the duration of the project) a rare latitude for inventively designing the work.
In this volume, the Limbourgs provided the customary components of a Book of Hours, including readings from the Gospels and prayers to the Virgin. The Belles Heures, however, was elevated to unprecedented heights by the addition of seven "picture book" insertions. These pages provided a framework for developing the Limbourg's figural style, refining their palette, experimenting with light and surface values, and devising coherent compositional formulas that focused the dramatic charge of the image. These illuminations, both sacred and secular in subject, range from traditional scenes of Christ's life and ministry to images reflecting the turbulence of the period, such as victims struck by the plague.
Timothy B. Husband's expert scholarship positions the manuscript, its artists, and its patron in context with other objects in the duke's collection and the sources and inspiration of the art. He meticulously charts the components of the codex, its organization and decoration, sequence of production, and the compositional intelligence of the narrative cycles. He places the Belles Heures within the trajectory of fifteenth-century manuscript illumination, delineating the development of the Limbourgs throughout their short careers. A lyrically written central chapter in this volume describes each illumination in the Belles Heures in formal terms and provides selected transcriptions and English translations of the Latin text.
A technical essay by Margaret Lawson offers invaluable insight into the structure of the manuscript and the methods by which it was created. Photomicrographs, taken during Lawson's examination of the pages under high magnification, give the reader unprecedented close-up views of the artists' precision.
„Един от най-пищно илюстрираните кодекси на Средновековието – „Красивите часослов“ (Belles Heures) на Жан дьо Франс, херцог дьо Бери (ок. 1405–1408/9 г.), е единственият ръкопис, чиито миниатюри са дело изцяло на прочутите братя Лимбург. Поръчан от своя кралски покровител, този богато украсен часослов – предназначен за лична молитва и съхраняван днес в „Клойстърс“ (The Cloisters) към музея „Метрополитън“ – е бил част от обширната колекция от ценни притежания на херцога. Сияйните сцени, изобразяващи житията на светци, „Часовете на Дева Мария“ и други сюжети – много от които с изящно изпълнени рамки – са блестящ пример за изключителния талант на братята Лимбург.
Жан дьо Франс, херцог дьо Бери – син, брат и чичо на трима последователни френски крале – поръчва „Красивите часослов“ като допълнение към своите луксозни притежания, вариращи от илюминирани ръкописи и изделия на златари до замъци из цяла Франция. Като ценител и меценат, Жан дьо Франс избира именно братята Лимбург за създаването на този часослов, предоставяйки на младите творци (които по време на работата по проекта са били едва в ранните си тийнейджърски години) рядката възможност за творческа свобода при художественото оформление на книгата.
В този том братята Лимбург включват традиционните за един часослов елементи, като четива от Евангелията и молитви към Дева Мария. „Красивите часослов“ обаче се издига до безпрецедентни висоти благодарение на добавянето на седем раздела, представляващи своеобразни „книги с картинки“. Тези страници служат като основа за развитието на фигуралния стил на Лимбург, усъвършенстването на тяхната палитра, експериментирането със светлината и фактурата на повърхностите, както и за създаването на композиционни схеми, които фокусират драматичния заряд на изображението. Тези илюминации – обхващащи както религиозни, така и светски теми – варират от традиционни сцени от живота и служението на Христос до изображения, отразяващи бурния характер на епохата, като например жертви на чумната епидемия.
Експертното изследване на Тимъти Б. Хъсбанд разглежда ръкописа, неговите творци и покровителя им в контекста на останалите предмети от колекцията на херцога, както и на източниците и вдъхновението, стоящи зад... ...изкуство. Той щателно описва съставните елементи на кодекса, неговата организация и украса, последователността на създаването му, както и композиционната логика на повествователните цикли. Авторът разглежда „Belles Heures“ в контекста на развитието на ръкописната илюстрация през XV век, проследявайки творческия път на братя Лимбург през кратката им кариера. Една от централните глави в тома, написана с лиричен тон, описва всяка от илюстрациите в „Belles Heures“ от формална гледна точка и включва подбрани транскрипции и преводи на английски език на латинския текст.
Техническо изследване от Маргарет Лоусън предлага безценни сведения за структурата на ръкописа и методите, използвани при неговото създаване. Микрофотографиите, направени от Лоусън при изследването на страниците под голямо увеличение, разкриват пред читателя с безпрецедентна детайлност прецизността на художниците.
„Един от най-пищно илюстрираните кодекси на Средновековието – „Красивите часослов“ (Belles Heures) на Жан дьо Франс, херцог дьо Бери (ок. 1405–1408/1409 г.), е единственият запазен ръкопис, чиято украса е изпълнена изцяло от прочутите братя Лимбург. Поръчан от своя кралски меценат за лична молитва и съхраняван днес в музея „Клойстърс“ (The Cloisters) към „Метрополитън“ в Ню Йорк, този богато илюминиран кодекс е заемал централно място в легендарната колекция на херцога. Сияйните сцени от житията на светци, „Часовете на Дева Мария“ и други литургични цикли – обградени от пищни растителни и хералдически бордюри – демонстрират върховото майсторство на братята Лимбург.
Жан дьо Франс, херцог дьо Бери – син, брат и чичо на трима последователни френски крале – поръчва „Красивите часослов“, за да обогати своята съкровищница от редки книги, ювелирни шедьоври и замъци из цяла Франция. Като тънък ценител, херцогът поверява задачата именно на братята Лимбург, давайки на младите нидерландски художници (които по това време са едва в края на юношеството си или в ранните си двадесет години) рядката свобода сами да изградят художествената концепция на книгата.
Редом с каноничните за всеки часослов текстове – откъси от Евангелията и молитви към Богородица – братята Лимбург издигат ръкописа до невиждани художествени висоти, като вмъкват седем самостоятелни раздела, оформени като своеобразни „книги в картини“. Тези цикли се превръщат в творческа лаборатория, в която майсторите изграждат своя разпознаваем фигурален стил, обогатяват колорита, експериментират със светлината и фактурата на материите и постигат нова драматична концентрация на композицията. Сюжетите преплитат сакралното и светското – от евангелските сцени до потресаващи свидетелства за мрачните реалности на епохата, като процесиите на флагелантите и жертвите на чумната епидемия.
В своето задълбочено изследване Тимъти Б. Хъсбанд разглежда ръкописа, неговите създатели и техния покровител в контекста на останалите съкровища от сбирката на херцога, проследявайки художествените източници и вдъхновения, оформили това изкуство. Авторът анализира детайлно структурата на кодекса, неговата програма, етапите на изработка и повествователната логика на миниатюрите, ситуирайки Belles Heures в еволюцията на европейската миниатюра от XV век и кратката, но бляскава кариера на братята Лимбург. Централна глава в книгата предлага прецизен формален анализ на всяка илюстрация, придружен от подбрани транскрипции на латинските текстове и техния превод.
Техническото проучване на реставратора Маргарет Лоусън допълва историческия анализ с ценни разкрития за материалната структура на кодекса и живописните техники на авторите. Направените от нея микрофотографии под голямо увеличение разкриват с поразителна яснота виртуозната прецизност на четката и полагането на златото и пигментите.“
Иконографска бележка към корицата (Благовещение, fol. 30r)
На корицата на каталога е възпроизведена прочутата миниатюра „Благовещение“ (fol. 30r) от Belles Heures
Архитектурна рамка: Сцената е разположена в изящен готически интериор с тънък централен стълб, разделящ пространството на два свода – символичен преход между небесното и земното
. Над колоната Бог Отец изпраща Светия Дух под формата на бял гълъб, който се спуска към главата на Мария . Фигурите: Вляво архангел Гавриил, облечен в пищна бяла далматика със златни орнаменти и държащ цъфнала бяла лилия (символ на чистотата), коленичи в благоговение
. Вдясно Дева Мария, загърната в наситено син плащ от скъпоценен ултрамарин (лапис лазули), е прекъснала четенето си пред резбования готически аналой и смирено приема вестта . Бордюрът: Полето около миниатюрата е обградено от буйна акантова плетеница в синьо, златно и червено, в която са вплетени мечки и лебеди (личните емблеми на херцог Жан дьо Бери), ангели-музиканти и гербови щитове със златните лилии на Франция
.
Библиографски данни на изданието
Husband, T. B. (2008). The Art of Illumination: The Limbourg Brothers and the Belles Heures of Jean de France, Duc de Berry (with a contribution by Margaret Lawson). New York / New Haven: The Metropolitan Museum of Art / Yale University Press. ISBN 978-1-58839-294-7.

Няма коментари:
Публикуване на коментар