СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ
ОТ ИОАНА
ГЛАВА 13
13:1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки,
че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил
Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
13:2 И когато беше готова вечерята, (като вече
дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
13:3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в
ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
13:4 стана от вечерята, сложи мантията Си
{Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.
13:5 После наля вода в умивалника и почна да мие
нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
13:6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му
казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?
13:7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз
правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
13:8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе
до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.
13:9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете
ми, но и ръцете и главата.
13:10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда
да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
13:11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го
предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
13:12 А като уми нозете им и си взе мантията
седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
13:13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре
казвате, защото съм такъв.
13:14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих
нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
13:15 Защото ви дадох пример да правите и вие
както Аз направих на вас.
13:16 Истина, истина ви казвам, слугата не е
по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е
изпратил.
13:17 Като знаете това, блажени сте, ако го
изпълнявате.
Защо
Исус измил краката на своите апостоли?
В
древния Израил много от хората ходели боси, а други носели сандали, които били
направени от подметка, пристегната с ремъци към стъпалото и глезена. Така краката
на човек ставали неизбежно мръсни, ходейки по прашните пътища. Ето защо било
общоприето човек да събува сандалите си, когато влизал в нечий дом. Обичайна
ритуална практика била в знак на гостоприемство домакинът или някой от слугите
да измият краката на госта. В Библията няколко пъти споменава се споменава за
този ритуал. Например Авраам казал на посетителите в своя шатър: „Нека донесат
малко вода, та си омийте нозете и си починете под дървото. И аз ще донеса малко
хляб, да подкрепите сърцата си.“ (Битие 18:4, 5; 24:32; 1 Царе 25:41; Лука
7:37, 38, 44).
Тази
обичайна практика, както много дейности и жестове в Библията, има символен
характер. По време на последната Пасха със своите ученици Исус им дал урок
относно проявата на любов и смирение.
СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ
ОТ ИОАНА
ГЛАВА 13
20. А когато се свечери, Той седна на трапезата с
дванайсетте ученика;
21. и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един
от вас ще Ме предаде;
22. те се много наскърбиха, и всеки от тях почна
да Го пита: да не съм аз, Господи?
23. А Той отговори и рече: който топна с Мене в
блюдото, той ще Ме предаде,
24. прочее, Син Човеческий отива, както е писано
за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре
щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
25. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да
не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.
ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ИУДА
Св. Йоан Златоуст (ок. 347/350—407)
Слово в Свети и велики четвъртък за
предателството на Иуда Искариотски, Пасха, Причащението и злопаметството.
Днес
не трябва много да ви се говори; и ще ви говоря малко не затова, защото вие се
отегчавате от проповедите, тъй като не е възможно да се намери друг град, който
да е тъй много разположен да слуша духовни беседи. Значи, не затова ще ви
говоря малко, защото ви дотягам с продължителните си проповеди, но защото днес
има важна причина, поради която трябва речта ми да бъде къса: аз виждам, че
мнозина от вярващите бързат да приемат светите тайни. Ето защо, да не се лишите
от тази трапеза и да не останете без нея, необходимо е храната да бъде разпределена
съразмерно така, че от едната и от другата страна да се ползувате: и да си
отидете нахранени от тази трапеза, и да изслушате нашите беседи, с други думи,
да пристъпите към страшните Христови тайни със страх и трепет и с надлежно
благоговение.
Днес,
възлюбени, Господ наш Иисус Христос е бил предаден; тази вечер иудеите го
заловили и си отминали. Но не се предавайте на отчаяние, като слушате, че Иисус
е бил предаден, или по-добре, предавайте се на отчаяние и плачете горчиво, но
не за предадения Иисус, а за предателя Иуда, защото предаденият спасява
вселената, а предателят погубва своята душа; предаденият сега седи от дясната
страна на Отца на небесата, а предателят се намира в ада и очаква неизбежно
наказание. За него плачете и въздишайте, за него скърбете, както и нашият
Владика е плакал за него. Когато го видя, казва се в Писанието, "се смути
духом и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде"
(Иоан. 13:21). О, колко е велико милосърдието Му: предаденият да скърби за
предателя! Като го видя, казва евангелистът, "смути се и рече: ... Един от
вас ще Ме предаде".
Защо
се е опечалил? За да ни покаже любовта си и, заедно с това, да ни научи, че не
тогова, който търпи злото, а тогова който причинява злото трябва постоянно да
оплакваме. Последното е по-лошо от първото, или по-добре казано, първото, т. е.
търпението на злото, не е зло, а причиняването на злото е зло. Да се търпи
злото - това не подхвърля на геена и на наказание. "Блажени са - казва
Господ - изгонените заради правдата, защото тяхно е царството небесно"
(Мат. 5:10). Виждаш ли как оня, който претърпява зло, получава в награда
царство небесно?
Чуйте как причиняващият зло се подлага на
наказание и отмъщение. Павел, като казва на иудеите, че те са убили Господа и
са гонили пророците (1 Сол. 2:15), добавя, че и "техният край ще бъде
според делата им" (2 Кор. 11:15). Виждаш ли как гонените получават
царството, а гонещите наследяват гнева Божи?
Това
сега аз казвам не безцелно, а за да не се гневим против враговете, но да ги
съжаляваме, да ги оплакваме и да им състрадаем: те именно ще търпят зло, като
враждуват срещу нас. Ако ли ние именно тъй настроим душата си, то ще бъдем в
състояние да се молим за тях. Затова аз вече четвърти път ви говоря за
молитвата за враговете, за да може това наставление твърдо да се усвои и от
непрестанното внушение да се вкорени у вас. Затова и аз непрестанно изливам
думи, за да спадне гневът и да утихне разгорещението, така че оня, който
пристъпва към молитва, да бъде чист от гняв. Христос ни заповядва това не само
за враговете, но и за нас, които прощаваме греховете им, тъй като вие сами
повече печелите, отколкото губите, когато прекратявате гнева си срещу врага.
Но, ще кажете, как е възможно повече да се печели по този начин? Ако простите
греха на своя враг, то и на вас ще се простят прегрешенията против Бога. Чуйте
как Илия говори на своите синове: "Ако човек съгреши против човека, ще се
помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай
за него?" (1 Цар. 2:25). По такъв начин тази рана не се изцерява лесно и с
молитви; но като не се изцерява с молитва, тя се изцерява с прощаване на
греховете на ближния. Ето защо по отношение на Христа греховете се наричат
"хиляди таланти", а греховете по отношение на ближния - "стотици
динарии" (Мат. 18:23-35). Прости сто динария, ако искаш да ти се простят
хиляди таланти.
СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ
ОТ ЛУКА
ГЛАВА 22
22:14 И като дойде часът, Той седна на трапезата,
и апостолите с Него.
22:15 И рече им: Твърде много съм желал да ям
тази пасха с вас преди да пострадам;
22:16 защото ви казвам, че няма вече да я ям
докле се не изпълни в Божието царство.
22:17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете
това и разделете го помежду си;
22:18 защото ви казвам, че няма вече да пия от
плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
22:19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го,
даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое
възпоминание.
22:20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече:
Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
Евхаристия
е едно от седемте тайнства, които се споменават в Светото писание и заема
централно място в църковното богослужение. Тайнството Причастие е извършено за
първи път от Исус Христос по време на Тайната вечеря. Той и дванадесетте
апостоли се събрали в къща в Йерусалим, за да извършат по юдейски обичай
пасхалната трапеза – седер. Старозаветната пасха е празник на избавлението на
евреите от египетското робство.
Исус
обаче вложил различен смисъл в нея. На тази прощална вечеря той осъществява
тайнството на своето Причастие. Оттук названието „Тайната вечеря”, която е
описана от всички евангелисти, идва от Тайнството Причастие, а не защото
Учителят и учениците му са се събрали тайно в една къща. Христос знае, че отива на страдания и да бъде разпънат
на кръст, така че той предава Своето пречисто Тяло и честна Кръв за изкупление
на греховете на цялото човечество. Оттук причастяването с Неговото Тяло и Кръв
в тайнството Евхаристия е ритуал чрез който се осъществява вечно напомняне на християните
за дадената от Спасителя жертва.
