сряда, 18 ноември 2026 г.

Рамзес II като сфинкс, поднасящ съд с овнешката глава на Амон / Ramesses II as a sphinx, offering a jar with the ram's head of Amun

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН 








This small statue shows Ramesses II as a sphinx, offering a jar with the ram's head of Amun. It once stood in Karnak Temple. Now displayed in Gallery 8 of the GEM.

Тази малка статуя изобразява Рамзес II като сфинкс, поднасящ съд с овнешката глава на Амон. Някога тя се е намирала в храма в Карнак. Сега е изложена в Зала 8 на GEM.

1. Иконографски тип и композиция

Разглежданият артефакт представлява изящна вотивна скулптура с малки размери, принадлежаща към специфичен за Новото царство иконографски тип – „сфинкс-дарител“ (sphinx-prophère).

  • Образът на владетеля: Фараон Рамзес II е изобразен в хибридна форма – с тяло на легнал лъв и човешка глава, увенчана с царската кърпа немес, уреус на челото и дълга церемониална плетена брада. Характерна особеност на този тип статуи е замяната на предните лъвски лапи с човешки ръце, с които царят придържа ритуален съд. Този художествен похват визуализира двойствената природа на владетеля: от една страна, неговата слънчева мощ и защитна сила като лъв, а от друга – неговото смирение и роля на върховен жрец, извършващ ежедневния култ пред божеството.

  • Ритуалният съд (wšb / ḥs): С двете си ръце сфинксът поднася заоблен вазообразен съд, чийто капак (или дръжка) е оформен като овнешка глава със завити рога – свещеното животно на тиванския върховен бог Амон-Ра. Върху предната изпъкнала част на съда са гравирани царските картуши на Рамзес II, придружени от благопожелателни формули. Съдът е предназначен за възлияния (qbḥw) от пречистваща вода или вино, символизиращи поддържането на космическия ред (Маат) и обновлението на божествената жизнена сила.

2. Археологически контекст: Тайникът в Карнак

Върху дясната страна на правоъгълния постамент ясно личи старият каталожен номер 42146 (Catalogue Général на Египетския музей в Кайро). Статуетката е открита в периода 1903–1907 г. от френския археолог Жорж Легрен в огромната яма (т.нар. Cachette на Карнак) северно от Седмия пилон на храма на Амон-Ра, където през Птолемеиския период жреците са погребали хиляди излезли от употреба или повредени вотивни статуи, за да освободят пространство в светилищата, без да оскверняват осветените предмети

Понастоящем паметникът е включен в постоянната експозиция в Зала 8 на Големия египетски музей (GEM) в Гиза, където илюстрира царското благочестие и храмовата скулптура от епохата на Рамесидите.

3. Библиография

  1. Legrain, G. (1909). Statues et statuettes de rois et de particuliers, Tome II (CG 42139–42191). Catalogue Général des Antiquités Égyptiennes du Musée du Caire. Le Caire: Imprimerie de l'Institut Français d'Archéologie Orientale, pp. 11–12, pl. VIII. (Оригиналната научна публикация и каталожно описание на статуетката CG 42146 от Карнак).

  2. Demisch, H. (1977). Die Sphinx: Geschichte ihrer Darstellung von den Anfängen bis zur Gegenwart. Stuttgart: Urachhaus. (Фундаментално изследване върху типологията и еволюцията на сфинкса в древноегипетското изкуство, включително типа „сфинкс-дарител“).

  3. Kitchen, K. A. (1979). Ramesside Inscriptions: Historical and Biographical, Vol. II. Oxford: Blackwell. (Свод на надписите и царската титулатура на Рамзес II върху паметниците от Карнак).

  4. Porter, B., & Moss, R. L. B. (1972). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings. II: Theban Temples (2nd ed.). Oxford: Clarendon Press, p. 142. (Библиографска справка и локализация на находките от Тайника в Карнак).

  5. Sourouzian, H. (1989). Les monuments du roi Merenptah. Sonderschrift des Deutschen Archäologischen Instituts, Abteilung Kairo 22. Mainz am Rhein: Philipp von Zabern. (Сравнителен анализ на рамесидската царска скулптура и вотивните сфинксове от Карнак).

  6. Zivie-Coche, C. (2002). Sphinx: History of a Monument. Ithaca, NY: Cornell University Press. (Теологичен и иконографски анализ на сфинкса като посредник между владетеля и боговете).


Няма коментари:

Публикуване на коментар