Виртуално честване на Деня на ASEM

 Никола Бенин

Европейският съюз (ЕС), заедно с Фондация Азия-Европа (ASEF) и Център за изящно изкуство Брюксел (BOZAR), организират специален виртуален празник в неделя,7 -ти март 2021 по повод на ASEM Day 2021 .

Всяка година на 1 -ви март честването ASEM Day е един щастлив повод за насърчаване на сътрудничеството, партньорството и на свързаността между Азия и Европа; ден за отбелязване на важността на свързването на двата континента, базиран на принципите на равното партньорство и взаимното уважение.

Тази година се отбелязва и 25-та годишнина на ASEM, който беше създаден през 1996 г.

Това виртуално тържество представя стартирането на дигитална изложба „Преход към Азия: 25 вековни обмени между Азия и Европа“, последвана от форум за диалог на живо за „Състояние на играта, перспективи и нови форми на сътрудничество между азиатските и европейските музеи“. ".

Моля, регистрирайте се чрез https://www.tmabevents.be/ASEM_Day_Virtual_Celebration.php

При регистрация ще получите линк и парола преди събитието за достъп до виртуалното тържество.

ПРОГРАМА

Част 1: Стартиране на дигитална изложба - проход към Азия: обмен между 25 века между Азия и Европа

12.00 - 12.05 Виртуална закуска / кафе и представяне от MC

12.05 - 12.20 Уводни речи и преглед на изложбата

Добре дошли и начални адреси от:

• Г-жа Hilde Hardeman, генерален директор, Служба за инструменти на външната политика (FPI)
• Г-н Gunnar Wiegand, управляващ директор, Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)
• Посланик г-н Тору Морикава, изпълнителен директор, Фондация Азия-Европа (ASEF)
• Г-н Paul Dujardin, бивш главен изпълнителен директор, съветник на BOZAR
• Н. Пр. Phoeurng Sackona, министър на културата и изящните изкуства, Камбоджа

Видео с трейлър на цифровото изложение ASEM

12.20 - 12.30 Зад кулисите с куратори на изложбата

• Д-р Ян Ван Алфен, независим куратор и бивш председател на научния комитет, BOZAR
• Д-р Кенсън Куок, бивш директор, Музей на азиатските цивилизации, Сингапур

Част 2: Диалогов форум „Състояние, перспективи и нови форми на сътрудничество между азиатските и европейските музеи“

12.30 - 13.30 Този диалог обединява представители на музеи и куратори от Азия и Европа за дискусия относно състоянието на музейния сектор, възникващите перспективи и отговорите на предизвикателствата, породени от пандемията, и новите форми на сътрудничество между азиатската и европейската музеи в пост-пандемичен свят. Той ще бъде модериран от посланик Леон Фабер, заместник изпълнителен директор, Фондация Азия-Европа (ASEF).

Говорители:

• Анселм Франке (Германия), ръководител на визуалните изкуства и филми, Haus der Kulturen der Welt, Берлин
• Наташа Гинвала (Индия), художествен директор, 13-то биенале в Гуанджу; Художествен директор, асоцииран куратор на COLOMBOSCOPE, Berliner Festspiele, Gropius Bau
• Зоуи Грей (Великобритания), старши куратор, Wiels, Брюксел
• Кени Тинг (Сингапур), директор, Музей на азиатските цивилизации, Сингапур

Арката на Константин в Рим от веницианския художник Каналето

 Никола Бенин

1742 Royal Trust England колекция

Emperor Nikephoros III from an illuminated manuscript dating to the 1070s

 Nikola Benin

Emperor Nikephoros III flanked by personifications of Truth and Justice, and by his senior court dignitaries, from an illuminated manuscript dating to the 1070s

Две писма на Павел Шатев и Панко Брашнаров до Екзарх Йосиф I да бъдат назначени за български учители

Първата молба е написана с калиграфски правопис от видния деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско д-р Павел Шатев /1882-1951 г./– единствения оцелял гемиджия. През 1903 г. той заедно със своите другари извършват атентати срещу кораба „Гвадалкивир“ в пристанището на Солун и клона на Отоманската банка. Шатев оцелява по чудо и е изпратен на заточение. Впоследствие през 1904 г. благодарение на Григор Начович получава амнистия и след освобождението си заминава да учи право в Брюксел.

„След завършване на висшето си образование през лятото на 1912 г. Павел Шатев се завръща в Македония и отправя молба на един горещ българин, както е написано в писмото, до Българския Екзарх Йосиф I в Цариград. В писмото си той посочва, че неговият дълг на българин, който е получил високо за времето си образование в университета в Брюксел, му повелява да продължи да работи за просперитета на българите в Османската империя. Шатев моли да бъде назначен на подходящо място – учителско в Солун или Цариград, което съответства на придобитото високо образование“, заяви Евгений Еков.

Молбата на Павел Шатев е чута, за което свидетелства един друг документ.

„Такъв тип документи – постановления на Българската Екзархия са много редки в добре съхранения архивен фонд на Екзархията. Този документ е уникален и с това, че в първа точка се постановява Павел Шатев да започне работа като учител по български език и литература. Цялата кореспонденция, която е водена по онова време е на правописната норма на българския език“, подчерта историкът.

Другото уникално прошение е написано от Панко Брашнаров /1883-1951 г./, родом от Велес – съседен град на Кратово, откъдето е Шатев.

„Писмото е написано на 3 октомври 1912 г., буквално два дни преди започването на Първата балканска война /1912-1913 г./, което обяснява, защо остава без последствия. В него той иска от Екзарх Йосиф I да бъде назначен за подходящо место в някое от поверените му училища. По това време само екзархът е имал правото да назначава за по една година учителите“, отбеляза Евгений Еков.

Брашнаров търси спасение в България след окупирането на Вардарска Македония от сръбските кралски войски. През 1914-1915 г. завършва Висш педагогически курс, след което е мобилизиран в редовете на българската армия и участва в боевете срещу съглашенските войски на Дойран. След демобилизацията се завръща в родния си град Велес, но отказва сръбското предложение да стане учител и се занимава с различни дейности като самонает.

„Постепенно Панко Брашнаров се обвързва с комунистическото движение. Комунистическата партия е единствената в кралството на Сърби, хървати и словенци, която говори за правото на самоопределение на населението на Вардарска Македония, третирано от властите в Белград като сърби. Впоследствие Брашнаров се включва и във ВМРО обединена, създадена за да пропагандира идеята за македонска нация, която е отделна от българската“, обяснява Еков.

Така се стига до 2 август 1944 г., Брашнаров участва в заседанието на АСНОМ и е избран за негов заместник-председател. На този пост той остава до свалянето си през 1948 г.

Виждайки случващото се в страната през 1948 г. Панко Брашнаров и Павел Шатев, който по това време е първият министър на правосъдието на Народна федеративна република Македония и депутат от Куманово, пишат писмо до ЦК на БКП. То е предадено чрез български дипломат.

В него те призовават България да предприеме спешни мерки за защита на българите в НФРМ, защото българският елемент е подложен на тотално изтребление чрез незаконни убийства, изпращане в лагери и затвори.

Е. Спространов Опис на ръкописите. Библиотека при Рилския манастир

 Никола Бенин

РЪКОПИСИ ОТ СБИРКАТА НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР

 1. Сборник от канони, служби и жития на св. Иван Рилски от последната четвърт на XV в. Българска редакция, юсов и безюсов правопис, II + 225 + III л., хартия. Първият почерк (средно полууставно юсово писмо, 23 реда) е на преписвача на Скопския миней от 1451 г.; вторият е на рилския монах Давид (средно полууставно безюсово писмо, 22 реда), допълненията към текста са направени през XVIII в. от Никифор Рилски. Кратки бележки от Неофит Рилски. Украса в растително-геометричен стил. Подвързията е от XVIII в. Всички съчинения в ръкописа са посветени на св. Иван Рилски: молебни канони за осемте гласа, т. нар. Народно (Безименно, Рилско, Манастирско) житие, Пространно житие от Георги Скилица, Утринни канони за осемте гласа, Служба за 19 октомври - дело на Рилската химнографска школа от XV в.; Първо (Търновско) проложно житие с добавката и без нея (след шестата песен на канона); Служба за 18 август и седални. (Неофит Рилски 1836: 2-17; Опис на ръкописите 1902: 24-25; Иванов 1931: 345-358; Иванов 1935-1936 : 1-109; Български ръкописи 1982: 80-81, № 189; Славянски ръкописи 1986: 100-103, № 62).

Служебник със служба и жития на св. Иван Рилски от 1602 г. Българска безюсова редакция. III + 204 + I л., хартия. Ресавски правопис. Писмото на първия преписвач (йеропоп Никифор) е среден правилен и изискан калиграфски полуустав, 19 реда, на втория – по-едър полуустав, 17 реда. Украса в балкански геометрично-плетеничен стил, миниатюра на Йоан Златоуст. Подвързия от 1739 г. В състава на сборника влизат: Параклис на св. Богородица, Устав на божествената служба, Божествена литургия от Йоан Златоуст, Служба на св. Иван Рилски по Ерусалимския устав с Първото проложно житие след шестата песен на канона. (Опис на ръкописите 1902: 22-23, № 47; Опис на славянските ръкописи 1964: 140-142; Български ръкописи 1982: 153, № 414; Славянски ръкописи 1986: 69-71, № 32).

Сборник от служби и жития на св. Иван Рилски от последната четвърт на XVIII в. Църковнославянска редакция. 124 л., хартия. Писмото е среден нов правилен полуустав, 17 реда. Украса: плетенични заставки в балкански стил. Маргинални бележки от Неофит Рилски. Съдържа: Служба от Димитър Кантакузин, Служби за 19 октомври, Служба за 18 август, Житие-компилация, подобно на творбата на Даниил Рилски; Повест за пренасяне на мощите на светеца в Средец, Остригом и Търново, съставена по творбата на Евтимий 1 Търновски; Кратка повест за пренасяне на мощите в Средец и Търново и Канон молебен. (Български ръкописи 1982: 265-266, № 729; Славянски ръкописи 1986: 114-116, № 70). НМРМ 5/32 (172.

4. Рилски глаголически листове (Паренесис Ефрем Сирин), ХІ в. – един от най-древните български паметници на глаголица. В него се съдържат фрагменти от Паренесиса на Ефрем Сирин в най-ранния му южнославянски превод и една покайна изповедна молитва. За откриването на фрагментите заслуги имат В. Григорович, К. Иречек и Й. Иванов. Поголямата част от глаголическия текст е открита в подвързията на сборник “Адрианти” на Владислав Граматик (не е известно къде Григорович намира първите два откъслека). Два от листовете са отнесени в Санкт Петербург от Григорович и се пазят в РАН под сигнатури 24.4.15 (известен още като Македонски глаголически лист) и 24.4.17 (познат и като Григоровичев лист). Останалите три запазени листа се съхраняват в библиотеката на Рилския манастир под сигнатура 3/6. Оцелелият текст в своята цялост е издаден най-пълно и с предложено разчитане от Ив. Гошев през 1956 г. Сред текстове от Паренесиса, които Гошев успява да идентифицира, са: “За покаянието”, “За съда, за любовта и за покаянието”, “За възвръщането назад към езическите дела”, “За божествената просфора или за комкането”, “За Антихриста”, “За любовта, за кръщението, за изповедта, похвала на кръста и за бъдещия съд”. Текстът е двуколонен, изписан с обла глаголица, като заглавията и началата на отделните слова са в маюскулно писмо, а основният текст – в минускул. Върху някои от рилските фрагменти са разчетени късни невмени приписки, придружени с кирилски указания, за които е изказано мнение, че принадлежат на самия Владислав Граматик. Фактът, че РГЛ са открити в сборник от библиотеката на Рилския манастир, не потвърждава хипотезата, че те са писани в обителта. Сигнатури: РАН 24.4.15, РАН 24.4.17, Рила 3/6. Използвана литература: КМЕ, т. 3, ; Христова 1996: 62-63.

5. Шестоднев на Владислав Граматик от 1456 г., част от по-голям сборник, разделен и съхраняван в две книгохранилища – Рилска част или “Шестоднев” (ок. 560 листа) и Одеска част или сборник “Предели” (77 листа). Владислав Граматик въвежда сам отделна номерация на страниците за всеки от двата дяла на ръкописа. Кодексът е писан на хартия, като подвързията рилската част е подвързана с кожа, украсена с щампи от флорални и зооморфни фигури. Писмото е характерният за известния балканския книжовник среден калиграфски полуустав, а правописът – ресавски, с висока употреба на акцентни знаци, придихания и съкращения. Насловите на съчиненията са изписани в геометрично-растителен тип. Ръкописът е с богата украса в балкански стил. За заставките са използвани син, зелен, бял и жълт цвят; инициалите са изписани в растително-геометричен стил. В ръкописа са включени “Шестоднева” на св. Василий Велики, тълкувания на Йоан Златоуст, Григорий Нисийски и части от “Шестоднева” на Севериан Гавалски. Преводът на Василиевия “Шестоднев” е от т.нар. нов сръбски превод, извършен ок. края на ХІV в. След тази основна част са преписани съчинението “За образа на човека” на Григорий Нисийски и Книга Йов с Юлияновите тълкувания; тълкувания на Теофилакт Български върху Йоановото евангелие и на Йоан Златоуст върху Евангелие от Матей. Характерна особеност на ръкописа 2 е обилието от коментари на известни патристични автори, изписани като приписки в полетата около основния, поясняван текст и маргиналните схолии, дело на самия Владислав Граматик. От приписка в Одеската част на сборника става ясно, че ръкописът е изготвен в Младо Нагоричене (бивша република Югославия), като е уточнена и годината на неговото завършване (1456 г.). Приписките от Рилската част са с летописен характер. Целият сборник вероятно е оставен в Рилския манастир от Владислав Граматик, но при посещение на обителта през 1848 г. В. Григорович отнася със себе си част от ръкописа, която през 1865 г. дарява на Одеския университет. Сигнатура: Рила 4/14. Използвана литература: Христова 1996: 11-24. 6. “Адрианти” на Владислав Граматик от 1473 г. Кодексът е с обем 565 листа хартия. В подвързията на този именно ръкопис са открити известните Рилски глаголически листове. Сборникът е изписан с едър полуустав в характерния изящен маниер на Владислав Граматик, а правописът е ресавски, с много надредни знаци. Насловите в ръкописа са цветни (червени и сини), инициалите – флоралногеометрични, а заставките – плетенични. Името на антологията е свързано с основния начален корпус от Златоустови слова, посветени на борбите на имп. Теодосий Велики срещу езическото идолопоклонство. След “Адрианти” са поместени още хомилии – от Йоан Златоуст, Ефрем Сирин, Анастасий ІІ патриарх Антиохийски и др. Отличителни за ръкописа са честите интерполации – тълкувания на библейски текстове, добавени от Владислав Граматик като отделни великопостнически слова. На л. 337б-338а книжовникът помества приписка с летописен характер. От нея става известно, че кодексът е писан в Жеглиговски манастир (Черна Гора) и че преводачът на Златоустовите беседи е инок Антоний от Ватопедския манастир, ученик на стареца Генадий. Писачът уточнява по чия поръка е извършен преводът (на Студеничкия епископ Василий и на архидякон Никита) и също така споменава някои актуални събития, свързани с Мехмед ІІ Завоевателя. Сигнатури: Рила 3/6. Използвана литература: Христова 1996: 49-63. 7. Рилски панегирик на Владислав Граматик от 1479 г. Около 740 листа хартия. Писмото е среден калиграфски полуустав, отново с много надредни знаци. Кодексът е написан в издържан ресавски правопис. И в този обемист сборник е използван червенослов за заглавия и инициали, а малкото на брой, но цветни плетенични заставки са украсени в златисто, в охра, зелено, синьо, червено. Сборникът съдържа слова от Йоан Златоуст, Кирил Ерусалимски, Атанасий Александрийски, Григорий Неокесарийски, Василий Селевкийски, Теофан Керамевс, Симеон Метафраст, патриарх Герман І и мн. др. Панегирикът съдържа интересни текстове, свързани с българската и с балканославянската оригинална книжнина. Така например от големия балкански книжовник Григорий Цамблак са включени две съчинения – Слово за св. Димитър Солунски и Житие на св. Стефан Дечански. С най-много оригинални текстове от българските автори е представен Патриарх Евтимий. От изтъкнатия търновски духовник са преписани две похвални слова - за св. св. Константин и Елена и за вмч. Неделя. В края на сборника са поместени и три послания на големия просветител от ХІV в. - Послание към иеромонах Никодим Тисменски, игумен на Тисменския манастир в Румъния, към Киприан, ученик на Теодосий Търновски и към угровлахийския митрополит Антим. Владислав Граматик включва и Евтимиевото Житие на св. Иван Рилски, което допълва със собствена оригинална част. Съчинението-автограф е известно в науката като “Рилска повест” или разказ за пренасяне на мощите на светеца от 3 Търново в Рилския манастир. Преди подробното повествование за откриването, организирането и самото translatio, Владислав Граматик въвежда детайлно историческия контекст около самото събитие. Авторът изброява редица факти – за възобновяването на обителта, като изтъква заслугите на най-малкия брат Теофан, за битката при Чирмен (1371 г.), дава сведения за Мехмед ІІ Завоевателя, за овдовялата султанка Мария Бранкович и т.н. Текстът на „Рилска повест” е издаден с разночетения в Христова 1996: 165-177. Владислав Граматик добавя още един текст, свързан с култа на рилския отшелник - Житие с кратка похвала за св. Иван Рилски от Димитър Кантакузин. В духа на динамичното Евтимиево ХІVто столетие са и двете жития, дело на патриарх Калист: Житие на Григорий Синаит и Житие на Теодосий Търновски, ученик на Григорий Синаит. Паметите на ранните светци в българския религиозен пантеон – братята-просветители Кирил и Методий – са отбелязани с два текста: Житие на Константин Кирил-Философ (при това в много древен препис) и Похвално слово за св. св. Кирил и Методий. Само в Рилския панегирик е засвидетелствано Похвално слово за св. Филотея Темнишка от Йоасаф Бдински. Към групата от славянски светци Владислав Граматик добавя и житие на Петър Коришки от Теодосий Хилендарец. Заради своя разнообразен състав Рилския панегирик често е определян като уникална антология от редки преводни византийски и оригинални старо- и среднобългарски произведения. Сигнатура: Рила 4/8 Използвана литература: Христова 1996: 64-109. 8. Сборник от слова и жития от 80-те години на ХV в. 574 листа хартия. Писмото е среден калиграфски полуустав, а правописът – отново издържан ресавски. На л. 2а има цветна плетенична заставка в балкански стил, а насловите към отделните съчинения са изографисани с везано писмо от геометрично-растителен тип. В кодекса са поместени жития от Симеон Метафраст, Йоан Йерусалимски и слова от Йоан Евбейски, псевдо Амфилохий Иконийски и др. Ръкописът съдържа текст, който е засвидетелстван и в т.нар. Загребски сборник на Владислав Граматик от 1469 г. (HAZU ІІІ а 47) – Житие на Григорий Омиритски, но този препис е по-късен и с добавени пояснения към отделни думи. Изобщо паметникът се смята за най-богато снабдения със схолии сборник на книжовника – в маргиналните полета около текстовете са изписани бележки, поясняващи чужди реалии, предложени са синонимизации, вмъкнати са кратки интерполации, както и поправки – смислови и правописни. По всяка вероятност ръкописът е изготвен изцяло в Рилския манастир. Сигнатура: Рила 2/23 Използвана литература: Христова 1996: 125-132. Общи данни за Владислав Граматик Както за повечето от големите деятели на балкано-славянското Средновековие, и за Владислав Граматик са запазени оскъдни данни. Известно е, че работи през ХV век, а самият той споменава, че е родом от Ново Бърдо (в днешно Косово, РСърбия). Книжовническата му дейност е свързана с няколко места – Младо Нагоричино (в дн. Кумановско, РМакедония), в Жеглиговския манастир „Матейче” (Скопска Черна гора), в Рилския манастир. В своите сборници той успява да отрази всички значими за неговото време културни феномени. От една страна се оказва най-ревностният разпространител на актуалните тогава духовни деятели – Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Димитър Кантакузин. От друга страна, в неговото ръкописно наследство е изцяло проведена ресавската правописна норма, която после е възприета и в Рилската обител. Седем сборника с голяма сигурност се свързват с 4 неговото име: „Шестоднев” (Рила 4/14) и „Предели” (Одеска държавна библиотека 1/112) от 1456 г.; Загребски сборник от 1469 г. (ХАЗУ ІІІа47); „Адрианти” от 1473 г. (Рила 3/6); Рилски панегирик от 1479 г. (Рила 4/8); Сборник от 70-те години на ХV в. (Румънска академия на науките 152); Сборник от 80-те години на ХV в. (Руска национална библиотека „СалтиковШчедрин”, СПб – Вязем. Q. 279); Сборник от 80-те години на ХV в. (Рила 2/23). Всеки един от изброените кодекси разкрива високата професионална отговорност и компетентност на Владислав Граматик към компилирането, украсяването, тълкуването и правописанието на своите ръкописи. 9. Крупнишко евангелие – началото на ХVІ в., 357 л., молдаво-българска редакция, хартия. Ръкописът е с богат обков от позлатено сребро, изработен от Матей Златар по поръка на Йоасаф, крупнишки митрополит. Заръката е документира в приписка върху вътрешните страни на кориците. На предната корица е изкована сцената на Христовото разпятие, рамкирана с изображения на евангелистите, на седмина от апостолите и на няколко светци, сред които св. Йоаким Осоговски, св. Ив. Рилски и св. Прохор Пшински. Задният обков представя Възкресението Христово, обградено от символите на тетраморфите, както и от някои светци, сред тях - св. Сава Сръбски и св. Симеон Сръбски. От вътрешната страна на подвързията са залепени листове от пергаментен ръкопис, част от изборно евангелие и апостол, датирани от ХІІІ в., сръбска редакция. Ръкописът е богато украсен – насловите и инициалите са изписани в червено и синьо мастило, често е добавяно и злато; заставките са предимно плетенични и тератологични. Писмото на ръкописа е едър литургически полуустав; правописът е двуюсов и двуеров. Предполага се, че четириевангелието е изписано в молдо-влахииски скрипторий. Сигнатури: Рила 1/5, Райков, Кодов, Христова, № 8 10. Сучавско евангелие – 1529 г., молдаво-българска редакция, 367 л. от които 8 са пергаменти листа и 359 л. - хартия. Ръкописът е с обков от позлатено сребро и дъски, направен от Иван Янов през 1656 г. Обковът на предната корица представлява Разпятието Христово, рамкирано с датиращ надпис и с името на майстора на украсата на корицата. Писмото на евангелието е едър литургически устав, като заглавията и инициалите да откроени с червено мастило и злато. Ръкописът е украсен с много и цветни заставки в балкански и неовизантийски стил. Добавени са по-късни (от втората половина на ХVІ в.) миниатюри на евангелистите в началото на всяко едно от четирите евангелия. Правописът на Сучавското евангелие е двуеров и двуюсов. Сигнатури 1/11а, Райков, Кодов, Христова, № 9 Радослава Трифонова (Институт за литература, Българска академия на науките) 11. Миней за мес. октомври от 70-те години на ХV в. Българска безюсова редакция, ресавски правопис, 231+ІІ листа хартия, полууставно писмо по 25 реда на страница, с ударения и придихателни знаци и съкращения. Ръкописът представлява част от по-голяма книги, която е била разделена на две, тъй като започва с пагинация на тетрадите 28. Датиран е по водните знаци. Писан е от двама преписвачи. Съдържа служби за всички дни от месеца. Синаксарни жития не са поместени. На л. 88а– 104б е най-ранната служба за св. Петка с добавки от по-късни редакции (вж. Кожухаров 5 1971); Октомврийската служба за св. Иван Рилски е поместена на л. 130б–147а и представлява рилска редакция от ХV в. (Славянски ръкописи 1986: 46-48, № 16; в Описа на Спространов с. 38, ІІ/14). Сигнатури: 2/14. 12. Празничен миней от третата четвърт на ХV в. Едноеров безюсов правопис, с черти от ресавска редакция, среден неправилен и неупражнен полуустав с редки надредни знаци, по 29 реда на страница, 317 листа хартия. Първите девет листа от ръкописа са добавени през втората четвърт ХVІІ в. Ръкописът е употребяван дългогодишно, но е сравнително добре запазен. Съдържа служби за големите църковни празници от 1-ви септември нататък. Повечето служби имат синаксарни жития. От славянските светци е представена единствено св. Петка (л. 45б–56б) със служба, издадена от Ст. Кожухаров (1971) като Търновска редакция, възникнала в последните десетилетия на ХІV в. (Славянски ръкописи 1986: 48-49, № 17; в Описа на Спространов с. 35, ІІ/8). Сигнатури: 2/8 13. Празничен миней от края на ХV в. 289 листа хартия, сръбска редакция, едноеров правопис, писмо – среден полуустав, неправилен и разкривен, по 30 реда на страница, с редки надредни знаци и ударения, но със надредни съкращения. Изгубени са листове от ръкописа, които са били попълвани през ХVІІ в. Съдържа служби за големите църковни празници от 1-ви септември нататък. Има синаксарни жития. От славянските светци е представена само св. Петка Търновска на л. 32а– 39а – вж. Кожухаров 1971. (Славянски ръкописи 1986: 49-50, № 18; в Описа на Спространов с. 36, ІІ/10). Сигнатури: 2/10 14. Миней за мес. февруари от началото на ХVІ в. ХІІ+209 листа хартия, българска безюсова редакция, среден неправилен полуустав, по 25 реда на страница, с ударения, съкращения и придихателни знаци. Книгата е дългогодишно употребявана, но е сравнително добре запазена. Съдържа служби за всички дни от месеца – на л. 116а-126б е поместена служба за св. Симеон Сръбски, нови мироточец. Това е службата от Теодосий Хилендарски. В началото на ръкописа в добавката от ХІІ листа, извлечени от друг миней от ХVІ в., е поместена службата за св. Георги Нови Софийски от поп Пейо, със запазен акростих с името на автора и със синаксарно житие за мъченика (изд. от Станимиров 1931–1932). Това е най-ранният препис от службата, неправилно отнасян от Спространов към ХVІІ в. (вж. още Динеков 1939: 77-78, 110) (Славянски ръкописи 1986: 53-55, № 21; в Описа на Спространов с. 37, ІІ/13). Сигнатури: 2/13 15. Миней за август от началото на ХVІ в. 200+І листа хартия, българска безюсова редакция, непоследователен ресавски правопис, среден неправилен полуустав, по 28 реда на страница, с ударения, придихания и титли. Ръкописът е добре запазен, няма липси. Съдържа всички служби за дните от месеца. Синаксарни жития няма. На л. 93б-104б е поместена службата за Йоаким Осоговски, преработка на Климентовата служба за Евтимий велики (известна от препис от ХІІІ в. от ръкопис НБКМ № 113 – вж. Иванов 1931: 404-405). На л. 113а-128а е запазена, т.нар. Рилска служба за св. Иван Рилски, близка по текст до преписа от Скопски миней от 1451 г. (изд. от Иванов 1931: 345-358). (Славянски ръкописи 1986: 55-57, № 22; в Описа на Спространов с. 38, ІІ/15 ръкописът погрешно е отнесен към ХVІІ в.). Сигнатури: 2/15 6 16. Миней за октомври от втората четвърт на ХVІ в. 151 листа хартия, българска безюсова редакция, ресевски правопис, но не съвсем последователен, писмо – среден полуустав, по 27 реда на страница, със съкращения, придихания и ударения, и с калиграфски удължения и лигатури. Съдържа всички служби за месеца, без синаксарни жития. На л. 61б-69б е поместена най-ранната служба за св. Петка (вж. Иванов 1931: 424-431 и Трифонова 2002, на л. 84б-90б е ранната редакция на службата за св. Иван Рилски, известна като Средечка (Софийска) преработка. (Иванов 1931: 359-368). (Славянски ръкописи 1986: 57-59, № 23; в Описа на Спространов с. 38-39, ІІ/17 ръкописът погрешно е отнесен към ХVІІ в.). Сигнатури: 2/17 СЪКРАЩЕНИЯ: Български ръкописи 1982: Христова, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България. Своден каталог. 1. С., 1982. Динеков, П. 1939: Софийски книжовници през ХVІ век. І. Поп Пейо. София, 1939. Иванов 1935-1936: Иванов, Й. Жития на св. Иван Рилски. С уводни бележки. Годишник на Софийския университет. Историкофилологически факултет. 32, 1935-1936. Иванов 1931: Иванов, Й. Български старини из Македония. София. Кожухаров, Ст. 1971: Неизвестно произведение на старобългарската поезия. Старобългарска литература, № 1, 1971, 289-322. Неофит Рилски 1836: Служби с житием преподобнаго и богоноснаго отца нашего Йоанна Рилскаго чудотворца. Белград. Спространов, Е. 1902: Опис на ръкописите в библиотеката на Рилския манастир. София. Опис на славянските Стоянов, М., Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в ръкописи 1964: Софийската народна библиотека. 3. София. Славянски ръкописи 1986: Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. 1. С., 1986. Станимиров, Ст. 1931-1932: Едно малко познато житие за свети Георги Нови Софийски от Кратово. Известия на историческото дружество, № 11-12, 1931–1932, 288-293. Трифонова, Р. 2002: Сръбски препис на най-ранната служба за света Петка Търновска. В: Търновска книжовна школа, т. 7, Велико Търново, 181-198. Христова Б. 1996: Опис на ръкописите на Владислав Граматик. Велико Търново. 

Ферманът за създаването на Българската екзархия е издаден на 27 февруари 1870 година

 Публикувал: Никола Бенин

27 февруари 2021 г., събота. - Ферманът за създаването на Българската екзархия е издаден на 27 февруари 1870 г.; на следващия ден е връчен от Великия везир Али паша на двама български „комисари“, а на 1 март, Неделя Православна, е показан на богомолците в историческата Дървена църква „Св. Стефан“ в Цариград. До 27 ноември 1913 г. е съхраняван в седалището на Екзархията в турската столица, а след това е пренесен в сградата на Св. Синод в София. Пазел се е в огнеупорна каса, но при бомбардировките на 30 март 1944 г. южното крило на Синодалната палата е подпалено от фугасна бомба. В продължилия два дни пожар изгаря този ценен исторически документ. Благодарение на обстоятелството, че някои цариградски българи издават фермана в двуезични (османо-турски и български) и триезични (османо-турски, гръцки и български) печатни листове, имаме и до днес запазен текста на този важен документ.

Благодаря на Христо Темелски за снимката!

Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе: Премиера на „Балканска сватба“

◊ СЪБИТИЕТО

На 24 февруари 2021 г., 19.00 ч., на Голяма сцена в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе ще се състои премиера на „Балканска сватба“ от Ивайло Ненов и Ваня Георгиева

Режисьор: Ивайло Ненов
Сценография: Теодор Киряков
Музика: Пламен Мирчев - Мирона
Хореография: Александър Манджуков
Видео: Венцислав Тодоров
Фотограф: Димитър Митев / Omi Studio Ltd.

Участват: Христо Пъдев, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Йовко Кънев, Кристиана Ценкова, Любомир Кънев, Мариана Крумова, Тони Тончева, Кадри Хабил

 

След спектакъла „Три сватби и едно възкресение“ Ивайло Ненов представя на сцената на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе новата си постановка „Балканска сватба“. Пиесата е творческа адаптация на творбата на Брехт „Еснафска сватба“. Според режисьора: „Тя е написана в началото на XX век, а за мен е огромно изкушение да се заровя в темата, разсъждавайки по линията Еснафи – гастарбайтери – балканци“.

Не е трудно да се забележи, че мотивът за сватбата е любим в творческите търсения на Ивайло Ненов. Това съдбовно събитие в живота на човека му дава възможност да изследва в „Балканска сватба“ палитрата от чувства и нравите на човека, да изгради характерния образ на балканеца. Сватбата е хронотоп, където се сблъскват противоположностите в балканския свят и се проектират човешките кризиси и надежди. Тържеството идва да обозначи желанието на хората на Балканите за полет, но крилете им са пречупени и душите закърнели.

Макар и в Европа балканският човек е далеч от нейните цивилизационни норми. Това е внушено чрез множеството символи на пазарските чехли, амбалажната хартия с надпис „Чупливо“, в която е завито сватбеното тържество, вариациите на химна на Европа и т.н. Всички те са избрани, за да изградят едно екзистенциално пространство, в което въпросите на живота могат да бъдат видимо поставяни, мислени и преживявани.

 

◊ РЕЖИСЬОРЪТ

Ивайло Ненов завършва бакалавърска степен по Актьорско майсторство в класа на проф. д-р Атанас Атанасов (2011 г.) и магистратура по „Режисура в сценичните изкуства“ при  проф. Красимир Спасов (2017 г.) в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Изучава театрална режисура и в UNATC, National University of Theatre and Film „I.L. Caragiale“ Букурещ, Румъния.

Режисьорският му дебют е на русенска сцена с представлението „Бурунданга“ от Жорди Галсеран  (дипломен спектакъл). Междувременно трупа опит като асистент-режисьор на Боян Иванов и Теди Москов. През 2019 г. поставя „Три сватби и едно възкресение“ - своя авторска адаптация по мотиви от „Слуга на двама господари“ на Карло Голдони. По-късно същата година поставя спектакъла „Пет пъти за една нощ“ от Киара Атик, с който открива новата сцена в Сатиричен театър „Алеко Константинов“, София.

Носител на приза за най-добър млад театрален режисьор „Слави Шкаров“, 2019 г., за спектакъла „Три сватби и едно възкресение“.

 

Автор: Никола Бенин

24.02.2021 г. 12:12

Линк: https://kulturni-novini.info/sections/3/news/32369-premiera-na-balkanska-svatba-v-dramatichen-teatar-sava-ognyanov-ruse

Тунели, от Руту Модан (Tunnels, de Rutu Modan): къде е изчезнал Кивотът на завета (комикс)

 Никола Бенин

Ами ако Кивотът на завета, ковчегът, съдържащ скрижалите на закона, продиктувани на Мойсей на планината Синай, който изчезва след разрушаването на Първия храм, е скрит под земята в близост до Йерусалим, за да го предпазят от разграбване? Това е хипотезата, която ръководи главния герой Нили на Тунели, новия графичен роман на Руту Модан, лидер на израелски комикси, вече два пъти награждавана на фестивала Ангулем.

Политикобурлескният разказ, въплътен в илюстрациите, разказва за драматичната среща на израелските археолози, ръководени от Нили, и палестинските контрабандисти на хора, които копаят почвата на Светата земя.

По и Басес - Пиренеи (Pau et les Basses-Pyrénées): исторически, научни и икономически бележки, 1892 година

 Никола Бенин

Манастирът св. Никала Филантропи (Monastero di San Nicola dei Filantropeni) (Μονή Αγίου Νικολάου Φιλανθρωπηνών) XIII secolo

 Никола Бенин

Cristo Elkomenos - Христос във вериги (XIII век)

Музиканти с византийски инструменти: Канонаки (Kanonaki) (вдясно), Лато или лютня в центъра, Лира вляво, представена с различни вариации от Калабрия, Крит и Понт.

Рождество Христово

Солон и Аристотел, гръцките мъдреци

Микеланджело (1475-1564): Гробница на Джулиано де Медичи, херцог на Немур, с алегорични фигури на нощта и деня 1520-34

 Никола Бенин

Микеланджело изпълнява мраморните фигури за гробниците на Медичи в Новата гробница на Сан Лоренцо (New Sacristy of San Lorenzo) по време на големи сътресения. Враждебните действия между папата Медичи, Климент VII, и императора на Свещената Римска империя Карл V, доведждат до разграбването на Рим през 1527 г. Междувременно Флоренция сваля от власт най-новия Медичи и възстановява републиката. През 1529 г. Карл V обсажда Флоренция по подбуждане на Климент VII и градът пада след 10-месечна съпротива. Новият управител на Медичи нарежда убийството на Микеланджело заради подпомагане на републиката срещу нашествието. Канонът на Сан Лоренцо скрива Микеланджело, докато той не бъде помилван от папата. След това папата поставя на власт херцог Алесандро де ’Медичи, който не е известен с доброта. Микеланджело избягва от дома си във Флоренция за Рим след смъртта на папата през 1534 г. и не се върнал в града след убийството на херцога три години по-късно. Учениците на Микеланджело най-накрая са монтирали фигурите върху гробниците през 1545 г.

Интронизацията на новия патрирах на Сръбската православна църква Порфирий

 Никола Бенин

Новият патрирах на Сръбската православна църква Порфирий на церемонията за интронизация в катедралната църква в Белград на Свети Архангел Михаил

Ваксиниране против COVID - 19 в село Гунейямак (Guneyyamac) в района на Ван, Турция

 

Село Гунейямак се намира в района на Ван, Турция - на около 885 км източно от Анкара.

Първата снимка на Марс от марсохода на Наса

 Публикувал: Никола Бенин

Изригване на вулкана де Фуего (Volcan de Fuego): Поглед от Алотенанго

 Никола Бенин

Рафаеле Монти (Raffaelle Monti) Забулената вестелска дева (The Veiled Vestel Virgin)

 

The Veiled Vestel Virgin 1846/1847

By Italian sculptor Raffaelle Monti ( 1818-1881 )

Marble sculpture

Chatsworth house, Derbyshire, England

It was commission by the Duke of Devonshire, carved in pure marble, it seems as if her face is gently covered in a silk, translucent shawl. It is almost like an optical illusion; you expect to see the material slip slightly from her face or move with breath.

Created at the end of the Regency period, this sculpture is typical of the Neoclassical art movement.

Забулената вестелска дева 1846/1847 От италианския скулптор Рафаеле Монти (1818-1881) Мраморна скулптура Къща Chatsworth, Дербишър, Англия Тя е поръчана от херцога на Девъншир, издълбано в чист мрамор, изглежда, сякаш лицето й е нежно покрито с копринен полупрозрачен шал. Това е почти като оптична илюзия; очаквате да видите материала да се изплъзва леко от лицето й или да се движи с дъх. Създадена в края на периода на Регентството, тази скулптура е типична за неокласическото движение на изкуството.

Светият патриаршески и ставропегийски манастир Григориат (Св. Григорий) в Атон

 Никола Бенин

Изригването на вулкана Етна на16.02.2021година

 Никола Бенин

Европейският парламент гласува механизма за възстановяване и устойчивост

 Никола Бенин

Европейската комисия приветства гласуването на Европейския парламент днес, потвърждавайки политическото споразумение, постигнато по регламента за механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) през декември 2020 г. Това бележи важна стъпка към предоставянето на 672,5 милиарда евро заеми и безвъзмездни средства на разположение на държавите членки в подкрепа на реформите и инвестиции.

RRF е ключовият инструмент в основата на NextGenerationEU, планът на ЕС за излизане по-силен от пандемията COVID-19. Той ще изиграе решаваща роля в подпомагането на Европа да се възстанови от икономическото и социалното въздействие на пандемията и ще помогне да се направят икономиките и обществата на ЕС по-устойчиви и да се осигурят зелените и цифровите преходи.

Планове за възстановяване и устойчивост

Одобрението на Европейския парламент проправя пътя към RRF да влезе в сила през втората половина на февруари. След това държавите-членки ще могат официално да представят своите национални планове за възстановяване и устойчивост, които ще бъдат оценени от Комисията и приети от Съвета. Плановете за възстановяване и устойчивост определят реформите и проектите за публични инвестиции, които ще бъдат подкрепени от RRF. Комисията вече участва в интензивен диалог с всички държави-членки относно подготовката на тези планове.

Предварителното финансиране на 13% от общата сума, отпусната на държавите-членки, ще бъде предоставено след одобряване на плановете за възстановяване и устойчивост, за да се гарантира, че финансирането по RRF пристига възможно най-бързо там, където е необходимо.

Структура и цели на механизма за възстановяване и устойчивост

RRF е структуриран около шест стълба: зелен преход; Дигитална трансформация; икономическо сближаване, производителност и конкурентоспособност; социално и териториално сближаване; здравна, икономическа, социална и институционална устойчивост; политики за следващото поколение.

Това ще помогне на ЕС да постигне целта си за неутралност на климата до 2050 г. и да го насочи към дигитален преход, създавайки работни места и стимулирайки растежа в процеса. Минимум 37% от разходите за инвестиции и реформи, съдържащи се във всеки национален план за възстановяване и устойчивост, трябва да подкрепят климатичните цели. Минимум 20% от разходите за инвестиции и реформи, съдържащи се във всеки национален план, трябва да подкрепят цифровия преход.

Това също така ще помогне на държавите-членки ефективно да се справят с предизвикателствата, идентифицирани в съответните специфични за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър в рамките на координацията на икономическата и социалната политика.

Следващи стъпки

Сега Съветът също трябва официално да одобри постигнатото споразумение, преди председателите на Съвета на ECOFIN и Европейския парламент да могат да го подпишат. След това регламентът ще бъде публикуван в Официален вестник, което му позволява да влезе в сила в деня след публикуването. Комисията очаква всички необходими официални стъпки да бъдат приключени навреме, за да може RRF да влезе в сила през втората половина на февруари.

Президентът Урсула фон дер Лайен заяви: „ Победата срещу вируса благодарение на ваксините е от съществено значение. Но също така трябва да помогнем на гражданите, бизнеса и общностите да излязат от икономическата криза. Механизмът за възстановяване и устойчивост ще донесе 672,5 милиарда евро, за да направи точно това. Той ще инвестира в това да направи Европа по-зелена, по-цифрова, по-издръжлива, за дългосрочна полза за всички. Приветствам положителното гласуване от Европейския парламент като важна стъпка към активирането на механизма за възстановяване и устойчивост . "

Валдис Домбровскис , изпълнителен вицепрезидент по икономика, която работи за хората, каза: „ Този механизъм предоставя на страните от ЕС уникален шанс да възстановят и обновят своите икономики за света след COVID. Това е възможност за изграждане на устойчивост и за възприемане на по-цифрово и по-екологично бъдеще. Това изисква както правилните инвестиции, така и правилните реформи. За да се възстановите от кризата и да посрещнете предизвикателствата на 21- ^вивек, държавите-членки трябва да се възползват от възможността за финансиране на RRF, за да освободят своите икономики на тесни места и да опреснят остарелите политики и практики. Призоваваме държавите-членки да продължат да работят в тясно сътрудничество с Комисията по съставянето на стабилни и надеждни планове за възстановяване и устойчивост, за да можем да започнем да изплащаме финансирането възможно най-скоро. Благодаря на Европейския парламент за подкрепата и бързината, с която одобри RRF . "

Паоло Джентилони , комисар по икономиката, каза: „ Днешното гласуване в Европейския парламент ни доближава до стъпка по-близо до Механизма за възстановяване и устойчивост, който влиза в сила. Водена от ужасния шок от пандемията, Европа направи историческа стъпка. Направихме нещо, което беше немислимо само преди една година: създаването на общ инструмент, финансиран от общ дълг, за постигане на обща цел. В продължение на няколко месеца Комисията работи усилено с правителствата, докато те изготвят своите планове за възстановяване и устойчивост. Сега всички ние трябва да активизираме усилията си и да се уверим, че използваме тази уникална възможност да променим икономиките си, за общото благо на всички европейци . "

Международна година на творческата икономика за устойчиво развитие 2021 (International Year of Creative Economy for Sustainable Development 2021)

 Никола Бенин

Програмата включва различни събития по света, координирани от UNCTAD и партньори, включително 2-рата световна конференция по творческа икономика, проведена в Индонезия през май.

През 2019 г. на 74-ата сесия на Общото събрание на ООН 2021 г. е обявена за  Международна година на творческата икономика за устойчиво развитие . Индонезия беше основният спонсор на предложението, което беше представено от глобална група държави, включително Австралия, Китай, Индия, Индонезия, Монголия, Филипини и Тайланд.

Предложението признава необходимостта от насърчаване на устойчив и приобщаващ икономически растеж, насърчаване на иновациите и предоставяне на възможности, ползи и овластяване за всички и зачитане на всички човешки права. 

То също така идентифицира продължаващата необходимост от подкрепа на развиващите се страни и страни с икономики в преход при диверсификация на производството и износа, включително в нови области на устойчив растеж, включително творчески индустрии.

То насърчава всички да наблюдават годината в съответствие с националните приоритети за повишаване на осведомеността, насърчаване на сътрудничеството и работата в мрежа, насърчаване на споделянето на най-добри практики и опит, подобряване на капацитета на човешките ресурси, насърчаване на благоприятна среда на всички нива, както и справяне с предизвикателствата на креативната икономика .

Патриарх Михаил Керулариос на трона си, от Мадридския Скилица

 Никола Бенин

Цанко Серафимов: Мъчителят на българите Нушич се изучава в учебниците по литература

 Публикувал: Никола Бенин

“Автобиография” от сръбския писател Бранислав Нушич е книга, която е включена в учебната програма по литература за VI клас. А защо авторите на тази учебна програма са се спрели именно на този сръбски автор? Може би има някаква договореност със сръбското образователно министерство за реципрочно включване на творба от български автор за изучаване в сръбското училище? А може би не са намерили друго произведение в световната литература, което да се впише в “тематичния принцип”, използван при съставянето на програмата?

При разглеждането на “Автобиография” от Бранислав Нушич учениците се запознават и с биографията на писателя. За него в учебника по литература за VI клас на издателство “Булвест” е написано:

“Бранислав Нушич е сръбски писател, известен с пиесите си, които продължават да се играят на много театрални сцени по света.

Гимназиалното си образование получава в Белград, а след това следва право в Австрия. Дипломира се като юрист в Белградския университет. Работи като чиновник в сръбските консулства в Битоля, Солун, Скопие и Прищина – градове, които тогава са в границите на Османската империя.

Нушич участва в Сръбско-българската война. Написва стихотворение, в което остро критикува политиката на крал Милан, и затова е осъден на две години затвор. През Първата световна война загива единственият му син. Тази семейна трагедия е причина да напусне родината си и няколко години живее като емигрант в Италия, Франция и Швейцария.

Името на Бранислав Нушич се свързва преди всичко с театъра. Работил е като драматург на Народния театър в Белград, като директор”.

Необходимо е, обаче, българският читател да знае още някои важни моменти от биографията на Бранислав Нушич, за да може сам да прецени уместно ли е включването на този автор в учебните програми на българското училище.

Бранислав Нушич е роден в 1864 г. в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево с името Алкивиад ал Нуша. На 18-годишна възраст сменя официално името си на Бранислав Нушич.

През 1889 г. е назначен на служба в сръбското консулство в Битоля; скоро след това става вицеконсул.

Каква е ролята на сръбските консулства в Скопие, Солун и Битоля?

През 1887 г. Сърбия и Османската империя сключват конвенция, с която се разрешава създаването на консулства в трите големи града, чиято задача е да защитават интересите на сръбската държава и сръбските граждани в тази област. Всъщност Сърбия получава възможност да реализира своята шовинистична доктрина, насочена към колонизиране на Македония, населена главно с българи.

Консулствата се превръщат в оперативни щабове на сръбската пропаганда в Македония за промяна на националното съзнание на македонските българи.

Две са основните направления, чрез които се преследва тази цел:

1. Културно-религиозна пропаганда.

2. Военна пропаганда.

Ето и успехите, които постига в Битолско сръбската пропаганда с участието на консулския екип, начело с Димитрие Боди, учителя Атанасие Юнгич и юриста-писател и хуманист Бранислав Нушич:

Създадена е “Сръбско-македонска църковно-училищна община”, която само след една година формира “Поречката църковно-православна община”, обхващаща 36 села, като за седалище е избран Поречкия манастир.

През 1891 г. са създадени сръбски общини в Прилеп и Кичево, а в 1892 г. – в Охрид, Галичник, Крушево, Дебър.

Председателите на общините и членовете на управата са на сръбска държавна издръжка. Както пише историкът Уилям Милър, „значителни суми пари се харчат за превръщането на българите в сърби по националност…“

Въоръжената пропаганда има два командни центъра – в Битоля и във Враня. За войводи са назначени сръбски кадрови офицери и подофицери с високи заплати, като на генерали, и много привилегии. На територията на Македония те влизат в стотици кръвопролитни сблъсъци с българските чети, които бранят населението и от сърби, и от гърци, и от турци.

Цели 10 години юристът писател-хуманист Бранислав Нушич се занимава се с тази “деликатна” дейност – преобръщането на българите в Македония в “прави сърби”.

И след напускането на дипломатическата дейност Б. Нушич продължава да “работи” по темата “Македония” – през 1908 г. се среща с Яне Сандански в Солун, като след това публикува обширно интервю в белградския в. “Политика”.

И това трябва да знаят авторите на учебните програми, учителите и учениците за този сръбски писател.

Линк: https://bgnesagency.com/nocomment/%d1%86%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d0%be-%d1%81%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d0%bc%d0%be%d0%b2-%d0%bc%d1%8a%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5/?fbclid=IwAR3ST9xaLp_6jlHUURqMiTHtNy5uE4T3NIRuL71VrLDbUS4TuWwIMVMtQgk

Кой унищожи Александрийската библиотека?

 Никола Бенин

Александрийската библиотека е културният център, около който е съсредоточен интелектуалният живот на елинизма. Тази институция събра най-голямата колекция от писания до момента, както и голям брой изследователски постижения и документи от древния свят.

По този начин най-важните изследователи на който и да е предмет трябва да отидат на това място, за да задълбочат обучението си и да усъвършенстват знанията си.

Така че това е един от най-големите паметници на знанието, чийто блясък е впечатлявал всички цивилизации през вековете.

Александрийската библиотека е една от най-важните институции, създадени от човека, поради изключителното си събрание на мъдрост.

В допълнение, хрониката на библиотеката е част от на най-решителните епизоди в историята на този период, която включва най-изявените политически сили, империи и култури на момента.

И библиотеката, и музеят на Александрия са имали своя разцвет в периода, управляван от династията на Птолемеите

Създаването на тези институции се дължи на царуването на Птолемеите, които насърчават такива институции, посветени на знанието, поради интереса да признаят тяхната традиция и легитимност в елинската култура.

Целта е да се узакони политическата им власт с културен авторитет.

Това води до разпространението на културата, която беше добавена към големия брой запазени ресурси, и присъствието на видни личности в историята, поезията, философията, филологията, медицината и науката от онова време.

Със смъртта на Клеопатра, последната кралица от династията на Птолемеите, започва упадъкът на библиотеката и музея.

Този процес е продължил до четвърти век след Христа. От една страна, влошаването беше подчертано поради политическите обстоятелства, настъпили в град, който вече не се радваше на положението на столица на централната държава или независимост.

От друга страна, след присъединяването на Египет към Римската империя от император Август, библиотеката остава толкова много години, защото все още поддържа престижа на миналите времена и е почитана от римляните като забележителен паметник.

Хиполито Есколар в своята работа „Александрийската библиотека“ описва епизода, в който библиотеката се е запалила по време на Александрийската война, в която Цезар е изгорил собствените си кораби на пристанището, така че египтяните, командвани от Акила, не са могли да ги заловят и да ги използват в тяхната полза.

Това събитие може да е вярно, правдоподобно е, тъй като огънят може да бъде разширен и към сушата, но няма убедителни данни.

Необходимо е да се спомене, че в произведението „Гражданска война” Юлий Цезар не намеква за огъня на библиотеката, а за изгарянето на лодките.

Също така, Хорас във „Войната на Александрия” също не споменава изгарянето на книгите; всъщност Хорас говори за негоримостта на каменните сгради на града. Изгарянето на лодките на пристанището не води до изгаряне на Библиотеката.

Именно Сенека в De Tranquillitate Animi (За спокойствието на ума) казва, че „четиридесет хиляди книги, изгорени в Александрия“, са в резултат на военните действия.

Трябва да се отбележи, че Цицерон, Страбон и Лукано не споменават нищо за изгарянето на книги.

Впоследствие Плутарх в „Животът на Цезар” заявява, че огънят се е разпространил от лодките до библиотеката.

Други автори, които говорят за огъня, са Авл Гелий, Дио Касий и Амиан Марцелин, но с различни версии.

Легендата за книгите, изгорени в Александрийската война, изглежда се дължи на края на династията на Птолемеите, тъй като разрушаването на институцията, води до нейния край.

Есколар уверява, че огънят не е засегнал сградите на Библиотеката и дори книгите. 

Това, което е сигурно е, че краят на елинистическия период означава криза за библиотеката и музея в съответствие със социално-политическите перипетии.

Александрийската библиотека губи ролята си културен център и това състояние се влошаваше малко по малко поради различни инциденти, в резултат на политическите конюнктури, които следват една след друга.

Какво се случи с великата Александрийска библиотека?

Сред безбройните събития, които биха могли да повлияят върху унищожаването на Александрийската библиотека, се открояват следните:

1- През 2 век Траян насилствено потушава еврейски бунт срещу него.

2- През втората половина на III век има борби, съпроводени с политически и военни проблеми на императорите и лоши икономически обстоятелства.

3- През 265 г. на Мусий Емилиан, префект на Египет, той се провъзгласява за император и спира да превозва провизии до Рим.

Следователно император Галиен превзел града със сила. Използваното насилие му е причинило щети.

4- През 272 г. сл. Н. Е. Александрия е опустошена, особено главният квартал, този, в който се намира библиотеката, от силите на Валериан при възстановяването на Александрия от Палмиренската империя.

5- През 297 г. сл. Н. Е. Диоклециан, след осеммесечна обсада, се завръща, за да завладее града, който е в бунт.

Този инцидент предполага, според Есколар, голямото разрушаване на основния квартал, който сериозно е повредил библиотеката.

6- През IV век Константин премества столицата във Византия и Миланският едикт (313 г. сл. Хр.) Узаконява християнството.

Константинопол придобива културна хегемония и засенчва старата Александрия, чиито паметници бяха далеч от вярванията на жителите му.

7- През същия този век, след разрастването на християнството от египетския народ, израства национално чувство (със собствен език: коптския), което се изправя пред езическия и гръцкия, за тях символи на репресивна сила.

8- Между 375-395 г. Теодосий управлява империята и от Солунския едикт (380 г. сл. Н. Е.) Никейското християнство (за разлика от арианството) е издигнато като официална религия на империята.

9- През 391 г., след продължително напрежение и постоянни смущения между християни и езичници, патриарх Теофил придобива от императора разрешение за унищожаването на Серапеум, големия храм на династията на Птолемеите.

10 - Някои хора твърдят, не без противоречия, че библиотеката е продължила до завладяването от мюсюлманите, които през 641 г. нахлуват в Александрия.

От друга страна, има и такива, които твърдят, че по това време библиотеката вече не е съществувала, тъй като преди това е била унищожена от военни раздори и религиозен фанатизъм.

Повече от невероятно е, че библиотеката е оцеляла до мюсюлманското завоевание и че следователно предполагаемото унищожение от страна на мюсюлманите е не повече от легенда.

Все още не е възможно да се даде категоричен отговор на това, което наистина се е случило с Александрийската библиотека.