Плакати на "Травиата" от Джузепе Верди на Държавна опера - Русе

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

Тест: ИВАН ВАЗОВ „Под игото“, главата “Гост”

 Никола Бенин

1. Кое твърдение за романа „Под игото“ НЕ е вярно?

А) „Под игото“ на Иван Вазов е първият роман в българската литература и освен разказ за

събитията съдържа и есеистичен авторов коментар за тях.

Б) Романът „Под игото“ е свързан с Априлското въстание, но смисло вият акцент в Творбата е

поставен върху духовното израстване на бъл гарския народ.

В) Основен център на художественото изображение в романа „Под игото“ е самото историческо

събитие – Априлското въстание, с трагизма и величието му.

Г) В сюжета на романа има различни тематични линии, които представят едновременно живота

на българина „Под игото“ и подготовката за Априлското въстание.

2. Кое твърдение е вярно за композицията на романа „Под игото“?

A) Романовият текст не е организиран в отделни части, а само в глави, всяка от които има

отделно заглавие.

Б) Романът съдържа две части, представящи подготовката и избухва нето на Априлското

въстание.

В) Романът съдържа три части, всяка от които е разделена на отделни глави — всяка със свое

заглавие.

Г) Романът е изграден от четири части, всяка от които има свое заглавие и е разделена на

отделни глави.

3. Кое твърдение е вярно за главата „Гост“ от романа „Под игото”?

А) Има за цел да въведе всички тематични линии, които после романът разгръща в

постепенното развитие на сюжета.

Б) Внушава, че бунтът е невъзможен, защото животът на човека в робското време е свързан

единствено с дома му.

В) Чрез описанието на дома на чорбадки Марко и взаимоотношенията в него обобщава

представата за българския дом през Възраждането.

Г) Показва как в света на българина съществуват в единство всекидневното и установеното от

патриархалната норма.

4. Коя опозиция НЕ е зададена в главата „Гост?

А) поробени — поробители Б) дом — път В) народ – водач Г) свое — чуждо

5. Кое твърдение НЕ е характеристика на патриархалния родов свят според главата „Гост?

A) Родовият свят е свят на установения ред, който гарантира неговата сигурност.

Б) В родовия свят централна е фигурата на бащата, чиято дума е закон.

В) Взаимоотношенията в родовия свят са подчинени на строга йерархия.

Г) Родовият свят е отворен към външното и е засегнат от всичко, което се случва там.

6. Какъв е „практическият възглед“ на чорбаджи Марко за възпитанието според главата

„Гост?

A) На децата трябва да се забраняват много неща под страх от наказание, защото светът извън

дома е твърде опасно място.

Б) Най-важният принцип във възпитанието е безусловното подчинение на децата, които трябва

да слушат възрастните.

В) Родителите трябва да възпитават децата си преди всичко в непоколебима вяра в Бога и

зачитане на религията.

Г) Възпитанието трябва да осигурява собствен опит, който формира заслужено самочувствие и

отговорност у децата.

7. Какво е отношението на чорбаджи Марко към учението?

А) Чорбаджи Марко е необразован и не смята учението за ценност в условията на традиционния

свят.

Б) Чорбаджи Марко има “доста мъгляво понятие за практическата облага“ от учението и няма

отношение към него.

В) За чорбаджи Марко по-важна е вярата в Бога, който може да спаси душата на човека,

отколкото вярата в науката.

Г) Чорбаджи Марко обича „учението и учените“ и въпреки че е неук, вярва в „тайнствената сила“

на науката.

8. Посочете кое твърдение НЕ дава правилен отговор на въпроса: „Как е представено

робството в главата „Гост“?".

A) Представа за робството създават думите на баба Иваница за турците, с които плаши малкото

дете.

Б) Семейният свят на чорбаджи Марко е защитен от външното и в него изобщо не се говори за

робство.

В) Разказът за идването на Краличът у Марксови въвежда опозициите: свои — чужди, поробени -

поробители.

Г) Насилията на поробителя не са представени пряко, но споменаването за обезглавеното през

деня дете е показателно.

9. Кое твърдение НЕ тълкува правилно думите на чорбаджи Марко: „Мале, стига си

плашила с тия турци децата! Ще им оживей страхът на сърцето“?

А) Чорбаджи Марко смята, че децата трябва да живеят изолирано и не трябва да знаят какво става

извън дома.

Б) Думите на чорбаджи Марко представят разбирането, че „оживелият страх“ превръща човека в

духовен роб.

В) Думите на чорбаджи Марко са израз на желанието му неговите деца да растат като достойни

хора.

Г) Думите на чорбаджи Марко свидетелстват за усилието на човека да надмогне робския страх.

10. Каква роля изпълнява неочакваната поява на Иван Краличът в романа „Под игото“?

A) експозиция Б) развръзка В) епилог Г) за връзка

11. Иван Краличът е:

А) търговец, „стар приятел по търговски сношения“ на чорбаджи Марко

Б) учител, дошъл да работи в училището в Бяла черква

В) революционер, избягал от Диарбекир

Г) гост, решил да изненада чорбаджи Марко с пристигането си

12. Кое от твърденията НЕ е вярно за пристигането на Иван Краличът в дома на чорбаджи

Марко?

А) Смислово е свързано със заглавието на първа глава, първа част от романа – „Гост“.

Б) Въвежда важното за романовия текст противопоставяне свои — чужди.

B) Представлява кулминационен момент в развитието на романовото действие,

Г) Свързано с темата за живота на българина „Под игото“ и с борбата му за свобода.

Прочетете откъса от първа глава на романа - „Гост“, и изпълнете задачи 13 – 15 към

него.

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на

двора.

Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и

студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати

чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на

клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над

главите на челядта.

А тя беше многобройна.

До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца —

големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и

блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.

Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби

и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:

— Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!

Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше

дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:

— Пийте бре, маскари!

И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той

си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна към жена си, която се понавъси

неодобрително, и каза строго:

— Нека да пият при мене — да не са жедни за вино. Аз не ги ща да станат пияници, като

пораснат.

Марко имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек малообразован, от прежното

време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че

онова, което се запрещава, по силно се желае. По тая причина, за да ги заварди от наклонност

към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите.

— Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете!

Друг път поръчаше на другиго:

— На, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш,

като се върна. — И излизаше.

Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обядват, да държат прави децата

си, уж да ги научат на почит към старите, Марко винаги туряше своите на софрата. Също и кога

имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват.

— Нека да добият господарски нрави — обясняваше той, — а не да се дивят и гушат пред хората

като Анко Разпопчето.

Дико Разпопчето се спряпаше от срам, колчем срещнеше човек в панталони от черно сукно.

Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше

народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин:

— Димитре, не пресягай пред баба си на софрата, не бъди такъв фармасонин.

— Илия, не дръж ножа като касапин, не коли, ами режи човешки хляба.

— Гочо, що си се разкопчал като ахиевски читак? Па хвърляй феса, кога сядаш на софра. Косата

ти е пак порасла като на тутраканец; иди при Ганка да ти я остриже — казашки.

— Василе, сбери си дългите мотовили, да се сместят и други хора. Кога идем на полето, там се

разтягай.

— Авраме, ти ставаш от софра, без да се прекръстиш, протестантино!

Но само когато беше разположен Марко, наставленията му имаха такъв тон; сърдит ли беше

нещо, на трапезата царуваше гробно мълчание.

13. С цитати от текста или със свои думи посочете 2 примера, които са показателни за

взаимоотношенията в патриархалния дом и за авторитета на бащата в него.

14. С цитати от текста или със свои думи посочете 2 примера от откъса, които представят

възгледите на чорбаджи Марко за възпитанието.

15. В рамките на 3 – 4 изречения формулирайте теза на тема: „Отношението на родителите

към децата“

Al Pacino best speech - Any Given Sunday

В тази реч Ал Пачино владее изкуството на воденето на диалог. Той започва речта с думите: „Наистина не знам какво да кажа“ и след това продължава с една от най-мотивиращите речи на всички времена.

Инч по инч реч, всяка неделя

Пачино започва бавно и продължава да добавя лични разкази и примери, докато достигне кресчендо . След това той го сваля отново и оставя екипа си да реши какво ще прави, вместо да им казва.

Съществена част от публичното говорене е да отведете публиката си на пътешествие и Пачино отдава дължимото на това.

Повторение

Ключовата дума на тази реч е „инч“, която се повтаря почти 13 пъти за четири минути. Основната идея на речта се върти около тази дума и Пачино гарантира, че екипът му няма да я изпусне от поглед, като я повтаря многократно.

Официално-делови стил

Никола Бенин

   Официално-деловият стил (ОДС) обслужва държавните институции, администрацията, законодателството, дипломацията. Той има ярко изразен официален характер и служи за оформяне на различни видове документи – деловодителски, административни, юридически. Осъществява се почти изцяло в писмена форма и се характеризира с деловитост на изказа, стандартност и унифицираност на изразните средства, липса на субективност и оценъчност. Адресантът и адресатът на този вид текстове са колективни, социално обобщени субекти, поради което се избягват всякакви белези на индивидуалност и оригиналност в начина на изразяване. Така наречените “канцеларски”, “административни” клишета при този стил не са недостатък, а задължително необходимо качество, чрез което се реализира кодифициращата същност на комуникативните актове в административната сфера. Публичният характер на този стил произтича от връзката му с различни обществено-политически структури, изразните му средства отразяват настъпващите социални промени, но като цяло са сравнително устойчиви и консервативни. ОДС се прилага при оформянето на различни видове документация – удостоверения, разписки, укази, закони, официални писма, декларации, договори, служебни бележки, разпоредби, нареждания и т.н. Езиковата структура на различните документи обикновено е строго установена и оформена по универсален, изключващ оригиналността начин. Голяма част от изразните средства на този стил нямат употреба извън сферата, която са предназначени да обслужват.

  Подстиловете на ОДС се отделят в зависимост от сферата на общуване(дипломатическа, законодателна, административна) и от спецификата на адресанта и адресата: държава - държава; държава - граждани; държава - учреждения - граждани; учреждения - учруждения; обществени организации - съюзи; съюзи - граждани; граждани - граждани и др.(по Хр. Станева).

  I. Дипломатически подстил:

  1.Същински дипломатически жанрове: конвенция, комюнике, меморандум, нота, вербална нота, ултиматум, акредитивни писма.

  2.Несъщински дипломатически жанрове: споразумение, договор, бележка(паметна бележка), поздравление, протокол(директор на протокола), благодарствена телеграма, съболезнование, тост.

  II. Законодателен подстил: конституция, закон, кодекс, постановление, наредба, указ, правилник, устав, инструкция.

  III. Административно-канцеларски подстил:

  1. Документи от официална инстанция: удостоверение, уверение, диплома, декларация, писмо, характеристика, заповед, призовка, акт, квитанция и др.

  2. Документи с частен характер: автобиография, молба, доклад, докладна записка, препоръка, обява, съобщение, протокол, пълномощно, удостоверение.

  Лексико-граматически особености на ОДС

         1. Отсъствие на субективно-оценъчна и експресивна лексика, на лексика от разговорен тип и на преносни употреби.

         2. Наличие на характерни лексеми и словосъчетания, като: в хода на ..., въз основа на ..., в съответствие с ..., заявявам че ..., да послужи пред ..., декларирам че ..., по силата на ..., уведомявам че ..., разрешавам да ..., в отговор на ..., както следва, алинея, параграф, заповед, номер, протокол, преписка, препис извлечение, дубликат, декларатор, заявител, изходящ/входящ номер, живущ, лице, долуподписан и др.

         3. В зависимост от характера и предназначението на документа може да се използва терминологична лексика – правна, икономическа, политическа, счетоводна; специфична номерация и съкращения.

         4. Изложението се отличава със статичност, която се дължи на преобладаващото количество съществителни имена над глаголите, на предпочитанието към безлични и пасивни конструкции.

  Синтактични особености на ОДС

         В синтактично отношение ОДС се характеризира с широко използване на сложни изречения, които по структура и по обем са значително усложнени и разширени. Към едно главно изречение обикновено има няколко подчинени, които могат да бъдат съподчинени или последователно подчинени, а те пък от своя страна са разширени посредством причастни и деепричастни конструкции. Превесът на подчинителното свързване се дължи на изискването за точно и недвусмислено обозначаване на явлението и фиксиране на адресата. Чрез подчинените изречения се стеснява и конкретизира семантичното съдържание на означеното понятие в главното изречение. Преобладават определителните, условните и допълнителните изречения. Почти всяко изречение носи освен основната информация и допълнителна, която обогатява и изяснява първата. Натрупването на фразата с обособени и еднородни части понякога е толкова голямо, че се откриват еднородни редове, включени в състава на други еднородни редове. Наблюдава се засилена употреба на да-конструкции. В международните договори и в законодателните актове се срещат и изречения с още по-усложнена структура, особено сложни смесени изречения.

         Простите изречения в ОДС заемат относително нисък дял и в повечето случаи са утежнени с множество обособени конструкции, еднородни части с разширен състав или вметнати изрази.

         С голяма честота се отличава и периодът, но с по-други функции в сравнение например с публицистичния стил. Ако в публицистиката той усилва въздействието на речта поради необичайността и експресивността си, в ОДС периодът изпълнява конструктивна функция: да събере в едно всичките части на смисловото цяло.

         В ОДС се употребяват изключително двусъставни глаголи изречения. В строго делови документи не се срещат въпросителни, подбудителни и възклицателни изречения. Такива изречения откриваме само във възвания, апели и др. под. документи, в които елементите на ОДС тясно се преплитат с елементите на публицистичната реч.

         В сравнение с останалите стилове структурата на изречението в ОДС се характеризират със засилена предметност, което се дължи на твърде високата честота на употреба на отглаголни съществителни имена.

Публично изказване по научен проблем

Никола Бенин

Да си припомним за научния стил...

Основната цел на текстовете в научния стил е предаване на научна информация

чрез представяне на научни знания, формулиране на закономерности, изясняване на

понятия, запознаване с наблюдения и анализи, формулиране на изводи.

Целта на научното изказване най-често е да се обоснове и докаже

дадена научна теза.

 Общуването в научната сфера е (предимно) официално и подготвено.

 

 Научният стил се характеризира със следните особености:

– проблемност и значимост на темите;

– обективност, аналитичност и информативност на изложението;

– аргументираност, логичност, яснота и еднозначност на твърденията.

 За научния стил не са характерни:

– директно заявени субективни оценки;

– експресивни лексикални елементи (междуметия, експресивни частици, оценъчна

лексика, диалектизми и жаргонизми).

 Научният стил съществува чрез следните подстилове и жанрове:

– академичен: статия, студия, монография, рецензия, резюме, анотация, доклад, лекция;

 

– научнопопулярен: научнопопулярна статия, научнопопулярна лекция или беседа;

 

– научно-учебен: учебник, сборник с учебни текстове, учебно помагало, курсова

работа/проект, дипломна работа;

 – научноинформационен: справочник, речник, енциклопедия.

 Езикът на научните текстове се характеризира със следните особености:

 

– лексикални – употребяват се думи и изрази термини, назоваващи понятия от

съответната наука; думите са с пряка употреба; номинативните вериги са еднообразни;

наблюдава се честа употреба на абстрактна лексика;

– морфологични – употребяват се повече съществителни имена, прилагателни имена и

местоимения; повече спомагателни и по-малко пълнозначни глаголи (глаголи, които

пазят своето собствено лексикално значение); причастия и деепричастия; глаголни

форми за сегашно бреме, употребено като сегашно абсолютно бреме; глаголни форми за

страдателен залог; „авторска форма“ – глаголи в 3 л. или в 1 л., по-често в множествено

число.

1. Същност на публичното изказване.

▶ Публичното изказване най-често е аргументативен текст и съдържа:

– тема, към която говорещият се придържа от началото до края на своята реч;

– теза – твърдение по темата (често тезата се изгражда от няколко подтези);

– аргументи - доказателства към подтезите.

2. Композиция на публичното изказване.

– въвеждаща част - представя темата, по която ще се говори;

– същинска част - включва тезата (тезата и антитезата), отделните подтези и

аргументите/контрааргументите към тях;

– заключителна част – съдържа или обобщаване на аргументацията, или извеждане на

послание, или директен отговор, ако темата е формулирана като въпрос, или въпрос,

който препраща към друг проблем.

 За да бъде успешно научното изказване, необходимо е то да бъде изложено ясно,

по разбираем за аудиторията начин. Не злоупотребявайте с термини, особено

ако не сте сигурни в значението им. Ако вашите слушатели не са запознати с

терминологията, която използвате, те няма да могат за разберат смисъла на

изказването ви и ще трябва да изгубите време за допълнителни разяснения.

3. Изграждане на публичното изказване по научен проблем.

 Как да започнете публично изказване по научен проблем?

В зависимост от това каква е аудиторията, пред която ще говорите, трябва да

започнете публичното си изказване с обръщение към своите слушатели. Представянето

на вашата позиция по научен въпрос предполага с обръщението си да скъсите

дистанцията между себе си и публиката, да предразположите аудиторията да приеме

изказването ви с доверие. Ако сред публиката има официални гости, редно е най-напред

да се обърнете към тях, като ги подредите според ранга, който имат. Бихте могли да

започнете например така: Уважаема госпожо Директор, уважаеми учители и съученици,

... .

 Как да въведете темата?

Добре е да започнете изказването по научен проблем, като назовете темата пряко

и подготвите аудиторията да възприеме вашата теза по нея.

Ето как започва такова изказване на тема „Изследване на обществените нагласи и

ценностните ориентации към българския книжовен език като фактор при кодификацията

на нормите му, чийто автор е доц. д-р Руска Станчева от Института за български език при

БАН:

Уважаеми колеги,

Радвам се, че имам възможност като член на изследователския екип да споделя

позицията си по темата на днешната работна среща – „Изследване на обществените

нагласи и ценностните ориентации към българския книжовен език като фактор при

кодификацията на нормите му“. Едно такова широкомащабно и представително

изследване безспорно е много важно за нуждите на кодификаторската практика. В

това отношение Секцията за съвременен български език към Института за български

език при БАН разполага с изключително ценен ресурс – запитванията към Службата за езикови справки и консултации. Емпиричните данни дават възможност не само да се

наблюдава динамиката на езиковите норми, но и да се регистрират оценките на

представители на различни социални групи спрямо промените в българския език въобще,

както и спрямо кодифицираните правила на книжовния език и тяхното формулиране в

справочниците.

 Как да формулирате тезата (респективно – антитезата)?

Обмислете предварително основното си твърдение по темата и в зависимост от

поставения проблем изберете дали да изградите тезисната част на изказването си чрез:

 

– набор от подтези, представящи отделни съществени аспекти на тезата, или чрез

– противопоставяне на теза и антитеза.

Тезата на вече цитираното публично изказване за изследването на обществените

нагласи към българския книжовен език е изградена като набор от две подтези,

представящи съществени аспекти на тезата:

Във връзка с проблемите на съвременната правописна практика проучването на

езиковите нагласи е изключително полезно. (Основна теза) Направена е извадка на

запитванията към Службата за езикови справки и консултации по проблеми на

правописа, която дава достоверна и сравнително пълна информация за онези пунктове от

нормативния правописен комплекс, при които пишещите често срещат затруднения и

имат колебания. (Подтеза 1) Това позволява да се анализират причините за тези

затруднения и да се набележат подходящи мерки за тяхното преодоляване.

Как да изградите аргументацията си, за да бъде убедителна?

Обмислете реда, в който ще подредите аргументите си, т.е. в каква

последователност ще разгърнете доказателствата по подтезите, които изграждат вашата

теза. Обмислете и какви примери ще приведете към аргументацията на всяка подтеза,

защото именно те ще придадат убедителност на разсъжденията ви. Примерите може да

бъдат от личния ви опит, от прочетена книга, от публикации в медиите и т.н.

В зависимост от целта и от структурно-композиционното си изграждане

публичните изказвания по научен проблем биват:

– научен доклад – разгърнат аргументативен текст, свързан със значим научен проблем.

Представянето на научен доклад може да продължи от 10-15 минути до час и дори

повече;

– научно съобщение – кратък аргументативен текст или текст описание, свързан с

по-частен научен проблем. Съобщенията задължително са кратки по обем (да се

представят в рамките на 5 – 10 минути) и съдържат конкретна фактическа информация,

илюстрирана с примери;

– научно изказване – кратък аргументативен текст (представя се в рамките на 3 – 5

минути), който съпътства обсъждането на предварително поставен научен проблем.

Често по време на училищните часове по различните предмети, когато отговаряте на

поставен от учителя си въпрос, вие би трябвало да създадеше именно научно изказване;

 

– лекция – разгърнат научен или научнопопулярен текст (представя се в рамките на 20 –

30 мин до 1 – 1,5 ч), представящ някакъв научен проблем с цел преподаване на научни

знания;

– беседа – разгърнат научен текст – диалог със слушателите. Беседата включва: по-дълги отрязъци - монолози на оратора; въпроси, задавани на слушателите; изслушване, анализ

и коментар на отговорите.

 Публичното изказване по научен проблем трябва да бъде предварително

обмислено и написано. Добре е, след като сте подготвили текста, да репетирате

представянето му, без да гледате писмения текст. Ако обаче чувствате

притеснение и неувереност, по-добре е да прочетете предварително подготвения

текст на изказването си.

 В програмата на научните форуми се указва с какво максимално времетраене

трябва да бъдат изказванията на участниците. Не превишавайте

регламентираното време. Ще си помогнете, като предварително засечете колко

време отнема представянето на подготвения от вас текст. Ако сте наясно, че

няма да е възможно да представите всички свои идеи в рамките на предвиденото

по регламент време, провокирайте аудиторията да ви зададе въпроси, като в

изказването си направите уговорка кои важни детайли няма да засегнете поради

ограниченото време.

 Не се стремете да кажете всичко по темата на своето изказване. Ако прекалите с

обема на информация, ще трябва да говорите много бързо и аудиторията няма да

смогне да разбере това, което казвате.

 Не се разпростирайте във встъпителната част на изказването си. Постарайте се

бързо да преминете към същината на разглеждания проблем. Заключението на

изказването ви трябва да съдържа кратки и ясни изводи.

 Помислете с каква презентация може да придружите своето изказване. Тя

трябва да бъде ярка, запомняща се и в същото време – лаконична, лесна за

възприемане, с правилно преценено количество текст на всеки от слайдовете.

Възползвайте се по този начин от възможността да подкрепите своята теза с

допълнителен илюстративен материал.

 По време на представянето си говорете сдържано – без да викате, но така, че да

ви чуват. Гледайте публиката в очите, като от време на време обхождате с

поглед всеки ред в залата. Така всеки от вашите слушатели ще има

впечатлението, че се обръщате към него и персонално, и ще се усети поласкан.

Не жестикулирайте прекалено често.

 Притеснението може да би попречи и да доведе до неловка пауза в изказването

ви. Запазете самообладание и не забравяйте, че вие най- добре от всички знаете

за какво сте планирали да говорите. Продължете изказването си, все едно не се е

случило нищо необичайно.

 Не пропускайте в края на изказването си да демонстрирате самочувствие и да

подчертаете значимостта на изложените от вас идеи. Това ще респектира

аудиторията и ще допринесе за нейното положително отношение към вашата

работа.

 Не забравяйте в края на изказването си да благодарите на тези, които са ви

помогнали да извършите своето научно изследване и да приготвите изказването

си. Етикетът изисква да завършите представянето си с израза: „Благодаря Ви за

вниманието“.

 

Отговори на тест: "Бай Ганьо журналист" от Алеко Константинов и "Балкански синдром" Станислав Стратиев

 Никола Бенин

1. Какви НЕ са измеренията на родното в  Алековия фейлетон Бай Ганьо журналист?                                                                                                                      А) Идеализираните представи за родното са подложени на иронична преоценка.                               Б) Високата възрожденска представа за печатното слово е заменена с байганьовското разбиране, че вестникът е инструмент за изразяване на раболепие пред силните и обругаване на беззащитните.                                                                                                                                             В) Представата за знанието като свръхценност е иронично преобърната в идеята как да се извлече печалба с непочтени средства.                                                                                                   Г) Идеята за духовно водачество е карикатурно изопачена в образа на Бай Ганьо, който се хвали, че ако иска, може да направи и едно магаре депутат.

2. Във фейлетона Бай Ганьо журналист е показано отношението към чуждото през погледа на разказвачите и от гледна точка на Бай Ганьо и компания. Попълнете таблицата, като определите как е изразено това отношение.

Представители на чуждото	Отношение и оценка от страна на разказвачите	Отношение и оценка от страна на Бай Ганьо и компания
Турското време	положителна оценка (турското време се свързва и с борбата за свобода)	положителна оценка (Данко Харсъзина копнее да стане наследник на своя събрат от турско време Саръ-Чизмели Мемедаа)
Русия	сложни отношения – срещу агресивната руска имперска политика, но Русия се ползва с безрезервната народна любов	Русия – или освободителка, или завоевателка, според ситуацията и келепира
Западна Европа	синоним на модерна култура, която те искат да видят и у нас	Европа е коварен враг, който трябва да бъде надхитрен.

 

3. Какъв НЕ е образът на родното в Балкански синдром на Станислав Стратиев?                           А) Образът на българското, който извежда на преден план срамното, опакото, абсурдното, е критичен.                                                                                                                                                                     Б) Станислав  Стратиев разчупва и опозициите, в които обикновено се представя родното – като сблъсък между материално и духовно, между извисените личности и инертността на масите.                                                                                                                                                                     В) Образът на българското, представен в Балкански синдром, е исторически и социално обусловен.                                                                                                                                                        Г) Балкански синдром представя Театъра като единствено място, където словото облагородява човека.

4. Защо нашата логика се сблъсква с нормалната житейска логика?                                     Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.                                                                                                                                                         А) Сблъсъкът произлиза от нежеланието на българите да възприемат европейската цивилизация.                                                                                                                                            Б) Интелигенцията, която трябва да е духовен водач на нацията, се е отдала на нищоправене. В) Двойният стандарт, характерен за българския модел, вече не съществува.                                           Г) Срещата между българския модел и чуждата цивилизация показва цялата абсурдност на нашия живот.

5. Прочетете двата текста и посочете какво социално явление е изобразено сатирично в Балкански синдром.                                                                                                                                    Текст 1                                                                                                                                                   Същество: Месарят получава банани, защото дава на продавача в Плод и зеленчук месо. Нали?                                                                                                                                                              Директор: Да.                                                                                                                                        Същество: Продаваш в магазина телевизор, срещу което ти поправят колата в сервиза. Нали? Директор: Точно така.                                                                                                                          Същество: Място в жилищна кооперация получаваш срещу място в университета?               Директор: Не разбирам какво неясно има тука?

Текст 2                                                                                                                                               Жестоката истина е, че без връзки в съвременна България вие сте обречената жертва на всекиго… Хиляди великолепни ученици не могат да стигнат до университета поради липса на връзки, защото ония, с връзките, вече са ги изместили. Зная за конкурсни изпити, където изпитните работи се подменят с безупречно подготвени работи, за да осигурят формалното предимство на протежетата, познавам завишаване на бележки или просто вулгарно пререждане без обяснения…

Георги Марков, Задочни репортажи за България

Парадоксите на българското битие, един от които е връзкарството. Проблемът не е, че такъв живот е неправилен, а че хората са свикнали с него и го приемат за нещо нормално.

6. Разтълкувайте внушенията на заглавието. Как терминът синдром в заглавието на комедията изразява особеностите на балканското и родното?                                                                                                                             А) Думата синдром означава, от една страна, съвкупност от симптоми, характерни за дадено заболяване. По този начин балканското се представя като отклонение от нормата (европейското).                                                                                                                                               Б) От друга страна, синдром в преносен смисъл означава група признаци, присъщи на даден тип поведение. Така балканският манталитет се възприема като нещо екзотично, необичайно.                                                                                                                                                      В) Определението балкански в заглавието звучи негативно – като нещо неевропейско, некултурно, нецивилизовано.                                                                                                                                                             Г) В значението и внушението на заглавието се преплитат и преките, и преносните значения на думата синдром. А балкански внася добавъчни значения, като вмества родното в по-широк ареал, възприема го чрез етническите и културните специфики на Балканския полуостров.

7. Сходни моменти в изображението на родното, на балканските нрави има в:                                                                              А) Железният светилник и Бай Ганьо журналист                                                                                                                    Б) Бай Ганьо журналист и Балкански синдром                                                                                              В) Балкански синдром и При Рилския манастир                                                                                           Г) При Рилския манастир и Новото гробище над Сливница.

8. Според Ст. Стратиев големият проблем на обществото от втората половина на 80-те години е у самите хора → в тяхната невъзможност да се откъснат от байганьовското у себе си. Кои са измеренията на байганьовското у българите тогава? А днес?

Нежеланието на българите да възприемат европейската цивилизация. Българинът мисли за егоистичните си интереси, а интелигентите са се отдали на нищоправене.

9. Защо нашето е правилно според героите от трите произведения?                                             

Железният светилник Нашето е показано като по-добро, защото така се утвърждават достойнството и качествата на българската нация, с които тя се нарежда сред другите европейски народи.

Бай Ганьо журналист Убеждението на Бай Ганьо и компания, че нашето е най-важно, се диктува от егоистичния интерес.

Балкански синдром Героите са убедени, че ние сме по-висши същества. Това убеждение е породено от затвореността на тоталитарното общество, което не е виждало друго и затова не може да оцени кое е добро и кое – не.

 

10. Каква НЕ е ролята на разказвачите в Бай Ганьо журналист?                                                         А) Разказвачите в Бай Ганьо журналист са преки свидетели на поведението на Бай Ганьо.                                                             Б) Разказвачите в Бай Ганьо журналист са много по-индивидуализирани.                                                              В) Разказвачът в Бай Ганьо журналист е отдалечен от конкретната случка.                                         Г) След края на разказа се включва самият авторски глас.                                                                  

11. Кои характеристики на жанра комедия откривате в Балкански синдром?

Балкански синдром е комедия, защото изобразява деформациите на човешкото през смеха; защото съзнателно разрушава театралната илюзия.

12. Каква НЕ е функцията на иронията в Бай Ганьо журналист?                                                   А) Чрез иронията се отрича, осмива и отхвърля явлението Бай Ганьо.                                                 Б) Обект на ирония е и безгрижието и нищоправенето на разказвачите.                                                 В) Чрез язвителна ирония, преминаваща в сарказъм, се изобличава  идеологическото и политическото присъствие на Бай Ганьо.                                                                                                                          Г) В Бай Ганьо Журналист са показани и положителни черти на героя, които не са иронизирани.

13. Каква е функцията на иронията в Балкански синдром?  

- Иронията е начин да се поднесат горчиви размисли, без те да действат потискащо.                                    - Иронизиране на родното – изграждане на критичен образ на родното, който извежда на преден план абсурдното, срамното, опакото.                                                                                                   - Иронизиране на словото институция.                        

 

14. Кои реплики на Бай Ганьо и другарите му в Бай Ганьо журналист“  подсказват фалшивия им патриотизъм? Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.                                                             А) У тях все се съхраняваха възпоминания от друго време и от турско време, когато печатното слово все пак мътеше водата им, но не изригваше тая лава от адски хули и проклятия.                                                                                                                                                           Б) Трябва и ние да клъвнем по нещо … току-тъй на сухо патриотизъм – бошлаф.                              В) Българският народ е дал хиляди доказателства, че когато се коснат до правата му, всички до един стават на крак… и … таквозинака … със сълзи на очите … и тъй нататък.                                  Г) Ваше Царско Височество, народа ликува коленопреклонно и едногласно моли Всевишния… прочее, наблъскайте там, каквото ви дойде на ума.

15. Коментирайте репликите на Бай Ганьо. Проследете развитието на героя. Съгласни ли сте с определението на Пенчо Славейков, че във втората част на книгата Бай Ганьо представя типа на обществения мазник?

1. И едните, и другите са маскари!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжен!... Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи.

Бай Ганьо у Иречека

2. Сега ний, като не знаем още как вятър вее, да турим и тъй, и тъй, па те нека го тълкуват, както им уйдиса. Да турим така… „И да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците…“.

Бай Ганьо се върна от Европа

3. Аз мисля сега-засега да я караме с правителството… Па сетне, като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт…

Бай Ганьо журналист

В Европа (първата част на книгата) Бай Ганьо проявява алчността, нахалството, простащината си. В разговора с Иречек Бай Ганьо не само показва политическата си хамелеонщина, но и начертава бъдещата си кариера в България.                                                                      

В България Бай Ганьо става страшен. Бай Ганьо няма политически пристрастия, той никога не е в опозиция. Героят се стреми единствено към власт, която би му донесла изгода, келепир. Дали ще е активист на каквато и да е партия, дали ще е депутат, избран след безчестни избори, дали ще е основател на вестник и журналист, за него няма значение. Защото току-тъй на сухо патриотизъм – бошлаф.

 

16. Сравнете образите на Сватанака, бай Цончо и Кума с този на Бай Ганьо. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.                                                                                                                                 А) Също като Бай Ганьо героите на Стратиев са напористи и безогледни, агресивно налагащи своя манталитет в обществените отношения.                                                                                                   Б) За Бай-Ганьовите двойници нито една цел не е недостижима, колкото и безумна да изглежда.                                                                                                                                                             В) На типа, олицетворяван от Сватанака, бай Цончо и Кума, е присъщо притворство, умение да се придава благовидност на егоистичните цели.                                                                                Г) Народопсихологическият тип Бай Ганьо няма двойници.

 

 

17. Коя фраза от Балкански синдром НЕ е пример за смислов парадокс?                                                                               А) И на мене ми се иска да направя нещо, което е забранено от закона. За да мога да гледам децата си в очите.                                                                                                                                          Б) Какво е Кореком? … Магазин… там продават това, което го няма… как го продават, като го няма?                                                                                                                                                     В) Обаче много интересна работа – всичко се хвърля на короната.                                                                                                                                                       Г) Секат гори, за да правят хартия, на която пишат: „Не сечете горите!“

18. Докажете, че Бай Ганьо журналист представя 90-те години на 19 век като смислово-езиков Вавилон. Попълнете таблицата, като посочите какви езикови стилове са използвани в съответните цитати.

А) Па сетне, като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт…	Невероятна смесица от разговорни изрази с турски думи.
Б) Пишете там: Ваше Царско Височество, народа ликува коленопреклонно… и прочие; наблъскайте там, каквото ви дойде на ума.	Приповдигнатият публицистичен стил се сблъсква със стилово снизеният изказ.
В) А бе че ти – как?	Недовършени изречения
Г) …латински, ако можеш, тури нещо, колкото за адет… Да му теглим едно Tempora mutantur…?	Простонародният разговорен израз стои до учената латинска сентенция, което поражда комичен ефект.

 

19. Посочете функцията на персонажите при осъществяването на българския модел.

 

А) Йовчо	Предприемчивият селянин, облагодетелстващ се от царящия навсякъде дефицит
Б) баба Кера	Живата памет на българския модел, в който няма установени ценности, а само конюнктурни разпореждания
В) Цонка и Георги	Хора с мечти и чувства в ситуация, превърнала ги в жертви
Г) Извънземното	Ролята на външния поглед, изразители на другото, което може да разкрие абсурда на българския модел

 

20. Прочетете откъсите от Иванко, убиецът на Асеня на Васил Друмев и от Балкански синдром на Станислав Стратиев и напишете теза за интерпретативно съчинение на тема Синдромът властолюбие.

 

       Властолюбието е такъв демон, щото накарва човека да потъпква и най-светото нещо. И обич, и признателност, и честност, и всички други подобни глупости, които човеците кръстили с име високи и благородни чувства - всичко това е нищо за този демон… Властолюбието все повече и повече го обгръща и той наздраво мисли за царската корона.

 

Иванко, убиецът на Асеня

 

       Обаче много интересна работа – всичко се хвърля на короната. Иначе всеки пише: Произхождам от бедно, но прогресивно семейство, и прочие… Ама да беше ги видял, ще се избият за пустата му корона… Накрая, за да има мир, я взех аз.

 

Балкански синдром

Насоки:

 

Властолюбието като синдром, проявяващ се в различни исторически моменти. Липсата на морал и принципи или ниската култура, съчетаващи се с домогването до властта и нагаждачеството. Властолюбието като черта на посредствения човек, свързващ властта със социалния престиж и материалното благополучие, но не и с отговорността пред обществото. Обществено опасно явление.