Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
“If they won’t write the kind of books we like to read, we shall have to write them ourselves.”
— C. S. Lewis, in a letter to J. R. R. Tolkien (1955)
„Ако те не напишат книгите, каквито ние обичаме да четем, ще трябва да ги напишем сами.“
— К. С. Луис, в писмо до Дж. Р. Р. Толкин (1955 г.)
Естетика на митопоезиса, академичният бунт и литературното братство: Контекстуален и литературно-исторически анализ на творческия манифест на К. С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин
Абстракт Настоящото изследване разглежда фундаменталния естетически принцип на литературния кръг „Инклингите“ (The Inklings), синтезиран в прочутата реплика на Клайв Стейпълс Луис към Джон Роналд Руел Толкин: „Ако те не напишат книгите, каквито ние обичаме да четем, ще трябва да ги напишем сами“. Анализирани са литературно-историческият контекст на това изказване, съпротивата на двамата оксфордски учени срещу доминиращия в средата на XX век литературен модернизъм и битов реализъм, както и философската им концепция за „вторичното сътворяване“ (sub-creation) и реабилитацията на мита, вълшебната приказка и героичния епос.
1. Историко-текстологичен контекст и идеологическа позиция
Макар репликата често да се цитира във връзка с писмата от 1955 г. (годината, в която излиза третата част на „Властелинът на пръстените“ – „Завръщането на краля“ – и финалната книга от „Хрониките на Нарния“ – „Последната битка“), тя води началото си още от ранните разговори между Луис и Толкин в Оксфорд през 1930-те години (документирани от самия Луис в есето му „За научната фантастика“ / On Science Fiction, 1955).
Реакция срещу литературния хегемонизъм: В академичните и критическите среди на Великобритания между двете световни войни и през 1950-те години доминират психологическият реализъм, социалната дисекция и фрагментарният модернизъм. Жанрове като фентъзито, научната фантастика, героичният романс и митологията са маргинализирани като „инфантилни“ или „ескапистки“.
Творческият императив на читателя: Изказването на Луис формулира радикална позиция на читателска суверенност. Вместо да се подчинят на актуалната литературна мода, двамата медиевисти решават да запълнят естетическия вакуум, създавайки произведения, които отговарят на собствения им вкус към мащабния разказ, моралната яснота и трансцендентното чудо.
2. Философия на „вторичното сътворяване“ (Sub-creation) и реабилитацията на мита
Зад привидно прагматичното решение да напишат книгите, които искат да четат, стои задълбочена литературна теория, развита в есето на Толкин „За вълшебните приказки“ (On Fairy-Stories, 1939/1947) и в критическите трудове на Луис (като „Експеримент в критиката“, 1961):
Ескапизмът като освобождение: Толкин преобръща пейоративната употреба на термина „ескапизъм“, разграничавайки бягството на дезертьора от бягството на затворника. Според него и Луис митопоетичната литература не откъсва човека от реалността, а го освобождава от „провинциализма на съвремието“ и му позволява да преоткрие вечните истини чрез ефекта на Възстановяването (Recovery).
Вътрешната консистентност на Вторичния свят: За да удовлетворят взискателния вкус на двама филолози и познавачи на северната и класическата митология, новите истории не могат да бъдат произволни фантазии. Толкин изгражда Средната земя върху строга лингвистична и историческа логика, докато Луис структурира Нарния и своята „Космическа трилогия“ (Out of the Silent Planet, Perelandra, That Hideous Strength) като митологичен синтез на християнска теология и ренесансова космология.
3. Синергията на „Инклингите“: От диалог към световен канон
Реализацията на този манифест е неразривно свързана с неформалния оксфордски литературен кръг „Инклингите“ (The Inklings), чието ядро са Луис и Толкин.
Взаимна критика и насърчение: В продължение на почти две десетилетия двамата си четат на глас непубликуваните ръкописи (включително ранните глави на „Хобит“, „Властелинът на пръстените“, „Лъвът, Вещицата и дрешникът“ и „Переландра“). Както самият Толкин по-късно признава, без неуморното насърчение и критическия интерес на Луис, „Властелинът на пръстените“ вероятно никога не би бил завършен и публикуван.
Трансформация на литературната история: Опитът им да напишат „книгите, които обичат да четат“ за собствено удоволствие, довежда до създаването на съвременния фентъзи жанр. Тяхното творчество доказва, че митологичното въображение притежава не по-малка художествена и философска сериозност от реалистичния роман на XX век.
4. Действителна научна библиография
Carpenter, Humphrey. (1978). The Inklings: C. S. Lewis, J. R. R. Tolkien, Charles Williams, and Their Friends. London: George Allen & Unwin (фундаментално документално изследване върху срещите, творческия обмен и литературните възгледи на оксфордския кръг).
Duriez, Colin. (2003). Tolkien and C. S. Lewis: The Gift of Friendship. Mahwah, NJ: HiddenSpring / Paulist Press (подробен анализ на приятелството, взаимната критика и съвместната им борба срещу литературния модернизъм).
Glyer, Diana Pavlac. (2007). The Company They Keep: C. S. Lewis and J. R. R. Tolkien as Writers in Community. Kent, OH: Kent State University Press (текстологично и социологическо изследване на начина, по който членовете на „Инклингите“ са редактирали и стимулирали взаимно текстовете си).
Lewis, C. S. (1966). Of Other Worlds: Essays and Stories. Ed. Walter Hooper. London: Geoffrey Bles (включва есето „On Science Fiction“ от 1955 г., в което Луис директно документира разговора си с Толкин за написването на книгите, които им липсват като читатели).
Shippey, Tom. (2000). J. R. R. Tolkien: Author of the Century. London: HarperCollins (ключов филологически и литературоведски анализ на сблъсъка между митопоетичната традиция на Толкин и Луис и доминиращия литературен канон на XX век).
Tolkien, J. R. R. (1981). The Letters of J. R. R. Tolkien. Ed. Humphrey Carpenter with the assistance of Christopher Tolkien. London: George Allen & Unwin (автентичният епистоларен архив на Толкин, включително писмата от 1955 г. относно рецепцията на Властелинът на пръстените и ролята на Луис).

Няма коментари:
Публикуване на коментар