Никола Бенин
„Настана вечер. Свихме към средата на течението, тъй като се приближавахме към река Янтра, която всяка пролет прави тук наноси. Янтра е историческа река. През Руско-турската война с водите на Янтра в Дунава се е вляла много славянска кръв. Защото Янтра извира под Шипка. Славянската кръв е текла с водите на Янтра покрай Търново, древната столица на българските царе, но резултатът от всичко това бил кобургът Фердинанд, германецът...
Наближавахме най-големия български град Русчук. Една след друга се редуваха овощните градини и живописните къщи под скалите, а върху тях се чернееха като точки черни овци, които в околностите на Русчук се отглеждат на големи стада. Вместо един ориенталски град, блестящ със своите причудливи кубета и минарета, вие наблюдавате пушека на фабриките за копринени платове, за кожи, кожени трансмисии, грънчарски изделия с широко известни сребърни украси, а пък влезете ли в града, промъквате се отначало през няколко тесни улички, които създават у вас впечатление за нещо ориенталско, но изведнъж се озовавате на един булевард, който не би посрамил много западни градове. Къщите са построени по европейски маниер, намерих дори една сграда с мецанин, хубава градска болница, казарми, кафенета, обзаведени по европейски, шантани и т. н..."
„От Никопол до Русчук“ е последният пътепис в книгата „Паноптикум на еснафи, бюрократи и други вкаменелости“, издадена от „Народна култура“ през 1967 г. Дунавският маршрут на писателя е част от едно пътуване през 1903 г., когато Хашек е само на 20 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар