Публикувал: Никола Бенин
Помен за героите
Във залата, където се събрахме,
нощта покриваше със мрак стъклата...
Едно момиче неочаквано извика: – Ах, те
са си тръгнали преди да ни дочакат!
Насядахме спокойни, мълчаливи...
После един от нас се вдигна да сервира.
Момичето извика пак: – Но не разбираш ли,
те са си тръгнали, нима не разбираш?
– Навярно ще се върнат, – отговорих, –
Оставили са много мръсни чаши...
– Викнете някого! – момичето се молеше, –
Тук има само сенки – те ме плашат.
– Не вярвам да се върнат! – някой каза, –
Те са отишли на щастливо място;
както разлятото вино тече към празното,
така и те са се изтекли безвъзвратно!
– Но може сенките да ни ги върнат, както може
да рецитираш книга без да я разгръщаш;
така и те ще се явят да ни прегърнат – жадни
за битки и веселия, и ще си бъдат същите...
– Не искам черни сенки! Живи хора
дано понякога да се завръщат тук,
на старобългарски да пеят, да говорят...
Тук носовките тъмни да звучат...
Тя молеше – застанала до масата,
с лице обърнато към тъмните стъкла...
Възраждането. Мъката. Сираците...
И твойто име – Майко Свобода!
Из "Събрано" (2011), ИК "Жанет 45"
Няма коментари:
Публикуване на коментар