Архитектурата на Софийския университет "Св. Климент Охридски"

 Никола Бенин

Средствата за изграждането на университетски комплекс са дарени от братята Евлоги и Христо Георгиеви. През 1907 г. е обявен международен архитектурен конкурс от Ефорията „Евлоги и Христо Георгиеви” за разполагане в дарените от братята парцели в София между булевардите „Фердинанд I /В. Левски”, ул. „Сан Стефано”, ул. „Оборище” и бул. „Цар Освободител”. В журито, освен представители на правителството, университета и ефорията, участват архитектите Янаки Шамарджиев (1864-1937) и Георги Кунев (1874-1957) от страна на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ), арх. Петко Момчилов (1864-1929) – като делегат на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД, арх. Louis Bernier (1845-1919) – делегат на архитектурното дружество в Париж. От постъпилите осем проекта журито единодушно присъжда първа награда от 10 000 лв. на проект с мото “AΩΗNΗ” на изявения в Париж архитект Jean Breasson (1848-1927), а втора награда от 700 лв. – на проект с мото “FLVCTVAT·NEC·MERGITVR” на архитектите Jean-Charles Bizot (1876-1938) и Henri Garcin (?-?) от Женева; трета награда от 500 лв. отива при проект с мото „АМ” на арх. Henri Le Grand (1853-1929) от Париж.  Предвидената композиция от павилиони за отделните факултети е разгърната в симетрично метрично редуване на изток до ул. „Сан Стефано” и завършва към ъгъла с бул. „Цар Освободител” с Историко-филологическия и Юридическия факултети, между които е разположено централното крило на Ректората.

По неизвестни причини работните чертежи на амбициозната идея не са завършени дълго време.

Становищата, че разположението на сградите в комплекса е заложено още в конкурса за площада около храм-паметника „Св. Ал. Невски” (1904 г.) от арх. Никола Лазаров, почиват на неточно датиране на по-късен проект от този архитект. В проекта си от 1904 г. Н. Лазаров отразява само кварталите за бъдещо разполагане на университетския комплекс, дарени от братята Евлоги и Христо Георгиеви. 

Конкурсен проект на Н. Лазаров за площада около Храм-паметника "Св. Ал. Невски" с отразени квартали за бъдещо строителство на университет, 1904 г. [СпБИАД, бр. 1-2, 1904]

Вероятно във връзка с работата на комисията по разполагане на държавни сгради в центъра на столицата, възложена на архитектите Никола Лазаров, Георги Ненов и Трендафил Трендафилов през 1907-1912 г., се е наложило мнението, че Н. Лазаров е преработвал проекта на Бреасон след конкурса.

Всъщност, на този етап Лазаров отразява в своя проект конкурсното решение на Жан Бреасон за ъглово разположение на сградите в квартала между булевардите „Фердинанд I/ В. Левски” и „Цар Освободител”, и улиците „Шипка” и „Оборище”. В публикация по същата тема от 1912 г. арх. Г. Ненов отбелязва, че държавният университет все още не е съграден.

През 1912 г. части от проекта на Ректората са отпечатани в сп. Съвременна илюстрация – възможно е това да е във връзка с участието на J. Breasson в обявения по това време в София международен конкурс за Съдебна палата, където той печели откупка с арх. Albert Drouet (също от Париж). На самите чертежи не може да се различи година на проектиране, нито подпис на автора, за разлика от чертежа, изложен в Музея на Софийския университет.

Изложеният в музея на Софийския университет чертеж - надлъжен разрез на корпуса на Ректората, e от 30 декември 1912 г. и показва  парадната част на Ректората с главното фоайе и аулата, с характерно решение на покрива в необарок, в противовес на фасадата в стил неоренесанс. Този чертеж е подписан от Jean Breasson и Albert Drouet, което оборва становищата, че в преработката на проекта след конкуса е участвал и арх. Никола Лазаров.

В своя обзорна статия от 1914 г. арх. Т. Трендафилов отбелязва, че „ .. проектирането ... се възложи на парижкия архитект г. Бреасон, но за жалост работите по построяването на тези сгради и до днес стоят непочнати.” Допълнително, в същата публикация той добавя, че проектирането  „... се възложи на ефорийския архитект Ф. Грюнангер...”. Какво е произтекло от това възлагане, засега не е известно.

След войните, в 1920 г. ефорията наема пенсиониралия се от Министерство на обществените сгради пътищата и благоустройството арх. Йордан Миланов (1867-1932) да преработи служебно проектите на Бреасон. Основният камък е положен тържествено на 30.06.1924 г. 
През 1924-1925 г. Бреасон завежда в Международния съд в Хага дело срещу ефорията за нарушени авторски права и спечелва обезщетение от 200,000 златни франка [Тодорова, Ц. 2010].

През 1927 г. Йор. Миланов публикува в Списание на БИАД план и разрез от своя работен проект, датиран към март 1924 г., с което дава ясна представа за промените на първоначалния проект.

Идеен проект от Ж. Бреасон, 1904 г. [СпБИАД, 1910]

Окончателното решение, според доц. Ц. Тодорова, съдържа 89 (вместо първоначалните 59) помещения на централния корпус, от които 15 аудитории, и е с пететажни вместо три-етажни странични анекси към тях. Така зданието приютява Ректората, деканатите и Юридическия и Историко-филологическия факултети. 

омплексът на Ректората е открит официално на 16.12.1934 г. Строителството му се ръководи от арх. Йордан Миланов (до смъртта му през 1932 г.).

Разширението на комплекса на университета в източна посока по проект на арх. Любен Константинов от 1940-1941 г. приключва през 1952 г. При завършването му със северното крило към ул. "Шипка" (1972-85 г.) е префасадиран и централният корпус на Ректората. [Тодорова, Ц. 2010]

Съвременната културна стойност на историческия, архитектурен и художествен комплекс е много висока - от национална категория (обявена в ДВ бр. 40/1978 г.).  Той е ситуиран на ключово място в структурата на града - на кръстовището на ринговия булевард "Фердинанд I/В. Левски" и основната радиална входно-изходна артерия бул. "Цар Освободител". Със своя значителен обем, специфичен силует и образ, комплексът на Софийския университет се е превърнал във важен пространствен акцент и ориентир в историческия център на столицата София. 
Същевременно, в културологичен план сградата на Алма матер функционира като символ на просвета, знание, духовност и щедро дарителство.