Никола Бенин
Алистрат, Alistrati , Αλιστράτη - Селото е разположено в историко-географската област Зъхна, в югоизточното подножие на планината Змийница (Меникио), в хълмиста местност, близо до река Драматица (Ангитис). От град Сяр (Серес) е отдалечено на 45 километра в югоизточна посока, а от Драма отстои на 20 километра югозападно.
В местността Петрото на 6 километра югоизточно от селото се намира известната Алистратска пещера. Южно от пещерата и селото е разположен величественият пролом Ташлъка (гръцки Враус) на река Драматица.
В местността Петрото на 6 километра югоизточно от селото се намира известната Алистратска пещера. Южно от пещерата и селото е разположен величественият пролом Ташлъка (гръцки Враус) на река Драматица.
До 1913 г. българите са наричали селището Алистрат или Алистратик и в него са живели до 1500 българи екзархисти. Гръцка статистика от 1866 година показва Алистрат като село със 3650 жители от които 750 гърци, 100 турци и 2500 православни българи.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Алистрати (Alistrati) живеят 2640 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Алистрат (Alistrate) е посочено като село със 600 домакинства с 270 жители мюсюлмани, 1450 българи и 260 власи. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Алистрат като градец с 219 български и 68 турски къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише: „ Алистратик, паланка на СИ от Зиляхово 3 часа. Разположена е на неравно място между хълмове и долища. Има доста голяма чаршия; става пазар в петък. Освен занаятите жителите обработват памук и грозде. Тук е седалището на драмския владика. Има две стари гръцки училища и църква. Около 500 къщи; 1000 д. турци, 1250 българе и 250 власи, които говорят влашки. “
В 1877 година в Алистрат е основан силогосът „Амфиполи“, а по-късно и „Драматико Омило“. Първите гръцки въоръжени действия в района са още от 1903 година на Антониос Цитурас с помощник серчанина Атанасиос Танос. По-късно в района действа основно капитан Дукас Дукас. Гръцкият консул в Сяр Антониос Сахтурис назначава като директор на гръцкото училище в Алистрат капитан Димитриос Вардис, с когото организират действията на гръцките чети в Източна Македония.
В края на XIX век през селото минава Васил Кънчов, който пише: „ Алистратик е голямо село на билото на бърчината, като стига до Куманица и постоянно се снишава. То лежи нан големия път Драма - Сяр. Един час път от него е Ташлъка, дето съединените води на Драмското поле си пробиват път за Тахино. Тук се прокарва железницата. Има около 600 къщи - 550 български, 50 турски. Между българските около 30 влашки и 1 гръцка. Селото е хубаво разположено по една долина, която тука се начева и отива към Ташлъка. Къщите са като просоченските. Има 4-5 големи ханове - 3 на банскалии, отдавна заселили се. Има чаршийка - малка и тесна. Два шадравана, сенчати кавенета, една църква, една джамия и едно гръцко училище с 2 учители и 3 учителки. Селяните се поминават със земеделие. Отглеждат тютюн, памук, сусам, жито, кукуруз. Голямо влияние има къщата на Папаз Опиевци - чисто гърци. Има лозя с хубаво грозде. По целия бряг стават добри лозя и прекрасно вино. Край селото калдъръм. - 1,40 m. До брега на реката има стар мост. “
Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Алистратик живеят 4415 души, от които 3600 българи, 500 турци, 15 гърци и 400 власи. Куцовласите са нови пришълци, дошли в селото след Гръцкото въстание в 1821 година.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 5200 българи патриаршисти, 75 гърци и 240 власи. През Междусъюзническата война от 1913 година селото е частично опожарено от гръцката армия. Пострадват българските екзархийски къщи и семейства в Алистрат. Селото е нападнато на 30 юни от гръцки андарти, а на 1 юли в него влизат и гръцки военни. Избити са и патриаршистки семейства, което гръцката държава прави опит да се представи като клане, извършено от българската армия. След войната селото остава в пределите на Гърция. През март 1918 година то има 1970 жители.
Подложено на терор от гърците след края на Първата световна война през 1918 – 1919 година и в 1925 – 1926 година голяма част от българските жители на Алистрат се изселват в България. Последната голяма група българи е изгонена от селото през 1944 година. Най-много наследници на бежанци от Алистрат днес живеят в Гоце Делчев, Сандански, Пловдив, Асеновград, Пазарджик и други. Част от българите гъркомани остават в Алистрат.
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция.
Българското население е прогонено чрез геноцидни практики. Виж книгата на Владимир Сис "Гробовете на Трикери" ; книгата "Гръцкитѣ жестокости въ Мaкедония прѣзъ гръцко-българската война" (с 53 фотографични репродукции и една географична карта) от Проф. Д-р Любомир Милетич, Държавна печатница , София 1913 и книгата на Хараламби Етакчиев роден на 12 декември 1914 година в с. Дервент, от "Заточението. Ранни и по-късни спомени на един тракиец”, ИК „Коралов и сие”, София 2004 http://macedonia.kroraina.com/giliev/he/index.html
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Алистрати (Alistrati) живеят 2640 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Алистрат (Alistrate) е посочено като село със 600 домакинства с 270 жители мюсюлмани, 1450 българи и 260 власи. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Алистрат като градец с 219 български и 68 турски къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише: „ Алистратик, паланка на СИ от Зиляхово 3 часа. Разположена е на неравно място между хълмове и долища. Има доста голяма чаршия; става пазар в петък. Освен занаятите жителите обработват памук и грозде. Тук е седалището на драмския владика. Има две стари гръцки училища и църква. Около 500 къщи; 1000 д. турци, 1250 българе и 250 власи, които говорят влашки. “
В 1877 година в Алистрат е основан силогосът „Амфиполи“, а по-късно и „Драматико Омило“. Първите гръцки въоръжени действия в района са още от 1903 година на Антониос Цитурас с помощник серчанина Атанасиос Танос. По-късно в района действа основно капитан Дукас Дукас. Гръцкият консул в Сяр Антониос Сахтурис назначава като директор на гръцкото училище в Алистрат капитан Димитриос Вардис, с когото организират действията на гръцките чети в Източна Македония.
В края на XIX век през селото минава Васил Кънчов, който пише: „ Алистратик е голямо село на билото на бърчината, като стига до Куманица и постоянно се снишава. То лежи нан големия път Драма - Сяр. Един час път от него е Ташлъка, дето съединените води на Драмското поле си пробиват път за Тахино. Тук се прокарва железницата. Има около 600 къщи - 550 български, 50 турски. Между българските около 30 влашки и 1 гръцка. Селото е хубаво разположено по една долина, която тука се начева и отива към Ташлъка. Къщите са като просоченските. Има 4-5 големи ханове - 3 на банскалии, отдавна заселили се. Има чаршийка - малка и тесна. Два шадравана, сенчати кавенета, една църква, една джамия и едно гръцко училище с 2 учители и 3 учителки. Селяните се поминават със земеделие. Отглеждат тютюн, памук, сусам, жито, кукуруз. Голямо влияние има къщата на Папаз Опиевци - чисто гърци. Има лозя с хубаво грозде. По целия бряг стават добри лозя и прекрасно вино. Край селото калдъръм. - 1,40 m. До брега на реката има стар мост. “
Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Алистратик живеят 4415 души, от които 3600 българи, 500 турци, 15 гърци и 400 власи. Куцовласите са нови пришълци, дошли в селото след Гръцкото въстание в 1821 година.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 5200 българи патриаршисти, 75 гърци и 240 власи. През Междусъюзническата война от 1913 година селото е частично опожарено от гръцката армия. Пострадват българските екзархийски къщи и семейства в Алистрат. Селото е нападнато на 30 юни от гръцки андарти, а на 1 юли в него влизат и гръцки военни. Избити са и патриаршистки семейства, което гръцката държава прави опит да се представи като клане, извършено от българската армия. След войната селото остава в пределите на Гърция. През март 1918 година то има 1970 жители.
Подложено на терор от гърците след края на Първата световна война през 1918 – 1919 година и в 1925 – 1926 година голяма част от българските жители на Алистрат се изселват в България. Последната голяма група българи е изгонена от селото през 1944 година. Най-много наследници на бежанци от Алистрат днес живеят в Гоце Делчев, Сандански, Пловдив, Асеновград, Пазарджик и други. Част от българите гъркомани остават в Алистрат.
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция.
Българското население е прогонено чрез геноцидни практики. Виж книгата на Владимир Сис "Гробовете на Трикери" ; книгата "Гръцкитѣ жестокости въ Мaкедония прѣзъ гръцко-българската война" (с 53 фотографични репродукции и една географична карта) от Проф. Д-р Любомир Милетич, Държавна печатница , София 1913 и книгата на Хараламби Етакчиев роден на 12 декември 1914 година в с. Дервент, от "Заточението. Ранни и по-късни спомени на един тракиец”, ИК „Коралов и сие”, София 2004 http://macedonia.kroraina.com/giliev/he/index.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар