Никола Живков - авторът на химна на България ''Шуми Марица"

 Никола Бенин

Никола Живков - авторът на химна на България ''Шуми Марица''. Портрет от 1882г.

Никола Живков е роден в 1847 г. в Търново. От 1861 до 1867 г. учи в родния си град.. По-късно от 1867 до 1869 г. учи педагогика и математика при американската мисия в Русе. Работи в книжарницата на Хр. Г. Данов и пътува много из българските земи, като публикува впечатленията си във вестник ''Право“. От 1872 до 1873 г. е пълномощник на Българската екзархия и на Българското читалище в Цариград да подпомага откриването на читалища из българските земи и да разпространява списание ''Читалище“.

Никола Живков учителства във Велес в Македония, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча и Свищов в продължение на 12 години. Участва в редактирането на първия брой на вестник ''Нова България“ на Хр. Ботев.

През 1876 г. създава и песента ''Шуми Марица“, станала български боен марш и химн на България. Участва в Сръбско-турската война от 1876г. и Руско-турската война от 1877-1878г.

През 1878 г. издава ''Гусла с песни, кн.1“. След 1878 г. е училищен инспектор във Видин, Свищов, Русе и Варна. През 1882 г. отваря в Свищов първата детска градина в България. Н. Живков е автор на учебници - ''Тайната сила - природата...“ (1880) ''Детинска мъдрост... Ч.1“ (1887), драми и комедии - ''Ильо войвода“ (1880), ''Светулка“ (1880). Редактира хумористичните вестници ''Комар“ (1871, Браила и 1884-1895, Русе) и ''Телеграф“.

Н. Живков участва в македоно-одринското освободително движение, а в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879г. е началник на първа конна част.

В началото на 1880 г. в Русе заедно в Васил Диамандиев и Иван Георгов участва в основаването на Българо-македонската лига. През 1880 г. в Русе започва да издава вестник ''Македонец“ (1880-1895 с прекъсвания), който е първият вестник в България, започнал да се занимава специално с македонския въпрос, след Освобождението.

Н. Живков е съратник на своя именит съгражданин Стефан Стамболов. Занимава се с активна журналистическа и публицистична дейност, като пише редица материали в подкрепа на Народнолибералната стамболовистка партия.

Н. Живков умира на 7.08.1901 г. във Варна, като е погребан с почести за големите му заслуги за развитието на просветното дело в България.