вторник, 5 януари 2021 г.

Никола Бенин. Автограф от Пейо Яворов: На мой много – много добър приятел – един от много малкото, – М. Арнаудов. неговия Яворов София, 22 VIII 912

 Никола Бенин

Лична библиотека на акад. Михаил Арнаудов в Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русе 


 

Пейо Яворов

13.01.1878 – 29.10.1914

Пейо Яворов е псевдоним на Пейо Тотев Крачолов – български поет и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. С различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Озовал се в София, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. „Мисъл“. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения“. В този период работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Работата му в театъра е вероятният повод да напише две пиеси – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Втората стихосбирка на Яворов – „Безсъници“, окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. На 29 ноември 1913 г. съпругата му Лора Каравелова се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар