Публикувал: Никола Бенин
Всеки Божи ден ни водят за носа!
Всеки Божи ден ни водят за носа. Избори се манипулират, цените на акциите изкуствено се раздуват, медиите ни захранват само с подбрана информация. Доналд Тръмп навсякъде вижда фалшиви новини.
Тези fakenews, както сме свикнали да ги наричаме, се срещат в почти всички сфери на нашия живот, но най-често в три области: религия, политика и икономика.
В книгата на Ха. А. Мелер ще намерите безброй примери, описващи как се създават и как действат фалшивите новини. Ще разберете кой ги пуска в обращение, как са формулирани, до какви резултати водят и какво можем да научим от тях, така че в бъдеще по-лесно да разпознаваме лъжите и измамите.
Как точно тайните служби манипулират медиите?
Каква роля играят КГБ и наследилите го организации и до днес в т.нар. "антифашистки" демонстрации?
Кой стои зад антисемитските надписи, разпространени в Западна Германия в края на 50-те години на ХХ век?
С какви лъжи се води "войната за електричеството" между Едисон и Тесла?
Какво общо имат фалшивите новини с лова на вещици в Европа?
Какво довежда до големия борсов крах в САЩ през 1929 г.?
Кой владее медийния пазар в Германия, САЩ и в останалия свят?
Отговорите на тези и други въпроси ще намерите на страниците на тази книга.
1.
НАЙ-ЯРКИЯТ ПРИМЕР ЗА ФАЛШИВИ НОВИНИ
Представете си само какво се случва в Германия през 1958, 1959 и 1960 г. Само няколко години преди това с гръм и трясък е загубена Втората световна война. Хитлер и долният му министър на пропагандата Гьобелс са избягали от отговорност чрез самоубийство. Федерална република Германия (ФРГ) току-що с мъка се е изправила на крака благодарение на неимоверните усилия на първия федерален канцлер Конрад Аденауер. Той постепенно успява да разсее все още ширещите се съмнения на французи, англичани и американци, а целият свят се чуди, гледайки как икономическите показатели на Федералната република вървят стръмно нагоре. Бавно и предпазливо хората отново започват да имат доверие в германците, ако и да са били нацисти. И тогава се случва следното:
През 1958 г. немски гимназиален учител прави безвкусни и антиеврейски забележки, които няма нужда да повтаряме и тук. Млади хулигани оскверняват гробове на еврейски гробища, драскат пречупени кръстове по сгради. Еврейски семейства получават заплашителни писма, по стените на синагоги и други сгради, собственост на евреи, се появяват изпълнени с омраза надписи. И всичко това в Лондон, Париж, Виена, Копенхаген, Стокхолм, Ню Йорк и редица германски градове. Дори в Австралия има прояви на антисемитизъм. Сякаш е избухнала епидемия.
Най-страшните изстъпления срещу евреи са във Федерална република Германия. През 1959 г. неонацисти оскверняват в центъра на Кьолн една синагога, като рисуват пречупени кръстове по стените.
За бога! Тъкмо в момент, когато ФРГ е на път с големи мъки отново да се нареди в кръга на свободолюбивите, демократични и почтени държави, шепа неонацисти излагат страната пред света!
Освен това е зацапан и паметник на жертвите на нацисткия режим. Поставеният върху него надпис гласи:
Тук почиват жертвите на Гестапо. Този паметник напомня за най-срамния период в историята на Германия (1933-1945 г.)
Тези думи са замазани с черна боя. Канцлерът Аденауер, редица министри и половината политическа каста са съкрушени.
Световната преса съобщава за случилото се, заклеймявайки всичко "германско", въпреки че и в чужбина е имало антисемитски изстъпления. На прицел е обаче единствено Федералната република.
Политиците веднага предприемат опит да ограничат щетите. В новинарското предаване на обществената телевизия те поднасят официални извинения, репортажи пускат "Frankfurter Allgemeine Zeitung" и списание "Der Spiegel", което застава начело в борбата срещу новите нацисти.
Половината световна преса е с главата надолу. Ще има ли възраждане на нацизма в Германия? Западногермански дипломати са принудени да се извиняват пред обществото, английски търговци преразглеждат сделки, части от западногерманския бизнес страдат заради тези "новини". В Англия се появяват съмнения дали на германците изобщо ще може да се има доверие. Събуждат се спомените от Втората световна война.
В същото време Източният блок ликува. Пресата там заклеймява фашистите във Федералната република, най-вече в Чехословакия и Полша, които нанасят най-злостните удари срещу Западна Германия.
В Долната камара на британския парламент се чуват оплаквания, че федералните германци били "все същите арогантни типове, мислещи се за господари", непроменени от времето на нацизма. Английски студенти излизат на барикадите, двайсет хиляди демонстранти организират мълчалив марш, който минава покрай германското посолство в Лондон.
В Ню Йорк протестът е пред немското консулство. В Израел вълните на възмущението също са високи. Не е ли достатъчно, че германците са избили шест милиона евреи в концлагерите? А сега и това!
По цял свят медиите разкъсват ФРГ. Пишат за слабостите на образователната система и в правосъдието. Настояват за по-добро преподаване в училищата, учителите да разясняват на децата какво се е случило по времето на Хитлер. Учениците да получават по-добро образование за най-новата история, за да не затъне страната отново в националсоциализъм. Федералният канцлер, министър-председателите на провинциите, министрите на образованието, учителите и политици от всички партии са потресени. Как е могло да се стигне дотук?
На този етап никой не подозира, че всички са се хванали на една фалшива новина.
Във Федералната република набързо се учредяват нови професури, например за политически науки. Периодът между 1933 и 1945 г. отива на първо място в програмата за часовете по история. Аденауер лично поднася извинения на Държавата Израел.
Въпреки това в Англия журналист от вестник "Daily Express" продължава да плюе срещу Западна Германия: "Вече няма смисъл да се прави разлика между германци и нацисти".
Синдикатите във ФРГ събират дарения за Израел. Вестник "Süddeutsche Zeitung" дава израз на възмущението си, подобни статии излизат във FAZ, а "Spiegel" излиза с острия призив за незабавното "изгонване на нацистите от правителството".
Ударите срещу Федералната република се сипят от всички страни, а нейните политици се надпреварват да признават вина. Думи като "колективен срам" стават модерни, посочва се необходимостта от "осъзнаване и преработване на миналото". Западногермански депутати открито се срамуват, когато приемат чуждестранни гости. Но въпреки това кампанията продължава. И всичкото това, колкото и невероятно да звучи, заради една фалшива новина.
Какво се е случило в действителност? Кой се крие зад нацистките драсканици?
ОТ ПЪРВА НЕОБХОДИМОСТ: ПОЗНАНИЯ ПО ИСТОРИЯ
Ще разберем тези събития само ако се потопим по-дълбоко в историята. Ето малко хронология: След края на Втората световна война Германия е разделена на четири окупационни зони. На северозапад командват британците, на изток - руснаците, в югоизточната част са французите, а на юг се разпореждат американците.
По-късно трите западни зони (на британците, французите и американците) се обединяват и образуват Федерална република Германия. Съветската окупационна зона се превръща в Германската демократична република (ГДР).
Докато през войната много държави се бият с нацистка Германия, превърнала се във враг номер едно, през периода между 1946 и 1950 г. настъпва изненадващ обрат. Изведнъж не германците са най-страшните противници, а руснаците, по-точно Съветският съюз, управляван от Сталин. Сега той трябва да бъде победен, гласи веруюто на САЩ и на Запада, прозрели, че Сталин е най-малко същият разбойник като Хитлер.
Германия попада във водовъртежа на тази световна политика. На немска територия се водят задкулисните битки между американци и руснаци. Тук се срещат и две политически системи. В Съветския съюз смятат комунизма с неговата ръководена от държавата икономика за по-умния мироглед, или за по-добрата политическа философия. В Съединените щати вярват, че е по-добре думата свобода да се пише с главна буква, че икономиката е способна да се регулира сама и че всеки може сам да кове щастието си.
Така през 1949 г. е основана Федерална република Германия, където навлиза демокрацията. Малко по-късно през същата година, като реакция на основаването на ФРГ, на бял свят се появява Германската демократична ребуплика. С това окончателно се циментира разделението на Германия. ГДР обаче не е нито демократична, нито република, нищо че името ѝ предполага нещо друго. Изборите там не са нито свободни, нито тайни, макар че гръмогласно ги прокламират като такива.
Зад кулисите бушува ожесточена война. Двете световни сили се бият на живот и смърт, също като техните заместници - ФРГ и ГДР.
Да повторим: Започва съревнование между две съвсем различни и противоречащи си политически системи. От едната страна е демокрацията по примера на Франция, Англия и САЩ, а от другата стои диктатура по тертип на Съветския съюз. Въпросът е: Кой ще спечели надбягването?
Можете ли вече да отгатнете това какво общо има с фалшивите новини? Предугаждате ли кой се крие зад това? Тогава сте част от горните 10 процента от най-горните 2 процента на политическата интелигенция.
СЪЩИНСКАТА РОЛЯ НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ
Освен от добри познания по история се нуждаем и от задълбочени познания за ролята на тайните служби, когато става дума за фалшиви новини.
От началото на ХХ век тайните служби по цял свят определят до голяма степен политиката. Някъде през 20-те години на миналия век започва нова ера в дейността на шпионските организации, получили несъразмерно много власт и влияние.
Неинформираният съвременник обаче дори не забелязва, че е манипулиран. При това официалните новини често са излияния на секретните служби, пуснати целенасочено от тях. В рамките на шпионските централи, особено в съветската разузнавателна служба КГБ, съществува специален отдел за информация и дезинформация. Задача на неговите служители е да лъжат систематично, създавайки едно ново "изкуство", което бихме могли да наречем "висше учение за лъжата". То се състои в това да знаеш как по най-интелигентен начин да мамиш един цял народ.
Затова и в КГБ заблудата и измамата са част от ежедневието. Комунистите, т.е. Съветският съюз и ГДР, разполагат с най-кадърните шпиони, докато ЦРУ от периода 1945-1950 г. е все още в ембрионален стадий. Агенцията е съвсем млада, а британците с тяхното външно разузнаване МИ 6 се изтеглят от много държави. За разлика от тях, комунистическите тайни служби напредват по цял свят. В началото те са значително по-добри от западните си конкуренти.
Започва ли да прониква светлина в мрака относно нацистките драсканици?
ФАКТИ, ФАКТИ, ФАКТИ
Става ясно, че всички са се подвели по една фалшива новина. Неонацистката вълна е чиста инсценировка, изиграна като театрално представление. Зад нея няма нищо друго освен желанието Западна Германия да бъде дискредитирана. Цялата дандания относно антиеврейските изказвания е целенасочена кампания, за която отговарят КГБ и Щази.
При състезанието за по-добрата политическа философия, или за по-сполучливия политически мироглед руснаците смятат, че е позволено да създаваш хаос в лагера на противника. В КГБ обмислят къде е Ахилесовата пета, най-слабата точка във ФРГ, преминала на страната на най-отявления враг - САЩ. Разбира се, това е нацисткото минало. С него можеш да разбуниш целия свят. С него можеш да вгорчиш истински живота на западногерманците и да им създадеш угризения на съвестта.
Така че се случва следното: Понеже руснаците хич не харесват бързия възход на Федералната република, най-вероятно самият шеф на СССР, Хрушчов, дава благословията си ФРГ да получи звучен шамар. Тоест вълната от антисемитски драсканици е управлявана от Москва. ГДР и по-специално Щази се присламчват към акцията - все пак зависят изцяло от КГБ.
В един момент на бял свят излезе доклад за тайно съвещание на ръководството на ГДР, от който всичко става ясно. Оскверняването на еврейските паметници е планирано до най-малките детайли от комунистите. С други думи: Руснаците, заедно с източногерманците, или СССР и ГДР, са се опитали да унищожат репутацията на Федералната република и да я очернят пред света. Зад всичко това се крият съветски кукловоди. По-късните разследвания доказват без съмнение, че голям брой от драскачите, рисували пречупени кръстове, дори принадлежат към комунистически организации, т.е. деянията не са извършени от неонацисти. Съветите поставят пиесата, а немски комунистически къртици влизат в ролята на "нацистите".
И всички медии, дори някои от световните, се хващат на тези фалшиви новини. Впоследствие не бива да ни учудва, че Чехословакия и Полша, управлявани по онова време от комунисти, особено ожесточено критикуват "проклетите германци нацисти". Та нали са част от съветската империя и са длъжни да козируват. Макар че британците, американците и израелците също се поддават на измамата, при тях няма подобни антигермански кампании, както в Източния блок.
Така отведнъж разбираме как се пускат фалшиви новини, или поне знаем как изглежда един вариант.
ЦЯЛАТА ИСТИНА
Естествено, нацисткото минало на Германия тогава все още не е осмислено докрай. Стари нацисти са се наместили в различни институции - във Федералната криминална служба, във Федералното разузнаване, в съдилищата и дори в полицията. Психиатри, служили на нацистите и оцапали ръцете си с кръв, все още не са се освободили от фашистките идеи, както и някои от офицерите в новосъздадения Бундесвер. Това е цялата истина.
Така че за постановката се изважда част от тази истина, надува се като балон и се използва без капка скрупули.
На руснаците и на източногерманците им е ясно, че нищо не може да всее по-голям хаос и повече объркване във вражеския лагер, колкото упрекът, че нацистите все още имат някакво влияние. Затова те се хващат за този факт, наполовина или на една четвърт истина, умело го раздухват, заповядват на комунистическите другари да драскат нацистки надписи и да дискриминират евреите по всякакъв начин. Знаят, че това ще доведе до възмутени изблици по цял свят. Така ще нанесат голяма щета на ФРГ.
Това ни показва колко умело лъжат разузнавателните служби. Изваждат капка истина, правят от мухата слон, разпространяват я и посочват някого другиго за автор. След това насочват прожекторите към този "враг".
А не е ли странно, че новините за нацистките надписи и демонстрации се появяват като от нищото по едно и също време в различни страни? Значи става дума за централизирано управлявана международна акция. В началото обаче никой не подозира, че зад нея стоят Съветският съюз и ГДР.
Да повторим: Антисемитски мотиви има само зад една трета от проявите. Две трети са просто изфабрикувани, измислени и пуснати от комунистите.
По този начин можеш да водиш света за носа.
ПЪРВА ИМУНИЗАЦИЯ СРЕЩУ ФАЛШИВИ НОВИНИ
Запознахме се все пак с някои от важните техники за производството на фалшиви новини. "Формулата" се състои от следните пет стъпки:
Едно от условията е между две държави да цари непримирима вражда. И днес светът е разделен на Изток и Запад, Студената война продължава да бушува. Русия, но и други комунистически страни (Китай, Северна Корея, Куба) искат да докажат колко прогнил, ужасен, достоен за презрение и разрушен е Западът.
С това условие наум тайните служби започват усилено да търсят подходяща тема. Идеални са теми с голям потенциал да разбунят духовете и да доведат до голямо възмущение. Темата трябва да се подбере внимателно и да съдържа поне частица истина, за да може бъдещата фалшива новина изобщо да бъде преглътната.
На следващия етап тази частица истина се надува донемайкъде. Изпращат се собствени хора, които да подклаждат огъня.
След това е важно да се възмутиш и да предизвикаш голямо вълнение в медиите.
Тъй като в пресата винаги се преписва и тя винаги реагира като ужилена на определени теми, скандалът е готов.Така систематично се създава напрежение, в нашия случай сред западните, демократични държави. Още веднъж, за да стане ясно: Един огромен отдел в КГБ или в наследилите го организации с буквално хиляди служители се занимава единствено и само с подобен род дезинформация. Тя се пуска без почивка и целта ѝ е да разпространява лъжи, да следва изброените по-горе стъпки и да ги превърне в реалност. По този начин се създават куп фалшиви новини.
"Формулата" се ползва и до днес, играта продължава. Единствено ако знаем за какво става дума, можем да си изградим поне някакъв имунитет.
Така че, ако в бъдеще отново чуем ужасни новини за западните демокрации, трябва веднага да застанем нащрек. Няма да сгрешим, ако предположим, че голяма част от тези небивалици е измислена в комунистически (или вражески) държави.
По този начин само от един-единствен пример можем да добием представа за това как действат отделите за дезинформация на КГБ и други тайни служби.
Петте посочени стъпки са мощно оръжие в ръцете на разузнавачите, което обикновено остава в сянка. А би трябвало да се преподава в училище, или поне във всеки университет. В противен случай е трудно да разберем днешния свят.
След като вече сме станали подозрителни, можем да се захванем с темата по-систематично. Отсега обещаваме, че ще бъде вълнуващо! От следващите страници всеки читател ще разбере още по-добре как се създават фалшиви новини и кой се крие зад тях. Ще научи обаче как да ги разобличава.
2.
В ДЖУНГЛАТА НА ПОНЯТИЯТА
Тръмп! Тръмп! Тръмп!
Няма друго име, което в наши дни да се среща по-често в медиите. Трябва да признаем на Доналд Тръмп, че е човекът, направил понятието "фалшиви новини" популярно и присъстващо в общественото съзнание.
В момента в Съединените щати не минава и ден, в който телевизиите да не споменават многократно фалшивите новини. Междувременно изразът се използва и от двете страни - както от десните, така и от левите. Навсякъде понятието предизвиква фурор.
В края на тази глава ще представим съвсем различен от обичайния анализ на феномена "дясно контра ляво". Най-напред обаче, щем не щем, трябва да свалим шапка на Тръмп, който, макар че не е измислил израза, го направи "вкусен" за публиката, и то по цял свят.
"Фалшиви новини" има още през XIX век и тогава под това понятие се разбира "целенасочено фалшиво съобщение". През ХХ век понякога така се обозначават сатирично преувеличени, изкривени или измислени новини, нещо като шега или вестникарска измислица. Ако си искал да поднесеш някого с чувство за хумор, да си направиш майтап с него, си използвал израза "фалшива новина". Днес такива са съобщенията и "новините" на 1 април например.
Но едва през XXI век, откакто Тръмп се кандидатира за поста на президент на САЩ, изразът стана толкова популярен, че се използва наляво и надясно. По принцип това е добре, тъй като много хора отведнъж осъзнаха, че непрекъснато са били манипулирани - от радиото и телевизията, от вестниците и списанията, през интернет и от всякакви социални медии като Фейсбук и Туитър.
Тръмп разпространи понятието "фалшиви новини" из цял свят, най-вече чрез Туитър и определени телевизионни канали. Когато смята, че някое съобщение е погрешно, измислено или фалшиво, той хвърля израза като копие, насочено към зрителите, слушателите и читателите.
Така изразът заживява собствен живот. Присвояват си го най-вече политиците, леви и десни, и всеки се възмущава. Всеки твърди, че "другата страна" лъже, та се къса. При това феноменът на целенасочената лъжа не е нещо ново в общественото пространство.
Близо до "фалшиви новини" са и много други изрази. Запознахме се вече с термина "дезинформация", който ни показва, че тайните служби систематично и целенасочено пускат в обращение фалшиви сведения. Между другото, правят го всички разузнавателни агенции по света. Освен това сме чували и изрази като манипулация, медийна манипулация, масова манипулация, пропаганда, пъблик рилейшън, лъжлива преса и медийни партизани.
При всички тези понятия на преден план стои намерението да бъдем измамени и да ни пълнят главите с големи дози лъжи.
ПЪРВОНАЧАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ
За да внесем малко светлина в този гъсталак от дефиниции, можем да отличим следните разлики. Съществуват:
Фалшиви новини в политическото пространство
Фалшиви новини за икономиката и финансовия сектор
Фалшиви новини в сектора на религиите.
Всеки път става дума за целенасочено използване на неистини.
Повечето фалшиви новини преследват политически цели. Често си проличава и намерението с помощта на лъжливо съобщение да се придобие икономическа изгода.
Част от феномена "фалшиви новини" са и фалшивите имейл адреси, интернет страниците, чиито същински собственици остават на тъмно и претендират, че страниците принадлежат другиму, форуми, в които се пускат уж "обективни" коментари, докато всъщност всичко сочи в една определена посока, и още други подобни. Плава се под чужд флаг, а читателят е подвеждан не само чрез някаква измислена новина, но се лъже и относно нейния автор.
Днес вече е възможно чрез целенасочена кампания с фалшиви новини да се съсипят цели институции или да се срине репутацията на дадена личност или компания. В такива случаи говорим за черна пропаганда. Дори избори се манипулират чрез фалшиви новини. Съществуват даже фирми, предлагащи съответната услуга.
Според офертите на различни "доставчици на услугата" от Китай, Русия и англоговорящи страни повлияването на избори може да струва до 400 000 долара. Провокация към протести върви по 200 000, а за очерняне на журналисти се плащат 50 000.
За разпространението на фалшиви новини вече се ползват и хитри компютърни програми, както и смартфони и таблети. Играе се на всички платформи. С помощта на фалшивите новини цената на акциите може да скочи до небесата - или да се срине. А запознати с материята са наясно, че и в двата случая можеш да натрупаш солидна пачка.
За борбата с фалшивите новини се предприемат редица мерки. Европейският съюз има законови инициативи, както и политици от Чехия, Франция, Германия, Съединените щати и Полша. Телевизионните станции, списанията и интернет порталите проверяват фактите, за да изведат истината на преден план. Фейсбук и Гугъл полагат големи усилия и т.н...
В действителност всички тези политически напъни са ръководени от "леви" и "десни", което означава, че всеки, застанал зад тях, е натоварен с предразсъдъци. А повечето частни компании всъщност гонят една-единствена цел - да трупат пари и още пари. Подобна позиция рядко служи за намирането на истината.
Така че на всеки от нас не му остава нищо друго, освен да осъзнае, че не живеем в информационно общество, а в дезинформационно такова. Та дори количеството информация и данни, което ежедневно ни затрупва, е необозримо. Затова се налага да се самоимунизираме срещу фалшивите новини. Трябва да се съпротивляваме срещу опитите да бъдем манипулирани, а първата необходима за това стъпка е да извлечем поуките от историята. Тя има предимството, че ни дава възможност за по-неутрална и по-обективна оценка, тъй като дистанцията във времето ни позволява да загладим вълните на емоциите, разбушували се преди столетия.
В този смисъл нека разгледаме (по-ранния) вариант на понятието пропаганда, който макар и да не е идентичен с фалшивите новини, все пак е в опасна близост, тъй като съдържа в себе си факта, че не винаги казва истината.
ПРОПАГАНДАТА - ПЪРВООБРАЗЪТ НА ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ
В интерес на истината изразът "пропаганда" идва от областта на религията, преди да бъде окупиран от политиката. Латинската дума propagare означава "разпространявам", в случая разпространяването на правата вяра.
Нека накратко да си припомним някои факти. Навремето Мартин Лутер (1483-1546) сипе огън и жупел по адрес на папата и висшия клир, като не се свени да използва фалшиви новини и ругатни, наричайки Светия отец "изчадие на Сатаната", "наместник на дявола" и "антихрист".
Според Лутер епископите са "безбожни лицемери", а монасите - "бълхи, убийци и палачи". Ето и един дословен цитат: "По-добре би било всички епископи да бъдат убити и всички манастири да бъдат изкоренени". В резултат малко по-късно много селяни действително окачват редица свещеници, абати и епископи на въжето. Според простия народ тези преувеличения са чиста монета. Лутер нарича папата също така "содомит", "лудо и диво магаре", което заслужава да бъде ударено от гръм и мълния.
Фалшиви новини.
Содомит е човек, който се съешава с животни, което във връзка с папите просто не отговаря на истината /*1/.
В същото време Лутер сатанизира и евреите, и то с език, който и до днес кара кръвта във вените ни да замръзне: "Вярно е, те (евреите) са отровни, горчиви и отмъстителни... змии, убийци и чада на дявола, които те пронизват тайно и нанасят щети..." Това също са чистокръвни фалшиви новини, тъй като по онова време евреите са били щастливи, ако ги оставиш на мира. И в никакъв случай не са били подли убийци. Но Лутер продължава: "За един християнин, освен дявола, няма друг по-отровен и по-злъчен враг от евреина. Той не престава да богохулства срещу нашия Спасител Христос, нарича Дева Мария проститутка, а Исус - кучи син". Това, разбира се, също не отговаря на истината. Евреите не са имали смелостта да говорят по този начин.
Единственият шанс за оцеляване на папската институция и на католицизма е в провеждането на контрареформация и вътрешно прочистване на Църквата, за да могат, с методите на пропагандата, отново да наложат правата вяра. Случва се точно това.
На върха на копието на контрареформацията застават йезуитите /*2/, които успяват да отблъснат "протестантското нашествие" и да върнат големи части от Германия, Бохемия, Унгария и Полша в лоното на "пресветата църква". Първо основават в застрашените земи свои клонове, а там, където това не е възможно (като в Ирландия, Англия и част от германските територии), съответният клон е основан в Рим, откъдето членовете на ордена нелегално навлизат в дадената страна.
От своите разклонения йезуитите проповядват, грижат се за душите на вярващите, предлагат образование и съблюдават изкуплението на греховете. Смята се за вярно, че са затваряли по едно око, когато грешникът е бил някой високопоставен аристократ. При всички случаи политическото им влияние нараства неимоверно.
Най-големият им успех се състои в това, че връщат цяла Полша към католицизма, след като половината страна вече е преминала в ръцете на протестантите. Йезуитите първо се справят с аристокрацията, след това и с простия народ. В резултат на емоционалните им проповеди в цяла Полша пламват протестантски храмове, а строежът на нови е забранен. Йезуитите дори успяват да прокарат закон, който наказва със смърт всеки отрекъл се от католическата вяра.
За да придадат сила на своята пропаганда, те използват и фалшиви новини, т.е. дори методите на йезуитите не са чисти от морална гледна точка. Така например те обвиняват своите врагове, че са обсебени от нечестивия, което е фалшива новина. Провеждат зрелищни сеанси на екзорсизъм и основават йезуитски театри, в които разпространяват всякакви фалшиви новини.
Спорът между католици и протестанти ескалира през Трийсетгодишната война (1618-1648), когато теологическият бяс се разпространява с огромна скорост. Самата война е предшествана от невъобразима битка с мастило. Няма неизползвана обида или мръсна дума, с която противникът да не е злепоставян. Двата лагера се окачествяват взаимно като свиня, шопар, убиец, а жените поначало са наричани курви. Обменят се най-нецензурни епитети, измислят се най-невероятни лъжи, които да очернят врага. Изфабрикувана е историята за папеса Йоана, една проститутка, изкачила се до престола на Свети Петър.
Фалшива новина.
Папите танцували голи около кръста.
Фалшива новина.
Йезуитите са обвинени в хомосексуализъм и други порочни практики.
Фалшива новина.
Католиците отвръщат на удара със същите оръжия. Само през 1618 г. излизат 1800 публикации, съдържащи ругатни по адрес на протестантите.
Отново виждаме, че когато два враждуващи лагера воюват до кръв, изпълнени с омраза и гняв, винаги се създават фалшиви новини.
Във връзка с религиите ще се спрем и на още няколко фрапантни случая на фалшиви новини.
И ОТНОВО ЗА ПРОПАГАНДАТА
През ХVІІІ век едно френско тайно общество си присвоява израза "пропаганда", за да разпространява революционните си идеи. През ХІХ и ХХ век мрачни личности като Ленин, Сталин или Хитлер използват техники на пропагандата, за да манипулират цели народи.
Военна пропаганда се практикува през Първата и Втората световна война, и то от всички воюващи страни. Пламенната реч, стотици риторични похвати и обвиняващи или емоционални плакати също са оръжия в арсенала на пропагандата. Дори изкуствата се използват с пропагандни цели.
След 1945 г. в Съветския съюз и в Германската демократична република пропагандата е също толкова на мода, колкото и в САЩ и Федерална република Германия. Демокрацията като форма на управление не предпазва от лъжата. В тоталитарните държави обаче агитацията/пропагандата винаги е по-мащабна и по-лъжлива, докато в демократичните страни все пак се допускат и критични гласове.
Вярно е и следното: Бившият министър на отбраната Франц Йозеф Щраус през 1958 г. основава отдел за "психологическа война", който се занимава с целенасочени фалшиви новини, изстрелвани като куршуми по посока на "врага", т.е. комунистите.
Пропаганда е и изкуството да печелиш територии с помощта на привидни аргументи, трикове за отклоняване на вниманието, премълчаване, обобщаване, извъртане и изкривяване. Създадена е цяла "наука" как най-добре да лъжеш, да променяш фактите и да заливаш света с фалшиви новини.
Новата "наука" върви ръка за ръка с развитието на една дисциплина, наричана умалително "връзки с обществеността", или накратко ПИАР.
ТАЙНИТЕ НА ПИАРА
Да се върнем една крачка назад във времето, за да погледнем началото на този систематичен бизнес с лъжите. Нека първо си зададем следния въпрос: Какво точно представляват връзките с обществеността?
Ако вземем двайсет или трийсет произволни книги на тема ПР, ще се сблъскаме с един феномен. Почти всички автори се мъчат да дадат дефиниция и дават наполовина правилни, сложни, опростени или недостъпни определения на понятието. За читателя остава само едно бойно поле от мнения. В най-добрия случай той получава някаква бегла представа за същността на пиара.
Тази същност и до днес не е кодифицирана, въпреки че с помощта на нейните методи можеш да упражниш огромно влияние и въпреки че очевидно се използва всеки ден, и въпреки че с пиар вероятно би могъл да завладееш света. "Сигурно не съществува друго понятие в модерния език, което да е толкова оспорвано като тези връзки с обществеността", се вайка ПР-гуруто Алберт Йокъл в своя наръчник. Чрез анкети в Съединените щати са установили, че за термина "връзки с обществеността" съществуват повече от две хиляди (!) определения.
В своя стремеж да дефинира понятието възможно най-точно и от актуална гледна точка Йокъл е достатъчно любезен и се опира "само" на десетина дефиниции, при които читателят, стигне ли до края, вече е забравил началото. В опит да помогнем, ще цитираме тук само едно от тези безкрайни определения, веруюто на International Public Relations Associatin /*3/: "Връзките с обществеността... (се опитват)... да спечелят и да запазят доверието, симпатията и подкрепата на тези, с които работят сега или в бъдеще. За тази цел организацията или институцията трябва да проучи общественото мнение, създадено за нея, и да адаптира, доколкото това е възможно, своята политика и своите действия, за да постигне след това, чрез систематични и широко разпространявани информации, едно по-продуктивно сътрудничество и едно по-голямо удовлетворение на общите интереси".
Ще ни е по-лесно, ако погледнем (немските) значения на понятието Public Relations. Най-често под това се разбира:
връзки с обществеността
обществени връзки
поддържане на доверието на обществеността.
Според Карл Хундхаузен (1893-1977), един от най-изявените германски експерти в областта, погерманчването на понятието, въведено през 1951 г. като "стремеж за обществено доверие", е недостатъчно точно. Затова през 1957 г. той се връща към английския оригинал. Все пак се налага да го цитираме тук, понеже е първият германски учен, въвел през 1937 г. понятието в литературата: "Откакто тогава... за пръв път използвах термина "Public Relations"... не можем да се отървем от него. Вперили сме поглед в едно понятие, което, само за себе си, не дава никакво решение и което, в повечето дискусии, е просто една празна обвивка".
Други автори също опитват късмета си. Георг-Фолкмар Граф Цедвиц-Арним /*4/ се двоуми между
търсене на доверие и
работа за обществеността.
"Всяка дефиниция, взета поотделно, е само донякъде вярна". В края на краищата той стига до опростеното американско тълкуване: "Public Relations означава да правиш добро и да говориш за него".
За Херберт Грос понятието означава "грижа за общественото мнение", а Йокъл в края на краищата стига до заключението, че "работа за обществеността е най-подходящият превод на термина Public Relations". Според него тази работа се изразява така:
работа с обществеността
работа за обществеността
работа под погледа на обществеността.
Освен тези дефиниции, дадени все пак от изявени специалисти по специалността, съществуват и други, доста закачливи определения. Така например Public Relations се описват като "да направим така, че в касата ни да влизат пари", като "аристократичен израз за работа с медиите", или като "черното изкуство да убедиш хората да мислят положително за една организация, независимо дали това мнение е оправдано, или не". Един американски издател на списание се изказва пренебрежително: "Ако търсите правдоподобна премяна за нередни действия, си наемете експерт по Public Relations".
Постепенно се доближаваме до истината. Дефинициите стават все по-откровени. Отново надушихме следата на фалшивите новини.
Доста е издайническо, когато ПР се приравнява с "ръководене на човешкия фактор" или се определя като "целенасочено усилие да мотивираш хората или да им влияеш така, че да мислят положително за дадена организация, да изпитват респект, да я подкрепят и да стоят зад нея, независимо какво се случва".
Отново една крачка в посока на истината. Констатацията, че "ПР представлява усилието да влияеш върху общественото мнение чрез приемливи техники" е изстрел право в целта, защото не се казва нищо по въпроса дали при това усилие истината е изкривена, или не.
Като оставим настрана методите на ПР, които понякога са със съмнително качество, можем да разграничим Public Relations според целите, които преследва, и според намеренията, стоящи зад една ПР-кампания. Целите могат да са деструктивни (например да се подкопае репутацията на един почтен човек), или конструктивни (когато става дума за екологичен продукт, който трябва да бъде рекламиран пред обществеността). Една цел може да се състои в това да промениш общественото мнение, друга - да го неутрализираш, а трета - да го запазиш. Така че има най-различни цели.
Така че трябва да отличаваме според:
поръчителя
методите
целите и
целевите групи.
ИЗДАЙНИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ИСТОРИЯТА
Началото на Public Relations е в Съединените щати. Нека припомним, че до средата на ХІХ век младата държава в Америка почти няма необходимост да прилага ПР в големи мащаби. Масови средства за информация съществуват най-много като наченки. Скоро след това започва обаче масова индустриализация. Железопътната мрежа се разширява до брега на Тихия океан, нови икономически отрасли никнат като гъби. Америка приема всеки европейски емигрант с отворени обятия, населението се стича към градовете, машините тръгват на победния си поход, налага се масовото производство. Железопътните трасета прекосяват огромната страна надлъж и нашир, следват ги жиците на телеграфа, а вестниците и списанията се превръщат в масмедии. Започва господството на пресата.
Това развитие поощрява еволюцията на Public Relations във вида, който познаваме днес. Един човек изпъква особено - Джордж Уестингхаус /*5/. През 1889 г. той разкрива първия отдел за връзки с обществеността за току-що създадената си електрическа компания, с цел реклама на революционната за времето си система за променлив ток. Нека разгледаме тази компания малко по-подробно, защото тя отново ще ни отведе по следите на фалшивите новини.
ВОЙНАТА НА ГИГАНТИТЕ: ТЕСЛА СРЕЩУ ЕДИСОН
През онези години се разразява невиждана дотогава ПР-война, при която един срещу друг се изправят двама непримирими противници.
От едната страна е Edison General Electric Company с нейната система за прав ток, основана от създателя на електрическата крушка Томас Алва Едисон. Неговата система за осветление е изградена така, че използва електричеството, протичащо в една посока - от генератора към потребителя. Разпределеният по този начин ток е ограничен до около 250 волта, най-високото напрежение, смятано за безопасно при снабдяването на домакинствата.
От другата страна стои откривателят Никола Тесла, подкрепян от Уестингхаус. Тесла разработва система с променлив ток и прави електромотори, които са с по-опростена конструкция и с по-широко приложение от тези на Едисон, които работят с прав ток. Неговите трансформатори решават проблемите, възникващи при преноса на електричество на дълги разстояния, като произведеният ток се трансформира на високо напрежение, преди да поеме по далекопроводите, а след това напрежението се намалява, за да стигне до къщите и фабриките.
Битката е за електричеството. Едисон вижда икономическите предимства на променливия ток и признава гениалността на Тесла, но тук става дума за пазар на стойност милиарди долари.
Затова Едисон хладнокръвно залага на емоциите, изпитвани от обществото в края на ХІХ век спрямо електричеството. През онези години американското население се отнася към тока, както в момента германците към атомната енергия - смятат го за полезен, но и убийствено опасен. Така че Едисон се застъпва за "обществената сигурност", която според него е застрашена от променливия ток. Лансира цинична рекламна кампания за електрическия стол като метод за изпълнение на смъртни присъди, като показва уред, работещ с висок волтаж и променлив ток. Подкрепа му оказват ПР-съветникът Самюъл Инсъл и бившият му лаборант Харолд П. Браун. Последният през 1889 г. по мистериозен начин е купил три електромотора на променлив ток от Уестингхаус, за да ги препродаде на управата на затворите. Една година по-късно с променлив ток в щатския затвор Обърн е екзекутиран убиецът Уилям Кемлър /*6/.
Виждаме как Едисон използва "черна" пропаганда, за да дискредитира своя конкурент. Навсякъде всява страх и говори срещу променливия ток. Посланието гласи: "Променливият ток е опасен за живота, правият ток е по-добър".
Фалшиви новини.
След тази кампания за голяма част от американците променливият ток се превръща в символ на смъртта. Едисон сякаш е победил.
Нещата обаче се обръщат срещу него, когато Тесла и Уестингхаус отвръщат на удара. Индустриалецът назначава журналиста Е. Х. Хайнрихс за свой ПР-съветник, който да разкаже на обществеността истинската история. Така икономическата война, която можем да окачествим и като първата ПР-битка в бизнеса, набира нова сила.
През 1903 г. Едисон се жалва, че целият свят бил луднал по променливия ток. Още преди това неговите компании, чието ръководство му се е изплъзнало, са преминали към производството и разпространението на променлив ток за големите мрежи. Правият ток остава на съвсем малко места.
Оказва се, че при своята недостойна битка за спечелване на общественото доверие Едисон е заложил на грешния кон и е разпространявал фалшиви новини. В края на краищата печелят Уестингхаус и Тесла, докато черната пропаганда има само краткотраен ефект.
Каква е поуката? Има начини да се справиш с фалшивите новини.
PUBLIC RELATIONS ОТ КРАЙ ДО КРАЙ
Друг крайъгълен камък за развитието на пиара е свързан с 1900 година. От тази дата връзките с обществеността започват да придобиват все по-голяма популярност. За една от първите компании, приложила изпипана ПР-програма, се смята American Telephone&Telegraph Company (AT&T), която още през 1890 г. учредява в клона си в Бостън пресслужба, замаскирана като отдел за писма. След дълги години липса на такт и безскрупулни машинации компанията започва да води по-позитивна бизнес политика и решава да отговори на критиките в обществото с честни и ефективни ПР-мерки. Казано на обикновен език, това означава да се взимат предвид нуждите и желанията на телефонните абонати и да се отговаря на всяко едно оплакване.
В началото на ХХ век, отново в Бостън, е основана вероятно и първата фирма, предлагаща ПР-услуги - The Publicity Bureau. За нея се разчува през 1906 г., когато тя полага големи усилия за отмяна на закони, неблагоприятни за железопътните компании. Фирмата изпраща информации до медиите и основава клонове в цялата страна.
Впоследствие все повече сектори на индустрията и обществения живот следват този пример. През 1905 г. Християнското дружество на младите мъже (YMCA) стартира блицкампания за набиране на 350 000 долара, с които да построи нова централа. Нает е специалист по връзките с обществеността и това е първият пример за подобно действие с цел набиране на капитал.
По-късно и други църкви и организации с общественополезно предназначение ползват тази успешна тактика.
През 1907 г. военноморските сили на САЩ отварят ПР-офис в Чикаго и поставят началото на мащабните програми за връзки с обществеността, провеждани и до днес от американските военни. Малко по-късно Американският червен кръст назначава първия си ПР-експерт, скоро подобен отдел е създаден и от Националната асоциация за борба с туберкулозата.
В началото ПР-кампаниите са предназначени за единични проекти, представяни от малко на брой фирми. Знанията и уменията все още са непълни, но по-късно се развива цяла наука. С течение на времето всяка компания се чувства длъжна да поддържа собствен отдел или да наема ПР-фирма.
От Съединените щати модата на Public Relations достига до Европа и други континенти. Образуват се сдружения, правят се първи опити за кодифициране на методите, с които да се предотвратят черната пропаганда и съмнителните технологии. Въпреки това фалшивите новини от самото начало са част от Public Relations, макар и да се влагат всякакви усилия това да не си личи.
Удивително е, че тенденцията за злоупотреба с техниките на ПР става явна още съвсем рано. Никъде другаде черната пропаганда не е издигната до такова диаболистично съвършенство, както при комунистите и националсоциалистите.
А как стоят нещата днес?
Нека още веднъж повторим, че фанатизираното противопоставяне, украсено с емоции като гняв, омраза и страх, просто отваря вратите за фалшиви новини. Особено в политическото пространство те са често срещано явление. "Ляво срещу дясно" - това е правилото, което определя нашата демокрация.
Затова нека задълбаем още малко в тази тема.
В НАВЕЧЕРИЕТО НА ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Идеята, че "десните" непрекъснато трябва да водят война с "левите", води своето начало от времето на Френската революция (1789-1799 г.). Впоследствие тя се разпространява във всички демокрации на този свят, срещаме я в САЩ, Великобритания, Германия, Италия и т.н.
С "дясно" и "ляво" първоначално (от 1789 г. нататък) се обозначава подредбата на френските депутати, погледната от стола на председателя, в зависимост от това дали седят вдясно или вляво от центъра. По онова време "левите" във Франция се смятат за представители на народа. Има умерени и радикални "леви". В средата седят "независимите", а "десните" са привърженици на аристокрацията и монархията, както и на богатата буржоазия и предприемачеството.
Тъй като по време на Френската революция "левицата" никога не постига съгласие с "десницата" и в нито един момент не се стреми да намери начин как хем обикновеният човек да живее сносно, хем по-богатите и търговците да са доволни, и понеже така и не се стига до равновесие между тези два полюса, а вместо това те предпочитат взаимно да си прерязват гърлата, а не да седнат на масата в търсене на истинско решение, революцията търпи провал при най-важната си цел - да даде на хората повече справедливост. Непрекъснато някой се чувства застрашен - или простият работник, или богаташът. Затова тази нова държава, новата Франция, така и не намира покой. Ту "десните", ту "левите" се страхуват за живота си, а "златната среда" така и не е открита. И понеже двете групировки продължават да си гледат само собствената паничка, и двете рухват.
Недостигът на продукти, високите цени, инфлацията, гладът и войните са вечните придружители на Френската революция. На върха на държавата радикалните "леви" непрекъснато се сменят с консервативните "десни". Това продължава през целия период на революцията. Всеки път, когато махалото отива прекалено на "дясно" или на "ляво", скоро след това движението автоматично тръгва в обратната посока. Благодарение на тези неразбории Наполеон се добира до престола, един тиранин, потънал до коленете в кръвта на цяла Европа.
ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ КАПАН
Погледнато на дневна светлина, двуполюсното мислене ("ляво срещу дясно") е много примитивно. То не позволява никакви нюанси, а задължително води до противопоставяне. Това мислене е отживелица и не създава решения, а само проблеми.
Щом някой от ГСДП /*7/ предложи блестящо решение за някой проблем, от ХДС /*8/ веднага го посичат, защото идеята идва от закоравял "левичар". Същото е и в обратния случай.
Правилното, интелигентното мислене дава възможност за различни степени, светлосенки и всевъзможни мнения и решения. Тук не се стига автоматично до война. Тук се гледа благото на групата или на цялата държава, а не на собствената ти персона или на партията. Освен това правилното, интелигентното мислене позволява да се движиш изцяло извън предварително зададени матрици. Намираш се извън "дясното" или "лявото" чекмедже и внезапно откриваш хиляди други посоки, досущ като източник на светлина, който осветява в три измерения.
Всеки, който в политическото пространство попадне в този капан на "дясно срещу ляво", лесно се поддава на изкушението да произвежда фалшиви новини или да им вярва. В днешно време сме свидетели на тонове фалшиви новини, създадени предимно от фанатизирани "леви" и "десни".
ФАЛШИВИ НОВИНИ ЗА ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ
В тази връзка няма никакъв смисъл да се четат политически списания или да се слушат и гледат телевизионни и радиожурналисти, застанали в поза "мирно" в "лявото" или "дясното". И двете страни продават фалшиви новини.
Ето един пример. В САЩ "левите" се представляват от Демократическата партия, за "десните" отговарят републиканците. И двете партии непрекъснато се оплакват от фалшиви новини, пуснати от противника.
Така че в един момент американската телевизия Си Ен Ен учредява специална секция, която редовно информира за фалшивите новини на Доналд Тръмп, който е републиканец, т.е. представител на "десницата". Си Ен Ен създава сериозни проблеми за Тръмп, като разобличава редица такива фалшиви новини. Работата е там, че самата телевизия е крайно "лява" и никога не съобщава за фалшиви новини на демократите, т.е. "левицата".
Противниковата страна не чака. Няколко силно "десни" журналисти от телевизия Fox се специализират в разкриването на фалшивите новини, пускани от "левите", без да обръщат внимание на републиканците. И двете страни не пипат своите, а само другите.
Вече сме сигурни, че почитаемият читател е в състояние веднага да пренесе тази матрица върху ситуацията в Германия. И ето как тази глава ни води до няколко ценни заключения.
Да повторим:
Когато две враждуващи партии си разменят удари, изпълнени с ярост и омраза, винаги се стига до фалшиви новини.
В днешните демокрации веруюто в политическото пространство гласи "дясно срещу ляво". Дори това само е достатъчно, за да произведе фалшиви новини.
Затова е добре човек да се съмнява във всички новини по телевизиите и радиата. Самите предавания в повечето случаи са или леви, или десни. Затова гледат само през очилата на собствените си предразсъдъци и разобличават фалшивите новини на противниковата страна, които потвърждават собствения им политически мироглед.
Освен това в почти всички телевизионни канали "новините" се проверяват дали не могат да бъдат използвани за благото на собствената партия. Манипулират се. По този начин журналистите подпомагат собствената си политическа кариера.
Изправени сме срещу сериозна новинарска война, при която и двете страни използват фалшиви новини.
Бая голяма плячка! Пробихме си път през гъсталака на основните дефиниции на понятието. Сега е добре още веднъж да погледнем историята, тъй като тя съдържа някои изненади, а с тях и пикантни заключения.
*1 В случая авторът греши, тъй като по времето на Мартин Лутер под "содомия" се разбират всякакви сексуални практики, които не служат за възпроизвеждането на рода, като най-често се има предвид хомосексуалността. Едва на много по-късен етап содомията се приравнява със зоофилията. - Б. пр.
*2 Обществото на Исус, или Йезуитският орден, е основано на 15 август 1534 г. в Париж от Игнаций Лойола, а през 1540 г. е утвърдено от папа Павел III. - Б. пр.
*3 Първата концепция за създаване на такава международна организация е от 1949 г., когато в Лондон се срещат двама холандски и четирима британски ПР-експерти. Година по-късно в Нидерландия се провежда нова среща, на която е решено да се учреди временен комитет, който да поощри международния обмен на опит и практики. "Международната асоциация за връзки с обществеността" е основана на 1 май 1955 г. в Лондон с участието на специалисти от Великобритания, Франция, Нидерландия, Норвегия и САЩ. - Б. пр.
*4 Германски журналист (1925-1993), автор на един от основополагащите трудове за ПР в немскоезичната литература - "Прави добро и говори за него" (1961 г.). Като експерт по връзките с обществеността работи за компании като KLM, Air France, AEG и Krupp, преди да премине от страната на работодателите на страната на синдикатите. - Б. пр.
*5 Американски откривател, инженер и индустриалец (1846-1914). Уестингхаус купува редица патенти на други откриватели, сред които и този на Тесла. До края на живота си построява 60 фабрики, в които работят над 50 хиляди души, и е един от най-големите американски работодатели за периода. - Б. пр.
*6 Уилям Кемлър е първият човек, чиято смъртна присъда е изпълнена с електричество, тъй като методът е смятан за по-малко жесток в сравнение с дотогава практикуваното обесване. Екзекуцията се състои в ранните часове на 6 август 1890 г. и продължава близо две минути. При първия опит за 17 секунди пускат електричество с напрежение от 1000 волта, но осъденият е все още жив, макар и с тежки изгаряния. След кратка почивка напрежението е увеличено на 2000 волта и екзекуцията продължава 70 секунди. - Б. пр.
*7 Германска социалдемократическа партия - Б. пр.
*8 Христяндемократически съюз - Б. пр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар