Хендрик Баренц (Хендрик Аверкамп) „Зимен пейзаж”

 Никола Бенин

Всяка къща в този пейзаж изглежда е показана от различен ъгъл. За този град Аверкамп „заимства“ сгради от други картини

Двама влюбени са намерили спокойно място да бъдат заедно

Пробита, обърната нагоре лодка служи като пристройка за тоалутна. През процепа в задната стена се вижда голо дупе

Както казват холандците: „Смъртта на един човек е хляб на друг човек“. Мъртвият кон осигурява пиршество за няколко гарвана и куче

Пред пивоварната е прорязана дупка в леда за изтегляне на вода с подемната платформа за производството на бира

Какъв умен капан: когато птица подскача под дъската, за да се храни, дървеният кол се издърпва и готово! Аверкамп може да е заимствал този мотив „капан за птици“ от своя фламандски колега - и страхотен художник за подражание - Питър Брьогел (Pieter Bruege).

Това малко куче изглежда гони призрак. Това обаче всъщност е друго куче, което Aверкамп по-късно е нарисувал. С течение на времето покриващият слой боя е станал донякъде прозрачен.

Човек се подхлъзва и пада, изтървайки пръчката и шапката си

Aверкамп включва всички видове традиционни зимни дейности в своя пейзаж. Тук става дума за рязане на тръстика, представено от мъж, носещ сноп тръстика на гърба си

Със своя специален aalschaar, копие за улов на змиорки, този човек е уловил вкусени змиорки през дупка в леда

Това изглежда като графити, но всъщност е подписът на художника. Хендрик Аверкамп подписва работата си "Haenricus Av." и добавих малка фигурка до него

Хендрик Аверкамп, холандски късносредновековен художник, става известен с любовта си към зимните пейзажи, ежедневните сцени в заснежените села и забавленията на гражданите на реките с лед.

Известно е, че през последните 25 години на 16 век зимите в Европа са много студени и всички реки и езера са били напълно замръзнали. Това време дори беше наречено „Малката ледникова епоха“. Хората обаче продължават да живеят и работят, добавяйки кънки на лед към начина си на живот. Картината „Зимен пейзаж“, направена в ранния период на художника през 1610 г., пресъздава такава страница от живота на малък град.

Разбира се, в това произведение все още се усеща имитация на известния фламандски художник - Питър Брейгел Старши, но индивидуалността на таланта на Аверкамп вече се вижда. Хендрик майсторски съчетава жанровите сцени с пейзажа.

Срещу мразовитото небе и снежните простори дърветата и къщите са очертани много ясно и ярко. В далечината се виждат очертанията на кулите и стените на града, дървени сгради, каменен мост, замразени до пролетта лодки.

А по ледения "път", в който реката се е превърнала, животът кипи и продължава. Тук на преден план хората се приближават до занаятчията и гледат как най-добре да пресекат леда. Двойка разговарят оживено близо до дървото, около което се върти весело куче. Наблизо са двама мъже в близост до лодката, те слагат кънки и ще се присъединят към редиците на безгрижни почиващи.

Далеч по средата и на заден план художникът рисува обикновени жители на града. Те се пързалят, играят, плъзгат се и падат, общуват и се опознават. Всяка фигура създава свой собствен сюжет, който може психически да бъде завършен.