Тленните останки на Раковски са върнати от Букурещ в Русе в ковчег с пари и диаманти

 Никола Бенин

Съдбата посмъртно свърза Георги Раковски с Големия обир през 1885 г. 

Грабежът е дело на вехтия войвода Филип Тотю и изкусния влашки касоразбивач Жоржеско. Единият е майстор на ножа и пищова, другият – на шперца. „Мозък“ на операцията, уж в името на македонската кауза, е капитан Коста Паница. По това време той е военен прокурор в Русе и председател на Българския македонски централен революционен комитет „Искра“.

Съвременникът Добри Ганчев пише: „Мислеха тогази, мислех го и аз, че строго различие между хайдук и въстаник не може да се направи. Малко ли обири и убийства са ставали по „патриотически“ мотиви. От Влашко го бях това чувал.“

За жертва Паница набелязва тъкмо влашкия богаташ Христо Калъпов.
Легенди се носели за милионите му Капитанът заръчва на Филип Тотю работата да се изпипа. Онзи минава Дунава и по хъшовски канали се свързва с Жоржеско. Всичко е сторено според девиза на комитета „Правдина се добива с кръвнина!“

Калъпов е умъртвен, касата му е отворена, отмъкнати са брилянти и ценни книжа за баснословна сума.

Сега съзаклятниците се чудят как да пренесат плячката в България. В главата на Коста Паница светва гениална идея: Георги Раковски лежи погребан в чужда земя, крайно време е великият българин да намери покой в отечеството си. А с него да минат и брилянтите.

За мероприятието са похарчени 2182 лева, което е нищо в сравнение с очаквания кяр. Капитан Паница се пише председател на специалната комисия по пренасянето на тленните останки и отива в Букурещ да уточни подробностите.

На 1 юни 1885 г. в гробището „Щербан Водъ“ е отворен гроб №17. Костите на Раковски са извадени, почистени и положени в ковчег. Отнасят го в българската черква в Букурещ. Същата нощ кивотът е напълнен с брилянтите и ценните книжа от касата на Калъпов.

На 2 юни сутринта са отслужени литургия и панихида. В 11 часа ковчегът е пренесен на станцията Филарет, откъдето с нарочен трен потегля за Гюргево. Там чакат параходите „Взрив“ и „Голубчик“. Ковчегът е качен на „Взрив“, за гражданството е определен другият кораб.
Само русенският драмописец Тодор Станчев и жена му подозрително се въртят около скъпоценния кивот. Паница отсича: „Гражданите да се качат на „Голубчик!“ Станчев обаче упорства и на „Взрив“ се взривява скандал.

„Тъй било, инак било – хроникира вестник „Рашето“, – на Станчовата драндавела се не позволи да влезе в тоя параход, а лудият Станчо за това нападнал с разни псувни в пасквила си „Славянин“ г-на кап. Паница, инициатора на тържеството, който нито своята госпожа не въведе в речения параход.

Обиден г-н К. Паница от подобна неправда и като кавалер и честен гражданин, обявил дуел на Станчооглу. Маскарата Станчо, като я опръскал, отишъл при г-н Паница и с ридание го молил да го прости, но г-н Паница настоял на предложението си.“

След пладне параходите стигат русенското пристанище. Музика, цветя и хоругви чакат на брега. Множеството акламира реликвените останки на големия българин. Малцината посветени приветстват друго.

Кивотът е положен в съборната черква „Св. Троица“. През нощта срещу 3 юни харамиите на Паница отървават костите от нечестивата компания на плячката. На другия ден олекналият ковчег отново е качен на „Взрив“ и потегля за Свищов. Оттам през Никопол, Оряхово, Лом и Берковица стига до София.