In Memoriam: Цветан Марангозов: "Не – смъртта не е последна дума – смъртта е само една дума"

Цветан Марангозов, портрет от Николай Майсторов

Цветан Марангозов

3 октомври 1933 - 12 януари 2021 г.

Цветан Марангозов ще остане в историята на българската и европейската култура и литература като автор (той не обича думите „поет“ и „писател“), който от студенината на дистанциите и позицията на самотата, демонстрира своята склонност към обратното, нещо повече – към „обратното на обратното“, както и неотклонен стремеж към противоречието, оксиморона, като другата страна на логиката и нормалността. Той е сценарист и режисьор, който вкара нов идиосинкретичен език в съвременното кино. Неговите поетични и прозаични текстове, радиопиеси и фрагменти са заредени със скепсис и поставят под съмнение идеологемите и стабилността на установените ценности. Според Станимир Панайотов: „Марангозов беше и още нещо, което бих определил като „предварителен човек“. Същество, което някак е изживяло предварително части от собствения си живот и което трябва да изтърпи и изтрае предвидимия и последващ остатък в една омерзаваща, оразмерена и предзададена скучност според Хьордерлиновата формула „вече не/ още не“.

Цветан Марангозов е роден през 1933 година в София. Баща му е известният писател и архитект Николай Марангозов. Родителите му се разделят скоро и той заминава в с майка си в Германия. Поради политически ангажименти майка му няма време да се грижи за него и го оставя за оглеждане на роднини, приятели и в детски дом. Когато навършва 14 години майка му го оставя в България. Ето част от неговите спомени: "В Берлин, в Грюневалд, в детски дом, изкарах ужасни дни. Излизахме нощно време да гледаме как бомбардират центъра. И така беше, два пъти съм бил на улиците в Берлин. Иначе - при баба ми в Дрезден. Заради войната се върнахме в София 43-а година с майка ми, но почнаха бомбардировките на американците и съсипаха София. И ние се евакуирахме в Белчин, Самоковско. Аз там изкарах 9 септември, в Белчин, писал съм за това. Писал съм за хвърлените трупове в реката. Аз от малък съм виждал трупове."

Заради опит да избяга в Гърция, когато е на 18 години, попада в затвора. По-късно, през 1960 година, бягството му в Западна Германия е успешно, откъдето се връща в България в началото на 90-те години.

Цветан Марангозов почина на 12 януари 2021 година в Полковник Серафимово.

Подобно на епитафия звучи неговото стихотворение:

 

Ах, този рай

 

Измислен роден край

 

Безсмислен

 

Раздялата ще бъде тука

 

В градинката

 

На пейката

 

Ей така

 

Ще се спука картинката

 

С гръм и с трясък

 

И good by

 

Кучи лай

 

Нечий крясък

 

и вечен сън

 

без кошмари

 

без въпроси "съм или не съм"

 

без чужди другари

 

без доброжелатели белокоси

 

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

                                                                    Никола Бенин