Ани Илков "Среща и разговор"

 ЧЕСТИТ РОЖЕДН ДЕН НА АНИ ИЛКОВ

Среща и разговор

Най-трудното във нашия живот

са разговорите и срещите ни – думите.

Светът немее в произнасянето – губи се,

легендите почти са ни превзели.

Ти каза! И бе чут!

Но кой те слушаше?...

Морето е безкрайно

и то жадува действия без воля.

Ти каза и бе чут, и бе записан,

заключен във гласа на раковината.

Там, в тъмното, сред гласовете

на легендите и на морето,

е мястото едничко на Гласът!

Къде ли и легенди, и море намират сили

наместо нас да изговарят,

да помнят и записват,

да възпяват

това, което сме успявали чрез радост и страдание

сами да разберем, за да поискаме да чуем?...

Да, тези срещи-разговори имат втори смисъл

(защото те са разговори в срещи по море!).

И всеки път делфинът ще узнава слисан

Псувните груби или нашите безписмени молби...

Знам, старецът е символ на грамотност!

Там някъде, където слухът изтънява и се губи (из морето),

там! – глух, ням и щастлив със щастието,

което мечтаем на младини,

там! – само там ние можем да узнаем,

че сме мечтали, без да знаем, чрез лъжи...

Какво му е на стареца, че може

да дращи мъдри думи по морето?...

Вълните ги отмиват, той се смее,

Зелени водорасли го полепват...

По-друг е смисълът на наште срещи-разговори

(тъй рядко живите се срещат по море!)...

И както между вяра и молитва

расте страданието в житейски безпорядък,

така един към друг гребем. И разговаряме!

Та срещите ни са поеми за морето,

Поеми на вълните, на Гласа –

нашият глас – безазбучна молитва,

глас настоящ – сред пяна и медузи...

... докато синьото море не ни изтрие,

със своя мощен Глас не ни погълне,

и гладкия делфин не ни изпие

като легенди – паднали по дъното.

Из "МалаАзия на душата" (2004)