Никола Бенин
„Големанов“ от Ст. Л. Костов - премиера на 14 и 15 януари 2021 г.
Режисьор: Орлин Дяков
Сценография и костюми: Виолета Радкова
Музика: Пламен Мирчев - Мирона
Участват: Христо Гърбов, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Йовко Кънев,
Любомир Кънев, Милен Димитров, Надя Банчева, Петя Венелинова, Татяна Цветкова,
Тони Тончева, Ясена Господинова, Евгения Явашева
„Големанов“ на Ст. Л. Костов несъмнено е една от най-известните творби в историята на българската комедиография. Причините за нейната популярност се състоят както при оригиналното изграждане на образа на Големанов, така и на вечните идеи, които съдържа. Това са идеите за жаждата за власт и за изгубването на човешкото в полето на политиката. Изкачването на най-високото стъпало в политическия живот – заемането на министерски пост, маркира отключването на грандоманското поведение на властимащия и жаждата за величие. Оттук и комичните ситуации, в които попада Големанов, в резултат на противоречието между естественото и неестественото държане в обществото, на изгубването на мярата в живеенето. Така комедията на Ст. Л. Костов е начин да се говори за жалкото състояние на човека в ситуация на големеене в коридорите на властта. Особено жалко и комично е падението на героя накрая на пиесата, изразено с думите: „Как смеят да си играят с оставка, как смеят да ми отнемат министерството, което целокупният народ ми е дал… Как смеят?...Кои са те?...“
Интервю със Ст. Л. Костов във в.
„Русенска поща" от 8. X. 1928 година относно идеята за написването на
комедията: „Зародишът на Големанов е една царска табакера. Това беше преди
Балканската война. Един народен представител имаше подарък от царя, златна
табакера. Царските подаръци се ценяха много, като знак на голямо благоволение.
И този щастливец си въобрази, че височайшият дар му носи и министерски портфейл.
Не е чудно да е бил насърчен да мисли така, не зная, различно се говореше
тогава. Но той не стана министър, защото шефът на партията се противопостави.
Аз се залових здраво с царската табакера да изкарам една комедия. Сюжетът се
сложи в главата ми и колкото повече мислех по него, толкоз по-ясно изпъкваше
фигурата на Големанов — това име му дадох още тогава. Но превратна е съдбата и
на книжните герои. И Големанов с течение на времето претърпя своите
превращения. От кротък и добър човечец стана хитър и лукав скъперник. А
точката, която през голямата война взех от устата на един наш главен секретар и
я турих в устата на Големанов, го
направи по-смел и по-натрапчив. От целия сюжет за царската табакера пък останаха
само две думи в комедията, които Големанов казва в края на второто
действие". („Забравих да си взема… табакерата… царската табакера!...”)
Няма коментари:
Публикуване на коментар