„Света София“ (на гръцки: Αγία Σοφία, Агия София) в град Солун

 Никола Бенин

„Света Богородица на трон“, стенопис от XI - началото на XII век, дело, съдейки по неточните пропорции, на местно солунско ателие

Αγία Σοφία Θεσσαλονίκης Παναγία ένθρονη 11ου ή στις αρχές του 12ου αιώνα Θεσσαλονικιώτικο εργαστήριο

Възнесение в купола

Ανάληψη στον τρούλο της Αγίας Σοφίας Θεσσαλονίκης

Древни основи, здрави зидове, мистерия и вяра,  Агия София и най-голямата и най-известна византийска църква в Солун. А мистерията около нея идва оттам, че дори учените нямат точна представа кога точно е построена. Според някои това се случва през 6 век и ако тази теория е вярна, то солунската Агия София ще се окаже по-стара дори от най-известния си съименник – Света София в Истанбул. Доказателства за тази теория историците намират в някои несъвършенства на дизайна и особености на зидарията. Други смятат, че църквата е построена през 8 век по времето на Лъв III Исавър и доказват това с преходния стил на строеж между базилика и куполна кръстовидна църква, характерен за периода. Това, което е сигурно, обаче е че днешната Агия София е построена върху останките на древна римска сграда и раннохристиянска базилика.
През годините Агия София търпи различни промени – през 1585 г. е превърната в джамия; през 1890 г. е почти унищожена от пожар и през 1907-1910 г. е реконструирана изцяло, за да бъде осветена отново като християнски храм през 1912 г., като запазва елегантния си турски портик, който бива разрушен през 1914 г при въздушна атака.  
Днес църквата е паметник на културата в Солун и доказателство за миналото на града. Особеностите на архитектурата й показват нейните минали трансформации. Западната фасада представлява плосък квадрат, докато погледната от изток прилича на истинска византийска църква. Куполът й от 10 метра в диаметър стои върху квадратен барабан със заоблени ъгли, вместо типичната основа-кръг.
През 20 век Агия София е реставрирана, за да могат да се съхранят някои от старите оригинални мозайки от 9 и 10 век, като Възнесението на Христос и Дева Мария, съпроводена от ангели и апостоли, както и мозайки от 11 век - кръстове, звезди, богослужебни текстове и портрети на светци. Запазени са също и мозайките на апсидата – Богородица и Монограмите на император Константин VI и императрица Ирина