Никола Бенин
До 1913 г. българите са наричали селището Бял кладенец и в него са живели до 772 българи. Академик Любомиръ Милетичъ. в книгара „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm регистрира в село Акбунаръ, 102 семейства (562 души) българи екзахисти (верни на българската екзархия) и 40 семейсва или (210 души ) унияти или католици българи Българското население е изселено принудително, в нарушение на Лондонския МИРЕН договор от 17 май 1913 г, след прилагането на геноцидни практики
от Османските власти
след Междусъюзническата война в 1913 година, Османската империя окупира селото през юли 1913 г. и прогонва българите на 22 септември 1913 г,след като им конфискува имуществото.
Изселените не са имали възможност да продадат имотите си, нито са били компенсирани за това през годините след изселването си през 1913 г.,
след подписването на Цариградския мирен договор, нито са били допуснати да се върнат да живеят в родните си домове.
Някой българи са приели исляма (потурчилиса се) за да останат в родните си бащини имоти и да ги запазят.Приелите по различни причини турско гражданство
лица се задължават да приемат нови турски фамилни имена.
Собствените имена в Турция се определят от “Закон за гражданските въпроси“ №1587 и от “Ръководство по устройството, задълженията и дейността на
гражданските услуги“ № 1587. Член 16, параграф 4 от Закона гласи, че “не могат да се поставят имена, които не отговарят на националната
култура, на моралните норми, на обичаите и традициите, които притесняват общественото мнение“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар