Никола Бенин. Акад. Михаил Арнаудов е приет за член в масонска ложа „Светлина”

Никола Бенин

Малко са фактите, които се знаят за участието на акад. Михаил Арнаудов в масонската дейност.  

Има сведение, че е приет в ложа „Светлина” през отчетния период IX. 1928 г. – IX. 1929 г.

Знае се че изнася няколко градежа:

„Древните мистерии”, изнесен през 1928 г.

„Българската книжнина през XIX в.”, изнесен на 27 май 1929 г.

„Масонските идеи в освободителното движение на българи и гърци през XIX в.”, изнесен на 25 май 1931 г.

„Раковски като дервиш”, изнесен през 1938 г.

Също така издава през 1932 г. статията „Гьоте като поет, човек и мислител (Страници от съчиненията му и биография”).

През 1929 г. академик Михаил Арнаудов е един от интелектуалците, които отправят апел за спиране на изтреблението по време на македонските междуособици и разприте във ВМРО.

Освен това, бил е член на авторския колектив на списание „Заря” и на вестник „Народност”, където отстоява позицията за българския характер на населението във Вардарския край.

От ноември 1932 г. е гарант за приятелство с Великата ложа на Чехословакия. 

 

През 1917 г. ложа “Заря” обявява намерението си да прерасне в независима национална Велика ложа на България, като за целта е потърсено съдействието на Международното бюро за масонски връзки в Швейцария. През есента на същата година ложа “Заря” се разроява на две нови ложи – “Зора” и “Светлина”, а малко по-късно е провъзгласено и учредяването на независима и регулярна Велика символна ложа на България, състояща се от ложите “Светлина” и “Зора”. Нейното инсталиране е извършено от Великата ложа на Франция. За първи Велик Майстор е въведен ген. Александър Протогеров.