петък, 15 януари 2021 г.

Автограф от Антон Страшимиров: На г. професор Д-р Арнаудов, София, 24/ХI.917. А. Страшимиров

 Никола Бенин

Лична библиотека на акад. Михаил Арнаудов в Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русе 



Антон Страшимиров

15.06.1872 – 07.12.1937

Антон Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик. В Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се със западната литература и философия. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. Редактира списание „Наши дни“, сътрудничи на „Ден“, „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Ново време“, „Летописи“, „Просвета“, „Демократически преглед“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“ и други. Страшимиров печата за пръв път през 1889 г. в шуменското списание „Искра“ – стихотворението „Мъчно, тясно ми е – простор ми дайте“. В ранните му разкази – „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Автор е на повестите „Щастието на един век“, „Змей“, „Кръстопът“. Най-популярната негова творба е романът „Хоро“. Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, „Книга за българите“, на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.



Няма коментари:

Публикуване на коментар