Манастирска костница при БАЧКОВСКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

 Никола Бенин

Костницата се намира на 300 метра източно от манастира и е най-старата запазена сграда в района. Построен е през 1083 г. от Григорий Бакуриани и е в добро състояние. Покривът и таванът са реставрирани през 2001 г. Костницата е единствена по рода си в православния изток. Има два етажа. На първия има 14 гроба, съдържащи костите на бивши монаси. Вторият служи като погребална църква. Точно до костницата е манастирското гробище. След 8 години гробовете бяха отворени и костите преместени.
            В архитектурата на сградата откриваме съвременни български и византийски влияния, както и сирийски и кавказки. Църквата е правоъгълна базилика, с нартекси на двата етажа, които в началото са били отворени галерии. Фасадата е направена от силно украсени арки, разделени от вградени полутонове.

Костницата е единствената със запазени стенописи в православния свят. Някои датират от XI век, други от XIV век. Художникът Йоан Иверопулец е оставил тези шедьоври от раннохристиянското изкуство. Пастелните тонове обвиват сцените на светеца и църквата по стените; впечатляват ни с анхоретичен мир и обезоръжаваща убедителност.

Първият етаж е почит към костите на монасите към деня на Възкресението и Съдния ден. На стените около нартекса можем да видим представена сцена на Последния съд и тази на „Разсейване на мъртвите“, точно над входа. В детайлите може да се види връщането на тела в морето, Земята, гробовете. В централния кораб нагоре на вратата също има сцена от композицията „Видение на пророк Иезекиил от полето на сухите кости“. На олтара може да се види „deisis“ или застъпничеството на Света Богородица и Йоан Кръстител за Исус за нас, грешните по времето на Съдния ден. Особено впечатление прави образът на Света Богородица, стоичен в изобразяването, едно от гениалните постижения на християнското изкуство.
            В този притвор могат да се видят и четири портрета на основателите: дарители Габриел и Георги от XIV век и основателите на манастира Григорий и Абасий Бакуриани.
            Вторият етаж има по-добре запазени стенописи, отново от Джоан Иверопулец. В притвора на този етаж има портрет на Йоан Александър, царят на България по това време, на св. Константин и Света Елена и на Йоан Евангелист. Царят е изтеглен в цял ръст; над главата му има надпис: „В слава на Христос, благочестив цар и самодържец на българи и гърци“. Образът на Йоан Евангелист, свети покровител на царя, прави впечатление с фината рисунка на главата.
            Вътрешната част на църквата беше украсена със сцени от живота на Исус Христос. От южната страна могат да се видят добре запазени „Презентацията в храма“, „Кръщението на Исус“ и „Възкресението на Лазар“, на север следват по-малко запазени „Цветница“, „Плачът на Христос“ и „Жените с смирна посещение на гроба на Исус '
            В откритото пространство на олтара, нарисувано в две сцени, лежи причастието на апостолите, а апсидата е украсена с' Девите с архангели '. На първото ниво на стената, в непосредствена близост до мястото, където някога е бил шампионът, на две групи има изображение на Всички светии, най-вероятно патрон на храма.