Никола Бенин
До 1913 г. в селището са живели до 224 българи екзархисти. Българското население е прогонено чрез геноцидни практики. Виж книгата на Владимир Сис "Гробовете на Трикери" ; книгата "Гръцкитѣ жестокости въ Мaкедония прѣзъ гръцко-българската война" (с 53 фотографични репродукции и една географична карта) от проф. Д-р Любомир Милетич, Държавна печатница , София 1913 и книгата на Хараламби Етакчиев роден на 12 декември 1914 година в с. Дервент, от "Заточението. Ранни и по-късни спомени на един тракиец”, ИК „Коралов и сие”, София, 2004
В XIX век Аларе е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта селото е отбелязано като Алар (Alar), на картата на Кондоянис също е отбелязано като Алар (Αλάρ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Алари (Ααλάρη) е село с 20 християнски семейства.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Аларе:
„ Селото Алари лежи в гориста местност в съседство със село Чаушли, от което отстои на четвърт час. Жителите са българи и се занимават предимно със земеделие и малко с винопроизводство. На юг от селото има хълм, покрит с гъста гора.“
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Аларе брои 160 жители българи.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аларе (Alare) има 224 българи екзархисти. В селото има и турци.
Аларе е нападано от гръцки андартски чети на 11/24 декември 1905 година. Обединените гръцки чети на Ставрос Ригас, Михаил Анагностакос и Христос Прандунас нападат българското екзархийско село, но българската милиция в селото оказва силна съпротива, а ситуацията за андартите се влошава с появата на редовна османска войска. По инициатива на Прандунас гърците пробиват обръча като дават само трима убити и трима ранени. Селото отново е нападнато от андарти на 2 юни 1906 година. Турската власт, за да прекъсне каналите на ВМОРО до Ениджевардарското езеро, изселва населението му в Енидже Вардар, като едва след Младотурска революция му е позволено да се завърне. Тогава в Аларе и близките села като български учител работи Димитър Лешников[
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
„ Аларя, 28/II, 1 ч. от Апостол. Това село, на два пъти горено от гръцките чети, е останало 16 къщи: 12 екзархийски и 4 униатски. черквата „Св. Атанас“ няма никакви имоти, засега е затворена. Училището (вакъф) е земница с таван, големина 4Х4Х3 m, осветявано добре. “
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Αγαλάρ) има 66 екзархисти.
Според Боривое Милоевич селото (Alare) има 23 къщи християни славяни.
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Алари (Αλάρι) като село с 82 мъже и 72 жени. Българското му население се изселва, по няколко семейства се заселват в Горни Воден, Асеновградско, в Искра и Вълчин, Карнобатско. В селото остава само Траю Гъсков, действащ кмет на селото, а скоро след това там са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 22 имота на жители, преселили се в България. В 1926 година селото е прекръстено на Архондико. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 71 бежански семейства и 245 души бежанци.
ЛичностиРодени в Аларе
Антониос Аргириу (Αντώνιος Αργυρίου), гръцки андартски деец, четник в периода 1907-1908 година[
Гоно Гьошев, четник на Иван Карасулийски и Апостол Петков
Мицо Гъсков (Мицо Кяа), едър скотовъдец и член на управителното тяло на ВМОРО в Аларе, неколкократно лежи в турски затвори. За кратко е кмет на селото, но след 1922 година е заточен на Крит където и умира, а имотите му са заграбени от гръцки преселници[Трифон Кяев, ръководител на селския комитет на ВМОРО
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Аларе:
„ Селото Алари лежи в гориста местност в съседство със село Чаушли, от което отстои на четвърт час. Жителите са българи и се занимават предимно със земеделие и малко с винопроизводство. На юг от селото има хълм, покрит с гъста гора.“
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Аларе брои 160 жители българи.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аларе (Alare) има 224 българи екзархисти. В селото има и турци.
Аларе е нападано от гръцки андартски чети на 11/24 декември 1905 година. Обединените гръцки чети на Ставрос Ригас, Михаил Анагностакос и Христос Прандунас нападат българското екзархийско село, но българската милиция в селото оказва силна съпротива, а ситуацията за андартите се влошава с появата на редовна османска войска. По инициатива на Прандунас гърците пробиват обръча като дават само трима убити и трима ранени. Селото отново е нападнато от андарти на 2 юни 1906 година. Турската власт, за да прекъсне каналите на ВМОРО до Ениджевардарското езеро, изселва населението му в Енидже Вардар, като едва след Младотурска революция му е позволено да се завърне. Тогава в Аларе и близките села като български учител работи Димитър Лешников[
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
„ Аларя, 28/II, 1 ч. от Апостол. Това село, на два пъти горено от гръцките чети, е останало 16 къщи: 12 екзархийски и 4 униатски. черквата „Св. Атанас“ няма никакви имоти, засега е затворена. Училището (вакъф) е земница с таван, големина 4Х4Х3 m, осветявано добре. “
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Αγαλάρ) има 66 екзархисти.
Според Боривое Милоевич селото (Alare) има 23 къщи християни славяни.
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Алари (Αλάρι) като село с 82 мъже и 72 жени. Българското му население се изселва, по няколко семейства се заселват в Горни Воден, Асеновградско, в Искра и Вълчин, Карнобатско. В селото остава само Траю Гъсков, действащ кмет на селото, а скоро след това там са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 22 имота на жители, преселили се в България. В 1926 година селото е прекръстено на Архондико. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 71 бежански семейства и 245 души бежанци.
ЛичностиРодени в Аларе
Антониос Аргириу (Αντώνιος Αργυρίου), гръцки андартски деец, четник в периода 1907-1908 година[
Гоно Гьошев, четник на Иван Карасулийски и Апостол Петков
Мицо Гъсков (Мицо Кяа), едър скотовъдец и член на управителното тяло на ВМОРО в Аларе, неколкократно лежи в турски затвори. За кратко е кмет на селото, но след 1922 година е заточен на Крит където и умира, а имотите му са заграбени от гръцки преселници[Трифон Кяев, ръководител на селския комитет на ВМОРО
Няма коментари:
Публикуване на коментар