Стенна сцена от храма на Сети I в Гурна / Wall scene from the temple of Seti I at Gurn

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Wall scene from the temple of Seti I at Gurna. Ramesses offers two "nu" jars, used to make offerings of liquids such as milk or oil, to Knonsu. Khonsu wears a uraeus and holds the royal regalia - the crook and flail. 

Стенна сцена от храма на Сети I в Гурна. Рамзес предлага два буркана „nu“, използвани за принасяне на течности като мляко или масло, на Knonsu. Кхонсу носи уреус и държи кралските регалии - мошеника и плета.

Иконографски и литургичен анализ на ритуалната сцена от заупокойния храм на Сети I в Курна (Гурна)

Снетият от източния бряг на Тива релефен панел от заупокойния храм на Сети I (Qurneh / Gurna) в Западна Тива представя фундаментален епизод от дневния храмов литургичен цикъл от началото на XIX династия (Епохата на Рамесидите, ок. XIII в. пр.н.е.). Сцената съчетава богословските концепции за царската легитимация, филиалното богопочитание и преливането на сакрални течности.

I. Богословски и политически контекст

Храмът в Курна, известен в древността под името „Благословеният от сътворението в царството на Амон на запад от Тива“, е замислен от Сети I като заупокоен комплекс както за самия него, така и за неговия баща Рамзес I. Смъртта на Сети I оставя довършването и декорацията на храма на неговия син и наследник Рамзес II.

В контекста на Рамесидската пропаганда, изобразяването на Рамзес II, изпълняващ ритуали пред тебанското божество Хонсу (Ḫnsw – „Пътникът“), има двоен ефект:

1. Династична приемственост: Рамзес II потвърждава правото си върху трона, като действа като въплътен Хор, служещ на боговете от Тебанската триада (Амон, Мут и Хонсу).

2. Литургичен баланс: Подношението към Хонсу (лунното божество, син на Амон и Мут) балансира соларните аспекти на култа, като асоциира владетеля с непрекъснатия цикъл на съживяване и лунната регенерация.

II. Иконографска деконструкция на сцената

[ФАРАОН / РАМЗЕС II]                    [БОЖЕСТВО / ХОНСУ]
* Наведен / коленичил                 * Мумиформена ипостас
* Държи два съда "ну" (nw)             * Латформа на трона / стъпил върху Маат
* Ритуално преливане (вино/мляко)     * Кралски регалии: Хека (слон) и Нехеху (камшик)
* Носи царска диадема/ураеус          * Ураеус + Лунен диск с полумесец

1. Изображение на Рамзес II и съдовете Nu (nw)

Фараонът е представен в динамична ритуална поза, протягащ длан, в която държи два сферични съда ну (nw-jars):

• Семиотика на съда Nu: Съдовете ну са специализирани литургични съдове, предназначени изключително за поднасяне на течни дарове – вносно вино (jrp), мляко (jrṯt) или благовонни масла (mrḥt). Закръглената им форма символизира първичните води на Нун (Nwn) и водната плътност на сътворението.

• Свещеният жест (jn-nw): Жертването с два съда едновременно е актуално пресъздаване на поддържането на космоса. Подношението на течности обновява жизнените сили (kꜣ) на божеството, а в замяна то дарява на фараона „всички животи, стабилност и domination“ (ꜥnḫ ḏd w3s).

2. Ипостас на лунния бог Хонсу

Бог Хонсу е изобразен съгласно строгата мемфиско-тиванска иконографска конвенция:

• Мумиформен статус: Тялото му е плътно обвито в ленени повити, характерни за боговете с анагогичен и прераждащ характер (като Птах и Озирис), като от плътното покривало се подават само ръцете му.

• Кралски инсигнии: Хонсу държи кръстосани в ръцете си владетелските регалии – гегата (ḥqꜣ – овчарския тояга) и плета/камшика (nḫḫ3), комбинирани често със скиптъра Уас (w3s) и знака Анх (ꜥnḫ).

• Хералдика и корона: Главата е украсена с ураеус (wꜣḏyt) и слънчево-лунен комплекс – пълният лунен диск, поставен върху хоризонтален полумесец. Тъй като Хонсу е и божествено дете (ḥrd), в някои паралелни сцени той носи и страничната плитка на младостта.

III. Богословски смисъл на ритуала (Предложение за храна и напитки)

В структурата на дневната храмова служба (Daily Temple Ritual), изливането на течности от съдовете ну изпълнява очистителна и съживителна функция:

1. Млякото като божествена есенция: Ако съдовете съдържат мляко, то символизира майчинското мляко на Мут или Изида, с което Хонсу (и самият цар) се захранват, за да постигнат безсмъртие.

2. Виното като божествено опиение: Виното се асоциира с „окото на Хор“ (jr.t-Ḥrw) – изгубената и възстановена хармония. Даването на вино успокоява разгневените аспекти на божеството и възстановява свещения ред Маат.

IV. Заключение

Релефният панел от храма на Сети I в Курна е фин пример за релеф с висока художествена стойност от прехода между релефите в дълбочина (sunk relief) и ниския релеф (bas-relief), типичен за ранното управление на Рамесидите. Чрез прецизната симетрия на жестовете, надписите и символиката на съдовете ну, сцената фиксира вечния съюз между земния владетел и тиванските богове, гарантирайки стабилността на Египет.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Brand, Peter J. The Monuments of Seti I: Epigraphic, Historical and Art Historical Analysis. Brill: Leiden, 2000.

2. Brunner, Hellmut. Die südlichen Räume des Tempels von Luxor. Archäologische Veröffentlichungen 18. Mainz: Philipp von Zabern, 1977.

3. Cauville, Sylvie. Offerings to the Gods in Egyptian Temples. Leuven: Peeters, 2011.

4. Poo, Mu-chou. Wine and Wine Offerings in Ancient Egypt. London: Kegan Paul International, 1995.

5. Stadelmann, Rainer. Der Tempel Sethos' I. in Gurna. Erster Grabungsbericht. In: Mitteilungen des Deutschen Archäologischen Instituts, Abteilung Kairo (MDAIK) 28, 1972, pp. 217–299.