ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
This interesting wall scene from the Middle Kingdom tomb of the nomarch Amenemhat shows his funerary goods being made.
In the top register we have two men putting cuts of meat into the containers that are found in large numbers in undisturbed tombs as provisions for the deceased. Next to them, a man is (I think) making a large storage jar while alongside him a man polishes a goblet.
In the middle register, a man uses a weighted drill to drill out the interior of a stone jar. Next to him, two men using wood-carving tools sit astride a lion-headed mummification bed - a similar one was found in Tutankhamun's tomb. Next to them, three men work on a large stone sarcophagus, while on the right a man saws wood.
In the lower register, at the left side, two men blow air into a fire through long tubes, perhaps to smelt copper. Next to them, goods are being weighed on a balance. At the far right, too men construct a storage chest with a sliding lid.
A fascinating glimpse into the work of Ancient Egyptian craftsmen and the tools they used in their work.
Тази интересна стенна сцена от гробницата на номарх Аменемхет от Средното царство показва как се изработват неговите погребални дарове. В горния регистър имаме двама мъже, които поставят парчета месо в контейнери, които се намират в големи количества в непокътнати гробници, като провизии за починалия. До тях мъж (мисля) прави голям съд за съхранение, докато до него мъж полира чаша. В средния регистър мъж използва бормашина с тежест, за да пробие вътрешността на каменен съд. До него двама мъже, използващи инструменти за дърворезба, седят яхнали мумификационно легло с лъвска глава - подобно е открито в гробницата на Тутанкамон. До тях трима мъже работят върху голям каменен саркофаг, докато отдясно мъж реже дърво.
В долния регистър, от лявата страна, двама мъже духат въздух в огъня през дълги тръби, вероятно за да разтопят мед. До тях стоки се претеглят на везни. В най-дясния десен регистър мъже също изграждат сандък за съхранение с плъзгащ се капак.
Завладяващ поглед към работата на древните египетски майстори и инструментите, които са използвали в работата си.
Пролог: Симфония на Чуковете и Тъмнината
Има една особена, почти сакрална лудост в египетската работилница. Ако човек влезе в нея през пладне, когато слънцето на Средното царство превръща бреговете на Бени Хасан в нажежена тиган-наковалня, първото, което го поразява, не е горещината. То е звукът.
Това е монотонна, безкрайна симфония: ритмичното съскане на бронзовия трион върху сухото акациево дърво; глухият, сух удър на каменния чук по ръба на гранитния саркофаг; тънкото свирене на теглича, с който се задвижва каменната бормашина; и над всичко това — тежкото, сухо дишане на мъже, чиито гърди са покрити с варовиков прах и пот.
Тези хората не правеха просто предмети. В сянката на скалистите гробници на номарха Аменемхет те коваха, дялаха и пробиваха плътта на самата Вечност.
Глава I: Горният регистър – Плът за Душата и Глинените Утроби
На най-горното ниво на работилницата въздухът миришеше различно — носеше се тежкият, сладникав аромат на прясно осолено месо, пресен натрон и суха глина.
Двама занаятчии, с престилки, посипали се с червени петна, подреждаха подготвените парчета от жертвени бикове в плитки глинени съдове. Всеки бут бе прецизно обработен, изчистен от излишната мазнина и поръсен с подправки.
„Душата ($Ка$) не познава глад така, както го познава коремът на селянина,“ промълви по-старият от тях, докато запечатваше капака на един от контейнерите с кал от брега. „Но тя има нужда от спомена за вкуса. Ако в деня на прераждането си Аменемхет не намери своя бик, той ще остане да скита сред пясъците като гладен прилеп.“
Точно до тях гърбав занаятчия бе прегърнал с колене висок глинен съд за съхранение, изглаждайки стените му с парче влажна кожа, докато неговият спътник полираше чаша от фин фаянс. Пръстите им се движеха с онази прецизна сръчност, която се предава не с думи, а с кръв — от баща на син, през династии и царе.
Глава II: Средният регистър – Свещената Дърворезба и Търпението на Камъка
Долу, където сенките ставаха по-плътни, се намираше сърцето на дърводелците и каменоделците.
Там, в средата на залата, двама майстори бяха яхнали голямо дървено легло — мумификационното легло с изсечени лъвски глави. С малки извити длета те оформяха гривата на пустинния звяр. Лъвът — спътникът на богинята Сехмет — трябваше да пази гръбнака на номарха в нощта, когато тялото му щеше да лежи бездиханно под смолистите повивки.
[ РАБОТИЛНИЦАТА НА АМЕНЕМХЕТ: ТРИТЕ НИВА НА ТВОРЕНИЕТО ]
|
+--------------------------+--------------------------+
| | |
[ ГОРЕН РЕГИСТЪР ] [ СРЕДЕН РЕГИСТЪР ] [ ДОЛЕН РЕГИСТЪР ]
• Осоляване на месо • Бормашина с тежест • Духачи с тръби (Леене)
• Подготовка на храна • Лъвско легло (Длета) • Везни & Измерване
• Глинени съдове • Каменен саркофаг • Сандък с плъзгащ капак
Точно до тях един каменоделец бе коленичил пред варовикова ваза. В ръцете си държеше двойна бормашина с тежък каменен противотежест на върха. Той въртеше дървената дръжка напред-назад; конусовидният кремъчен накрайник захапваше плътта на камъка, издълбавайки вътрешността на съда капка по капка, песъчинка по песъчинка.
— Камъкът е твърд, защото пази гнева на земята — прошепна той, без да спира ритмичното въртене. — Но кремъкът е по-твърд. Търпението е инструментът, който боговете дадоха на човека, за да надделее над границата на живота.
А в десния ъгъл на регистъра трима мъже работеха около гранитния саркофаг — колосалният пясъчников ковчег, който щеше да приеме дървените ковчези. Техните секачи изсичаха повърхността с математическа прецизност, докато до тях дърводелец разрязваше масивна греда с дълъг трион, чието острие пееше монотонната си песен.
Глава III: Долният регистър – Огънят на Птах и Везните на Истината
Най-ниската част на стената разкриваше най-опасния, най-мистичния ритуал.
Двама мъже, с гърди, вдигащи се при всяко вдишване, духаха през дълги тръби от тръстика с глинени накрайници директно в ядрото на огъня. Горното платно на огнището се тресеше от горещина. Вътре, в малка глинена тигла, медта и калаят губеха своята твърдост, превръщайки се в течно злато — плътта на боговете.
Огънят бе куполът на бог Птах — Великия архитект, който сътвори Вселената чрез занаята.
До огнището стоеше тежката бронзова везна. Писар с папирусен свитък отбелязваше теглото на всеки пръстен злато, на всяка плака бронз, която влизаше в обкова на сандъците. Нищо не биваше да се изгуби; нито една драма метал не можеше да бъде открадната, защото всяка грамаж бе записан не само в свитъка на Великия управител, но и на везните на Тот в Залата на Двете истини.
И най-вляво, двама майстори сглобяваха последния голям сандък за дрехи и амулети — дървен съд с механизъм за плъзгащ се капак, който щеше да запечата богатството на Аменемхет завинаги.
Епилог: Заповедта на Занаята
Когато слънцето най-накрая се спусна зад западните хълмове, шумът в работилницата замлъкна. Прахът бавно се утаи по пода.
Майсторите събраха инструментите си — каменните чукове, бронзовите триони, тръстиковите тръби и длетата. Те погледнаха към завършените предмети: леглото с лъвските глави блестеше, саркофагът бе готов да приеме своя господар, а съдовете с месо пазеха аромата си.
Тези хора не бяха царе, нито жреци. Те бяха просто анонимни ръце, изцапани с прах, мед и смола. Но точно техните пръсти бяха мостът между земният живот и вечността. И когато след хилядолетия стенописът от Бени Хасан отново видя светлина, техният труд остана там — изсечен и изписан по стената, за да ни каже, че истинското безсмъртие не се ражда от короните, а от нечуваната, тиха магическа воля на занаята.
Глава IV: Метафизика на Измерването – Везните и Клетвата на Птах
I. Боговете в Клетката на Грамажa
В долния регистър, точно пред пламтящото огнище, стоеше везната. В древния Египет тя не бе просто търговски инструмент; тя бе геометричният прототип на Маат — божественият баланс, който държи космоса да не се срути в първичния хаос (Исфет).
Големият отговорник за метала, писарят Сенеб, държеше в дясната си ръка папирусов свитък, а в лявата — тръстиково перо (калам). На лявото тасче на везната лежаха медни пръстени (дебен), а на дясното — заоблени тежести от черен базалт във формата на спящи бикове.
[ СВЕЩЕНИЯТ БАЛАНС НА РАБОТИЛНИЦАТА ]
|
+-----------------------------+-----------------------------+
| |
[ ТАСЧЕ А: МЕТАЛЪТ ] [ ТАСЧЕ Б: ТЕЖЕСТТА ]
• Медни пръстени (Дебен) • Базалт във форма на бик
• Течна плът на боговете • Непроменимата Маат
• Входен ресурс за леене • Еталонът на Короната
„Всяка драма мед, която влиза в тази залата, принадлежи на Ка-то на Номарха,“ напътстваше Сенеб младия си чирак, докато нивелираше езичето на везната. „Ако откраднеш един грам, за да си купиш бира в градежа, ти не крадеш от Аменемхет. Ти крадеш от плътта на Птах. А Птах не изпраща стражари — той изсушава ставите на онези, които нарушават баланса.“
Всеки пръстен бе претеглян трикратно. Медта щеше да бъде претопена в тиглите от духачите с тръстикови тръби, за да се излеят обковите за плъзгащия се капак на големия акациев сандък — същият онзи сандък, в който щяха да почиват ленените платна, напоени с ароматни масла от Библос.
Глава V: Архитектура на Мумификационното Легло
I. Свещеният Сън върху Лъвския Гръбнат
В средния регистър двамата дърводелци продължаваха своята скрупульозна работа. Леглото, върху което бяха яхнали, бе отговорен елемент от погребалния литургичен комплекс.
Лъвските крака на леглото бяха изсечени така, че да поддържат предната част по-високо от задната — лек наклон от три градуса, за да може телесните течности, отделяни по време на седемдесетдневния процес на балсамация, да се оттичат в специален бронзов съд под краката.
Главата на Лъва: Вдъхва сила и пази главата на починалия от демоните на Запада.
Опашката и Задните Крака: Насочени към Нил, за да осигурят преминаването през подземната река.
Дървото: Използвана е сикомора — дървото на богинята Нут, която разпростира тялото си над Земята.
Дърводелците не използваха железни пирони — желязото бе „костта на Сет“ и се смяташе за нечестиво. Всички сглобки бяха направени с дървени дибли (глътки) и залепени с туткал, сварен от рибени мехури и волски кости.
Глава VI: Техниката на Двойната Бормашина
I. Опитомяването на Базалта и Варовика
Каменоделецът с бормашината в средния регистър демонстрираше най-висшата инженерна мисъл на Средното царство. Неговият инструмент бе съставен от четири части:
Централна дървена ос с извита дръжка;
Две камъкови тежести (обикновено от пясъчник), задвижващи ротацията чрез центробежна сила;
Кремъчен накрайник с формата на гъба;
Абразивен прах — смес от стритен кварцов пясък и вода.
Когато той въртеше дръжката, кварцовите песъчинки попадаха между кремъка и стената на съда. Не самият кремък разрязваше камъка, а кварцът — с твърдост 7 по скалата на Моос — който стриваше скалата до фина бяла каша. Това бе процес, изискващ стотици часове непрекъснат труд за една-единствена чаша.
Глава VII: Наследството на Бени Хасан
Когато номархът Аменемхет влезе в гробницата си за последен път, той не погледна към златните съдове или към изсечените надписи с неговите титли. Той погледна към тази стена.
Тя бе неговата застраховка за вечност. Защото дори ако грабителите на гробници в бъдещите векове откраднеха истинските медни везни, ако разтрошеха алабастровите чаши и изгоряха акациевото легло за огрев, изображението на самия процес оставаше.
Според магическата формула на Египет, изобразеният труд е вечно повтарящ се труд. В момента, в който слънчевият лъч докосне стенния стенопис, тези мъже наново хващат длетата, наново духат в огъня и наново претеглят медта.
Трудът на майстора бе превърнат в безкраен механизъм за сътворение — колело, което никога не спира да се върти под скалите на Бени Хасан.
[ АНАТОМИЯ НА ДРЕВНОТО ЛЕЕНЕ ]
|
+----------------------------+----------------------------+
| |
[ ВХОДЯЩ ДЪХ (ЧОВЕК) ] [ ВЪЗДЕЙСТВИЕ (ОГЪН) ]
• Кислород през тръстиката • Въглища от тамариск (1100°C)
• Синхронно вдишване и издухване • Втечняване на мед и калай
• Превръщане на дъха в топлина • Раждане на бронза (Плътта)
Няма коментари:
Публикуване на коментар