ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
This superb statue of a young Ramesses II is in the Egyptian Museum in Turin. He wears the khepresh crown and holds the heqa sceptre. At the base of the statue are Nefertari and Amun-her-khepeshef, Ramesses' eldest son. Carved from Granodiorite from Aswan.
Тази великолепна статуя на младия Рамзес II се намира в Египетския музей в Торино. Той носи короната хепреш и държи скиптъра хека. В основата на статуята са Нефертари и Амон-хер-хепешеф, най-големият син на Рамзес. Издълбана от гранодиорит от Асуан.
Монументално-пластичният шедьовър на Рамзес II от Египетския музей в Торино (C. 1380): Иконографски, политически и материален анализ
Монументалната седяща статуя на Рамзес II (C. 1380 / Cat. 1380), съхранявана в Museo Egizio в Торино, се смята за върхово постижение на монументалната пластика от епохата на Рамесидите (XIX династия, ок. 1279–1213 г. пр.н.е.). Открита от Жан-Батист Дровет в храма на Амон в Карнак и придобита през 1824 г., статуята предизвиква възхищението на Жан-Франсоа Шамполион, който я описва като „Микеланджело на египетското изкуство“.
I. Материална характеристика и канонична пластика
Петрографски състав: Монументът е извайван от тъмен, финополиран асуански гранодиорит (често наричан метаморфизиран базиран камък). Твърдостта на минерала изисква изключителна техническа прецизност при обработката с медни длета и кварцов пясък.
Текстура и светлотънка загладеност: Повърхността на тъмния камък е загладена до огледален блясък, което засилва божествената излъчване на царя (stjt).
Стилистичен синтез: Монументът съчетава идеализираната младежка елегантност, характерна за Късното Амарнско изкуство и епохата на Хоремхеб, със строгата монументалност на Рамесидската пропаганда.
II. Иконографска деконструкция на владетелските атрибути
[КОРОНА ХЕПРЕШ]
(Ураеус + Слънчев диск)
|
v
[СКИПТЪР ХЕКА (ḥq3)] <---> [РАМЗЕС II] <---> [ПЛИСИРАНА ДРЕХА (Kalashiris)]
|
+--------------------+--------------------+
| |
[ОСНОВА ДЯСНО: НЕФЕРТАРИ] [ОСНОВА ЛЯВО: АМОН-ХЕР-ХЕПЕШЕФ]
(Голяма кралска съпруга) (Престолонаследник и генералисимус)
Короната Хепреш (ḫprš): Владетелят носи т.нар. „синя корона“ или войнска диадема, богато текстурирана с дискретни кръгови орнаменти. Тя символизира динамичното царуване, войнската победа и слънчевото въплъщение. В предната част е монтиран свещеният ураеус (wꜣḏyt).
Скиптърът Хека (ḥq3): В дясната си ръка, притисната до гърдите, Рамзес II държи овчарската гега – символ на ролята му на пастир на народа и управник, упражняващ законен авторитет.
Облекло и гънки: Фараонът е облечен във фина, изключително детайлно диплена прозрачна ленена дреха (kalasiris) с широки ръкави и диагонален склад, релефно извайващ анакроничната мускулатура на торса.
III. Династична програма: Регистри върху трона
В основата на монументалния стол са интегрирани триизмерни релефи с висока пластична стойност, представящи ключовите фигури от царското семейство:
Голямата кралска съпруга Нефертари (Nfrt-jrj): Разположена до десния крак на владетеля, тя е изобразена в умален иератичен мащаб. Носи триделна перука с корона от лешояд и пера, държаща съд за преливане и лотосов цвят. Неговото присъствие легитимира сакралния съюз между фараона и хатхорическия майчински принцип.
Принц Амон-хер-хепешеф (Jmn-ḥr-ḫpš.f): Разположен до левия крак на царя, първородният син и престолонаследник е изобразен с царска престилка, перука и жеста на почитание, подчертаващ приемствеността на Рамесидската династия.
Принцеса Меритамон (на някои странични регистри): Завършва триадата на родовата стабилност.
IV. Семиотичен и политически подтекст
Монументът в Торино е синтез между човешкото и божественото естество на Рамзес II. Тронът, върху който той седи, е украсен със знака Сема-Тауи (zm3-t3wj), изобразяващ сплитането на папирус и лотос от боговете Хапи, което гарантира обединението на Долен и горен Египет.
Текстовете, гравирани по гърба на трона (back-pillar) и по плисираната престилка, съдържат пълната царска титулатура (Fivefold Titulary), обявяваща го за „Избран от Ра“ (Wsr-m3ꜥt-Rꜥ stp-n-Rꜥ) и „Владетел на владетелите“, превръщайки статуята в перфектен инструмент за вечна литургична и държавна пропаганда.
БИБЛИОГРАФИЯ
Curto, Silvio. Storia del Museo Egizio di Torino. Torino: Centro Scientifico Editore, 1990.
Donadoni Roveri, Anna Maria. Egyptian Civilization: Monumental Art. Turin: Istituto Geografico De Agostini, 1989.
Freed, Rita E. Ramses II: The Great Pharaoh and His Time. Memphis: City of Memphis, 1987.
Schulz, Regine & Seidel, Matthias (eds.). Egypt: The World of the Pharaohs. Köln: Könemann, 1998.
Sourouzian, Hourig. Recherches sur la statuaire royale de la XIXe dynastie. Mainz am Rhein: Philipp von Zabern, 1989.
Няма коментари:
Публикуване на коментар